Решение по дело №1876/2020 на Районен съд - Русе

                             РЕШЕНИЕ

                                                                              № 260409

                                                                гр.Русе, 13.05.2021г.

                                                   

 

 

 

                                                           В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XV-ти граждански състав, в открито заседание на  07 април през две хиляди, двадесет и първа година, в състав:

 

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ

 

 

при секретаря КРАСИМИРА СТОЯНОВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1876 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът Д.Н.Х. с ЕГН:**********, чрез законния си представител В.Н.В. твърди, че на 28.11.2018г. на път I-5, км 21+300 се е движил лек автомобил марка „Нисан", модел ,Х-трейл" с рег. № Р8815КВ, управляван от В.Н.В. - Т. с ЕГН:**********, който поради образувало се пред него задръстване, намалил и спрял, установявайки се в покой. В същата посока и пътно платно, зад него се движил товарен автомобил марка „Ивеко", модел „Дейли" с рег. № Р3810ВХ, управляван от Е.Е.А.с ЕГН:**********, който поради несъобразена скорост на движение станал причина и реализирал ПТП с л.а. „Нисан“, блъскайки го отзад.

Твърди се, че при инцидента е пострадал Д.Н.Х. с ЕГН:********** в качеството си на пътник в лек автомобил марка „Нисан", модел „Х-трейл" с рег. № Р8815КВ.

Твърди, че че по повод пътния инцидент бил сезиран ответника ЗАД „ОЗК- Застраховане" с ЕИК:********* с претенция за изплащане на обезщетение на основание чл.429, ал.1 от КЗ. С писмо Изх. № 99-3252/19.07.19г. ответникът уведомил ищеца, че след разглеждане на преписката е взел решение, с което отказва изплащане на обезщетение.

            Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника ЗАД „ОЗК- Застраховане" с ЕИК:********* да заплати на ищеца сумата от 15000,00 лева  обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и душевни страдания, ведно със законната лихва, считано от 19.07.2019г. - датата на постановения отказ от ответнника за изплащане на обещетение.

            В срока по чл.131 от ГПК ответникът, чрез процесуалния си представител е депозирал отговор, с който е оспорил твърденията, че в резултат на посоченото ПТП за ищеца са възникнали телесни увреждания. Оспорва се изключителната вина на водача В.С.за причиняване на вредоносния резултат.(такова име по делото не съществува). Алтернативно се твърди, че е налице принос на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат, тъй като „ … не бил положил необходимата грижа за опазване на собственото си здраве и живот ..“. Твърди, че пострадалия не е бил с правилно поставен предпазен колан. Оспорват се твърденията , че за пострадалия са възникнали всички описани в исковата молба, като вид и харакер вреди, както и твърденията за тяхната продължителност. Направени са доказателствени искания за назначаване на съдебно-медицинска експертиза.   

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 от ГПК във връзка с чл.12 от ГПК, намира за установено следното:

На 28.11.2018г. на път I-5, км 21+300 се е движил лек автомобил марка „Нисан", модел „Х-трейл" с рег. № Р8815КВ, управляван от В.Н.В. - Т. с ЕГН:**********, който поради образувало се пред него задръстване, намалил и спрял, установявайки се в покой. В същата посока и пътно платно, зад него се движил товарен автомобил марка „Ивеко", модел „Дейли" с рег. № Р3810ВХ, управляван от Е.Е.А.с ЕГН:**********, който поради несъобразена скорост на движение станал причина и реализирал ПТП с л.а. „Нисан“, блъскайки го отзад. Вследствие на удара л.а. „Нисан“ се преобърнал в крайпътната канавка. При инцидента пострадали М. Т. Б. и Д.Н.Х. с ЕГН:********** в качеството си на пътници в автомобил Нисан с рег. номер Р8815КВ. Местопроизшествието било посетено от мл.автоконтрольор дежурен ПТП при РУ- Две могили, ОДМВР Русе, който съставил Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 984/295, в който отбелязали, че пострадала е само М.Т.Б.пътник в л.а. Нисан.

От приложеното АНД № 2314/2019г. по описа на Районен съд Русе, приключило свлязло в сила Решение, се установява, че Е.Е.А.бил признат за виновен, като на основание чл.78а от НК освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание. По цитираното АНД № 2314/2019г. било установено по несъмнен начин, че процесното ПТП е настъпило изцяло поради противоправното и виновно поведение на водача на лек автомобил марка „Ивеко", модел „Дейли" с рег. № Р3810ВХ, който не е съобразил поведението си с конкретни правила на ЗДвП, а именно:

- Чл. 20. (2) Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.

От приложеното АНД № 2314/2019г. по описа на Районен съд Русе, приключило с влязло в сила Решение, по несъмен и категоричен начин се установява, че ищецът Д.Н.Х. е бил в процесния автомобил Нисан в качеството си на пътник и бил седнал на задната седалка. 

След ПТП ицецът, чрез своите родители потърсил медицинска помощ, поради оплакване от силно и нестихващо главоболие, световъртеж, повдигане и болки по цялото тяло. Били извършени медицински прегледи и консултации със специалисти при коеито била поставена диагноза – „Травма на главата с краткотрайна загуба на съзнание - мозъчно сътресение“. С оглед характера на травматичните увреди бил препоръчан пълен режим на покой и прием на медикаменти.

Установено е и не се спори, че за лек автомобил марка „Ивеко", модел „Дейли" с рег. № Р3810ВХ е била сключена застраховка "Гражданска отговорност" при ЗАД „ОЗК- Застраховане" АД със застрахователна полица със срок на действие от 27.03.2018г. до 26.03.2019г.

По делото не се спори и е установено, че във връзка с ПТП ищецът сезирал ответника ЗАД „ОЗК-Застраховане" с ЕИК:********* с претенция за изплащане на обезщетение вх. № ЦУ 99- 1673/19.04.19г. на основание чл.429, ал.1 от КЗ. Към застрахователя било направено искане за изплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, под формата на болки и страдания, в размер на 30 000,00 лева. С писмо Изх. № 99-3252/19.07.19г. застрахователят уведомил ищеца, че след разглеждане на преписката е взел решение, с което отказва изплащане на обезщетение.

От показанията на св.В.Н.В. – Т., майка на ищеца се установява, че синът й Д. бил в авомобила и пострадал при ПТП на 28.11.2018 г., което станало на главния път Русе – Бяла, след село Тръстеник в посока Русе. Установява, че времето било лошо, снежно и имало виелица. Били последна кола на аварийни, тъй като пред тях имало задръстване. Видяла в огледалото, че зад тях идва камион, който не успял да спре и ги блъснал. От силния удар автомобилът им се превъртял и хвръкнал в близката канавка. Свидетелката установява, че синът й бил седнал на задната седалка, от дясната страна. Твърди, че от удара , за момент всички загубили съзнание. Първо тя се съвзела и започнала да вика по имена всички в колата, като отначало никой не й отговорил. Установява, че в техния автомобил имало общо четири човека, като на задната седалка имало една жена, до сина й, която била в много тежко състояние, почти била умряла. Установява, че им помогнал един мъж който ги бил блъснал. Той счупил стъклото от страната на шофъора, страничното и започнал да ги вади оттам, тъй като колата била обърната странично. Установява, че синът й Д. от прорезите от стъклата имал кръв, имал синини, и цицини по главата, коленете му били ожулени, наранени, тъй като се бяха въртели с другата жена отзад. Твърди, че детето й се оплаквало, говорело с кратки изречения, тъй като е аутист. Установява, че след катастрофата Д. започнал да изпада в кризи. Започнал да пищи, да плаче, да се удря в земята. Спрял да говори. Само си сочил главата, стомаха и крака. Установява, че завела детето си на скенер но не установили нещо сериозно, а всичко било резултат от стреса и от натъртванията. Свидетелката установява, че детето й започнало да заеква и да получава кризи, които не ги бил получавал от 4-5 години. Твърди, че към настоящия момент Д. изпитвал страх да се вози в автомобил, а когато видел камион карал майка си да спре. Твърди, че синът й в момента заеквал много, а по-малко говорел, като никога преди катастрофата не бил заеквал. Установява, че синът й физически се оправил, но кризите продължавали и до днес. Установява, че медицинския екип, който дошъл на място не откарал синът й в болница, тъй като взели само колежката й, която била в много тежко състояние. Установява, че детето й не е припадало непосредствено след катастрофата, но се оплаквало от силни болки, пищяло, удряло се по земята, казвало, че го боли главата. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелката В.В. – Т., тъй като същите са последователни и кореспондират изцяло със събрания по делото доказателствен материал.

            От приетото по делото заключение на СМЕ се установява, че в следствие на ПТП

 Д.Н.Х. е получил следните увреждания: Сътресение на мозъка, без наличие на обективна неврологична симптоматика. Повърхностни порезни наранявания на двете ръце. Кръвонасядания по ляво бедро, двете колена и двете подбедрици. Екпертът твърди, че установените увреждания са резултат на действието на твърди тъпи предмети и предмети с остри върхове и режещи ръбове (натрошени автомобилни стъкла) и могат да бъдат получени при ПТП на 28.11.2018г. Установява се, че установените травматични увреждания при Д.Н.Х. могат да се преценяват по медико-биологичния признак – „Болка и страдание“.

Експертът е категоричен, че така установените травматични увреждания при Х. могат да бъдат получени при описания в представения констативен протокол механизъм на процесното ПТП. Установява също, че обективно установените увреждания (повърхностни порезни наранявания и кръвонасядания) обикновено същите водят до болки със сравнително нисък интензитет, които траят до няколко денонощия. Твърди, че съобщените - главоболие и световъртеж, които са обосновали поставянето на диагнозата „Сътресение на мозъка“, обикновено се дължат на удар/и в областта на главата или инерционни въздействия върху главата и шията, като е възможно и да не са придружени от видими следи от травматични увреждания по главата. При въздействия в областта на главата, които не са довели до обективно установими травматични увреждания, е възможно да е налице главоболие и световъртеж за различен период от време, който е индивидуален, обикновено в рамките на от няколко денонощия до няколко седмици. Тези оплаквания обикновено водят пациентите до медицински преглед от специалист (неврохирург или невролог). Експертът установява, че в конкретния случай Д.Н.Х. е бил прегледан от неврохирург на 04.12.2018г. (6 дни след инцидента), който е назначил съответното лечение. Обикновено при продължаващи симптоми, неповлияващи се от лечението, в рамките на 1-2 седмици, пациентите търсят повторен преглед от специалист, за какъвто преглед няма данни в делото.

Експертът установява, че към момента на процесното ПТП Д.Х. е бил на 12г., като няма данни в делото за ръста му. При деца с ръст под 150см поставянето на предпазен колан не може да изпълнява ефективно функцията си, като дори създава съществена опасност за здравето, поради което се използват сертифицирани системи за обезопасяване на деца (обезопасителни детски столчета).

В представената медицинска документация няма данни за травматични увреждания характерни за получаване от действието на самия предпазен колан, но при конкретния механизъм на настъпване на процесното ПТП - блъскане отзад и последващо преобръщане на автомобила, не е характерно да останат следи от предпазния колан, при условие че е правилно поставен. Установените кръвонасядания по коленете на Х. не е характерно да се получат при конкретния механизъм на ПТП при правилно поставен предпазен колан, но е възможно да се получат след снемане на колана при излизане от преобърналия се автомобил. При тези данни не може с категоричност, единствено чрез съдебномедицински методи, да се правят обосновани изводи по отношение на това, дали при процесното ПТП Д.Х. е бил с поставен предпазен колан или система за обезопасяване на деца.

От приетото по делото заключение на Съдебно-автотехническа експертиза (САТЕ) се установява, че от данните в делото не може да се определи къде точно в л.а. Нисан  е  седял пътника Д.Х. към началото на произшествието на 28.11.2018 г. Експертът заключава, че по делото няма данни, чрез които от техническа гледна точка да се направи извод бил ли е Д.Х. с поставен предпазен колан към началото на произшествието на 28.11.2018г.

            При така установените по делото доказателства съдът направи следните правни изводи.

За да се ангажира отговорността на ответника - застраховател по чл.432, ал.1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

Съгласно разрешенията, дадени в ТР № 5 от 05.04.2006г. по т.д. № 5/2005г. на ОСГК и ОСТК на ВКС, ако подсъдимият бъде признат за виновен с присъда, споразумение или с решение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание (както е в случая), актовете на наказателния съд съгласно чл.413 от НПК и чл.300 от ГПК са задължителни за гражданския съд. Следователно в гражданския процес е изключена свободната преценка относно осъществяването или неосъществяването на фактите, които съставляват елементи от престъпния състав, който е установен с влязла в сила присъда, респ. споразумение или решение.

 Ето защо в настоящия случай със задължителна сила е установено виновното и противоправно поведение на водача Е.Е.А., който при управление на товарен автомобил марка „Ивеко", модел „Дейли" с рег. № Р3810ВХ, не съобразил скоростта на движение на управляваното от него МПС и станал причина да се реализира ПТП с л.а. „Нисан“, блъскайки го отзад. Установено е с влязло в сила съдебно Решение по АХД-2314/2019г. на Русенски районен съд, че водача Е.Е.А.е нарушил разпоредбата на чл. 20. (2), а именно - Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.

Въпреки липсата на отбелязване в Констативния протокол за ПТП, от приложеното АНД № 2314/2019г. по описа на Районен съд Русе, приключило с влязло в сила Решение, по несъмен и категоричен начин се установява, че ищецът Д.Н.Х. се е намирал в процесния автомобил „Нисан“ в качеството си на пътник и бил седнал на задната седалка. Присъствието на пострадалия ищец в автомобила и това, че същия е получил травматични увреди от станалото ПТП  се установява и от показанията на св.В.В. – Т., която е управлявала л.а. Нисан.

            От събраните по делото доказателства и заключението на СМЕ съдът приема, че  получените от инцидента травми са причинили на Д.Н.Х. болки и страдания, които са били със значителен интензитет, около един месец след претърпяното ПТП, като общият възстановителен период е продължил до около три месеца. Поради получените травматични увреди ищецът е следвало да спазва щадящ режим, което го е изправило пред невъзможност да посреща със собствени сили обикновени битови потребности, за задоволяване на които е получавал помощ от своята майка и своите близки.

Полученото сътресение на мозъка и отражението му върху пострадалия, изразяващо се в главоболие и световъртеж, в съчетание с наличието на заболяване - генерализирани разстройства в развитието, детски аутизъм, характеризиращ се с емоционално лабилно поведение и често изпадане в кризи, безспорно е оказало негативно влияние върху психическото му състояние. Описаното по-горе е довело до често изпадане в кризи, изпитване на неспокойство и страх от силни звуци и автомобили, страх да пътува с ППС и да бъде в близост до ППС.

Неоснователно е възражението на ответното дружество за липса на причинна връзка между увредата на ищеца и ПТП – то, което се опровергава от  заключението на вещото лице по СМЕ, според което същата отговаря да е причинена в следствие процесното ПТП. В  този смисъл данни се съдържат и в медицинските документи, приети, като писмени доказателства по делото и в изслушаните свидетелски показания.

Неоснователно е и възражението на ответното дружество за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, тъй като твърдението му за липса на обезопасителен колан не намира опора в нито едно от събраните доказателства по делото.

Отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на основание чл.432, ал.1 от КЗ във връзка с чл. 493, ал.1 от КЗ, следва да бъде ангажирана, като предявеният иск се явява доказан по своето основание. По делото се установи също така, че ищецът е изпълнил задължението си по чл. 380 от КЗ, да предяви претенцията си пред застрахователя, т.е. е изпълнена разпоредбата на чл.498, ал.3 от КЗ.

Що касае размерът на иска за неимуществени вреди, съдът намира следното:

Съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.

Като изходи от обстоятелствата, при които са причинени уврежданията - болки и страдания от ПТП, от техния вид, характер и времетраене, както и обстоятелството, че пострадалия ищец е с поставена диагноза – аутизъм, настъпилите усложнения и чести кризи на което възстановителният период е продължил около три месеца, според свидетелските показания по делото, и като взе предвид обичайно присъжданите обезщетения в аналогични случаи, съдът приема, че следва да уважи  предявения иск до размер от 10 000,00 лева от общо предявеният от 15 000,00 лева за обезщетение за причинените му неимуществени вреди.

Съдът не възприема за основателно възражението на ответника, че претендираният размер е завишен с оглед обсъдените по-горе обстоятелства, взети от съда в предвид при преценката на размера на обезщетението. Определяне на по-нисък размер на обезщетение, съдът намира за несправедливо, предвид преживените от ищеца болки и страдания вследствие телесните увреди и установените по делото усложнения в съпътстващото му заболяване от аутизъм, което е довело до това същият да получава чести кризи.

При прекия иск, с който увреденият претендира обезщетение направо от застрахователя, лихвите върху обезщетенията за имуществените и неимуществените вреди се дължат съгласно правилото на чл.497, ал. 1 от КЗ, а не съгласно разпоредбата на чл. 429, ал.3 от КЗ, на която се позовава ищецът и която разпоредба се явява обща по отношение на специалната разпоредба на чл.497, ал.1 от КЗ.

Съдът намира, че следва на основание чл.497, ал.1, т.1 КЗ да присъди законната лихва върху сумата от 10 000,00 лева считано от 19.07.2019г. – датата на постановения отказ от страна на застрахователя.

Предвид изложеното, съдът намира, че следва да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 10 000,00 лева от общо предявената от 15 000,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени в следствие ПТП от 28.11.2018г., ведно със законната лихва от 19.07.2019г., като следва да бъде отхвърлен като неоснователен иска на ищеца до неговия пълен размер от 15 000,00 лева.

Относно разноските:

С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати разноските за процесуално представителство на ищеца за един адвокат, съразмерно с уважената част от иска. Видно от представения по делото договор за правна помощ, същото е оказано безплатно на ищеца, на основание чл. 38 от ЗА. Съгласно ал.2 от тази разпоредба, ако в производството насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. С оглед това правило и с оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г., ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв.Я.Д.  от САК, сумата от 830,00 лева за адвокатско възнаграждение (в този смисъл Определение № 35 от 26.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4646/2008 г., Определение № 148 от 13.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 1139/2011 г., и мн. др.).

Ищецът също така е бил освободен от съда от заплащане на държавна такса и разноски по делото на основание чл. 83, ал.1, т.4 от ГПК. По тази причина на  основание чл.78, ал.6 от ГПК, ищецът следва да заплати в полза на Държавата по сметка на Русенски районен съд сумата от 400,00 лева - дължима държавна такса по делото.

В тежест на ответника е сумата от 106,30 лева разноски направени от ищеца по назначената и приета СМЕ, съобразно уважената част от исковете.

В тежест на ищеца е сумата от 69,30 лева разноски направени от ответника по назначената и приета САТЕ, както и сумата от 400,00 лева разноски за платено адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от исковете.

Водим от горното, съдът

 

 

                                 РЕШИ:

 

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК- Застраховане" с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление град София, ул.“Света София“ 7, ет.5 да заплати на Д.Н.Х. с ЕГН:**********, чрез законния му представител – В.Н.В. –Т. с ЕГН:********** сумата от 10 000,00 лева, представляваща обезщетение по чл.432, ал.1 от КЗ, за причинените му неимуществени вреди болки и страдания, вследствие ПТП настъпило на 28.11.2018г. в землището на с.Тръстеник, обл.Русе, по главен път I-5, (гр.Русе-гр.Бяла), в района на км. 21 +300, причинено от Е.Е.А.с ЕГН:**********, управлявайки МПС – товарен автомобил „Ивеко“, модел „Дейли“ с рег. Номер Р 3810 ВХ, по отношение на който автомобил е била сключена и е действала към датата на произшествието валидна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите със застраховател ЗАД „ОЗК- Застраховане", ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.07.2019г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до пълно предявения размер от 15 000,00 лева, като неоснователен.

На основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК- Застраховане" с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление град София, ул.“Света София“ 7, ет.5 да заплати на адв.Я. Колев от САК сумата от 830,00 лева адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в настоящото производство.

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК- Застраховане" с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление град София, ул.“Света София“ 7, ет.5 да заплати в полза на Русенски районен съд сумата от 400,00 лева – дължима държавна такса за разглеждане на исковете по делото.

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК- Застраховане" с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление град София, ул.“Света София“ 7, ет.5 да заплати на Д.Н.Х. с ЕГН:**********, чрез законния му представител – В.Н.В. –Т. с ЕГН:********** сумата от 106,30 лева разноски направени от ищеца по назначената и приета СМЕ, съобразно уважената част от исковете.

ОСЪЖДА В.Н.В. –Т. с ЕГН:**********, законен представител на Д.Н.Х. с ЕГН:********** да заплати на ЗАД „ОЗК- Застраховане" с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление град София, ул.“Света София“ 7, ет.5 сумата от 400,00 лева за адвокатско възнаграждение, като и сумата от 69,30 лева разноски направени от ответника по назначената и приета САТЕ, съобразно уважената част от исковете.

            Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/