Решение по дело №381/2019 на Районен съд - Нова Загора

Номер на акта: 146
Дата: 31 декември 2019 г. (в сила от 7 юли 2020 г.)
Съдия: Георги Любенов Йорданов
Дело: 20192220200381
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е     № ….

 

Нова Загора, 31.12.2019 год.

 

В    ИМЕТО    НА     НАРОДА

 

НОВОЗАГОРСКИЯТ  районен съд  колегия в публично заседание на десети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ

                                                     Съдебни заседатели:

                                                                         Членове:

 

при секретаря  Валентина Колева   и в присъствието на прокурора

като разгледа докладваното от    съдия  ЙОРДАНОВ дело АНХ № 381  по описа за 2019 година, за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е с правно основание чл.59 и сл.от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Т.Б.Т. с ЕГН **********, Адрес: *** ПРОТИВ: НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 6318/15.08.2019г. ИЗДАДЕНО ОТ НАЧАЛНИКА НА ОТДЕЛ „КОНТРОЛ ПО РПМ" ДИРЕКЦИЯ „АНАЛИЗ НА РИСКА И ОПЕРАТИВЕН КОНТРОЛ" АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА".

В жалбата се твърди, че на основание чл. 59 от ЗАНН и в законоустановения седемдневен срок се обжалва издаденото от Началника на отдел „Контрол по РПМ" в А"Пътна инфраструктура" наказателно постановление № 6318/15.08.2019г., като неправилно и незаконосъобразно по следните съображения:

При издаването на НП са били допуснати процесуални нарушения, налагащи отмяната на наказателното постановление, тъй като при определяне на санкционната норма наказващият орган  посочил същата твърде общо, което в случая било недопустимо, тъй като тя представлявала сложен фактически състав и съдържала, както правило за поведение, така и санкцията за нарушаването му. Цитираната разпоредба на чл.53, ал.1 от Закона за пътищата предвиждала множество хипотези, в които следва да се наложи наказанието, а именно:

„Наказват се с глоба от 1000 до 5000 лв., ако деянието не представлява престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите на чл. 25, чл. 26, ал. 1, т. 1, букви "в" и "г", т. 2, ал. 2 и ал. 5 и чл. 41 или които извършат или наредят да бъдат извършени следните дейности:

1. нанасяне на повреди или унищожаване на пътищата, пътните съоръжения и принадлежностите па пътя;

 2. движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя;

3. разпиляване на вредни вещества, опасни за хората и околната среда;

4. извършване в обхвата на пътя на:

а)      дейности, застрашаващи безопасността па движението, или използване на пътищата извън тяхното предназначение;

б)      дейности, предизвикващи прекъсване, отклоняване или спиране на

движението;

 5. извършване в обхвата на пътя и обслужващите зони без разрешение на

администрацията, управляваща пътя, на:

    а)  строителни и ремонтни работи но пътищата;

    б)  прокарване на нови и ремонт на съществуващи телеграфни, телефонни, електропроводни, въжени и други линии, кабели, продуктопроводи, водопроводи, напоителни и други канали;

6. разкриване на кариери на разстояние, по-малко от 300 м от оста на пътя и

на по-малко от 1000 м от мостовете, без разрешение на администрацията, която управлява пътя.".

Тоест законодателят бил уредил поредица от изпълнителни деяния, визирани в множество точки и букви на нормата на чл.53, ал.1 от ЗП, при които да се осъществява противоправното поведение, за което да бъде наказано с посочената глоба. В случая наказващият орган не бил посочил ясно и точно основанието, на което налага санкцията, което се преценявало като нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 7 от ЗАНН, като се разглеждало като неправилно и незаконосъобразно определяне на вида и размера на наказанието. Създадена била процесуална ситуация, при която жалбоподателят следвало да гадае, за кое точно нарушение е наказан и правилно и законосъобразно ли е сторено това. Касаело се за съществено процесуално нарушение на императивните изисквания на ЗАНН, което пряко засягало правото му на защита и възможността му да я реализира в пълен обем.

На следващо място, основание за отмяна на НП № 6318/15.08.2019г. било, че АНО не конкретизирал в издаденото наказателно постановление вида на разрешението, което е следвало да представи жалбоподателят при извършената на 29.07.2019г. проверка, а именно: разрешително или квитанция за платена такса. Тъй като основанията за издаване на двата вида разрешителни документи са били различни, счита неконкретизираното им в съставения ми АУАН и издаденото наказателно постановление за съществен порок на същото, тъй като нарушавало правото му на защита.

Нормите за маса, размери и натоварване на ос, както и реда за движение на ППС -след заплащане на такса, били определени от Наредба № 11/03.07.2001 г., издадена от Министъра на регионалното развитие и благоустройството за движение на извънгабаритни и/ или тежки ППС. Следователно когато движението на извънгабаритно ППС се извършва без необходимото разрешение по чл. 8, ал. 2 от Наредбата № 11/03.07.2001 г. във вр. с чл. 26. ал. 3 от ЗП, било налице нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, буква "а" от ЗП и се осъществявал състава на чл. 53. ал. 1 от ЗП. Когато движението на ППС се извършвало без заплатената такса по чл. 14. ал. 3 от Наредбата, се осъществявал състава на чл. 177, ал. 3 от ЗДвП, а не състава на чл. 53. ал. 1 от ЗП.

Съгласно разпоредбата на чл. 11 от Наредба № 11 от 03.07.2001г. отговорност за движението и съпровождането на извънгабаритните ППС носели лицата, които извършват превозите. Тези лица са определени в чл. 15, ал. 3 от Наредбата и това са собствениците на извънгабаритни и/или тежки ППС или лицата, които извършват превозите. Само тези лица имали задължението да снабдят извънгабаритните ППС със съответните документи като подадат в АПИ или в съответното областно пътно управление или община заявление за издаване на разрешително по образец. Водачът на МПС в случая не е собственик или превозвач. Легална дефиниция за лица, които извършват превози била дадена в пар.1 т.5 от ДР на Закона за автомобилните превози и гласяла: "Превозвач" е всяко физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, което извършва обществен превоз на пътници и товари с помощта на превозни средства, предназначени за тази цел. Доколкото водачът на автомобила /тежкотоварен или извънгабаритен/ няма задължение, /а и право/ за снабдяване със съответно разрешително, липсата на последното не може да му бъде вменена във вина, респ. да бъде санкциониран по посочения ред. Както се изложило по-горе последното задължение е възложено от Наредбата на собствениците на съответните ППС-та или на извършващите превозите. В конкретния случай жалбоподателят, като водач на автомобила не попадал в нито една от двете категории, поради което неизпълнението на установеното задължение за снабдяване с разрешително от страна на превозвача, не можело да бъде вменено в негова вина.

На основание чл. 36 от НАРЕДБА № 11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства (Загл. изм. - ДВ, бр. 67 от 2007 г.), контролът на извънгабаритните ППС по пътищата се осъществявал от Агенция "Пътна инфраструктура" със съдействието на съответната служба за контрол при МВР. На 29.07.2019г. жалбоподателят  бил спрян от служител на Агенция „Пътна инфраструктура", който осъществил проверката без на нея да присъстват контролните органи на МВР. Жалбоподателят счита, че тази проверка е била извършена в противоречие с подзаконовия нормативен акт, а именно Наредба № 11 от 3. 07. 2001г.

На следващо място, нарушението било извършено за първи път и жалбоподателят счита, че наложената му глоба в размер на 2500 лв. е силно завишена и не отговаря на целта на закона, нито отговаряла на степента на обществена опасност на извършеното нарушение.

Наказание в размер значително над минималния, се явявало несправедливо и не съответствало на тежестта на нарушението. Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал.2 от ЗАНН при определянето на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя.

Това били законовоустановените критерии за индивидуализация на наказанието, които административно наказващият орган следвало да съобрази при определяне на налаганото наказание. Счита, че обсъдените от АНО отегчаващи обстоятелства, са взети предвид при оценката дали деянието е маловажно или не и при отрицателният отговор, е недопустимо същите обстоятелства да бъдат преценявани отново и като такива, които да обосновават налагането на по-висока санкция.

Явно при определяне на размера на наказанието наказващият орган не се бил съобразил с подбудите за извършване на нарушението от жалбоподателят, като лице полагащо наемен труд и несъмнено изпълняващо разпорежданията на работодателя си, както и имотното му състояние като наемен работник. Към административно - наказателната преписка бил приложен трудовия му договор, като шофьор в ЕТ“Гранд Комерсиал - Пламен Нейчев".

С оглед на гореизложеното жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да се отмени наказателното постановление, или ако вее пак съдът счете, че изложените основания не водят до отмяна, то  моли да се намали наложеното му наказание до минималния размер предвиден в Закона за пътищата, а именно 1000лв.

АНО-Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София и РП Н.Загора не представят становища по жалбата.

В открито с.з.проведено на 10.12.2019г.жалбоподателят и представител на РП Н.Загора не се явяват. Явява се А.П.-началник отдел“АО“ гр.Сливен с редовно пълномощно. Последната заяви, че жалбата била неоснователна и следвало да се отхвърли, тъй като обжалваното НП изцяло било подчинено на материалните и процесуални норми, като представя и писмено становище с изложени в него подробни съображения.

От събраните по делото доказателства съдът установи следното:

На 29.07.2019г. в 15.30 часа на път III-554,км 10, вход с.Богданово в посока гр. Н.Загора-гр. Раднево, при извършена проверка от св.Т.М. на длъжност Главен инспектор, АРОК при АПИ гр.София и в присъствието на св. П.Д. е установено, че жалбоподателят управлява и осъществява движение на съчленено ППС с 5 оси-МПС с две оси марка „МАН“,модел „ТГА18.430“ с рег.№ СТ4877КК и полуремарке с три оси с рег.№СТ0603ЕМ, за което са надвишени нормите на Наредба №11/03.07.2001г.на МРРБ за движение на тежки и/или извънгабаритни ППС, както следва: при измереното разстояние между осите 1.34м. сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 34.730т., при максимално допустимо натоварване не тройната ос 24 тона, съгл. чл.7, ал.1, т. 3, б.“Б“ от Наредбата. Измерването е осъществено посредством ролетка 1301/18/5м./, която е преминала през лабораторията по метрология и е включена в списъка на техническите средства подлежащи на последващи проверки, видно от сертификат за съответствие DFW-KR №118829. За гореописаното административно нарушение е издаден АУАН  № 0007024/29.07.2019г. от св. Т.М., в присъствието на св. П.Д. и нарушителя-жалбоподетеля. Последният е подписал акта и е получил препис от същия, като не е вписал писмени възражения в същия. Жалбоподателят е подписал и разписка на същия ден и веднага след съставянето на акта, с която е декларирал, че е получил препис от същия за описаното административно нарушение и че към момента на проверката управляваното от него ППС не притежава разрешение, което да съответства на констатираните при проверката параметри на ППС, издадено по реда на раздел IV-Ред за издаване на разрешителни от горецитираната Наредба. Вписано е в разписката, че водачът не е изпълнил условията на чл.37 ал.3 от Наредбата. Свидетелите М. и Д. в с.з.потвърждават констатациите от проверката и съставения за това АУАН.

На основание съставения АУАН е било издадено от АНО обжалваното НП, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1 ,б“а“ от ЗП, във вр. с чл. 37, ал. 1,т. 1 на Наредбата, на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП - „глоба“ в размер на 2500лв. На 21.08.2019г. жалбоподателят е получил лично препис от НП, видно от пощенското известие приложено по делото, а настоящата жалба е подадена чрез АНО на 27.08.с.г.

Видно от копие на трудов договор № 396/20.08.2018г. жалбоподателят работи на длъжност водач на транспортни средства и машини с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 510лв., а допълнително такова може да получи по преценка на работодателя.

От така приетото за установено съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законовия седмодневен срок и от лице имащо правен интерес от подаването на жалбата, тъй като срещу него е издадено обжалваното НП.

Съдът счита, че при съставяне на процесния АУАН и издаване на обжалваното НП, както и при тяхното връчване на нарушителя не са допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закони, водещи до отмяна на атакуваното с настоящата жалба НП. Както АУАН, така и НП съдържат всички визирани в чл.42 и чл.57 от ЗАНН изброени задължителни реквизити.

В хода на извършената проверка е било констатирано, че апелаторът управлява и осъществява движение на ППС, което е превишило нормите за извънгабаритност, без да има издадено за това разрешение/разрешително или квитанция за платени пътни такси. Самият нарушител подписвайки горецитираната разписка признава на практика констатираното административно нарушение. Самото административно нарушение е визирано в чл. 26 ал. 2 т. 1, б.“а“ от ЗП във вр. с чл. 37 ал. 1 т. 1 от Наредбата. Административно- наказателната норма на чл. 53 от ЗП предвижда налагане на наказание на физически лица, нарушаващи разпоредбата на чл.26 ал.2 от ЗП или които извършват или наредят да бъде извършено движение на извънгабаритни и тежки ППС и товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя. Безспорно жалбоподателят принадлежи към кръга от лица, които носят такава административно - наказателна отговорност, като водач на такова ППС. А АПИ съгл. чл. 19 ал. 1 т. 1 от ЗП управлява републиканските пътища, чийто служители са овластени да упражняват контрол и да съставят АУАН и НП. Това е с цел да бъде запазена пътната инфраструктура, да не се създават предпоставки за ПТП.

Съдът счита, че както в АУАН, така и в НП правилно и точно са посочени и цитирани нарушението и санкционна норма и жалбоподателят може да разбере ясно в какво се състои неговото нарушение, с което правото му на защита е гарантирано. В този смисъл съдът не счита за основателно твърдението му, че не били посочени точно нарушените норми. В тази връзка следва да се отбележи, че в НП е посочено, че санкциониращата норма е чл. 53 ал. 1 т. 2 от ЗП/в диспозитива на НП/, а не както се сочи в жалбата - само чл. 53 ал. 1 от ЗП. И с оглед констатираното нарушение неговото санкциониране следва да се извърши съобразно ЗП, както правилно отбелязва АНО, който е специален спрямо ЗДвП.

С оглед горното съдът намира, че констатираното административно нарушение, както и неговото авторство са безспорно установени. Но при определяне размера на наложеното административно наказание следва да се съобразят и предпоставките визирани в чл.27ал.2 от ЗАНН. Това са тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства,както и имотното състояние на нарушителя. Наложеното административно наказание е законосъобразно, тъй като неговия размер е съобразен със законовите рамки. В случая се предвижда наказание по вид „глоба“ в размер от 1000 лв. до 5000 лв. за първо нарушение, както е в случая. Правилно в становището си процесуалния представител на АНО отбелязва, че поредността на нарушението е предвидена в закона и това не следва да се счита като смекчаващо вината обстоятелство. За да определи такъв размер на наказанието АНО имал пред вид установеното превишение на теглото на ППС/с около близо 14 тона/. Съдът намира, че това обстоятелство не е достатъчно за да обоснове такъв размер на глобата, като се има предвид правилното приложение на чл.27 ал.2 от ЗАНН. Нормата на чл.53 ал.2 от ЗП предвижда при повторно нарушение минимален размер на административното нарушение - 2000лв., а в случая наложеното наказание го надвишава с 500лв. Следователно само от тази гледна точка наложеното наказание е завишено. Освен това съдът намира, че АНО не е отчел характеричстичните данни за нарушителя имащи отношение към определения размер на наказанието, от гледна точка на неговото материално положение. Събрани са доказателства, от които се установява, че жалбоподателя работи на трудов договор с основно месечно трудово възнаграждение от 510лв.-минималното трудово възнаграждение, нормативно определено. Освен това той изпълнява възложената му работа, по нареждане на своя работодател, превозвайки определеното количество товар. От това следва, че установената вина за констатираното административно нарушение не е изцяло негова. И не на последно място следва да се наложи наказание, което да няма репресивен характер, а поправителен такъв, който да превъзпита извършителя и да го възпира от извършването на следващо нарушение. Като се има предвид всички тези обстоятелства и предпоставки, съдът намира, че наказание в размер на 1500 лв. т.е., наложеното,намалено с 1000 лв. ще постигне целите си, като такова, най-вече по отношение на прекия извършител, а и по отношение на неговия работодател и други. В този смисъл обжалваното НП следва да бъде изменено.

Водим от горното съдът

                  

Р   Е   Ш   И  :

 

ИЗМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО  ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 6318/15.08.2019 г.,  издадено от НАЧАЛНИК на отдел „Контрол по РПМ“,  Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София – Я.М.И.  с което на Т.Б.Т. с ЕГН **********,*** му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2500/две хиляди и петстотин/ лева за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, буква А от Закона за пътищата и му налага административно наказание „глоба“ в размер на 1 500.00/хиляда и петстотин/ лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Сливен по реда на АПК в 14- дневен срок от получаване на съобщението.

 

 

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: