Р E Ш Е Н И Е
№ 713
гр.Плевен, 04.12.2019 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести ноември, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Председател: Цветелина Кънева
Членове:
Снежина Иванова
Венелин Николаев
При секретаря Цветанка Дачева и с участието на
прокурора Нанка Рачева, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело
№ 1165 по описа за 2019 г. на Административен съд - Плевен и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 482 от 04.07.2019г., постановено по НАХД №
805 по описа за 2019 г., Районен съд – Плевен е отменил
Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство Серия К № 1703914, с което на основание чл. 189, ал. 4 във
връзка с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, на Е.Б.П., като законен представител на
фирма „ЕВИС - Е.Б.“, е наложена глоба в размер на 100 /сто/ лева, за извършено
нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Срещу решението е подадена касационна жалба от ОД на
МВР – Плевен, в която са наведени доводи, че съдебният акт е неправилен и незаконосъобразен,
постановен при съществено противоречие с материалния закон. Твърди се, че при издаването
на обжалвания ЕФ липсват допуснати нарушения, като от формална страна същият
съдържа всички изискуеми съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити, а нарушението
е безспорно установено от разпечатаните показания на техническото средство и
приложения снимков материал. В тази връзка се сочи, че изготвените с технически
средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението
и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и
разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния
процес. Обяснява се какво представлява видео-радарната система за наблюдение и
регистрация на пътни нарушения тип Multa Radar SD 580. Сочи се още, че
скоростта, с която се е движил автомобилът, е безспорно установена, както и е
отчетен толеранс от -3%. Посочва се, че
отговорността по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е ангажирана във връзка с чл. 188, ал.
2 от ЗДвП, тъй като нарушението е извършено при управление на МПС собственост
на юридическото лице, а предвиденото наказание е наложено на неговия законен
представител, поради факта, че същият не е посочил лице, на което е
предоставено управлението на МПС. В заключение се моли за отмяна на решението на районния
съд.
От ответника не е депозиран писмен отговор по
касационната жалба.
В съдебно заседание касаторът ОД
на МВР – Плевен не изпраща представител.
В съдебно заседание ответникът – Е.Б.П. не се явява и
не се представлява.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава
заключение, че касационната жалба е основателна и следва да бъде уважена, като
бъде потвърден издаденият ЕФ.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за
разглеждане.
Разгледана по същество, е основателна.
С Електронен фиш Серия К № 1703914 за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или
система, издаден от ОД на МВР-Плевен, на Е.Б.П., като законен представител на
ЕТ „ЕВИС - Е.Б.“, е наложено административно наказание на основание чл. 189,
ал. 4 във връзка с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП - глоба в размер на 100 /сто/
лева за това, че на 03.08.2017г. в 09:13часа на първокласен път Бяла-Ботевград,
Е 83 км.89.2, околовръстен път гр.Плевен, с МПС Мерцедес Е 270 с рег.№ ***** е извършено нарушение за скорост, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство № 00209D32F66C, а именно: при
разрешена скорост 90км/ч., установена скорост 114 км/ч., превишаване на
разрешената скорост с 24 км/ч., с което е нарушил разпоредбите на чл.21, ал.1
от ЗДвП.
Районният съд е приел, че безспорно е установено, въз
основа на стационарно автоматизирано техническо средство, че МПС е управлявано
със скорост над разрешената такава за извън населено място, както и че същото е
собственост на ЕТ „Евис-Е.Б.“*** и жалбоподателят има качеството на
представляващ ЕТ. За да отмени, обаче, ЕФ съдът е приел, че материалният закон
е приложен правилно, но са допуснати съществени процесуални нарушения. Посочил
е, че в ЕФ не е отразено по ясен и небудещ съмнение начин чия отговорност е
ангажирана за извършеното нарушение – тази на ЕТ или на представляващото го физическо
лице. В тази връзка е счел, че субект на нарушението по чл.182 от ЗДвП може да
бъде само водача на МПС, т.е. физическото лице. Счел е, че ако е ангажирана
отговорността на физическото лице, то му е ограничено правото на защита,
доколкото не му е дадена възможност на основание чл.189 ал.5 от ЗДвП да посочи
лицето, което е управлявало превозното средство, а ако е ангажирана
отговорността на ЕТ, то ЕФ е незаконосъобразен само на това основание, тъй като
административно наказание глоба може да се налага само на физически лица. Счел
е още, че в ЕФ не е посочено коректно нарушения материален закон, което също е
ограничило правото на защита на наказаното лице. Посочил е, че разпоредбата на
чл.189 ал.4 от ЗДвП не е самостоятелно основание за ангажиране отговорността на
лицето, като следва част от правната квалификация да бъде разпоредбата на
чл.188 ал.2 от ЗДвП, която е тази определяща субекта, чиято отговорност се
ангажира.
Решението е неправилно.
Неправилно и необосновано районният съд е приел, че от
ЕФ не е ясно чия отговорност е ангажирана за констатираното нарушение. Ясно и
недвусмислено от ЕФ се установява, че същият е издаден срещу физическото лице Е.Б.,
в качеството му на законен представител на „Евис-Е.Б.“. На Б. е връчен ЕФ и той
в срока по чл.189 ал.5 от ЗДвП не е представил писмена декларация с данни за
лицето, което да е извършило нарушението, поради което ЕФ е издаден на него. Ето
защо не му е нарушено правото на защита. В тази връзка следва да се посочи, че Б.
е разбрал, че срещу него е издаден ЕФ и неговата отговорност е ангажирана, тъй
като жалбата до районния съд е подадена от него като физическо лице, а не от ЕТ
„Евис-Е.Б.“. За пълнота е необходимо да се отбележи, че въпреки нормата на чл.189 ал.5 от ЗДвП, няма пречка с жалбата
пред районния съд да се сочат и събират доказателства за спорните
обстоятелства, вкл. и за действително извършилото нарушението лице, чрез
представяне на декларация и копие от свидетелство му за управление на МПС. Това
е така, тъй като този съд е по съществото на спора – чл.
63, ал. 1 от ЗАНН. Такива доказателства, обаче, не са представени. Не са представени
и пред касационната инстанция, поради което правилно и при спазване на
разпоредбата на чл.188 ал.2 от ЗДвП и на основание чл.182 ал.1 т.3 от ЗДвП ЕФ е
издаден срещу Е.Б. за констатираното нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП. Като е
достигнал до различен правен извод, районният съд е постановил решение, което
следва да бъде отменено, като бъде потвърден обжалваният електронен фиш.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 482 от 04.07.2019 г., постановено по
НАХД № 805 по описа за 2019 г. на Районен съд – Плевен и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство Серия К № 1703914, с
което на основание чл. 189, ал. 4 във връзка с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, на
Е.Б.П., като законен представител на ЕТ „ЕВИС - Е.Б.“, е наложена глоба в
размер на 100 /сто/ лева, за извършено нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/
2./п/