№ 36
гр. Свиленград, 15.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Живка Д. Петрова
при участието на секретаря Ангелина Н. Добрева
като разгледа докладваното от Живка Д. Петрова Гражданско дело №
20215620100814 по описа за 2021 година
Производството е образувано по обективно и субективно съединени
искове с правна квалификация чл.124, ал.1 от ГПК и чл.108 от ЗС.
Ищците Н. Т. Н. и К.А. Н. твърдят, че притежават в режим на
съпружеска имуществена общност 6/10 ид.ч. или 54/90 ид.ч. от земеделски
недвижими имоти в землището на село Пашово, Община Свиленград, Област
Хасково, подробно описани в точки 1, 2, 3 и 4 в исковата молба.
Твърдят, че собствеността върху процесните имоти била възстановена
по реда на ЗСПЗЗ в полза на наследниците на В.х..Д., починал на 01.04.1940г.,
с Решение № 02019 от 25.05.1995г. на Поземлена комисия – Свиленград. След
смъртта си наследодателят оставил трима преки законни наследници – една
дъщеря: И.В.Д., и двама синове: Н.В.Х. и Г.В.Х.. Съгласно приложимия към
момента на смъртта на наследодателя Закон за наследството от 1890г. (отм.)
дъщерята наследила 1/5 ид. част, а синовете – по 2/5 ид. части от правото на
собственост върху реституираните имоти.
По силата на договор за продажба на наследство от 21.04.2021г. ищецът
Н. Т. Н. придобил от една от част от наследниците 1/10 ид. части от имотите,
за което се снабдил с констативен нотариален акт за собственост. С договор
за покупко-продажба от 21.04.2021г. ищецът Н. Т. Н. закупил от друга част от
наследниците още общо 5/10 ид. части от имотите. Двете сделки били
сключени по време на брака на ищците, така че те придобили в режим на
съпружеска имуществена общност общо 6/10 ид.ч. от собствеността върху
имотите.
От справка в имотния регистър ищците установили, че един от
наследниците, а именно Д.П.М. продал на ответника ЕТ „П.П.“ 1/18 ид. част
1
от имотите, с договор за продажба за наследство от 23.03.2021г. Ищците
считат, че този договор няма вещно-прехвърлително действие, тъй като
прехвърлителят по него нямал качеството на наследник, призован към
наследяване, доколкото не бил пряк наследник на общия наследодател В.х..Д.
(поч. на 01.04.1940г.), а низходящ наследник на неговия внук П.М.М., респ.
можел да продава само наследството на своя пряк наследодател.
Ищците установили също, че други наследници продали на ответника
ЕТ „П.П.“ общо 5/18 ид. части (25/90 ид.ч.) от имотите, с договор за покупко-
продажба от 23.03.2021г. Ищците считат, че този договор няма вещно-
прехвърлително действие за частта над 1/6 ид. част (15/90 ид.ч.), която била
действително притежаваната от прехвърлителите.
Ищците установили още, че с договор за наем от 23.03.2021г.
ответникът ЕТ „П.П.“ отдал под наем на ответника Н. П. П. процесните имоти
за срок от 10 стопански години. На основание този договор за наем
ответникът Н. П. П. осъществявал владение върху имотите. Ищците считат,
че този договор не им е противопоставим, тъй като бил сключен в нарушение
на приложимия чл.4а от ЗСПЗЗ, доколкото наемодателят притежавал по-
малко от 25 на сто идеални части от съсобствените имоти.
Поради изложеното, от съда се иска да признае за установено спрямо
ответника ЕТ „П.П.“, че последният не е собственик на идеалните части от
съсобствеността върху процесните имоти над 15/90 ид.ч. до 30/90 ид.ч., а по
отношение на ответника Н. П. П. – да признае за установено, че ищците са
собственици на 6/10 ид. части от имотите, в режим на СИО, и да го осъди да
им предаде владението върху имотите.
