№ 2479
гр. София, 26.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ВИН
при участието на секретаря МГК
като разгледа докладваното от ВИН Административно наказателно дело №
20231110202550 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление (НП) № 22-4332-003128 от 15.03.2022 година началник
сектор при отдел „Пътна полиция”- СДВР е наложил на П. Д. Ш., с ЕГН **********
наказание глоба в размер на 50 /петдесет/ лева на осн. чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП за
извършено нарушение по чл.104А от ЗДвП.
Недоволно от издаденото наказателното постановление е останало санкционираното
лице, което го атакува с искане за отмяна, по съображения за неправилно установена
фактическа обстановка, като се акцентира, че нарушението не е извършено. В тази връзка се
излагат аргументи, че превозното средство е фабрично оборудвано с инфотейнмънт система,
позволяваща използването на мобилен телефон, без участието на ръцете, както и, че в
АУАН липсва описание на използваното мобилни устройство, доколкото такова не е било
установено, както и, че неправилно в същия е отразено, че водачът е бил в сам в
автомобила, докато в него е пътувало и друго лице. В допълнение се правят оплаквания за
допуснати при съставяне на АУАН процесуални нарушения, а именно ненадлежно описание
на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, както неспазване на правилата за
участие на свидетели, регламентирани в чл.40, ал.1 и ал.3 ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се явява лично и с
процесуалния си представител- адвокат М., като се поддържа искането за отмяна на
наказателното постановление по съображения за недоказаност на нарушението. Претендира
присъждане на разноски.
В съдебно заседание въззиваемата страна- редовно призована, не изпраща
представител.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и
извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство,
намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят П. Д. Ш., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.София, ул. „*****”
1
****, правоспособен водач на МПС, притежаващ СУМПС № ***********, издадено от
СДВР.
На 11.02.2022г., свидетелите КП и БС- служители на ОПП-СДВР, осъществявали
патрулна дейност на територията на град София по спазване правилата за движение по
пътищата. На посочената дата, около 11.09 часа, в град София на бул.”Цариградско шосе”,
те спрели за проверка моторно превозно средство, лек автомобил марка “*****”, модел
„********“ с рег. № *******, управлявано от жалбоподателя П. Ш., в който на задна седалка
пътувал и свидетеля Ц Й..
В резултата на извършената проверка от страна на свидетеля С бил съставен акт за
установяване на административно нарушение серия GA, бланков № 23890, с който на
жалбоподателя П. Ш. било повдигнато административно обвинение, за това, че на
11.02.2022г., около 11.09 часа, в гр. София по бул. "Цариградско шосе" с посока на
движение от ул. "Стар Лозенски път" към бул."Околовръстен път" управлявал лек
автомобил марка "*****" с рег. № *******, при което използвал мобилен телефон, без
наличието на устройство освобождаващо ръцете му, квалифицирано като нарушение на
чл.104А от ЗДвП.
При предявяване на акта, непосредствено след съставянето му, не са направени
писмени възражения от нарушителя, отразени в АУАН, като такива са постъпили в рамките
на законоустановения тридневен срок.
На база така съставения АУАН било издадено процесното наказателно постановление
(НП) № 22-4332-003128 от 15.03.2022 година началник сектор при отдел „Пътна полиция”-
СДВР е наложил на П. Д. Ш., с ЕГН ********** наказание глоба в размер на 50 /петдесет/
лева на осн. чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.104А от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на
показанията на свидетелите БС, КП и Ц Й., дадени в хода на съдебното следствие,
приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства - АУАН №
GA238908/11.02.2022 година, Наказателно постановление (НП) № 22-4332-003128 от
15.03.2022 година, заповеди за компетентност на актосъставителя и
административнонаказващия орган, договор за покупко-продажба на МПС и фактура за
закупуване и инсталиране на мултимедийна система, Справка –картон на водача П. Д. Ш..
Настоящият съдебен състав кредитира показанията на свидетелите С и П, като отчита
ниската им информативна стойност, доколкото нито един от свидетелите няма съхранен
спомен за събитията предмет на производството, като единствено потвърждават участието
си в съставянето на АУАН в рамките на процедура по чл.284 от НПК по предявяване на
същия, проведена в рамките на съдебното следствие. Тук е мястото да се отбележи, че
независимо от постановката на чл.189, ал.2 от ЗДвП, актът за установяване на
административно нарушение няма обвързваща за съда докозателствена сила, тъй като в
производството по чл.59 и сл. от ЗАНН, съдът се ръководи от принципите на наказателния
процес, включително чл.14, ал.2 от НПК, в който смисъл е и изричното тълкуване дадено в
т.7 на ППВС № 10/1973г. Предвид на това същия няма материална доказателствена сила в
производството по оспорване на наказателното постановление, а следва да се цени
единствено с оглед процесуалната законосъобразност на административно-наказателното
производство.
Показанията на свидетеля Й. от своя страна, се отличават с добре съхранен спомен за
събитията, подробен, хомогенен и вътрешно безпротиворечив разказ, като съдът не намери
основания за съмнение в изложеното от него, като същите не следва да бъдат
дискредитирани единствено поради факта, че е привлечен в процеса по инициатива на
жалбоподателя.
Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл.283 от НПК,
2
писмени доказателства, в тяхната съвкупност, с уточнението направено по-горе, като не са
налице основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници,
събрани в хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие.
Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от правна
страна:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу акт, който подлежи на обжалване, в
рамките на преклузивния срок, с оглед, на което се явява допустима.
Разгледана по същество, в рамките на правомощията на съда по чл.314, ал.1 от НПК
вр. чл.84 от ЗАНН за извършване на цялостна проверка на атакувания акт, независимо от
посочените от жалбоподателя основания, тя налага отмяна на обжалваното наказателно
постановление.
Административнонаказателното производство е образувано и срещу нарушителя е
повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на АУАН серия GA, №
23890/11.02.2022 година, който е съставен от компетентен орган- младши автоконтрольор
при СДВР, в рамките на материалната и териториална компетентност на последния.
Съгласно чл.189, ал.1 от ЗДвП, актовете за установяване на нарушения се съставят от
длъжностните лица към службите за контрол, които съгласно чл.165, ал.1 от ЗДвП се
определят от министъра на вътрешните работи. Видно от т.1.3.2 на Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021г. е налице и изрично оправомощаване в полза на полицейски органи от
посочената категория. Въз основа на обсъдения акт за установяване на административно
нарушение е издадено обжалваното НП, което е издадено от териториално и материално
компетентен орган, съгласно т.3.6 на посочената по-горе заповед на министъра на
вътрешните работи.
При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при
издаването на наказателното постановление са спазени изискванията за форма и
съдържание, регламентирани съответно в чл.42, и чл.57, ал.1 от ЗАНН, както и
специфичните процедурни правила, свързани с участието на свидетели, предявяване на
АУАН, установените за това законови срокове. Не могат да бъдат споделени оплакванията
на жалбоподателя за допуснати процесуални нарушения, свързани с описанието на
нарушение и обстоятелствата, при които е извършено, в частност пропускът да се даде
описание на мобилното устройство, респективно на начина, по който е установено
използването му. Видно от съдържанието на АУАН(както и на НП), в същите се съдържа
достатъчно ясно, конкретно и пълно описание на фактическите рамки на нарушението-
време, място, изпълнително деяние, като е налице конекситет между същите и посочената
като нарушена законова разпоредба, предвид на което не може да се твърди неяснота,
водеща до ограничаване правото на защита на санкционираното лице, като нито начинът на
установяване на нарушението, нито пък марката или моделът на евентуално използваното
мобилно устройство са обстоятелства, които да попречат на нарушителя да разбере
същността на повдигнатото му административно обвинение. На следващо място видно от
съдържанието на АУАН, при съставянето на същия е участвал свидетел- очевидец, а именно
свидетеля П, който разпитан в съдебно заседание потвърждава положения от него подпис.
Предвид на това, и доколкото константното разбиране на съдебната практика е, че
участието на дори един свидетел в процедурата по съставяне на АУАН е достатъчно за
законосъобразното протичане на същата.
С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че не се констатират
процесуални нарушения от категорията на съществените, които да са основание за отмяна
на наказателното постановление.
В хода на административнонаказателното производство на жалбоподателя е било
повдигнато обвинение за осъществено от негова страна административно нарушение, като
съгласно съставения АУАН и издаденото НП, П. Ш. е нарушил разпоредбата на чл.104А от
3
ЗДвП, тъй като, като водач на моторно превозно средство – лек автомобил, марка “*****”, с
рег. № *******, на 11.02.2022г. в гр. София, бул. “Цариградско шосе” е използвал мобилен
телефон без наличието на устройство, освобождаващо ръцете.
Изложената в АУАН и НП фактическа обстановка не бе установена от настоящия
съдебен състав в рамките на проведеното съдебно следствие. С оглед изложеното по-горе,
съдът намира, че отразените в наказателното постановление констатации подлежат на
доказване на общо основание с всички позволени от закона доказателствени средства. В
рамките на състезателното производство по оспорване на наказателното постановление,
наказващия орган не е ангажирал доказателства в подкрепа на фактическите основания на
своя акт. Разпитаните по инициатива на съда свидетели- С и П, нямат съхранен спомен за
събитието на нарушението или други обстоятелства от предмета на доказване. От събраните
писмени доказателства може единствено да се направи извод за законосъобразно от
процесуална гледна точка административнонаказателно производство, но не и да се
установи по безспорен начин извършването на нарушение от страна на жалбоподателя на
посочените в НП, дата и място. Нещо повече, съмнение в твърденията, на които се основава
отговорността се внасят от представените от страна на жалбоподателя писмени
доказателства, както и от показанията на свидетеля Й..
Поради това предвид недоказаност на вмененото на жалбоподателя нарушение,
наказателното постановление следва да бъде отменено.
Предвид изхода на делото и на основание чл.63д, ал.1 ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 АПК
жалбоподателят има право на присъждане на съдебни разноски Съгласно отразеното в
Договор за правна защита и съдействие от 27.03.2023г., процесуалното представителство по
делото е осъществено от страна на адвокат М. без заплащане на възнаграждение на
основание изричната норма на чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата. Съгласно чл.38,
ал.2 Закона за адвокатурата, при възлагане на разноски на насрещната страна в
производството, адвокатът има право на възнаграждение в размер равен на предвидения в
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В настоящия случай
минималното възнаграждение определено по реда на чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата се равнява
на 400 лева, към датата на договора. Предвид на това тежест на административната
структура, към която се числи органа, издал наказателното постановление, а именно СДВР
следва да бъдат възложени разноските по делото, а именно адвокатско възнаграждение в
полза на адвоката осъществил процесуалното представителство.
Воден от изложеното, и като намери, че нарушението не е доказано по несъмнен
начин, на основание чл.63, ал.2, т.1 ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление (НП) № 22-4332-003128 от 15.03.2022 година
началник сектор при отдел „Пътна полиция”- СДВР е наложил на П. Д. Ш., с ЕГН
********** наказание глоба в размер на 50 /петдесет/ лева на осн. чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП
за извършено нарушение по чл.104А от ЗДвП.
ОСЪЖДА СДВР да заплати на адвокат К. М. на основание чл.38, ал.2 ЗА сумата от
400 лева, адвокатско възнаграждение
Решението подлежи на обжалване пред АС-гр.София с касационна жалба по реда на
АПК в четиринадесетдневен срок от получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4