Решение по дело №1382/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1030
Дата: 28 юни 2021 г. (в сила от 9 юни 2021 г.)
Съдия: Красимир Тодоров Василев
Дело: 20213100501382
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 2 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1030
гр. Варна , 09.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на девети юни,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев

Невин Р. Шакирова
като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско
дело № 20213100501382 по описа за 2021 година
Производството по делото е по Глава 39 от ГПК, с правно основание чл.435
ал.3 пр.3 от същия, и е образувано по жалба от АНРДЕЙ ИГНАТОВ Р., чрез
адв.И. срещу действията на ЧСИ Станчева, рег.№ 712 по Публична продан на
½ ид.част от недвижим имот, в град Варна, бул.“Цар Освободител“ № 28,
представляваща едноетажно жилище, с площ от 61 кв.м. и 1/2 ид.част от ПИ
№ 10135.2557.307, целия с площ от 235 кв.м, както и втора жалба против
Отказ на МСИ да прекрати изпълнителното производство предвид настъпила
перемция.
В жалбата се излага, че действията на ЧСИ са незаконосъобразни и
следва да бъдат отменени, т.к. имота е несеквестируем.Излага се още, че до
делото два пъти е настъпвала перемция от 2015 до 2017 година и от 2018
година до 2020 година.Искането отправено във втората жалба е да се
прекрати делото, като бъдат отменени всички изпълнителни действия след
неговото перемиране.
Взискателя, в лицето на Община – Варна не е депозирал отговор; такъв
няма и от „Варна Кредит Груп“ ООД, които е придобил имота от Публичната
продан.
За да се произнесе съдът съобрази следното:
По искане на взискателя Община - Варна и на базата на Акт за
установяване на задължения по декларация против Длъжника А.Р. е
започнало изп.производство за сумата от 5 762.04 лева.
Насочването на изпълнението върху него е било съпроводено с
1
изискуемите, опис, оценка и възбрани, за всяко от които длъжниците са били
уведомявани надлежно по отношение на имот, ½ ид.част от недвижим имот, в
град Варна, бул.“Цар Освободител“ № 28, представляваща едноетажно
жилище, с площ от 61 кв.м. и 1/2 ид.част от ПИ № 10135.2557.307, целия с
площ от 235 кв.м.Установено е от материалите по делото, че с Протокол от
30.03.2021 година за купувач е бил обявен „Варна Кредит Груп“ ООД.
Към настоящия момент Длъжника атакува действията на ЧСИ Станчева
с два аргумента: наличието на „несеквестируемост“ по отношение на
процесния имот и наличието на перемция за периода от 05.10.2015 година до
05.10.2017 година и от 19.09.2018 година до 19.09.2020 година.
Становището на съда е следното:
Жалбата е допустима, като по същество се явява
основателна.Действащия ГПК е предвидил възможността длъжника в
изпълнителното производство да обжалва постановлението за глоба и
насочването на изпълнение срещу имущество, което смята за
несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му
от имот, поради това, че е надлежно уведомен за изпълнението,
съгласно разпоредбата на чл.435 ал.2 от ГПК, а с нормата на чл.435 ал.3
от същия закон е разширена активната легитимация на длъжника, като
му е предоставена възможност да атакува постановлението за
възлагане.Последния текст обаче обуславя наличието на грешки и
пропуски при наддаването при извършената публична продан или
обявяването за купувач на лице, което не е предложило най-високата
цена при извършената публична продан. С тази възможност
законодателят е дал право на длъжника да атакува публичната продан
при допуснати нарушения на чл.489 – чл.496 ГПК.
Разпоредбата на чл.444 т.7 от ГПК създава забрана изпълнението да
бъде насочено върху имот, които има характеристиките на
несеквестируем.Също закона обаче, и то в нормата на чл.445 ал.1 ГПК
предвижда отпадане на несеквестируемостта, тогава когато изпълнението е
насочено върху вещи, върху които е учреден залог или ипотека, когато
взискател е заложният или ипотекарният кредитор.Независимо от
твърденията, че жилището е единствено за длъжника, в конкретната хипотеза
последния не може да се ползва от закрилата на чл. 444, т. 7 ГПК за
несеквестируемост на процесния недвижим имот.
2
По смисъла на ТР № 2 от 2015 година на ВКС, длъжникът може да
упражни чрез жалба правото си на закрила поради несеквестируемост на
вземането, върху което е насочено изпълнението до изтичането на
едноседмичния срок от връчването на съобщението за наложения запор върху
изцяло несеквестируемо или друго вземане, върху което не се допуска
принудително изпълнение, а когато запорът не е съобщен на длъжника или е
наложен върху частично несеквестируемо вземане - от узнаването, че третото
задължено лице е платило на съдебния изпълнител или отказва да плати на
длъжника поради наложения запор.
Съгласно дадените в ТР 2 от 2015 година разяснения, насочването на
изпълнението се обжалва, когато в жалбата длъжникът се позовава на
несеквестируемост (пълна или частична) на запорирано или възбранено
имущество за събирането на определено парично вземане. По такава жалба
съдът е длъжен да се произнесе, секвестируем ли е имущественият обект за
събирането на предявеното вземане. В жалбата може да са изложени
оплаквания и да се иска отменяването на някои действия - запор, възбрана,
опис, оценка, назначаване на пазач, насрочване на продан и др. Съдът се
произнася по тези искания само доколкото посочените отделни изпълнителни
действия са несъвместими с несеквестируемостта и в този смисъл я
нарушават.Отделното обжалване на тези действия не е допустимо.Ако
приеме наличието на несеквестируемост, съдът отменя всички изпълнителни
действия, които нарушават (несъвместими са с) несеквестируемостта и без да
е отправено изрично искане за това: отменя наложения запор върху
несеквестируеми потребими вещи, върху изцяло несеквестируемо вземане
(като указва за кои кредиторови вземания важи тя) или указва, как се
определя секвестируемата част при частична несеквестируемост, без да
отменя запора; отменя постановлението за назначаване на пазач или
насрочването на публична продан на несеквестируема непотребима вещ.
Съобразно установената, а и задължителна съдебна практика № ТР № 2
по т.д.№2/2013 година, т.10 е прието, че когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и
изпълнителното производство е прекратено по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е
поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.
Давността, съгласно чл.116 от ГПК се прекъсва от предприемането на кое да
е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ -
3
налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитора, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на
вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н.
до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица.Също съобразно този текст, изпълнителният процес не може
да съществува сам по себе си. Той е наличен само доколкото, чрез него се
осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи.В
изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да
бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени
множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника
от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя съгласно чл.18 от ЗЧСИ. Такива изп. действия са: насочването
на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването
на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на
парични суми от проданта или на плащания от трети задължени
лица.Непредприемането на подобни действия за срок повече от две
години, води до т.нар. „перемция“.
Съгласно цитираното по - горе ТР на ВКС в съдебната практика е
трайно установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното
производство поради т. н. "перемция" настъпва по силата на закона, а
съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече
настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните
правно релевантни факти. Без правно значение е дали съдебният изпълнител
ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще
направи това. Прекратяването на изпълнителното производство става по
право, като новата давност е започнала да тече от предприемането на
последното по време валидно изпълнително действие. В случая не е
предприето никакво изпълнително действие от съдебния изпълнител за
реализирането на изпълнителния способ и по тази причина по отношение на
молителя изпълнителното дело е било прекратено.Прекратяването на
изпълнителното производство по изп. д. № 787/2015 година, по отношение на
Длъжника Р. по силата на закона, не съставлява обаче отказ от изпълнение,
нито води до погасяване на материалното право.
Видно е от материалите по делото, че от неговото образуване до –
05.06.2015 година и от налагането на Възбраната – на 05.10.2015
година до присъединяването на друг Взискател, в лицето на „Райфайзен
Лизинг“ /24.08.2018 година, изпълнителни действия не са били
предприемани.Т.е. изминали са приблизително три години и този срок
4
се явява достатъчен изп.производство да се прекрати, точно на
твърдяното от Длъжника основание, а именно „Перемция“.Отделно от
горното за периода от 24.08.2018 година до 24.08.2020 година също
липсват изпълнителни действия, и то от категорията годни да
прекъснат давността.Следователно и за този период от време е
настъпило перемиране.
Реално по делото изпълнителни действия са били извършени след
17.12.2020 година, когато е бил насрочен и проведен опис на имот;
оценка от 23.12.2020 година и проведената по късно публична
продан.До тогава обаче, съобразно посочените по – горе срокове –
05.10.2018 година до 05.10.2018 година и от 05.10.2018 година до
05.10.2020 година действия не са били реализирани.Горното е
задължавало ЧСИ да прекрати изпълнителното производство и да го
образува под нов номер.В случая, когато Взискателят не е поискал
извършване на изпълнителни действия в продължение на 2 години,
изпълнителното производство се прекратява на основание чл.433 ал.1
т.8 ГПК.Горното прави безпредметно обсъждането на обстоятелството
дали имота се явява несеквестируем, предвид настъпилата по делото
перемция.
Предвид изложеното, ВОС,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по Жалба Вх.№ 7764 от 18.05.2021 година и Жалба Вх.№
7762 от 18.05.2021 година, подадени от АНДР. ИГН. Р., ЕГН **********,
чрез адв.И. против действия на ЧСИ Илияна Станчева, рег.№ 712, по изп.дело
№ 787/2015 година, изразяващи се в Отказ да се прекрати изпълнително дело
№ 787/2015 година.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5