В срока по чл.131 от ГПК ответниците не са представили отговори на
исковата молба. С молби, депозирани преди първото съдебно заседание по
делото, те признават обстоятелството, че вторият ответник Н. П. П. владее
процесните имоти въз основа договора за наем от 23.03.2021г., както и
обстоятелството, че не е искано съгласието на ищците за сключването на този
договор.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл.235, ал.2 от ГПК, намери за установено от фактическа страна следното:
С Решение № 02019 от 25.05.1995г. на Поземлена комисия –
Свиленград се възстановява правото на собственост на наследниците на
В.х..Д., бивш жител на село Пашово, общ. Свиленград, обл. Хасково,
съгласно плана за земеразделяне в землището на село Пашово, по отношение
на следните земеделски имоти:
1. Полска култура от 2.000 дка, осма категория, местност ЧОШМЕНА
МАЙКА, имот № 016005, при граници: имоти №№ 000417, 016006, 000023 и
016004;
2. Полска култура от 25.001 дка, осма категория, местност ЧОШМЕНА
МАЙКА, имот № 020006, при граници: имоти №№ 000025, 020007, 000419 и
020005;
2
3. Полска култура от 21.007 дка, осма категория, местност ЯЛАКА,
имот № 037004, при граници: имоти №№ 037003, 000407 и 000405;
4. Полска култура от 7.499 дка, четвърта категория, местност
МЕЗАРЛЪКА, имот № 041015, при граници: имоти №№ 041014, 000433,
041016 и 000047;
В решението на ПК е отразено, че то е влязло в сила и че неразделна
част от същото са заверени скици на имотите.
Видно от представените актуални скици не имотите, същите са заснети
по действащата кадастрална карта на село Пашово, общ. Свиленград, обл.
Хасково, съответно като:
1. Поземлен имот с идентификатор 55645.16.5 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на село Пашово, общ. Свиленград, обл. Хасково,
одобрени със Заповед № РД-18.1273/22.06.2018г. на Изп. директор на АГКК,
находящ се в с. Пашово, местност „ЧОШМЕНА МАЙКА“, с площ : 2001
кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно
ползване: нива, категория на земята: 8, с номер по предходен план: 016005,
при съседи: имоти с идентификатори 55645.16.4., 55645.17.23, 55645.16.6 и
55645.16.417;
2. Поземлен имот с идентификатор 55645.20.6 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на село Пашово, общ. Свиленград, обл. Хасково,
одобрени със Заповед № РД-18.1273/22.06.2018г. на Изп. директор на АГКК,
находящ се в с. Пашово, местност „ЧОШМЕНА МАЙКА“, с площ : 24996
кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно
ползване: нива, категория на земята: 8, с номер по предходен план: 020006,
при съседи: имоти с идентификатори 55645.20.5, 55645.21.419, 55645.20.7 и
55645.20.25;
3. Поземлен имот с идентификатор 55645.37.4 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на село Пашово, общ. Свиленград, обл. Хасково,
одобрени със Заповед № РД-18.1273/22.06.2018г. на Изп. директор на АГКК,
находящ се в с. Пашово, местност „ЯЛАКА“, с площ : 21005 кв.м., с трайно
предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване:
нива, категория на земята: 8, с номер по предходен план: 037004, при съседи:
имоти с идентификатори 55645.37.3, 55645.37.405 и 55645.36.407;
4. Поземлен имот с идентификатор 55645.41.15 по кадастралната карта
и кадастралните регистри на село Пашово, общ. Свиленград, обл. Хасково,
одобрени със Заповед № РД-18.1273/22.06.2018г. на Изп. директор на АГКК,
находящ се в с. Пашово, местност „МЕЗАРЛЪКА“, с площ: 7499 кв.м., с
трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно
ползване: нива, категория на земята: 4, с номер по предходен план: 041015,
при съседи: имоти с идентификатори 55645.41.14, 55645.41.47, 55645.41.16 и
55645.40.433;
Видно от представеното удостоверение за наследници, В.х..Д. е починал
на 01.04.1940г. и е оставил трима преки низходящи законни наследници:
И.В.Д. (поч. на 09.05.1977г.), Н.В.Х. (поч. на 29.10.1992г.) и Г.В.Х. (поч. на
22.05.1982г.).
3
След смъртта си И.В.Д. е оставила три деца: В.М.М., П.М.М. (поч. на
22.06.2000г.) и и.м.м (поч. на 12.08.2006г.). П.М.М. е оставил за законни
наследници двете си деца – Д.П.М. и и.п.р.. и.м.м е оставил за наследници
една дъщеря – И.И.Л. и един син – м.им.м., който е починал на 19.09.2020г. и
е наследен от съпругата си н.г.м. и техните деца – и.м.м. и д.м.м.
След смъртта си Н.В.Х. е оставил четири деца: п.н.г., Тодорка Н.
Салагьорова, Георги Н. Вълчев (поч. на 26.09.2015г.) и Стамо Н. Вълчев (поч.
на 20.01.2021г.). Георги Н. Вълчев е оставил за наследници преживяла го
съпруга – Стоянка Иванова Вълчева и дъщеря им – Катя Георгиева Н.. Стамо
Н. Вълчев е оставил за наследник един син – Николай Стамов Вълчев.
След смъртта си Г.В.Х. е оставил две деца: Васил Георгиев Вълчев и
Андон Георгиев Вълчев.
Наследниците от коляното на Н.В.Х. са се разпоредили с наследството
си, както следва:
Дъщерята на Никола - п.н.г. е продала на ищеца Н. Т. Н. наследството,
като съвкупност от права и задължения, останало от баща й, с Договор за
продажба на наследство от 21.04.2021г., сключен с нотариална заверка на
подписите, извършена на същата дата под рег. № 1738 от нотариус с рег. №
354 по РНК, който договор е вписан с вх.рег. № 1216, дв.вх.рег. №
1215/21.04.2021г., Акт № 8, том 2, по описа на Служба по вписванията –
Свиленград. На същата дата – 21.04.2021г., купувачът по този договор Н. Т.
Н. е признат за собственик на 1/10 ид. част от правото на собственост върху
процесните имоти – с Нотариален акт за собственост /констативен/ № 9, том
II, рег.№ 1739, дело № 156/2021г. по описа на нотариус с рег.№ 354 по РНК,
вписан под дв.вх.рег. № 1216/21.04.2021г., Акт № 165, том 4, дело №
469/2021г. в Служба по вписванията – Свиленград.
Дъщерята на Никола - Тодорка Н. Салагьорова, внукът му Николай
Стамов Вълчев - син на сина му Стамо Н. Вълчев, поч. на 20.01.2021г., и
наследниците на другия му син Георги Н. Вълчев, поч. на 26.09.2015г. -
Стоянка Иванова Вълчева и Катя Георгиева Н. са продали на ищеца Н. Т. Н.
правото на собственост върху общо 3/10 ид. части от процесните имоти - с
договор за покупко-продажба от 21.04.2021г., обективиран в Нотариален акт
за покупко-продажба на недвижими имоти № 11, том II, дело № 158/2021г. по
описа на потариус с рег. № 354 по РНК, вписан под дв.вх.рег. №
1218/21.04.2021г., Акт № 167, том 4, дело № 471/2021г. в Служба по
вписванията – Свиленград.
Със същия договор Андон Георгиев Вълчев – наследник от коляното на
Г.В.Х. е продал на ищеца Н. Т. Н. правото на собственост върху 2/10 ид. части
от процесните имоти.
Видно от представеното Удостоверение за сключен граждански брак от
28.06.2003г. – серия УС-0, № 00127, издадено от Община Свиленград, към
момента на сключване на горепосочените сделки (21.04.2021г.)
преобратателят Н. Т. Н. е бил в граждански брак с ищеца К.А. Н..
На 23.03.2021г. един от наследниците от коляното на И.В.Д. – внукът й
Д.П.М., наследяващ сина й П.М.М. (поч. на 22.06.2000г.), продава на
4
ответника П. Н. П., в качеството му на ЕТ „Пейо Пееев“, „цялото си
наследство – права и задължения, останали от наследодателя В.х..Д. …което
наследство на продавача представлява 1/18 ид. части от всичкото наследство
на посочения наследодател …“, чрез Договор за продажба на наследство,
сключен с нотариална заверка на подписите, извършена под рег. № 1317 от
нотариус с рег. № 420 по РНК, вписан под дв.вх.рег. № 883/23.03.2021г., Акт
№ 235, том 1, в Служба по вписванията – Свиленград. Купувачът по този
договор се е снабдил с Нотариален акт за собственост /констативен/ № 146,
том I, рег.№ 1318, дело № 107/2021г. по описа на нотариус с рег.№ 420 по
РНК, вписан под вх.рег. № 884/23.03.2021г., Акт № 136, том 3, дело №
338/2021г. в Служба по вписванията – Свиленград, с който е признат за
собственик на 1/18 ид. части от процесните имоти.
Останалите наследници от коляното на И.В.Д.: синът й В.М.М.,
внучката й и.п.р. – дъщеря на сина й П.М.М. (поч. на 22.06.2000г.), и
наследниците на третия й син и.м.м (поч. на 12.08.2006г.) - дъщеря му Иринка
Иванова Мамбова и наследниците на покойния му син м.им.м. - н.г.м., и.м.м.
и д.м.м.са продали на ответника П. Н. П., в качеството му на ЕТ „Пейо
Пееев“, общо 5/18 ид. части от собствеността върху процесните имоти.
Сделката е сключена на 23.03.2021г. и е обективирана в Нотариален акт за
покупко-продажба № 147, том I, дело № 108/2021г. по описа на нотариус с
рег. № 420 по РНК, вписан под вх.рег. № 885/23.03.2021г., Акт № 157, том 3,
дело № 339/2021г. в Служба по вписванията – Свиленград.
С договор за наем, сключен на 23.03.2021г. с нотариална заверка на
подписите, извършена под рег. № 1321 от нотариус с рег. № 420 по РНК,
вписан под дв.вх.рег. № 885/23.03.2021г., Акт № 236, том 1, в Служба по
вписванията – Свиленград, ответникът П. Н. П., в качеството му на ЕТ „Пейо
Пееев“, отдава под наем на ответника Н. П. П. процесните земеделски имоти
за срок от 10 стопански години, считано от 01.10.2021г.
С нотариална покана от 26.05.2021г., връчена срещу разписка на
30.06.2021г., чрез нотариус с рег.№ 354 по РНК – под рег. № 2277, том 1, акт
53, ищецът Н. Т. Н. е поканил ответниците П. Н. П., в качеството му на ЕТ
„Пейо Пееев“, и Н. П. П. да не предприемат действия по сключения между
последните двама договор за наем, тъй като счита, че същият не му е
противопоставим. Като аргумент за това е посочено в нотариалната покана,
че Н. Т. Н. притежава 6/10 ид. части от процесните имоти, а наемодателят ЕТ
„Пейо Пееев“ е собственик на 1/6 ид. част от имотите.
Представен е и отговор на нотариалната покана, адресиран до ищеца и
изходящ от двамата ответници, в който последните „не приемат възраженията
и изявленията му, че счита договора за наем за непротивопоставим на него“.
Посочва се в отговора, че ЕТ „Пейо Пееев“ е действителен собственик на 1/3
ид. част от имотите, равняващи се на 33,33% от съсобствеността. Затова
ответниците считали договора за наем за противопоставим на ищеца и щели
да предприемат всички действия по изпълнението му.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, от правна
страна съдат достигна до следните правни изводи.
5
По иска с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК:
Ищците имат правен интерес от предявяване на отрицателен
установителен иск за собственост, тъй като има възможност да придобият
права, досежно спорния договор за наем, ако отрекат правата на ответника ЕТ
„Пейо Пееев“. Този извод почива на разпоредбата на чл.4а, ал.2, изр.1 от
ЗСПЗЗ, съгласно която „Договор за наем на земеделска земя със срок над една
година се сключва от съсобственик или съсобственици на земеделска земя,
притежаващи повече от 25 на сто идеални части от съсобствения имот, или от
упълномощено от тях лице.“. В случая, ищците твърдят, че са съсобственици,
притежаващи повече от половината от съсобствеността, а че наемодателят -
ответникът ЕТ „Пейо Пееев“ е съсобственик, притежаващи по-малко от 25 на
сто от съсобствеността, и поради това сключеният от последния договор за
наем, със срок над една година, им е непротивопоставим, по аргумент на
чл.4а, ал.2, изр.1 от ЗСПЗЗ.
От събраните по делото доказателства се установява, че предмет на
спора са реституирани имоти по реда на ЗСПЗЗ – с Решение № 02019 от
25.05.1995г. на ПК – гр. Свиленград. Съгласно чл.14, ал.1, т.1 от ЗСПЗЗ,
влязлото в сила решение, придружено със скица, освен случаите по чл. 10, ал.
7, удостоверява правото на собственост и има силата на констативен
нотариален акт за собственост върху имота. Това означава, че влязлото в сила
решение на ПК, придружено със скица, е легитимен документ за
установяване на собственост в едно съдебно производство и е официален
удостоверителен документ, който се ползва с обвързваща съда
доказателствена сила.
По силата на реституцията процесните земеделски имоти се включват в
наследството на В.х..Д., бивш жител на село Пашово, общ. Свиленград.
Идеята на реституцията е отчуждените имоти да се върнат в
патримониума на лицето, от което са били отнети, така че да се заличат
последиците от отчуждаването т.е. да се приеме, че те никога не са били
отчуждавани. Ето защо, което кръгът на законните наследници на
реституирания собственик и техните права от съсобствеността се определя
според закона, действащ към момента на откриване на наследството му.
Наследодателят В.х..Д. е починал на 01.04.1940г., при действието на
Закона за наследството от 1890г., изм. 1896г. (в сила от 07.02.1896 г.).
Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.3 от този закон, при наследяване на
непокритите недвижими имоти, както е в случая, когато те се наследяват от
низходящи от различен пол, частта на низходящите от мъжки пол е два пъти
по-голяма от частта на низходящите от женски пол. Тъй като наследодателят
Вълчо Дерменджиев е оставил трима преки низходящи наследници, един от
които е от женски пол, а двама - от мъжки пол, то те го наследяват при
следните права: 1/5 ид. част – за дъщерята Ирина Далбаданова и по 2/5 ид.
части – за двамата синове Никола Христов и Георги Христов. Преките
наследници на общия наследодател са починали при действието на сега
действащия Закон за наследството, поради което техните права се определят
по правилата на чл.5 – чл.10 от ЗН.
6
Установи се, че наследниците от коляното на Никола Христов,
притежаващи общо 2/5 ид. части, са се разпоредили с правата си върху
процесните имоти, придобити по наследство, в полза на ищците. Така,
Петкана Грънчарова - един от четиримата преки низходящи на Никола
Христов, придобила по наследство от баща си 1/10 ид. части от
съсобствеността, е продала съвкупността от наследените от него права и
задължения на ищеца Н.. Останалите сънаследници от това коляно (на
Никола Христов) са продали на ищеца Н. останалите 3/10 ид. части от
правото на собственост от общо принадлежащите на същото коляно
наследници 4/10 ид.части (2/5 ид. части). Ищецът Н. е закупил още 2/10
ид.части от сънаследника Андон Вълчев – пряк низходящ законен наследник
от коляното на Георги Христов. Възмездните придобивни сделки са сключени
по време на брака на ищците, поради което придобитите общо 6/10 ид. части
от правото на собственост върху процесните имоти, са в режим на
съпружеска имуществена общност, съгласно чл.21, ал.1 от СК. Така, по
силата на две възмездни сделки от 21.04.2021г. – продажба на наследство и
продажба на недвижим имот, сключени в изискуемата от закона форма за
действителност, ищците се легитимират като собственици на общо 6/10 ид.
части (или 54/90 ид. част) от съсобствеността върху процесните имоти.
В полза на ответника ЕТ „Пейо Пееев“ са се разпоредили наследници от
коляното на Ирина Далбаданова.
Един от сънаследниците от това коляно – Д.П.М. е сключил с ответника
ЕТ „Пейо Пееев“ договор за продажба за наследство, който договор е в
изискуемата писмена форма с нотариална заверка на подписите, и е вписан,
така че тази продажба да може да се противопостави на трети лица. Предмет
на този договор обаче е наследството, като съвкупност от права и задължения,
останало от В.х..Д.. Предмет на договора за продажба на наследство е
притежаваното към момента на сключването му наследство, като съвкупност
от права и задължения, придобито от прекия наследодател. Т.е. продавачът по
договор за продажба за наследство може да продава наследството на своя
наследодател, но не и наследството на наследодателя на своя наследодател, по
аргумент на чл.212 от ЗЗД, съгласно който, този, който продава едно
наследство изцяло, без да посочи неговите предмети, е длъжен да обезпечи
само качеството си на наследник. Затова и договорът за продажба за
наследство, сключен между Д.П.М. и ответника ЕТ „Пейо Пееев“ е
действителен, но няма вещно-прехвърлително действие. Ето защо, същият не
легитимира купувачът по него като собственик на вписанат в договора 1/18
част от процесните имоти.
С оглед горното, съдът намира, че последващите договора за наем
констатации на нотариуса за принадлежността на 1/18 ид. част от правото на
собственост, обективирани в констативния нотариален акт, с който се
признава правото на собственост в полза на ответника ЕТ „П.П.“ (Нотариален
акт за собственост /констативен/ № 146, том I, рег.№ 1318, дело № 107/2021г.
по описа на нотариус с рег.№ 420 по РНК, вписан под вх.рег. №
884/23.03.2021г., Акт № 136, том 3, дело № 338/2021г. в Служба по
вписванията – Свиленград) са неверни. Тези констатации не обвързват съда,
7
съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 11/ 21.03.2013 г. по
тълк. дело № 11/2012г. на ОСГК на ВКС.
Както се спомена, сънаследниците от коляното на Ирина Далбаданова
притежават 1/5 ид. част от съсобствеността върху имотите. Тази част се
разделя по равно между преките й низходящи наследници (чл.5, ал.1 от ЗН),
така че синовете й Вълчо Мирчев, Петко Мирчев и Иван Мирчев са
придобили по 1/15 ид. част.
В договора за покупко-продажба от 23.03.2021г., от който черпи права
ответникът ЕТ „Пейо Пееев“, е вписано, че продавачите Вълчо Мирчев (1/15
ид.ч.) и наследниците на Иван Мирчев – Нели Митрева, Иван Митрев,
Даниела Митрева и Иринка Ламбова (общо 1/15 ид.ч.), са му продали
съответно 1/9 ид. част, три пъти по 1/54 ид. част и 1/18 ид. част или общо 2/9
ид. части. Действително притежаваните от продавачите, придобити от тях по
наследство, идеални части от съсобствеността са 1/15 – за Вълчо Мирчев, по
1/90 ид. част – за Нели Митрева, Иван Митрев, Даниела Митрева и 1/30 ид.
част – за Иринка Ламбова или общо 2/15 ид. части (или 4/30). В договора е
вписано също, че Ирина Русенова – една от наследниците на Иван Мирчев
(1/15 ид.ч.), е продала на ответника ЕТ „Пейо Пееев“ 1/18 ид. част от
съсобствеността, но действително притежаваните от нея, придобити по
наследство, идеални части са 1/30. Т.е. по силата на договора за покупко-
продажба от 23.03.2021г. ответникът ЕТ „Пейо Пееев“ се легитимира като
собственик на 5/30 ид. части (или 15/90 ид. части) от процесните имоти, а не
на 5/18 ид. части (или 25/90 ид. части), както е отразено в договора.
Предвид изложеното, предявеният иск за признаване за установено
спрямо ответника ЕТ „П.П.“, че последният не е собственик на процесните
имоти за частта над 15/90 ид. части до 30/90 ид.части от съсобствеността (от
тях 5/90 ид. части са по договора за продажба на наследство, а 25/90 ид. части
– по договора за покупко-продажба) е основателен и следва да бъде уважен.
По иска с правно основание чл.108 от ЗС:
Фактическият състав на иска по чл.108 от ЗС съдържа три комулативно
изискуеми елемента - доказване правото на собственост на ищеца,
осъществяване на владение върху имота от страна на ответника и липсата на
правно основание за това владение. И трите елемента следва да се установят
от ищцовата страна при провеждане на пълно и главно доказване.
По делото се доказа от ищците, че притежават посочените в исковата
молба 6/10 идеални части (54/90 ид. части) от правото на собственост върху
процесните имоти. Безспорно се установи и обстоятелството, че ответникът
Н. П. П. владее имотите.
Относно правното основание, на което се основава владението –
оспорения договор за наем от 23.03.2021г., сключен между наемодателя ЕТ
„П.П.“ и наемателя Н. П. П., съдът намира възражението на ищците, че
същият не им е противопоставим, за основателно. Договорът за наем е
сключен при действието на разпоредбата на чл.4, ал.2 от ЗСПЗЗ (ДВ, бр.42 от
2018г., в сила от 22.05.2018г.), съгласно която „Договор за наем на земеделска
земя със срок над една година се сключва от съсобственик или съсобственици
8
на земеделска земя, притежаващи повече от 25 на сто идеални части от
съсобствения имот, или от упълномощено от тях лице. В тези случаи
отношенията между съсобствениците се уреждат съгласно чл.30, ал.3 от
Закона за собствеността.“, а съгласно последната разпоредба, „Всеки
съсобственик участвува в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с
частта си.“. По делото се установи, че наемодателят е действителен
собственик на 15/90 ид. части от процесните имоти, т.е. на по-малко от 25 на
сто идеални части, а договорът е сключен за 10 стопански години.
Следователно, на основание посочената разпоредба от ЗСПЗЗ, договорът за
наем се явява непротивопоставим на ищците, явяващи се собственици на
54/90 ид. части от процесните имоти, т.е. на повече от 50 на сто идеални
части.
По изложените съображения, предявеният иск по чл.108 от ЗС е
основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищците
следва да се присъдят направените по делото разноски, които се установиха в
размер на 1003,91 лв., съобразно представения списък по чл.80 от ГПК.
Ответниците своевременно са релевирали възражения за
прекомерността на направените от ищците разноски за адвокатско
възнаграждение, с искане за намаляването им, на основание чл.78, ал.5 ГПК.
При преценката на това възражение, съдът съобрази, че видно от
представения договор за правна защита и съдействие /л.47/, ищците са
заплатили възнаграждение за процесуално представителство от адвокат в
размер на 800,00 лв., в брой. Съгласно чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото, съдът по искане на другата страна
може да присъди и по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-
малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за
адвокатурата.
При определяне на дължимостта на разноските за адвокатско
възнаграждение, съдът не е обвързан от предвидените минимални размери в
Наредба № 1/2004г. При формиране на преценката относно конкретния
размер на дължимото възнаграждение в настоящия процес, съдът взе предвид
извършените действия с цел защита интересите на ищците от страна на
процесуалния представител, ангажирането на доказателства и други
процесуални действия, които безспорно свидетелстват за проявена
процесуална активност. Съдът намира, че с оглед обема на осъществените
процесуални действия, броят на ищците, както и предвид конкретната
фактическа и правна сложност на делото, претендираното възнаграждение от
800 лв. за исковия процес не се явява прекомерно, с оглед нормата на чл.78,
ал.5 ГПК и не следва да бъде редуцирано, още повече, че същото не
надвишава значително и необосновано предвидения минимален размер.
Мотивиран от изложеното, Съдът
9
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на П. Н. П., с ЕГН:
**********, с адрес: с. Студена, общ. Свиленград, обл. Хасково, ул.
„Еделвайс“ № 6, в качеството му на Едноличен търговец с фирма „П.П.“, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Свиленград, ул.
„Генерал Скобелев“ № 14, вх.А ,ет.1, ап.2, по иска с правно основание чл.124,
ал. 1 от ГПК, предявен срещу него от Н. Т. Н., с ЕГН: **********, и К.А. Н., с
ЕГН: **********, двамата с адрес: гр. Свиленград, ул. „Генерал Скобелев“ №
44, че същият не притежава правото на собственост за частта над 15/90
ид. части до 30/90 ид. части от следните недвижими имоти:
1. Поземлен имот с идентификатор 55645.16.5 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на село Пашово, общ. Свиленград, обл. Хасково,
одобрени със Заповед № РД-18.1273/22.06.2018г. на Изп. директор на АГКК,
находящ се в с. Пашово, местност „ЧОШМЕНА МАЙКА“, с площ : 2001
кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно
ползване: нива, категория на земята: 8, с номер по предходен план: 016005,
при съседи: имоти с идентификатори 55645.16.4., 55645.17.23, 55645.16.6 и
55645.16.417;
2. Поземлен имот с идентификатор 55645.20.6 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на село Пашово, общ. Свиленград, обл. Хасково,
одобрени със Заповед № РД-18.1273/22.06.2018г. на Изп. директор на АГКК,
находящ се в с. Пашово, местност „ЧОШМЕНА МАЙКА“, с площ : 24996
кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно
ползване: нива, категория на земята: 8, с номер по предходен план: 020006,
при съседи: имоти с идентификатори 55645.20.5, 55645.21.419, 55645.20.7 и
55645.20.25;
3. Поземлен имот с идентификатор 55645.37.4 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на село Пашово, общ. Свиленград, обл. Хасково,
одобрени със Заповед № РД-18.1273/22.06.2018г. на Изп. директор на АГКК,
находящ се в с. Пашово, местност „ЯЛАКА“, с площ : 21005 кв.м., с трайно
предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване:
нива, категория на земята: 8, с номер по предходен план: 037004, при съседи:
имоти с идентификатори 55645.37.3, 55645.37.405 и 55645.36.407;
4. Поземлен имот с идентификатор 55645.41.15 по кадастралната карта
и кадастралните регистри на село Пашово, общ. Свиленград, обл. Хасково,
одобрени със Заповед № РД-18.1273/22.06.2018г. на Изп. директор на АГКК,
находящ се в с. Пашово, местност „МЕЗАРЛЪКА“, с площ: 7499 кв.м., с
трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно
ползване: нива, категория на земята: 4, с номер по предходен план: 041015,
при съседи: имоти с идентификатори 55645.41.14, 55645.41.47, 55645.41.16 и
55645.40.433;
ПРИЗНАВА за установено по отношение на Н. П. П., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. Свиленград, ул. „Климент Охридски“ № 19, по иска с
10
правно основание чл.108 от ЗС, предявен срещу него от Н. Т. Н., с ЕГН:
**********, и К.А. Н., с ЕГН: **********, двамата с адрес: гр. Свиленград,
ул. „Генерал Скобелев“ № 44, че последните двама притежават правото на
собственост върху 54/90 ид. части от следните недвижими имоти:
1. Поземлен имот с идентификатор 55645.16.5 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на село Пашово, общ. Свиленград, обл. Хасково,
одобрени със Заповед № РД-18.1273/22.06.2018г. на Изп. директор на АГКК,
находящ се в с. Пашово, местност „ЧОШМЕНА МАЙКА“, с площ : 2001
кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно
ползване: нива, категория на земята: 8, с номер по предходен план: 016005,
при съседи: имоти с идентификатори 55645.16.4., 55645.17.23, 55645.16.6 и
55645.16.417;
2. Поземлен имот с идентификатор 55645.20.6 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на село Пашово, общ. Свиленград, обл. Хасково,
одобрени със Заповед № РД-18.1273/22.06.2018г. на Изп. директор на АГКК,
находящ се в с. Пашово, местност „ЧОШМЕНА МАЙКА“, с площ : 24996
кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно
ползване: нива, категория на земята: 8, с номер по предходен план: 020006,
при съседи: имоти с идентификатори 55645.20.5, 55645.21.419, 55645.20.7 и
55645.20.25;
3. Поземлен имот с идентификатор 55645.37.4 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на село Пашово, общ. Свиленград, обл. Хасково,
одобрени със Заповед № РД-18.1273/22.06.2018г. на Изп. директор на АГКК,
находящ се в с. Пашово, местност „ЯЛАКА“, с площ : 21005 кв.м., с трайно
предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване:
нива, категория на земята: 8, с номер по предходен план: 037004, при съседи:
имоти с идентификатори 55645.37.3, 55645.37.405 и 55645.36.407;
4. Поземлен имот с идентификатор 55645.41.15 по кадастралната карта
и кадастралните регистри на село Пашово, общ. Свиленград, обл. Хасково,
одобрени със Заповед № РД-18.1273/22.06.2018г. на Изп. директор на АГКК,
находящ се в с. Пашово, местност „МЕЗАРЛЪКА“, с площ: 7499 кв.м., с
трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно
ползване: нива, категория на земята: 4, с номер по предходен план: 041015,
при съседи: имоти с идентификатори 55645.41.14, 55645.41.47, 55645.41.16 и
55645.40.433;
както и ОСЪЖДА Н. П. П., с ЕГН: **********, с адрес: гр.
Свиленград, ул. „Климент Охридски“ № 19, да предаде на Н. Т. Н., с ЕГН:
**********, и К.А. Н., с ЕГН: **********, двамата с адрес: гр. Свиленград,
ул. „Генерал Скобелев“ № 44, владението на същите имоти.
ОСЪЖДА Н. П. П., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Свиленград, ул.
„Климент Охридски“ № 19, да заплати на Н. Т. Н., с ЕГН: **********, и К.А.
Н., с ЕГН: **********, двамата с адрес: гр. Свиленград, ул. „Генерал
Скобелев“ № 44, сумата 1003,91 лв. (хиляда и три лева и 91 стотинки) –
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в
11
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
12