Р Е Ш Е Н И Е
№ ……
Димитровград, 22.04.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд-Димитровград в публичното
заседание на единадесети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:
ОГНЯН ГЪЛЪБОВ
Съдебни
заседатели:
Членове:
Секретар:
Силвия Димова
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдията гр.д.№1613 по описа за 2018г., за да се
произнесе взе предвид:
Предявен е иск с правно основание
чл.422 от ГПК – установителен за
вземане.
В исковата молба се твърди, че на
04.05.2016г., чрез средствата за комуникация от разстояние и във формата на
електронен документ, бил сключен Договор за кредит №377411 между „Ф.Б.“ЕООД,
като кредитор, и ответника И.В.Ц., като кредитополучател. Конкретните действия
по отпускане на заема били описани в Общите условия, уреждащи отношенията между
„Ф.Б.“ЕООД и неговите клиенти по повод предоставяните от дружеството
потребителски кредити. Кредитополучателят декларирал, че приема всички условия,
посочени в преддоговорната информация за предоставяне на финансова услуга от
разстояние, както и тези, посочени в Общите условия. По силата на така
сключения договор, на кредитополучателя бил отпуснат кредит в размер на 700
лева, който трябвало да бъде върнат с лихва, представляваща печалба на
кредитора в размер на 161 лева за срок от 360 дни. С цел да повиши
кредитоспособността си, И.В.Ц. предложил на кредитора обезпечение, предоставено
от гарант- „Ф.Б.“ЕООД, което дружество било одобрено от кредитора. На
04.05.2016г. между кредитополучателя и „Ф.Б.“ЕООД бил сключен Договор за
гаранция №377411, по силата на който гаранта се задължил в полза на кредитора
да гарантира изпълнението на задълженията на длъжника солидарно с него. В тази
връзка, кредитополучателят се задължил да плати на гаранта такса за
предоставената гаранция в размер на 539 лева. Ответникът не изпълнил
договорното си задължение да върне отпуснатия кредит в уговорения срок, поради
което кредитора поискал изпълнение от солидарно задълженото дружество- гарант.
В следствие на това, последното погасило дължимата сума в пълен размер, с което
встъпило в правата на кредитора. Доколкото датата на последната вноска по
кредита била 29.04.2017г., вземането станало изискуемо в пълен размер след тази
дата. Освен уговорените по договора суми, ответникът дължал и административна
такса за събиране на задължението, която към момента на подаване на исковата
молба в съда била 100 лева.
На 01.12.2017г. бил сключен Договор за
покупко-продажба на отписвания на необслужвани потребителски кредити и
Приложение Г от 01.12.2017г. между ищеца „АКПЗ“ООД и „Ф.Б.“ЕООД, по силата на
който вземането по отношение на ответника било прехвърлено в полза на първото
дружество изцяло, с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. На
28.05.2018г. ищецът депозирал в РС-Димитровград Заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответника. Образувано било
ч.гр.д.№813/2018г., по което на 29.05.2018г. съдът издал Заповед №451 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Със същата заповед на
ответника било разпоредено да плати на ищеца сумата от 700 лева главница, неизплатено задължение по Договор за
гаранция, сключен между длъжника и „Ф.Б.“ЕООД на 04.05.2016г., във връзка с
Договор за кредит №377411/04.05.2016г., договорна лихва за периода от
03.06.2016г. до 29.04.2017г. в размер на 161 лева, такси 100 лева, гаранция по кредитната сделка
539 лева, мораторна лихва за периода
от 30.04.2017г. до 17.05.2018г. в размер на 35,62 лева, законна лихва, считано
от 28.05.2018г. до окончателното изплащане на вземането, ведно с деловодни
разноски, от които 25 лева платена
държавна такса и 50 лева- юрисконсултско възнаграждение. Тази заповед била
връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което за ищеца
възникнал правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск. Иска
съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищеца сумите, посочени в Заповед №451/29.05.2018г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по
ч.гр.д.№813/2018г. по описа на РС-Димитровград. Претендира присъждане на
направените в настоящото производство и в производството по ч.гр.д.№813/2018г.
по описа на РС-Димитровград деловодни разноски.
В срока по чл.131 от ГПК, адв.М.З.- особен
представител на ответника И.В.Ц., депозира отговор на исковата молба, в който
поддържа, че предявения иск е неоснователен и недоказан. Заявява, че в
Търговския регистър към Агенция по вписванията липсва регистрирано дружество „Ф.Б.“ЕООД
и такова не фигурира под №237 в Списъка на кредитните институции, лицензирани в
страни от ЕИП. В исковата молба ищецът не представял доказателства за
подписването на електронен документ, установяващ договорно правоотношение между
страните, основано на сключен договор за предоставяне на кредит от разстояние.
Не бил представен валидно подписан договор за кредит за посочената сума. Към
исковата молба липсвали представени и подписани от страните заявление за
кандидатстване- формуляр по чл.10 от ЗПФУР, дали въобще ответника е изразил
воля в тази насока, както и подписани от страните общи условия. На следващо
място посочва, че ищецът въобще не е представил препис от процесния договор за
кредит с положени подписи от страните, както и договор за гаранция, сключен с „Ф.Б.“ЕООД.
Поддържа, че заложената в този договор клауза ответника да заплати сумата от
539 лева за предоставяне на гаранция е нищожна и неравноправна. Нямало
доказателства ,че „Ф.Б.“ЕООД е погасило дължимата сума в пълен размер към „Ф.Б.“ЕООД.
Не ставало ясно как е бил усвоен от ответника предоставения му кредит, като
липсват надлежни писмени доказателства в тази насока. Нямало доказателства, че
именно И.В.Ц. ползвал посочения в исковата молба ІР адрес. Ответникът не бил
валидно уведомен за извършената цесия от страна на кредитора, като това
трябвало да стане още преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК. Предвид изложеното иска съдът да отхвърли
предявения против И.В.Ц. иск.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната общност, приема за
установено от фактическа страна следното:
Видно от представените от ищеца с
исковата молба Общи условия, уреждащи отношенията между „Ф.Б.“ЕООД и неговите
клиенти по повод предоставените от дружеството финансови услуги /заеми/ от
разстояние, в т.1.2 е регламентирано, че преди сключване на Договора, кандидат
–заемателят се запознава с тях и когато подписва Договора, подписва и тях,
изразявайки своето съгласие с ОУ. Тези ОУ са задължителни за клиентите и
представляват неразделна част от договорите за заем, като се приемат и
подписват от клиента при спазване на процедурата по чл.6.3 от ОУ. Заемът се
предоставя по молба на кандидат –заемателят и подлежи на предварително
одобрение от Дружеството. Съгласно разпоредбата на чл.6.3 от ОУ, след
получаване на одобрението за отпускане на заема, заемателят е необходимо да
изрази своето съгласие за сключване на Договора за заем чрез СМС, в който
изрично да се посочи изявление, че приема условията им; чрез попълване на кода
за потвърждение на заглавната страница на интернет адреса на дружеството; чрез
собственоръчно подписване от заемателя на два еднообразни екземпляра на
конкретните условия на заема и ОУ. Дружеството отпуска заема по начин, избран
от заемателя. Срокът за връщане на заема може да бъде от 5 до 45 дни /чл.9.2/.
Така представените от страна на ищеца Общи условия не са подписани нито от
заемателя, нито от представител на „Ф.Б.“ЕООД.
С Договор за придобиване,
покупко-продажба на отписвания на необслужвани потребителски кредити от
01.12.2017г., “Ф.Б.“ продало на ищеца „АСП“ООД
просрочени кредити, отпуснати от „Ф.Б.“ЕООД срещу гаранционно плащане от
продавача. Във връзка с така сключения Договор, „Ф.Б.“, на основание чл.99 ал.3
от ЗЗД потвърдило извършената цесия в полза на ищеца „АСП“ООД, като
упълномощило купувача да уведоми от името на продавача всички длъжници по
цедираните вземания за цесията.
Съгласно представения от ищеца Статус на
заема, номера на кредита е 377411, като датата на заявката е 05.04.2016г. Размерът
на отпуснатия кредит е 700 лева, като срока за връщане е 360 дни. Лихвата по
кредита е 161 лева, а гаранцията 539 лева. Заявителят на кредита е И.В.Ц., с посочени ЕГН и номер на лична карта.
На
28.05.2018г. ищецът подал в РС-Димитровград заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, с което поискал по отношение на ответника да се
издаде заповед за изпълнение за сумата от 700 лева главница, неизплатено задължение
по Договор за гаранция, сключен между „Ф.Б.“ЕООД и И.В.Ц. на 04.05.2016г. във
връзка с Договор за кредит №377411/04.05.2016г., договорна лихва за периода от
03.06.2016г. до 29.04.2017г. в размер на 161 лева, такси 100 лева, гаранция по
кредитната сделка 539 лева, мораторна лихва за периода от 30.04.2017г. до
17.05.2018г. в размер на 35,62 лева, законна лихва от датата на подаване на заявлението
в съда 28.05.2018г. до изплащане на вземането, както и деловодни разноски за
платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Предвид така постъпилото
заявление, в РС-Димитровград било образувано ч.гр.д.№813/2018г., по което на 29.05.2018г.
съдът издал Заповед №451 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,
с която на ответника-длъжник било разпоредено да заплати на ищеца-заявител
сумите посочени в заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника при условията на чл.47
ал.5 от ГПК, поради което за ищеца възникнал правен интерес съгласно разпоредбата
на чл.415 ал.1 т.2 от ГПК да предяви настоящия установителен иск.
С оглед така
установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
С предявеният
установителен иск по чл.422 ал.1 от ГПК ищецът претендира да бъде признато съществуването
на вземането му по отношение на ответника, визирано в Заповед №451 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена от РС- Димитровград
на 29.05.2018г. по ч.гр.д.№813/2018г.
Така предявеният
иск е допустим, като подаден в законоустановения срок по чл.422 ал.1 вр.чл.415
ал.1 от ГПК, както и от надлежна активно легитимирана за това страна.
За да бъде уважена
исковата претенция, в производството по делото ищеца следва да докаже
кумулативното наличие на следните обстоятелства- между страните през процесния
период да е съществувало валидно правоотношение; праводателят на ищеца като
страна по последното да е изпълнил поетите задължения; ответникът да не е
извършил дължимата насрещна престация; същият да е изпаднал в забава, за която
дължи на ищеца или праводателя му обезщетение; в полза на ищеца, при условията
на чл.410 от ГПК, да е издадена заповед за изпълнение по отношение на претендираните с иска суми.
На първо място
съдът намира за безспорно установено, че е налице проведено заповедно
производство, по което в полза на ищеца е била издадена заповед за изпълнение,
като длъжника не е бил установен на постоянния си и настоящ адрес и заповедта
за изпълнение му е била връчена при условията на чл.47 ал.5 от ГПК. Предвид
това и даденото от съда указание по чл.415 ал.1 т.2 от ГПК, за ищеца е
възникнал правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск.
За успешното
провеждане на предявения положителен установителен иск, в тежест на ищеца е да
установи основанието на заявеното в заповедното производство вземане, в т.ч. и
юридическия факт, пораждащ същото. С оглед
установяване на основателността на предявената в настоящото производство
претенция ищецът се позовава на сключен Договор за кредит
№377411 между „Ф.Б.“ЕООД и ответника, както и Договор за гаранция №377411/04.05.2016г.,
сключен между „Ф.Б.“ЕООД, в качеството му на гарант, и ответника, твърдейки неизпълнение на задълженията на заемателя И.В.Ц. по същите. Доколкото въпросните два договора са сключени от
разстояние, то легалното им определение се
съдържа в нормата на чл.6 ал.1 от Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, според който текст договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от
система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на
договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние
– едно или повече.
В
разпоредбата на чл.18 от
ЗПФУР са посочени подлежащите на доказване факти и обстоятелства във връзка със
сключването на договор за предоставяне на кредит от разстояние, като
доказателствената тежест е възложена на ищеца – доставчик на услугата. За
доказването на преддоговорната информация и на електронните изявления,
отправени съгласно ЗПФУР, се прилага Законът за електронния документ и
електронния подпис/ал.2/, а съгласно ал.3 преддоговорната информация, както и
изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от
разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на
другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата,
съдържащи се в тях. Според нормата на чл.3 от Закона за електронния документ и
електронните
удостоверетилни услуги, електронен документ е
електронен документ, по смисъла на чл.3 т.35 от Регламент
/ЕС/ №910/2014г. на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014г. относно
електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции
на вътрешния пазар. Т.е. „електронен документ“ означава всяко съдържание,
съхранявано в електронна форма, по специално текстови или звуков, визуален или
аудио-визуален запис. От тук следва, че във всички случаи, когато
законодателят изисква писмена форма, независимо дали формата е за
действителност или за доказване, тя ще бъде спазена, щом е съставен електронен
документ /чл.3 ал.2
от Закона за електронния документ и електронните удостоверетилни услуги/.
От събраните по
делото доказателства съдът приема за недоказано твърдението на ищеца за валидно
сключени с ответника договор за кредит и договор за гаранция - обстоятелство,
обуславящо неоснователността на иска.
Според чл.18, ал.2 от Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние за доказване на електронните изявление се
прилага Закона за електронния документ и електронния подпис, в чл.3, ал.2 от
който се предвижда, че писмената форма се смята за спазена, ако е съставен
електронен документ.
В тази
връзка съдът намира, че в настоящото производство не се събраха преки
доказателства за съставянето на електронни документи във връзка със сключването
на твърдения между страните договор за кредит и договор за гаранция, нито такива, от които да
бъде установено съдържанието на тези електронни документи, ако такива
са били съставени. Въпреки
даденото от съда указание с Определение от 15.03.2019г., ищецът по делото не представи
на хартиен носител нито посочения в исковата молба Договор за кредит №377411/04.05.2016г.,
сключен между „Ф.Б.“ЕООД и ответника, нито Договор за гаранция №377411/04.05.2016г.,
сключен между „Ф.Б.“ЕООД, в качеството му на гарант, и
ответника. Представен беше единствено препис от Общи условия, уреждащи отношенията
между „Ф.Б.“ЕООД и неговите клиенти по повод предоставените от дружеството
финансови услуги /заеми/ от разстояние, които обаче също не бяха подписани от
страна на заемодателя и заемополучателя. От посочената в така
представените ОУ т.1.2 е видно, че ОУ са неразделна част от Договора за кредит,
като преди
сключване на Договора, кандидат –заемателят се запознава с тях и когато
подписва Договора, подписва и тях, изразявайки своето съгласие със същите.
Въпреки това, ищецът не представи по делото нито самия договор за кредит, нито
приложени към него ОУ, които да са подписани, както от заемодателя, така и от
заемателя. Представените с исковата молба от ищеца на хартиен носител
единствени доказателства, а именно Статус на заема и Общи условия, уреждащи
отношенията между „Ф.Б.“ЕООД и неговите клиенти по повод предоставените от
дружеството финансови услуги /заеми/ от разстояние, по никакъв начин не
доказват, че между „Ф.Б.“ЕООД и ответника е възникнало договорно отношение. Още
по-малко пък с тях се доказват условията, при които е бил отпуснат твърдения
заем, като липсват данни за неговия размер, срок за връщане, договорени лихви и
такси. В тази връзка съдът взе предвид и обстоятелството, че така представения
Статус на заема дори не е подписан, като изобщо липсват данни за това кога и от
кого е бил съставен.
На следващо място, ищецът въобще не посочи, нито
представи, в хода на настоящото производство, каквито и да е доказателства
относно разменени между „Ф.Б.“ЕООД и ответника съобщения, установяващи
сключването на договор за кредит от разстояние.
По делото не
бяха
представени доказателства, че
ответника е бил запознат с Общите условия на договора, нито пък такива, от
които да се установят водени между страните преддоговорни отношения,
финализирани със сключването на процесния договор. Липсват и представени преписи от
направената заявка за кредит, както и доказателства, че клиента е имал
възможност да се запознае с общите условия към Договора, заявил е, че е
запознат и приема същите. В случай, че кореспонденцията между кредитор и клиент
във връзка със сключване на договора за кредит от разстояние действително се е
осъществила, то ищеца би следвало да разполага с въпросните документи,
доказващи предварителните преговори между страните по договора и да може да ги
представи по делото.
На следващо място, въпреки изрично
дадените от съда указания, както и предвид направените в отговора на исковата
молба възражения, ищецът не представи доказателства за това, че „Ф.Б.“ЕООД е
превело уговорената между страните сума на заема на ответника. В хода на
производството по делото не бяха представени никакви доказателства дали сумата
е била изплатена на ответника лично или по банков път, по коя сметка и в коя
банка, както и кога е станало това.
В своята искова молба ищецът поддържа,
че е придобил вземането към ответника от „Ф.Б.“ЕООД, което пък станало негов
титуляр след като в качеството си на гарант на заемателя платило на кредитора
неговото задължение. В тази връзка следва да се има предвид, че според
изложеното в исковата молба И.В.Ц. е предложил на кредитора обезпечение,
предоставено от „Ф.Б.“ЕООД. Въпреки това твърдение, по делото не беше
представено доказателство за такова предложение на ответника отправено до „Ф.Б.“ЕООД.
Не беше представен и твърдения от ищеца Договор за гаранция №377411 от 04.05.2016г. подписан от
И.Ц. и представител на гаранта „Ф.Б.“ЕООД, от който да се установят какви права
и задължения са възникнали за страните по него и в частност необходимостта ответника
да заплати на гаранта такса в размер на 539 лева. Не бяха представени и доказателства
от страна на ищеца, че гаранта е изпълнил задължението на ответника като е
заплатил дължимите суми по договора за кредит вместо него на „Ф.Б.“ЕООД и по
този начин е встъпил в правата на заемодателя, съответно за него е възникнало
право да се разпорежда с тях в т.ч. и да ги прехвърля на настоящия ищец.
На последно място следва да бъде посочено, че по делото липсват каквито и да било доказателства, че праводателя на ищеца „Ф.Б.“ЕООД е изпълнило задълженията си по Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние за предоставяне на информация на потребителя; че е спазил сроковете
по чл.12 ал.1 или 2; че е получил съгласието на потребителя за сключване на
договора и ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който
потребителят има право да се откаже от сключения договор, както и че
електронните съобщения, разменени между страните, са отговаряли на изискванията
на ЗЕПЕД.
Предвид това, че в настоящото производство, въпреки
разпределената доказателствена тежест, ищецът не представи нито горепосочените Договор за кредит №377411/04.05.2016г.
и Договор за гаранция №377411/04.05.2016г., сключени между „Ф.Б.“ЕООД, респ.„Ф.Б.“ЕООД
и ответника, нито попълнена от
И.Ц. заявка за кандидатстване и направено заявление за сключване на договор за
кредит, не представи доказателство за потвърждение на сключването на договора,
нито пък такова за предоставена на ответника по телефон или е-мейл
информация, с която да са му
били разяснени основните параметри на договора, както и успя да докаже, че
процесната сума е била получена реално от ответника, съдът
приема за изцяло недоказано твърдението, че с него са били сключени горепосочените два договора от
04.05.2016г. под формата на електронен документ.
Поради изложеното,
съдът намира предявения от ищцовото дружество иск за неоснователен и недоказан,
предвид което същия следва да бъде отхвърлен.
Предвид
отхвърлянето на иска за установяване на задължение за плащане от ответника в
полза на ищеца на визираните в издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК суми, на „АСП“ЕООД не трябва да бъдат присъждани и направените в
заповедното производство деловодни разноски.
Доколкото по делото
от страна на ответника не бяха направени деловодни разноски, такива не следва
да му бъдат присъждани.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният
от "АСП” ЕООД, ЕИК: ***,
със седалище
и адрес на управление: в гр.***представлявано от ***, иск с правно основание чл.422 от ГПК, с който се иска да се признае за установено по отношение на И.В.Ц., с ЕГН **********,***,
че дължи на „АСП“ ЕООД, присъдените със Заповед за изпълнение №451/29.05.2018г.
по ч.гр.д.№813/2018г. по описа на РС – Димитровград суми, а именно: сумата от 700
лева /седемстотин лева/ главница, неизплатено задължение по Договор за
гаранция, сключен между длъжника и „Ф.Б.“ЕООД на 04.05.2016г., във връзка с
Договор за кредит №377411/04.05.2016г., договорна лихва за периода от
03.06.2016г. до 29.04.2017г. в размер на 161 лева /сто шестдесет и един лева/,
такси 100 /сто/ лева, гаранция по кредитната сделка 539 лева /петстотин
тридесет и девет лева/, мораторна лихва за периода от 30.04.2017г. до
17.05.2018г. в размер на 35,62 лева /тридесет и пет лева и шестдесет и две
стотинки/, законна лихва, считано от 28.05.2018г. до окончателното изплащане на
вземането, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
Решението може да бъде обжалвано с
въззивна жалба пред ОС- Хасково в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: