Р Е Ш Е Н И Е №
1259
гр. Сливен,
11.11.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, гражданско отделение, ХI-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и девети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВА КОДЖАБАШЕВА
при секретаря АНДРЕАНА
СТАНЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2529 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от ЗД „БУЛ ИНС“ АД срещу Т.Г.Б. *** предявен
регресен иск с правна квалификация чл.
411 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД за сумата от 1314,87 лв., представляваща изплатеното
по застраховка „Автокаско” обезщетение за застрахователно събитие - ПТП,
настъпило на 05.09.2016 г., по вина на ответника, който не е имал сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на ПТП, ведно със законната
лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба и съединен с него
акцесорен иск с правна квалификация чл.
86 ЗЗД за сумата от 235,57 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за периода от 26.04.2017 г. до 01.03.2019 г.
В исковата молба се твърди, че в срока на
застрахователното покритие по договор за имуществено застраховане по застраховка
„Автокаско”, е настъпило застрахователно събитие - ПТП, по вина на ответника,
който не е имал застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на ПТП -
05.09.2016 г., в причинна връзка с което са причинени щети на застрахования при
ищеца автомобил. Твърди, че щетите са на стойност 1299,87 лв., като поддържа да
е изплатил застрахователно обезщетение, ведно с ликвидационни разноски, в
размер на 1314,87 лв. Излага, че върху заплатената от него главница е дължима
мораторна лихва в размер на 235,57 лв. за периода от 26.04.2017 г. до
01.03.2019 г. Претендира също и законната лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението и
присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът е депозирал отговор в законоустановения
срок, в който излага, че към датата на ПТП е имал действаща и валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД. Изтъква, че
при въвеждане номера на рамата на автомобила е допусната техническа грешка, поради
което при проверка по номер на рама в Гаранционния фонд излиза, че същият е бил
без задължителната застраховка. Ответникът е депозирал отговор на исковата
молба и чрез упълномощен представител - адвокат, в който изразява становище за
нередовност на исковата молба и недопустимост на исковете, както и за тяхната
неоснователност по същество. Оспорва предявените искове по основание и размер,
като оспорва всички твърдения в исковата молба, касаещи възникването на деликта
и твърди, че другият участник в ПТП не се е съобразил с характера и
интензивността на движението и се е движил с несъобразена скорост.
Като трето лице - помагач на страната на ответника в
производството е конституирано ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД.
В съдебно
заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща представител. Депозирало
е писмено становище, с което поддържа предявените искове, моли да бъдат уважени
и претендира направените разноски.
Ответникът,
редовно призован, не се явява лично. Чрез своя пълномощник - адвокат оспорва
предявените искове и моли да бъдат отхвърлени. Претендира направените по делото
разноски.
Като взе предвид събраните по делото доказателства
и становищата на страните, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Не се спори по делото, а и се установява
от приложените писмени доказателства - Застрахователна полица № Е1315000000990052090,
че за МПС „Форд Торнео“, с рег. № СА5860РС, собственост на „Национална спортна
база“ ЕАД, е налице сключен при ищцовото дружество договор за застраховка
„Автокаско”, с период на застрахователното покритие 10.11.2015 г. - 09.11.2016 г.
От приложения по делото двустранен
констативен протокол за ПТП се установява, че на 05.09.2016 г., в гр. Бургас, е
настъпило ПТП между водача на МПС „Форд Торнео“, с рег. № СА5860РС - В.П.Г. и
водача на МПС „Ауди А6“, с рег. № СН4481АР - ответникът Т.Б., при което на МПС
„Форд Торнео“ били причинени вреди. В протокола е записано, че ударът е
настъпил при смяна на лентите за движение и по вина на ответника.
За настъпилото застрахователно събитие
застрахованият собственик на автомобила „Национална спортна база“ ЕАД е
уведомил ищцовото дружество, където е образувана щета под № **********. От
приложените описи на щета и фактури се установява, че ищцовото дружество е заплатило
извършването на ремонтни дейности на обща стойност 1299,87 лв.
До ответника била изпратена регресна
покана, но видно от удостоверяването в обратната разписка пратката не е била
потърсена от получателя.
Видно от представения препис на Застрахователна
полица № BG/23/116002314959 от 30.08.2016
г. ответникът, към датата на ПТП, е имал действаща валидна застраховка
„Гражданска отговорност“, сключена с ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД.
Въз основа на установеното от фактическа страна
съдът направи следните правни изводи:
Подадената
искова молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими,
тъй като се твърди липса на застраховка гражданска отговорност на причинителя
на вредите.
Разпоредбата на чл. 411 КЗ предвижда, че
в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска
отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност“ - до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по
имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към
застрахователя по „Гражданска отговорност“. Когато вредата е причинена от водач
на моторно превозно средство, който има валидна задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, застрахователят по имуществена
застраховка, който е встъпил в правата на увреденото лице, може да предяви
претенцията си към причинителя само за размера на причинените вреди, които
надхвърлят размера на застрахователната сума по договора за задължителната
застраховка, както и за вредите, причинени от водача на моторното превозно
средство, за които застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите е отказал да заплати обезщетение на основание
чл. 494 КЗ. Регламентираното с тази норма право е регресно по своя
характер, суброгационно право.
Релевантните към предмета на спора
въпроси са наличието на валиден договор за имуществено застраховане, в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно
поведение на лицето, с което ответникът се намира в застрахователно
правоотношение, е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като
в изпълнение на договорното си задължение застрахователят е изплатил на
застрахования застрахователното обезщетение в размер на действителните вреди.
В хода на производството се установи
наличието на валидно правоотношение между пострадалия и застрахователя и
заплащането на застрахователно обезщетение от страна на застрахователя в полза
на пострадалия, в изпълнение на задълженията му по застрахователното
правоотношение.
От друга страна обаче недоказани останаха
елементите от фактическия състав на деликта - противоправно поведение на
ответника, наличие на вреди на пострадалото МПС, в причинна връзка с противоправно
поведение на ответника, както и действителната
стойност на причинените вреди. Ето защо не се установиха предпоставките
за ангажиране на регресната отговорност на причинителя на щетата.
Представеният двустранен
констативен протокол е частен свидетелстващ документ и не се ползва с
материална доказателствена сила, а само с формална такава. С оглед на това и
при направеното от ответника оспорване на механизма на ПТП и вината на
ответника за настъпването му, следва да се изследва наличието на други
доказателства, подкрепящи истинността на вписаните в двустранния констативен
протокол за ПТП обстоятелства относно механизма на произшествието. В настоящото
производство с протоколно определение от 24.09.2019 г. съдът по искане на ищеца
е допуснал разпит на свидетел при режим на призоваване и изготвянето на съдебна
автотехническа експертиза, за което е определил депозити, вносими от ищеца. В
указания от съда срок, ищцовото дружество не е внесло определените депозити,
поради което и исканите доказателства не са събрани от съда.
Недоказано
остана и твърдението в исковата молба, че към датата на ПТП ответникът не е
имал застраховка „Гражданска отговорност“. Напротив, установи се, че към датата
на ПТП ответникът е имал действаща валидна застраховка „Гражданска
отговорност“, сключена със ЗАД „ОЗК -
Застраховане“ АД.
Въз
основа на изложеното и с оглед разпределената доказателствена тежест и
събраните доказателства, съдът намира предявения иск по чл. 411 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД за неоснователен и недоказан и
като такъв следва да бъде отхвърлен.
Неоснователността
на главния иск за главницата води до неоснователност и на акцесорния за
обезщетение за забава, поради което предявеният иск по чл. 86 ЗЗД също следва
да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
ищцовото дружество следва да бъде осъдено да заплати направените от ответника разноски в размер на 500
лева за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ЗД „БУЛ ИНС“
АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Джеймс Баучер“ № 87 срещу Т.Г.Б., ЕГН: **********,
с адрес ***, искове с правна квалификация
чл. 411 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД за сумата от 1314,87 лв., представляваща изплатеното по застраховка „Автокаско”
обезщетение за застрахователно събитие - ПТП, настъпило на 05.09.2016 г., по
вина на ответника, който не е имал сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ към датата на ПТП, ведно със законната лихва върху сумата от
датата на подаване на исковата молба и с правна квалификация чл. 86 ЗЗД за сумата от 235,57 лв., представляваща мораторна
лихва върху главницата за периода от 26.04.2017 г. до 01.03.2019 г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ЗД „БУЛ ИНС“
АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Джеймс Баучер“ № 87 да заплати на
Т.Г.Б., ЕГН: **********, с
адрес *** сумата от 500 лв. /петстотин лева/, представляваща
направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО е
постановено при участие в производството на ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Света София” № 7, като трето лице - помагач
на страната на ответника Т.Г.Б., ЕГН:
**********, с адрес ***.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението
да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ: