№ 345
гр. Варна, 05.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Албена Славова
при участието на секретаря Елена Ст. Пеева
като разгледа докладваното от Албена Славова Административно
наказателно дело № 20223110204825 по описа за 2022 година
УСТАНОВИ:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на
жалба предявена от В. М. Т. против Електронен фиш серия К № 5677054 на ОД на
МВР- Варна, с който на основание чл. 189 ал.4, във вр. с чл. 182 ал. 1 т. 5 от ЗДвП й е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 600 /шестстотин/ лева за
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В депозираната до съда жалба се излага становище, че процесният фиш е
незаконосъобразен и необоснован и при съставянето му са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Оспорват се констатациите във фиша. Иска се
електронният фиш да бъде отменен.
В хода на съдебното производство възз.Т., редовно призована, не се явява,
представлява се от адв. Р., който в съдебно заседание поддържа жалбата с наведените в
нея основания. В заседание по същество пледира, че в обжалвания фиш липсват
изискуемите от закона реквизити. Навежда се довод, че от посочената във фиша
засечена скорост не е приспаднато възможното отклонение при измерването й,
вследствие на което е приложен по-тежко наказуем закон, съотв. допуснатото
нарушение в този смисъл не може да бъде отстранено в хода на съдебното
производство. Иска се електронният фиш да бъде отменен като незаконосъобразен и в
полза на жалбоподателката да се присъдят сторените от същата разноски за адвокатско
1
възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Постъпили са
писмени бележки от процесуалния представител на АНО – юк Л.,, в което се излага
становище, че административно-наказателното производство е проведено правилно и
законосъобразно, като при издаването на електронния фиш не са допуснати
съществени процесуални нарушения и неговото съдържание съответства на
изискванията на чл. 189, ал. 4 изр. 2 от ЗдвП. Твърди се, че нарушението е описано по
време, място, посока на движение и констатирано превишение на скоростта. Твърди
се, че е приспадната в електронния фиш допустимата техническа грешка от 3%, която е
отчетена в полза на нарушителя и е индивидуализирано в пълна степен техническото
средство. Сочи се, че нарушението не са отличава с по-ниска степен на обществена
опасност с сравнение с други такива нарушения, поради което липсва основание за
прилагане нормата на чл. 28 б. а. от ЗАНН. Иска се НП да бъде потвърдено, както и да
бъде присъдено заплащането от жалбоподателя на юрисконсултско възнаграждение.
По отношение на допустимостта на жалбата, съдът установи следното:
Видно от приложеното към АНП извлечение от информационната система АИС
АНД процесният електронен фиш е връчен на 22.11.2022 г. От входящия номер на
процесната жалба се установява, че същата е депозирана на 23.11.2022 г. , а именно в
рамките на предвидения в нормата на чл. 59 ал.2 от ЗАНН 14-дневен срок. Като взе
предвид, че жалбата е депозирана в законоустановения срок от наказаното лице, съдът
я прие за разглеждане като допустима.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:
С електронен фиш серия К № 5677054 е ангажирана административно-
наказателната отговорност на възз. Т. на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 1 т.
5 от ЗДвП за това, че на 06.03.2022 г. в 10.08 ч. в гр. Варна, по бул. Васил Левски с
посока на движение към бул. Цар Освободител, е управлявала л.а. Ауди А 4 Олроуд
Куатро с рег. № СВ 0858 РА със скорост от 92 км/ч. при допустима за населеното
място скорост от 50 км/ч., като нарушението е установено с АТТС (ARH CAM S1).
След като е установено, че автомобилът е собственост на жалбоподателката, на
последната е съставен процесния електронен фиш.
В хода на административно-наказателното производство не е постъпила
декларация, изходяща от същата, с посочване имената на друго лице, осъществявало
управлението на автомобила на посочената дата.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства – преписката по АНП, разпечатка със снимка от измервателното
средство, удостоверение за одобрен тип, протокол за премината първоначална
проверка. Чрез посочените доказателства по безспорен начин се установява
гореописаната фактическа обстановка.
Съдът, предвид императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността
2
му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно
наказание, направи следните правни изводи:
В хода на административно-наказателното производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. В електронния фиш се съдържа
надлежно описание на извършеното нарушение, касаещо обстоятелства досежно
съставомерни признаци на последното, както и реквизитите, които същият следва да
съдържа, съгласно нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, а именно: "териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е
регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане".
Посочен е и съответният контролен орган, издал електронния фиш, а именно – ОД на
МВР-Варна, което кореспондира с изискването на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, според който
електронният фиш се издава от овластените контролни органи.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г. на ВАС,
ЕФ се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното
му действие (чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), но не и по форма, съдържание, реквизити и
процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание,
реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани подробно в ЗАНН, са
неприложими по отношение на електронния фиш.
От спецификата на ЕФ се изхожда и при преценката относно приложимостта на
сроковете по чл. 34 от ЗАНН в производството по издаване и обжалване на ЕФ за
нарушения на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В тази връзка разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН
няма как да намери приложение по отношение на ЕФ. Тя е свързана само и единствено
с производството по издаване на НП, започващо със съставянето на АУАН. Доколкото
ЗАНН не предвижда изрична регламентация на института на давност за погасяване на
административно-наказателното преследване (извън сроковете за съставяне на АУАН
и издаване на НП), предвид указанията, дадени с Тълкувателно постановление на ВАС
и ВКС № 1/27.2.2015 г., в производството по издаване и обжалване на ЕФ, следва да
намерят приложение текстовете на чл. 80 и чл. 81 от НК. В случая, съгласно чл. 80, ал.
1, т. 5 от НК, обикновената давност е три години, а абсолютната - 4 години и половина.
Видно от датата на извършване на нарушението – 06.03.2022 г., към настоящия
момент не е изтекъл нито един от двата срока.
Видно от приложената към АНП снимка, изготвена от процесното техническо
средство с № 120С511, същата съдържа отбелязване на датата и часа на извършеното
нарушение, които са регистрирани от процесното техническо средство при
извършеното измерване.
Същевременно, видно от отбелязаната върху снимката засечена скорост от
техническото средство, а именно – от 95 км/ч, е съобразена допустимата грешка при
измерването от 3 км/ч, като в електронния фиш е отразена измерена скорост от 92
км/ч.
От приобщените по делото доказателства с АНП се установява, че техническото
средство, с което е извършено заснемането и установяването на нарушението е
автоматизирано техническо средство – преносима система за контрол на скоростта на
МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип - ARH CAM S 1 с №
120С511, което е одобрен тип средство за измерване, видно от заверено копие на
3
удостоверение № 17.09.5126. На същото е е извършена метрологична проверка на
10.11.2021 г. със срок на валидност 1 г. /видно от представеното с АНП копие на
протокол от проверка № 67-СГ-ИСИС/10.11.2021 г./.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за извършеното нарушение се
издава елeктронен фиш на собственика на МПС, като според нормата на ал. 5 от същия
член, лицето може в 14-дневен срок от връчване на фиша да представи декларация за
лицето, което е управлявало превозното средство. По делото е установено, че
собственик на превозното средство е възз. В. Т. като същата не се е възползвала от
възможността да представи декларация за друго лице, което е управлявало превозното
средство. Поради изложените съображения, правилно е ангажирана отговорността на
жалбоподтелката именно на посоченото основание въз основа на установените чрез
процесното техническо средство стойности на скоростта на управлявания автомобил.
Съгласно трайната съдебна практика, с оглед уредбата на условията и реда за
използване на АТТС в Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., издадена от Министъра
на вътрешните работи / обн. ДВ бр. 36 от 19.05.2015 г. /, нарушенията на правилата за
движение по пътищата могат да бъдат установявани и с мобилни автоматизирани
технически средства или системи. Това е така, доколкото въведените с Наредбата
изисквания относно въвеждането в експлоатация, реда за използване, начина на
обозначаване на зоната за контрол с АТТС и автоматизирания режим на работа, който
не изисква обслужване от контролния орган /извън включването и изключването на
АТТС/, според правилата на чл. 9 от Наредбата, отговарят на изискванията на ТР №
1/2014 г. на ВАС.
Съгласно Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., издадена от Министъра на
вътрешните работи, функционирането на автоматизираните технически средства и
системи, в това число и мобилните такива не изисква непосредствено въздействие от
страна на съответния служител по време на работата му, извън дейността по
включването и изключването на системата. Видно от приложеното по делото заверено
копие на протокол № 819р-261118/24.11.2018 г., издаден по образец, представляващ
приложение към чл. 10 от Наредбата, в конкретния случай процесното МПС е
функционирало при посочения автоматичен режим, доколкото е било включено в
интервала от 16.00 до 17. 00 ч., в рамките на който е извършено и процесното
нарушение.
Съставеният протокол на основание чл. 10 от Наредбата според съда съдържа
всички реквизити, релевантни за валидността му, а именно – подпис на съставилия го
служител, както и индивидуализиращи характеристики на техническото средство,
местоположението и периода на извършване на контрола, както и номера на първото и
последното статично изображение/ видеозапис.
Съдът счита, че настоящият случай не разкрива белези, дефиниращи го като
маловажен по смисъла на чл. 28, б. "а" ЗАНН. Дори напротив - измерената с
техническото средство скорост значително надхвърля въведено ограничение на
скоростта за съответния пътен участък, което разкрива по-висока обществена опасност
на извършеното нарушение. Следва да се посочи и че обществените отношения,
гарантиращи спокойното и безопасно придвижване по пътната мрежа, отворена за
обществено ползване са от особено значение. Установеното в случая превишаване на
скоростта ги накърнява с особен интензитет и предвид това не следва да бъде
определяно като маловажност.
Като неоснователни съдът намери доводите на въззивника за допуснати
4
съществени процесуални нарушения при издаването на електронния фиш, поради
липса на изискуемото според закона съдържание. В същия е индивидуализирана в
необходимата степен мястото, времето на извършване на нарушението,
индивидуализиращи данни за автомобила и техническото средство, с което е
установена процесната скорост, както и самото изпълнително деяние.
Съдът намира, че въз основа на така установената фактическа обстановка
правилно е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалб. Т. на
основание чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, която предвижда налагане на административно
наказание от 600 /шестстотин/ лева за превишаване на максимално допустимата за
населено място скорост над 40 км/ч, като в случая допустимата скорост е с
констатирано превишение от 42 км/ч, което се отнася към цитирания диапазон на
санкционната норма.
Поради изложеното, съдът намира, че електронният фиш е обоснован и издаден в
съответствие с материалния и процесуалния закон, поради което следва да бъде
потвърден.
С оглед направеното искане от процесуалния представител на въззиваемата
страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съотв. искането на
въззивника за присъждане на адвокатско възнаграждение, съдът установи от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните производства по
обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63, ал.
4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ.
Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет
по предложение на НБПП. Като взе предвид, че производството по делото е
приключило в едно съдебно заседание, съотв. същото не представлява фактическа и
правна сложност и процесуалният представител не се е явил в съдебно заседание
намира, че на юрисконсулта следва да бъде присъдено възнаграждение в минималния
размер, предвиден в нормата на чл. 27е от Наредбата, а именно за сумата от 80
/осемдесет/ лева.
С оглед изхода на делото, следва да се остави без уважение искането на възз. Т. за
присъждане в нейна полза на адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 5677054 на ОД на МВР- Варна, с
който на В. М. Т. на ОД на МВР- Варна, на основание чл. 189 ал.4, във вр. с чл. 182 ал.
1 т. 5 от ЗДвП й е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 600
/шестстотин/ лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
5
ОСЪЖДА В. М. Т. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ОД на МВР-Варна сумата от 80
/осемдесет/ лева за юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл.
24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на възз. Т. за присъждане в нейна полза на
разходите за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд – Варна по реда на
Административнопроцесуалния кодекс.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган
по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6