№ 1
гр. гр.Велинград , 01.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД в публично заседание на втори февруари,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Лилия Г. Терзиева Владимирова
като разгледа докладваното от Лилия Г. Терзиева Владимирова Гражданско
дело № 20205210100627 по описа за 2020 година
Производството е по чл. 45 ЗЗД.
Предявен е иск от А. М. Д., с ЕГН **********, с постоянен адрес:
с.Грашево, обл.Пазарджик, ул.Винчо Горанов № 40, против М.М. А., с ЕГН
**********, с постоянен адрес: с.*********, с правно основание чл. 45 ЗЗД, с
който ищцата иска ответникът да бъде осъден да й заплати: сумата от 4 000
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в
резултат причинените й на 21.03.2019 год., в с. Грашево, телесните
увреждания, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от
21.03.2019 год. до окончателното й изплащане; сумата от 3 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат
от отправените й на 21.03.2019 год. в с. Грашево, обидни изрази, ведно със
законната лихва върху присъдената сума, считано от 21.03.2019 год. до
окончателното й изплащане; сумата от 350,00 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултат от
принудителното излизане в отпуск поради нетрудоспособност в резултат на
нанесения й побой на 21.03.2019 год. в с.Грашево, представляваща разликата
между брутното й трудово възнаграждение, което била получила за периода
от 21 март до 25 май 2019 год., и полученото обезщетение за
нетрудоспособност, което й било изплатено, ведно със законната лихва върху
присъдената сума, считано от предявяването на исковата молба до
окончателното изплащане.
В исковата молба ищцата Д. твърди, че е близка приятелка с лицето
С.Ю. от няколко години, а същата имала интимна връзка в продължение на
около две години с ответника М.А.. Твърди, че С.Ю. е прекратила връзката си
с ответника през есента на 2018 год., но въпреки това ответникът
продължавал да я търси, притеснява и да я заплашва, като тя самата също
1
получава заплахи, тъй като била нейна близка приятелка. Така на 19 и 20 март
2019 година ответникът ходил в дома й за да търси Юрукова, като при тези
посещения я обиждал и псувал. По този повод се обадила по телефона на
нейния приятел Хасан Джалилов, който по това време се намирал в Англия,
той на свой ред се обадил на ответника и го предупредил да не я притеснява, а
ответникът го нарекъл „дрисльо“ и му затворил. На 21.03.2019 г. сутринта
завела сина си на училище и отишла на работа в обувния цех, намиращ се в с.
Грашево - на втория етаж на читалищната сграда, с управител Снежана Б..
Започнала работа, като в същото помещение по това време работели още 20
жени. Около 8.45 часа там влязъл ответникът, приближил се до масата, на
която работела и започнал да й вика и да й нанася множество удари по
главата и тялото, като едновременно с това я псувал „Ще ви еба майката и
курвите”, като това изрекъл няколко пъти, по неин адрес и на приятелката й
С.. Всичко това се възприемало и слушало от всички работнички в цеха, а тя
изпитвала физически болки от ударите и унижение от обидните изрази.
Веднага се намесила управителката на цеха Б., както и другите жени, които
работели тогава там. Хванали ответника, издърпали го от нея и го избутали
извън цеха. B резултат на нанесените й удари, преди всичко по лицето, цялата
била в кръв и за това работничките от цеха й оказали първа помощ. Сложили
я да легне, тъй като й прилошало. След побоя не могла да възприема, какво
става около нея и със самата нея. Поливали я с вода, тъй като била
неориентирана. Управителката Б. от нейния телефон се обадила на тел. 112 и
след около половин час дошла линейката, която я откарала в болницата в гр.
Велинград. За всичко това, с оглед на психическото й състояние, в което
изпаднала от побоя, нямала спомени, но за всичко случило се й разказали
колежките й от цеха. Твърди, че в резултат на ударите й били причинени
травматични увреждания - лек оток под ляво око и основата на носа, който е с
видима девиация; кръвонасядане в областта на дясна мишница и й била
поставена диагноза - контузия на главата с мозъчно сътресение, протекло със
степенно разстройство на съзнанието - зашеметяване, обърканост, без пълна
загуба на съзнанието до степен на комоционна кома, както и счупване на
носни костици, което й е причинило временно разстройство на здравето,
неопасно за живота. Във връзка с инцидента срещу А. било образувано ДП за
извършено от него престъпление от общ характер и Районна прокуратура-
Велинград внесла обвинителен акт в Районен съд-Велинград, по който било
образувано н.о.х.дело № 520/2019 год.. С решение съдът е приел, че М.А. от
обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението по
чл. 131, ал.1,т.12 от НК във вр. с чл. 130, ал.1 от НК, като на основание чл.78а
от НК го освободи от наказателна отговорност и му наложил
административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лв.. Така постановеното
решение влязло в сила на 21.02.2020 год. Твърди, че от причинените й
телесни увреждания в резултат на нанесения й побой продължително време
изпитвала физически болки в областта на главата и описаните физически
страдания представляват неимуществени вреди, които оценява на сума в
размер на 4 000 лв. Поддържа, че от отправените псувни на майка и обидните
квалификации- „курви“ по време на работа и в присъствието на много други
2
лица, е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в засягане на
чувствата й за чест и достойнство, които оценява на сума в размер на 3 000
лв.. Твърди, че върху посочените суми й се дължи законна лихва от деня на
увреждането, респ. обидите - 21.03.2019 год. до окончателното им изплащане.
Поддържа, че между причинените й неимуществени вреди в резултат на
болките и страданията от телесните увреждания, както и от отправените й
обидни изрази съществува пряка причинна връзка. Твърди, че в резултат на
нанесения й побой от ответника и получените телесни увреждания се
влошило здравословно й състояние, което наложило да излезе в отпуск,
поради нетрудоспособност, поради болестното й състояние, с оглед на
мозъчното сътресение, което получила в резултат на побоя, както и
останалите увреждания, за което й били издадени два болнични листа : № Е
20196558931 за времето от 21.03.2019 год. до год. и № Е 20197312248 от
26.04.2019 год. до 25.05.2019 год. Твърди, че като работничка е получавала
брутно трудово възнаграждение в размер на 560 лв., а с оглед отпуска поради
временна нетрудоспособност, за периода от 21.03.2019 год. й били изплатени
обезщетения в размер на 78.45 лв. на 24.04.2019 год., за месец март, 392.24
лв. на 2.05.2019 год. за месец април, и 294.18 лв. на 29.05.2019 год. за месец
май. Поддържа, че в причинна връзка с горното е получила по-малко
заплащане за процесния период, а именно: в размер на 56 лв. за м. март, 112
лв. за м. април и 112 лв. за месец май на 2019 год. или общо 350,00 лв.
Твърди, че посочената разлика представлява за нея имуществена вреда, която
се намира в пряка причинна връзка с нанесения побой, като и върху тази сума
претендира законна лихва. Моли съдът да постанови решение, с което да
осъди ответникът да заплати на основание чл. 45 ЗЗД: сумата от 4 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат
причинените й на 21.03.2019 год., в с. Грашево, телесните увреждания, ведно
със законната лихва върху присъдената сума, считано от 21.03.2019 год. до
окончателното й изплащане; сумата от 3 000 лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, претърпени в резултат от отправените й на
21.03.2019 год. в с. Грашево, обидни изрази, ведно със законната лихва върху
присъдената сума, считано от 21.03.2019 год. до окончателното й изплащане;
сумата от 350 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди,
претърпени в резултат от принудителното излизане в отпуск поради
нетрудоспособност в резултат на нанесения й побой на 21.03.2019 год. в
с.Грашево, представляваща разликата между брутното й трудово
възнаграждение, което била получила за периода от 21 март до 25 май 2019
год., и полученото обезщетение за нетрудоспособност, което й било
изплатено, ведно със законната лихва върху присъдената сума Претендира
разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от
ответника М. М. А., с който оспорва иска, като счита, че същият е допустим,
но неоснователен. Признава, че имал интимна връзка със С.Ю. от с. Грашево,
приятелка на ищцата, която била сериозна, но ицщата правила всичко
възможно да ги раздели, започнала да го заплашва с нейни приятели, които
били в чужбина и които щели да му отрежат главата, ако не спре да се вижда
3
с нея. Твърди, че на 20 март 2019 г., му се обадил по телефона мъж,
представяйки се като приятел на ищцата и започнал да го заплашва със
саморазправа, включваща и заплахи за живота му. Поради тази причина, на
сутринта на 31.03.20219 г. отишъл в обувния цех в с. Грашево, където работи
Доспадска и й поискал обяснение, но не й нанесъл описаната от нея телесна
повреда. Твърди, че след случилото се прибрал в къщи и продължил да
получава още повече заплахи по телефона, по интеренет и във фейсбук, които
били много притеснителни, защото били за живота му и идавли от хора, които
се представяли за джихадисти. По тази причина сигнализирал ДАНС и дори
напуснал страната за няколко месеца, но отговор от властите така и не
получил. Твърди, че ищцата е виждал многократно след инцидента, още на
същия ден, на следващия и всеки ден докато заминал в Германия и по нея не е
имало телесни увреждания. Поддържа, че чрез техни общи познати му казала,
че ще му съсипе живота. Признава, че бил осъден по НОХД за нанасяне на
телесни повреди по хулигански подбуди. Имайки предвид недоказаността на
обвинението и квалификацията за хулиганските подбуди, при положение, че
безспорно се доказало, че имат лични отношения, присъдата била
несправедлива и незаконосъобразна, но решил да не обжалва, защото не
очаквал правосъдие от съда. Поради всичко това, счита, че иска е недоказан и
моли да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност и доводите на страните, намира за установено от
фактическа страна:
С протоколно определение от 02.02.2021 г. съдът на основание чл.214
ал.1 от ГПК е допуснал изменение на предявения осъдителен иск с правно
основание чл. 45 ЗЗД за обезщетение за имуществени вреди, претърпени в
резултат от принудителното излизане в отпуск поради нетрудоспособност,
чрез увеличаване размера му от 280 лева на 350,16 лева.
За да е осъществен фактическият състав на непозволеното увреждане е
необходимо да са налице кумулативно следните елементи: противоправно
деяние /действие или бездействие/, вреда, причинна връзка между вредата и
поведението на ответника.
В конкретния случай между страните не е спорно, а и от събраните по
делото писмени и гласни доказателства се установява, че на 21.03.2019 г., в с.
Грашево ответникът нанесъл побой над ищцата, за което с решение,
постановено по н.о.х.дело № 520/2019 год., по описа на РС Велинград, влязло
в законна сила на 21.02.2020 год., съдът приел, че ответникът е осъществил
състава на престъплението по чл. 131, ал.1,т.12 от НК във вр. с чл. 130, ал.1 от
НК и на основание чл.78а от НК го освободил от наказателна отговорност,
като му наложил административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лв..
Предвид разпоредбата на чл. чл. 300 ГПК във вр. с чл. 413, ал. НПК влязлата
в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд,
разглеждащ последиците от деянието, относно това дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, поради което
4
същите се явяват доказани по настоящото дело.
Видно от приетите и неоспорени писмени доказателства- епикриза,
ренгенологични изследвания и Медицинско свидетелство, и приета по делото
без възражения от страните съдебно- медицинска експертиза, която съдът
кредитира в цялост като пълна и компетентно извършена, в следствие на
нанесените удари от ответника на ищцата А.Д. били причинени следните
травматични увреждания, изразяващи си в следното: лек оток под лявото око,
лек оток в основата на носа, с видима девиация на носната пирамида,
счупване на носните костици, кръвонасядане в областта на дясната мишница,
контузия на главата с мозъчно сътресение, протекло със степенно
разстройство на съзнанието-зашеметяване, обърканост, сънливост, без пълна
загуба на съзнание до степен на комоционна кома.
От заключението на вещото лице се установява още, че характерът на
причинените телесни повреди е както следва: контузия на главата с мозъчно
сътресение, представлява временно разстройство на здравето,неопасно за
живото. Счупването на носните костици- временно разстройство на здравето,
неопасно за живота. Кръвонасяданията с травматичните отоци са причинили
на ищцата болка и страдания.
В експертизата е посочено, че травмите на ищцата, при нормално
протичащ лечебно- оздравителен процес са отзвучали, както следва: относно
кръвонасяданията и травматичните отоци за 3-4 дни, като болка и страдание,
а като избледняване на цветовата гама около десет дни. Относно счупването
на носните костици за 13-16 дни, периодът за оздравителния процес при
ищцата относно мозъчното сътресение е продължил около двадесет дни. От
заключението се установява още, че при нормално протичащ лечебно-
оздравителен процес уврежданията са напълно отшумели за около един
месец. В съдебно заседание вещото лице излага, че представените болнични
листове, издадени от д-р Темилов- психиатър, касаят периода след
изписването на ищцата от болнично заведение и са въз основа на нейни
оплаквания, които не са обсъдени в заключението, тъй като не са от
компетентността му.
От заключението на вещото лице по приетата без възражения съдебно-
счетоводна експертиза се установява, че размерът на брутното трудово
възнаграждение на ищцата за пълен отработен месец за м. февруари 2019 г. е
в размер на 566, 72 лв.. Разликата между получените обезщетения от НОИ, за
периода на нетрудоспособност от м. март до м. май включително е в размер
350,16 лв., като за м. март е получила обезщетение в размер на 78,45 лв.
вместо 173,53 лв. при пълно отработен месец или с 95,08 лв. по- малко; за м.
април е получила обезщетение в размер на 392,24 лв. вместо 495,88 лв. при
пълно отработен месец или с 103,64 лв. по- малко; за м. май е получила
обезщетение в размер на 294,18 лв. вместо 446,22 лв. при пълно отработен
месец или с 152,04 лв. по- малко. Съдът кредитира изцяло заключението на
вещото лице, като пълно, обективно и компетентно изготвено.
5
От приетите като писмени доказателства болнични листове, издадени от
д-р Темилов- психиатър се установява, че ищцата е била в отпуск поради
временна нетрудоспособност за времето от 25.04.2019 г. до 11.06.2019 г., с
поставена диагноза- „постравматично стресово разстройство“, за което й е
било предписано медикаментозно лечение, за целия срок. Обективното й
състояние е описано по следния начин: психомоторно видимо напрегната, с
тревожен лицеизраз, емоционално лабилна, наличие на тревожно- депресивно
синдром, флаш- бек, и инсомния.
От събраните гласни доказателства, чрез разпита на свидетелката Б., се
установява, че на процесната дата видяла как ответникът е нанасял последния
удар върху ищцата, псувал я е, обиждал я. След това успяла да изведе
ответника навън и се е върнала при ищцата, която била паднала на земята до
работното си място. Тъй като видяла, че й тече кръв от носа се обадила на
телефон 112, а оттам изпратили екип с линейка и полиция. От показанията й
се установява още, че Доспадска била в болница за повече от две седмици, а
след изписването й не се върнала на работа. Свидетелката излага, че когато я
посетила в дома й, ищцата не била добре, не искала да говори, имала
главоболие, забравяла и не можела да пази равновесие. Споделила на
свидетелката, че я е срам от хората и се смята за най-изпадналия човек,
поради случилото се пред колегите й. Съдът кредитира в цялост показанията
на тази свидетелка, като кореспондиращи си с останалия събран
доказателствен материал, последователни и логични. Нейните показания
почиват на непосредствени възприятия относно самия инцидент и
състоянието на ищцата по време и след него, поради което съдът им дава вяра
като пълни и първични.
Свидетелката А.а- сестра на ответника, твърди че видяла ищцата да
отива на работа една седмица след инцидента. Твърди, че й нямало нищо, от
което да се разбира, че била пострадала. Свидетелската излага, че от брат си
знае, че той ударил само един шамар на ищцата. Съдът не кредитира
показанията на този свидетел, доколкото същите противоречат на останалия
събран доказателствен материал- писмени, гласни доказателства и приетата
без възражения съдебно- медицинска експертиза, като намира, че
евентуалната заинтересованост на свидетелката й е попречила да пресъздаде
вярно факти, относно които е разпитана.
При така възприетата фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
Съдът намира, че по делото безспорно се установи, че всички елементи
от състава на непозволеното увреждане са налице. Установи се, че е налице
противоправно деяние извършено от ответника М.А.. Безспорно е, че в
резултат на деянието на ответника А., ищцата е изпитала болки и страдания в
един сравнително продължителен период, за което й се е наложило и да
излезе в отпуск поради временна нетрудоспособност. Установи се по
несъмнен и категоричен начин, че е налице пряка причинна връзка между
противоправното деяние на ответника и причинения вредоносен резултат, а
6
именно посочените травматични увреждания на ищеца, изпитаните от нея
болки и страдания във връзка с тях, както и получено по- малко по размер
трудово възнаграждение за процесния период, поради излизане в отпуска за
временна нетрудоспособност. Вината на ответника М.А. е доказана с решение
постановено по н.о.х. дело 520/2019г., по описа на РС Велинград, влязло в
законна сила на 21.02.2020 год..
Предвид разпоредбата на чл. 300 ГПК във вр. с чл. 413, ал. НПК
влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския
съд, разглеждащ последиците от деянието, относно това дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, поради което
същите същото се явяват доказани по настоящото дело.
Съгласно чл. 51, ал.1, изр.1 ЗЗД обезщетение при деликтната
отговорност се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането. В случая се претендират имуществени и
неимуществени вреди.
Както бе посочено по- горе за ищцата е налице нанесена имуществена
вреда, която се изразява в разликата между полученото обезщетение за
временна неработоспособност през процесния период и трудовото й
възнаграждение, което би получила, ако не се бе налагало да провежда
лечение, в следствие на извършения спрямо нея деликт. Размерът на
обезщетението за имуществени вреди, претърпени в резултат от
принудителното излизане в отпуск поради нетрудоспособност в резултат на
нанесения й побой на 21.03.2019 год. в с.Грашево, представляващ разликата
между брутното й трудово възнаграждение, което би получила за периода от
21 март до 25 май 2019 год., и полученото обезщетение за
нетрудоспособност, което й било изплатено, съгласно заключението на
вещото лице е в размер на 350,16 лв.. Ето защо предявеният иск се явява
доказан по основание и размер и следва да бъде уважен изцяло при
съобразяване извършеното в хода на процеса увеличение размерът му.
Така описаните болки и страдания безспорно съставляват
неимуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат от деянието на
ответника, извършено на 21.03.2019 г. и подлежат на репариране от негова
страна.
Съгласно чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени
вреди съдът определя по справедливост. Тъй като претърпените от ищцата
неимуществени вреди представляват неблагоприятно засягане на лични,
нематериални блага, те не биха могли да бъдат възстановени, а следва да
бъдат обезщетени посредством заместваща имуществена облага, чийто
размер съдът определя съобразно критериите, предписани в разпоредбата на
чл. 52 ЗЗД – по справедливост. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието
„справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
7
размера на обезщетението. В настоящия случай следва да се вземе предвид
начина на извършване на противоправното деяние и характера на
претърпените телесни увреждания – счупване на носни костици, контузия на
главата с мозъчно сътресение гръдния и кръвонасядания с травматични
отоци. Съдът отчита преживяните от ищцата физически болки, страдания и
морални неудобства. Съдът кредитира заключението на вещото лице и
приетата медицинска документация, от които безспорно се установи, че
травмите на ищцата са отзвучали, както следва: относно кръвонасяданията за
3-4 дни, относно счупването на носните костици за период до 16 дни и
относно мозъчното сътресение, оздравителния процес е продължил около
десет дни. От заключението се установи, че при нормално протичащ лечебно-
оздравителен процес уврежданията са напълно отшумели за около един
месец, като липсват данни за възникнали усложнение при възстановяването и,
както и трайни увреждания. В тази връзка следва да се отбележи, че при
определяне на сумата, с която неимуществените вреди трябва да бъдат
компенсирани, съдът не изхожда от общоприети средни размери за всички
случаи на телесни повреди от даден характер, а изследва особеностите на
конкретния случай, като трябва да отчете какви вреди са причинени на
конкретното пострадало лице с оглед на обективно съществуващи
обстоятелства, свързани с неговата възраст, здравословно и семейно
състояние и начин на живот. То има компенсаторен характер и осигурява
възможност страданието да се компенсира с други блага от увреденото лице.
С оглед събраните по делото доказателства за конкретните особености на
увреждането / броя, вида и степента на уврежданията/, продължителността и
интензивността на физическите и психически страдания на ищеца, данните за
конкретни вредни последици, които са довели до конкретна промяна в начина
му на живот, съдът счита, че справедливият размер на обезщетението за
неимуществени вреди, претърпени в резултат причинените й на 21.03.2019
год., телесни увреждания е 2000 лв., като в тази част предявеният иск следва
да бъде уважен, а за разликата над него до пълния предявен размер от 4000
лв. следва да се отхвърли. А по отношение на обезщетението за
неимуществени вреди, претърпени в резултат от отправените й на 21.03.2019
год. обидни изрази, съдът намира, че справедливия размер е сумата от 500
лв., като в тази част предявеният иск следва да бъде уважен, а за разликата
над него до пълния претендиран от 3000 лв. следва да се отхвърли. Съдът
намира, че така посочените размери напълно съответствие с разпоредбата на
чл. 52 от ЗЗД, обезщетяват справедливо претендираните неимуществени
вреди, като размерът им е съобразен и с обстоятелството, че не трябва да
водят до обогатяване за пострадалия, а единствено възмездяване на
причинените му вреди.
Основателна е и претенцията за присъждане на законната лихва върху
посочените суми, считано от датата на увреждането - 21.03.2019 г., до
окончателното изплащане на сумата.
По разноските в производството:
8
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на
ищцата следва да бъдат присъдени направените от нея разноски съобразно
уважената част от исковете в размер на 342,01 лв.. На основание чл. 78, ал. 3
ГПК ответникът има право на направените от него разноски по делото,
съобразно отхвърлената част от иска в размер на 306,12 лв., съобразно
представените списък по чл. 80 ГПК и доказателства. Следователно ответникът
дължи на ищцата разноски по компенсация в размер на 35,89 лв..
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 45 ЗЗД М. М. А., ЕГН **********, с адрес: с.
********* ДА ЗАПЛАТИ на А. М. Д., ЕГН: **********, с адрес с. ******, сумата
от 350,16 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени в
резултат от принудителното излизане в отпуск поради нетрудоспособност,
представляваща разликата между брутното й трудово възнаграждение, което била
получила за периода от 21 март до 25 май 2019 год., и полученото обезщетение за
нетрудоспособност, което й било изплатено, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на увреждането- 21.03.2019 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 45 ЗЗД М. М. А., ЕГН **********, с адрес: с.
********* ДА ЗАПЛАТИ на А. М. Д., ЕГН: **********, с адрес с. ******, сумата
от 2000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в
резултат причинените й на 21.03.2019 год., в с. Грашево, телесните увреждания,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 2000 лв. до пълния
предявен от 4000 лв..
ОСЪЖДА на основание чл. 45 ЗЗД М. М. А., ЕГН **********, с адрес: с.
********* ДА ЗАПЛАТИ на А. М. Д., ЕГН: **********, с адрес с. ******, сумата
от 500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в
резултат от отправените й на 21.03.2019 год. в с. Грашево, обидни изрази, ведно
със законната лихва върху главницата от датата на увреждането- 21.03.2019 г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения
размер от 500 лв. до пълния предявен от 3000 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК М. М. А., ЕГН **********, с адрес: с.
*********, ДА ЗАПЛАТИ на А. М. Д., ЕГН: **********, с адрес с. ******,
сумата от сумата от 35,89 лв., представляваща разноски в производството по
компенсация.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишки окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
9