№ 356
гр. Плевен, 21.06.2021
год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд-Плевен, пети състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми май две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
Председател: Катя Арабаджиева
при
секретаря Цветанка Дачева, като разгледа
докладваното от съдия Арабаджиева административно дело № 239 по описа на Административен съд Плевен за
2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 64, ал. 4 от Закона за изпълнение на
наказанията и задържане под стража (ЗИНЗС).
Образувано е въз основа на жалба с
вх.№1580/31.03.2021год., уточнена с жалба вх.№1865/14.04.2021 год. от Г.В.П. с
ЕГН **********, изтърпяващ наказание в затвора Белене, против Заповед
№Л-923/25.03.2021 год. на Началника на затвора гр.Белене, с която е отказано
преместване на П. в затворническо
общежитие от отрит тип.
В първоначалната жалба се сочи, че оспорената заповед е незаконосъобразна, неотговаряща на материалния закон и издадена в разрез с целите на ресоциализирането на жалбоподателя. Чрез тази заповед не се прилага никаква превантивна мярка срещу П., не се стимулира неговата позитивна линия на поведение. Счита, че отчетените оценки на риска от рецидив и вреди от страна на затвора – Белене не отговарят на истината, тъй като с него не са водени консултативни срещи и беседи, които са част от изпълнението на присъдата му. В затвора е от четири години и за пръв път чрез тази заповед разбира, че стойностите на риска от рецидив и към обществото се изразяват цифрово. Твърди, че му е дадена средна оценка на риска, но тези оценки се правят по метод и по критерии, които не са му известни. Твърди, че с него беседи не са провеждани, не му е разяснено какъв е планът на неговата присъда, каква е оценката на неговия риск в цифрово изражение. Сочи, че беседи с него са провеждани единствено от служители на МВР, служители на следствието, не и от социални работници. Тези беседи са многократни и не са свързани с въпроси на неговата присъда или с плана на неговата присъда. Твърди, че на тези срещи са го подтиквали и насърчавали, че ако им доносничи и клевети други лишение от свобода, ще му ходатайстват пред началника на затвора и администрацията да се свалят рискови точки. Твърди, че с цел да не казва истината, е преведен от затвора София в затвора Белене, защото е подал жалба/сигнал до Специализирана прокуратура от 24.10.2019 г. с пр. пр. № 2161/2019 г. гр. София и е образувана пр. пр. № 20955/2019 г./24.02.2020 г., като са наведени доводи за извършено престъпление по чл. 301 от НК от служители при затвор град София, както и от лице, което заема длъжността началник на затвора София. Друга причина за отказа да бъде преместен е, че докато е изтърпявал наказание в условията на 7-ма група, между него и друг лишен от свобода е възникнала „психологическа несъвместимост“ и жалбоподателят не е успял да преодолее несходството с другия лишен от свобода и се е наложило преместването му в друга затворническа група. Твърди, че и това не кореспондира с реалността, „психологическа несъвместимост“ няма. Сочи, че другият лишен от свобода при завръщането си от „прекъсване“ е внесъл няколко вида наркотици и телефони, които са забранени в затворите и П. като добросъвестен човек сезирал Окръжна прокуратура гр. Плевен и заради това помолил да бъде преместен в друга затворническа група. С него не е разговарял психолог и не става ясно как е определена „психологическа несъвместимост“ между него и друг лишен от свобода. Твърди, че администрацията на затвора Белене е подведена от другия лишен от свобода да бъде пуснат , за да си лекува зъбите и той внесъл безпрепятствено наркотици и телефони, за да си изкара пари. Счита, че Началникът не се интересува какво е внесено в затвора Белене, а е засегнат, че жалбоподателят не е сезирал администрацията на затвора, а е сезирал Окръжна прокуратура – Плевен. Последната причина, която е посочена като основание за отказа е, че П. е нарушил У.П.О., във връзка с което е изтърпял остатъка от У.П.О. Навежда доводи, че с последното основание за отказа се нарушава чл. 7 от ЕКПЧ, който член постановява абсолютно „неналагане на наказание без закон“, като при това той е изтърпял целия остатък, като е спазвал всички правила в затворите, в които е бил превеждан. Счита, че при постановяване на отказа не е взет предвид факта, че П. е помогнал на българското общество и е спасил човешки животи, че с риск за неговия живот и животът на неговото семейство, е оказал съдействие на органите на МВР и на прокуратурата, на специализираните органи, в следствие на което съдействие са разкрити особено тежки престъпления по отношение на знакови лица, по които има постановени доживотни присъди. Никъде в заповедта за отказ не се споменава, че е бил „нарочен“, за да бъде осъден. Позовава се на протокол за разпит на свидетел от Великотърновския апелативен съд, нак. отделение по ВНОХД 49 от 2012 г. на свидетел В.Ц. и сочи, че превеждането му от затвора София в затвора Белене е с цел неговият живот и здраве да бъдат застрашени, въпреки допълнителните гаранции, дадени от Българското Министерство на правосъдието до Генералната прокуратура на Германия съгласно уточнение на Върховен областен съд на Франкфурт, издадено от 2-ро наказателно отделение на Германския съд с решение № 2 AUSLA 53/18 от 21.08.2018 г. Позовава се на горното решение на германския съд, който е изискал допълнителна гаранция от Министерството на правосъдието на Република България, че ще даде възможност на германското посолство да посещава П. небюрократично, за да се информира за условията на задържане. За да се информират, че условията на задържане в България отговарят на минималните европейски стандарти. Счита, че тези гаранции не са спазени, че той е преведен да изтърпява наказанието си в затвора – Белене, който затвор е на 300 км от неговия адрес, с което счита, че се нарушава чл. 3 от ЕКПЧ, който посочва, че човек не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отношение или наказание. Твърди, че умишлено е изолиран от неговото семейство и близки, за да няма никакъв социален контакт. По този начин началникът на затвора – Белене нарушава правото по чл. 7, т. 1 и т. 2 и чл. 8 от ЕКПЧ като с умисъл се намесва в личният му живот, като го е изолирал от неговото семейство, за да не могат да го посещават. Видно още от решението на съда в Германия е, че е поискана допълнителна гаранция от българското Министерство на правосъдието, че ще бъдат спазени минималните европейски стандарти на чл.3 от ЕКПЧ, като е дадена гаранция, че П. ще бъде разпределен в затвор отделно от другите членове на престъпни групи, с които има конфликти. Сочи, че дори в момента е настанен в затвор с лицето С. П. М., който е член на престъпната група, заради която е осъден и макар да са в различни групи, е бил допуснат два пъти да отиде и да говори с П.. Твърди, че откакто е постъпил в затвора, не е наказван, спазва дисциплината, има формалното право да бъде преместен в ЗООТ от 30.04.2020 г.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява
лично, счита заповедта за незаконосъобразна и моли съда да я отмени и да бъде преместен
в затвор със занижена охрана за доизтърпяване на наложеното му наказание.
Ответникът- Началникът затвора-Белене, е
депозирал писмен отговор с вх.№2076/23.04.2021 год., в който е изразил подробно
писмено становище за неоснователност на подадената жалба. В съдебно заседание
ответникът се представлява от юрисконсулт У. с пълномощно на л.85 от делото,
който оспорва жалбата. Твърди, че оспорващият
не навежда пороци на оспорената заповед, а има претенции, че преди издаване на
заповедта с него не е работено. От разпита на свидетелите в съдебно заседание
според ответника се установява, че социалните работници са работили с П.,
изготвена е оценка на риска, отчетени са положителни промени в поведението му,
за което е заменен първоначално постановения режим на общ. Счита, че правилно е
изразеното становище, че работата с него трябва продължи в посока снижаване
стойностите в оценката на риска. Обстоятелството, че в постановения изпитателен
срок, в който е бил предсрочно освободен, е извършил ново умишлено
престъпление, е отчетено, че веднъж администрацията на затвора гр.София е
сгрешила в преценката си по отношение на неговото поведение. На това основание
счита, че неговото поведение следва да се наблюдава по-внимателно и не бива да
бъде извеждан в условия, където контрола върху поведението му е много занижен. Сочи,
че преди издаване на атакуваната заповед началникът на затвора не е изискал
становище от началника на затворническото общежитие, т.к. началникът на
затворническото общежитие не го познава, той никога не го е виждал. На
началника на затвора служебно е известно обстоятелството по чл.43, ал.4, че към
момента на издаване на заповедта в затворническото общежитие е налице минимално
установената жилищна площ и отказът не е постановен на това основание. Счита,
че заповедта е издадена от компетентен орган в рамките на неговите пълномощия,
изискани са становища на началник сектор „Социални дейности и възпитателна
работа“, както и на заместник началника по надзорно-охранителна дейност. Ето
защо моли съда да отхвърли жалбата и да
потвърди оспорената заповед като
правилна и законосъобразна. Претендира 80 лв. разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Административен съд-Плевен, пети състав,
като съобрази събраните по делото
доказателства, доводите на страните и закона, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Не се спори по делото, че Г.П. постъпва в затвора в гр. София на
22.09.2018г., а на 22.10.2019г. е преместен в затвор Белене, където понастоящем
изтърпява наказание „лишаване от свобода“. За периода от 22.09.2018г. до
21.08.2020г. е изтърпял наказание по ЧНД 2105/03 на СГС, в размер на 2 год. 4
мес. 13 дни (чл. 70, ал. 7 от НК). След това е приведено в изпълнение наказание
по НОХД 188/2011 на ОС Русе, в размер на 3 год. 6 мес. лишаване от свобода, за
престъпление по чл. 321, 354а от НК. Определен е първоначален строг режим от
12.10.2018г., заменен на общ от 30.04.2020г. Начало на наказанието 21.08.2020г.,
като към 19.03.2021г. е с остатък 01 год. 10 мес. и 28 дни.
С молба от 26.02.2021 год. на л.48 от
делото, до началника на затвора Белене, П. е поискал да бъде одобрен за превод
в ЗООТ "Белене" към затвора Белене.
Изготвена е Експертна психологическа оценка
на П. на 26.02.2021 год., в която е отразено, че към момента не са регистрирани
данни, свързани с патология при психичния статус на лицето. Като цяло декларира
да следва нормативно съобразена линия на поведение в пенитенциарна среда. Вероятността
от нарушения на норматива при изследваното лице към момента на оценката е самооценена
в средните граници, определяща би била преработката на събития и ситуации в
емоционално-волеви план. Удачно е при възлагане на отговорности, съобразяване с
личностните и поведенчески характеристики.
Направено е Предложение от инспектор „СДВР“
на 9-та затворническа група, за преместване в ЗООТ Белене на основание чл.64,
ал.1 от ЗИНЗС на л.св.П.. В нея е посочено, че първоначалната, както и
последната текуща оценка е средна към ниска-45 т. Не се отчитат значими рискови
фактори, със среден към нисък риск от рецидив и нисък риск от вреди. Бил
разпределен в 7-ма група, към момента на становището-в 9-та поради
психологическа несъвместимост, без да е влизал в конфликти. Полага усилие
да направи задълбочен анализ на деянието,
да осмисли отговорността, вината и вредите. Разсъдлив , сериозен , отговорен,
зрял и почтителен. Има желание за работа и полага доброволен труд. Полага
усилия да покаже, че съжалява за правонарушенията и че е направил нужните
изводи и заключения. Награждаван с писмена похвала и удължено свиждане, един от
най-дисциплинираните, служи за пример на останалите. Коректен, лоялен,
диалогичен. Режимът му е заменен от строг на общ. В цялостната му линия на
поведение се наблюдава зрялост, умерени и преценени реакции. Има добър
самоконтрол. Направен е извод, че нуждата от една по-плавна и постепенна
ресоциализация може да бъде удовлетворена чрез поставянето му в по-открита и не
толкова рестриктивна среда, каквато е тази в общежитието. На тези основания е
направено предложението от инспектор „СДВР“, на основание чл.64, ал.1 от ЗИНЗС,
П. ***.
Изготвено е и Становище от началник сектор
СДВР, в което е прието, че на този етап от изтърпяване на наказанието лишаване
от свобода П. все още не следва да бъде преместен в ЗООТ. Посочено е, че отчетеният риск е със
средни стойности, клонящ към нисък. В условията на затвора са отчетени опасения
във връзка с въпроси на контрола и нарушение на задълженията. Посочено е, че в
процеса на изтърпяване на наказанието с П. са провеждани индивидуално-консултативни срещи и беседи за проследяване динамиката на
риска, като са отчетени леки занижения в стойностите на риска, но при
последното оценяване отново са отчетени средни стойности на риска Отчита се понижение
в съдържателен план, не и цифрово занижение, като снижението е по посока на
осъзнатост на проблемите и по-високо ниво на самокритичност, както и по
отношение мотивацията за спиране на правонарушенията. Подробно е описано
поведението на П.. Направен е извод, че въпреки всички описани позитиви в
поведението на П., на този етап от изтърпяване на наказанието все още е налице
среден риск, което налага нуждата от продължаване работата с него по снижаване
стойностите на риска. Взето е предвид, че П. е нарушил изпитателния срок на УПО,
което е показател, че гласуваното доверие не е оправдано и е направена
преценка, че следва да продължи работата по снижаване стойностите на риска. Ето
защо е дадена преценка от началник сектор „СДВР“, че на този етап не подкрепя
направеното от инспектор СДВР предложение П. да бъде преместен в ЗООТ за
доизтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“.
Изготвено е Становище от главен инспектор
ЗНРНОД, в което е прието, че с цялостното си поведение, труда и положителното
отношение към изпълнение плана на присъдата, П. е показал в действителност положителен
резултат в третирането. Но въпреки всички описани позитиви в поведението му, на
този етап от изтърпяване на наказанието все още е налице среден риск, което
налага нуждата от продължаване работата с него по снижаване стойностите на
риска. Направено е предложение да продължи проследяването на позитивите в
поведението на П., да продължи работата по снижаване на риска и на по-късен
етап от изтърпяване на наказанието отново да бъде изготвено предложение. В
заключение е счетено, че П. не може да бъде преместен в ЗООТ.
Изразено е становище от ответника чрез
юрисконсулт У., че не е изискано
становище от началника на ЗООТ Белене по повод молбата на П. за преместване,
тъй като на началника на затвора Белене служебно е известно обстоятелството по
чл.43, ал.4 от ЗИНЗСП, че към момента на издаване на заповедта за отказ за
преместване, е налице минимално установената жилищна площ, а и отказът не е
постановен на това основание.
Издадена е и оспорената в настоящото
производство Заповед №Л-923/25.03.2021 год. на Началника на затвора гр.Белене,
с която е отказано преместване на П. в
затворническо общежитие от отрит тип. Прието е в мотивите на заповедта, че л.св.
Г.П. постъпва в затвора в гр. София на 22.09.2018г., а на 22.10.2019г. е
преместен в затвор Белене. За периода от 22.09.2018г. до 21.08.2020г. е
изтърпял наказание по ЧНД 2105/03 на СГС, в размер на 2 год. 4 мес. 13 дни (чл.
70, ал. 7 от НК). След това е приведено в изпълнение наказание по НОХД 188/2011
на ОС Русе, в размер на 3 год. 6 мес. лишаване от свобода, за престъпление по
чл. 321, 354а от НК. Първоначален строг режим от 12.10.2018г., заменен на общ
от 30.04.2020г., от която дата формално придобива право за преместване в ЗООТ.
Начало на наказанието 21.08.2020г. Към 19.03.2021г. е с остатък 01 год. 10 мес.
и 28 дни. Посочено е още, че по отношение на л. св. П., първоначално
изготвената оценка на риска от рецидив и вреди е отчела среден към нисък риск.
Отчетеният риск от вреди е със средни стойности, клонящ към нисък. В условията
на затвора, са отчетени опасения във връзка с въпроси на контрола и нарушение
на задълженията. В процеса на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода са
провеждани индивидуално-консултативни срещи и беседи като част от изпълнение на
плана на присъдата, за проследяване динамиката на риска. В тази връзка са
отчетени леки занижения в стойностите на риска, което е отразено както в цифрово,
така и в процесуално-съдържателно изражение. При последното оценяване обаче отново са отчетени средни стойности на риск.
Отчетено е снижение, но само в
процесуално-съдържателен план, а не е налице цифрово занижение в стойностите.
Снижението е по посока към осъзнатост на проблемите и по-високо ниво на
самокритичност, както и по отношение мотивацията за спиране на
правонарушенията. Рискът от вреди е отчетен като нисък както по отношение на
обществото, така и в условията на затвора. В настоящият етап от изтърпяване на
наказанието, не се потвърждават отчетените в началото опасения в поведенчески
план.
Посочено е още в заповедта, че през време
на престоя си в условията на затвора гр. Белене, л. св. П. полага усилия за
задълбочен анализ по отношение осмисляне на отговорността, вината и вредите.
Проявява се като разсъдлив, сериозен и отговорен. Държи се почтително, като
зрял човек. Изявява желание за полагане на трудова дейност, включително и на
доброволен труд, в ремонтните дейности в групите. Награждаван е с писмена
похвала и с удължено свиждане, за проявена дисциплинираност. Старае се да
проявява постоянство и се проявява като коректен, диалогичен и лоялен. Същият
не е нарушавал вътрешния ред и правила. Демонстрира добро поведение, с което
дава добър пример на останалите лишени от свобода. Във връзка с това л. св. П.
е поощряван с награди, и за стимулиране
позитивната линия на поведение, първоначално постановеният строг режим е
заменен в по-лек със заповед на Началник затвора гр. Белене на общ.
Описано е още, че през време на изтърпяване
на наказанието лишаване от свобода в условията на 7-ма група, между л. св. П. и
друг лишен от свобода е възникнала психологическа несъвместимост. Макар и да не
е влизал във физически конфликт, л. св. П. не е успял да преодолее несходството
с другия лишен от свобода и се е наложило преместването му в друга
затворническа група.
Направен е извод, че въпреки всички описани
позитиви в поведението на л. св. П., на този етап от изтърпяване на наказанието
все още е налице среден риск, което налага нуждата от продължаване работата с
него по снижаване стойностите на риска. Взето е предвид, че л. св. Г.П. е
нарушил изпитателния срок от УПО, във връзка с което е изтърпял остатъка от
нарушеното УПО. Това е прието за показател, че въпреки предоставеният шанс,
гласуваното доверие не е оправдано и следва да се има предвид при изготвяне
преценка за преместване в ЗООТ.
Прието е в заповедта, че следва от страна
на ИСДВР да продължи работата по снижаване стойностите на риска, като е
отказано преместване на П. в ЗООТ.
Заповедта е издадена на 25.03.2021год., а
жалбата против нея е подадена на 31.03.2021 год. и е заведена с вх.№1580 в
деловодството на съда.
Установява се още от доказателствата по
делото, че с приложената на л.86-89 Заповед №Л-4552/18.10.2019 год. на ВПД
Главен директор на ГДИН, П. е преведен от затвора София в затвора Белене за
доизтърпяване на наложеното наказание.
С предходна своя Заповед №Л-2319/6.08.2020
год. началникът на затвора Белене също е отказал преместване на л.св.П. ***.
В съдебно заседание са разпитани, по искане
на жалбоподателя, свидетелите Н.Л.К. и А.П.Т..
Свидетелят Н.К. съобщава, че работи като
началник сектор „Социални дейности и възпитателна работа“ 21 години. Сочи при
разпита си в съдебно заседание, че не е налице открит конфликт между
жалбоподателя и друг лишен от свобода, става въпрос за неразбирателство с друг лишен
от свобода, с когото са били в една килия. Стигнало се до там, че социалният
работник написал докладна записка, че те вече не могат да съжителстват заедно, жалбоподателят
подал молба за преместване в друга група, в резултат на това началникът на разпределителна
комисия внесъл докладната записка от социалния работник, ведно с молбата на П. за
преместване в друга група, в съвсем друга сграда, в друг корпус и П. бил преместен. Твърди, че с П., противно на
твърденията на последния в жалбата, са провеждани беседи, срещи от страна на социалните
работници. Сочи, че последното препланиране на присъдата е направено през
януари 2021 и се прави съвместно с лишения от свобода, т.е. предоставя му се
информация какъв ще бъде новия план на присъдата, какви цели и задачи са
поставени. От една страна такива срещи и беседи се планират, от друга страна
обаче всеки ден лишеният от свобода може да поиска среща и беседа, ако има
въпрос или проблем, може да потърси разговор със социален работник за
изясняване на въпроси, които го касаят, или разрешаване на възникнал проблем.
Знае, че П. е участвал в различни социални дейности и културни мероприятия. Съобщава
още, че за работа с лишения от свобода се изготвя оценка на риска, която
представлява набор от въпроси, базирани на 14 различни раздела. За всеки раздел
се поставя определена количествена стойност под формата на точки, която казва
дали е налице риск в тази зона. Не е необходимо да се разпитва в детайли
лицето, на което социалният работник прави оценка, т.к. оценката на риска се
базира на комплекс от информация – взимат се предсъдебни доклади, доклади от
поведението на лишения от свободата в арестите, в които е пребивавал, от
следствените действия от лицата, които са ги провеждали. На база на цялата
информация от тези 14 раздела, като например трудова заетост на лишения от
свобода, дали е налице жилище и годност след като бъде освободен да има къде да
се върне и да пребивава на определен адрес, какви са неговите взаимоотношения с
лицата от другия пол, как се отнася към децата, дали употребява алкохол, дали
има употреба на наркотици и т.н. , се прави оценка на риска. Когато приключи
цялостната оценка, т.е. цялостното интервю, се прави сборуване и се получава
обща стойност. Ако тя е от 0 до 40 точки, тогава се говори за нисък риск от
рецидив, т.е. има малка вероятност лицето да извърши ново правонарушение и няма
риск от сериозни вреди. Едното е малък риск от рецидив, т.е. лицето може да
извърши ново престъпление след като бъде освободено, от друга страна обаче се говори
за риск от вреди, който е в три насоки: вреди за себе си, т.е. изследва се дали
лицето може да се самонарани или да направи опит за самоубийство, от една
страна. От друга страна риск по отношение на други лишени от свобода – дали
може да навреди на хомосексуалисти, на лица, които са с други разбирания или с
които е имал проблеми и от трета страна се изследва риска от вреди по отношение
на служителите. Когато се изследва това, ако се получи от 0 до 40 точки, рискът
е нисък, а когато точките са от 40 до 80, се говори за среден риск, както е в
случая 45- рискът е среден, клонящ към
нисък. Висок риск е над 80. Ако е над 100 вече е много висок. Сочи, че вероятно
на 30 април 2020 г. е заменен режима в по-лек, и предполага че тогава е
направена тази оценка на риска по повод на предложение за промяна на режим, при
която П. е получил 45 точки. През януари 2021 г. е правено планиране на
присъдата, а за да се планира, се прави оценка на риска и затова предполага, че
през януари 2021 год. също е правена оценка на риска. В много случаи оценката
на риска остава с непроменени стойности, а може дори да се завишава. Сочи, че
когато се прави планирането на присъдата,
се прави на база на оценката, за да може да се работи с осъдения в тези
проблемни зони, за да се снижи риска. Когато планирането се направи, лишеният
от свобода се кани за беседа, съобщава му се какви са неговите проблеми, в кои
зони са проблемите, във връзка с това какви цели и задачи се набелязват за
снижаване на този риск.
Свидетеля А.П.Т. съобщава, че работи в
затвора гр.Белене като инспектор „Социални дейности“ и отговаря за групата, в
която се намира П. в момента. Цялата минала година и тази работи с
жалбоподателя. До края на миналата година той бил в седма група, в началото на
тази година свидетелят поел друга група. Малко след това П. също дошъл в тази
група. Не е имало сериозни конфликти с други лишени от свобода. За да направи
предложението за преместване, взел
предвид поведението на П. в групата.
Изготвил е две предложения – през 2020 год., когато П. бил в седма група
и сега, когато вече е в девета. Сочи, че за да направи предложенията, се е
ръководил от поведението на П.-не е нарушавал реда и дисциплината, не са му
налагани дисциплинарни наказания.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата срещу процесната заповед е подадена
в срока по чл. 64, ал. 4 от ЗИНЗС от
активно легитимирана страна-адресат на акта, при наличието на правен интерес от
търсената защита, срещу годен за обжалване административен акт, пред
компетентния съд, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
При проверка материалната компетентност на
издателя на оспорената заповед, съдът намира, че процесната заповед е издадена
от компетентен орган с оглед изискванията на чл. 64, ал. 2 от ЗИНЗС, а
именно началникът на затвора Белене.
Съдът намира, че актът е мотивиран в
достатъчна степен, издаден е при спазване на административно производствените
правила, и съответства на материалния закон и на целта на закона.
Упражняването на административното
правомощие за преместване на лишени от свобода в затворническо общежитие от
открит тип, е възможно при изпълнение на визираните в чл. 64, ал. 1 от ЗИНЗС
предпоставки. Съгласно последната норма, лишените от свобода с добро поведение,
които са изтърпели най-малко една четвърт, но не по-малко от 6 месеца от
наложеното наказание в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип,
могат да бъдат премествани по инициатива на началника на затвора или по тяхна
молба за доизтърпяване на наказанието в затворнически общежития от открит тип.
Съгласно чл. 64, ал. 2 от ЗИНЗС,
началникът на затвора се произнася с мотивирана заповед след вземане на
становището на ръководителя на направлението за социална дейност и възпитателна
работа, на заместник-началника по режимно-охранителната дейност и на началника
на съответното затворническо общежитие относно поведението на осъдения по време
на изтърпяване на наказанието и съобразно изискването на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС.
В конкретния случай л. св. П. е подал молба
за преместване в ЗООТ Белене. Видно от данните по делото, л. св. П. е постъпил в затвора в гр. София на 22.09.2018г., а на
22.10.2019г. е преместен в затвор Белене. За периода от 22.09.2018г. до
21.08.2020г. е изтърпял наказание по ЧНД 2105/03 на СГС, в размер на 2 год. 4
мес. 13 дни (чл. 70, ал. 7 от НК). След това е приведено в изпълнение наказание
по НОХД 188/2011 на ОС Русе, в размер на 3 год. 6 мес. лишаване от свобода, за
престъпление по чл. 321 от НК. Наказанието
изтърпява при условията на първоначално постановен строг режим от 12.10.2018г., заменен на общ от
30.04.2020г. Към 19.03.2021 год. е изтърпял 00 год. 06 мес. 28 дни, от арест-00
год. 10 мес. 08 дни, от работа 00 год. 01 мес.26 дни, всичко-01 год. 07 мес. 02
дни, остатък – 01 год. 10 мес. 28 дни. Т. е. изпълнена е една от предпоставките
по чл. 64 ал1 от ЗИНЗС, а
именно лишеният от свобода да е изтърпял най-малко една четвърт от наказанието,
но не по-малко от шест месеца, в затвор или затворническо общежитие от закрит
тип.
От друга страна, видно от съдържанието на
цитирания по-горе текст на чл. 64, ал. 1 от ЗИНЗС,
законът е предоставил право на административния орган да извърши преценка по
целесъобразност на исканото преместване, като в нормата е употребен израза
"могат да бъдат премествани". Наличието на законово изискуемите
предпоставки за преместване на лишен от свобода в затворническо общежитие от
открит тип, не е достатъчно основание да задължи административния орган да
постанови неговото преместване. Срокът на изтърпяното до момента наказание, сам
по себе си, не е достатъчно основание да обоснове преместване. Нормата
задължава началника на затвора да прецени доколко, с оглед поведението на
лишения от свобода, това преместване би било целесъобразно. Преценката кое
поведение представлява достатъчна и основателна предпоставка за преместване
обаче, се прави на база дадени становища на ръководителя на направлението за
социална дейност и възпитателна работа (СДВР) и заместник-началника по
режимно-охранителната дейност относно поведението на осъдения по време на
изтърпяване на наказанието. В тази връзка преценката на административния орган
е по целесъобразност, което от своя страна не подлежи на съдебен контрол.
Съгласно чл. 169 от АПК, при оспорване на
административен акт, издаден при оперативна самостоятелност, съдът проверява
само дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и
спазил ли е изискването за законосъобразност на административните актове.
В случая, видно от изложените в заповедта
мотиви, административният орган е констатирал, че са изпълнени формалните
изисквания на чл. 64, ал. 1 от ЗИНЗС –
оспорващият е изтърпял изискуемата част от наложеното наказание. Но при П.
както първоначално изготвената оценка на
риска от рецидив и вреди, така и при последното оценяване, е отчетен риск от вреди със средни стойности, клонящ към нисък. В
условията на затвора, са отчетени опасения във връзка с въпроси на контрола и
нарушение на задълженията. Действително, отчетени са леки занижения в
стойностите на риска, но това снижение е само в процесуално-съдържателен план,
а не е налице цифрово занижение в стойностите. Отчетено е правилно, в
съответствие със становищата на
заместник-началника режимна и
надзорно-охранителна дейност и началник
сектор СДВР, че снижението е по посока към осъзнатост на проблемите и
по-високо ниво на самокритичност, както и по отношение мотивацията за спиране
на правонарушенията. Отчетени са полаганите от П. усилия за задълбочен анализ
по отношение осмисляне на отговорността, вината и вредите, неговата разсъдливокт, сериозност и отговорност, проява
на старание, коректност, диалогичност, лоялност. Отчетена е като цяло
положителна тенденция в насока , че се държи почтително, като зрял човек, че изявява
желание за полагане на трудова дейност, включително и на доброволен труд, в
ремонтните дейности в групите. Отчетено е, че е награждаван с писмена похвала и с удължено свиждане, за
проявена дисциплинираност. Цялостното му поведение е преценено като добро, което
е обусловило и замяна на първоначално постановеният строг режим в по-лек-общ,
със заповед на Началник затвора гр. Белене. В този смисъл са и показанията на
разпитаните свидетели, които съдът кредитира с доверие като съответни на
събраните писмени доказателства.
Независимо обаче от тази обща като цяло
позитивна оценка на поведението на П., при оценката на риска са отчетени и
някои тенденции като възникналата психологическа несъвместимост между
жалбоподателя и друг лишен от свобода, докато П. е бил в 7-ма група. Макар и
тази несъвместимост да не е прераснала
във физически конфликт, е отчетено , че П. не е успял да преодолее несходството
с другия лишен от свобода и се е наложило преместването му в друга
затворническа група. Данни за възникнали отношения между П. и М., които са били
в една килия, по повод подаден от П. сигнал за разпространение на
наркотични вещества и други забранени
предмети от страна на М., се съдържат и
в Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 5.03.2021
год., приложено на л.106-107 от делото. Последното според разбирането на
настоящия състав на съда има съществено значение с оглед преценката, която се
прави във връзка с оценката на риска от гледна точка на очертаните четири зони
на риск, които освен с настоящото правонарушение, за което търпи наказание, са
свързани още с нагласите, начина на живот и обкръжението и начина на мислене.
Като негатив е отчетено и нарушаването на изпитателния срок от УПО, във връзка
с което нарушаване П. е изтърпял
остатъка от нарушеното УПО. Вземането предвид от администрацията като критерий
на това обстоятелство не съставлява както твърди П. повторно наказване по
смисъла на закона. Да , действително по повод нарушението, П. е изтърпял остатъка от нарушеното УПО. Но
този факт има значение с оглед на преценката на администрацията, че въпреки
гласуваното му доверие, въпреки предоставения му шанс, основано също на
цялостното му тогавашно поведение, П. не е оправдал гласуваното доверие, което
е взето предвид при преценката вероятно относно неговите нагласи. По-конкретно
обективно това обстоятелство е взето предвид именно при отчитане стойностите на риска, а не
представлява повторно наказване. Ето защо според съда, при съвкупна преценка на
всички обстоятелства и въпреки като цяло всички позитиви в поведението на П.,
администрацията на затвора в последната изготвена оценка на риска е отчела
средни стойности на риск и е направил извод, че на този конкретен етап от
изтърпяване на наказанието, по отношение на жалбоподателя все още е налице
среден риск, което налага нуждата от продължаване работата с него по снижаване
стойностите на риска. Ето защо, началникът на затвора, след анализ на
обстоятелствата и изложеното в становищата на длъжностните лица е преценил, че
молбата на лишения от свобода не следва да бъде удовлетворена, като се е
позовал на определени изводи и заключения, съдържащи се в приложените
становища, в изпълнение на нормата на чл. 64, ал. 2 от ЗИНЗС.
Като е изложил тези подробни мотиви, ответникът е изпълнил задължението си да
обоснове взетото от него решение за отказ от преместване на лишения от свобода,
като правилността на това решение е извън обхвата на съдебната проверка с оглед
предоставената от закона оперативна самостоятелност на началника на затвора за
преценка по целесъобразност. В рамките на дискреционната власт на
административния орган е да прецени дали лицето следва да бъде преместено от
заведение от закрит тип в заведение от открит тип. След като органът разполага
с оперативна самостоятелност по отношение преместването на лишения от свобода,
същият е действал в пределите на тази оперативна самостоятелност и е мотивирал
преценката си с излагане на конкретните съображения, от които се е ръководил,
като са спазени изискванията за законосъобразност на административния акт, в
това число принципът на чл. 6 от АПК.
Изводите на органа за стойностите на риска
по отношение на П. не се променят от релевираните от П. въпроси, за които е направил оплаквания в
настоящото производство, свързани със следните факти : че е помогнал на
българското общество и е спасил човешки животи,
че с риск за неговия живот и животът на неговото семейство, е оказал
съдействие на органите на МВР и на прокуратурата, на специализираните органи, в
следствие на което съдействие са разкрити особено тежки престъпления по
отношение на знакови лица, по които има постановени доживотни присъди ; че,
видно от протокол за разпит на свидетел от Великотърновския апелативен съд,
нак. отделение по ВНОХД 49 от 2012 г. на свидетел В.Ц. , превеждането му от затвора София в затвора
Белене е с цел неговият живот и здраве
да бъдат застрашени, въпреки допълнителните гаранции, дадени от Българското
Министерство на правосъдието до Генералната прокуратура на Германия съгласно
уточнение на Върховен областен съд на Франкфурт, издадено от 2-ро наказателно
отделение на Германския съд с решение № 2 AUSLA
53/18 от 21.08.2018 г. ; че
затвора – Белене е на 300 км от неговия
адрес, с което счита, че се нарушава чл. 3 от ЕКПЧ, както и че умишлено е
изолиран от неговото семейство и близки, за да няма никакъв социален контакт ; че дори в момента е настанен в затвор с лицето
С. П. М., който е член на престъпната група, заради която е осъден и макар да
са в различни групи, е бил допуснат два пъти да отиде и да говори с П.. Част от
оплакванията са неотносими в настоящото производство, по следните съображения:
обстоятелствата във връзка с адреса на пребиваване на близките на лишения от
свобода, както и основателните опасения за своите живот и здраве от
посегателства на други лишени от свобода са въпроси, относими в други
производства-например в производство по молба за преместване по реда на чл.62
от ЗИНЗС, докато в настоящото освен обективния критерий-наличие на определен минимален
срок на изтърпяно наказание, се изисква доказването на добро поведение. Твърдяното
от П. негово поведение, свързано с това, че е помогнал на правосъдието и е
спасил човешки животи, че е спомогнал за разкриване на други престъпления, не е
посочено за кой период е сторено и дали тези обстоятелства са взети предвид
вече при постановяване на неговата присъда или са обстоятелства, имащи
отношение вече към плана за изпълнение на присъдата, за да може да се направи
обоснована преценка относно неговото поведение. А и както е посочил разпитаният
свидетел К., при определяне оценката на риска, се взимат предвид предсъдебни
доклади, доклади от поведението на лишения от свободата в арестите, в които е
пребивавал, от следствените действия от лицата, които са ги провеждали.
Ето защо настоящият състав на съда прави
извод, че сочените от жалбоподателя и от разпитаните свидетели положителни
обстоятелства, отразени и в дадените от тях становища като цяло не могат да обусловят краен извод за
неправилност на извършената от Началника на Затвора – Белене преценка за
липсата на добро поведение и на доказателства за поправянето на лишения от
свобода. Всички комплексни обсъдени горе обстоятелства са били отчетени при
произнасянето на административния орган, но правилно са приети за недостатъчно
условие за уважаване на искането на П. по чл. 64, ал. 1 от ЗИНЗС, тъй като
целта на закона е тази възможност да се осъществи на база извършена цялостна
преценка на поведението на лишения от свобода, която преценка в случая не
обуславя различен от формирания от органа извод, че на този етап не следва да
се премества л.св. в ЗООТ. В този смисъл не е нарушен и принципът за
съразмерност по чл. 6 от АПК, доколкото с
постановения отказ не се засягат права и законни интереси на лишения от свобода
в по-голяма степен от необходимото за изпълнение на целите на изтърпяваното
наказание. Съгласно изнесените и анализирани в становищата данни жалбоподателят
не е доказал с поведението си, че е достигнал необходимото израстване и
поправяне по отношение заложените, по плана за изтърпяване на присъдата
критерии, за да може да бъде преведен в затворническо общежитие от открит тип.
Становищата са еднопосочни и се основават на конкретни преки впечатления от
личността на П. и професионалната оценка
на индивидуалния му риск. Безспорно поведението на жалбоподателя показва
стремеж към промяна с оглед преместване в затворническо заведение от по-лек
тип, но към настоящия момент е налице пречка за това, въпреки данните за положителна тенденция в поведението и
проявите на П., вземайки предвид комплексно всички обстоятелства от неговото
поведение, а именно-отчетените индикации за риск от вреди и към настоящия
момент, което не кореспондира с поставянето на лишения от свобода при смекчен
надзор и охрана. В обобщение приетите по делото доказателства сочат, че
цялостната оценка на поведението на осъденото лице не показва добро поведение
по смисъла на чл. 64, ал. 1 от ЗИНЗС като
предпоставка за преместването му в затворническо заведение от по-лек тип.
По тези съображения оспорената заповед като
издадена от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма и
съдържание, при липса на допуснати при издаването й съществени нарушения на
процесуалните правила и в съответствие с материалния закон и целите на
наказанието, се явява законосъобразна, а жалбата срещу нея следва да се
отхвърли като неоснователна.
При този изход на делото и своевременно
направено искане за присъждане на разноски следва л. св. П. да бъде осъден да
заплати по сметка на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията"
София юрисконсултско възнаграждение. Независимо че разпоредбата на чл.24 от
Наредба за заплащането на правната помощ предвижда възнаграждение при
процесуално представителство по делата от 100 до 200 лева, е претендирано
възнаграждение в размер на 80 лева, което следва да бъде присъдено на основание
чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Воден от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 1 и ал. 2, пр. последно от АПК, Административен съд-Плевен, V-ти състав
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ жалба с вх.№1580/31.03.2021год., уточнена с
жалба вх.№1865/14.04.2021 год. от Г.В.П. с ЕГН **********, изтърпяващ наказание
в затвора Белене, против Заповед №Л-923/25.03.2021 год. на Началника на затвора
гр.Белене, с която е отказано преместване на П.
в затворническо общежитие от отрит тип.
ОСЪЖДА Г.В.П. с ЕГН **********, изтърпяващ
наказание лишаване от свобода в затвора Белене,
да заплати по сметка на Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" София направените по делото разноски в размер на 80 лева (осемдесет
лева).
Решението е окончателно, съобразно чл. 64, ал. 4 изр. второ от ЗИНЗС.
Преписи от решението да се изпратят на
страните.
СЪДИЯ: /п/