Решение по дело №194/2021 на Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ № 260222

гр. Пазарджик, 16.11.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пазарджишкият окръжен съд, търговско отделение, на двайсет и девети октомври през две хиляди двайсет и първа година в публично заседание в състав:

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВЕНЦИСЛАВ ПЕТРОВ

 

секретар Катя Кентова

прокурор Паун Савов                             

като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 194/2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск от П.В.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Окръжен съд – Пловдив, с адрес: гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 167, за заплащане на обезщетение в размер на 100 000 лева за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в нарушено право на контакт с детето му Н.П.Н. поради нарушаване правото на разглеждане и решаване на гр. д. № 10231/2018 г. на РС – Пловдив и в. гр. д. № 616/2019 г. на ОС – Пловдив в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС, на основание чл. 2б от ЗОДОВ.

Предявеният иск се основава на следните фактически твърдения:

Ищецът твърди, че с решение № 2402 от 22.06.2011 г. на РС – Пловдив по гр. д. № 3641/2011 г., ІІІ бр. с-в, е прекратен бракът между него и В.В.Н., като съдът е утвърдил споразумение упражняването на родителските права спрямо роденото от брака дете Н.П.Н. да бъдат предоставени на майката, като е определил и режим за осъществяване на лични контакти между бащата и детето – подробно описан. Твърди се, че по молба на майката В.Н.по чл. 18, ал. 1 от Закон за защита от домашното насилие (ЗЗДН) РС – Пловдив е образувал гр. д. № 10231/2018 г., като с определение № 6379 от 21.06.2018 г. е издал Заповед за незабавна защита, съгласно която е задължил ищеца да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо бившата си съпруга В.Н.и детето им Н.Н. за срок от 21.06.2018 г. до издаване на заповед за защита или отказ на съда. С решение по делото № 232 от 17.01.2019 г. съдът е задължил ищеца да се въздържа от домашно насилие спрямо двете лица за срок от 6 месеца, като за този срок му е било забранено и да приближава същите, жилището им, местоработата и т. н. Излага се също така, че  продължилото 6 месеца и 20 дни производство по гр. д. № 10231/2018 г. е довело до претърпени от него значителни неимуществени вреди от нарушаване на правото му за решаване на делото в разумен срок, а именно невъзможността за посочения период от време да осъществява каквито и да било лични отношения с детето си. Навежда довод, че към момента на постановяване на решението, вече са изминали 6-те месеца за които е осъден да не вижда детето си. Предвид, че производството по ЗЗДН е бързо производство, недопустимо е провеждането му за период от над шест месеца. По този начин ищецът не е могъл да осъществява определения му режим на лични отношения с детето за период от над 1 година, с което се е стигнало до родителско отчуждение. Излага, че детето никога повече няма да бъде на същата възраст, няма да има същите проблеми и трепети на детството, а ищецът реално е пропуснал тази възможност да се докосне до този етап от живота му. Твърди също, че молбата по ЗЗДН е постъпила в съда на 21.06.2018 г., като съгласно чл. 12, ал. 1 от закона съдът следва да насрочи откритото съдебно заседание в същия ден за срок не по-късно от един месец. В случая откритото заседание е насрочено за 24.07.2018 г. С решението на ОС – Пловдив, с което неправилно е потвърдено частично първоинстанционното решение за забраната на ищеца да вижда детето си за 4 месеца, на практика е намален срокът от 6 на 4 месеца, като от момента на постановяване на решението на районния съд до това на окръжния съд тези четири месеца са изминали. По този начин ищецът твърди да е възпрепятстван да вижда детето си за период от над 1 година, което му е причинило неимуществени вреди. Моли за уважаване на иска.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ОС – Пловдив, чрез председателя Ш., с който счита исковата молба за нередовна поради липса на ясно изложение на обстоятелствата, от които произтича основанието на иска. Липсвало твърдения относно продължителността на въззивното производство, както и общо на производствата, каква е фактическата и правна сложност на делото, поведението на страните и т. н. Твърди се, че правилността на постановен съдебен акт не се включва в предметния обхват на делата по ЗОДОВ, тъй като отговорността на държавата не засяга силата на пресъдено нещо, формирана по приключили дела. Отделно от това, доводите за неправилност на въззивното решение са и неоснователни. Въззивното решение, в частта, с която се потвърждава първоинстанционния съдебен акт не противоречи нито на материалния закон, нито с практиката при решаване на делата по ЗЗДН. Отсъствието на твърдения за противоправно поведение на служители на ОС – Пловдив означава, че липсват елементи от фактическия състав на деликтната безвиновна отговорност на съда.

По допустимостта на производството:

Надлежната процесуална легитимация по иска с правна квалификация чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ на страната на ищеца е типична – чл. 26, ал. 1 от ГПК.

В случая легитимацията на страните съответства на твърденията на ищеца за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в нарушено право на контакт с детето му Н.П.Н. поради нарушаване правото на разглеждане и решаване на гр. д. № 10231/2018 г. на РС – Пловдив и в. гр. д. № 616/2019 г. на ОС – Пловдив в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС.

Сезиран е родовокомпетентният съд, съгласно разпоредбите на чл. 2б, ал. 2 от ЗОДОВ вр. чл. 104, т. 4 ГПК.

По делото е прието писмено доказателство за изчерпана административната процедура за обезщетение на вредите по реда на глава ІІІ „а“ от ЗСВ, по което заявлението на ищеца е отхвърлено на основание чл. 60е, ал. 1, т. 1 от ЗСВ, видно от писмо изх. № 94-П-10/06.04.2020 г. на Министерство на правосъдието.

Съдът намира, че исковата молба не е нередовна поради липса на ясно изложение на обстоятелствата, на които се основава искът. Напротив - ищецът подробно излага, че производството пред районния и окръжния съд е продължило общо над 1 година, при условие, че се касае до бързо производство, което е в нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Претенцията е насочена именно срещу окръжния съд по твърдение за неправилно потвърждаване на решението на районния съд с оглед на изтеклия период от 4 месеца забрана за контакти на ищеца с детето му. Дали с оглед наведените твърдения окръжният съд е материалноправно легитимиран по иска е въпрос по основателност, а не по допустимост на иска.

На основание чл. 10, ал. 1 от ЗОДОВ, прокурор задължително участва в производството по ЗОДОВ, поради което в производството е участвал и представител на Окръжна прокуратура – Пазарджик. В хода по същество същият изразява становище за неоснователност на иска.

Съдът приема от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните, видно и от приложените писмени доказателства, че с влязло в сила решение № 2402 от 22.06.2011 г. на РС – Пловдив по гр. д. № 3641/2011 г., ІІІ бр. с-в, е прекратен бракът между ищеца и В.Н.(след развода с фамилия П.), като е утвърдено споразумение упражняване на родителските права спрямо роденото на *** г. по време на брака дете Н.П.Н. да бъдат предоставени на майката В.Н., като е определил и режим за осъществяване на лични контакти между бащата П.Н. и детето, а именно (който за релевантния период е): след навършване на 4-годишна възраст на детето, бащата има право да вижда и взема детето при себе си всяка първа, трета и четвърта събота от месеца, за времето от 10:00 часа до 18:00 часа, без присъствие на майката.

На 21.06.2018 г. бившата съпруга на ищеца В.В.П., лично и като законен представител на детето Н.Н. е подала молба против ищеца П.Н. за защита от домашно насилие, на основание чл. 4, ал. 1 от ЗЗДН, по която е образувано гр. д. № 10231/2018 г. на РС - Пловдив. На същата дата 21.06.2018 г. съдът е издал Заповед за незабавна защита, на основание чл. 18, ал. 1 от ЗЗДН, подлежаща на незабавно изпълнение, с която е задължил ищеца да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо В.П. и детето Н.Н., забранил му е да приближава тях, жилището им, местоработата на молителката и местата за социални контакти и отдих на двамата, за срок от 21.06.2018 г. до издаване на Заповед за защита или отказ на съда по чл. 15 от ЗЗДН. На 24.07.2018 г. е проведено първо открито съдебно заседание по делото, като за събиране на доказателства същото е отложено за 11.10.2018 г. На 28.09.2018 г. е проведено заседание за изслушване на детето от съда. На 11.10.2018 г. делото е било отложено за 11.12.2018 г., тъй като същото се намирало в ОС - Пловдив за произнасяне по междувременно подадена от П.Н. частна жалба срещу разпореждане от 07.09.2018 г. на районния съд, с което е оставена без уважение молбата му за определяне на режим на лични контакти с малолетното му дете. На 11.12.2018 г. делото е обявено за решаване, като съдът е посочил, че ще се произнесе с решение на 28.12.2018 г. С решение № 232 от 17.01.2019 г. по гр. д. № 10231/2018 г. РС - Пловдив е уважил молбата и е задължил П.Н. да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо В.П. и малолетното им дете Н.Н. за срок от 6 месеца на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, забранил му е да приближава майката и детето, жилището им, местоработата на молителката, училището на детето и местата за социални контакти и отдих на двамата за срок от 6 месеца, на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН, като е издал и заповед за защита на 17.01.2019 г., също подлежаща на незабавно изпълнение.

Недоволен от първоинстанционното решение на РС - Пловдив по гр. д. № 10231/2018 г. П.Н. е депозирал на 04.02.2019 г. въззивна жалба, по която е образувано в. гр. д. № 616/2019 г. на ОС - Пловдив. Въззивната жалба е оставена без движение от районния съд при администрирането ѝ за внасяне на държавна такса, която съгласно чл. 17, ал. 2 от ЗЗДН не се внася предварително. Производството е разгледано от окръжния съд в едно открито съдебно заседание на 03.04.2019 г., като с решение № 499 от 16.04.2019 г. съдът е приел, че на 26.05.2018 г. П.Н. е блъскал и обиждал В.П. в присъствието на тяхното малолетно дете Н., което се е отразило негативно върху психиката му и по същество съставлява упражнено домашно насилие по отношение на майката и детето. На това основание е приел молбата за основателна, но е определил по-кратък срок на мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1 и 3 от ЗЗДН, а именно 4-месечен (вместо първоначално определения 6-месечен), считано от датата на решението на районния съд, т. е. от 17.01.2019 г. до 17.05.2019 г. Изложено е, че от 21.06.2018 г., когато е издадена заповедта за незабавна защита до датата на постановяване на въззивното решение 16.04.2019 г. са изминали почти 10 месеца, който период е достатъчен за постигане на целите на ЗЗДН спрямо П.Н.. Решението не подлежи на обжалване съгласно чл. 17, ал. 6 от ЗЗДН и е влязло в сила на датата на постановяването му, съгласно чл. 296, т. 1 от ГПК.

В хода на производството по ЗЗДН, както бе отбелязано по-горе, е била разгледана частна жалба от 17.08.2018 г. на П.Н. срещу разпореждане от 07.09.2018 г. по гр. д. № 10231/2018 г., с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя от 03.08.2018 г. за определяне на режим на лични контакти с малолетното му дете, която с определение № 1770/14.09.2018 г. по ч. в. гр. д. № 1964/2018 г. на ОС - Пловдив е оставена без разглеждане като недопустима, доколкото е прието, че в производството по ЗЗДН въпросите за упражняване на родителски права върху ненавършили пълнолетие деца и останалите акцесорни въпроси, вкл. по режима на лични контакти с родителя, на който тези права не са предоставени, не се разглеждат.

По делото са налични данни (л. 78-81 от делото), че ищецът е водил производство на основание чл. 59, ал. 9 СК по гр. д. № 18106/2017 г. на РС - Пловдив за изменение на постановените с решение № 2402 от 22.06.2011 г. по гр. д. № 3461/2011 г. на РС - Пловдив мерки относно родителските права, местоживеенето, режима на лични отношения, издръжка спрямо детето Н., което е приключило с определение по гр. д. № 1352/2020 г. на ВКС, ІV г. о., с което не е допуснато касационно обжалване на потвърждаващото решение № 1564 от 27.12.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1635/2019 г. (видно от Програма Апис).

Правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ.

Повдигнатият правен спор възлага в тежест на ищеца доказването на: допуснато от съда нарушение на право по чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС; претърпяна неимуществена вреда; причинно-следствена връзка между вредата и неразумната продължителност на производството, като наличието на вина у лицата от състава на съответния орган е без правно значение.

На основание чл. 2б, ал. 2 от ЗОДОВ, съдът взема предвид общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора.

Съгласно чл. 6, § 1, изр. 1 от ЕКЗПЧОС всяко лице при определянето на неговите граждански права и задължения или при наличието на каквото и да е наказателно обвинение срещу него има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона.

Началото на периода на „разумния срок“ по граждански дела се определя от датата на подаване на молбата в съда, а края на периода е приключването на производството с влязъл в сила акт, като определяща е датата на обявяване на акта. В случая продължителността на производството по ЗЗДН пред първа и втора инстанции е почти 10 месеца, считано от 21.06.2018 г. (датата на подаване на молбата от пострадалите лица по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДН) до 16.04.2019 г. (датата на решението на окръжния съд, което е окончателно). Обстоятелството, че забраната на ищеца да приближава детето си продължава и след тази дата, а именно до 17.05.2019 г., е ирелевантна за настоящия предмет на делото, доколкото на изследване подлежи продължителността на производството (по ЗЗДН) с оглед разумния срок, а не правилността на постановеното по него решение (което би могло да се преценява, но при разглеждане на иск по чл. 2в от ЗОДОВ, какъвто не е настоящият).

Съобразявайки критериите за разумен срок следва да се посочи следното:

Когато от домашно насилие е пострадало дете, възниква въпросът за конкуренция на съдебни актове, единият от който е постановен при спазване правото на детето на личен и пълноценен контакт с всеки от родителите, гарантирано от СК и редица международни актове, по които България е страна, в случая това е решение № 2402 от 22.06.2011 г. на РС – Пловдив по гр. д. № 3641/2011 г., ІІІ бр. с-в, и другият съдебен акт – заповедта за незабавна защита от 21.06.2018 г., с който на родителя - извършител на домашно насилие е наложена мярка „забрана за приближаване“ на детето. Заповедта за незабавна защита е окончателна, но тя има действие до постановяване на влязъл в сила съдебен акт, с който молбата се уважава или се отказва предоставяне на защита. При установена конкуренция между двата съдебни акта, родителят може да направи искане пред съд по чл. 59, ал. 9 от СК за измение на мерките за лични отношения, при съобразяване на междувременно постановена заповед за незабавна защита и при нужда определи защитните мерки по чл. 59, ал. 8 от СК – осъществяване на контактите в присъствието на определено лице, на определено място и при условия, които да гарантират запазване на правата на детето.

Молбата по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДН е постъпила в съда на 21.06.2018 г. и съгласно чл. 18, ал. 4 от ЗЗДН съдът е бил длъжен да насрочи делото за открито съдебно заседание в срок не по-късно от един месец, т. е. до 21.07.2018 г. Понеже 21.07.2018 г. е неприсъствен ден /събота/, делото е било насрочено за вторник - 24.07.2018 г., а не в първия присъствен ден /понеделник/, доколкото съдебният състав е заседавал само във вторник и четвъртък, видно от приложените преписки от делата. Разликата от 1 ден е несъществена. На 28.09.2018 г. е проведено открито съдебно заседание при закрити врата за изслушване на детето, в което то заявява, че не желае да се вижда с баща си понеже обижда майка му.

До постановяване на решението на районния съд са проведени още две открити съдебни заседания - първото от които е отложено поради фактическата липса на делото, находящо се в ОС - Пловдив за произнасяне по частната жалба на ищеца по искането му за определяне на режим на лични отношения с детето, а второто е било последното по делото. Следователно продължителността на първоинстанционното производство обхваща общо четири открити съдебни заседания, от които само това от 11.10.2018 г. е било без извършването на реални процесуални действия по предмета на спора, но по обективни причини. Провеждането на четири открити съдебни заседания за период от близо 7 месеца - до постановяване на решението от 17.01.2019 г. не може да се определи като продължило извън разумния срок, предвид че производствата по ЗЗДН с участие на дете са винаги сложни от гледна точка както на установяване на действителната фактическа обстановка по спора, така и при съобразяване интересите на детето.

Следва да се има предвид и това, че сам ищецът е предпоставил в определена степен удължаване на производството, подавайки частна жалба на 17.08.2018 г. срещу разпореждането на районния съд, оставящо без уважение молбата му от 03.08.2018 г. за определяне на режим на лични контакти с малолетното му дете, която от една страна е недопустима за разглеждане в производството по ЗЗДН (незнанието на закона не го оправдава), а от друга е била и безсмислена, тъй като ищецът към него момент е водел производство по чл. 59, ал. 9 от СК по гр. д. № 18106/2017 г. на РС - Пловдив именно за изменение на определения с решение № 2402 от 22.06.2011 г. по гр. д. № 3461/2011 г. на РС - Пловдив режим на лични отношения с детето Н.. Следователно, напълно обосновано може да се направи извод, че ако ищецът не беше подал частната жалба на 17.08.2018 г., проведеното на 11.10.2018 г. открито съдебно заседание пред районния съд щеше да бъде и последното по делото, респ. цялата продължителност на производството се скъсява с месеци.

Производството пред окръжния съд по в. гр. д. № 616/2019 г. на ОС - Пловдив е било инициирано от самия ищец, който недоволен от решението на районния съд, се е възползвал от правото си на жалба, която като краен резултат е уважена и това е довело до съкращаване на срока на наложените мерки за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1 и 3 от ЗЗДН. Производството пред въззивния съд е приключило с провеждането на едно единствено открито съдебно заседание на 03.04.2019 г., поради което също не може да се приеме, че нарушава разумния срок за разглеждане на делото от въззивната инстанция. Както се посочи, обстоятелството, че намаленият срок от 6 на 4 месеца за неприближване на пострадалите и в частност детето изтича един месец след постановяване на решението не е от значение за настоящия процес за преценка на разумния срок на воденото производство по ЗЗДН, доколкото не се изследва правилността на постановеното от окръжния съд решение.

Като обобщение, производството по ЗЗДН е продължило на две съдебни инстанции за период от малко под 10 месеца, като са проведени общо 5 открити съдебни заседания, поради което няма основание да се приеме, че същото е продължило извън разумния срок в нарушение на правото на ищеца по чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС. Искът е изцяло неоснователен и следва да се отхвърли.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОТХВЪРЛЯ иска на П.В.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Окръжен съд – Пловдив, с адрес: гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 167, за заплащане на обезщетение в размер на 100 000 (сто хиляди) лева за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в нарушено право на контакт с детето му Н.П.Н. поради нарушаване правото на разглеждане и решаване на гр. д. № 10231/2018 г. на РС – Пловдив и в. гр. д. № 616/2019 г. на ОС – Пловдив в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС, на основание чл. 2б от ЗОДОВ.

Решението може да бъде обжалвано пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: