О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, Граждански състав
На 21 юли 2011 година
В закрито заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: АНГЕЛИНА ДИМИТРОВА
Като разгледа
докладваното от съдия А. Димитрова
Гр. дело № 168
по описа за 2011 година
За да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.
28 от КМЧП.
С молба
от 23.06.2011 год. ответниците по делото С.П., Диамантулас П.,
А.П. и Севастис П., чрез пълномощниците си адв. Й.Г. и адв. Р.Г. от САК, са
предявили възражение за неподсъдност на делото на българския съд – в частност
на Окръжен гр. Ямбол. За да обосноват това свое възражение са се позовали на
чл. 119 ал.3/ ГПК и чл.22, вр. чл. 2 от Регламент 44/
2001 год.( наричан по- долу Регламента) , с оглед обстоятелството, че всички
ответници са с местоживеене в Република
Гърция по смисъла на този Регламент, ГПК и Закона за гражданска регистрация.
Поради липсата на изключителна компетентност, или дерогация
между страните, твърдят че е приложим чл.2 от Регламент 44/ 2001 год. който,
както и нормите на чл. 105 / ГПК и
чл.111/ ГПК, отразяват принципа на forum conveniens, и не позволяват своеволен избор
на юрисдикция, с цел осуетяване
възможността за защита на ответника, както и тази за събиране на доказателства
в хода на производството.
Твърди
се още, че разглеждането на делото от Окръжен съд гр. Ямбол би било пряко
нарушение на правото на Европейския съюз и съществено би ограничило правата
на тези ответници в гражданския
процес, а стабилността на съдебния акт,
както и възможността той да бъде признат и изпълнен по местопребиваване на ответниците, биха били сериозна застрашени.
Иска се прекратяване на делото поради
неподсъдността му на българския съд – в частност на ЯОС.
В дадения на ищеца едноседмичен срок е
постъпила писмена молба по направеното
искане за прекратяване на делото с твърдение, че същото е неоснователно и не
следва да се уважава. Ищецът „Арис импорт експорт” ООД гр. Ямбол, чрез
пълномощника си адв. Г. от ЯАК твърди, че българския съд е компетентен да
разгледа спора между страните, т.к. е търговско дружество по смисъла на
българския търговски закон и вписано в търговския регистър в Агенцията по вписвания със седалище и адрес управление в Република България, а не физическо лице; че не всички ответници по исковата молба са с
местоживеене в Република Гърция, а първият от тях Г.А.П., гръцки гражданин е с
постоянно местоживеене в Р България; че се касае за множество ответници, които
са с различно местоживеене, или постоянен адрес в различни държави членки,
поради което е приложим чл.6.1 от Регламент № 44/ 2001, който дава право на избор на ищеца да предяви
иска си в държава - членка по
местожителството на един от ответниците.
Твърди се, че този принцип е
заложен и в българския ГПК съгласно нормата на чл.115 от същия,
а с оглед постоянния адрес на първия от ответниците в Р България гр. Ямбол, на осн.
чл.105 ГПК и чл. 2 т.1и т.2 от Регламент 44/ 2001, компетентен да разгледа
спора е Окръжен съд гр.Ямбол. Излагат се съображения, че следва да намери
приложение чл. 6.1 от Регламента, т.к. се касае за множество ответници, исковете
между които са в такава тясна връзка, че е целесъобразно делата да бъдат
разгледани и разрешени заедно, за да се избегне риска от противоречащи си
съдебни актове, евентуално постановени в
отделни производства. На следващо място се сочи, че с оглед спорното право - претенции произтичащи от договор за заем, в
случая е приложима разп. на чл.5.1 б.(а) от Регламента,
като се намират са неоснователни твърденията на молителите, че следва да намери
приложение разп.
на чл.22.2 от същия. Твърди се, че в случая
спорното право не попада в нито една от хипотезите на изключителната
компетентност по смисъла на чл.22 от Регламента, а още по–малко попада в
хипотезите по смисъла на т.2. Сочи се още и нормата на чл.59 от Регламента,
съгласно който съдът определя местоживеенето на страната в държава - членка,
като прилага вътрешното си право – в случая Закона за гражданската регистрация
и ГПК.
Съдът след като се запозна с
доводите на страните приема следното:
Гр.дело № 168/ 2011 г. по описа на ЯОС е образувано по искова молба
подадена от „Арис
импорт експорт” ООД гр. Ямбол
против 8 ответници - физически лица, гръцки граждани, първият от които е
със статут на постоянно пребиваващ в Република България и постоянен адрес в гр.
Ямбол, а останалите 7 ответници са с постоянен адрес гр.Александруполи -
Гърция. По същество са предявени субективно и обективно съединени искове за заплащане
на главница, мор. лихва и договорна
лихва от всеки един от ответниците, като претенциите произтичат от общо
юридически факт. Твърди се, че ищецът е дал в заем на наследодателя на
ответниците Антониос Г.П. парични суми по два договора за заем, като
последният поел задължение да върне заетите суми в срок до 31.03.2008 г. Той не
изпълнил задължението си и починал на 09.08.2008г., дължимата и невърната по заемните договори сума е пасив на наследството,
оставено от него. Твърди се, че задължени да върнат сумата са наследниците по
закон, предвид универсалното правоприемство, при
което наследството е съвкупност от
права, задължения и фактически отношения, което поражда правния интерес от
предявяване на субективно съединените искове. Съобразно квотите на наследниците
в наследството на починалия наследодател са определени и размерите на всеки
един от предявените искове за главница, договорна лихва и мор. лихва.
При тази фактическа обстановка
съдът намира, че възражението за липса на юрисдикция на българския съд да
разгледа спора между страните е допустимо, но по същество се преценява като неоснователно,
предвид следните съображения:
Съгласно чл.28 от КМПЧ международната
компетентност на българския съд се проверява служебно от съда, който е сезиран
със спора между страните. Съгласно
общата компетентност уредена в чл.4, ал.1, т.2 от същия кодекс, международната
компетентност на българските съдилища е налице, когато ищецът или молителят е
български гражданин, или е юридическо лице регистрирано в Република България.
Тъй като в случая се касае за претенция произтичаща от договорни отношения, следва да се вземе предвид и нормата на чл.15
от КМЧП, съгласно която българските съдилища са компетентни по искове от договорни отношения, освен случаите по чл.4, и когато мястото
на изпълнение на задължението е в Република България. Съгласно чл. 68 от ЗЗД в случаите, когато местоизпълнението
на задължението по договора не е
определено от закона, от договора или от естеството на задължението, при
парични задължения за такова се счита местожителството на кредитора по време на
изпълнение на задължението.
От приложените към исковата молба договори за
заем е видно, че липсва уговорено местоизпълнение на
задължението по чл.6.1 от него - заемателя да върне
заетата сума, поради което настоящия съдебен състав намира, че по смисъла на
чл.5.1.(а) от Регламента, чл.15 от КМПЧ,
вр. с чл.68, ал.1, б.”б” ЗЗД българският съд е компетентен
да разгледа настоящия спор между страните.
Съдът намира за основателен и довода на ищеца,
че в случая следва да намери приложение разп. на чл.
6.1 от Регламента, според който едно лице, което има местожителство в държава-
членка, когато то е един от множество ответници, може да бъде преследвано в
съдилищата по мястото, където който и да е от тях има местожителство, при
условие, че исковете са дотолкова свързани, че е целесъобразно те всички да
бъдат разгледани и решени заедно. В настоящия
случай се касае за субективно съединени искови претенции, които произтичат от един и
същи юридически факт, респективно почиват на едно и също основание, поради
което целесъобразно е те да бъдат разрешени и разгледани заедно. Тъй като първият от ответниците е с постоянно
местожителство ***, следва да намери приложение на чл.6.1 от Регламента,
вр. с чл.105 ГПК.
Като неоснователно се преценява твърдението
във възражението за неподсъдност, че в
случая следва да намери приложение чл.22, вр. с чл.2 от Регламент
44/ 2001. В случая уредената с чл. 2
обща юрисдикция не намира приложение, т.к. следва да се приложи специалната
юрисдикция, уредена в чл.5 и следващите от Регламента. Касае е се за лица,
които имат местожителство в държава членка – Р Гърция, а са съдебно преследвани
в съд на друга държава членка - Р България и съгласно чл.3 от Регламента такова
преследване е допустимо при съблюдаване
на правилата установени в раздел 2 до7 на тази Глава, първото от които е уредено в чл.5.1(
а) от Регламента и намира приложение по съображенията изложени по-горе – спорът
между страните е във връзка с договор, изпълнението на задължението по който е
в местожителството ( седалището) на
кредитора – ищец делото .
Неоснователно е и твърдението, че в случая следва да намери
приложение чл.22 от Регламента, който
урежда изключителната юрисдикция на съдилищата, без оглед местожителството на
страните, т.к. настоящия казус не попада в нито една от хипотезите визирани в
него.
В обобщение следва да се каже,
че настоящия казус следва да се разгледа
от българския съд, в юрисдикцията на който попада по нормите на Регламент 44/
2001 год. - специалната юрисдикция
уредена в чл.5.1. (а) и чл.6.1 от Регламент 44/2001, която изключва
юрисдикцията по чл.2 и чл.22 от същия регламент, и по нормите на чл. 4 ал.1 т.2 от и чл.15 от
КМЧП. По правилата на чл. 105/ ГПК, който урежда местната подсъдност,
делото следва да се разгледа от Окръжен съд гр.Ямбол.
Водим от горните съображения и на
осн. чл.28 от КМПЧ,
Ямболският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С.П., Диамантулас П., А.П. и С.П.,*** - Република Гърция, предявено
чрез пълномощниците им адв.Й.Г. и адв. Р.Г. от САК, за
прекратяване на гр.д.№ 168/ 2011 г. по описа на същия съд, поради неподведомственост на спора на българските съдилища.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на
страните чрез процесуалните им представители, пред Апелативен съд гр. Бургас .
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: