Р Е Ш Е Н И Е
№………… 20.05.2021г. ГР. П Л Е В Е Н
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ІІ
въззивен граждански състав,
на двадесет и първи април две хиляди
двадесет и първа година,
в открито
заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ПЕТРАКИЕВ
Секретар: ВЕРГИНИЯ ПЕТКОВА
Прокурор: ……………………….
като
разгледа докладваното от съдията САХАТЧИЕВА
В.ГР.Д. № 1005 по описа за 2020 година
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение № 260349/22.10.2020
г. ,постановено по гр. дело № 310/2020 г., Пл.РС е осъдил на основание чл.109 от ЗС Б.Й.К. ***, ЕГН **********, да премахне поставената от нея допълнителна
метална входна врата на собственото си жилище, представляващо самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 56722.661.1025.1.4 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Плевен, одобрени със заповед № РД-
18-71/06.06.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес: П.ул.С.М****,
който обект съгласно документ за собственост се намира в североизточната част
на полусутеренен етаж, който попада в сграда №* разположена в поземлен имот с
идентификатор 56722.661.1025, с предназначение: жилище, апартамент, а съгласно
нотариален акт за собственост имотът е описан като апартамент, находящ се в гр.
П., ул. „С.М.“ №** намиращ се в североизточната част на полусутеренния етаж,
находящ се в дворно място, съставляващо УПИ **** в кв. ** по плана на града с
площ от 360 кв. м., както и да възстанови ел. инсталацията- демонтирания ел.
ключ за външно осветление, който е бил разположен на южния зид на пристройката
към етаж първи на двуетажната жилищна сграда с идентификатор **** с адрес: гр. П.
ул. „С. М.“ № **.
Осъдил е Б.Й.К. ***, ЕГН **********,
да заплати на В.Ц.Х. ***, ЕГН **********, направените деловодни разноски в
размер на 200 лв.
Постъпила е
въззивна жалба от Б.К. *** против
горепосоченото решение на Пл.РС. В жалбата се излагат доводи за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното решение. Въззивницата твърди,че решението е
необосновано на събраните по делото доказателства,като съдът се е съобразил
единствено с показанията на свидетелите на ищцовата страна,без да вземе предвид
показанията на другите свидетели,посочени от ответницата К..По отношение на
постановеното от РС възстановяване на ел. инсталацията- демонтирания ел. ключ за
външно осветление,въззивницата посочва,че е имала съгласието на св.Б.Х.-сестра
на ищеца и също съсобственик на процесния имот ,да премести ел.ключ,като без
нейно съдействие няма как да изпълни поетия ангажимент по преместването.Никога
не е оспорвала факта,че стената,на която е бил монтиран ел.ключ не е нейна
собственост.В решението си РС се е произнесъл
„свръхпетитум“ относно правния извод за търпимостта на строежа на т.нар.“антре“.В
нито един документ/нотариален акт,архитектурен проект или др./ този строеж не е
отразен,като самият ищец в съдебно заседание
е потвърдил,че то е незаконен строеж.Пл.РС не е обърнал внимание,че от
квадратурата на имота,собственост на въззивницата са отнети 5,5кв.м.,като е
счел това обстоятелство неотносимо към правния спор.С изготвената съдебно-техническа
експертиза е доказано,че имотът на ответницата и въззивница е намален именно от
ищеца.Въззивницата счита,че въпросът за законността на изграденото антре има
отношение към спора,тъй като въпросните квадратни метри са част от антрето,а
стената,на която е бил ел.ключ е стена на точно тази постройка и по този начин
ищецът черпи права от собственото си неправомерно поведение.Въззивницата
твърди,че искът по чл.109 от ЗС е неоснователен и недоказан,тъй като ищецът не
живее в гр.Плевен и не е адресно регистриран в този имот,а същевременно
претендира,че поставената допълнителна метална входна врата на собственото жилище на ответницата му пречи да влиза в
собствения му имот в сутрешните часове.Въззивницата посочва,че живее сама и
работи целовневно,като въпросната врата се отваря не повече от 3-4 пъти в
денонощието,а самият монтаж на вратата е завършен в рамките на един работен ден
за времето от 10,00ч. до 12,00ч.,когато ищецът и сестра му св.Х. не са били в
техния имот.РС неправилно е приел,че са налице кумулативно дадените
предпоставки за уважаване на иска с правно основание чл.109 от ЗС.Ищецът и
въззиваем не е собственик на въпросното антре,което е незаконен строеж и на
следващо място не са създадени пречки по-големи от обичайните за
ищеца,най-малко поради факта,че той не живее в процесния имот.
Моли окръжния съд да отмени изцяло обжалваното първоинстанционно решение
и по съществото на правния спор да отхвърли като неоснователен предявеният иск
с правно основание чл.109 от ЗС,със законните от това последици.
Постъпил
е писмен отговор от въззиваемата страна В. Ц.Х. ***,
ЕГН **********,в който счита жалбата за неоснователна и моли да бъде потвърдено
като правилно решението на Пл.РС.Съдът е направил правилна преценка на
събраните по делото доказателства,липсва произнасяне „свръхпетитум“.Тъй като правото
на собственост е абсолютно и неограничено право,което задължава всички трети
лица да се въздържат от каквито и да било въздействия върху собствения на ищеца
имот,а собственикът не е длъжен да
търпи в имота си какво и да е действие,което се извършва без негово
съгласие,то самото това пряко въздействие върху имота на собственика без негово
съгласие и от лице,което няма право да осъществява такова въздействие,вече
представлява пречка за собственика да упражнява правото си.
Моли окръжният съд да потвърди изцяло обжалваното решение на Пл.РС като
правилно и законосъобразно.
Окръжният съд, като прецени доводите, изложени от
страните и доказателствата по делото, намира за установено следното от
фактическа страна:
Въззивната жалба е неоснователна.
Решението на Районен съд–гр.Плевен е правилно и законосъобразно.
Пред
първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.109 от ЗС от В.Ц.Х.
*** против Б.Й.К. ***. В исковата си молба ищецът твърди, че на 24.09.2019 г. неговата сестра- Б.Х. е
получила от ответницата Б.К. писмо- уведомление, с което същата я е уведомила,
че в собствеността на ответницата ще бъдат извършени строително- монтажни
работи, на които ще пречат части от електрическата инсталация на ищеца, и ги е
приканила да предприемат действия, ако желаят бъдещо ползване. На следващия
ден- 25. 09. 2019г. сестрата на ищеца е изпратила писмен отговор до
ответницата, в който й изяснила, че собствеността на същата завършва с входната
й врата, че стената на която се намира електрическата инсталация на ищеца е
негова собственост и е част от собственото антре, че за използването на тази
стена се изисква съгласието и на другите съсобственици на имота. В ИМ са
изложени твърдения,че ответницата без изричното разрешение или съгласие на
ищеца е предприела следните строителни и строително-монтажни дейности:
- премахнала електрически ключ от ел.
инсталация, която е собственост на ищеца от стената на входа на жилището му,
която също е негова собственост; чрез
този ключ се включва осветлението както на входа на жилището на ищеца, така
също и осветлението на друга части от двора на ищеца;
- монтирала допълнителна, външна за нейното
жилище, метална врата между по- южния от двата североизточни външни ъгли на
жилищната сграда и стената на антрето на ищеца, на която стена се намира
премахнатият ключ, а осветлението и вратата се отваря навън; законната входна
врата на жилището й е монтирана при вътрешния североизточен ъгъл на сградата,
където е границата на нейното жилище и вратата се отваря навътре, както и
входната врата на жилището на ищеца;
- извършила строителни и строително-монтажни
работи по дължината на цялата североизточна външна стена и на част от
югоизточната външна фасадна стена на жилищната сграда;
- на външната североизточна стена са монтирани
технически средства за контрол на достъпа, а от югоизточната страна са
поставени предупредителни надписи, че обектът се охранява със СОТ и че е под
видео наблюдение.
В първоначалната ИМ са изложени твърдения,че ответницата Б. К. постоянно заключва пътната врата, което
създава затруднения за ищеца в случаите, когато пребивава в гр. Плевен. Изложени са обстоятелствата
относно съсобствеността върху процесния имот,а именно,че има трима
съсобственици- ищецът В.Ц.Х., братът на ищеца Радослав Ц.Х. и тяхната сестра Б.Ц.Х.,
която живее в имота. Ищецът е посочил,че с действията си, описани по-горе,
ответницата Б.К. е накърнила неприкосновеността на частната му собственост ,като
му пречи да упражнява правото си на собственост, гарантирано от Конституцията
(чл. 17 от Конституцията).
С Допълнително становище /на л.67 от делото пред
РС/ ищецът е направил уточнение на ИМ и нейния петитум,като моли съда да осъди ответницата да демонтира
монтираната от нея допълнителна метална врата и да възстанови повредената от
нея електроинсталация, от която е премахнат ключът от осветлението.
Правилни са изводите на
Пл.РС,че ищецът в качеството си на собственик на процесния имот/видно от приложения
констативен нотариален акт за признаване на право на собственост върху
недвижими имоти № *, том *, рег. № ***, дело № ***/ 20** год. по описа на
нотариус Г. Б. с район на действие Пл.РС, В.Ц.Х. се легитимира като
съсобственик заедно с Б.Ц. Х. и Р. Ц.Х.
на самостоятелен обект-сграда с идентификатор **** по КККР на гр. Плевен, одобрени със заповед № ***/ 06.
06. 2008г. на изп. директор на АГКК, с
адрес: гр. С.М..*************се в сграда №*, разположена в ПИ с идентификатор ******,
брой етажи: *, с предназначение: жилище, апартамент, който обект съгласно
документ за собственост представлява първи партерен етаж от двуетажна жилищна
сграда в дворно място, находящо се в
гр. Плевен, от около 338 кв. м., съставляващо парцел VIII в
стр. кв. 55 по плана на града/ ,притежава активна процесуална легитимация по
предявения иск по чл.109 от ЗС.
Не се спори по делото също така/а видно
и от представените писмени доказателства/,че
ответницата Б.Й.К. е собственик на следния недвижим имот: самостоятелен обект в
сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр. . одобрени със заповед № ***/ ** год. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес:
гр. П., ул. „С.М.№ **, ет. **, който обект съгласно документ за собственост се
намира в североизточната част на полусутеренен етаж, който попада в сграда № *,
разположена в поземлен имот с идентификатор ***********, с предназначение:
жилище, апартамент, а съгласно нотариален акт за собственост имотът е описан
като апартамент, находящ се в гр. П. ул.С.М. намиращ се в североизточната част
на полусутеренния етаж, находящ се в дворно място, съставляващо УПИ *************
по плана на града с площ от 360 кв. м.
Не се спори също така , че през 2019 год. при строително-
ремонтни дейности,извършени от ответницата
е монтирана е външна метална врата на
жилището на ответницата, чието отваряне е навън- към входната площадка и е
премахнат ключ за осветление.
Спорни
по делото са въпросите налице ли са всички кумулативно предвидени предпоставки
за уважаване на исковата претенция по чл.109 от ЗС.
За
уважаването на предявения иск по чл. 109 от ЗС е необходимо ищецът да докаже не
само, че е собственик на имота и че върху този имот ответникът е осъществил
неоснователно въздействие /действие или бездействие/, но и че това въздействие
създава за ищеца пречки за ползването на собствения му имот по- големи от
обикновените /чл. 50 от ЗС/.
За да уважи предявеният иск Пл.РС е
приел,че са налице предпоставките за уважаване на негаторния иск по чл.109 от
ЗС.Тези изводи се възприемат и от въззивната инстанция.
В хода
на съдебното дирене са събрани писмени,гласни
доказателства и са изготвени първоначално и допълнително заключения по
назначената СТЕ. От заключението на вещото лице
С.С. се установява, че собствеността на ответницата обхваща
североизточната част на
полусутеренен етаж с площ по
документ 45кв.м.,състоящ се от две стаи и коридор с вход от североизток,а
реално на място измерената площ е от 39,45кв.м.,състоящи се от две стаи,кухненски
бокс,коридор и санитарен възел .Собствеността на ответницата граничи на
североизток и югозапад с имот с идентификатор 56722.661.1025,а на северозапад с
имот 56722.661.1025.1.3.С поставената от Б.К. метална врата е заградена площ от
0,5 кв.м. от дворното място,което е собственост на собствениците на етаж първи
и етаж втори.Също така от заключението на вещото лице се установява,че процесният
ключ е бил поставен на южния зид на пристройката към етаж първи, който не е
обща част, тъй като не представлява ограждащ зид на жилищната сграда, а е
изграден допълнително за обособяване на антрето.
При тези
обстоятелства правилно РС е приел, че извършеният от страна на ответницата
демонтаж на ключа за осветление има характера на неоснователно въздействие по
смисъла на чл. 109 от ЗС, което препятства ищеца да упражнява спокойно правото
си на собственост. От показанията на разпитаните свидетели И. И. и Б.Х. се
установява, че процесният ключ е бил единствената възможност да се включи
осветлението, както за входната врата, и за две съседни помещения. При това
положение в тъмната част на денонощието и особено през зимния сезон, за
съсобствениците се създават значителни затруднения за придвижване, отключване
на вратите на жилищата си и други , като същите са принудени да ползват
фенерче, телефон или други подръчни средства.
Поставената метална врата създава пречки като загражда площ от 0,5 кв.м.
от дворното място,което е собственост на собствениците на етаж първи и етаж
втори,а също така и при отваряне навън се създава затруднение за спокойното
отваряне на съседна входна врата на жилище.Без значение е дали това увреждащо състояние се проявява
непрекъснато или ежедневно,достатъчно е наличието
на потенциална опасност за смущаване ползването на собствения на ищеца имот.В
този смисъл са и събраните гласни доказателства,а именно при отваряне на металната врата на жилището на
ответницата се възпрепятства напълно достъпа на ищеца до неговия жилищен имот.В
този смисъл е и съдебната практика
,посочена и в мотивите към решението на първоинстанционния съд /решение № 130
от 20. 12. 2018 год. по гр. дело № 4650/
2017 год., II г. по идентичен случай в хипотеза, при която от една
страна е налице неправомерно завземане на общи части на сградата, а от друга е
налице начин на отваряне на външна метална врата, създаващ затруднение за
спокойно отваряне на входната врата на съседно жилище и за достъпа до
последното/.
Правилни
са изводите на РС,че обстоятелството, че ищецът живее в друго населено място и
създаденото вследствие действията на ответницата фактическо положение смущава
ползването на собствения му имот само в периодите на пребиваването му в гр.Плевен, не е основание да се отрече
правния му интерес от предявяване на иска за преустановяване на тези увреждащи
действия и за възстановяване на предишното състояние.
Направените възражения от
ответницата и въззивница за статута на изграденото антре и дали същото
представлява незаконен строеж,са недоказани.Пред въззивната инстанция е дадена
възможност на въззивницата да представи доказателства във връзка с резултатите
от извършена проверка от Община-Плевен по
подадено уведомление на 23.12.2020г. от Б.К. за съдействие във връзка с
установяване статута на строеж,представляващ антре,с изградени в него баня и
тоалетна.Видно от представеното и прието писмо от Община –Плевен до
въззивницата ,Община-Плевен не може да предприеме съответните процедури до
приключване на настоящото дело пред Пл.ОС,както и е необходимо представянето на
оригинали на документи относно годината на построяването на въпросното антре.
Съгласно ТР
№4/6.11.2017г. на ВКС по т.д.№4/2015г.“собственикът може да иска на осн.чл.109
от ЗС прекратяване на всяко неоснователно действие,което му пречи да упражнява
своето право.Двете задължителни условия за уважаването на иска
са:неоснователността на действията на ответника по негаторния иск и създаването
на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен
обем.Ако действията на ответника са основателни,няма да е налице хипотезата на
чл.109 от ЗС.Същото ще бъде и ако действията са неоснователни,но не създават
пречки за собственика.“Следователно ,за да бъде уважен този иск е необходимо ищецът да докаже не само,че е
собственик на имота и че върху този имот ответната страна е осъществила
неоснователно въздействие/действие или бездействие/,но и че това действие или
бездействие създава за ищеца пречи за използване на собствения му
имот,по-големи от обикновените.Преценката за това е конкретна по всяко дело.
В настоящия
случай са налице всички кумулативно
предвидени предпоставки за уважаване на исковата претенция по чл.109 от ЗС,поради
което обжалваното решение на Пл.РС като правилно и законосъобразно следва да
бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
на основание чл.272 от ГПК Решение № 260349/22.10.2020
г. на РС-Плевен,постановено по гр. дело
№ 310/2020 г. по описа на същия съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: