Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 08.03.2023 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в
публично съдебно заседание на деветнадесети декември две хиляди двадесет и
трета година, в
състав:
СЪДИЯ:
РУМЯНА СПАСОВА
при
секретаря Славка Димитрова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 1178 по описа на СГС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са субективно съединени искове с правно
основание чл. 57, ал. 3 ЗБН вр. чл. 240, ал. 2 ТЗ по отношение на Г.П.Х., О.Н.Р. и И.А.З. и чл. 57, ал. 3 ЗБН вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД
по отношение на прокуриста А.М.П. за периода, за
който е бил прокурист.
Ищецът твърди, че ответниците имат качеството на администратори по смисъла на
§ 1, т. 2, б. „а“ от ДР на Закона за банковата несъстоятелност /ЗБН/ и § 1, ал.
1, т. 1 и т. 2 от Закона за кредитните институции /ЗКИ/, тъй като са членове на
управителния съвет на „К.т.б.“ АД /„КТБ“ АД/ и изпълнителни директори, а А. П.и
като прокурист до вписването му като член на управителния съвет и изпълнителен
директор. Посочва, че в горепосоченото качеството ответниците
сключвали договорите за кредит и по този начин предоставяли кредитите при
условията, определени в сключените от тях договори за кредит, респективно в
качеството си на членове на управителния съвет участвали в приемането на
решения за отпускане на кредити, когато по отношение на дадения клиент се
формира голяма експозиция по смисъла на чл. 44 от ЗКИ /с балансова/ отчетна
стойност, представляваща повече от 10% от капиталовата база на „КТБ“ АД/. Ответниците в качеството им на представляващи банката
изпълнителни директори, респективно прокурист взели решението за отпускане на
кредитите чрез подписване на договори за кредит. Твърди, че на 01.07.2010 г.
било прието решение на управителния съвет на „КТБ“ АД в състав И.З. и Г.Х., с
което било разпоредено да се сключи договор за банков
кредит с „ИПС Инфраструктури“ АД /със сегашно наименование „Инфраструктурна
компания“ АД/ за сумата от 15 400 000 евро. Посочено било условие да
се учреди обезпечение в полза на „КТБ“ АД чрез „залог и ипотека върху
закупените с кредита дълготрайни материални активи“. Решението на управителния
съвет било прието поради формирането на голяма експозиция по отношение на този
кредитополучател, възлизаща на 11,32% от капиталовата база на банката. Твърди,
че в решението управителният съвет не предвидил изискване за усвояване на
кредита след учредяване на надлежно обезпечение. Посочва, че на 01.07.2010 г.
между банката, представлявана от Г.Х. като изпълнителен директор и А.П. като
прокурист, и „ИПС Инфраструктури“ АД бил сключен договор за инвестиционен
банков кредит, с който „КТБ“ АД отпуснало на кредитополучателя кредит в размер
на 15 400 000 евро, като средствата по кредита били предназначени за
осъществяване на инвестиционна дейност на кредитополучателя. Уговорен бил
процент на годишната лихва, наказателна надбавка в размер на 10 пункта годишно,
краен срок за издължаване на кредита и предоставяне на обезпечения. Твърди, че
в договора за кредит и решението на управителния съвет не било предвидено
условие усвояването на сумата по кредита да се извърши след учредяване на
надлежно по вид и размер обезпечение, което дало основание отпуснатият кредит
да бъде усвоен веднага след сключване на договора и без учредяване на надлежно
обезпечение, гарантиращо правата на банката. В този смисъл било договореното в
т. 2 от договора, че кредитните средства се предоставят на дружеството с
определената цел, а съгласно т. 5 сумите по кредита могат да бъдат усвоени
изцяло или на части, като е посочен краен срок на усвояване – 30.12.2010 г.
Твърди, че на 02.04.2014 г. било прието единодушно решение на управителния
съвет на „КТБ“ АД в състав четиримата ответници, с
което било разпоредено да се сключи договор за банков
кредит с „Инфраструктурна компания“ АД за сумата от 13 000 000 евро.
Посочено било като условие да се учреди обезпечение в полза на банката чрез
„особен залог на ДМА /пътностроителна техника/ и
особен залог на вземания по действащи кредити за СМР. В решението си
управителният съвет не бил предвидил изискване за усвояване на кредита след учредяване
на надлежно обезпечение. Решението за отпускане на новия кредит било прието при
неиздължен кредит по договора от 01.07.2010 г. и неизпълнено задължение на
кредитополучателя да учреди обезпечението по кредита от 01.07.2010 г. Решението
било прието с единодушие от четиримата ответници. На
02.04.2014 г. между „КТБ“ АД, представлявана от ответниците
Г.Х. и А. П.и „Инфраструктурна компания“ АД бил сключен договор за
инвестиционен банков кредит, с който банката отпуснала на кредитополучателя
кредит в размер на 13 000 000 евро като средствата били предназначени
за закупуване на дълготрайни материални активи – пътностроителна
техника и съоръжения. Уговорен бил процент на годишната лихва, наказателна
надбавка в размер на 10 пункта годишно, краен срок за издължаване на кредита и
предоставяне на обезпечения. Твърди, че в договора за кредит и решението на
управителния съвет не било предвидено условие усвояването на сумата по кредита
да се извърши след учредяване на надлежно по вид и размер обезпечение, което
дало основание отпуснатият кредит да бъде усвоен веднага след сключване на
договора и без учредяване на надлежно обезпечение, гарантиращо правата на
банката. В този смисъл било договореното в т. 3 от договора, че кредитните
средства могат да бъдат усвоявани за целите по т. 2 и съгласно т. 4 се
предоставят по банковата сметка на кредитополучателя. Последният бил усвоил
изцяло кредита и не го погасил. Посочва, че поради непогасяване на задълженията
по горепосочените два договора за кредит, с нотариална покана от 24.03.2015 г.
банката обявила задълженията за предсрочно изискуеми. Твърди, че с приетите от ответниците решения на управителния съвет и със сключените
от тях договори за кредити, не са договорени адекватни обезпечения по вид и
стойност, достатъчни, за да обезпечат събираемостта на вземанията на банката,
както и не е поставено условие в договора и анексите към него, усвояването на
кредита да се извърши след учредяване по надлежен начин на достатъчни по вид и
стойност обезпечения, годни да обезпечат вземането на банката. По този начин се
стигнало до усвояване на кредита от кредитополучателя без учредяване на
надлежни и достатъчни по вид и стойност обезпечения нито преди, нито след
усвояването на кредита и в нарушение от страна на ответниците
на принципа на достатъчност и ликвидност на приетите обезпечения с цел
минимизиране на риска. Кредитополучателят не разполага с имущество, годно да
удовлетвори „КТБ“ АД, а липсата на учредени обезпечения му е дало възможността
да се разпореди с наличното такова, поради което кредитът е несъбираем. Счита,
че действайки по описания по-горе начин и отпускайки необезпечени кредити ответниците са причинили вреда на „КТБ“ АД в общ размер на
28 400 000 евро, представлявайки непогасената част от главниците,
предоставени като кредит на кредитополучателя. С посочената сума намалял патримониума на банката, тъй като вземанията на „КТБ“ АД са
необезпечени и несъбираеми с оглед липсата на каквото и да било имущество и
обезпечения, от което да се удовлетвори „КТБ“ АД. Твърди, че администраторите
на банката като членове на управителния съвет носят солидарна отговорност по
чл. 240, ал. 2 ТЗ за вредите, които били причинили на дружеството. В условията
на евентуалност и в случай, че се приеме липса на солидарна отговорност, ответниците отговарят в еднакъв размер за причинените на
банката вреди от техните съвместни действия, доколкото са действали в нарушение
на задълженията им по закона и вътрешните актове на банката. Поддържа, че процесните договори за кредит били сключени в нарушение на
учредената в Правилника за кредитната дейност на банката процедура по проучване
на кредита. Твърди, че А. П.нарушил чл. 8 от договора за прокура
от 03.12.2009 г. Счита, че отделно от нарушенията на договорните си задължения,
ответниците нарушили и законните си такива по чл.
237, ал. 2 ТЗ – да изпълняват функциите на член на управителния съвет с грижата
на добър търговец в интерес на дружеството и на всички акционери. Поддържа, че
поведението на ответниците и в частност отпускането
на необезпечени кредити, които са несъбираеми, е в противоречие със законовите
им задължения по цитираната правна норма и представлява деликт,
тъй като не е положена грижата на добър търговец и не е в интерес на
дружеството и на всички акционери. Твърди, че претърпените от банката вреди са
в пряка и непосредствена причинна връзка с действията и бездействията на ответниците, тъй като са резултат от неизпълнението на
техните задължения. Посочва, че размерът на вредите е равен на размера на
главницата по отпуснатия кредит, който не е върнат от кредитополучателя, тъй
като това е сумата, с която е намаляло имуществото на банката и представлява
причинени вреди. Предвид изложеното иска да се постанови решение, с което да се
осъдят Г.П.Х., И.А.З. и А.М.П. да заплатят солидарно на „КТБ“ АД сумата в
размер на 15 400 000 евро, представляваща обезпечение за претърпени
от банката имуществени вреди от неизпълнение на законовите задължения на ответниците в качеството им на бивши администратори на
„КТБ“ АД при приемане на решение на управителния съвет от 01.07.2010 г. и
сключване на договор за банков кредит от 01.07.2010 г., сключен между „КТБ“ АД
и „ИПС Инфраструктури“ АД, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното й изплащане. В условията на евентуалност
претендират горната сума поради неизпълнение на договорните задължения на ответниците. При условията на евентуалност на втория иск, в
случай, че се намери за неоснователно искането за солидарно осъждане на ответниците на договорно основание, иска да бъде осъден
всеки един от ответниците Г.П.Х., И.А.З. и А.М.П., да
заплати на „КТБ“ АД на същото основание сумата от по 5 133 333,33
евро, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане. Иска да се постанови решение, с което с което да се
осъдят О.Н.Р., Г.П.Х., И.А.З. и А.М.П. да заплатят солидарно на „КТБ“ АД сумата
в размер на 13 000 000 евро, представляваща обезпечение за претърпени от
банката имуществени вреди от неизпълнение на законовите задължения на ответниците в качеството им на бивши администратори на
„КТБ“ АД при приемане на решение на управителния съвет от 02.04.2014 г. и
сключване на договор за банков кредит от 02.04.2014 г., сключен между „КТБ“ АД
и „Инфраструктурна компания“ АД, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. В условията на
евентуалност претендират горната сума поради неизпълнение на договорните
задължения на ответниците. При условията на
евентуалност на втория иск, в случай, че се намери за неоснователно искането за
солидарно осъждане на ответниците на договорно
основание, иска да бъде осъден всеки един от ответниците
О.Н.Р., Г.П.Х., И.А.З. и А.М.П., да заплати на „КТБ“ АД на същото основание
сумата от по 3 250 000 евро, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендират разноски.
Ответникът О.Н.Р. счита
исковете за недопустими, тъй като синдиците са без представителна власт, а на
следващо място е освободен от отговорност с решение на общото събрание на
акционерите на основание чл. 22, ал. 1, т. 10 ТЗ. По същество твърди, че
сключването на договори за кредит, целевото усвояване на отпуснатите парични
суми, учредяването на обезпеченията, както и последващият контрол върху плащанията на вноските по
кредита не са били преки негови задължения, поради което твърдените от ищеца
нарушения, не могат да бъдат възприети като извършен от него управлениски деликт.
Ищецът, във връзка с
подадения отговор на исковата молба от О.Н.Р., оспорва възражението за липса на
решение за избор на синдиците и за нищожност на решението на управителния съвет
на ФГВБ за назначаване на квесторите и синдиците на банката като неоснователни.
Поддържа, че искът по чл. 57, ал. 3 ЗБН е специален и различен от общия иск за
вреди. Счита, че е без значение дали сключването на договорите за кредит,
целевото им усвояване, учредяването на обезпеченията
и последващия контрол са били задължения на ответника
Р.. Същественото е, че той като член на управителния съвет е определил
условията , при които да се отпусне кредита, и в частност не е оставил условие
за обезпечаването му преди усвояването, което решение е задължително за лицата,
които са натоварени с последващите това решение
функции, а именно – отпускането на кредита и обезпечаването му.
Ответникът И.А.З., чрез
назначения му особен представител, счита исковата молба за нередовна и
недопустима по отношение на иска за търсене на деликтна
отговорност. Прави възражение за изтекла тригодишна погасителна давност за
предявяване на иска за обезщетение за вреди независимо дали основанието на иска
е договорна или деликтна отговорност. Навежда
възражение, че неиздължената част от главниците по двата кредита към 20.06.2014
г. възлиза на 22 861 424 евро. Твърди, че няма нормативно задължение
за формулиране и задължително наличие на клаузи в един договор за кредит, както
са посочени от ищеца, тъй като действащ принцип е този на договорната свобода.
Посочва също така, че е надлежно учреден особен залог, както на вземания по
сметки, съгласно уговореното в договора за кредит, така също и залог на
търговското предприятие на дружеството-кредитополучател. Възразява срещу
изложеното от ищеца. Посочва, че няма забрана за отпускане на втори и последващ банков кредит, при положение че е обслужван
първият от една и съща банкова институция, като няма нормативно изискване
предходните кредити да бъдат погасени, за да бъдат договаряни и отпускани
следващи. Посочва, че падежът на кредита, отпуснат през 2010 г. е 2020 г.
Оспорва изцяло исковете по основание и размер. Счита, че не са налице
предпоставките от фактическия състав за ангажиране на законовата му,
респективно договорната му отговорност. Твърди, че вредите, ако се установи, че
такива са претърпени от „КТБ“ АД, не са пряко и непосредствено следствие от
поведението на ответниците, а са предпоставени
от редица фактори и обстоятелства, които стоят извън тяхното поведение, както и
отвъд темпоралното му проявление, като администратори на банката до 20.06.2014
г. Счита, че не са налице елементите от фактическия състав нито на деликтната отговорност на ответниците-изпълнителен
директор и прокурист, за твърдените от ищеца в исковата молба вреди, поради
което исковете са неоснователни и следва да се отхвърлят.
Ищецът, във връзка с
подадения отговор на исковата молба от И.А.З., заявява, че поддържа всички
предявени искове по основание и размер. Оспорва фактическите и правни твърдения
в отговора на исковата молба. Посочва, че не е изтекла погасителната давност,
тъй като в случая се касае за специален иск на синдика по ЗБН, срокът за
предявяване на който започва да тече от датата на назначаване на постоянните
синдици на банката и продължава две години след това. Твърди, че предоставяйки
кредит без предварително учредено обезпечение, гарантиращо събиране вземането
на банката, ответникът явно е действал недобросъвестно и не с грижата на добрия
търговец, като е сключил неизгодна за банката сделка, с което е причинил вреди.
Поддържа, че претърпените от банката вреди са в пряка и непосредствена причинна
връзка с действията и бездействията на ответниците,
тъй като са резултат от неизпълнението на техните задължения.
С допълнителен отговор на
допълнителната искова молба ответникът И.А.З. поддържа заявените оспорвания с
отговора на исковата молба.
Ответниците Г.П.Х. и А.М.П.
твърдят, че исковата молба е нередовна. Считат, че искът за търсене на деликтната им отговорност е недопустим. Правят възражение
за изтекла тригодишна погасителна давност за предявяване на иска за обезщетение
за вреди. Възразяват срещу размера на исковете. По същество оспорват изцяло
предявените искове по основание и размер.
Ищецът, във връзка с
подадения отговор на исковата молба от Г.Х. и А.П., счита изложените твърдения
за неоснователни. Оспорва възражението за изтекла погасителна давност.
С отговор на допълнителната
искова молба ответниците А.М.П. и Г.П.Х. поддържат
наведените доводи в отговора на исковата молба.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съобразявайки
изложените твърдения в исковата молба, допълнителните уточнения и формулирания петитум, настоящият съдебен състав счита, че предмет на
разглеждане са предявени искове с правно основание чл. 57, ал. 3 ЗБН вр. с чл. 240, ал. 2 ТЗ, както и с правно основание чл. 57, ал.
3 ЗБН вр. с чл. 79, ал. 1, предл.
2 ЗЗД по отношение на прокуриста А.М.П. за периода,
за който е бил прокурист. Ищецът
търси ангажиране на имуществената отговорност от ответниците
за причинени вреди на банката при извършване на действия по вземане на решение
за сключване на процесните договори за кредит,
осъществени в качеството им на бивши администратори на банката. Разграничението
направено от ищеца на претендирани вреди от
нарушаване на законови и на такива от договорни разпоредби, не представлява
предявяване на отделни искове. Страните не са възразили по дадената правна
квалификация на спора, като изготвеният проектодоклад
е обявен за окончателен.
Съгласно
чл. 57, ал. 3 от Закона за банковата несъстоятелност /ЗБН/ в двугодишен срок от
встъпването си в длъжност синдикът извършва проверка относно наличието на данни
за причинени вреди на банката от нейни бивши администратори и при установяване
на такива данни предявява пред съда по несъстоятелността искове за обезщетение
на вредите срещу виновните лица.
В
§ 1, т. 2 от ДР на ЗБН е дадено определение по смисъла на закона на
„администратор“ и това е член на надзорен или управителен съвет /съвет на директорите/ на банка; длъжностно лице с ръководни
функции в банката; всяко друго лице, което самостоятелно или съвместно с друго
лице може да сключва сделки за сметка на банката.
Съдът
намира за неоснователни доводите на ответниците за
недопустимост на производството поради липса на решение за избор на синдиците;
за нищожност на решението на управителния съвет на Фонда за гарантиране на
влоговете в банките за назначаване на квесторите и синдиците на банката и за
освобождаване на ответниците от отговорност като
членове на управителния съвет. Исковете са предявени в законоустановения
двугодишен срок по чл. 57, ал. 3 ЗБН, от лица вписани като синдици на „К.т.б.“
АД /в несъстоятелност/. Изложените обстоятелства за нищожност на решението за
назначаване на синдиците не касаят валидността на акта. Наличието на взето
решение за освобождаване от отговорност на членовете на управителния съвет няма
отношение към допустимостта на спора.
От
извършените вписвания в търговския регистър и ангажираните по делото
доказателства се установява, че Г.П.Х. е сключил с банката договор за
управление на 19.12.2008 г. и е вписан като член на УС на КТБ и изпълнителен
директор. Установява се, че О.Н.Р. е сключил с банката договор за възлагане на
управление на 21.07.2003 г., изменен и допълнен с анекси, и е вписан като член
на УС на КТБ и изпълнителен директор на 28.01.2008 г. Ответникът И.А.З. е
сключил с „К.т.б.“ АД договор за управление на 21.07.2003 г., изменен с анекс
от 26.09.2005 г. и анекс от 25.01.2007 г. и е вписан като член на УС на КТБ и
изпълнителен директор в търговския регистър на 28.01.2008 г. Видно е, че А.М.П.
е сключил с банката на 03.12.2009 г. договор за прокура,
с която е поел да изпълнява задълженията
по чл. 21 и сл. ТЗ. На 18.10.2012 г. А.М.П. е сключил с банката договор
за управление и е вписан на 25.10.2012
г. в търговския регистър като член на УС на КТБ. Към датата на сключване на
първия договор – 01.07.2010 г. Г.П.Х., О.Н.Р., И.А.З. са били членове на УС на
КТБ, а А.М.П. е бил прокурист. Към датата на сключване на втория договор –
02.04.2014 г. четиримата ответници са били членове на
УС и изпълнителни директори на „КТБ“ АД. Следователно към датите, когато се
твърди извършени неправомерни действия от ответниците
– сключване на процесните договори за кредит на
01.07.2010 г. и 02.04.2014 г. Г.П.Х., О.Н.Р., И.А.З. и А.М.П. са били вписани като членове на управителния
съвет на „К.т.б.“ АД /„КТБ“ АД/, респ. за един от периодите А.П. е бил
прокурист, и като такива имат качеството на администратори по смисъла на чл. 57, ал. 3 ЗБН вр.
с § 1, т. 2 от ДР на ЗБН.
За
да бъде ангажиране отговорността им, следва да се установи, при условията на
пълно и главно доказване, че при сключване на процесните
договори ответниците са допуснали неизпълнение на
законовите и договорните си задължения като членове на управителния съвет,
респ. прокурист по първия договор за А.П.; наличието на вреда за банката; причинна
връзка между вредата и тяхното поведение.
Ищецът
твърди, че неизпълнението на законовите и договорни задължения на ответниците се изразява в липсата на поставено условие
сумите по договорите за кредит, сключени на 01.07.2010 г. и 02.04.2014 г., да
се отпускат след учредяване на надлежно обезпечение.
Страните
не спорят, а същото се установява и от приетите писмени доказателства, че на 29.06.2010
г. „ИПС Инфраструктури“ АД е подало до „КТБ“ АД искане за отпускане на кредит в
размер на 15 400 000 евро за покупка на дълготрайни активи с краен срок за
погасяване – юни 2020 г. Представен е от дружеството Бизнес-план при
кандидатстване за кредит в КТБ“ АД на „ИПС Инфраструктури“ АД и сключени
договори за доставка.
Приет
е като доказателство протокол от заседание на УС на „КТБ“ АД от 01.07.2010 г.,
подписан от ответниците И.З. и Г.Х., на което е взето
решение да се сключи договор за кредит между банката и „ИПС Инфраструктури“ АД
за сумата от 15 400 000 евро.
Видно
е, че на 01.07.2010 г.„КТБ“ АД и „ИПС Инфраструктури" АД“ със сегашно
наименование „Инфраструктурна компания" АД, е сключен договор за кредит, с
който банката е отпуснала на дружеството банков кредит в размер на 15 400 000
евро. Уговорено е, че средствата по кредита са предназначени за инвестиционна
дейност на дружеството. Уговорено е, че крайният срок за ползване /усвояване/
на кредита да бъде до 30.12.2010 г. За ползвания кредит кредитополучателят
заплаща на банката годишна лихва върху фактически ползваните суми по кредита в
размер на 9%, а съгласно чл. 16.1. крайният срок за погасяване на кредита от
кредитополучателя е 25.06.2020 г. С чл. 16.2. страните се договарят
издължаването на главницата по кредита в размер на 15 400 000 евро да се
осъществи на 114 месечни погасителни вноски, първата от които да е в размер а
135 056 евро, платима на 25.01.2011 г. и 113 равни месечни погасителни
вноски, всяка една от които да е в размер на 135 088 евро, платими на
всяко 25-то число на месеца, считано от 25.02.2011 г. до 25.06.2020 г. В чл.
28.1. е предвидено, че за гарантиране издължаването на предоставения кредит и
за обезпечаване на всички вземания на банката към кредитополучателя, възникнали
на основание на този кредит, кредитополучателят се задължава да предостави, а
банката приема за обезпечение: а/ особен залог, учреден по реда на Закона за
особените залози /ЗОЗ/, върху всички настоящи и бъдещи вземания на
кредитополучателя, произтичащи от договори по конкретно посочени разплащателни
сметки, сключени с банката и б/ в срок до 30.10.2010 г. – ипотека или залог
върху закупените с кредита дълготрайни активи на стойност минимум 125% от
размера на кредита. За „КТБ“ АД договорът е подписан от Г.Х., в качеството му
на изпълнителен директор и от А.П., в качеството му на прокурист.
Установява
се, че на 01.07.2010 г. е сключен между банката и дружеството договор за
учредяване на особен залог на вземания на дружеството по договора за конкретно
посочени разплащателни сметки.
Видно
е, че на 01.07.2010 г. между „КТБ“ АД и кредитополучателя е сключен договор за
учредяване на търговско предприятие за
обезпечаване на вземанията на банката по сключения на 01.07.2010 г. договор за
кредит. В чл. 2, ал. 1 е предвидено, че учреденият особен залог на търговското
предприятие на залогодателя тежи върху цялата
съвкупност от права, задължения и фактически отношения и конкретно са описани
недвижимите имоти и движимите вещи върху които се разпростира. Представен е към
договора и опис на активите, собственост на „ИПС Инфраструктури“ АД.
Страните
не спорят, а същото се установява и от приетите писмени доказателства, че на 02.04.2014
г. „Инфраструктурна компания“ АД е подало до „КТБ“ АД искане за отпускане на
кредит в размер на 13 000 000 евро за оборотни средства, с краен срок
за погасяване – до м. 06.2018 г. На 02.04.2014 г. е изготвено становище от Г. З.,
Управление „Кредитиране“, в което е посочено, че кредитоискателят е клиент на
банката от м. юни 2010 г.; дружеството има открити разплащателни сметки в
банката, като работи единствено с „КТБ“ АД и дружеството ползва кредити от
банката, обслужвани коректно и в договорените срокове. В заключение е
предложено за обсъждане искането за банков кредит. На 02.04.2014 г. е изготвено
Становище за нива на риск от В.С.– Дирекция „Кредитен риск“. В същото са описани
параметрите на искането, предлаганите обезпечения, нивата на риск и спазването
на вътрешните лимити и като крайно заключение е посочено, че решението за
отпускане на кредита при исканите параметри е от компетенциите на УС на
банката.предложено на представляващите банката да разгледат искането за кредит
на дружеството.
Представен
е протокол от проведено заседание на УС на „КТБ“ АД на 02.04.2014 г., на което
е взето решение да се сключи договор с „Инфраструктурна комапния“
АД за сумата от 13 000 000 евро, с дата на падеж – 10.06.2018 г. и
при обезпечения: в срок до 31.07.2014 г. – особен залог на ДМА /пътностроителна техника/ и особен залог на вземания по
действащи кредити за СМР. Посочено е, че решението за отпускане на кредита
формира голяма експозиция към контрагента с балансова/отчетна стойност от
91 131 хил. лв., което представлява 12,01% от Капиталовата база на
банката. Решението е подписано от четиримата членове на УС – О.Р., И.З., Г.Х. и
А.П..
Видно
е, че на 02.04.2014 г. между „КТБ“ АД и „Инфраструктурна компания" АД е
сключен договор за кредит, с който банката е отпуснала на дружеството банков
кредит в размер на 13 000 000 евро. Уговорено е,
че средствата по кредита са предназначени и ще бъда използвани от кредитополучателя
за закупуване на ДМА /пътно-строителна техника, съоръжения и други/. Уговорено
е, че крайният срок за ползване /усвояване/ на кредита е до 30.06.2014 г. За
ползвания кредит кредитополучателят заплаща на банката годишна лихва върху
фактически ползваните суми по кредита в размер на 9%, а съгласно чл. 16.1.
крайният срок за погасяване на кредита от кредитополучателя е 10.06.2018 г. С
чл. 16.2. страните се договарят издължаването на главницата по кредита в размер
на 13 000 000 евро да се осъществи на 40 бр.
равни месечни погасителни вноски в размер на 325 000 евро всяка една от
тях, платими на всяко 10-то число от месеца, считано от 10.03.2015 г. В чл. 30.
е предвидено, че за гарантиране издължаването на предоставения кредит и за
обезпечаване на всички вземания на банката към кредитополучателя, възникнали на
основание на този кредит, кредитополучателят се задължава да предостави, а
банката приема за обезпечение: а/ особен залог, учреден по реда на Закона за
особените залози /ЗОЗ/ на всички настоящи и бъдещи вземания на
кредитополучателя, произтичащи от сключени с нея договори за разплащателни,
депозитни и други банкови сметки; б/ особен залог по реда на ЗОЗ на всички
настоящи и бъдещи вземания на кредитополучателя, произтичащи от сключени
договори за строително-монтажни работи и в/ в срок до
31.07.2014 г. – особен залог по реда на ЗОЗ на дълготрайни материални активи на
стойност минимум 120% от размера на кредита. За „КТБ“ АД договорът е подписан
от Г.Х. и А.П., в качеството им на изпълнителни директори на банката.
Установява
се, че на 02.04.2014 г. е сключен между банката и дружеството договор за
учредяване на особен залог на вземания за обезпечаване на вземанията на банката
по сключения на 02.04.2014 г. договор за кредит.
От
ангажираните по делото доказателства се установява, че банката е сключила с кредитополучателя
„Инфраструктурна компания“ АД и други договори за кредит, както следва: договор
за кредит от 02.07.2010 т.; договор за кредит от 06.04.2012 г.; договор за
кредит от 14.05.2012 г.; договор за кредит от 18.09.2012 г.; договор за кредит
от 11.06.2013 г. и договор за кредит от 28.06.2013 г.
От
приетото основно заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява,
че по договора за инвестиционен банков кредит от 01.07.2010 г. на същата дата е
осчетоводено постъпване на сума в размер на 15 356 320 евро с
основание: „Усвояване на кредит“, с референция: номер на кредитна сделка 9540.
По втория договор за кредит от 02.04.2014 г. кредитополучателят е получил сума
в размер на 13 000 000 евро с основание: „Усвояване на кредит“.
Неплатеният остатък за главница по договора за кредит от 01.07.2010 г., след
отчитане на извършените погасявания на главницата, които са направени в периода
от 25.01.2011 г. до 30.10.2014 г., е в размер на 9 232 882 евро.
Неплатеният остатък за главница по договора за кредит, сключен на 02.04.2014 г.
с кредитополучател „Инфраструктурна компания“ АД е в размер на
13 000 000 евро.
От
изслушаното допълнително заключение на съдебно-счетоводната експертиза се
установява, че кредитът по договора за банков кредит от 01.07.2010 г. е в просрочие считано от 26.01.2015 г., а този от 14.02.2014 г.
– от 10.03.2015 г. Описано е от вещото лице каква е наличността по банкови
сметки на „Инфраструктурна компания“ АД съответно към 06.11.2014 г. /датата на
отнемана на лиценза на „КТБ“ АД/, към 26.01.2015 г. и към 10.03.2015 г. В
периода от 22.04.2015 г. до 19.10.2021 г. по сметките няма постъпили суми. Вещото
лице посочва и какви са сумите на входящите преводи с натрупване по банковите
сметки с титуляр „Инфраструктурна компания“ АД за периода от 01.07.2010 г. до
06.11.2014 г. В съдебно заседание експертът допълва, че по процесните
договори за кредити до датите на просрочията лихвите
са погасявани редовно.
По
делото е представен Правилник за кредитната дейност на „КТБ“ АД, действащ към
датата на сключване на процесния договор и анексите
към него.
С
чл. 1, ал. 1 е предвидено, че правилникът определя условията и реда на
проучване, разрешаване, сключване, управление, отчет и контрол на кредитните
сделки в „К.т.б.“ АД /наричано „Банката“/.
Съгласно
чл. 14, ал. 1, политиката на Банката при осъществяване на кредитната дейност се
основава на принципите на доходност, ликвидност и сигурност. Кредитната дейност
се основава и на принципа на икономичност, разделност
на функциите и компетенциите по анализа, сключването, управлението и контрола
върху кредитните сделки, с цел минимизиране на кредитния риск /чл. 14, ал. 2/.
В
чл. 15, ал. 1 е предвидено, че в зависимост от степента на кредитния риск при
сключване на кредитни сделки, Банката спазва принципа на достатъчност и
ликвидност на приетите обезпечения, с цел минимизиране на риска. Достатъчно е
обезпечението, чиято стойност покрива оценения от Банката кредитен риск /чл.
15, ал. 2/. Ликвидно е обезпечението, което може да бъде реализирано по всяко
време на действието на кредита с най-малко разходи и на най-добра цена /чл. 15,
ал. 3/.
Съгласно
чл. 16, ал. 1, кредитната политика на Банката е ориентирана предимно към
корпоративни клиенти, без това да я ограничава и по отношение на други
кредитоискатели с доказана ефективност на кредита. В чл. 16, ал. 3 е
предвидено, че при сключване на кредитните сделки Банката, освен активите и
пасивите на кредитоискателя, взема предвид създадената търговска организация,
клиентската структура, пазарния дял, степента на развитие на дейността на
клиента, финансовата му стабилност и перспективност, както и доброто му име.
В
глава Втора, раздел II. Органи на управление на кредитен
риск, в чл. 24 е разписано, че органи и структурни звена за управление на
кредитния риск са: 1. Кредитен комитет; 2. Управление „Кредитиране“; 3.
Управление „Правно“; 4. Дирекция „Кредитен риск“ в Управление „Анализ и контрол
на риска“. Процесът на проучване, анализ, отчет и мониторинг на кредитните
сделки се извършва от служителите в Управление „Кредитиране“ в Централно
управление и кредитните специалисти в останалите структурни подразделения на
Банката. Юрисконсулт от Управление „Правно“ извършва правен анализ по реда на
Методиката за извършване на правен анализ /Приложение № 2/ и изготвя писмено
становище за правните аспекти на предлаганите кредитни сделки и обезпечения,
като попълва Форма за извършен правен анализ, по образец /Приложение № 2а/.
В
глава Трета са разписани кредитните процедури, които включват проучване на
искания за кредит и сключване на кредитни сделки; ред за усвояване и
издължаване на кредита и издаване на банкови гаранции. Установя се, че искането
за кредит се проучва от кредитен специалист, на когото е възложена обработката
на кредитното искане. За всяка кредитна сделка, съгласно чл. 35, ал. 1,
юрисконсултът извършва правен анализ като документира констатациите и
препоръките си в писмено правно становище, което представя на кредитния
специалист. Кредитният специалист анализира предоставените документи и
събраните сведения относно общото финансово състояние на кредитоискателя,
събраните данни от Централния кредитен регистър на БНБ, предмета и целта на
кредитирането, предлаганото обезпечение, икономическата свързаност на
кредитоискателя, като за резултатите изготвя писмено становище /чл. 36, ал. 2/.
Писмено становище се изготвя и от служител на Дирекция „Кредитен риск“, който
анализира предоставените документи и събраните сведения. В чл. 43 е предвидено,
че след приключване на процедурите по проучването на искането за кредит,
съответния кредитен специалист предава кредитното досие заедно с правния анализ
и становищата, изготвени от Управление „Кредитиране“ и Дирекция „Кредитен риск“
на ресорния изпълнителен директор. Съгласно чл. 45, ал. 1, проекто-договорите
по кредитната сделка, съставени и надлежно парафирани от кредитния специалист,
юрисконсулта от Централно управление на Банката, Началника на управление
„Кредитиране“ се предават на представляващите Банката лица за вземане на
решение. Когато вземането на решение е от компетенциите на Управителния съвет,
изпълнителните директори внасят предложението за разглеждане чрез Председателя
на Управителния съвет. Препис-извлечение от протокола на управителния съвет с
взетото от него решение по кредитното искане се предоставя на Управление
„Кредитиране“ за предприемане на съответни действия /чл. 45, ал. 3/.
В
глава Четвърта от правилника са разписани правилата относно текущият контрол по
предоставените кредити, текущата оценка на рисковите експозиции, текущото
отчитане на операциите по кредитните сделки, доброволното и принудително
събиране на вземанията на Банката и текущото отчитане и контрол на съдебните и
извънсъдебни производства. Контролът се осъществява от кредитни специалисти от
различните дирекции.
Съдът
намира, че от приетите доказателства и приложимите разпоредби не се доказа по
делото да е допуснато твърдяното от ищеца нарушение от страна на ответниците. Договорите за кредит са сключени след спазване
на предвидената процедура в цитирания по-горе правилник. Предвидени са
обезпечения, като е видно, че на същата дата на сключване на договорите са
подписани договори за учредяване на обезпечения. Следователно не се установи
при сключване на договорите от 01.07.2010 г. и 02.04.2014 г. ответниците да са допуснали нарушение на закона. От
приложите правила безспорно се доказа, че сключването на договора за кредит се
предхожда от разписани процедури по проучване, анализ, отчет и мониторинг на
кредитните сделки, които са възложени на служители на банката, а не пряко на ответниците. Безспорно се установи, че при отпускане на
кредитите е съществувала доведена до ответниците
информация, че кредитополучателят е клиент на банката от 2010 г. и че обслужва
редовно отпуснатите му кредите. Към всяко кредитно досие са представени
договори, сключени между дружеството и трети лица и обосновка за отпускане на
сумата. Посочена е и целта, за която се иска отпускане на сумите. Предвидено е и
са учредени обезпечения, които са уговорени в двата договора. Видно е, че с
определение от 15.03.2018 г. съдът по несъстоятелността на „Инфраструктурна
компания“ АД е внесъл промяна в обявения на 24.01.2018 г. в търговския регистър
списък на приети вземания на кредиторите на длъжника „Инфраструктурна компания“
АД и е включил в списъка на приети вземания същите като обезпечени по чл. 722,
ал. 1, т. 1 ТЗ за сумата в общ размер на 26 280 952,47 лева по банков
кредит от 01.07.2010 г. Това оборва твърдението на ищеца, че по първия договор
липсват обезпечения на вземанията.
Нито
в Закона за кредитните институции или в друг нормативен акт, нито в договора се
съдържа изискване, сумите по кредите да могат да се усвояват от кредитополучателя
само след учредяване на уговорените в договора обезпечения. Следователно не
може да вмени в отговорност на ответниците поведение,
което те не дължат нито по силата на закона, нито като изискване по договора.
Липсват също така и данни, че към момента на сключване на договора са налице
обстоятелства, които да водят до увеличаване на кредитния риск, за да се
приеме, че изначално с действието си по сключване на договора за кредит ответниците са поставили банката в риск или в невъзможност
да събере бъдещи вземания.
На
самостоятелно основание отговорността на ответника А.П. не може да се ангажира
за сключването на договора за кредит на 01.07.2010 г., тъй като същият е
подписан от това лице в качеството му на прокурист. Компетентният орган за
вземане на решение за формиране на голяма експозиция по договора за кредит от
01.07.2010 г., съгласно чл. 44, ал. 4 ЗКИ е управителният съвет на банката. Видно
е, че е взето решение от членовете на УС – И.З. и Г.Х., като договорът за
кредит е подписан от А.П. в качеството му на прокурист на банката. Следователно
последният не е взел решение за подписване на договора, а е изпълнявал
решението на управителния съвет, което е самостоятелно основание да не носи
отговорност за сключване на първия договор за кредит.
Предвид
изложеното съдът намира за недоказано по делото, че е налице противоправно поведение от ответниците,
изразяващо се в липса на предварително дадено съгласие за обезпечаване на
сумите по договорите за кредит преди тяхното предоставяне.
Съдът
намира, че по делото не се установи да са налице и останалите предпоставки за
ангажиране отговорността им, а именно: вреда в претендирания
с исковата молба размер, както и причинна връзка между поведението на ответниците и настъпилата вреда.
Ищецът
не доказа какъв е размерът на настъпилата за него вреда по сключения договор за
кредит. По делото се установи, че спрямо кредитополучателя „Инфраструктурна
компания“ АД е открито производство по несъстоятелност, като това е станало с
решение от 01.11.2017 г. по т.д. № 375/2017 г. на СГС, ТО, VI-4 състав. Определената начална дата на неплатежоспособност е
31.12.2014 г., която е след поставяне на банката под особен надзор. Установява
се, че с решение от 11.12.2018 г. е постановено да започне осребряване на
имуществото включено в масата на несъстоятелността на „Инфраструктурна
компания“ АД, като към 25.10.2022 г. са изготвени 5 бр. частични сметки за
разпределение на налични суми. Общият размер на разпределената сума по петте
сметки е 914 000 лева, с която са погасени вземания за разноски и законна
лихва върху главницата на обезпеченото вземане по договора за кредит от
01.07.2010 г. При така наличните данни съдът счита, че не може да се направи
извод от наличните доказателства, че вредата за банката от сключените договори
за кредит е в претендирания с исковата молба размери,
както и че вземанията са несъбираеми.
Не
са доказа в процеса и наличие на причинна връзка между поведението на ответниците при сключване на договорите за кредит на
01.07.2010 г. и 02.04.2014 г. и претендираната
имуществена вреда. От изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза се
установи, че просрочието по процесните
договори за кредит е допуснато след поставяне на банката под специален надзор,
като до 06.11.2014 г. двата кредита са редовно обслужвани. Ето защо следва да
се приеме, че след сключване на договорите за кредит са настъпили обстоятелства
по поставяне на банката под особен надзор, отстраняване на ответниците
от длъжност след 20.06.2014 г., които не са във връзка с предприето поведение
от бившите администратори на банката по сключване на договорите за кредит.
Впоследствие настъпилите вреди за банката са вследствие и от забавени действия
на отговорните по събиране на вземанията по просрочените кредити лица. Ищецът е
предприел съдебни действия срещу кредитополучателя едва след средната на 2016
г. Следователно предприетите действия по принудително събиране на вземанията по
кредита са след поставяне на банката под особен надзор, поради което не може да
се направи извод, че отпускане на кредитите без предварително обезпечение,
което не е предвидено нито по закон, нито в договора, е довело до несъбираемост
на вземанията впоследствие.
Съдът
намира, че с факта на отпускане на кредитните средства не може да се приеме, че
е настъпила вреда за банката, доколкото средствата са отпуснати на съществуващ
правен субект и за осъществяване на конкретно посочена и обоснована търговска
дейност. Налице са редица фактори и обстоятелства, които стоят извън
поведението на ответниците, както и извън
темпоралното проявление на тяхната отговорност като администратори на банката
до 20.06.2014 г., поради което не се доказа, че поведението им е в пряка
причинна връзка с твърдяната от ищеца вреда.
Предвид
изложеното съдът намира, че не се доказа по делото да са налице предпоставките
на чл. 57, ал. 3 ЗБН вр. с чл. 240, ал. 2 ТЗ, както и
по чл. чл. 57, ал.
3 ЗБН вр. с чл. 79, ал. 1, предл.
2 ЗЗД по отношение на прокуриста А.М.П. за периода,
за който е бил прокурист, за ангажиране
отговорността на ответниците, поради което исковете
подлежат на отхвърляне.
Съгласно
чл. 57, ал. 6 ЗБН, по исковете по чл. 57, ал. 3 ЗБН държавна такса не се събира
предварително от синдика. С оглед изхода на спора, ищецът „К.т.б.“ АД /в
несъстоятелност/ следва да се осъди да заплати държавна такса по сметка на
Софийски градски съд в размер на 2 221 822,88 лева.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „К.т.б.“
АД /в несъстоятелност/, с ЕИК: *******, с адрес:
гр. София, ул. **********, срещу Г.П.Х., с ЕГН: **********, с адрес: ***,
И.А.З., с ЕГН: **********, с адрес: ***, А.М. П., с ЕГН: **********,
с адрес: *** и О.Н.Р., с ЕГН: **********, с адрес: ***, искове с правно
основание чл. 57, ал. 3 ЗБН вр. с чл. 240, ал. 2 ТЗ вр. с чл. 237, ал. 2 ТЗ и чл. 79, ал. 1 ЗЗД, за заплащане
от Г.П.Х., И.А.З.
и А.М.П. на „К.т.б.“ АД /в несъстоятелност/, при условията на солидарност
сумата в размер на 15 400 000 евро, представляваща обезщетение за претърпени
от банката имуществени вреди от неизпълнение на задължения на ответниците в качеството им на бивши администратори на
банката, допуснати при сключване между „КТБ“ АД и „ИПС Инфраструтури“
АД на договор за банков кредит от 01.07.2010 г. и евентуално при условията на разделност сумата в размер на по 5 133 333,33
евро от всеки, както и за заплащане
от О.Н.Р., Г.П.Х., И.А.З.
и А.М.П. на „К.т.б.“ АД /в несъстоятелност/, при условията на солидарност
на сумата в размер на 13 000 000 евро, представляваща обезщетение
за претърпени от банката имуществени вреди от неизпълнение на задължения на ответниците в качеството им на бивши администратори на
банката, допуснати при сключване между „КТБ“ АД и „Инфраструктурна компания“ АД
на договор за банков кредит от 02.04.2014 г. и евентуално при условията на разделност сумата в размер на по 3 250 000 евро от
всеки, ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК вр. с чл. 57,
ал. 6 ЗБН, „К.т.б.“ АД /в несъстоятелност/, с ЕИК: *******, с адрес: гр. София, ул. **********, да заплати
по сметка на Софийски градски съд, с адрес: гр. София, Съдебна палата,
бул. „Витоша“ № 2, сума в размер на 2 221 822,88 лева /два милиона двеста двадесет и една
хиляди осемстотин двадесет и два лева и осемдесет и осем стотинки/,
представляваща дължима по делото държавна такса.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: