Определение по дело №176/2018 на Окръжен съд - Силистра

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 31 август 2018 г.
Съдия: Теодора Василева Василева
Дело: 20183400500176
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 16 юли 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И E

 

№247

 

гр. Силистра,31.08.2018 г.

 

Силистренският   окръжен   съд,   гражданско     отделение   в               закритото заседание проведено на   тридесет  и   първи              август                             през

две             хиляди          и    осемнадесетата     година                   в               състав:

                                                        

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ТЕОДОРА ВАСИЛЕВА

                                                                                       

                                                                                1. ДОБРИНКА СТОЕВА

                                                          ЧЛЕНОВЕ:

                                                                                 2. КРЕМЕНА КРАЕВА

 

при     участието         на       съдебния   секретар                                                 и   в

присъствието        на        прокурора                                                                ,    като

разгледа  докладваното  от  съдия Василева   в.ч.гр.д. № 176  / 2018     по    описа

 на    СОС     и     за     да     се       произнесе,         взе       в     предвид     следното:

 

С определение № 507/16.08.2018 г., постановено по ч.гр.д. 0 399/2018 г. Варненският апелативен съд е ОТМЕНИЛ определение № 215/18.07.2018 г., постановено по в.ч.гр.д. № 176/2018 г. по описа на Силистренския окръжен съд и Е ВЪРНАЛ делото на окръжния съд за произнасяне по същество на частната жалба на адв. И.Д. против разпореждане от 02.07.2018 г. по гр.д. № 2158/2017 г. по описа на Силистренския районен съд.

В изпълнение на тези указания въззивната инстанция прие за установено следното:

Предявена е частна въззивна жалба от адв.И.Д.,***, особен представител по гр.д.№2158/2017г. на Силистренския районен съд, против разпореждането от 02.07.2018 г., постановено по същото дело, написано саморъчно от съдията-докладчик върху молбата му по чл.253 във вр. с чл.47,ал.6 от ГПК и Нар.№1/2004г. за минималните размери на адв. възнаграждения,с което е оставено без уважение искането му за авансово заплащане на възнаграждението на особения представител. Счита, че същото е немотивирано и незаконосъобразно, поради което моли да бъде отменено и уважено искането му.

 Настоящият жалбоподател е назначен за особен представител на ответника Венци Бончев Минчев на основание чл. 47, ал.6 ГПК, като за целта ищцата Юлия Тодорова Илиева е внесла сумата от 600 лв. за възнаграждение на адвоката, който бъде определен за особен представител. В проведеното последно с.з. по делото пред районния съд на 25.06.2018 г. същото е отложено за 26.09.2018 г. В това с.з. адв. Д. е направил искане да му бъде заплатено внесеното по сметка на СсРС възнаграждение от 600 лв., като съдът е отхвърлил искането, тъй като е счел, че все още няма предпоставки за   изплащане на внесеното възнаграждение. В същия смисъл е и обжалваното разпореждане, постановено в резултат на изричната молба по чл. 253 ГПК, подадена от адв Д. след приключване на заседанието.

При първоначалното разглеждане на жалбата, с отмененото от ВнАС определение № 215/18.07.2018 г., постановено по настоящото , съдът счете, че разпореждането не подлежи на обжалване, независимо, че с него първоинстанционният съд е указал такава възможност на заинтересования, тъй като не попада в обхвата на чл. 274 и сл. ГПК. Процедурата не може да бъде съотнесена и към чл. 248 ГПК, поради което и производството по настоящото дело следва да бъде прекратено , поради недопустимост на жалбата. В указанията си ВнАС се позовава на редица определения на ВКС, за да обоснове правото на жалба на въззивника. Всички те касаят въпроси свързани с отказ от заплащане на възнаграждение на особен представител, намаляване на същото или искания за определяне на по – голям размер. Безспорно е, че в тези случаи е налице право на жалба, но настоящата хипотеза е извън тях и касае момента, в който следва да се заплати възнаграждението, а не неговата дължимост и размер. Въпреки това, настоящата инстанция дължи произнасяне по същество, независимо от липсата на предпоставки по чл. 274 или чл.248 ГПК, предвид указанията на ВнАС.

За да обоснове правото си на възнагржадение преди приключване на съдебната фаза пред първата инстанция жалбоподателят се позовава на чл.2,ал.3 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно който „заплащането на възнаграждението по тази наредба е авансово и платимо към датата на сключване на договора за правна помощ“, както и на ТР №6/ 06.11.2013г. на ОСГТК-т.6, съгласно която нe се прилага Законът за правната помощ и Наредбата за заплащане на правната помощ,а Законът за адвокатурата и Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Както беше посочено по – горе, в случая не се касае за определяне размера на адвокатското възнаграждение на особения представител, а за момента, в който следва да бъде изплатено.

Наредба № 1 за минималния размер на адвокатските възнаграждения не може да уреди падежа на адвокатското възнаграждение, когато не е определено с договор - това е извън нейния предмет, както той е уреден в чл. 36, ал. 2 и чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

Изхождайки от общата хипотеза на чл. 69, ал. 1 ЗЗД, съгласно който  задължението е изискуемо веднага след възникването му, откогато  започва да тече погасителната давност съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД, а поканата има значение за изпадането на длъжника в забава. В този смисъл, по възникването, настъпването на изискуемостта и изпадането в забавата по задължение за изплащане на адвокатското възнаграждение не са уредени правила в отклонение от общите правила на ЗЗД в Закона за адвокатурата, а също и в  Наредба № 1 за минималния размер на адвокатските възнаграждения.

Друга е концепцията при изплащането от съда на дължимите възнаграждения на свидетели, вещи лица и адвокати – особени представители. Страните дължат разноските за възнаграждение авансово, което е гаранция, че изплащането му е  сигурно, а съдът изплаща дължимото възнаграждение на свидетеля - след приключването на неговия разпит, на вещото лице - след приемането на заключението и на служебния защитник - след приключването на съдебното дирене в съответната инстанция.  В този см. Вж. Определение № 300 от 16.06.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2246/2017 г., IV г. о.

Ето защо, съдът счита, че обжалваното разпореждане е правилно, поради което следва да бъде потвърдено. Внесеното за особения представител възнаграждение следва да се определи при приключване на производството в инстанцията, за която е внесено, поради което и районният съд правилно е отказал да го изплати авансово.

Водим от горното ОС

 

 

 

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА разпореждането от 02.07.2018 г.,постановено по гр.д.№2158/2017г. на Силистренския районен съд.

Определението може да се обжалва пред Върховния Касационен съд на РБългария в едноседмичен срок от получаването му от адв.И.Д.,***.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ:1.                            2.