РЕШЕНИЕ
гр.София,23.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на пети октомври през две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА
мл.с.МИРОСЛАВ С.
при секретаря Ирена Апостолова, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело 12616 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258
и сл. от ГПК.
С решение от 03.06.2016 г. по гр.д. № 70758/14 г., СРС, ГО, 73 с-в ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове е правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр.с чл.149 ЗЕ вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, предявени от „Т.С.” ЕАД, със седалище и адрес на управление:***, против П.С.Л. ЕГН **********, че дължи на „Т.С.” ЕАД следните суми: сумата от 4675.47 лв., представляваща главница за ТЕ за периода 05.2011 г. - м.04.2013 г., ведно със законна лихва за периода от 17.04.2014 г. до изплащане на вземането, на основание чл.86 ЗЗД дължи лихва в размер на 531.48 лв, за периода от 30.06.2011 г. до 12.03.2014 г.,поправено с решение от 13.07.2016 г.като вместо дължи лихва по чл.86 ЗЗД в размер на 531.48 лв.е постановено :дължи лихва по чл.86 ЗЗД в размер на 805.90 лв.
ОСЪЖДА П.С.Л. ЕГН ********** да заплати на „Т.С.” ЕАД, със седалище и адрес на управление:***, направените по делото разноски в размер на 739.63 лв.и сумата 531.48 лв. разноски по заповедно производство по ч.гр.д. № 21271/2014 г. по описа на СРС, 73 състав.
Срещу постановеното решение е
постъпила въззивна жалба от ответника в частта,с която е признато,че дължи главница и лихви на ищеца . Във
въззивната жалба се сочи, че решението е неправилно.Излага съображения,че не е
била налице доставка на топлоенергия,тъй като радиаторите в имота били свалени
;нямало сключен писмен договор с Топлофикация София;представеният договор от
01.11.2007 г.за извършване на услугата дялово разпределение няма посочен списък
на сградите,които ще се обслужват от изпълнителя ;съдът не е обсъдил
възражението за изтекла давност.
Иска се от настоящата инстанция да отмени
решението в
обжалваната част и вместо това
да постанови друго, с което приеме недължимост
на сумите.
По въззивната
жалба не е постъпил отговор.
Третото лице-помагач не взема становище по
въззивната жалба.
Съдът, след като обсъди по
реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на
страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в
срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима,
а разгледана по същество е неоснователна, поради следното:
Предявен е иск с правно основание чл.79 ЗЗД,вр.149 ЗЕ,вр.415 ал.1 ГПК
.
Ищецът „Т.С." ЕАД твърди, че е доставил
на ответника топлинна енергия по силата на общи
условия, приети на основание Закона за енергетиката, че ответникът е ползвал енергията, като за процесния период не е заплатил дължимата цена.
По направените във въззивната жалба
възражения, СГС излага следните мотиви:
От представените по делото писмени доказателства, СГС приема за
установено, че ответникът е потребител
на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на
Закона за енергетиката / .Според цитираната норма,потребител на топлинна енергия е
собственик или ползвател на имота, който използва електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване за домакинството си.
Между страните е възникнало и съществувало облигационно
отношение по договор за продажба на топлинна енергия, сключен при Общи условия,
съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ.
Не е спорно по делото,че в процесния имот радиаторите са демонтирани.
Начислявана е само топлоенергия отдадена от
сградната инсталация и за БГВ на база 4 души.
Начинът на определяне
на количеството топлинна енергия, отдадено от сградната инсталация, при
въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители е
уреден в чл. 143, ал. 1 и 3 ЗЕ и той е
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и топлинната енергия за
отопление на общите части на сградата - етажна собственост, да се разпределя
между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти
по проект. Количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
зависи от вида и топлофизичните особености на сградата и на отоплителната
инсталация и от външната температура на населеното място за отчетния период, а
не от потребеното количество топлинна енергия в различните имоти. Сградната
инсталация в сграда - етажна собственост, топли ограждащите стени на имотите и
в резултат на топлообмена топли всички имоти, включително и тези, чиито
собственици са пломбирали или демонтирали отоплителните тела в имотите си или
са затворили термостатните им вентили. Топлинната енергия за отопление на
сграда - етажна собственост, е определена от закона като разлика между общото
количество топлинна енергия за разпределение в сградата и количеството топлинна
енергия за гореща вода. От своя страна топлинната енергия за отопление се
разделя на топлинна енергия за отопление на имотите, топлинна енергия, отдадена
от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на общите части (чл. 142. ал. 1 и 2 ЗЕЕ като
последните два вида топлинна енергия съгласно чл. 143. ал. 3 ЗЕ се разпределя между
всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по
проект .
Член 140. ал. 3 ЗЕ предвижда, че
сградните инсталации за отопление и горещо водоснабдяване са обща етажна
собственост. Инсталацията за отопление в сградата не е собственост на
топлопреносното предприятие или доставчика на топлинна енергия.
Предназначението на сградната инсталация е да отоплява вътрешната част на
сградата - етажна собственост, и чрез топлопроводите й топлинната енергия да
достига до индивидуалните имоти на потребителите. По този начин тя обективно
отдава топлинна енергия в сградата чрез затопляне на стените, подовете и пр. и
повишава температурата в цялата сграда. Общите части не могат да бъдат отделени
от сградата по начин да задоволяват нуждите само на някои собственици и
титуляри на вещни права. Вътре в сградата в режим на етажна собственост
отношенията по повод ползване, разпределение и заплащане на постъпилата
топлинна енергия са само между потребителите. Какви суми те ще заплащат за
общите части на сградата не зависи от интересите на топлофикацията, чиято
граница на собственост е абонатната станция, към която е присъединена сградата.
Общите части в сграда - етажна
собственост, не може да се делят (чл.
38. ал. 3 ЗС) и всеки
собственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си.
Общата вещ се използва и управлява съгласно решението на съсобствениците,
притежаващи повече от половината от вещта, като всеки съсобственик може да си
служи с нея съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите
съсобственици да си служат с вещта според правата им. Аналогични норми се
съдържат и в чл. 6, ал. 1, т. 1, 9 и 15 от Закона за
управление на етажната собственост. След като е взето решение от общото
събрание с квалифицирано мнозинство от две трети от всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, по реда на чл. 133. ал. 2 ЗЕ за присъединяване
към топлопреносната мрежа, всеки съсобственик придобива правото да ползва
постъпилата в сградата топлинната енергия. Наред с това всички съсобственици
следва да участват и в разпределение на тежестите, свързани с общата вещ, като
заплащат топлинната енергия за отопление на общите части на сградата и
отдадената от сградната инсталация топлинна енергия. Заплащането на отдадената
от сградната инсталация топлинна енергия не е резултат от реалното ползване или
неползване на топлинна енергия от собствениците и носителите на вещни права. То
следва от факта, че сградната инсталация е обща част по предназначение, от
която никой не може да се откаже, и че е изградена по предварителен проект,
поради което и плащането се извършва съразмерно на отопляемите обекти по
проект. На всеки собственик и титуляр на вещно право в сграда - етажна
собственост, предварително преди придобиване на индивидуален имот в нея е
известно, че сградата е с централно топлоснабдяване и че в нея е изградена
инсталация за отопление по одобрен проект, поради което следва да сключи
договор при общи условия или при специални такива по чл. 150, ал. 3 ЗЕ с топлопреносното
дружество и да заплаща за топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация,
и тази за отопление на уредите в общите части.
Съгласно чл. 153. ал. 6
ЗЕ "потребителите в сграда - етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на сградата". Разпоредбата урежда хипотезата на потребител на
топлинна енергия, който по някаква причина е преустановил получаването на топлинна енергия в отоплителните тела в индивидуалния си
имот в сграда - етажна собственост. Причините за преустановяване могат да бъдат
от различно естество - защото доходите на собствениците не са достатъчни да
ползват този вид отопление; имотът се намира на среден етаж, с вътрешно
местоположение в сградата, с благоприятно изложение; съседните имоти са
обитаеми и отопляеми; през имотите преминават щранг-лири от сградната
инсталация, които отдават топлинна енергия, и др.
Присъединяването на
потребителите в сграда - етажна собственост, към топлопреносната мрежа се
извършва с решение на общото събрание на етажната собственост, взето с изрично
писмено съгласие на две трети от всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сградата (чл.
133. ал. 2 ЗЕ).При наличието на решение на мнозинството от
собствениците и носителите на вещни права в сграда - етажна собственост, за
присъединяването й към топлопреносната мрежа Законът за енергетиката допуска отказ от
ползването на топлинна енергия в индивидуалните имоти, като тогава
собствениците и носителите на вещно право на ползване не заплащат за
потребление на топлинна
енергия в тях. Отказът се изразява в преустановяване на подаването на топлинна
енергия към отоплителните тела в имотите чрез монтираните на тях термостатни
вентили, тъй като чл. 153. ал.
5 ЗЕ не предоставя право на потребителите да извършат физическото отделяне на
отоплителните тела от сградната инсталация. Отказ изцяло от потребление на
топлинна енергия в присъединена към топлопреносната мрежа сграда в режим на
етажна собственост не е допустим, защото всички съсобственици трябва да поемат
съобразно дела си част от разходите, свързани с експлоатацията на общите части
и сградната инсталация.
Пълен отказ от
ползване на топлинна енергия в такава сграда може да се извърши само в
хипотезата на чл. 153, ал. 2
ЗЕ - чрез прекратяване на топлоснабдяването
за отопление на цялата сграда от абонатната станция или от нейното
самостоятелно отклонение, когато две трети от собствениците и титулярите на
вещно право на ползване не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия за
отопление и декларират писмено това пред топлопреносното предприятие което е длъжно в срок
до 15 дни след постъпване на заявлението да извърши исканото прекратяване.
Представени са протоколи за неосигурен достъп за
отчетните периоди,поради което ТЕ за БГВ е на база брой лица.Не е спорно,че
радиаторите са свалени.Няма доказателства по делото ,че отоплението на цялата
сградата е преустановено от абонатната станция или от нейното самостоятелно
отклонение при пълен отказ от ползване на ТЕ.
По
възражението във въззивната жалба,че не е приложен списък в договор от
01.11.2007 г.,удостоверяващ кои са отоплените сгради,които ще се обслужват от
Техем сървисиз :Сградите са описани в Приложение №1 ,неразделна част от
договора,но същото не е приложено.Че сградата е топлоснабдена и се обслужва от
Техем сървисиз се установява от сключения на 16.07.2002 г.договор между ЕС и
Техем сървисиз за извършване на индивидуално измерване на потреблението на ТЕ
на топлоснабдената сграда.
Предвид
изложеното СГС намира,че жалбоподателят- ответник е потребител на ТЕ и на него
правилно е начислявана ТЕ за сградна инсталация.
Няма задължения погасени по давност.Заявлението
е подадено на 22.04.2014 г.и погасени по давност са вземания възникнали до
22.04.2011 г.,извън процесния период.
Постъпила е въззивна жалба срещу
решението от 13.07.2016 г.за поправка на ОФГ.
Твърди се,че не е налице ОФГ.Не е спазена процедура по връчване на
преписи,отговор на молба за поправка на ОФГ и произнасяне като в случая съдът
се произнесъл след което предприел процедура по връчване на преписи.
СГС
намира,че е налице ОФГ в дипозитива на решението.Съдът е уважил изцяло
предявените искове.При изчисляване на иска по чл.86 ЗЗД се позовал на изчисленията
на вещото лице-счетоводител,които са сметнати в размер на 805.90 лв.,но
неправилно посочени от съда като сумата 531.48 лв./тази сума всъщност са разноските
в заповедното производство/.В абзаца за определяне на разноските съдът ги
присъжда изцяло като е записал защо ги определя
в пълен размер „съобразно уважената част на исковете-изцяло“. А
претенцията по чл.86 ЗЗД е за сумата 805.90 лв.
Видно от
решението за поправка на ОФГ от 13.07.2016 г.в него е записано,че съдът е
констатирал допусната ОФГ.Произнасянето е по инициатива на съда ,при което
преписи до страните не се изпращат.Действително молбата за поправка е постъпила
в съда на 06.07.2016 г.,но произнасянето по молбата за изпращане на преписи от
нея е на 14.07.2016 г.,което е след постановяване на решението за ОФГ.Това е
било излишно,тъй като вече решението е било поправено по инициатива на съда.
Въззивните жалби като неоснователни следва да се оставят без уважение,а основното решение и решението за поправка на ОФГкато правилни и законосъобразни следва да се потвърдят.
Водим от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 03.06.2016 г. по гр.д. № 70758/14 г., СРС, ГО, 73 с-в и решение от 13.07.2016 за поправка на ОФГ.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕД АТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1
2.