Р Е Ш Е Н И Е № 284
гр. Сливен 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на двадесети
и девети ноември, две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ДЕТЕЛИНА
БОЗУКОВА
при секретаря Радостина Желева,
като разгледа докладваното от административния
съдия Бозукова адм. дело № 272/2022 г. по
описа на Административен съд Сливен, за да се произнесе, съобрази следното :
Производството е по реда на чл.145
и сл. от АПК във връзка с чл.172 ал.5 от ЗДвП.
Образувано е по
жалба на С.З.С. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка /ПАМ/ № 22-6510-000004 от 02.07.2022 г., издадена от Началник сектор
„Пътна полиция“ към ОДМВР – Сливен, с която на жалбоподателя е наложена ПАМ по
чл. 171, т. 1, б. "в" от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството
за управление на моторно превозно средство на водач до успешно полагане на проверовъчен изпит и е отнето СУМПС № *******.
В жалбата се твърди, че заповедта
е незаконосъобразна, издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, в противоречие с материалноправните
разпоредби и несъответствие с неговата цел. Моли заповедта да бъде отменена.
В о.с.з. оспорващият, редовно
призован се явява лично и с адв. М.М. ***, която поддържа жалбата. Твърди, че ПАМ е наложена
при липсата на материалноправно основание, доколкото
допуснатото от жалбоподателя нарушение /превозване на пътник без поставен обезопасителен
колан/ не може да бъде определено като немаловажно. Моли съда заповедта да бъде
отменена като незаконосъобразна.
Ответникът по жалбата - Началник Сектор
„Пътна полиция“ към ОДМВР – Сливен, не изпраща представител. В писмено
становище оспорва жалбата. Счита, че обжалваната заповед е
законосъобразна. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, в случай, че се претендира такова.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и доказателствата по делото, включително тези в
административната преписка, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност намира за
установено от фактическа страна следното:
На
жалбоподателя е съставен АУАН № АД 187514/02.07.2022 г. за нарушение на чл. 132, т. 2 от ЗДвП, затова,
че на 02.07.2022 г. около 11:23 часа в с.Баня, улица с координати 42.606333
25.986524 като водач на МПС - Мерцедес с pег. № *******извършва
немаловажно нарушение поради незнание на
правилата за движение: „ не осигурява безопасно превозване на пътник С.М.,
возещ се на задна лява седалка поставен обезопасителен
колан, с каквито автомобила е оборудван“. Водачът заявява, че в селото
пътниците могат да се превозват и без колан“. /л.21/
Въз основа на съставения акт е издадена
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-6510-000004 от
02.07.2022 г. от Началник Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Сливен, с която на С.З.С.
е наложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "в" от ЗДвП – временно отнемане
на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до
успешно полагане на проверовъчен изпит. Заповедта
е връчена на адреса на 02.07.2022 г. /л.25/.
С жалба вх.№ 2685 от 04.07.2022 г. С.С. е оспорил
заповедта пред Административен съд Сливен и е образувано настоящото съдебно
производство. /л.2/
По делото са приети заверени
копия на съставен АУАН № АД 187514/02.07.2022
г. /л.21/; Заповед № 343з-3031/31.12.2021 г. на Директор ОД на МВР –
Сливен/л.29/, протокол за доброволно предаване/л.27/; заповед №8121з-1632/02.12.2021г.
на МВР относно компетентността на служители от службите за контрол в МВР по
ЗДвП. /л.51/.
По делото е
разпитан като свидетел В.М.М. ***, който в
показанията си сочи, че на посочената в акта дата, в процесния
автомобил, е установил, че отзад се вози пътник, който бил без обезопасителен колан, за което му бил съставен фиш, а на
водача бил съставен АУАН, че превозва пътник без обезопасителен
колан.
По делото по искане на оспорващия е разпитан като свидетел С.Е.М., пътувал
във въпросния автомобил и присъствал на
полицейската проверка, от показанията на който се установява, че е бил на
задната седалка без поставен обезопасителен колан,
въпреки че С.С. го е предупредил, че трябва да ползва
такъв. Решението било негово, защото бил едър и коланът му пречел.
При горната фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:
Жалбата е допустима за разглеждане по
същество като подадена от активно легитимирана страна, при наличието на правен
интерес от оспорване, пред компетентния съд и в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК.
Съгласно разпоредбата на чл.168
ал.1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от
оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на
всички основания по чл.146 от АПК..
Съгласно чл.172
ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4,
т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.В конкретния случай от
приобщената по делото заповед Заповед № 343з-3031/31.12.2021 г. се установява,
че директорът на ОДМВР – Сливен на основание чл.172 ал.1 от АПК и в изпълнение
на Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. министърът на вътрешните работи е оправомощил различни служители при ОДМВР – Сливен да
прилагат принудителни административни мерки по чл.171 т.1, 2,2,2а,4,т.5 буква „а“, и т.6 и т.7 от ЗДвП, като в т. I.5 от
заповедта е посочен началник сектор „Пътна полиция“. Следователно оспорената
заповед е издадена от компетентен орган. Същата е в изискуемата писмена форма,
като съдържа фактическите и правни основания за нейното издаване, вкл. чрез
препращането към констатациите обективирани в АУАН № АД
187514/02.07.2022 г. не се установява да
са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила при издаването на оспорения акт.
Въпреки че
представлява валиден и процесуално законосъобразен, атакуваният административен
акт се преценява от настоящия съдебен състав като постановен в нарушение на
материалния закон и несъответствие с целта на закона, при следните съображения:
Принудителните
административни мерки по чл. 171, т., б. в от ЗДвП се налагат за осигуряване
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения по този закон, поради което те са преустановяващи
ПАМ по смисъла на чл. 22, предложение второ от Закона за административните
нарушения и наказания. Издадената заповед за прилагането на ПАМ по правното си
действие има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21,
ал. 1 от АПК, като при липса на предвидено друго в специалния закон - ЗДвП, на
основание чл. 2, ал. 1 от АПК и във вр. с чл. 23 от ЗАНН, се прилага редът на глава пета, дял първи от АПК. Предпоставка за
издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 от ЗДвП е извършено от водача на МПС административно нарушение, предвидено в
хипотезата на същата, което се установява с АУАН, съставен от компетентните
длъжностни лица по реда на ЗАНН. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно
съставените АУАН имат доказателствена сила до
доказване на противното. Същите представляват и официален документ по смисъла
на чл. 179 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК и имат
обвързваща доказателствена сила за извършеното пред
длъжностното лице изявление, както и за извършените от него и пред него
действия, поради което на основание чл. 193, ал. 1, изречение първо, във вр. с чл. 154, ал. 1 от ГПК, доказателствената
тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи
върху подателя на жалбата.
Разпоредбата на чл. 171, т. 1, б.
„в“ от ЗДвП, посочена в случая като правно основание за издаване на процесната заповед, разписва, че се отнема временно
свидетелството за управление на МПС на водач, който поради незнание е извършил
немаловажно нарушение на правилата за движение - до успешното полагане на проверовъчен изпит. Следователно, за да бъде
законосъобразно приложена посочената ПАМ, е необходимо наличието на следните
кумулативно определи предпоставки: водач, който е извършил нарушение на
правилата за движение, това нарушение да не е маловажно и да е извършено от
водача поради незнание на правилата за движение.
В настоящия случай в хода на
проведеното съдебното производство не е оспорена истинността на събраните по
административната преписка доказателства по реда на чл. 193, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК от страна на жалбоподателя. Събраните
доказателства по административната преписка, съгласно чл. 171, ал. 1, изр.
първо от АПК, имат доказателствена сила в настоящия
процес. Съдът кредитира като достоверни доказателствата по административната
преписка, защото са безспорни и следващите от тях фактически установявания са
конкретни, логични, съответстват си и не са опровергани. На основание чл. 17,
ал. 2 от ГПК, във вр. с чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, при
преценката на валидността на АУАН във вр. с чл. 179
от ГПК, и въз основа на представената заповед, съдът намира, че същият е
съставен от компетентен орган по чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, в установените от
закона форма и ред, като мястото и датата на нарушението са достатъчно
индивидуализирани, поради което е и валидно доказателство, обвързващо съда по
смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 189,
ал. 2 от ЗДвП, по отношение на фактическите констатации, описани в мотивите му.
В хода на
проведеното съдебно производство се установи по категоричен начин от показанията
на разпитаните по делото свидетели, че жалбоподателят е управлявал
МПС - Мерцедес с peг. № *******, като по време на
движението возещ се на задната седалка пътник е бил превозван без да използва обезопасителен колан, с който е оборудван автомобила.
Установява се обаче от свидетелските показания на С.М., че нарушението
„неизползване на обезопасителен колан“ не е извършено
от оспорващия С. поради незнание, доколкото същият го е предупредил, че следва
да постави обезопасителен колан. Незнанието на закона,
само ако бъде надлежно установено, е основание на лицето да бъде наложена ПАМ,
която ще има за цел да предотврати възможността поради незнание водачът да
извърши и други нарушения на правилата за движение, което е необходимо с оглед изпълнение
целта на закона – опазване на живота и здравето на участниците в движението. В
случая не е налице незнание на правилата за движение, а не е налице и
предвидена от законодателя предпоставка за прилагане на ПАМ, а
именно-извършеното нарушение да е немаловажно. По отношение на немаловажността
е налице законов критерий, чрез който съдът може да извърши преценка за
законосъобразността на извода на органа, че нарушението е немаловажно.
Законодателят, в § 6, т. 32 от ДР на ЗДвП, е дал легално определение на
понятието "маловажно" нарушение. Съгласно цитираната разпоредба,
"маловажно" е нарушението, което, макар и с незначителни отклонения
от нормативно предписаното поведение на участника в движението, при друга пътна
обстановка би могло да доведе до настъпване на пътнотранспортно произшествие. В
случая извършеното от С. отклонение от нормативно предписаното поведение за
спазване на правилата за движение, а именно управление МПС без обезопасителен колан и превозването на пътници без
предпазен колан, не би могло да доведе до настъпване на ПТП. След като
извършеното нарушение не може да доведе до настъпване на ПТП, то очевидно не
създава опасност за другите участници в движението, което намалява до
незначителна обществената му опасност и дава основание същото да се квалифицира
като маловажно. Следователно и доколкото законодателят визира като маловажно
нарушение на правилата за движение по пътищата, при което не е настъпило ПТП,
то с толкова по - голяма сила следва да се приеме, че след като нарушението не
може да доведе до произшествие, то само по себе си е маловажно. Горното
мотивира съда да приеме, че не е налице един от елементите от състава на
нормата на чл. 171, т. 1, б. "в" от ЗДП, които кумулативно
съставляват предпоставки за прилагане на тази мярка.
А след като не са налице две от
кумулативно изискващите се предпоставки за издаване на оспорената заповед, а
именно – нарушението да е извършено поради незнание и извършеното да
немаловажно нарушение на правилата за движение, то същата се явява незаконосъобразна,
като постановена в нарушение на материалния закон и не съответства на целта на
закона.
Въз основа на изложените
съображения съдът приема, че жалбата е основателна и следва да бъде уважена, а
оспореният административен акт следва да бъде отменен изцяло, ведно с
произтичащите от това правни последици.
Независимо от изхода от спора,
разноски не се присъждат, доколкото процесуалният представител на оспорващия не
претендира такива.
Воден от гореизложеното и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен
съд - Сливен
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
22-6510-000004 от 02.07.2022 г., издадена от Началник сектор „Пътна полиция“
към ОДМВР – Сливен, с която на С.З.С. е наложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б.
"в" от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство на водач до успешно полагане на проверовъчен
изпит и е отнето СУМПС № *******.
Решението не подлежи на оспорване,
по арг. от чл. 172, ал. 5 от ЗДП.
Преписи от решението да се
изпратят на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: