РЕШЕНИЕ
№ 260
гр. Плевен, 17.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на седми юни през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЖАНЕТА ДИМИТРОВА
ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря И.П.Ц.
като разгледа докладваното от ЖАНЕТА ДИМИТРОВА ГЕОРГИЕВА
Гражданско дело № 20214400100693 по описа за 2021 година
Постъпила е искова молба /ИМ/ от малолетното дете Ц.И.Р. чрез неговата
майка и законен представител И.Р.Р. чрез пълномощника й адвокат Р.Р. от
ВтАК, с която е предявен иск с правно основание чл. 45 вр. чл. 52 от ЗЗД
против ответника Д.Х.С. за сумата от 75 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на пътно-
транспортно произшествие /ПТП/, осъществено на 26.10.2017 г., като
действията на ответника в качеството на водач на МПС съставляват
престъпление, за което е осъден с влязла в сила придсъда по НОХД №
1943/2019 г. по описа на ПлРС.
В ИМ се твърди, че на 26.10.2017 г. около 13,35 ч. в гр. Плевен на
кръстовището на ********** с ******** настъпва ПТП, при което лек
автомобил марка „*******“ с peг. № ********, собственост на ответника и
управляван от същия не пропуска пресичащото на пешеходната пътека дете
Ц.Р. и го удря. Твърди се, че в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП
ответникът по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на детето,
изразяваща се в причиняване на контузия в лицевата част на главата, счупване
на скули и горна челюст, избиване на първи, втори и трети десни горни зъби
1
и счупване на короната на първи горен ляв зъб, което е довело трайно
затрудняване на дъвченето и говоренето, като деянието е извършено на
пеходна пътека и съставлява престъпление по чл. 343 ал. 3 б. „а“ вр. ал. 1 б.
„б“ вр. чл. 342 ал. 1 от НК вр. чл. 20 ал. 2 и чл. 119 ал. 2 от ЗДвП. Твърди се,
че с влязла в сила присъда по НОХД № 1943/2019 г. по описа на ПлРС
ответникът е признат за виновен в извършване на описаното по-горе
престъпление и му е наложено наказание по НК. Твърди се, че след
настъпване на инцидента детето е прието в Център за спешна медицинска
помощ гр. Плевен, след което са извършени прегледи от специалисти „Уши,
нос и гърло“ и „Неврохирург“, прието е на лечение в УМБАЛ гр. Плевен и са
му извършени редица изследвания, консултации с различни специалисти,
подробно описани в ИМ. Твърди се, че след това на детето е проведено
оперативно лечение, при което са почистени костни парчета от алвеоларния
гребен на горната челюст фронтално, направени са шевове на лигавицата на
алвеоларния гребен на горната челюст, на лигавицата на долната челюст и на
кожата на долната устна. Твърди се, че в резултат на инцидента детето и към
момента изпитва стрес и страх да се движи спокойно по улиците, тъй като не
е преодоляло случилото. Твърди се също, че в резултат на получените
увреждания са останали белези по детето, които освен чисто козметичен
проблем водят и до психологически такъв, тъй като детето има проблем със
самочувствието и притеснения да излиза от дома си, не желае да излиза от
къщи и да контактува с връстниците си, като се срамува от външния си вид.
Твърди се, че тези проблеми на детето, тъй като съвпадат с периода на
физическото и психическото му съзряване оставят у детето непоправим белег
с негативно влияние и то продължава да изпитва стрес, страх, безпокойство,
главоболие, проблеми със съня, изпадане в нервно състояние, придружено с
плач. Твърди се също, че експулсирането на четири естествени зъба при дете,
натършило 7 години е проблем, който е съществен и за цял живот, тъй като
детето ще трябва периодично да подменя изкуствените си зъби с оглед
израстването си, всяка от които интервенции е свързана със силни физически
болки и страдания, както и стрес. Твърди се, че детето е изпитвало болка при
дъвчене, трудности при говорене, не е можело да изразява членоразделно
речта си и да се храни нормално, както и че проблемите с увредените зъби
оказват влияние и на останалите зъби, които не са увредени при инцидента,
тъй като е увредена подредбата и разстоянието между зъбите. С оглед пълния
2
обем на претърпените неимуществени вреди, описани по-горе и съставляващи
физически болки и страдания от уврежданията, както и преживените
емоционални и психически страдания майката на детето, в качеството на
негов законен представител счита, че справедливият размер на обезщетението
за тези вреди е в размер на 75 000 лв.. Към ИМ са представени пълномощно в
полза на адвокат Р. от 14.11.2017 г. и договор за правна помощ от 01.06.2018
г.. С ИМ се правят доказателствени искания и се претендират направените по
делото съдебни разноски. Иска се освобождаване от държавна такса по чл. 83
ал. 1 т. 4 от ГПК.
В срока за отговор по реда на чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на
ИМ от ответника Д.Х.С. чрез пълномощника му адвокат Б.П. от ПлАК, с
който предявения иск се оспорва изцяло като неоснователен и недоказан.
Алтернативно ответникът оспорва размера на претендираното обезщетение
поради прекомерност на претенцията с оглед принципа на справедливостта,
като се позовава на трайната съдебна практика в тази насока. Ответникът
признава, че е осъден с влязла в сила присъда по посоченото НОХД, но счита,
че тъй като към датата на осъществяване на ПТП е правоспособен водач и не
е употребил алкохол, а по отношение на автомобила е имало сключена
валидна застраховка „Гражданска отговорност“ със ЗК „Олимпик“ по полица
№ 116002966902, действаща за периода от 19.11.2016 г. до 19.11.2017 г., то
отговорността за причинените от него вреди следва да понесе застрахователя.
Твърди, че по отношение на „Застрахователна компания Олимпик – клон
България“ КЧТ, ЕИК *********, гр. София, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ************************** е открито производство
по несъстоятелност с решение на Областен съд на Никозия по иск 656/2018 г.
и са назначени синдици П.Н. и Х.П.. Твърди, че са налице основанията на чл.
519 ал. 1 т. 2 от КЗ /в редакцията, в сила от 07.12.2018 г./ и тъй като
откриването на производство по несъстоятелност е станало след ПТП, то
отговорност за вземанията на ищцата носи Гаранционен фонд, поради което
неправилно претенцията е насочена спрямо него. С отговора се оспорва и
обема на претърпените неимуществени вреди и справедливия размер на
обезщетението за действително претърпените вреди. С отговора на ИМ се
иска да бъде конституирано като трето лице - помагач на ответника по реда на
чл. 219 ал. 1 от ГПК на Гаранционен фонд, гр. София, представляван от
председателя на УС М.К.. С отговора се правят доказателствени искания и се
3
представят договор за правна помощ и адвокатско пълномощно.
С влязло в сила определение № 1478/29.10.2021 г. по делото съдът е
оставил без уважение като неоснователно искането на ответника Д.Х.С. на
основание чл. 219 ал. 1 от ГПК за допускане на привличане като трето лице –
помагач на ответника на Гаранционен фонд, гр. София.
В о.с.з. ищцата чрез пълномощника си адвокат Р.Р. от ВтАК поддържа
предявения иск. Иска се присъждане на адвокатско възнаграждение в полза
на пълномощника на ищцата при условията на чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА поради
оказана безплатна правна помощ по делото. Представя списък на разноските
по чл. 80 от ГПК. В хода на устните състезания ищцата чрез пълномощника
си поддържат твърденията в ИМ и счита, че от доказателствата по делото се
установяват понесените болки и страдания от детето Ц. в резултат на
претърпяното ПТП в претендирания размер. Обсъждат се причинените на
детето физически и психически вреди, които според ищцата се доказани по
основание и размер, като се посочва, че след навършване на 18 годишна
възраст детето ще се нуждае от значителни средства за да възстанови
избитите си зъби чрез постаняве на импланти. Прави се възражение за липса
на доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение от ответната
страна с оглед направеното в съдебното заседание отбелязване в договора за
правна помощ от адвокат П. за плащане в брой и заявлението му за
заплащането му по банков път.
Ответникът Д.Х.С. лично и чрез пълномощника му адвокат Б.П. от ПлАК
оспорва предявения иск, поддържа възраженията в отговора на исковата
молба и претендира направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение. В писмените бележки ответникът чрез пълномощника си
поддържа, че отговорност за вредите от ПТП носи застрахователят по
застраховка „Гражданска отговорност“ на МПС, с което е извършено ПТП,
тъй като за същото е налице валидно сключена застраховка, а ответникът не е
употребил алкохол. Поддържа се и възражението относно действителния
обем на претърпените неимуществени вреди от детето Ц. като се позовава на
заключението на приетата съдебно - медицинска експертиза /СМЕ/, изготвено
от вещото лице д-р Л.Д.. Според ответника по делото е установено, че на
детето Ц. не са причинени част от описаните в ИМ травматични увреждания,
тъй като няма доказана „фрактура на лицевите и челните кости“, като става
4
въпрос за ползвана клинична пътека с това наименование, а при наличие на
такова увреждане травматичните увреждания е следвало да бъдат лекувани в
значително по-дълъг период от този, в който е продължило лечението на
детето. Посочва се, че по делото няма доказателства и за белези по лицето на
детето и от показанията на разпитаните свидетели не се установяват такива.
Поддържа се искането за присъждане на разноски като се представят 2 бр.
извлечения от банковата сметка на адвокат П., от която се установява
заплащането на договорената сума.
Съдът, като съобрази становищата на страните и представените по
делото доказателства, прецени ги по реда на чл. 12 и чл. 235 ГПК
поотделно и в тяхната съвкупност и прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предмет на разглеждане в настоящото производство е предявен с иск с
правно основание чл. 45 вр. чл. 52 от ЗЗД за сумата от 75 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинени на малолетното дете Ц.И.Р.
неимуществени вреди, изразяващи се във физически, емоционални и
психически болки и страдания, подробно описани в ИМ в резултат на
непозволено увреждане при ПТП, осъществено на 26.10.2017 г. в гр. Плевен с
участието на лек автомобил марка „*******“ с peг. № ********, управляван
от ответника Д.Х.С., като деянието на ответника съставлява престъпление, за
което е осъден с влязла в сила придсъда по НОХД № 1943/2019 г. по описа на
ПлРС, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
увреждането - 26.10.2017 г. до окончателно изплащане на сумата.
В тежест на ищцата е да докаже в производството по делото наличието на
предпоставките на чл. 45 вр. 52 от ЗЗД за ангажиране на отговорността на
ответника, а именно: че е налице деликтна отговорност на ответника, в
резултат на което са настъпили твърдените неимуществени вреди, изразяващи
се в физически, емоционални и психически болки и страдания и причинната
им връзка с увреждането.
Установява се от приложеното по делото НОХД №№ 1943/2019 г. по описа
на ПлРС, че с влязла в законна сила на 01.03.2021 г. присъда по същото
ответникът Д.Х.С. е признат за виновен в това, че на 26.10.2017 г. в гр.
Плевен, при управляване на МПС - лек автомобил "*****", peг. № ********,
нарушил правилата за движение по пътищата, както следва: чл. 20 ал. 2 от
ЗДвП – „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа
на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред
5
всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“ и
чл. 119 ал. 2 от ЗДвП– „При заобикаляне на спряло пред пешеходна пътека
пътно превозно средство водачът на нерелсовото пътно превозно средство е
длъжен да се движи с такава скорост, която да му позволи да спре, за да
пропусне преминаващите по пешеходната пътека пешеходци“ и по
непредпазливост причинил на Ц.И.Р. от гр. Плевен средна телесна повреда,
изразяваща се в причиняване на контузия в лицевата част на главата, счупване
на скули и горна челюст, избиване на първи, втори и трети горни десни зъби
и счупване на короната на първи горен ляв зъб, което довело до трайно
затрудняване на дъвченето и говоренето, като деянието е извършено на
пешеходна пътека - престъпление по чл. 343 ал. 3 б. „а“ във вр. с ал. 1 б. “б“
във вр. с чл. 342 ал.1 от НК във вр. с чл. 20 ал. 2 и чл. 119 ал. 2 от ЗДвП, за
което му е наложено наказание по НК.
Съгласно разпоредбата на чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда по
посоченото наказателно дело е задължителна за състава на гражданския съд
разглеждащ спора за гражданските последици от деянието в частта относно
това дали е извършено деянието от ответника, неговата противоправност и
виновността на дееца.
С оглед посочената задължителна сила на влязлата в сила присъда не
следва да се обсъжда подробно представения по делото констативен протокол
за ПТП с пострадали лица изготвен на 02.11.2017 г. от мл. и-р М.Н., ведно с
приложена план-схема на ПТП от 26.10.2017 г., установяващ възникналото на
26.10.2017 г. в гр. Плевен на пешеходна пътека ПТП между управляваното от
ответника МПС - лек автомобил "*****", peг. № ******** и детето Ц.И.Р.,
при което детето е получило лицево-челюстна травма. Установява се от
протокола за ПТП, че в същият като свидетел на ПТП е вписан А.Е.М..
Установява се от представеното удостоверение за раждане на детето Ц.И.Р.,
издадено на 16.12.2009 г. от Община Плевен, че към момента на ПТП същото
е било на 7 години, негова майка е И.Р., както и че бащата на детето е
неизвестен.
Установява се от представените по делото писмени доказателства –
епикриза от Клиника по „УНГ БОЛЕСТИ“ при УМБАЛ „Д-р Георги
Странски“, ЕАД, гр. Плевен ИЗ №38755 от 28.10.2017 г., фиш за спешна
медицинска помощ, ведно с 2 бр. листове за преглед на пациент от 26.10.2017
г. и 2 бр. допълнителни листове за проведени консултации от същата дата,
направление за хоспитализация от 26.10.2017 г., история на заболяването №
38755, предоперативна епикриза от 26.10.2017 г., оперативен протокол №
6
1128/26.10.2017 г. /л. 10-23 от делото/, че детето Ц.И.Р. е прието за лечение на
26.10.2017 г. в Клиниката по УНГ Болести при УМБАЛ „Д-р Георги
Странски“, гр. Плевен за периода 26.10.2017 г. – 27.10.2017 г., с диагноза:
S02.4 счупване на костите на скулите и горната челюст КП 227. Установява се
от епикризата, че детето е постъпило по спешност в лечебното заведение с
оплаквания от кървене от устата, избити зъби, болки и подутина на горната
устна и дясната буза, констатирани са видима лицева асиметрия, дължаща се
на изразен оток на горната устна и дясна буза, експулсирани 11,12 и 13 зъби,
фрактурираня корона на 21 зъб, фрактуриран алвеоларен гребен,
вестибуларно в областта на липсващите зъби, разкъсно-контузни рани на
гингивата на горната челюст фронтално, на лигавицата на горна и долна устна
на кожата на долната устна, извършени са му редица изследвания от различни
специалисти, направено е заключение за липса на черепно-мозъчна травма,
оперирано е от Д-Р Ц.С., при която интервенция са почистени костни парчета
от алвеоларния гребен на горната челюст фронтално, направен е шев на
лигавицата на алвеоларния гребен на горната челюст на лигавицата на
долната устна, на кожата на долната устна и детето е изписано с подобрение и
без кървене, като не му е назначено медикаментозно лечение. Установява се
от листа за преглед на пациент, подписан от Д-Р Ц.С., че същият при приема
на детето е констатирал силен оток на горната устна, дясната буза,
експулсирани 11,12 и 13 зъби, фрактуриран 21 зъб, фрактуриран алвеоларен
гребен, вестибуларно в областта на липсващите зъби и разкъсно-контузна
рана на прикрепената гингива и преходната гънка на горната челюст, за което
е определена оперативна терапия. Установява се, че във всеки от
медицинските документи като диагноза на детето е посочена като диагноза
МКБ S02.4 счупване на костите на скулите и горната челюст. Установява се
от оперативния протокол, че операцията на детето е продължила 1 час и е
извършена под обща анестезия.
Установява се от показанията на свидетелите А.Е.М. /живущ на семейни
начала с майката на детето и считащ се за биологичен баща на детето/ и Б. Г.
П. /близък на семейството на детето/, че същите имат непосредствени
впечатления от състоянието на детето Ц. към момента на осъществяване на
ПТП на 26.10.2017 г. и към момента на разпита в о.с.з. на всеки от тях и
показанията им кореспондират помежду си. Свидетелите установят, че детето
е било откарано в Спешна помощ веднага след ПТП, а след това във Втора
7
клинична база към УМБАЛ Плевен с оплаквания от силни болки в лицето и
устата, като зъбите му били пробили устните му и в рамките на следващите
четири часа се появил оток и цялото лице на детето било подуто. Установят,
че детето е повърнало много кръв в болничното заведение и се чувствало
много зле, след което му била направена операция. Установяват, че шевовете
направени при операцията са били видими, като към момента детето също
има видими белези на устата. Установят се, че детето е останало в
болничното заведение около седмица, хранено е първоначално със
спринцовка, а след това със сламка и около месец и половина е приемало само
течна храна. Установят, че през целия период на лечението детето не е ходело
на училище, а след това е започнало да ходи, но се страхувало да пресича
улиците и се наложило други членове на семейството да го водят.
Установяват, че в училище детето било подложено на подигравки от
съучениците си, което допълнително стресирало детето и то не искало да
ходи на училище. Установяват, че детето се оплаква от болки в зъбите, не се
храни на дясната страна, на която са липсващите зъби и фъфли, както и се
срамува от липсващите зъби и от начина по който говори, но родителите са
били посъветвани от личния лекар на детето да изчакат да навърши 18-19
години преди да се направят нови зъби. Установяват, че поради липса на
финансови средства семейството на детето не може да му осигури
необходимото поддържащо лечение с временни импланти или други
приспособления до навършване на необходимата възраст за поставяне на
постоянни импланти. Установяват, че детето се срамува да се храни с външни
на семейството хора и когато имат гости не сяда с тях на масата. Установяват,
че след случилото се детето е имало проблеми със съня, като се будело нощем
и споделяло как я удря колата, плачело, страхувало се от лекари, страхувало
се да пресича улици, не желаело да контактува с други хора освен със
семейството си, като въпреки отминалото време страховете му и
притесненията му не са отшумели.
Установява се от заключението на приетата по делото комплексна съдебно-
медицинска експертиза, изготвена от вещите лица Д-Р Н. Г. /ординатор в
Отделение по орална хирургия към Клиника по УНГ/, Д-Р Ц.С. /асистент в
Клиника по УНГ/ и Д-Р Г. Н. д.м. /главен асистент в Клиника по УНГ/, че
същите са извършили преглед на детето Ц. и са установили наличие на всички
постоянни зъби, отговарящи на възрастта, с изключение на 12 и 11 постоянни
зъби в областта на фронта в дясно. Вещите лица установяват, че при детето се
8
наблюдава дивергенция /наклон/ на зъбите към зоната на дефекта,
обстоятелство което говори за давността на дефекта и кореспондира с
времето, изминало от травмата, което състояние води до бъдещи затруднения,
свързани с протезиране на дефекта, ако липсва адекватно лечебно-
възстановително поведение, което започва до 2-3 месеца след подобна травма
и в конкретния случай такова не е провеждано. Вещите лица установяват, че
не е налице и провеждано терапевтично лечение на 13 и 21 зъби, което да
ограничи дефекта и видимо от тъмния им цвят тези зъби се нуждаят от такова
лечение. Вещите лица установяват, че е налице признак, който говори за
настъпили дегенеративни промени в пулпната тъкан, изискващи кореново
лечение на посочените два зъба, като при липса на лечение в период, който не
може да бъде посочен може да се стигне до загуба и на тези два зъба. В
заключение вещите лица обобщават, че на детето Ц. е причинено избиване на
два постоянни фронтални зъба, което е довело до трайно нарушена естетика,
трайно нарушени функции на хранене /фаза на отхапване/ и говор /дислалия,
затрудняване в произнасянето на някои зъбни и зъбно-венечни съгласни: д, з,
л, н, т/ до периода на пълно ортопедично възстановяване на дефекта. При
разпита на вещите лица, проведен в о.с.з. по делото на 18.01.2022 г. вещите
лица установяват, че при детето бил е счупен само алвеоларния гребен на
мястото на счупените зъби и това е разбирането им за счупване на челюстта,
като счупване на скула при детето не е имало изобщо. Вещите лица посочват,
че детето е оперирано от едното от вещите лица д-р С. и същият има
непосредствени впечатления от състоянието на детето, които са отразени в
заключението, като посочената диагноза съставлява наименованието на
клиничната пътека „счупване на скули и горна челюст“, по която е проведено
лечението на детето, тъй като липсва клинична пътека за експулсирани зъби.
Вещите лица установяват, че при ПТП при детето са експулсирани 2
постоянни зъба /11 и 12/, посочени в заключението и един времен зъб /13/ и е
счупена коронката на четвърти зъб, наранени са меки тъкани по устни и е
счупен алвеоларния гребен на горната челюст. Вещите лица установяват, че
посочената диагноза в историята на заболяването „счупване на носа“ е
приемна диагноза, която не отговаря на окончателната диагноза и в
конкретния случай не е имало счупване на костите на носа на детето. Вещите
лица установяват, че към момента на мястото на счупения временен зъб 13
има постоянен зъб, чието коректно позициониране е като зъб 53. Според
вещите лица след като спре нарастването на челюстта на детето около 18-19
годишна възраст може да започне възстановяването на избитите 11 и 12 зъб,
но преди това могат да се предприемат действия, които да пречат мястото да
се свие като се правят временни конструкции /протези/, които да се ползват
по около 8-9 месеца и след това да се подменят. Вещите лица установяват, че
зъби 21 и 13-ти, които са налични са с променен цвят и най-вероятно
умъртвени и трябва да се лекуват, което може да стане и към момента.
Вещите лица установяват, че детето няма видими външни белези, но от
вътрешната страна на устата би има белези от шевове. Вещите лица
9
установяват, че около месец след случилото се детето е трябвало да се храни с
течна кашава храна, тъй като наряняванията не са позволявали друго, а сега е
затруднено отхапването на детето, а говорът на детето е неразбираем поради
липсващите предни зъби.
Установява се от заключението на приетата по делото съдебно-медицинска
експертиза, изготвена от вещото лице д-р Л.К. /специалист по орална и
лицево-челюстна хирургия, че същото е извършило преглед на детето Ц. и се
е запознало с документите по делото. Вещото лице установява, че при
случилото се ПТП детето Ц. е получило мекотъканни наранявания на устните,
венеца на горната челюст, счупване на алвеоларния гребен на горната челюст
в областта на 11 и 12 зъби, загуба на 11 и 12 зъби, които са постоянни,
счупване на коронката на 21 зъб, загуба на 53 зъб /млечен кучешки зъб на
горната челюст в дясно. Вещото лице установява, че на 8 години децата нямат
поникнал постоянен кучешки зъб, а към момента на прегледа зъб 13 е в
устната кухина на правилното място в редичката. Вещото лице установява, че
при падане върху тъп твърд предмет /асфалт, улица, пешеходна пътека/, е
обяснимо да има контузия на меките тъкани на лицето, оток на устните,
кръвонасядане /синини/ и тъй като падането в следствие на удар от автомобил
е по лице устните и зъбите са най-травмирани. Вещото лице установява, че
няма данни за счупени челюсти и скули носни кости, като разминаването
идва от описания код S02.4, който автоматично изписва счупване на костите
на скулите и горната челюст, а правилния код е S02.8 – счупване на други
лицеви кости и кости на черепа, тъй като в подточката е посочено
„алвеонарни фрактури“. Вещото лице установява, че обгрижването на
пациента с такава диагноза се извършва по клинична пътека 231 „лечение на
фрактури на лицевите и челюстните кости“, а процедурата е с код 76.77 –
открито наместване на алвеонарна фрактура. Вещото лице посочва, че в гр.
Плевен няма Отделение по Лицево-челюстна хирургия, а пациентите се
консултират със специалист по ЛЧХ и УНГ, който може да работи по една
клинична пътека 227 и да ползва само определени кодове, респ. в този случай
се достига до разминаване на диагностицирано, направеното и изписаното в
документите. Вещото лице заключава, че детето е лекувано правилно, като
информацията в историята на заболяването на детето е надлежно подредена.
Вещото лице установява, че към момента на прегледа на детето – 01.04.2022
г. видими белези по лицето на детето не се установяват, носната пирамида е в
правилна позиция и има добра въздухопроводимост на двете ноздри.
Установява, че скулите на детето са симетрични, без прагове по
инфраорбиталните ръбове и зигоматичната дъга. Установява, че при оглед на
устната кухина се установява липсата на постоянни 11 и 12 зъби, фрактура на
коронката на 21 зъб, наклон на 13 и 21 зъби към обеззъбената зона, фрактура
на коронката на 31 зъб, а останалите зъби са налични и постоянни. Вещото
лице заключава, че възстановяването непосредствено след травмата и
обработката на мекотъканните рани изисква период от поне 45 дни за да
зараснат тъканите и да започне детето да говори и да се храни, без да е на
10
течно-кашава храна, за който период отоците спадат, а кръвонасяданията
изчезват. Вещото лице установява, че фрактурираната коронка на 21 зъб
подлежи на естетично възстановяване от стоматолог, като зъбчето е
неболезнено с непроменлив цвят и вероятно може да се доизгради без да се
девитализира. Вещото лице установява, че към момента зъбната редичка е
неестетична, липсата на предните зъби затруднява отхапването на храната,
звукообразуването също може да не е съвсем добро. Вещото лице установява,
че пространството между липсващите зъби може да се възстанови естетично
след навършване на 18 годишна възраст с импланти или с естетична мостова
конструкция, но дотогава е добре детето да се следи и лекува от ортодонт,
който да не позволява изкривяване на съседните зъби и запазване на
необходимата ширина, за да се изгради естетична симетрична зъбна редица.
Вещото лице заключава, че травматичните увреди не са с опасност за живота,
възстановяването на естетиката, пълноценното отхапване на храната и
възпрепятстваното звукообразуване и добро самочувствие могат да се
постигнат на 18 годишна възраст, но дотогава е необходимо ортодонтско
лечение.
Установява се от представения по делото социален доклад, изготвен от
ДСП, Отдел „Закрила на детето“ Плевен, че същият е изготвен въз основа на
данните предоставени от родителите на детето Ц. - майката И.Р. и
определилия се за баща на детето А.Е.М. и след разговор с детето Ц..
Установява се, че детето живее заедно с родителите и две от родените от
съвместното им съжителство общо пет деца, чувства се спокойно и
обгрижено в семейството си, ходи на училище и има приятели в училище.
Установява се, че по данни на детето е било много уплашено след случилото
се през 2017 г., имало е болки навсякъде, изпитвало е страх от преминаващи
коли, но до момента не е водено от родителите си на психолог и не желае да
посещава психолог. Детето е споделило пред социалния работник, че се
чувства добре, спокойно е и няма проблеми с храненето и съня. Установява се
от социалния доклад, че в интерес на детето е да му се присъди справедливо
обезщетение.
При съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, подробно
посочени по-горе и установената в основа на тях фактическа обстановка по
спора, съдът приема, че са налице предвидените в закона предпоставки за
ангажиране отговорността на ответника по чл. 45 ал. 1 от ЗЗД. Като съобрази
представените по делото писмени и гласни доказателства, заключенията на
приетите по делото медицински експертизи и разпоредбата на чл. 300 от ГПК
относно задължителната сила на присъдено нещо на влязлата в сила присъда
по наказателното дело, съдът приема, че е осъществен фактическият състав
на чл. 45 от ЗЗД от страна на ответника Д.Х.С., тъй като е налице виновно –
по непредпазливост противоправно извършено деяние от негова страна при
11
управление на МПС, съставляващо и престъпление по чл. 343 ал. 3 б. „а“ във
вр. с ал. 1 б. “б“ във вр. с чл. 342 ал.1 от НК във вр. с чл. 20 ал. 2 и чл. 119 ал.
2 от ЗДвП, в резултат на което на детето Ц.И.Р. по непредпазливост са
причинени неимуществени вреди, съставляващи средна телесна повреда,
изразяваща се в причиняване на контузия в лицевата част на главата, счупване
на скулите и алвеонарния гребен на горна челюст, избиване на два постоянни
и един временен /млечен/ горни десни зъби и счупване на короната на един
горен ляв зъб, което довело до трайно затрудняване на дъвченето и
говоренето и влошаване на външния вид на детето в пряка причинна връзка с
увреждането. Съдът намира за неоснователни възраженията на ответника в
насока, че сключването на валиден договор за застраховка „Гражданска
отговорост“ го освобождава от отговорност за непозволено увреждане, тъй
като отговорността на застрахователя произтича от отговорността на прекия
причинител на увреждането, а изборът по какъв начин ще защити правата си
постралото лице не е ограничен от закона.
Съгласно разпоредбата на чл. 51 ал. 1 от ЗЗД обезщетение се дължи за
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. То
може да бъде платимо еднократно или периодически.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД обезщетение за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. Съгласно Постановление № 4 от
23.XII.1968 г. на ПВС понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 от
ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от
съда при определяне на размера на обезщетението. При съобразяване на
установената задължителна практика на ВКС, съдът приема, че при
определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да
съобрази характерът на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване
състоянието на здравето на ищеца, ако има такова, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и др., вида на страданията и болките,
които ищецът е преживял, както и обстоятелството дали същите ще се
задълбочават за в бъдеще и какви са прогнозите за оздравяването му.
Съдът съобрази заключенията на вещите лица по приетите СМЕ, които
съвпадат относно реалния обем на претърпените от детето Ц.И.Р. телесни
12
повреди и приема, че същите следва да бъдат съобразени при определяне на
размера на обезщетението за тези вреди. При съобразяване на заключенията
на експертизите, представените по делото писмени доказателства, както и
показанията на разпитаните двама свидетели, които кореспондират помежду
си и с останалите доказателства в по-голямата си част, съдът приема за
доказани по делото обстоятелствата, че в резултат на процесното ПТП детето
Ц.И.Р. е получило твърдените в ИМ увреждания на три предни горни зъба и
челюстта под тях, както и на короната на четвърти преден горен зъб, като по
отношение на счупването на скулете на детето по делото се изясни, че
погрешно наименованието на клиничната пътека, по която е извършвано
лечението е вписано като диагноза на детето и по тази причина е възприето от
наказателния съд като реално осъществена телесна повреда. Съдът приема за
доказано, че към момента на ПТП и непосредствено в дните след това за
период от около месец и половина /около 45 дни/ детето е претъпяло силни и
интензивни физически болки и страдания, като през този период детето е
трябвало да се храни само с течна или кашава храна, след което интензитетът
на болките е намалявал постепенно, но след този период и към момента
детето търпи значителни неудобства при хранене и говорене в резултат на
липсата на значими за отхапването два постоянни зъба, чиято липса е
невъзвратима по естествен начин. Наред с това безспорно по делото се
установи от заключенията и на двете приети по делото СМЕ, че липсата на
двата постоянни предни горни зъба на детето е довело до изкривяване на два
от съседните на липсващите предни зъби и до необходимост от лечението им
от ортодонт и предприемане на мерки за да бъдат запазени здрави, както и че
на мястото на избития временен зъб е израснал нов постоянен зъб, който е
подреден на мястото си в зъбната редица и това увреждане на детето е
възстановено по естествен начин към момента. Установи се от заключенията
на вещите лица и по двете СМЕ, че към момента не са налице видими
сериозни външни белези по лицето на детето от увреждането, поради което
съдът не кредитира показанията на свидетелите М. и П. в тази насока и
приема, че белезите не са толкова видими към момента. При съобразяване на
квалификацията на престъплението, за което ответникът е осъден с влязла в
сила присъда, а именно престъпление по чл. 343 ал. 3 б. „а“ във вр. с ал. 1 б.
“б“ във вр. с чл. 342 ал. 1 от НК и дефиницията на средната телесна повреда,
съдържаща се в чл. 129 ал. 2 от НК, съдът приема, че счупването на скули,
13
което не води до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето и влошаване
на външния вид на детето не е сред обстоятелствата, които се включват в
състава на престъплението, за което въззивникът е признат за виновен,
поради което няма пречка относно това увреждане да достигне до различни
от наказателния съд правни изводи. Дори да се приеме, че гражданският съд е
задължен да приеме наличието на счупени скули при детето в резултат на
деянието на ответника, въз основа на заключенията на СМЕ, които
кореспондират помежду си и с останалите събрани по делото доказателства,
може да се направи обоснован извод, че по делото няма доказателства детето
Ц. да е търпяло болки и страдания в по-голям обем от тези произтичащи от
счупването на посочените предни зъби и свързаното с това нараняване на
горната му челюст. Съдът съобрази също, че с оглед заключението на СМЕ
нараняването на коронката на един горен ляв зъб на детето е поправимо и към
момента и затрудненията при храненето на детето от тази увреда се държат и
на бездействие от страна на родителите на детето през изминалите четири
години и половина, които не са положили детето да получи полагащата му се
безплатна стоматологична помощ. Съдът приема за доказано по делото, че
освен физическите страдания детето е претърпяло и значителни емоционални
и психически болки и страдания. Безспорно се установи по делото, че в
първите месеци след ПТП детето е изживяло стрес от случилото се, като
спяло неспокойно, припомняло си удара от автомобила и се страхувало да се
движи по улиците само, а в последствие последиците от уврежданията му
като стресор са довели до трайна промяна в живота на детето, като
притесненията на детето от външния му вид при липсващите два постоянни
зъба, които се намират в центъра на устата му, от начина по който се храни и
говори със затрудния при произнасяне на някои букви не са преодоляни в
пълна степен и към момента. Безспорно се установи по делото, че до ПТП
детето е имало нормален за възрастта си живот, посещавало е училище с
желание, а след увреждането и преодоляване на първоначалния
възстановителен период същото за известен период от време не е искало да
посещава училище, тъй като се притеснявало от коментарите на другите деца
относно липсващите му предни зъби и като цяло дълго време се опитвало да
се изолира от социални контакти с хора извън семейството си за да избегне
негативно отношение към себе си. При съобразяване на данните в социалния
доклад, изготвен от ДСП Отдел „Закрила на детето“, Плевен, съдът приема,
14
че макар да е имало период, в да е избягвало да посещава училище, то към
момента същото се чувства се добре и спокойно в училищната среда, в която
е намерило приятели. Съдът приема за доказано по делото, че в резултат на
видимото естетическо увреждане на детето и затрудненията му при хранене и
говорене в резултат на липсващите два постоянни зъба същото безспорно има
притеснения и страхове, които пречат на самочувствието му и влият
негативно на нормалното му емоциоално, психическо, нравствено,
интелектуално и социално развитие във важен от живота му етап, какъвто е
юношеството, но с оглед данните за адаптирането му в училищната среда
приема, че същите към момента не са с такъв интензитет, който да му пречи
да се образова и да създава на взаимоотношения с неговите връстници.
Съобразявайки високият интензитет на физическите, емоционални и
психически болки и страдания на детето към момента на извършване на
деянието в първите месеци след това и интензитета на психическите
страдания на детето към датата на подаване на ИМ, който не е толкова
значителен, възрастта му към момента на увреждането – 7 години,
обстоятелствата, при които са получени травматичните увреждания,
продължителността на лечебния и възстановителен процес, претърпяната
оперативна интервенция, липсата на възможност последиците от
уврежданията на двата липсващи постоянни предни горни зъби да бъдат
поправени преди нарастване на челюстта на детето, което ще стане около 18-
19 възраст, както и необходимостта детето да посещава медицински
специалист ортодонт, който да подготви челюстта и да извърши корекции на
започнатото изкривяване на съседните зъби, нарушаването на естетичния
външен вид на детето към момента и в периода на юнюшеството му и
съпътстващите негативни отражения на върху психиката му и неговото
личностно развитие като цяло, както и обстоятелствата, че един от избитите
зъби е възстановен по естествен начин, а детето е преодоляло част от
страховете си във връзка със самостоятелно ходене по улиците и общуването
със съучениците си и ходи с желание на училище, както и съобразяване на
икономическите условия в страната към датата на увреждането , съдът намира,
че на основание чл. 52 ЗЗД на детето Ц.Р. следва да бъде определено
обезщетение за причинените неимуществени вреди, изразяващи се във
физически, емоционални и психически болки и страдания в размер общо на
35 000 лв., дължимо от ответника, като за разликата до пълния размер от
15
75 000 лв. според съда искът се явява недоказан и поради това неоснователен.
Основателни с оглед доказателствата по делото са възраженията на ответника
за завишаване на размера на обезщетението за неимуществени вреди, като с
оглед тежестта на увреждането на детето Ц. съдът приема, че обезщетението в
посочения по – горе размер е съобразено и с размера на присъжданите
обезщетения за подобни увреждания на здравето от други съдилища /решение
№ 197/29.07.2021 г. по в.т.д. № 145/2021 г. на ВтАС, решение №
173/21.09.2020 г. по в.т.д. № 185/2020 г. на ВтАС, решение № 229/13.05.2022
г. по в.т.д. № 180/2022 г. на ПАС, решение № 348/14.03.2022 г. по в.гр.д. №
2860/2021 г. на САС, решение № 120/31.01.2022 г. по в.гр.д. № 1417/2021 г. на
САС,определение № 282 от 9.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3967/2020 г., III г.
о., ГК и др./, при съобразяване, че не може да има пълно съвпадане на
уврежданията на постралите лица и обезщетенията се присъждат глобално за
различни телесни увреди. Следва да се посочи, че по отношение на
необходимите парични суми за лечение на избитите два постоянни зъба на
детето Ц., съдът приема, че същото ще се нуждае след около пет години от
скъпоструващо лечение за имплантиране на липсващите зъби за да се
възстанови в някаква степен способността му да се храни нормално, да
говори и да се подобри външния му вид, който безспорно е засегнат от
травмата, но приема, че не следва да съобразява стойността на това лечение,
респ. болките и страданията, с които то неминуемо би било съпътствано,
както и останалите разходи свързани с него при определяне на обезщетението
за неимуществени вреди, предмет на разглеждания иск, доколкото посочените
вреди се бъдещи и след настъпването им правото на детето като ищец да иска
обезщетяването им като имуществени и неимуществени вреди в последващ
момент не е преклудирано.
По делото не е направено възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на детето и не са събирани доказателства в тази насока
извън присъединеното наказателно дело, но с оглед данните по делото съдът
приема, в качеството на пешеходец, пресичащ пътното платно на пешеходна
пътека детето не е нарушило законоустановените правила за движение по
пътищата. От доказателствата по делото се установява, че родителите на
детето не са изпълнили задълженията си по чл. 8 ал. 8 от ЗЗДет и не са
упражнили достатъчно надзор над 7 –годишното си дете като са позволили на
същото преди 12 – годишна възраст да се движи само по улиците, пресичайки
16
натоварени пътища, но това поведение на родителите не може да бъде
съобразено от съда по реда на съпричиняването, тъй като няма пряко
отношение към вредоносния резултат. С оглед на тези изводи съдът приема,
че определеното по реда на чл. 52 от ЗЗД обезщетение не следва да бъде
намалявано при условията на чл. 51 ал. 2 от ЗЗД.
Ищцата е освободена от внасяне на ДТ и разноски по реда на чл. 83 ал. 2
ГПК, поради което на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК ответникът следва да
заплати ДТ по сметка ПОС в размер на 1 400 лв. върху уважената част от
иска, както и сумата от 425,63 лв. - разноските по делото за възнаграждения
на вещите лица, заплатени от бюджета на съда.
С оглед уважената част от исковете и представените доказателства по реда
на чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА в полза на пълномощника на ищцата адвокат Р.Р. от
САК следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на
1 306,60 лв., определено в минимално предвидения размер в чл. 7 ал. 2 т. 4 от
Наредба № 1/2004 г. на ВАС съобразно защитавания оценяем интерес по иска
и уважената част от него.
С оглед изхода на делото в полза на ответника принципно се дължат
разноски съобразно отхвърлената част от иска при условията на чл. 78 ал. 3 от
ГПК и представените по делото доказателства за извършването им.
Установява се от представения с отговора на ИМ договор за правна помощ,
между ответника и адвокат П. е договорено адвокатско възнаграждение в
размер на 2 780 лв., заплатено в брой. С писмените бележки от ответника по
делото са представени извлечения от сметката на адвокат П., установяващи
заплащането на възнаграждението му по банков път преди приключване на
последното по делото заседание. При съобразяване на т. 1 и т. 11 от ТР № 6 от
06.1 1.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС и разпоредбата на
чл. 80 от ГПК, която определя краен срок за представяне на списъка на
направените разноски, който според съда се явява краен и за представяне на
доказателствата за извършването им, съдът приема, че доказателствата за
заплащане на адвокатското възнаграждение по банков път следва да бъдат
представени до приключване на последното съдебно заседание в съответната
инстанция. Ето защо съдът приема, че макар от ответника да са поискани
своевременно направените по делото разноски, то с оглед опровергаването на
заплащането им в брой и представянето на доказателствата за извършването
им чрез банкови преводи след приключване на последното по делото открито
съдебно заседание, същите не следва да бъдат присъждани на основание чл.
78 ал. 3 от ГПК.
17
Водим от горното, Окръжният съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 45 вр. чл. 52 от ЗЗД Д.Х.С., ЕГН **********
от гр. Плевен, ************ да ЗАПЛАТИ на малолетното дете Ц.И.Р., ЕГН
********** чрез неговата майка и законен представител на И.Р.Р., ЕГН
********** от гр. Плевен, *************, представлявана по делото от
адвокат Р.Р. от ВтАК, със съдебен адрес за призоваване:, гр. София,
*********** сумата от 35 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се във физически,
емоционални и психически болки и страдания от средна телесна повреда,
осъществена по непредпазливост на 26.10.2017 г. при непозволено
увреждане, съставляващо престъпление по чл. 343 ал. 3 б. „а“ във вр. с ал. 1 б.
“б“ във вр. с чл. 342 ал.1 от НК във вр. с чл. 20 ал. 2 и чл. 119 ал. 2 от ЗДвП,
за което ответникът е осъден с влязла в сила присъда по НОХД №1943/2019 г.
по описа на ПлРС, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от
26.10.2017 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения
иск за разликата до предявения размер на обезщетението от 75 000 лв. като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК Д.Х.С., ЕГН ********** от гр.
Плевен, ************ да ЗАПЛАТИ по сметка Плевенският окръжен съд
държавна такса в размер на 1 400 лв. и сумата от 425,63 лв. за направени по
делото разноски за възнаграждения на вещи лица.
ОСЪЖДА на основание чл. 38 ал. 2 от ЗА Д.Х.С., ЕГН ********** от гр.
Плевен, ************ да ЗАПЛАТИ в полза на адвокат адвокат Р.Р. от
ВтАК, личен № ********** от гр. София, *********** сумата от 1 306,60
лв. за адвокатско възнаграждение по оказана безплатна правна помощ по
делото на ищцата И.Р.Р., в качеството на майка и законен представител на
малолетното дете Ц.И.Р., ЕГН **********.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника Д.Х.С., ЕГН
********** от гр. Плевен, ************ на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК за
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение по делото съобразно
отхвърлената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Великотърновския Апелативен
18
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.
Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________
19