Р Е Ш Е Н И Е
№......……/…....10.2020г.
гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
открито съдебно заседание, проведено на петнадесети септември през две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА
ЧАВДАРОВА
РАДОСТИН ПЕТРОВ
при секретар Мария Манолова,
като разгледа докладваното
от съдията Чавдарова
въззивно търговско дело № 846
по описа за 2020г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е образувано по постъпила
въззивна жалба, подадена от ВГ-3 ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н
Триадица, бул. "България" №51Б, ет.4, срещу решение №
459/31.01.20г. по гр.д.№8408/18г. на ВРС, с което са отхвърлени предявените от ВГ-3 ЕООД,
ЕИК *********, със седалище гр. София, срещу ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ
АД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, искове за осъждане на
ответника да заплати на ищеца, сумата от
924.84лв., дължима от Енерго-Про
Продажби АД като цена за произведена и доставена, но неплатена ел.енергия за
месец август 2015год. и сума в размер от 233.28лв.- обезщетение за забава за
плащане на сумата от 924.84лв. за периода от 30.11.2015год. до датата на
предявяване на настоящия иск, ведно със законната лихва върху главното вземане,
считано от датата на предявяване на иска в съда – 30.05.2018год. до
окончателното изплащане, на осн. чл.79, ал.1, пред.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
В жалбата въззивникът е навел
твърдението, че решението е неправилно, постановено при нарушение на
материалния и процесуален закон. Счита, че решението е издадено в нарушение на
чл.229, ал.1, т.4 ГПК при наличието на преюдициален спор предвид висящо съдебно
производство по обжалване на Решение №СП-5/28.03.2019г. на КЕВР. Счита, че съдът е формирал изводите
си без да извърши анализ на отношенията между страните преди измененията на
разпоредбата на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ, като счита, че с тези изменения са
ограничени количествата ел.енергия, които се изкупуват до размера на НСПЕ, но
не е предвидена нова регламентация на пазара и приложението на преференц.цени
оставало непроменено. Счита за необоснован извода на съда за приложимост
единствено на преференциалната цена по т.8 от Решение №Ц-10. Излага, че ВРС
неправилно е приложил последствията от отмяната на т.1.7 от Решение
№СП-1/31.07.2015г. спрямо всички и с обратна сила, както и не е формирал изводи
за приложимостта на Решение №СП-5. Сочи, че е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, тъй като ВРС не бил спрял делото до окончателното произнасяне по
жалбите срещу Решение №СП-5 и не се бил произнесъл по валидността на това
решение. Твърди необоснованост на решението, тъй като съдът не бил разгледал
твърденията и аргументите на ищеца, като липсвал анализ на правната и
факт.обстановка по делото. Моли да бъде отменено решението като неправилно и да
бъде уважен иска.
В
срока по чл.263 ГПК за отговор на така депозираната въззивна жалба от
въззиваемата страна ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ АД, ЕИК *********, със седалище
гр.Варна, е
постъпил отговор, с който счита жалбата за неоснователна и моли обжалваното
решение да бъде потвърдено.
В
срока за отговор на депозираната въззивна жалба от конституираното на
страната на ответника трето лице-помагач НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ ЕАД,
ЕИК *********, е
постъпил отговор, с който счита жалбата за неоснователна и моли обжалваното решение
да бъде потвърдено.
За да се произнесе по спора Варненски
Окръжен съд съобрази следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от ВГ-3 ЕООД, ЕИК *********, против
ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ АД, ЕИК *********, с която са
предявени искове с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86 ЗЗД за осъждане на
ответника да му заплати сумата от 924,84лв.,
представляваща дължима, но незаплатена цена за произведена и доставена електрическа
енергия от възобновяем източник – ВяЕЦ за м.Август 2015г., за която е издадено Дебитно известие
№95/31.10.2015г. към Фактура №93/11.09.2015г., както и сумата от 233,28лв,
представляваща обезщетение за забава за периода 30.11.15г. до 30.05.18г., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 30.05.18г. до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба се
твърди, че ищецът е собственик на вятърна електроцентрала, която е присъединена
към електроразпр.мрежа на основание договори за присъединяване, сключени на
15.12.10г. и 12.11.08г. между ищеца и Е.ОН България Мрежи АД. Твърди, че ищецът е сключил Договор
за изкупуване на електрическа енергия № 90/17.02.2010г. с „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“
АД, по силата на който последният се е задължил да изкупува ежемесечно, на база
издадени от производителя фактури, произведената електрическа енергия на
преференциална цена, определена от КЕВР с Решение № Ц-010/30.03.2011г, която се
прилагала трайно в отношенията между страните. Излага, че с оглед изменение на
разпоредбата на чл. 31, ал.5 ЗЕВИ с Решение № СП-1/31.07.15г. на КЕВР било
установено нетно специфично производство на ел.енергия, въз основа на което са
били определени преференциални цени за изкупуване на енергията, произвеждана от
ВЕИ, като било установено нетно специфично производство 2000 kWh при
цена 188,29лв/ MWh без ДДС, за ВяЕЦ, работещи до 2250ч.
/ т.1.7/ и 2300 kWh при цена 172,95лв/ MWh без ДДС, за ВяЕЦ, работещи над 2250ч.
/т.1.8/. Сочи, че през м.Август 2015г. ищецът произвел ел.енергия в размер на
4240 мWh, за което издал фактура №93/11.09.15г.
на стойност 33,17лв с ДДС, като приложимата цена била тази за излишък на
балансиращия пазар. Тъй като през Септември 2015г. ВЕЦ надминала 2250часа
работа било издадено дебитно известие №95/31.10.15г. към фактурата на стойност
924,84лв, като била коригирана продажната цена до размера на преференциалната
цена, дължима по т.1.7 от Решение СП-1.
Тъй като ВяЕЦ била достигнала през м.09.15г. 2250
часа, счита, че цялото количество ел.енергия през м.08.15г. следвало да се
изкупува по преференц.цена от 188,29лв/мWh,
а не по цена за излишък на баланс.пазар. Твърди, че ответникът следвало да
заплати количеството ел.енергия до 15 работни дни след получаване на фактурата,
респ.дебитното известие. Твърди,
че срокът за заплащане на дебитното известие е изтекъл като към момента
незаплатената сума възлизала на 924,84лв. Намира отказът на ответника да
изпълни задължението си, обосновавайки го с позицията на НЕК, за неправилен,
тъй като за ответника не съществували договорни или законод.причини да прилагал
друг механизъм за заплащане извън вече приетия в отношенията между страните.
Излага се, че ответната страна била в забава и дължала обезщетение за това в
размер на 233,28лв.
В срока по чл.131,
ал.1 от ГПК ответникът „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове
по основание и размер. Не оспорва факта на сключен между страните договор за
изкупуване на ел.енергия. Счита, че приложимата цена за ел.енергията до размера
на нетното специфично производство е преференц.цена, определена с Решение № Ц-10/30.03.2011г., а за
количеството ел.енергия, надхвърлящо нетното специфично производство приложима
се явява цената за излишък на балансиращия пазар. Твърди, че с оглед становище
на НЕК ЕАД, на когото ответникът продавал изкупените количества ел.енергия,
относно приложимата цена при изкупуването и липсата на решение на КЕВР относно
приложението на т.1 и 2 от Решение № СП-1/31.07.15г., ответникът заплащал
произведената ел.енергия над нетното специфично производство по цена за излишък.
Твърди, че задължението по издадената от ищеца фактура за м.08.15г. е било
заплатено, а това по допълнително издаденото дебитно известие оспорва като
неправилно определено, тъй като количествата на произведена ел.енергия над 2000
квтч следвало да се заплаща по цена за излишък. Счита, че ищецът е определил
цената на ел.енергия в противоречие с договора, съотв. чл.31, ал.5 от ЗЕВИ и
Решение № СП-1/31.07.15г. Намира за неправилно твърдението на ищеца, че с
Решение Ц-10 и Решение СП-1 се определят две различни преференциални цени,
които се прилагат за една и съща ВяЕЦ в рамките на едногодишен период в
зависимост от достигането на съотв.праг.
Конституираното на страната на ответника трето лице – помагач НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Оборище, ул. Триадица №8, изразява становище за неоснователност на предявените искове.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно легитимирана
страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
По делото няма спор, че ищецът е производител на ел.енергия от възобновяем
източник - вятърна електроцентрала с обща инсталирана мощност 4000 kW, която е присъединена към електроразпр.мрежа, както и че
ответникът в качеството си на краен снабдител е задължен да изкупува
произведената от първия ел.енергия по преференциални цени, които се
определят от КЕВР. Процесното правоотношение, макар и нормативно предвидено на
договорна основа, се развива на пазар, където договорната свобода е ограничена
с административен режим, въведен с норми от императивен характер. Съответно
цените, на които производителите продават ел.енергия на общ.доставчик и/или
общ.снабдители не подлежат на договаряне, а на регулиране от КЕВР-чл.30, ал.1,
т.1 ЗЕ.
Между страните няма спор, че по
отношение на конкретното правоотношение за спорния период относими се явяват
преференциалните цени, предмет на Решение Ц-10/30.03.11г.
Съгласно действащият към момента на сключване на процесния договор
Закон за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата
/отм/, произведената от ищеца ел.енергия следва да се изкупува по
преференциални цени, формирани от 80 на сто от средната продажна цена за
предходната календарна година на обществените или крайните снабдители и
добавка, определена от ДКЕВР по критерии в зависимост от вида на първичния
енергиен източник (чл. 16 и 21 от ЗВАЕИБ). С новия Закон за енергията от
възобновяеми източници /обн. ДВ бр.35 от 3.05.2011г./, §7 от ПЗР е предвидено съхранение на отношенията с досегашните производители, като
е запазено действието на дългосрочните договори за изкупуване на електрическата
енергия от възобновяеми източници по преференциална цена за изкупуване,
действаща към датата на влизане в сила на закона. Съгласно измененията
на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ, в сила от 01.01.14г., на преференциални цени се
изкупува само количеството ел.енергия до размера на определената средногодишна
продължителност на работа съгласно решението на ДКЕВР за определяне на цена на
конкр.производител, а за горницата – по утвърдената от ДКЕВР цена, по която
общ.доставчик продава ел.енергия на крайните снабдители и
електроразпред.дружества. С последващо изменение на чл.31, ал.5 от ЗЕВИ, в сила
от 24.07.15г., е предвидено, че по преференциални цени ще се изкупува само
количеството ел.енергия до размера на нетното специфично производство на
ел.енергия, въз основа на което са определени преференциални цени в съответните
решения на КЕВР, а за количествата, надхвърлящи това производство – по цена за
излишък на балансиращия пазар. Посочената разпоредба на общо основание намира
приложение както към бъдещи производители , така и към тези, които вече имат
сключени дългосрочни договори, доколкото ЗИД на ЗЕВИ не съдържа норми,
изключващи действието му от определени заварени правоотношения. Въведеното
редуциране на количеството ел.енергия, изкупувано по преференциални цени, е
обвързано с нетното специфично производство, съгласно решението на КЕВР, въз
основа на което те са определени. С оглед на това и в изпълнение на §17 от ПЗР
на ЗИД на ЗЕ с Решение №СП-1/31.07.15г. на КЕВР е определено нетното специфично
производство на ел. енергия, въз основа на което са определени преференциалните
цени в Решение № Ц-10/30.03.11г.,
а именно: т. 1.7. – 2000 kWh, при определената цена – 188,29лв./МВтч, без ДДС, за
вятърни ел. централи, работещи до 2250 часа и т. 1.8. – 2300 kWh,
при определената цена 172,95лв./МВтч, без ДДС, за вятърни ел.централи работещи
над 2250 часа. По делото не е налице спор, че с влязло в сила Решение
№1115/28.01.19г. по адм.д.№5284/18г. на ВАС е оставено в сила решение №
1177/23.02.18г. по адм.д.№ 8522/15г. на АС София-град в частта му, в която е
отменено решение №СП-1/31.07.15г. на КЕВР по т.1.7.
Същевременно с Решение
№СП-5/28.03.19г. на КЕВР е установено считано от 31.07.2015г. нетно специфично
производство на ел.енергия в размер на 2000 kWh, въз основа на което е определена преференциална цена за
вятърни електрически централи работещи до 2250ч. по т.8 от Решение № Ц-10/30.03.11г. на КЕВР вр. с Решение №Ц-13/28.06.06г.
Неоснователно
е оплакването в жалбата за
постановяване на обжалваното решение при наличието на процесуална пречка по чл.
229, ал.1, т.4 от ГПК, а именно основание за спиране на производството до
приключване на производството по обжалване на Решение № СП-5/28.03.2019г. на
КЕВР. Така издаденото решение представлява индивидуален административен акт,
който се ползва с предварителна изпълняемост съобразно императивната разпоредба
на чл.13, ал.9 ЗЕ с оглед законодателната преценка за наличие на особено важен
държавен и обществен интерес. Предварителната изпълняемост означава, че
административният акт се прилага, независимо от предприетото обжалване, и когато
последният има релевантно и преюдициално значение за съда в гражданското
производство, съдът е длъжен да зачете законово предвидената му предварителна
приложимост в отношенията между страните. Обжалването на административния акт
няма релевантно значение за междувременно регулираните с акта субективни права,
респ. не е предпоставка за спиране на гражданското дело по реда на чл.229,
ал.1, т.4 ГПК. След като Решение №
СП-5/28.03.2019г. на КЕВР е породило
своето действие съгл. чл.13, ал.9 ЗЕ към датата на
приключване на устните състезания по делото, то следва да бъде съобразено
съгласно нормата на чл.235, ал.3 ГПК.
Що се касае до
релевираното оплакване в жалбата за непроизнасяне на първоинст.съд по реда на
чл.17 от ГПК по валидността на Решение №СП-5, то същото е неоснователно,
доколкото такова искане не е било заявено в производството пред ВРС, а
заявяването му за първи път пред възз.инстанция е недопустимо.
Видно от клаузите на сключения договор
за изкупуване на ел. енергия, в частност тези, регламентиращи механизма за
определяне на договорената цена, се установява постигнатото съгласие между
страните за приложимостта към конкретната ВяЕЦ на т.8 от Решение №
Ц-10/30.03.2011г., касаеща централи, работещи до 2250часа. Ищецът не твърди в
исковата молба, нито ангажира доказателства за поставянето на енергийния обект
съобразно ресурса на първичния енергиен източник в другата ценова категория
ВяЕЦ, работещи над 2250часа на годишна база, в който случай преференциалната
цена би била определена на 172,95лв/Мвтч. Предвид
това нетното специфично производство за процесната ВяЕЦ като ценообразуващ
елемент е 2000 kWh.
С оглед на
гореизложеното по преференциални цени подлежи на изкупуване част от
произведената ел.енергия за м.08.15г. / тази до достигане на НСП/, а останалото
произведено количество подлежи на изкупуване по цени за излишък на балансирания пазар.
Този извод е в съответствие с относимите за периода разпоредби на чл.31, ал.5
от ЗЕВИ и Решение № СП-5/28.03.19г. на КЕВР относно прилагането на посочената
разпоредба към централите от съотв.вид.
Между страните няма спор, че
ответникът е заплатил количествата ел.енергия, надхвърлящи НСП, за процесния
период по цена за излишък, нито е налице спор относно размера на дължимата цена
за излишък.
С оглед на
така изложеното съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД се явява неоснователен
и следва да бъде отхвърлен. Изходът на спора по главния
иск обуславя извод за неоснователност на акцесорната
претенция за присъждане на обезщетение за забава.
Поради съвпадане изводите на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора в тежест на
въззивникът следва да бъдат възложени сторените от въззиваемата страна разноски
за въззивното производство в размер на 384лв–адв.възнаграждение. Релевираното
възражение за прекомерност на заплатеното адв.възнаграждение се явява
неоснователно, доколкото същото е в размер около минимума, предвиден с Наредба
№1/09.07.04г., като съгласно §2а от същата наредба е начислен и дължимия се
ДДС.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №459/31.01.20г.,
постановено по гр.д. № 8408/18г. по описа на Варненски районен съд.
ОСЪЖДА ВГ-3 ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Триадица, бул. "България" №51Б,
ет.4, ДА ЗАПЛАТИ на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Варна, р-н Владислав Варненчик, ВАРНА
ТАУЪРС - Г, бул.Владислав Варненчик № 258, сумата от 384лв,
представляваща сторените за въззивното производство разноски, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на
НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София,
р-н Оборище, ул. Триадица №8, в качеството на трето лице помагач
на страната на ответника „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване
съгл. чл.280, ал.3
ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: