№ 428
гр. София , 26.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на двадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иванка Ангелова
Членове:Красимир Машев
Златина Рубиева
при участието на секретаря Елеонора Т. Михайлова
като разгледа докладваното от Красимир Машев Въззивно гражданско дело
№ 20201000503690 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 4829/05.08.2020 г., постановено по гр. д. № 4603/2019 г. по описа на
СГС, І ГО, 23 състав, частично е уважен предявеният от П. Е. К. срещу ЗАД „Армеец” АД
осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане
на сумата от 100000 лв. (искът е отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер от
200000 лв.), представляваща застрахователно обезщетение за причинените неимуществени
вреди (изживени болки и страдания от настъпилата на 12.05.2018 г. смърт на нейния баща Е.
П. К.), ведно със законната лихва върху главното парично притезание от 04.09.2018 г. до
окончателното му изплащане.
За да постанови решението, първоинстанционният съд е приел, че са установени
всички правопораждащи спорното материално право юридически факти, като съобразно
уредените в чл. 52 ЗЗД критерии за справедливост заместващото обезщетение за причинени
неимуществени вреди от настъпване на процесното застрахователно събитие (при
съобразяване на „големия процент на съпричиняване” - пресичане на пострадалия на
неразрешен светлинен сигнал на светофарната уредба) е в размер на сумата от 100000 лв.
Така постановеното решение в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е обжалвано от ответника
в частта, в която предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с
чл. 45, ал. 1 ЗЗД е уважен – за заплащане на заместващо обезщетение за причинени
неимуществени вреди над сумата от 65000 лв. да присъдения размер от 100000 лв.
Въззивникът счита, че присъденото заместващо обезщетение за настъпилите от процесната
транспортна злополука неимуществени вреди не отговоря на изискванията за
справедливост, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД, вкл. и при съобразяване на
приноса на пострадалия за настъпване на вредоносните последици - 50%.
1
Въззиваемият е подал в законоустановения срок писмен отговор, с който оспорва
въззивната жалба, поддържайки, че в процеса на доказване не е установено по несъмнен
начин твърдяното от ответника съпричиняване на вредоносния резултат, респ. този принос е
значително по-нисък от 50%.
Решението не е обжалвано от ищеца в частта, в която предявеният иск за заплащане
на замесващо обезщетение е отхвърлен над сумата от 100000 лв. до пълния му предявен
размер от 200000 лв., а от ответника в частта, в която искът е уважен до сумата от 65000 лв.,
поради което в тази част то е влязло в законна сила и въззивният съд не дължи произнасяне.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във
въззивната жалба и отговора на въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт.
СГС, І ГО, 23 състав, е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1
КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ, урежда и гарантира правната
възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди
срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно
деяние лице е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечаваща
неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената
отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото
лице, обхваща следните две групи материални предпоставки (юридически факти): 1)
застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или
неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с
противоправното поведение на застрахования и 2) наличие на застрахователно
правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност” между
делинквента и ответника - застраховател.
Тъй като обжалваното решение е влязло в законна сила в частта, в която е уважен
искът за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди
при настъпване на процесното застрахователно събитие на 12.05.2018 г. – за сумата от 65000
лв., (в частта, в която не е обжалвано първоинстанционното решение от ответника),
основанието (правопораждащите спорните материални права юридически факти) на
предявения осъдителен иск е установено със сила на пресъдено нещо. Следователно, спорът
по настоящото дело се съсредоточава върху обстоятелството дали първоинстанционният съд
правилно е приложил критериите за справедливост, уредени в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД,
при определяне размера на заместващото обезщетение, както и дали е налице твърдяното от
ответника съпричиняване на вредоносния резултат, респ. размерът на приноса на
2
пострадалия в целия единен съпричинителен процес между обстоятелствата и явленията в
обективната действителност.
При определяне размера на заместващото обезщетение при причинена смърт на
близък – в конкретния случай на баща, е необходимо да се отчете начинът на извършването
на противоправното деяние, претърпените от ищцата психически страдания от загубата на
близкия родственик, неговата възраст, социално-икономическите условия в страната към
момента на настъпване на застрахователното събитие – в средата на 2018 г., както и
нормативно определеният лимит на обезщетението за настъпили неимуществени вреди,
виновно причинени от застраховано лице по застраховка „Гражданска отговорност” – в
размер на 10 млн. лева при причиняване на неимуществени вреди, независимо от броя на
пострадалите лица (арг. чл. 492, т. 1 КЗ).
Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на
лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите,
предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС №
4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението.
От показанията на свидетеля И. В. (приятелка на ищцата) се установява, че дъщерята
на загиналия трудно приела неговата кончина - били в много близки и доверителни
отношения („За всичко П. се консултираше с баща си и той много й помагаше”). Изяснява
се, че ищцата живее в отделен апартамент със своето дете.
Съдът приема за достоверни показанията на свидетеля, тъй като, преценени с всички
други събрани по делото доказателства - арг. чл. 172 ГПК, те не са вътрешно противоречиви,
житейски логични са, потвърждават се и от останалите събрани по делото доказателства,
като субективните възприятия за последиците върху психиката на ищцата и изживените
след кончината на нейния баща болки и страдания са непосредствени.
При определяне на това заместващо обезщетение следва да се вземе предвид
обстоятелството, че загубата на близък родственик (на 67 навършени години), към когото
ищцата е била силно привързана, ще я съпътства през целия й живот. Впоследствие тя ще
бъде лишена както от емоционалния контакт, така и от неговата морална подкрепа.
Следователно, болките и страданията, които ищцата ще продължи да изпитва от загубата на
починалата й баща, трябва да бъдат отчетени при определяне размера на дължимото
застрахователно обезщетение.
При така изяснените правнорелевантни факти въззивният съд приема, че
заместващото обезщетение на ищцата за причинените от противоправното поведение на
делинквента И. Ч. М. неимуществени вреди, изразяващи се в психически болки и страдания
от загубата на нейния баща, е в размер на 130000 лв. Наистина, законодателят е определил
висок нормативен максимум на застрахователното обезщетение за причинените от
застрахованото лице неимуществени вреди – до 10 млн. лв., независимо от броя на
пострадалите лица (арг. чл. 492, т. 1 КЗ). Следователно, по този начин той е целял
3
заместващото обезщетение да отговаря на действително претъпените болки и страдания. Но
заместващото обезщетение представлява парично право, като неговата обезщетителна
функция е насочена към получаване на имуществени блага, чрез които да бъде морално
удовлетворен пострадалият, като емоционално да бъдат потиснати изживените
неблагоприятни последици от причинените му болки и страдания. В този смисъл, съобразно
обществено-икономическите условия в страната към момента на настъпване на процесното
застрахователно събитие – 2018 г., и наложилите се морални норми в обществото, респ.
съобразно съдебната практика справедливият размер за заплащане на заместващо
обезщетение при смъртта на баща, към когото нейното пълнолетно дете е изпитвало силна
привързаност, е в размер на сумата от 130000 лв. При определяне на това заместващо
обезщетение съдът взема предвид и правнорелевантното обстоятелство, че ищцата е
изградила свое семейство - има дете, което е нейна духовна опора и смисъл на живота й. В
този смисъл, не се доказаха превишаващи обичайните неимуществени вреди от загубата на
близък родственик (баща), изразяващи се в душевни болки и страдания, свързани с
естествената скръб, безпомощност и терзания.
Основателно е обаче релевираното в отговора на исковата молба възражение от
ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от загиналия (т. нар. „компенсация на
вини”, уредена в чл. 51, ал. 2 ЗЗД). За да се определи дали е налице съпричиняване на
вредоносните последици, респ. степента на участие на пострадалия в цялостния
съпричинителен процес, е необходимо да се изследва механизмът на настъпване на
процесното ПТП. Процесуалното задължение (доказателствената тежест) за установяването
на този правнорелевантен факт принадлежи на страната, която навежда това частично
правоизключващо възражение, като доказването трябва да е пълно (несъмнено, безспорно)
съобразно правилата, предписани в правната норма на чл. 154, ал. 1 ГПК.
От приетата като компетентно изготвена и неоспорена от страните САТЕ, както и от
свидетелските показания се установява по несъмнен начин, че пострадалият пешеходец е
предприел пресичане на пътното платно при забраняващ преминаването светлинен сигнал
на светофарната уредба - на червен сигнал, като се е движел със сравнително спокоен ход;
съгласно показанията на свидетеля-очевидец Д.: „той леко се забърза, нито да тича, нито да
ходи спокойно”).
Следователно, по несъмнен, безспорен, категоричен начин бе установено в процеса
на доказване от ответника, комуто принадлежи процесуалното задължение
(доказателствената тежест), че при настъпване на процесното застрахователно събитие
починалият пешеходец чрез своето противоправно поведение е допринесъл във висока
степен за настъпване на вредоносния резултат. Неговата поява на оживено пътно платно -
при неподаден разрешаващ светлинен сигнал на светофарната уредба, в тъмната част на
денонощието е довело в значителна степен до настъпване на трагичния инцидент
(нарушение на правилото за поведение, уредено в диспозицията на чл. 113, ал. 1, т. 1 и т. 3,
предл. 1 ЗДвП). Но и делинквентът е могъл и е бил длъжен своевременно да възприеме
пресичащия на непозволено за това място на пътното платно пешеходец, като намали
изключително високата, неразумна скорост ( 100 км./ч.) с готовност да спре пред
предвидимото препятствие. От САТЕ се изяснява по несъмнен начин, че ако водачът на
процесния л. а. се е движел с разрешената за конкретния пътен участък скорост (50 км./ч.), е
имал техническата възможност своевременно да възприеме непосредствената опасност на
пътя и да предотврати настъпване на релевантното застрахователно събитие. Напротив, той
се е движел с изключително висока в населеното място скорост, като е нарушил и правната
норма, уредена в чл. 20, ал. 2 ЗДвП, която предписва, че водачите на ППС са длъжни при
4
избиране скоростта на движението да са в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие - а всеки разумен водач на ППС би съобразил, че е възможно на възлово
кръстовище в столицата да пресичат неправилно преминаващи пешеходци - най-уязвимите
участници в пътното движение, поради което би се движел със значително по-ниска скорост,
вкл. и под разрешената за населеното място.
При така изяснените правнорелевантни факти, при съобразяване с казуалния принос
на всички участници в процесното ПТП, настоящият съдебен състав достига до правния
извод, че загиналият чрез своето противоправно поведение е допринесъл в съвкупния
съпричинителен процес със 40% за настъпване на леталния изход, поради което
претендираното застрахователно обезщетение за причинените неимуществени вреди в
размер на 130000 лв. следва да бъде намалено с 40%, което възлиза на сумата от 78000 лв.
(130000 лв. х 60%).
Следователно, предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във
вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД трябва да бъде уважен до този размер, като в тази част бъде отменено
първоинстанционното решение. При този изход на спора, определението, обективирано в
обжалваното решение, с което на основание чл. 78, ал. 1 ГПК са присъдени в полза на
ищцата съдебни разноски над сумата от 1244,10 лв. до присъдения размер от 1595 лв., както
и в частта, в която на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК в полза на
бюджета на СГС е присъдена държавна такса над сумата от 3120 лв. до размера от 4000 лв. и
съдебни разноски над сумата от 468 лв. до размера от 600 лв., трябва да бъде отменено.
Съобразно уважената и отхвърлената част от предявената въззивна жалба на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК в полза на въззивника трябва да се
присъди сумата от 440 лв. - заплатена държавна такса за въззивното обжалване, а на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК, чл. 37 ЗПП и
чл. 25, ал. 1 НЗПП сумата от 150 лв. – юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство пред САС (включително и съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото). В полза на въззиваемия трябва на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр.
с чл. 273 ГПК да се присъди сумата от 413,63 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение
(неоснователно се явява възражението на въззивника по чл. 78, ал. 5 ГПК, тъй като
уговореното адвокатско възнаграждение възлиза на 1700 лв., което незначително надвишава
минималния нормативно установен размер от 1580 лв.).
Мотивиран от горното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 4829/05.08.2020 г., постановено по гр. д. № 4603/2019 г. по
описа на СГС, І ГО, 23 състав, в частта, в която е уважен предявеният от П. Е. К. срещу
ЗАД „АРМЕЕЦ” АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД над
сумата от 78000 лв. до присъдения размер от 100000 лв., представляваща застрахователно
обезщетение за причинени неимуществени вреди от настъпило на 12.05.2018 г.
застрахователно събитие по договор за застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите (смъртта на нейния баща Е. П. К.), ведно със законната лихва от 04.09.2018
г. до окончателното й заплащане; в частта, в която ЗАД „АРМЕЕЦ” АД е осъдено на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на П. Е. К. съдебни разноски над сумата от 1244,10
лв. до присъдения размер от 1595 лв., както и в частта, в която на основание чл. 78, ал. 6
5
ГПК, във вр. с чл. 83, ал. ал. 1, т. 4 ГПК ЗАД „АРМЕЕЦ” АД е осъдено да заплати държавна
такса в полза на бюджета на СГС над сумата от 3120 лв. до присъдения размер от 4000 лв. и
съдебни разноски над сумата от 468 лв. до размера от 600 лв., като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. Е. К., ЕГН **********, с адрес гр. ***, ж. к. „***”, бл.
***, вх. „*”, ап. *** срещу ЗАД „АРМЕЕЦ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Стефан Караджа” № 2 иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ,
във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени
неимуществени вреди от настъпило на 12.05.2018 г. застрахователно събитие по договор за
застраховка „Гражданска отговорност” (смъртта на нейния баща Е. П. К.), над сумата от
78000 лв. до присъдения размер от 100000 лв., ведно със законната лихва от 04.09.2018 г. до
окончателното й заплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решението в останалата обжалвана част.
РЕШЕНИЕТО в останалата част като необжалвано е влязло в сила.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК П. Е. К. да заплати
на ЗАД „АРМЕЕЦ” АД сумата от 440 лв. - съдебни разноски пред САС, а на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК, чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1
НЗПП и сумата от 150 лв. - юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално
представителство пред САС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК ЗАД „АРМЕЕЦ” АД
да заплати на П. Е. К. сумата от 413,63 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение за
осъщественото процесуално представителство пред САС.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен
съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото Решение да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6