№ 77
гр. Бургас, 07.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА
Административно наказателно дело № 20232120200020 по описа за 2023
година
Производството е образувано по повод жалба на „С“ ЕООД с ЕИК: ***, със седалище
и адрес на управление – ***, депозирана чрез управителя Д.Д., срещу Наказателно
постановление № 02-2200280/29.11.2022г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по
труда” - гр. Бургас, с което за нарушение на чл. 62, ал.1, вр. с чл. 1, ал.2 КТ и на основание
чл. 416, ал.5, вр. с чл. 414, ал.3 от КТ на жалбоподателя е наложена „Имуществена санкция”
в размер на 2500 лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление. На първо
място се изтъква, че установените обстоятелства от контролните органи, които са описани в
АУАН и НП, не отговарят на действителната фактическа обстановка. Сочи се, че лицето
Ж.Ж.Г. е била поканена в обекта, който е бил проверен, да се запознае с естеството на
работа. На следващо място се посочва, че не е имало сключен трудов договор, тъй като
следвало да се депозира от лицето първо молба за назначаване и едва след това да се
подпише такъв.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се
представлява.
Административнонаказващият орган – Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Бургас,
надлежно призован, се представлява от юрисконсулт Н., която оспорва жалбата. Посочва, че
нарушението, за което е санкционирано дружеството, е безспорно доказано. В тази връзка се
застъпва, че дружеството е извършило вмененото му нарушение и следва наказателното
постановление да се потвърди изцяло. Посочва, че лицето, е било непълнолетно и това е
1
мотивирало налагане на по-висока санкция от минимално установената. Претендира се
присъждането на разноски.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на срока за обжалване по чл.59, ал.2
ЗАНН (видно от разписката на гърба на НП на л.7 - НП е връчено на представител на
жалбоподателя на 07.12.2022 г., а жалбата е депозирана на 20.12.2022 г.). Жалбата е
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна, като съдът след като прецени доказателствата по делото
и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за
установено следното:
На 22.06.2022г. около 10:20 часа св. А. Д. – главен инспектор при Дирекция „ИТ” -
Бургас, извършила проверка на обект – щанд за парфюми, находящ се в магазин К., ***. На
място св. Д. установила, че в обекта труд полага Ж.Ж.Г. на длъжност „продавач-
консултант“, тъй като подреждала стоката и извършила продажба на парфюм. Св. Д.
предоставила на Г. да попълни справка по реда на чл. 402, ал.1, т. 3, вр. с чл. 402, ал.2 КТ
(л.19), в която тя собственоръчно декларирала, че работи в посочения обект, като „продавач-
консултант“ от месец юни 2022 г. с работно време от 09.00 до 14.30 часа, с една дневна
почивка от 30 мин и трудово възнаграждение в размер на 25 лева на ден. Г. изрично
посочила, че няма сключен трудов договор с дружеството. Справката била попълнена в
10:20 часа на 22.06.2022г.
На място била връчена призовка (л.18) за явяване на представител на „С“ ЕООД в
Дирекцията и за предоставяне на допълнителни документи. По-късно същия ден била
извършена повторна проверка в обекта, когато труд вече полагало друго лице. Впоследствие
представител на дружеството се явил в Дирекция „ИТ“-Бургас и предоставил определени
документи. Сред тях обаче не били касаещи трудовото правоотношение между дружеството-
жалбоподател и Ж Г..
На база горните факти на 19.08.2022г. св. Д. съставила срещу дружеството-
жалбоподател АУАН с бл. № 02-2200280, като преценила, че с поведението си дружеството
е осъществило състава на административното нарушение по чл. 62, ал.1, вр. с чл. 1, ал. 2 КТ.
Актът бил предявен за запознаване и подпис на упълномощеното лице, като в графата за
възражения не било вписано нищо.
Впоследствие на 19.08.2022 г. били депозирани писмени възражения, които по
съдържание съвпадат с възраженията, изложени в жалбата, дала повод за образуване на
настоящото производство.
На 29.11.2022 г. въз основа на АУАН административнонаказващият орган издал и
атакуваното НП, в което била пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. АНО
не дал вяра на изложеното във възражението по акта, а също счел, че горните факти,
нарушават разпоредбата на чл. 62, ал.1 от КТ, вр. с чл. 1, ал.2 КТ, поради което и на
основание чл. 416, ал.5, вр. с чл. 414, ал.3 от КТ, наложил на жалбоподателя „Имуществена
2
санкция” в размер на 2500 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП и най-вече от гласните доказателства в лицето на показанията на
разпитания свидетел – Д., подкрепени напълно от описаните по-горе писмени доказателства.
Като цяло между страните няма спор, че на 22.06.2022 г. около 10:20 часа Ж Г. се е намирала
в проверявания обект, стопанисван от дружеството-жалбоподател. Основното възражение на
същото, че лицето се е намирало там за запознаване с работната обстановка, а не а да полага
труд, съдът намира за необосновано. Видно от саморъчно попълнената справка-декларация
по чл.402 от КТ, Г. е полагала труд 3-4 дни в седмицата от началото на месец юни. Св.Д.
посочи, че е установила Г. да подреждала стока в обекта, както и да осъществява продажба
на парфюми. Ето защо, според настоящия съдебен състав тя е полагала труд, поради което
стои въпросът дали дружеството е изпълнило задължението си да уреди тези отношения с
писмен договор или не. Еднозначно по делото се установи, а и жалбоподателят не оспорва,
че трудов договор между него и Г. не е бил подписван.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание/санкция и предвид
така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН,
а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е
съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е
спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото нарушение на жалбоподателя е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е „обвинен“ и срещу какво
да се защитава. Правилно са посочени нарушените материалноправни норми. В случая не са
налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство против него.
На база на горната фактическа обстановка, съдът счита, че правилно АНО е
ангажирал отговорността на работодателя. Съгласно чл. 1, ал.2 КТ отношенията при
предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения, а
разпоредбата на чл. 62, ал.1 КТ изисква винаги това уреждане да се обективира в писмен
трудов договор между работника и работодателя. В случая такъв не е представен, защото не
е бил сключван.
Без значение е обстоятелството дали дружеството-жалбоподател е очаквало молба от
страна на Г. за назначаване на работа или не. Още повече, че тя е била непълнолетна и като
такава има допълнителни изисквания, които следва да бъдат спазени при сключване на
трудов договор. Действително сключването на трудовия договор се предхожда от
преддоговорни отношения, които имат за цел да се постигне пълно съгласие между страните,
както в частта за необходимото му минимално съдържание – място, характер на работата и
3
трудово възнаграждение, така и относно всички допълнителни и факултативни елементи,
които са поставени на разглеждане. Преди изготвянето и подписването на трудовия договор
работникът или служителят има задължение да представи и необходими писмени
документи. Съгласно действащата редакция на чл. 62, ал. 1 от КТ съвпадащите насрещни
волеизявления на договорящите трябва да се материализират в писмена форма. И без това
да е изрично записано няма съмнение, че писмената форма е необходима за
действителността им.
В конкретния случай категорично се установява, че от началото на месец юни и на
22.06.2022 г. Ж Г. е полагала труд за дружеството, като е изпълнявала трудова функция,
която се е осъществявала на определено работно място. С разпоредбата на чл. 62, ал.1 от КТ
е вменено задължение на работодателя да сключи трудов договор в писмена форма с
работника преди постъпването му на работа. Видно от горните мотиви, съдът приема, че
това задължение не е било изпълнено, а работникът на практика е престирал труд за
жалбоподателя, който именно поради това се явява негов работодател, съгласно §1, т.1 от
ДР на КТ. Поради така установеното, правилно е била ангажирана отговорността на „С“
ЕООД в качеството на работодател, като е съставен акт и впоследствие издадено НП.
За извършеното нарушение в чл. 414, ал. 3 КТ се предвижда наказание имуществена
санкция в размер от 1500 лв. до 15 000 лв. Наказващият орган е наложил на жалбоподателя
санкция в размер на 2500 лв., което е към предвидения минимум, като е съобразил
особеностите на случая. Действително това не е законовия минимум, но правилно АНО е
отчел, че се касае за неуредено трудово отношение по повод престиране на труд от
непълнолетно лице, по отношение на което законовите изисквания са завишени с оглед
личността. Ето защо размера на имуществената санкция, макар и не в предвидения в закона
минимум, но все пак към него, е законосъобразна и следва да остане в този размер.
С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление следва да бъде
потвърдено.
При този изход на спора с оглед изричното искане на процесуалния представител на
Дирекция „ИТ“ Бургас и на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН в полза на наказващия орган
следва да се присъдят направените разноски – за юрисконсултско възнаграждение, което по
арг. от чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН следва да се определи по реда на чл. 37 ЗПП. Този ред
препраща към Наредба за заплащането на правна помощ, съгласно чл. 27е от която
възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и
наказания е от 80 до 120 лв. Т. е. съдът следва да определи юрисконсултското
възнаграждение именно в тези рамки. С оглед фактическата и правна сложност по делото,
съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално
представителство в полза на наказващия орган следва да се определи възнаграждение в
размер на 100 лв. Посочената сума следва да се присъди в полза на Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда“, доколкото последната е юридическото лице на бюджетна
издръжка, към което принадлежи Дирекция „ИТ“ Бургас (като териториално поделение) –
арг. от чл. 2, ал. 1 и чл. 16, ал. 1 от Устройствен правилник на изпълнителна агенция
4
„Главна инспекция по труда“ вр. пар. 1, т. 6 от ДР на АПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 02-2200280/29.11.2022г., издадено от
Директор на Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Бургас, с което за нарушение на чл. 62,
ал.1, вр. с чл. 1, ал.2 КТ и на основание чл. 416, ал.5, вр. с чл. 414, ал.3 от КТ на „С“ ЕООД с
ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление – *** е наложена „Имуществена санкция” в
размер на 2500 лева.
ОСЪЖДА „С“ ЕООД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление – *** ДА
ЗАПЛАТИ в полза на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ – гр. София
сумата в размер на 100 /сто/ лева, представляваща сторени в производството разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5