№ 1673
гр. София, 30.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Г.А
при участието на секретаря Г.Х
като разгледа докладваното от Г.А Гражданско дело № 20221110169538 по
описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявен от
„********************“ ЕООД ЕИК, ******************** против
Застрахователна компания „*********************“ АД, ЕИК
************************ иск с правно основание чл.405 КЗ за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 2964 лева – застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско“ във връзка с ПТП от 15.07.2022г. в ФРГ,
ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 21.12.2022г., до погасяване на вземането.Претендира
разноски.
Ищецът твърди в исковата молба и уточняващи молби от 31.01.2023 г.
и 21.06.2023 г., че като собственик на ремарке рег. №
*********************** е сключил договор за застраховка „Каско“ относно
същото, като в срока на покритие - на 15.07.2022 г., това ремарке, задвижвано
от влекач рег. ********************, участва в ПТП във ФРГ "на магистрала
А 92”. Сочи, че водачът на композицията вижда станало пред него ПТП,
своевременно намаля скоростта и спира, като прави лек десен завой и навлиза
в тревата при пътния банкет. След това получава удар, в процесното ремарке,
от МПС зад него. Ответникът отказал да заплати обезщетение за вредите по
ремаркето. Твърди, че е представил всички необходими документи.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК представя отговор, в който оспорва
исковете. Не спори да е застраховател по валидна застраховка „Каско“
относно процесното ремарке. Оспорва обаче механизма на ПТП,
обстоятелствата относно настъпването му. Оспорва датата на ПТП и същото
да е настъпило в срока на покритието, както и размера на вредите.
1
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
За основателност на иска - в тежест на ищеца е да докаже в
кумулативност следните предпоставки: възникване на валидно
застрахователно правоотношение със сочените в исковата молба
параметри; настъпване в срока на застрахователното покритие на твърдяното
застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска и в
причинна връзка с което са настъпили описаните вреди по МПС в
претендирания размер.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване, да установи
положителни факти, които да изключват, унищожават или погасяват
претендираното вземане, както и възраженията си в отговора, а при доказване
на горните факти от ищеца следва да докаже погасяване на дълга.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът счита иска за
основателен по следните съображения:
Предвид становищата на страните и на основание чл. 153, вр. с чл. 146,
ал. 1 т.3 и т.4 ГПК – като безспорни и ненуждаещи се от доказване са
отделени обстоятелствата, че: е налице валиден договор за застраховка
имущество „Каско“ между страните относно ремарке рег. №
*********************** със срок на покритие 18.11.2021 г. - 17.11.2022 г.,
което се установява и от приложената по делото застрахователна полица
„Каско“ от 02.11.2022г. (л.14 от делото);
Съдът приема тези факти за доказани включително като ги съпостави с
приетите по делото писмени доказателства.
От приложената по делото фактура № **********/15.09.2022г. с
доставчик „************************ и получател „********************“
ЕООД, с посочено основание „ремонт по заведена щета №
************************“, се установява, че ремонтът на увреденото
полуремарке с рег. № *********************** е извършен от дружеството
„************************, възлизащ на стойност 2964 лева. с ДДС.
От приложеното опис – заключение по щета №
************************ от 15.07.2022г., съставен от експерт, се
установява, че е извършен оглед на процесното полуремарке при който са
констатирани следните увредени негови части и детайли, индивидуализирани
чрез отразяване на вида и начина на възстановяването им, а именно: 5173 –
рамка таван 2 – за ремонт; 5283 – Л гзрук плат – за подмяна; Зад. Л греда
ремарке – за ремонт; Спойлер Л ремарке – за ремонт; оптегачи колан 7 бр. –
за подмяна; греда 1-ва подвижна – за подмяна.
За механизма и вредите е прието заключение на САТЕ, което се
кредитира като компетентно изготвено и неоспорено от страните. Като е взел
предвид и данните при застрахователя, вкл. чрез онагледяване на вредите по
2
МПС чрез снимков материал, експертът е посочил следният механизъм на
ПТП, а именно че на 15.07.2022г. в ************************, влекач с рег.
******************** в товарна композиция с ремарке
„**********************“, рег.№ ***********************, се е движел по
магистрално трилентово трасе, като водачът констатира осъществено пред
него пътнотранспортно произшествие, поради което отклонява товарната
композиция с маневра на лек десен завой и частично навлиза в тревната площ
на пътния банкет. По същото време друг товарен автомобил, който се е
движел в същата посока зад него, не успява своевременно да спре или да се
отклони и реализира удар в задната габаритна част на товарната композиция,
като нанася материални щети по ремаркето „**********************“, с рег.
№ ***********************. Вещото лице посочва, че с оглед на събраните
по делото доказателства, щетите по ремарке „**********************“, рег.
№ ***********************, биха могли да се намират в причинно-
следствена връзка с механизма на произшествието, така както той е заявен от
ищцовото дружество и деклариран в уведомлението, подадено пред
застрахователя. Поддържа, че към датата на настъпване на ПТП –
15.07.2022г., размерът на щетите нанесени на процесното ремарке
„**********************“ , рег. № ***********************, възлиза на
3109,56 лева.
При тези доказателства, съдът приема, че соченият от ищцовото
дружество механизъм на получаване на вредите, е доказан. Не се установява
друга и различна фактическа обстановка, при което оспорванията направени в
ОИМ се приемат за неоснователни. Вредите са настъпили при верижна
катастрофа във Република ************************, вследствие на което е
увредено ремарке с рег. № ***********************, марка
„*******************” с шаси .....................................Вредите са установени
по вид и размер, като експертът сочи, че от техническа гледна точка могат да
се получат при сочения механизъм, а размерът на средствата, които следва да
се вложат за възстановяване на автомобила,възлиза на 3109,56 лева.
С оглед изложеното, всички елементи от фактическия на претенцията са
доказани – налице е валидно застрахователно правоотношение, в срока на
покритието по което е настъпило твърдяното събитие, за което ответникът
носи риска /увреждане следствие на верижна катастрофа, причинена от друго
превозно средство/, а в причинна връзка с него са настъпили описаните вреди
по МПС, чийто размер е по – висок от претендирания в процеса.
Искът е доказан по основание и размер.
По отношение на направените оспорвания в ОИМ – налице е покрит
риск, според клаузите на ОУ; оспорванията относно механизма и вредите са
опровергани; Както се посочи – описаният механизъм на получаване на
вредите се установява по категоричен начин от доказателствата по делото, а
застрахованият не е посочил нещо различно, нито е предоставил информация
или документи, некореспондиращи с реалната фактическа обстановка и
настъпили вреди. Съдът не намира за основателни доводите на ответника, че
липсват данни от които може да се направи извод за механизма на твърдяното
ПТП, както и относно обстоятелствата при които то е настъпило.
Установената верижна катастрофа, в която е участвало и процесното
3
Ремарке с рег. № ***********************, прикрепено към влекач с рег. №
*********************** не е предвидено в договора като възможност за
изключване отговорността на застрахователя, нито само по себе си води до
извод за такова поведение на застрахования, което да обуслови отказа за
плащане на обезщетение. Композицията се е движела по три лентова
магистрала „А 92“ в ************************, като пред водачът на
процесното ремарке е имало вече настъпило ПТП. Шофьорът на влекача е
спрял своевременно въпреки обичайната скорост, с която се е движил по
магистралата като е направил и лек десен завой и влекача е навлязъл на
половина в тревата при пътния банкет, и след това е получил удари от пътния
поток зад него от други МПС-та. /т.3 САТЕ/.
При отчитане на легалното определение на §.1 т. 3 от ДР на КЗ за
„застрахователен риск“, законодателят е поставил акцент върху
съществуващата вероятност от увреждане на имущественото благо,
осъществяването на която е несигурно, неизвестно и независимо от волята на
застраховащия, застрахования или третото ползващо се лице. Съответно и
ограниченията на рисковете следва да се търсят в насока на целенасочено
поведение на застрахования. Както вече се установи от приетото заключение
на вещото лице, нанесените вреди по процесното ремарке се намират в
причинно-следствена връзка с механизма на произшествието.
Съдът приема, че застрахователно събитие /увреждане на МПС във
верижна катастрофа/ е настъпило, а изключен риск или предпоставки за
освобождаване от отговорност – не се доказват. Не е налице неизпълнение на
съществено задължение, свързано с предотвратяване настъпването на
събитието, нито е налице друго неизпълнение на задължение по договора,
което да е значително за интереса на застрахователя и да е било предвидено в
договора.
Относно размера на обезщетението се приема заключението на САТЕ,
според което – по данни и от описа на В.Л. – за възстановяване на МПС, с
ремонт в неофициален сервиз, е необходима сумата от 3109,56
лева.Ответникът не успя да докаже, че искът за имуществени вреди е
предявен в завишен размер,поради което съдът приема, че към датата на
събитието – действителният размер на вредите възлиза на посочената
стойност.
Ищецът претендира сума в по-нисък размер - 2964 лева, която е
заплатил за възстановяване на щетите. Налице са предпоставките за
уважаване на иска в цялост, поради доказване на всички кумулативно
изискуеми предпоставки за основателността му. Сумата следва да се присъди
ведно със законната лихва като последица.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, на основание
чл. 78, ал.1 ГПК, разноски следва да се присъдят на ищеца. Направено е
искане, представени са списък по чл. 80 ГПК и доказателства за сторени
такива в размер на: 118,56 лева – платена ДТ; 300 лева – депозит САТЕ и 200
лева с ДДС – платено юрисконсултско възнаграждение. Разноските от общо
618,56 лева ще бъдат поставени в тежест на ответника.
4
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователна компания „*********************“ АД,
ЕИК ************************ със седалище и адрес на управление: град
София, район „Студентски“, ********************** да заплати на
„********************“ ЕООД ЕИК, ********************, с адрес: гр.
София, район „****************“, ж.к. „*********************, следните
суми: 2964 лева /две хиляди деветстотин шестдесет и четири лева/ -
представляваща застрахователно обезщетение за причинени имуществени
вреди на ремарке рег. № ***********************, в резултата на ПТП,
настъпило на 15.07.2022 г. в Република ************************,
съставляващи покрит риск по застраховка „Каско на МПС“ съгласно полица
№ 93002110065200 от 18.11.2021 г., ведно със законната лихва, считано от
постъпване на исковата молба в съда – 21.12.2022 г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „*********************“ АД, ЕИК
************************ със седалище и адрес на управление: град София,
район „Студентски“, **********************, да заплати на
„********************“ ЕООД ЕИК, ********************, с адрес: гр.
София, район „****************“, ж.к. „*********************, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, сумата от 618,56 лева, представляваща
направени разноски пред СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5