РЕШЕНИЕ
№ 419
гр. Пловдив, 14.03.2022 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXVII състав в публично заседание на петнадесети
февруари през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР КАСАБОВ
при
секретаря ДАРЕНА ЙОРДАНОВА, като разгледа докладваното от
Председателя адм.
дело № 1597 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
І. Производството и исканията на
страните:
1.Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с чл. 215, ал.1
и чл. 219 от Закона за устройство на територията ЗУТ/.
2. Образувано е по жалба на М.К.С., ЕГН **********, Ж.Н.С.,
ЕГН ********** и П.Н.С., ЕГН **********, всички с адрес: ***, чрез адвокат Б.И.,
срещу заповед № РД-21-309/23.04.2021 г. на кмета на район „Централен“ при
община Пловдив, с която е наредено да се премахне обект: „Стационарен, преместваем обект – слънцезащитен навес, с размер 10/4,5 м“,
разположен в юго – югозападния край на УПИ II – 12, кв.
430 по пл. на кв. „Русин махала“, ПИ с идентификатор 56784.518.12 и с
административен адрес: ***, гр. Пловдив.
В
жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност
на оспорената заповед и се иска нейната отмяна. Сочи се, че с решение на
Общото събрание на етажните собственици от 13.07.2015г. било дадено съгласие за
осъществяване на ремонт на съществуващо слънцезащитно съоръжение към кафе –
аперитив „Двата бора“ в УПИ II- 62, кв. 430 по плана на „Русин махала“, с
административен адрес: гр. Пловдив. Поддържа се, че обектът, описан в оспорената
заповед, съществува и е поставен от трима от собствениците към момента на
поставяне – Н. П. С. , М.К.С. и Ж.Н.С., с цел подпомагане дейността на
търговски обект кафе – аперитив „Двата бора“. За обекта било издадено
разрешение № 2 от 05.01.2018г. от кмета на район „Централен“ при община
Пловдив. Оспорват се
фактическите констатации на контролните органи. Сочат се допуснати съществени
процесуални нарушения в хода на производството по издаване на заповедта, тъй
като административният орган не е съобразил правата на собственост върху
самостоятелните обекти, към които е поставен процесният
обект. Твърди се, че ползването на имот к.и 56784.518.12 по Кадастралната карта
на гр. Пловдив, за който е отреден УПИ II- 62, кв.
430 – стар по регулационния план на „Русин махала“, гр. Пловдив, е разпределено
на основание чл. 32 от Закона за собствеността на 07.08.2015г. с решение на
собствениците на дворното място, както следва: дял първи за Д. С. Д. , дял втори за Ж.Н.С., Н. П. С. и М.К.С. и
дял с площ 15 кв. м за общо ползване, осигуряващ влизане в жилищната сграда.
3. Ответникът – кмет на район „Централен“ при община
Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт С., поддържа становище
за неоснователността на жалбата. Претендира са присъждане на съдебни разноски.
4. Заинтересованата страна – Д.С. Д. , ЕГН **********, с
адрес: ***, чрез адвокат П. и адвокат М. , поддържа становище за
неоснователност на жалбата и моли да бъде оставена без уважение. Твърди, че издадено разрешение № 2
от 05.01.2018г. от кмета на район „Централен“ при община Пловдив е отменено с
влязло в сила съдебно решение, поради което към настоящия момент не съществува
основание за поставяне на процесния обект. Сочи, че като собственик в имота не
е предоставял съгласие за поставяне на това съоръжение. Иска се присъждане на
съдебни разноски.
5. Окръжна прокуратура - гр. Пловдив,
редовно уведомена за възможността за встъпване в настоящото производство, не
взема участие.
ІІ. По
допустимостта:
6. Жалбата е подадена в предвидения процесуален
срок при наличието на правен интерес срещу акт, подлежащ на съдебен контрол,
поради което се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. Фактите
по делото:
7. От представените
по делото документи за собственост и по
данните от Кадастралната карта и кадастралния регистър на гр. Пловдив се
установява, че към настоящия момент поземлен имот к.и. 56784.518.12, с площ 312
кв.м, административен адрес: гр. Пловдив, ***, номер по предходен план 12,
квартал 430, парцел II – 12, е
собственост на Д. С. Д. , И. Й. Д. а, Ж.Н.С., М.К.С. и П.Н.С. (наследник на Н. П. С. ).
8. С решение № 825 от
09.03.2016 г., постановено по гр. дело №
11122 по описа за 2015 г. на Районен съд – Пловдив, оставено в сила решение №
1425 от 09.11.2016 г. по гр. дело № 1541 по опис за 2016 г. на Окръжен съд -
Пловдив, поради липса на изискуемо мнозинство при вземането им били отменени
решенията на Общото събрание на етажните собственици на сграда с
административен адрес: гр. Пловдив, ***, приети на проведено на 07.08.2015 г.
Общо събрание на собствениците, обективирани в
протокол от същата дата. Също така съдът посочил, че за процесното
дворно място не се установява да е обща част, поради което общото събрание на
етажните собственици не е компетентно да вземе решение по реда на Закона за
управление на етажната собственост за разпределение на неговото ползване.
9. Н. П. С. подал
заявления с вх. ОП10-19877/2/ от 16.10.2017 г. и № ОП10-19877/3/от 23.11.2017
г. за издаване на схема-предложение за разполагане на обект СПО-слънцезащитен
навес в УПИ II-12, кв. 430, по плана на кв. „Русин махала“, гр. Пловдив, с
административен адрес: ***.
Заявлението
било разгледано от Районен експертен съвет по устройството на територията за
район „Централен“ при община Пловдив, за което бил съставен Протокол № 35 от
19.10.2017 г., съгласно който е взето решение да бъде приета слънцезащитна
навесна конструкция без ограждащи елементи в УПИ II-12, кв. 430, по плана на
кв. „Русин махала“, гр. Пловдив, с административен адрес: ***.
По
заявлението, кметът на Район „Централен“ при община Пловдив, издал разрешение №
2 от 05.01.2018 г., за поставяне на стационарен преместваем
обект – слънцезащитен навес с размери 10,00/4,50 м. в УПИ II-12, кв. 430, по
плана на кв. „Русин махала“, гр. Пловдив, с административен адрес: ***,
съгласно одобрена схема на 04.01.2018 г.; площ на терена-45,00 кв.м., вид и
предназначение на обекта-слънцезащитен навес.
С
решение № 888/17.04.2019г., постановено по адм. дело
№ 960 по описа за 2018г. на Административен съд – Пловдив, било отменено
разрешение № 2 от 05.01.2018 г., поради издаването му без предоставено съгласие
от всички собственици на поземления имот. Съдебният акт е оставен в сила с
решение № 3545/09.03.2020г., постановено по адм. дело
№ 8512 по описа за 2019г. на Върховен административен съд. В рамките на
проведеното съдебно производство пред първата и касационната инстанции било
установено, че не е налице тъждество между обекта, разрешен за поставяне с
разрешение № 2 от 05.01.2018 г. и обект – строеж по смисъла на § 5 т. 38 от ДР
на ЗУТ, представляващ незаконен строеж „Пристройка с размери 10,00/4,50 и
височина Н=3,35 м. , изградена пред югоизточната фасада на сграда в УПИ II-12,
кв. 430, по плана на кв. „Русин махала“, гр. Пловдив, с административен адрес: ***,
пред кафе аперитив „Двата бора“, за чието премахване била издадена заповед № РД
– 17 – 1564 от 24.10.2017г. на кмета на район „Централен“ при община Пловдив и
протокол за премахване от 13.11.2017г.
10. На 25.02.2021 г. длъжностни лица в
служба РСК към район „Централен“ при община Пловдив в отсъствие на оспорващите
извършили проверка на обект: „Стационарен, преместваем
обект – слънцезащитен навес, с размер 10/4,5 м“, разположен в юго – югозападния край на УПИ II – 12, кв. 430 по пл. на
кв. „Русин махала“, ПИ с идентификатор 56784.518.12 и с административен адрес: ***,
гр. Пловдив. В резултат на проверката бил
съставен Констативен акт № 5/25.02.2021 г., в които е отразено, че имотът е собственост на Д. С. Д. , И. Й. Д. а, Ж.Н.С., М.К.С. и
П.Н.С., а обекта собственост на Ж.Н.С.,
М.К.С. и П.Н.С.. При служебна
проверка в архива на администрацията било установено, че обекта е издадено разрешение
№ 2 от 05.01.2018 г., за поставяне на стационарен преместваем
обект – слънцезащитен навес с размери 10,00/4,50 м. в УПИ II-12, кв. 430, по
плана на кв. „Русин махала“, гр. Пловдив, с административен адрес: ***, което
било отменено с решение № 888/17.04.2019г., постановено по адм.
дело № 960 по описа за 2018г. на Административен съд – Пловдив. При тази
фактическа обстановка било констатирано, че обект: „Стационарен, преместваем обект – слънцезащитен навес, с размер 10/4,5
м“, разположен в юго – югозападния край на УПИ II –
12, кв. 430 по пл. на кв. „Русин махала“, ПИ с идентификатор 56784.518.12 и с
административен адрес: ***, гр. Пловдив, са налице обстоятелства по чл. 57а,
ал. 1, т. 1 от ЗУТ за започване на производство по издаване на заповед за
премахване.
11. Констативен акт № 5/25.02.2021 г. бил
съобщен на жалбоподателите по реда на § 4, ал. 2 от ДР на ЗУТ, след като същите
не били открити на посочените в административната фаза адреси. М.К.С. подала
възражение срещу констативния акт, в което били заявени идентични съображения
на тези, изложени в жалбата.
12. Кметът на район „Централен“ при
община Пловдив на основание чл. 57а, ал.1,
т. 1 от ЗУТ във вр. чл. 46, ал.1, т. 2 от Наредбата
за реда за поставяне на преместваеми обекти за
увеселителна, търговска или друга обслужваща дейност и елементите на градското
обзавеждане на територията на община Пловдив и въз основа на фактическата
обстановка, отразена в констативен акт №
5/25.02.2021 г., наредил да бъде премахнат: „Стационарен, преместваем
обект – слънцезащитен навес, с размер 10/4,5 м“, разположен в юго – югозападния край на УПИ II – 12, кв. 430 по пл. на
кв. „Русин махала“, ПИ с идентификатор 56784.518.12 и с административен адрес: ***,
гр. Пловдив, тъй като за обекта няма издадено разрешение за поставяне. По
отношение възраженията на оспорващите административният орган е посочил, че са
неоснователни.
13. За удостоверяване компетентността на
ответния административен орган на издава актове от категорията на процесния, по
делото се представи заповед № 21ОА-1412/10.06.2021г. на кмета на община Пловдив,
с която на основание § 1, ал. 3 от ДР на ЗУТ на кмета на район „Централен“ при
община Пловдив са делегирани правомощията да издава заповеди по чл. 57а, ал. 1
от ЗУТ за премахване на преместваеми обекти за
увеселителна, търговска или друга обслужваща дейност, разположени на
територията на район „Централен“ при община Пловдив.
14. По делото бе допусната съдебно –
техническа експертиза с вещо лице инж. А.З., чието заключение се прие без
заявени резерви от страните и се кредитира с доверие от съда. Вещото лице след
проверка на място е установило, че процесният обект
представлява представлява слънцезащитен
навес. Изпълнена е метална носеща конструкция, като видими от нея са носещи
колони, от които 4 броя с квадратно сечение 10/10, са
ситуирани до съществуващата бетонова част на ажурната
ограда и 2 броя, обшити в двата ъгъла на съоръжението, долепени до фасадата на
жилищната сграда /парапета на терасата на жилището на първи жилищен етаж/. Монтирана
покривна конструкция, представляваща скара от метални греди, покрити с OSB
плоскости и битумни керемиди. Изпълнен е окачен таван, в който е скрита
осветителната инсталация. Вижда се връзката на стоманената
колона и подовата конструкция. Тя е осъществена с помощта на метални болтове,
които заварени за металната колона. По подобен начин е осъществена връзката на
стоманените греди с фасадата на сградата, като прикрепването е осъществено с
метални планки и болтове.
Бетоновия
цокъл с h= 0.55 т на видимата част, съществуваща преди монтажа на СПО, е
облицован - от вън с черен гранитогрес, а отвътре с
гипсови плочи. На него е монтирана дограма - алуминиева рамка със стъклопакет -
сгъваеми. Входната врата откъм улицата е алуминиева, остъклена със секретна
брава.
От
констатациите при извършения оглед на место, вещото лице дава заключение, че конструкцията
на Слънцезащитния навес – металните елементи и остъкляването върху алуминиеви
профили - сгъваемо, може да се демонтира без да губи своята индивидуализация
и/или възможността да бъде ползвана на друго място със същото или с подобно
предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен,
поради което процесното съоръжение представлява преместваме
обект по смисъла на § 5, т.80 от ДР на
ЗУТ.
Експертизата
е установила, че след премахване на преместваемото
съоръжение, за да бъдат годни за ползване обектите, към които е било поставено,
следва: да се възстанови металният парапет на оградата; да се монтират вратите
на двата гаража; да се възстанови вратата на СО с ид
56784.518.12.6 за обществено хранене; да се демонтира настилката от гранитогрес от дворното място; да се възстановят следите по
фасадата на сградата след демонтажа на покривните греди.
IV. От правна
страна:
15. Правилото на
чл. 56, ал. 1, т. 2 от ЗУТ допуска върху
поземлени имоти да се поставят преместваеми обекти за
търговски и други обслужващи дейности след издадено разрешение за поставяне въз
основа на схема и проектна документация, одобрени от главния архитект на
общината. Условията и
редът за издаване на разрешението за поставяне на обектите, за одобряването и
за изискванията към схемата и проектната документация се определят с наредба на
общинския съвет, като в наредбата, в зависимост от вида и предназначението на
обекта, се поставя изискване за предоставяне на инженерно-техническа част или
конструктивно становище.
По смисъла на § 5, т. 80 от ДР на
ЗУТ "Преместваем обект" е обект, който няма
характеристиките на строеж и може след отделянето му от повърхността и от
мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без
да губи своята индивидуализация и/или възможността да бъде ползван на друго
място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на
мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не
изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта,
върху който се поставя или от който се отделя. Преместваемият
обект може да се закрепва временно върху терена, като при необходимост се
допуска отнемане на повърхностния слой, чрез сглобяем или монолитен
конструктивен елемент, който е неразделна част от преместваемия
обект и е предназначен да гарантира конструктивната и пространствена
устойчивост на обекта и не може да служи за основа за изграждане на строеж.
Според чл. 57а, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУТ, обектите по чл. 56, ал. 1 и чл. 57,
ал. 1 се премахват, когато са поставени без одобрена схема, когато такава се
изисква, и/или без разрешение, в противоречие със схемата и/или в противоречие
с издаденото разрешение; са поставени без правно основание или правното
основание за одобряване на схемата и/или за издаване на разрешението за
поставяне е отпаднало.
Наличието на предпоставките за
премахване се установяват с констативен акт, съставен от служителите по чл.
223, ал. 2 от ЗУТ в 7-дневен срок от констатиране на нарушението. Констативният
акт се връчва на собствениците на обектите, които могат да направят възражения
в тридневен срок от връчването му /чл. 57а, ал. 2 от ЗУТ/.
По аргумент от чл. 223, ал. 2, т. 5
от ЗУТ, за строежите от четвърта, пета и шеста категория, служителите за
контрол по строителството в администрацията на всяка община (район) са
компетентни да установяват и други нарушения на този закон и на подзаконовите
нормативни актове по прилагането му, извън тези по незаконното строителство.
Съгласно §
4, ал. 1 – ал. 2 от ДР на ЗУТ предвиденото в този закон и в актовете по неговото прилагане съобщаване от
компетентните органи на заинтересуваните лица по реда на
Административнопроцесуалния кодекс се извършва чрез отправяне на писмено съобщение.
Когато в този закон и в актовете по неговото прилагане не се
предвижда изрично, че съобщаването се извършва по реда на
Административнопроцесуалния кодекс, то се извършва чрез отправяне на писмено
съобщение до заинтересованите лица.
В 7-дневен срок от връчването на
констативния акт кметът на общината или оправомощено
от него длъжностно лице издава заповед за премахване на обекта /чл. 57а, ал.3
от ЗУТ/.
Правилото на § 1, ал. 3 от ДР на ЗУТ
допуска кметът на общината да предоставя свои функции по този закон на заместниците си, на главния архитект на общината и на други
длъжностни лица от общинската (районната) администрация.
Общински съвет - Пловдив е приел Наредба за реда за поставяне на преместваеми обекти за увеселителна, търговска или друга
обслужваща дейност и елементите на градското обзавеждане на територията на
Община Пловдив / Решение №
226, взето с Протокол № 11 от 11. 06. 2009 г./. Посоченият подзаконов
нормативен акт е публикувана на интернет страницата на община Пловдив на адрес:
https://plovdiv.obshtini.bg/doc/370887.
Според чл. 46, ал. 1 от Наредбата, преместваеми обекти се премахват, когато са поставени без
разрешение или в противоречие с издаденото разрешение. Обстоятелствата се
установяват с констативен акт, съставен от служителите на ПОИ за зона АИР, ЦГЧ
или служители по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ в съответната районна администрация в
7-дневен срок от констатиране на нарушението. Констативният акт се връчва на
собствениците на обектите, които могат да направят възражение в тридневен срок
от връчването му. При постъпило възражение, кметът на общината, кметът на
района или упълномощено от тях лице, се произнася с писмено мотивирано решение
по него. При
неподаване на възражение или отказ за преразглеждане на констативния акт, кметът
на община или кметът на района издават заповед за премахване на обекта.
Обсъдената правна регламентация
обосновава извода, че оспореният административен акт е издаден от материално и
териториално компетентен орган в кръга на неговите правомощия и в предписаната
от закона форма. Заповедта е издаден при законосъобразно проведена процедура по
установяването на предпоставките по чл. 57а, ал.1 от ЗУТ, отразени в констативен
акт.
Не са допуснати сочените от оспорващия
нарушения на процедурата по чл. 34 и чл. 35 от АПК вр.
чл. 57а, ал. 2 от ЗУТ. Констативният акт
е надлежно връчен на оспорващите като им е осигурена възможност да изразят
своите възражения. Твърденията за наличие на правно основание за оспорващите да
ползват самостоятелно, заетата от стационарния преместваем
обект площ от имота, не се подкрепят от събраните в хода на съдебното дирене
доказателства. Сочените решения на Общото събрание на етажните собственици са
обявени по съдебен ред като негодни да породят заложените в тях правни
последици. При липсата на спор, че към момента на проверката стационарния преместваем обект е ползван за нуждите на кафе – аперитив
„Двата бора“ с административен адрес: ***, гр. Пловдив, както и че е бил поставен
от Н. П. С. (наследодател на П.Н.С.), М.К.С. и Ж.Н.С., то правилно и
законосъобразно административният акт е издаден срещу тези лица, респ. техните
наследници.
При преценката за съответствието на
оспорения административен акт с материалноправните норми и целта на закона се
дължи анализ относно характера на процесния обект. Каза се, нормата на чл. 56,
ал. 1 от ЗУТ третира преместваеми обекти за търговски
и други обслужващи дейности. В настоящият случай административният орган е
приел, че в имота е разположен именно преместваем
обект, предназначен за търговска дейност.
По аргумент от § 5, т. 80 от ДР на
ЗУТ, основните характеристики на преместваем обект от
посочената категория са: предназначен за търговска дейност; възможност след
отделянето му от повърхността да бъде преместен в пространството без да губи
своята индивидуалност и възможност да бъде ползван на друго място със същото
или подобно предназначение; поставянето му или премахването му да не изменя
трайно субстанцията или начина на ползване на земята. Посочените елементи
трябва да съществуват кумулативно. Липсата на който и да е от тях възпрепятства
определянето на обекта като преместваем.
В настоящия случай безспорно се
установява наличието на първата предпоставка - процесният
слънцезащитен навес е поставен и се ползва за нуждите на търговски обект,
представляващ кафе - аперитив.
Налице и втората кумулативна
предпоставка, тъй като навесът може да бъде отделен от повърхността и преместен
в пространството, без да изгуби своята индивидуалност. Този извод се подкрепя и
от неоспореното заключение по приетата съдебна експертиза.
Доказва се наличието и на последният
изискуем елемент - навесът може да бъде премахването без това да доведе до
трайно изменение на субстанцията или начина на ползване на земята. В тази
насока експертизата е установила нужните дейности за привеждане на имота в
предходен вид като всички те са свързани с монтаж и демонтаж на интериорни и екстериорни елементи (врати, плочки, огради) и козметични поправки по
фасадата на сградата, които не оказват влияние нито на начина на ползване на поземления
имот, нито целят да отстранят трайни изменения в субстанцията му.
При това положение фактите по делото
сочат на законосъобразно установено преместваемо съоръжение, обслужващо търговски обект, което
е поставено в съсобствен поземлен имот без съгласие
на всички собственици и без разрешение за поставяне.
Въпреки
изрично указаната доказателствена тежест жалбоподателите не представят доказателства
в подкрепа на твърденията си, че притежават изключителното право да ползва
частта от дворното място на процесния имот. При липсата на доказателства, че в
полза на същите е издавано влязло в сила и действащо разрешение за поставяне на
преместваем обект в процесния поземлен имот, без
съмнение се констатира наличието на хипотезата на чл. 57а, ал. 1, пред. 1 от ЗУТ и чл. 46, ал. 1 от Наредбата, поради което действията на контролните органи
се явяват правилни и законосъобразни.
Не се установява и нарушение на
принципа за съразмерност, залегнал в чл. 6 от АПК, доколкото със заповедта не
се цели да бъдат засегнати права на адресата в степен по-голяма от необходимото
за изпълнение на законово установените правомощия на административния орган.
Мотивиран от горното при проверката
по чл. 168 от АПК съдът намира, че оспореният административен акт е валиден,
издаден в предписаната от закона форма без допуснати съществени процесуални
нарушения, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона,
поради което подадената срещу него жалба се
явява неоснователна
V. По съдебните разноски.
16. Предвид изхода на делото на ответника и на заинтересованата страна, за която акта е благоприятен, следва да се присъдят сторените съдебни разноски. Тези на заинтересованата страна се доказват в размер на 800 лева за адвокатска защита.
По реда на чл. 78, ал.
8 от Гражданския процесуален кодекс във вр. чл. 37 от
Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ /обн., ДВ, бр.5 от 17.01.06г./, настоящият състав определя юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева.
Констатира се, че жалбоподателите не са изпълнили разпореждане на съда и не са внесли увеличения депозит за възнаграждение на вещото лице З. лица по приетата по делото съдебна експертиза в размер на 288 лева, поради което следва да бъдат осъден да му ги заплатят.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.К.С., ЕГН **********, Ж.Н.С.,
ЕГН ********** и П.Н.С., ЕГН **********, всички с адрес: ***, чрез адвокат Б.И.,
срещу заповед № РД-21-309/23.04.2021 г. на кмета на район „Централен“ при
община Пловдив, с която е наредено да се премахне преместваем
обект: „Стационарен, преместваем обект –
слънцезащитен навес, с размер 10/4,5 м“, разположен в юго
– югозападния край на УПИ II – 12, кв. 430 по пл. на кв. „Русин махала“, ПИ с
идентификатор 56784.518.12 и с административен адрес: ***, гр. Пловдив.
ОСЪЖДА М.К.С., ЕГН **********, Ж.Н.С., ЕГН ********** и П.Н.С.,
ЕГН **********, всички с адрес: ***, да заплатят на община Пловдив, сумата от 100
(сто) лева, представляваща съдебни разноски.
ОСЪЖДА М.К.С., ЕГН **********, Ж.Н.С., ЕГН ********** и П.Н.С.,
ЕГН **********, всички с адрес: ***, да заплатят на Д.С. Д. , ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата от 800 (осемстотин)
лева, представляваща съдебни разноски.
ОСЪЖДА М.К.С., ЕГН **********, Ж.Н.С., ЕГН **********
и П.Н.С., ЕГН **********, всички с адрес: ***, да заплатят на А.С.З., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата от 288 (двеста осемдесет и осем) лева, представляващи
невнесен депозит за възнаграждение по приетата по делото съдебна експертиза.
Решението не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: