Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр. София, 20.10.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
3
състав, в заседание при
закрити врати на двадесет и пети септември две хиляди и седемнадесета година, в
състав:
СЪДИЯ:
Венета
Цветкова
при
секретаря Румяна Аврамова, като разгледа
т.д. № 1543/2016 г., намери следното:
Производството
е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.
Молителят твърди, че е кредитор на Е.И.Г. ЕООД и има срещу него непогасени
изискуеми парични вземания. Твърди същите да произтичат от продажба на
търговско предприятие от 2009 година, в резултат на която ищецът има вземане
срещу ответника – дължимо на отпаднало основание /развален договор за
строителство/ за авансово заплатено възнаграждение от 825 646 лева, за
част от която е налице влязло в сила осъдително решение.
Твърди, че ответникът е спрял плащания към кредиторите
още 2008 година, поради което е налице презумпция по чл. 608, ал. 2 ТЗ. Ищецът
твърди освен неплатежоспособност и наличие на хипотезата на свръхзадълженост по
см. на чл. 742 ТЗ. Излага подробни мотиви във връзка с общата ликвидност,
изготвените в тази връзка счетоводни отчети, баланси, касова наличност и т.н.,
които счита за некоректни. Счита и че краткотрайните активи на дружеството не
са ликвидни. Сочи като начална дата на
неплатежоспособността и свръхзадължеността – 31.12.2008 година.
Ответникът оспорва молбата. На първо място оспорва
качеството на кредитор на ищеца, като твърди, че не са били налице облигационни
отношения по договор за строителство, съответно – липса на задължения във
връзка с такъв. Твърди, че дори и да има задължения към Б.К.ООД – то те са
възникнали след датата на прехвърляне на предприятието. Прави възражение за
давност. Оспорва и наличието на правоприемство, тъй като договорът бил нищожен
поради липса на съгласие – липсва съответно решение на ОС и не е подписан от
представляващите дружествата лица. Сочи и други основания за нищожност. Твърди,
че при прехвърляне на предприятието задълженията не са били включени в баланса.
Счита, че не е налице
неплатежоспособност/свръхзадлъжнялост, тъй като не са налице задължения, а и да
са налице - поради погасяването им по давност, некоректно са отразени в
балансите. Вкл. счита, че са погасени по давност и публичните задължения.
Видно от решение по т.д. № 1788/2008 година на СГС,
ответникът е осъден да заплати на Б.К.ООД сумата от 200 000 лева /частично
предявени от 825 646 лева/ - част от платено на отпаднало основание /поради
разваляне на договор за строителство от 09.10.2007 година/ възнаграждение.
Видно от договор за прехвърляне на търговско предприятие
от 03.06.2009 година, Б.К.ООД е продал
на Н.А.И. ООД търговското си предприятие, като съвкупност от права, задължения,
вземания и фактически отношения, вкл. и всички търговски и облигационни
правоотношения, като продавачът отговаря за задълженията на предприятието
солидарно с купувача.
Предвид горното и на основание чл. 226, ал. 3, вр. ал. 1 ГПК, съдебното решение има сила на пресъдено нещо и по отношение на
приобретателя – ищец в настоящото производство.
От извършената служебно справка в търговски регистър по
партидата на ищеца и на Б.К.ООД се установява, че договорът за прехвърляне на
търговското предприятие е вписан по партидите и на двете дружества на
22.06.2009 година.
По делото са представени счетоводните отчети и баланс на
ответника за периода 2008 година – 2014 година, включително.
Ищецът е в открито производство по несъстоятелност с
решение на съда от 18.02.2015 година.
Според първоначалната съдебно- счетоводна експертиза,
изготвена въз основа приложените по делото доказателства и такива представени
от НАП, за 2015 година, според подадената декларация ответното дружество не е
извършвало дейност, съответно – не е отчело приходи и разходи. Според вещото
лице, предвид представения счетоводен баланс към 31.12.2014 година,
задълженията на дружеството, дължими до 12 месеца са в размер на 3 173
хил. лева, от които 2 743 хил. лева – получени аванси. По отношение на
показателите в краткосрочна перспектива, вещото лице е констатирало, че общата
ликвидност /основният критерий, засягащ съотношението на краткотрайните активи
с текущите задължения, или сочещ за оперативните възможности на предприятието/
за периода 2008 г. – 2014 г. е с коефициент под 1, с леко нарастване 2009
година и непроменен след това /обстоятелство, сочещо на липса на дейност/, при
оптимална стойност 2. Коефициентът за бърза ликвидност, както и тези на
незабавна и абсолютна ликвидност /които са идентични, поради липса на
краткосрочни инвестиции в баланса/ за целия период са под референтните
стойности, съответно за първия – от равно или над 0.6-1, а за другите – над 0.2
– 0.35. Според вещото лице, така анализираните данни сочат на невъзможност за
дружеството да погасява краткосрочните си задължения с краткотрайните активи,
считано от 2008 година. Относно възможността да обслужва задълженията си или
относно платежоспособността на дружеството /каква част от пасивите се покриват
от собствения капитал/, вещото лице е констатирало, че коефициентът
платежоспособност е с отрицателна величина /задълженията надвишават активите/ през
целия период, при референтна стойност 0.33. Или, още към 31.12.2008 година
дружеството не е било в състояние да покрива задлженията си в дългосрочен план
и не е притежавало финансова автономност /независимост от кредиторите/. За
периода 2008 г. – 2009 г. дружеството е работело на загуба, а след това данните
сочат на извод, че не е развивало дейност /липса на приходи или разходи/. По
балансова стойност към 31.12.2014 година паричните задължения превишават
активите с 6.06%. Според вещото лице, дружеството е спряло плащанията още 2008
година. При съпоставяне с представените от НАП документи, вещото лице намира,
че няма основание за корекционно преизчисление, а и да се направи таково – би
било незначително /би се отразило след третия знак след десетичната точка/.
От допълнителното заключение на вещото лице, изготвено и
въз основа на представени от ответника счетоводни документи, се установява, че ответникът
не извършва дейност от 2009 година. Вещото лице е коригирало заключението си,
предвид допълнително представен баланс на ответното дружество към 31.03.2016
година /през 2015 година отчети не са представяни, поради липса на дейност на
дружеството/. Според вещото лице, задължението на ответника към Б.К.ООД е
отразено по сметка 412 – клиенти по аванси, както и в балансите за периода 2008
– 31.03.2016 година в размер на 2 743 274,67 лева. Вещото лице е дало
алтернативен вариант на заключение като е взело предвид дължима сума по
твърденията на молителя и решението на СГС – 825 646 лева, както и е
отразило пълния размер на задълженията към бюджета /с лихвите към м. 04.2016
година/. При този вариант, според заключението, коефициентът на обща ликвидност
е над 2, при препоръчителна стойност над 1, коефициентът за бърза ликвидност
остава под референтната стойност от 0.6 – а именно 0.3090 и 0.3032. Идентичен е
и коефициентът за незабавна ликвидност /поради липса на вземания/, който е по
стойност над най-ниската референтна и по- нисък от най- високата референтна
стойност. В този вариант на заключение, коефициентът на платежоспособност е над
единица, което сочи на извод, че дружеството е в състояние да покрива
задълженията си в дългосрочен план. Тъй като за периода, съответно,
коефициентът на задлъжнялост е по-малък от единица – активите на дружеството
превишават задълженията му. Според вещото лице задълженията на ответника са
възникнали преди или през 2009 година /тъй като остават непроменени по размер/.
От второто допълнително заключение на вещото лице се
установява следното. Вещото лице не е коригирало стойностите на паричните средства
в брой, тъй като не е открило физически офис на ответното дружество и съответно
– не е могло да констатира такава касова наличност, нито сумата за материали и
суровини, а вещото лице е изготвило алтернативен вариант на показателите на
дружеството, като е изключило от активите в балансите към годините от
анализирания период сумата, посочена като стойност на незавършено производство.
Алтернативните показатели в този случай са всички под референтните стойности за
целия период. Вещото лице е посочило, че същите водят до извод за невъзможност
за дружеството да погасява краткосрочните си задължения с краткотрайните активи
още от 2008 година. По отношение на финансовата автономност – показателите
сочат, че ответното дружество не е в състояние да покрива задълженията си в
дългосрочен план още към 31.12.2008 година и за целия период задълженията
превишават като стойност активите.
В съдебно заседание вещото лице сочи, че задълженията по
балансите на дружеството са възникнали преди или през 2009 година, както и че второто
допълнително заключение е изготвено при вариант, в който заприходените активи
за взети предвид като разходи за незавършено строителство, на обект, който не е
собствен на длъжника.
На първо място, следва да се посочи, че ответникът като търговец по
смисъла на чл. 1, ал. 2 ТЗ е сред лицата, спрямо които може да се открие производство по несъстоятелност
На второ място, съдът намира за доказано и обстоятелството, че ищецът е кредитор, притежаващ изискуемо парично вземане по см. на чл. 608,
ал. 1, т. 1 ТЗ - породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително
нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и
разваляне, или последиците от прекратяването й по
следните съображения.
Видно от Договор на л. 13 и сл., ищецът е придобил по
силата на договор за продажба на предприятие, търговското предприятие на Б.К.ООД
на 03.06.2009 година. Договорът е съставен в изискуемата за действителност
форма – писмена с нотариална заверка на подписите /чл. 15 ТЗ, редакция към ДВ. бр.58 от 27 Юни 2003г./. От извършената от съда справка в търговския регистър по партидата на
продавача, че установява и че са спазени изискванията и на чл. 15, ал. 2 ТЗ,
като дружеството прехвърлител и дружеството приобретател са взели съответни
решения на ОС, проведени на 02.06.2009 година. Установява се и че към момента
на сключване на договора, подписалите го П. и Ю. са законни представители и
представляващи дружества – страни по договора. Прехвърлянето е вписано по
партидата на двете дружества на 22.06.2009 година, съобразно изискването на чл.
16 ТЗ. В тази връзка неоснователни са възраженията на ответника по молбата за
липса на съгласие. Недоказани са възраженията и за това, че сделката с
предприятието на търговеца е нищожна поради заобикаляне на закона, доколкото не
се твърди въобще да е целен или постигнат забранен резултат посредством
разрешени правни действия или поради нарушаване на добрите нрави. Неясни,
съответно недоказани, са възраженията за липса на правно основание на сделката
по прехвърляне и във връзка с уговорената цена /предвид разпоредбата на чл. 297 ТЗ/.
Или, доказа се валидно
сключен договор за прехвърляне на търговско предприятие при постигнато съгласие между
отчуждителя и приобретателя относно съществените елементи на конкретния договор
и неговия предмет, спазване на предвидената в чл. 15, ал. 1 от ТЗ форма за
действителност - писмена с нотариална заверка на подписите, вписване в
търговския регистър, съгл. чл. 16, ал. 1 от ТЗ /което има само оповестително действие/. Прехвърлянето
на търговското предприятие по реда на чл. 15, ал. 1 ТЗ се изразява в
прехвърляне на цялата съвкупност от права, задължения и фактически отношения,
създадени от търговеца във връзка с неговата конкретна дейност – съдържанието на предприятието, такова каквото е към
датата на сключване на договора.
От влязлото в сила на 22.05.2012 година съдебно решение
по т.д. № 1788/2008 година на СГС /което се установява при направена от съда
служебна справка/ се установява, че Б.К.ООД е осъдено да заплати по предявен
частичен иск сумата от 200 000 лева, дължима на отпаднало основание –
авансово заплатено възнаграждение по Договор за строителство от 09.10.2007
година. На основание чл. 298 и чл. 297 ГПК, настоящият състав е длъжен да
зачете влязлото в сила решение, което със сила на пресъдено е разрешило спора
между страните по него. Предвид разпоредбата на чл. 226, ал. 3 ГПК, решението
има сила на пресъдено нещо и по отношение на ищеца в настоящото производство
/доколкото предприятието е прехвърлено именно в хода на процеса по цитираното
дело/.
Или, по силата на договора за прехвърляне на търговско
предприятие и представеното съдебно решение, ищецът се легитимира като кредитор
на ответното дружество по изискуемо вземане.
За пълнота следва да се допълни, че съдебното решение има
сила на пресъдено нещо между страните в настоящото производство по отношение на
основанието, на което е присъдена сумата – аванс по развален договор за
строителство от 2007 година. Неоснователни са в този смисъл и възраженията, че
задълженията на ответника са възникнали след сключване на сделката за
прехвърляне на предприятието, предвид обстоятелството, че договорът за
строителство е от 2007 година, а задължението за връщане на даденото на
отпаднало основание е възникнало най-късно през 2008 година, като неговата
изискуемост е взета предвид от съда, постановил решението.
Неснователно е възражението и че вземането на ищеца е
погасено по давност. Съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД, ако вземането е установено
със съдебно решение, срокът на новата давност е пет години и тече, считано от
датата на прекъсване на предишния давностен срок – в случая, считано от 22.05.2012
година /датата на влизане на решението в сила/ до датата на подаване на
настоящата молба – 07.03.2016 година, давностният срок не е изтекъл.
Ответникът не твърди и не доказва да е заплатил присъдената сума
по частичния иск. Ето защо
молителят притежава срещу ответника изискуеми парични вземания, породени от
търговска сделка по смисъла на чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ, поради което притежава
активна материалноправна легитимация да иска откриване на производство по
несъстоятелност спрямо ответника.
Съгласно чл. 607а ТЗ материалноправни основания за
откриване на производство по несъстоятелност са следните имуществени състояния
на длъжника: неплатежоспособност - общо основание, приложимо спрямо всички
видове длъжници и свръхзадълженост - специално основание, приложимо спрямо
капиталовите търговски дружества по смисъла на чл. 64, ал. 3 ТЗ. Предвид
диспозитивното начало в гражданския процес предметът на дължимата от съда
защита следва да се ограничи до това от посочените основания, които са
изтъкнати в молбата по чл. 625 ТЗ. В конкретния случай молителите са се
позовали на наличието и на двете, предвидени в
закона основания, като същите са заявени кумулативно /за което няма пречка, в
този смисъл Определение № 70/2017 година по т.д. № 388/2016 година на ВКС и др./.
Според чл. 608, ал. 1 ТЗ неплатежоспособен е търговец,
който не е в състояние да изпълни изискуемо парично
задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, публичноправно
задължение на държавата или общините, свързано с търговската му дейност
или задължение по частно държавно
вземане. Според чл. 742 ТЗ, свръхзадълженост е налице, когато
имуществото на търговско дружество не е достатъчно да покрие паричните му
задължения. Едновременно с това, за наличието на неплатежоспособност/свръхзадълженост, предвид нормата
на чл. 631 ТЗ, следва да се установи и че затрудненията на длъжника са временни или че той
разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без опасност за
интересите на кредиторите.
Или, неплатежоспособността е обективно
съществуващо имуществено състояние на длъжника, характеризиращо се с трайна
невъзможност на същия да изпълни посочено в чл. 608, ал. 1 ТЗ изискуемо парично
задължение чрез наличните си парични и други реално ликвидни активи. Тоест, длъжникът следва да установи, че разполага с налични парични средства или непарични
активи, които могат в кратък срок да се преобразуват в парични средства /при това на цена, близка до пазарната/, посредством които
да покрие своите задължения и което да не доведе до преустановяване на търговската му дейност и засягане
интересите на кредитори с още неизискуеми вземания. Релевантните за
платежоспособността на длъжника са краткотрайните /текущи/ активи, които
се категоризират на материални
запаси /суровини и материали, незавършено производство, стоки и готова
продукция, предоставени аванси/, краткосрочни вземания /с падеж до 1 година/,
краткосрочни инвестиции /акции, облигации, дялове и др. подобни, закупени със
спекулативна цел - т.е. за препродажба/ и парични средства /в брой или по
банкови сметки/. Краткотрайните активи на предприятието, за разлика от
дълготрайните активи, които се използват за повече от един отчетен период /1
година/, участват еднократно в производствения процес, при което за длъжника са
налице текущи постъпления, които именно са източник на средствата за погасяване
на краткосрочните, съответно текущите, задължения при едно действащо
предприятие. Същевременно, формалното счетоводно класифициране на даден актив
като краткотраен не е достатъчно за годността му да служи за обосноваване на
платежоспособността на длъжника /самото осчетоводяване не всякога отразява реалността и счетоводните
регистри са частни документи на самия длъжник, който има интерес да включва в
тях само изгодни за себе си обстоятелства/. Ето защо, независимо от
счетоводното класифициране на даден актив като краткотраен, същият е от
значение за платежоспособността на длъжника единствено ако реално съществува и
ако е реално ликвиден /събираем/ в кратък срок. Съответно - длъжникът е
неплатежоспособен ако не притежава подобни краткотрайни и реално ликвидни
активи, достатъчни да покрият всичките му изискуеми парични задължения от вида
на чл. 608, ал. 1 ТЗ. За да бъде открито производство по несъстоятелност
е необходимо, също така,
състоянието на неплатежоспособност/съответно - свръхзадълженост да е налице към момента на последните устни състезания
по делото. Относно неплатежоспособността това означава към този
момент да се установи че длъжникът не разполага с
реално ликвидни активи, достатъчни да покрият всичките му установени изискуеми
парични задължения и затрудненията му да не са временни по смисъла на чл. 631 ТЗ /влошеното финансово състояние на длъжника следва да има траен характер, който се извлича
от цялостен финансово-икономически анализ на дейността в
продължителен период назад/. Неизпълнението
на изискуемите вземания трябва, също така, да е в пряка причинна връзка с
влошеното икономическо състояние.
От събраните по делото доказателства – заключенията на
вещото лице и представените по делото доказателства, се установява, че към датата на последните устни състезания са налице и двете кумулативно посочени основания за
откриване производство по несъстоятелност по чл. 608, ал. 1 и чл. 742, ал. 1 ТЗ.
Общият размер на
изискуемите и непогасени задължения на ответника възлиза на сбора от следните суми 825 646 лева – задължение към
ищеца – невърнат аванс, 66 506, 61 – задължения към бюджета, 79 хил. лева
– задължения към персонал и 272 000 лева – задължения към доставчици.
Относно размера на вземането на ищеца, съдът приема посочения размер по
следните съображения. От съдебното решение се установява, че вземането на
ищеца, отразено и в балансите на дружеството – ответник /като сума от 2 743
274,67 лева/ е присъдено в частичен размер от 200 000 лева. Доколкото в
исковата молба се съдържа признание за по-нисък размер на изискуемото вземане,
а от друга страна в счетоводните отразявания на ответника пък вземането към праводателя
на ищеца е отразено /за целия изследван период/ в размер, значително надхвърлящ
претендирания /неизгоден за ответника факт/, съдът приема, че изискуемото и
непогасено задължение е общо от 825 646 лева.
Съдът кредитира второто допълнително заключение относно
стойността на текущите реални /действителни/ активи на ответника, съответно и
относно изводите във връзка с коефициентите на ликвидност и финансова
автономност на дружеството. В това заключение вещото лице е изчислило горните
стойности корекционно, като анализът е извършен при съобразяване реално /не
счетоводно отразеното/ естеството на активите. Съобразно доказателствата и
заключението се установява, че към датата на устните състезания ответникът
притежава текущи активи от 377 000 лева – парични средства в брой /макар
вещото лице да не е констатирало такава наличност по каса/, материали и
суровини от 4000 лева. В този вариант на заключението сумата от 2 594 хил.
/незавършено производство/ лева на е взета предвид от вещото лице при
изчисляване текущите активи на дружеството. Съдът възприема именно този
вариант, доколкото по делото, въпреки многократно предоставената възможност, не
се събраха доказателства, установяващи титуляра на правото на строеж на
незавършеното строителство – обект в гр. Ц.. Поради тази причина и предвид
посоченото от вещото лице, вкл. в о.с.з., посочената сума не би могла да бъде
отнесена към краткосрочните активи на ответника. Същата е изключена от активите
в балансите в годините от изследвания период. Без оглед, обаче, горното
обстоятелство, съдът намира, че посочената сума не би могла да бъде отнесена
като краткотраен, бързо ликвиден актив /такъв, който може в кратък период от
време да се трансформира в парични средства, при това на цена, близка до
средната пазарна цена, без да засегни и дейността на длъжника/. Същата би могла
евентуално да бъде отнесена или към дълготрайните материални активи /в случай,
че се касае за обект, по отношение на който ответникът е притежател на правото
на строеж/ или като разход /в случай, че обектът е собственост на друго лице/.
Без посочения актив, краткотрайните
активи на ответника не са достатъчни за покриване на изискуемите му задължения и стойността им е значително
по-малка. Отделно, предвид липсата на офис на ответника, по делото
не са събрани категорични доказателства и за съществуването на наличните
парични средства и материални активи.
Доколкото вещото лице във второто допълнително заключение
е дало вариант при съобразяване на всичко изложено по- горе, съдът кредитира
същото и досежно стойностите на коефициентите за обща бърза и незабавна
ликвидност, които за целия период са под най-ниските
референтни стойности, далеч от счетоводно и финансово приетите за оптимални, стойности. Това означава, че ответното дружество към
днешна дата не разполага с ликвидни активи, достатъчни за изплащане на всички
изискуеми парични задължения, като според
вещото лице това състояние е от 2008 година.
Установява се и че се касае до състояние с траен характер. От
приетото второ допълнително заключение, което по изложените вече причини съдът
възприема, за целия изследван 8-годишен
период назад - от 2008 до 2016 г., се установява дружеството да е
с кофициенти на ликвидност под най-ниските референтни стойности /под норматива
от единица/, което означава, че от 2008 г. и до момента
краткотрайните активи на ответното дружество не са достатъчни за изплащане на
краткосрочните му задължения. От обстоятелството, че коефициентът за финансова
автономност за същия период също е под нормативите, както и от отрицателните
стойности на коефициентите за рентабилност, следва да се заключи, че е налице
декапитализация на дружеството. Установено е и че от 2009 г. дружеството е преустановило напълно дейност, като оттогава
не реализира нито приходи, нито разходи.
Ответникът не твърди и не доказва реална перспектива за подновяване търговската си дейност, нито притежание на значителни материални активи.
Съгласно чл. 742 ТЗ, търговското
дружество е свръхзадължено, ако неговото имущество не е достатъчно, за да
покрие паричните му задължения. Съобразно трайната и непротиворечива съдебна
практика - решение 315/20.04.2006г. по т.д. 54/2006г.
по описа на ВКС, ТК, I ТО, решение 201/11.12.2014г. по т.д. 659/2014г. по описа
на ВКС, ТК, I ТО, решение 54/08.09.2014г. по т.д. 3035/2013г. по описа на ВКС,
ТК, II ТО и др., релевантно за състоянието на
свръхзадълженост е съотношението между реалното имущество /действителната пазарна стойност, а не балансова
/счетоводна/ стойност/ и паричните задължения на
капиталовото дружество. В случая се установи, че
реалното имущество на търговеца /стойността на
активите му/ не е достатъчно за удовлетворяване на
кредиторите му, тоест, че
задълженията в пасива надхвърлят имуществото в актива, поради което
имуществото на капиталовото дружество е обективно недостатъчно да удовлетвори
всички кредитори. Ответникът не ангажира доказателства за наличието на
друго, извън счетоводно отразеното имущество на длъжника /което би могло да
бъде оценено по пазарна стойност от вещо лице напр./. Тоест, предвид
установените задължения, може да се приеме, че е налице и свръхзадълженост
на дружеството към
датата на постановяване на съдебното решение. В тази
връзка следва да се отчете и заключението на вещото лице относно реалната
стойност на активите на ответника, определена в допълнителното заключение.
В заключение следва
да се посочи, че се установи състояние на неплатежоспособност и на
свръхзадълженост, което е относимо към момента на даване ход на устните
състезания, тоест, продължава и
понастоящем. Ответникът е в
състояние на трайна невъзможност за изпълнение на изискуемите си парични
задължения чрез наличните си краткотрайни и реално ликвидни активи, както и неговото имущество не е достатъчно да ги покрие.
Следва да се определи
началната дата на това състояние. Началната дата е най-ранната, установена по делото дата,
към която са налице всички елементи от фактическия състав на
неплатежоспособността/свръхзадължеността. В случая, тя
съвпада и при двете основания за откриване на производството по
несъстоятелност. Тя се определя
според най-ранния падеж на изискуемо непогасено парично задължение, при
условие, че към този момент са налице и останалите предпоставки на чл. 608, ал.
1 ТЗ с оглед общото икономическо състояние на длъжника. В случая тази най-ранна
дата е 31.12.2008 г., към който
момент е установено, както наличието на изискуеми непогасени парични
задължения /тези към ищеца са присъдени с влязло в сила съдебно решение и дължими на отпаднало
основание от 2008 г., както и към бюджета и персонала/, тоест, спиране на
плащанията, така и стойности под референтните на
коефициентите за ликвидност, влошаващи се в
последващите периоди /настъпилата
окончателно трайна и обективна невъзможност да се изпълняват задълженията към
всички кредитори/. Още към
31.12.2008 г., видно от заключенията на вещото лице, пасивът е надхвърлил актива. Или, към този момент е настъпила обективната невъзможност на длъжника да изпълни
изискуеми парични задължения по търговски сделки, която невъзможност
представлява трайно състояние, а не израз на моментно финансово затруднение.
Производството по
несъстоятелност следва да се открие при условията на чл. 630, ал. 1 ТЗ, а не по
реда на чл. 632, ал. 1 ТЗ, тъй като съдът не е давал указания по реда на чл. 629б ТЗ, без
които прилагането на чл. 632, ал. 1 ТЗ би било незаконносъобразно. Отделно, наличните парични средства, описани като
стойност от вещото лице, биха били достатъчни за покриване първоначалните
разноски по несъстоятелността, а при констатиране, че такива всъщност не са
налице, приложима ще е нормата на чл. 632, ал. 5 ТЗ.
Относно разноските по производството.
Молителят няма искане за присъждане на разноски.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И
ОБЯВЯВА неплатежоспособността и
свръхзадължеността на Е.И.Г. ЕООД, ЕИК: ******* и ОПРЕДЕЛЯ
началната им дата - 31.12.2008 година.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност на длъжника Е.И.Г. ЕООД, ЕИК: *******.
НАЗНАЧАВА за временен синдик на длъжника М.Ш., вписана в Списъка на лицата, които могат да бъдат
назначавани за синдици в производствата по несъстоятелност по ТЗ, утвърден от
Министъра на правосъдието и обнародван в ДВ, която да бъде уведомена, че следва
към датата на встъпване в длъжност да представи декларация - съгласие по чл.
656, ал. 1 и, ал. 2 от ТЗ.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на временния синдик в размер на 900 лева месечно,
считано от датата на встъпването му в изпълнение на задълженията до настъпване
на законна причина за изменение на размера на възнаграждението.
ОПРЕДЕЛЯ срок за встъпване в длъжност на временния синдик до три
дни, считано от датата на получаване на препис от настоящето решение.
НАЛАГА обща възбрана и запор върху имуществото на Е.И.Г. ЕООД, ЕИК:
*******.
СВИКВА Първо събрание на кредиторите на Е.И.Г. ЕООД, ЕИК:
*******, което следва да се проведе на 06.11.2017г. от 10,30 часа
в Съдебната палата на Софийски градски съд, гр. София, бул. ***** 2, в залата за провеждане на съдебните заседания на VІ-3 състав,
Търговско отделение, с дневен ред по чл. 672, ал. 1 от ТЗ:
1.Изслушване доклада на временния синдик по чл. 668, т. 3
от ТЗ.
2.Избор на постоянен синдик и определяне на
възнаграждението му.
3. Избор на комитет на кредиторите.
РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд - София в
седмодневен срок от вписването му в Търговския регистър.
ПРЕПИС от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по
вписванията за вписване на решението в Търговския регистър, на основание чл.
622 и чл. 624 от ТЗ вр. с чл. 14 от ЗТР.
Решението да се впише в Книгата по чл. 634в от ТЗ, която
се води при СГС, ТО.
СЪДИЯ: