Р Е
Ш Е Н И Е № 260143/20.5.2021 г.
гр.Ямбол, 20.05.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският Районен Съд, Х-ти
състав в публично заседание на двадесет и седми април две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ АТАНАСОВ
при секретаря М. П.,
като разгледа докладваното от съдия Атанасов
АНД № 210 по описа за 2021
год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Я.И.П. ЕГН **********
***, против Наказателно постановление № 19-0813-000789/17.09.2019 г., издадено
от Началник РУ Ямбол, упълномощен с МЗ
8121з-825/19.07.2019 г., с което на жалбоподателят на основание чл.175 ал.1 т.4
от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 50 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за 1 месец за нарушение на чл.103 от ЗДвП. В
жалбата се сочи, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно,
тъй като при издаването му са допуснати нарушения на материалния и процесуалния
закон, без да се посочват конкретни такива и се иска отмяната му.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, не се явява, като жалбата се поддържа от редовно упълномощен
процесуален представител – адв. Г. *** и се пледира
за отмяна на наказателното постановление, поради нарушение на процесуалните
правила при издаването му. Претендират се направените по делото разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща
представител, който оспорва жалбата и моли съда наказателното постановление да
бъде потвърдено, като се претендират разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства приема за установена следната фактическа обстановка:
На 15.08.2019 год. около 16.40 часа
жалбоподателят П. управлявал мотоциклет „Сузуки” рег.
№ ***в гр.Ямбол, по ул.„Дружба“ в посока от ж.к. „Зл. Рог“ към ул. „Българка“.
По същото това време свидетелят Д. *** отишъл в близост до автомивка „Краси“ на
същата улица, където оказал съдействие на свид. Д. във връзка със сигнал. Пристигайки на
мястото на сигнала, свидетелят Д. забелязал мотоциклета, управляван от жалбоподателят
и му подал сигнал за спиране със стоп палка. Жалбоподателят възприел подадения
сигнал, намалил движението си, не спрял, като при разминаването си със свид. Д. присвил лявата си ръка в лакътя, а с пръстите на
дланта му показал неприличен жест среден пръст“ и продължил движението си в
посока у,л. „Българка“. Свидетелят Д. направил справка с ОДЧ и установил
собствеността на мотоциклета, а именно, че същият е собственост на П..
Свидетелите Д. и Д. съставили докладни записки по случая, за който била
образувана преписка № 1679р-23550/2019 г. по описа на РУ-Ямбол, изпратена на
ЯРП по компетентност. В ЯРП била образувана преписка № 2940/2019 г. по описа на
същата, приключила с постановление за отказ да се образува досъдебно
производство.
На 29.08.2019 г. жалбоподателят бил призован
да се яви в РУ-Ямбол, където свид. Н., в присъствието
на свидетелите Д. и Д. съставил акт за установяване на административно
нарушение с бл. № 0706117 на жалбоподателят, който отказал да го подпише с
отбелязване,че има възражения, което обстоятелство било удостоверено с подпис
на свидетел. Екземпляр от акта бил връчен на П. на същата дата, в който актосъставителя записал, че П. като собственик на
мотоциклет Сузуки, не посочва на кой водач е предоставил
моторното превозно средство на 15.08.2019 г. около 16.40 ч., по ул.Дружба при
подаден сигнал за спиране от контролен орган със стоп палка по образец водачът
на същия мотоциклет не спира в най-дясната част на платното за движение, което
деяние актосъставителят квалифицирал като нарушение
по чл.103 във вр. с чл.188 ал.1 от ЗДвП. Впоследствие
въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно
постановление,, като на П. е вменена за нарушена разпоредбата на чл.103 от ЗДвП..
Горната фактическа обстановка се установява
от свидетелските показания на актосъставителя Н. и на
свидетелите Д. и Д. и приобщените към доказателствения
материал по делото писмени доказателства /АУАН, НП, справка за нарушител водач,
преписка № 2940/2019 г. по описа на ЯРС и др./.
При така установената фактическа обстановка
от правна страна съдът намира следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срока по
чл.59 ал.2 от ЗАНН и от надлежно легитимирано лице.
Разгледана по същество същата се явява неоснователна
по следните съображения:
Съдът счита като
неоснователно възражението на жалбоподателя за допуснато съществено процесуално
нарушение изразило се в това, че актът бил съставен от неочевидец. Видно от
приложената по делото преписка № 2940/2019 г. на ЯРП, свид.
Н., след като се е запознал с докладната записка на свид.
Д. по преписка № 1679р-23550/2019 г. на РУ-Ямбол е изготвил докладна записка за
случая, в която подробно и ясно описва механизма на извършеното от
жалбоподателя нарушение. Актът е бил съставен от същия в сградата на РУ-Ямбол,
в присъствието на П. и на свидетелите очевидци Д. и Д. /съставил също докладна
записка по случая, приложена към преписката/, които са положили своите подписи
на екземпляра от него.
От извършената
цялостна служебна проверка на акта и наказателното постановление не се установи
наличието на процесуално нарушение от кръга на съществените такива, което да
води до тяхната отмяна.
От събраните по делото
доказателства по безспорен начин се установява, че на посочената в акта и
наказателното постановление дата жалбоподателят е допуснал нарушение на чл. 103
от ЗДП вменяващ в задължение на водачите на пътни превозни средства при подаден
сигнал за спиране от контролните органи да спрат плавно в най-дясната част на
платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол
място и да изпълняват неговите указания. В конкретния случай въпреки подадения
сигнал със стоп палка от страна на свид. Д.
жалбоподателят не е спрял управляваното от него МПС, обстоятелство което не се
оспорва от защитника на жалбоподателя в съдебно заседание. С това си поведение П.
е осъществил административно наказателния състав на чл. 175 ал.1 т.4 ЗДП, в
каквато насока правилно е санкциониран.
Съгласно чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП при отказ
да се изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението се
налага наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за
срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. В случая административно
наказващия орган е наложил наказанията в минималния им размер, а именно глоба в
размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец. Съдът
дори намира, че така определените размери на наложените наказания са прекалено ниски, тъй като видно от
приложената справка за нарушител на П. същият е бил многократно санкциониран за
нарушения по ЗДвП, включително и за такива по чл.103 от ЗДвП.
Предвид гореизложеното съдът намира
обжалваното наказателно постановление за правилно и законосъобразно както от материалноправна, така и от процесуалноправна страна,
поради което същото следва да бъде потвърдено.
При този изход на
делото и на основание чл. 63 ал.3 ЗАНН вр. чл. 143 АПК и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ и с оглед направено
искане в тази насока, въззиваемата страна с оглед
характера и продължителността на делото има право на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 120 лв.
Предвид изложеното и на основание чл.63 ал.1
от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
19-0813-000789/17.09.2019 г., издадено от Началник РУ Ямбол, упълномощен с МЗ
8121з-825/19.07.2019 г., с което на Я.И.П., ЕГН ********** ***, на основание чл.175
ал.1 т.4 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 50 лв.
и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец за нарушение на чл.103 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Я.И.П., с посочени по-горе данни да заплати
на ОД-МВР-Ямбол направените разноски по делото в размер на 120 лв.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд – гр.Ямбол в 14 - дневен срок от получаване на съобщението,
че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: