Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 18.11.2019 г.
В И М
Е Т О
Н А Н
А Р О
Д А
Софийски окръжен съд, гражданско
отделение, втори въззивен състав в публичното заседание,
проведено на двадесет и трети октомври две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ
ВАНЯ ИВАНОВА
при
секретаря Цветанка Павлова, като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д.
№ 286 по описа за
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 8 от 11.01.2019 г.
постановено по гр. д. № 818/2018 г. на Районен съд – Е.П., са изменени
определените с решение по гр.д. № 9445/2010 г. на СРС мерки спрямо детето А.А.С.,
като е определен режим на лични контакти между детето и неговия баща А.А.С., както следва: всяка втора седмица от месеца от 7.00
ч. на втория четвъртък от месеца до 18.00 ч. в неделя на същата втора седмица;
двадесет дни през лятото – месец юли в четните години и месец август в
нечетните; всяка четна година детето да прекарва при баща си рождения си ден от
16.00 ч. до 20.00 ч., както и коледните празници /от 10.00 ч. на 24-ти декември
до 18.00 ч. на 26-ти декември/, както и междусрочната
ваканция; всяка нечетна година детето да прекарва с баща си Новогодишните
празници /от 10.00 ч. на 31-ви декември до 18.00 ч. на 1-ви януари, както
и великденските празници /от 10.00 ч. в
събота до 18.00 ч. в понеделник/, както и пролетната ваканция; независимо дали
съвпада с определения режим на лични контакти, всеки родител да прекарва с
детето времето от 17.00 ч. до 20.00 ч. на собствения си рожден ден.
Решението е обжалвано изцяло от ответницата М.С. като
неправилно и постановено при неизяснена фактическа обстановка, с искане същото
да бъде отменено и постановено друго, съобразено единствено с интереса на
детето. В жалбата се сочи, че ищецът не се е ползвал от определения режим на
контакти с детето около 6 години поради неговата незаинтересованост от нуждите
на детето, като по-честите контакти между ищеца и детето са започнали едва през
В писмения си отговор ответникът по жалба излага
съображения за неоснователност на жалбата, с искане обжалваното решение да бъде
потвърдено.
За да
се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:
А.А.С. е предявил срещу М.П.С. иск за промяна на
режима на лични контакти между ищеца и детето му А.А.С.,
определен с решение по гр.д. № 9445/2010 г. на Софийски РС, с което е утвърдено
споразумение по чл. 51 от СК.
В исковата молба се твърди, че с посоченото решение на СРС е прекратен
брака между страните и е определен режим на лични контакти на бащата с детето
– всяка втора седмица от месеца от 7.00
ч. на втория четвъртък от месеца до 18.00 ч. в неделя, както и 15 дни през
зимата и 15 дни през лятото, когато бащата е в отпуск и който период не съвпада
с платения годишен отпуск на майката. Ищецът твърди, че между него и детето има
силна привързаност и любов, както и че има желание и възможности да прекарва с
детето повече време от определеното със съдебното решение. Твърди, че
възможностите му за контакти с детето са ограничени от съдебното решение и че
не иска да се превръща в „татко само за уикенда”. Желае да бъде определен режим
на лични отношения със сина му, който да удовлетворява потребностите на детето
от пълноценно общуване с другия родител и да съответства на възрастта на
детето. Ищецът сочи, че виждайки детето си само в почивните дни, би загубил
реална представа за интересите, издръжката му, за нагласите и чувствата му към
живота, както и за режима на училище, което би довело отчуждение между тях.
Искането на ищеца е да бъде определен режим на лични контакти между него и
детето, както следва: всяка втора и четвърта седмица от месеца от 17.00 ч. в
петък до 20.00 ч. в неделя с преспиване; един месец през лятото – м. юли в
четните години и м. август в нечетните, който да не съвпада с платения годишен
отпуск на майката; всяка четна година на коледните и новогодишните празници –
от сутринта на 23-ти декември до вечерта на 1-ви януари, а всяка нечетна година
на великденските празници – от сутринта на съботата до вечерта на понеделника;
всяка четна година по време на междусрочната
ваканция, а всяка нечетна – пролетната ваканция; половината от личните празници
на детето – именния и рождения ден; на рождения ден на бащата за времето от
17.00 ч. до 20.00 ч., независимо дали съвпада с определения режим на лични
контакти.
В отговора на исковата молба ответницата оспорва иска. Излага довод, че не
е налице предвиденото в чл. 59, ал. 9 от СК „изменение на обстоятелствата”,
налагащо промяна в режима на лични отношения. Сочи, че от раждането на детето
до момента само тя полага грижи за него и между тях има силна привързаност.
Излага твърдения за агресивно поведение на ищеца и актове на психическо насилие
спрямо нея и детето. Сочи, че ищецът не е упражнявал определения режим на лични
контакти с детето в пълен обем, като се е случвало по няколко месеца ищецът да
не търси контакт с детето. Твърди се, че дори когато детето е било вземано от
ищеца, се е случвало да бъде оставяно на грижите на роднини на ищеца, докато
той е на почивка извън страната. Ответницата твърди, че ищецът не е показал
отношение на отговорен родител, като не е изплащал редовно и дължимата от него
издръжка на детето. Счита, че определеният режим на лични отношения е адекватен
и съответстващ на възрастта на детето, с оглед на което предявеният иск за
изменението му е неоснователен.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира от фактическа
страна следното:
С решение от 13.10.2010 по гр.д. № 9445/2010 г. на Софийски районен съд е
прекратен с развод на основание чл. 50 от СК сключения между страните
граждански брак и е утвърдено постигнатото споразумение по чл. 51 от СК, с
което упражняването на родителските права по отношение на детето А.А.С. /родено на *** г./ е предоставено на майката М.П.С.,
като е определен режим на лични контакти на бащата А.А.С.
с детето, като същият ги вижда и взема при себе си всяка втора седмица от
месеца от 7.00 ч. на втория четвъртък до 18.00 ч. в неделята на същата втора
седмица от месеца, както и 15 дни през
зимата и 15 дни през лятото, когато бащата е в отпуск и който период не съвпада
с платения годишен отпуск на майката.
Съгласно приетия социален доклад на Д”СП” – Е.П. от 15.02.2018 г., след
раздялата между родителите детето се отглежда от майката, а бащата го вижда регулярно
всеки месец. Детето живее с майка си и съжителстващия с нея на съпружески
начала Ф. К. в с. Н.Х., а бащата в гр. София. Детето е ученик в 4-ти клас в
163-то ОУ в гр. София. Между майката и детето е изградена емоционална връзка,
както и със съжителстващия с майката мъж. При посещенията си при бащата детето
общува с баба си по бащина линия. При проведената среща с детето с представител
на Д”СП” детето е съобщило, че настоящата периодичност на виждане с баща му го
устройва и не желае разширяване на режима на виждане. Детето не съобщава за
проблемно поведение на другия родител по време на престоя му при него. Споделя,
че често комуникира с баща си по
телефона.
Съгласно социалния доклад, изготвен от ДС”П” – С. на 23.10.2018 г., понастоящем
бащата живее в гр. София, същият е сключил граждански брак, от който има второ
дете. Бащата обитава тристаен апартамент в ж.к. „Д.”, в която има обособена
самостоятелна стая за детето А.. По данни на бащата неговата майка, сестра и
настоящата му съпруга имат силна връзка с детето. Бащата е изразил желание за
по-чести контакти със сина си.
Според показанията на св. И. С. /сестра на ищеца/, брат й много привързан
към сина си А.. Когато взима детето, той полага всички грижи за него – помага
му в училище, забавлява го. Детето се чувства много добре, когато е при баща
си, и трудно преживява раздялата с баща си, когато трябва да се върне при майка
си. Свидетелката твърди, че често майката възпрепятства взимането на детето от
неговия баща, както и създава пречки при осъществяване на планирани почивки на
детето със семейството на баща му. Тази година детето било на море заедно с
баща си, свидетелката и нейните две деца, както и майката им /бабата на
детето/, която помагала в грижите за него. Всички те много се радвали, когато
били с А..
Съгласно показанията на св. П. Н., детето се чувства много добре, когато е
при баща си, и повечето случаи си тръгва към къщи с рев. Бащата води детето на
разходки, но го кара и да учи. В дома на бащата детето има самостоятелна стая с
всичко необходимо за дете. Наскоро А. видял бебето на бащата /което било на
около 1 месец/ и много му се радвал, прегръщал го, даже искал бебето да бъде в
неговата стая. Свидетелят твърди, че му е известно, че майката „правела номера”,
за да не му дава детето. Разказва за случай, в който след планирана от бащата
почивка на море, за което майката била предупредена, тя си изключила телефона и
така не пуснала А. за отиде на море.
Според показанията на св. Д. Д. /детски лекар/, когато било на 2-3 години,
се появила алергия към хранителни продукти. Впечатленията на свидетелката са,
че бащата не полага грижи за детето А..***, детето било все болно. Разказва за
случай след като се върнал от море с леля му и баба му, С. бил в тежко
състояние – с висока температура, с астматичен пристъп и в лош външен вид. При посещенията на свидетелката в дома на
детето, й правело впечатление, че когато баща му звънял по телефона, детето не
искало да разговаря с него.
Съгласно показанията на св. Л. Г. /майка на ответницата/, детето било много
привързано към нея и дядо си, през лятната ваканция прекарвало при тях в Г.. при
последното му взимане от бащата през м. август, детето се върнало в тежко състояние.
Бащата се обаждал почти през ден, когато детето било в Г., но детето не винаги
желаело да говори с баща си. Детето често боледувало.
При изслушването му пред съда в съдебно заседание на 25.10.2018 г. детето А.
/на
Според назначения във въззивното производство
социален доклад от 18.10.2019 г., изготвен от ДСП – С., бащата понастоящем
съжителства заедно с жената, от която има новородено дете /Т./ и нейната
дъщеря. Те обитават тристаен апартамент в ж.к. „Д.” в гр. София, състоящ се от
хол с кухня и трапезария, две стаи, коридор и сервизни помещения, който е добре
обзаведен и разполага с всички необходими удобства. Едната стая е обзаведена
със спалня и детско креватче и се ползва от родителите и бебето, а другата стая
е обзаведена като детска стая, с две легла и мебели. По данни на бащата детето
поддържа близки отношения с баба си по бащина линия, живуща ***, както и с
децата на леля си, която живее в ж.к. „К.С.”. Бащата е заявил, че има силна
емоционална връзка с детето, и желае да го вижда по-често.
От така установените по делото факти, правните изводи на съда са следните:
Предявен е иск с правно основание чл. 51, ал. 4 от СК за изменение на
режима на лични контакти на бащата А.А.С. с детето А.А.С., установен с утвърдено споразумение по гр.д. №
9445/2010 г. на Софийски районен съд.
Съгласно горепосочената разпоредба, изменение на местоживеенето,
упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата
може да се поиска при изменение на обстоятелствата. Водещ критерий за съда при
поискана такава промяна е интересът на детето.
Искането за изменение на установения режим на лични контакти чрез неговото
разширяване е мотивирано с това, че този режим е недостатъчен за осигуряване на
пълноценна връзка между бащата и детето, съответстваща на възрастта му.
Към момента на утвърждаване на споразумението по чл.51 от СК детето е било
на 3 години и оттогава са изминали около 9 години. Сам по себе си изминалият дълъг период от първоначалното
определяне на режима на лични контакти между бащата и детето следва да се
приеме като предпоставка за изменение на обстоятелствата, тъй като нарастването
на възрастта безспорно води до промяна на потребностите на детето. Това налага
да се извърши преценка дали е необходимо определения режим на лични отношения
да бъде ревизиран в посока неговото разширяване съобразно искането на ищеца.
Следва да се има предвид, че постановеното с обжалваното решение изменение
на режима на лични отношения се изразява в определяне на контакти между тях по
време на коледните, новогодишни, великденски празници, междусрочната
и пролетна ваканция, рождения ден на детето и на бащата, както и в удължаване
на периода на срещи през лятото от 15 на 20 дни, диференцирано за съответната
година. Определените с решението ежемесечни срещи между бащата и детето /всяка
втора седмица от месеца от 7 ч. на втория четвъртък до 18 ч. в неделя на същата
втора седмица от месеца/ не са променени – те са същите, каквито са определени
с решението по гр.д. № 9445/2010 г. на СРС. Ищецът не е обжалвал решението, поради
което следва да се приеме, че спорът между страните е относно постановеното от
районния съд разширяване на определения режим на лични отношения чрез
включването в него на горепосочените контакти между бащата и детето, а именно
по време на коледните, новогодишни, великденски празници, междусрочната
и пролетна ваканция, рождения ден на детето и на бащата, както и определената
по-дълга продължителност на пребиваването на детето при баща си през лятото. И
при извършена служебна проверка на правилността на решението в частта относно
ежемесечните контакти между бащата и детето, каквато съдът дължи с оглед предмета
на делото, не се установява основание за промяна на режима в тази му част.
Пребиваването на детето веднъж месечно по четири последователни дни при бащата
/от четвъртък до неделя/, както е определено с утвърденото споразумение по чл.
51 от СК, създава възможност за пълноценни контакти между бащата и детето в
рамките на всеки месец. Този режим осигурява възможност бащата и детето да
бъдат заедно, както в почивните, така и в учебните дни, при което бащата има
възможност да полага непосредствени грижи във връзка учебния процес на детето,
така и да споделя уикенда с него.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд намира, че в интерес на детето е то да има
възможност да прекарва коледните, новогодишни и великденски празници, както и
пролетната ваканция и със своя баща. Събирането на роднините по време на
коледните, новогодишни и великденски празници е израз на семейна близост,
поради което особено важно е за едно дете да споделя празниците със своите
родители. Предвид данните по делото за установени близки отношения между детето
с неговия баща и близките му роднини /баба, леля, братовчеди/, възрастта на
детето и положителните родителски качества на бащата, неговото желание да
осъществява контакти с детето си, както и добрите битови условия в неговия дом,
съдът намира, че прекарването на тези празници
с баща му би било благоприятно за поддържането на пълноценна връзка
между баща и син, която е особено важна за развитието на детето. Близката
емоционална връзка между бащата и детето се установява от събраните гласни
доказателства, социални доклади и се потвърждава и от заявеното от детето при
изслушването му пред съда, че се чувства добре и му е интересно да бъде с баща
си. Споделянето на празниците с баща му би спомогнало за изграждането на връзка
между детето и новороденото му братче, което е благоприятно за неговото
развитие, тъй като би способствало за изграждане на особено важните за всеки
човек роднински взаимоотношения. Заявеното от детето при изслушването му, че
желае да прекарва новогодишните празници с майка си, не може да обуслови
обратен извод. Както е посочил районният съд, казаното от детето в този смисъл
е съвсем нормално и логично поради това, че в целия период от развода на
родителите детето е прекарвало всички празници единствено с майка си и не е
имало възможност да бъде с баща си по време на тези празници. Предвид близката
емоционална връзка на детето с бащата и неговото разширено семейство,
положителните нагласи на детето след срещите си с баща му, възрастта и пола на
детето, съвместното прекарване на част от тези семейни празници би допринесло
за утвърждаване на необходимата му неговото израстване и развитие връзка с
бащата. По същите съображения в интерес на детето е то да има възможност да
прекарва пролетната ваканция с баща си, както и срещите му с бащата през лятото
да бъдат в период от 20 дни, т.е. в рамките на стандартния режим, а не по 15
дни, както е определено със съдебното решение. Следва да се отбележи в тази
връзка, че при определяне на първоначалния режим детето е било в съвсем ранна
детска възраст /3г/. Възрастта на детето към настоящия момент, данните за
близка емоционална връзка с баща му и положителното отражение върху неговото
емоционално състояние на прекараните с баща му и семейството му почивки,
налагат извод, че период от 20 дни през лятото, при който то да прекарва при
баща си, е съответен на потребностите му. Както се посочи и по-горе, такъв е
утвърдения в практиката стандартен режим на лични контакти между детето и
родителя, който не упражнява родителските права, по отношение на срещите по
време на лятната отпуска. Този стандартен режим е основан на обичайно приетата
продължителност една лятна почивка и установения размер на платения годишен
отпуск на трудово заетите лица. В случая, удължаването на продължителността на
срещите през лятната ваканция от 15 на 20 дни е и компенсация за по-ограничения
режим на ежемесечните контакти между бащата
и детето.
Тук е мястото да се посочи в отговор на направеното в отговора на исковата
молба, че ищецът не е полагал достатъчно грижи за детето и не показал отношение
на отговорен родител, че по делото не са налице доказателства, които да
обосноват извод за трайно неполагане на адекватни грижи от бащата при
осъществяване на личните контакти с детето, какъвто извод принципно би следвало
да се отрази при преценката за необходимостта от изменение на установения режим
на лични отношения между родителя и детето. Изложеното в показанията на водените
от ответницата свидетели, че детето било върнато от бащата болно, не може да
обоснове извод за безотговорно отношение на бащата, тъй конкретните причини за
влошаване на здравословното състояние на детето могат да бъдат най-различни,
поради което да се приеме причинна връзка на заболяването с неизпълнение на
задължението на бащата за полагане на грижи за детето, би било напълно
хипотетично. Самата свидетелка Г. твърди, че детето често боледувало, което е
обичайно за деца в тази възраст. Неоснователно е и направеното във въззивната жалба възражение за липса на привързаност между
бащата и детето, основано на твърдение, че ищецът поради незаинтересуваност от
детето, не се възползвал от определения му режим на контакти с него до
навършване на 10- годишна възраст на детето. На първо място следва да се
посочи, че по делото няма събрани доказателства за точния обем на упражняваните
между бащата и детето лични контакти в периода след съдебното установяване на
режима. Дори и да се приеме, че бащата независимо по какви причини не е
осъществявал изцяло така установения режим на лични отношения с детето, то това
не може да бъде аргумент за неоснователност на искането му за разширяване на
режима на тези контакти за в бъдеще. Водещ критерий при определяне както на
първоначалния режим, така и при преценката за изменението му, е единствено
интересът на детето. Що се отнася до възражението за липса на привързаност
между бащата и детето, същото е опровергано от събраните по делото
доказателства – показания на свидетелите И. С. и П. Н., приетите социални
доклади, които се подкрепят от заявеното от детето при изслушването му пред
съда. Следва да се посочи, че поддържането на връзка между детето и родителя,
който не упражнява родителските права, се гарантира именно с режима на лични
отношения като част от мерките относно упражняването на родителските права. Доводът
на въззивницата за нередовно изплащане от бащата на
дължимата издръжка на детето няма относимост към
предмета на настоящото производство за изменение на установения режим на лични
контакти, поради което въззивният съд не е приел
ангажираните от него доказателства в тази насока. Изпълнението на задължението
за заплащане на издръжка не е обуславящо за правото на лични контакти между
детето и родителя, който не упражнява родителските права, респ. за тяхното
изменение по чл. 51, ал. 4 от СК.
Съдът намира за нецелесъобразно да постанови детето да прекарва с баща си
рождения си ден, както и междусрочната ваканция, и
рождения ден на бащата. Нормално е с оглед възрастта на детето рождения си ден
то да празнува със своите приятели и съученици в дома, в който живее, или на
друго място по негов избор, предвид наличието на съвременни пригодни за детски
рождени дни увеселителни места. В случая следва да се отчете и обстоятелството,
че рождената дата на детето е 10 август, т.е. приблизително по средата на
месеца, при което и предвид определения режим на контакти през лятото,
постановяването детето да прекарва рождения си ден с бащата неминуемо би
създало предпоставки за конфликти между родителите и затруднения в
осъществяването на контактите с детето по време на летните им отпуски. Междусрочната ваканция обичайно е твърде кратка – само един
ден, и често е свързана с извънкласни мероприятия, поради което прекарването на
този ден при баща му няма как да има съществено значение за поддържане на
връзката между тях.
С оглед на горното, въззивният съд намира, че към
настоящия момент подходящ с оглед нуждите и интересите на детето и осигуряващ
възможност за пълноценен контакт на детето с неговия баща е режим на лични
контакти, при който бащата да има право да взема детето при себе си всяка втора
седмица от месеца от 7.00 ч. в четвъртък до 18.00ч. в неделя с преспиване,
двадесет дни през лятото – месец юли в четните години и месец август в
нечетните години, всяка четна година по времето на коледните празници от 10.00
ч. на 24-ти декември до 18.00 ч. на 26-ти декември, всяка нечетна година по
време на новогодишните празници от 10.00 ч. на 31-ви декември до 18.00 ч. на
1-ви януари, всяка нечетна година по времето на великденските празници от 10.00
ч. в събота до 18.00 ч. в понеделник, всяка нечетна година по време на
пролетната ваканция. Независимо дали съвпада с определения режим на лични
контакти, веси родител да прекарва с детето времето от 17,00 ч. до 20,00 ч. на
собствения си рожден ден.
Тъй като
изводите на въззивния съд не съвпадат изцяло с обжалваното решение, с който е изменен установения
режим на лични отношения между бащата и детето, решението следва
да се отмени и вместо него се са постанови друго, с което се измени този режим съобразно
изложеното по-горе.
Воден от горното,
Софийски окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение от 11.01.2019 г., постановено
по гр. д. № 818/2018 г. на Елинпелински районен съд, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ режима
на лични контакти между бащата А.А.С., ЕГН ********** и детето А.А.С.,
ЕГН **********, определен с утвърденото споразумение по гр.д. № 9445/2010 г. на
Софийски районен съд, като:
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти, при който бащата да има
право да взема детето при себе си всяка втора седмица от месеца от 7.00 ч. в
четвъртък до 18.00 ч. в неделя с преспиване, двадесет дни през лятото – месец
юли в четните години и месец август в нечетните години, всяка четна година по
времето на коледните празници от 10.00 ч. на 24-ти декември до 18.00 ч. на
26-ти декември, всяка нечетна година по време на новогодишните празници от
10.00 ч. на 31-ви декември до 18.00 ч. на 1-ви януари, всяка нечетна година по
времето на великденските празници от 10.00 ч. в събота до 18.00 ч. в
понеделник, всяка нечетна година по време на пролетната ваканция. Независимо
дали съвпада с определения режим на лични контакти, веси родител да прекарва с
детето времето от 17,00 ч. до 20,00 ч. на собствения си рожден ден.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването на препис.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.