РЕШЕНИЕ
№ 437
гр. Добрич, 28.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XIX СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Деница Б. Петкова
при участието на секретаря Геновева Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Деница Б. Петкова Гражданско дело №
20243230103092 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от „Агенция за събиране на
вземания”ЕАД, установителни искове по чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415, ал.1 от
ГПК срещу К. П. Т.. ЕГН **********, с настоящ адрес: общ. Д., гр. Д., кв. ***,
бл. ***, ех. ****, ет. ****, ап. **** , за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумите, предмет на издадената по ч.гр.д.
№2020/2023г. на ДРС заповед по чл. 410 от ГПК №1006 от 02.07.2024г., а
именно: -3133.28 лв. (три хиляди сто тридесет и три лева и двадесет и осем
стотинки) - представляваща главница за периода от 20.04.2022 г. до 20.07.2024
г. по сключен на 08.07.2019 г. между БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,
клон България, като Кредитор и К. П. Т. като Кредитополучател договор за
потребителски кредит с № PLUS- 17143534, вземанията по който са
прехвърлени на ищеца с Приложение № 1 от 29.06.2023 г.към Рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания от дата 15.02.2022 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението в районен съд -
27.06.2024 г. до окончателното изплащане на задължението; -725.32 лв.
(седемстотин двадесет и пет лева и тридесет и две стотинки) - представляваща
1
договорна лихва за периода от 20.04.2022 г. (падеж на първа неплатена
погасителна вноска) до 11.06.2024 г. - датата на получаване на уведомлението
за предсрочна изискуемост; -630.93 лв. (шестстотин и тридесет лева и 93
стотинки) - представляваща обезщетение за забава, считано от 21.04.2022 г. до
датата на подаване на заявлението в съда; - Претендират се сторените по
делото разноски.
В условията на евентуалност, при отхвърляне изцяло или частично на
предявените установителни искове, се предявяват осъдителни искове за
горепосочените суми по вид и размер.
В исковата молба се твърди, че процесните вземания произтичат от
договор за кредит № PLUS-17143534/08.07.2019г., сключен между К. П. Т. и
дружеството "БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А., клон България" .
Посочва се, че кредитополучател и кредитодател са договорили параметрите
на договора , като в заем на кредитополучателя е отпусната сумата от 6 000
лева. Посочва се, че лихвеният процент за договорната възнаградителна лихва
по кредита е фиксиран за срока на договора, като кредитополучателят се е
задължил да погаси кредита на 60 равни месечни погасителни вноски,
включващи част от предоставената главница и част от договорната лихва.
Общата стойност на плащанията по кредита е в размер на 12 987 лева, а
договорната възнаградителна лихва за срока на кредита е 4971,00 лева. В
общата стойност на кредита е включена и застрахователна премия от 2016,00
лева
На следващо място се твърди, че процесните вземания се прехвърлени на
дружеството ищец чрез приложение № 1 от 29.06.2023 г. към договор за
прехвърляне на вземания от 15.02.2022 г. Уточнява се, че длъжникът е
уведомен за прехвърляне на вземането с уведомително писмо с обратна
разписка, но в случай, че съдът прецени противното се прави искане
длъжникът да се счита уведомен за цесията с получаване на препис от
исковата молба.
Посочва се, че ответникът е спрял да изпълнява задълженията си по
договора за кредит, който е с краен падеж 20.07.2024 г. Твърди се, че съгласно
чл. 5 от условията по договора за кредит е уговорено между страните, че при
просрочване на две и повече месечни погасителни вноски, считано от
падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става
предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички разноски за
2
събиране на вземането и всички определени в договора надбавки, без да е
необходимо изпращане на уведомление от страна на кредитора за настъпване
на предсрочната изискуемост. Допълнително, от страна на "Агенция за
събиране на вземания" ЕАД е изпратено уведомление до кредитополучателя с
уведомително писмо изх.№ УПЦ/УПИ-С-БНП/PLUS - 17143534,
С тези аргументи се иска предявените искове да бъдат уважени.
Редовно уведомен, в срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е депозирал
отговор. В открито съдебно заседание не взема участие.
С протоколно определение от 10.03.2025 г. съдът е оставил без уважения
искането на ищцовото дружество за постановяване на неприсъствено решение
с оглед задължението на съда да следи за наличието на неравноправни клаузи
в процесния Договор за кредит, доколкото ответникът има качеството на
потребител.
Добричкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
С издадената по ч.гр.д. №2020/2023г. на ДРС заповед по чл. 410 от ГПК
№1006 от 02.07.2024г. е разпоредено К. П. Т.. ЕГН **********, с настоящ
адрес: общ. Д., гр. Д., кв. ****, бл. ****, ех. ****, ет. ****, ап. **** да заплати
на „Агенция за събиране на вземания”ЕАД следните суми, а именно: -3133.28
лв. (три хиляди сто тридесет и три лева и двадесет и осем стотинки) -
представляваща главница за периода от 20.04.2022 г. до 20.07.2024 г. по
сключен на 08.07.2019 г. между БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България, като Кредитор и К. П. Т. като Кредитополучател договор за
потребителски кредит с № PLUS- 17143534, вземанията по който са
прехвърлени на ищеца с Приложение № 1 от 29.06.2023 г.към Рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания от дата 15.02.2022 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението в районен съд -
27.06.2024 г. до окончателното изплащане на задължението; -725.32 лв.
(седемстотин двадесет и пет лева и тридесет и две стотинки) - представляваща
договорна лихва за периода от 20.04.2022 г. (падеж на първа неплатена
погасителна вноска) до 11.06.2024 г. - датата на получаване на уведомлението
за предсрочна изискуемост; -630.93 лв. (шестстотин и тридесет лева и 93
стотинки) - представляваща обезщетение за забава, считано от 21.04.2022 г. до
датата на подаване на заявлението в съда.
3
В срока по чл. 414от ГПК е постъпило възражение от длъжника, поради
което на основание чл. 415 ал. 1 от ГПК са дадени указания на ищеца в
едномесечен срок от връчването да предяви иск за установяване на вземането
си. Искът е предявен в преклузивния едномесечен срок, поради което е
допустим и подлежи на разглеждане по същество.
От представения по делото препис на договор за потребителски кредит
№ PLUS-17143534/08.07.2019 г. и погасителен план към него се установява, че
на 08.07.2019 г. между дружеството "БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.
клон България", с ЕИК: ********* като заемодател и ответника като
заемополучател, е сключен договор за паричен заем при следните параметри:
размер на кредита за потребителски цели - 6 000 лева, застрахователна премия
- 2016,00 лева, срок на кредита 60 месеца /5 години/ - с падеж на първа вноска
20.08.2019г. г. и с падеж на последна вноска – 20.05.2024 г., годишен процент
на разходите /ГПР/ 32,21 % и лихвен процент /ЛП/ 26,45 %. При тези
параметри общото задължение по кредита е в размер на 12987,00 лева при
ежемесечна погасителна вноска в размер на 216,45 лева.
От приложени по делото сертификат № PLUS-19031163 и договор за
застрахователно посредничество се установява, че ответникът е посочен като
застраховано лице.
Между страните липсва спор, че договорът за кредит и за
застрахователна услуга са подписани от ответника – кредитополучател.
На следващо място от представен рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 15.02.2022 г. и приложение № 1 към него от
11.04.2023 г., се установява, че "БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А., клон
България", с ЕИК: ********* е прехвърлило на ищцовата страна "Агенция за
събиране на вземания" ЕАД вземания към М. М. М., произтичащи от договор
№ PLUS-19031163 - отпусната главница /без застраховка/ - 80 000 лева;
остатък главница - 76 527.82 лева /към 11.04.2023 г./, остатък договорна лихва
- 22 397.18 лева /към 11.04.2023 г./ и остатък лихва за просрочие - 3318.97
лева. Съгласно дефиницията, дадена в рамковия договор, "вземания"
представляват всички суми по договори за кредит, сключени с ФЛ, които
включват, но не се ограничават до: главница, лихва, просрочена лихва,
неустойки, такси и разноски - като тези вземания се определят именно в
приложение № 1 към договора.
По делото е приложено и пълномощно, от което се установява, че "БНП
4
Париба Пърсънъл Файненс С. А., клон България", с ЕИК: ********* е
упълномощило ищцовото дружество да извърши всички действия по
уведомяване на длъжниците за сключения договор за цесия. Видно от
уведомително писмо "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, в качеството си
на пълномощник на "БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А., клон България" е
отправила уведомления до ответника за извършената цесия. Уведомлението е
изпратено до ответника по пощата, като е върнато на подателя като
непотърсено. Исковата молба и приложенията към нея в това число
уведомление за цесията, са връчени на ответника лично на 07.11.2024 г.
Ищецът признава, че от страна на ответника са извършени плащания по
процесния договор за кредит в общ размер от 8658 лева, с която сума са
погасени следните задължения: главница в размер на 3068,32 лева, договорна
лихва в размер на 4245,68 лева и застраховка в размер на 1344 лева.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от
правна страна:
Исковете са с правно основание по чл. 240 от ЗЗД вр. с чл. 9 от Закона за
потребителския кредит /ЗПК/ вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1от ЗЗД вр. с чл.
124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК .
Предвид изложеното от фактическа страна, то не е налице съмнение, че
между "БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А., клон България", като
заемодател и ответника е възникнало правоотношение по повод
предоставянето на паричен заем в размер от 6000 лева. Ответникът е
физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като
такова, т. е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3
от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по
своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за
потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат
изискванията на специалния закон- ЗПК.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1,
чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.
Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й
са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за
недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност
5
на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи. Съгласно чл. 22
ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит е
недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и
общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният
процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит.
Съдът намира, че предвид съдържанието на сключения договор за
потребителски кредит между "БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А., клон
България" и ответника в настоящия случай не са спазени изискванията на чл.
11, ал. 1, т. 7,8, 10,11 от ЗПК, а именно: В раздел "параметри и условия" по
договора не е посочено как се формира главницата по същия - т. е. дали
същата включва само чиститата стойност на кредита или включва и таксата
ангажимент и застрахователната премия.
В процесния договор е посочена абсолютна стойност на лихвения
процент – 26,45 %., като липсват каквито и да било условия за прилагането му.
Липсва изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целия срок
на кредита или променлив, дали се касае за годишен лихвен процент или такъв
за друг срок. Липсва уточнение за базата, върху която се начислява лихвеният
процент - дали върху чистата главница по кредита, дали върху главницата по
кредита и застрахователната премия или върху остатъчната главница,
разбирана било като чиста стойност на кредита е или като чиста стойност на
кредита и застрахователната премия. В исковата молба е уточнено, че
лихвеният процент е фиксиран за целия срок на договора - но не е уточнено на
каква база се начислява.
В процесния договор не е посочен общ размер на дължимата за срока на
договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита,
за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря
на действително прилагания от кредитодателя. Следователно в договора не е
посочен размер на възнаградителната лихва в лева, както и начинът на
изчислението й, което води до извод за недействителност на договора.
В процесния договор е посочена абсолютна стойност на ГПР, без да е
посочено кои са компонентите включени в него и каква е стойността им.
6
Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Действително, в текста на договора е посочено, че ГПР е 32,21 %.
Липсва обаче, каквото и да било уточнение какви точно разходи се включват в
посочения процент - напр. не става ясно дали в посочения ГПР е включена т.
нар. застрахователна премия. По този начин потребителят е поставен в
невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на
ползвания от него финансов продукт. Съдът намира, че единствено
посочването с цифрово изражение на ГПР, при неясни лихви и други
компоненти на договора /застрахователна премия/ не е достатъчно, за да се
считат спазени законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба е на
потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за
разходите във връзка с кредита, за да може да направи информиран и
икономически обоснован избор дали да го сключи.
Съгласно практиката на СЕС - решение по дело С-714/22 "когато в
договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите,
включващ всички предвидени в член 3, буква ж)[1] от тази директива разходи,
посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от
лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води
единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената
в заем главница".
Предвид съдържанието на понятието общи разходи по кредита съдът
достигна до извод, че застрахователната премия е следвало да се включи в
ГПР - доколкото липсва яснота дали ако застраховка не е сключена, кредитът
би бил отпуснат при същите условия. Поради това и съдът приема ГПР за
неточно посочен.
Липсата на изрично посочените в чл. 22 във вр. с 10, ал. 1 и чл. 11 от ЗПК
реквизити на договора за кредит води до недействителност на същия, като в
закона не е предвидена възможност тези реквизити да са определяеми.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.
11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на
7
последиците по чл. 22 ЗПК, а именно изначална недействителност на договора
за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му
сключване. Съгласно разпоредбата на чл. 24 от ЗПК когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен и съгласно практиката на
СЕС, цитирана по-горе досежно неточното посочения ГПР, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита.
На следващо място съгласно договора за кредит в същия е уговорена
застрахователна премия от 2016,00 лева. В тази връзка не може да се приеме,
че чрез подписване на "сертификат", издаден от едно трето за спора и за
облигационното отношение по основнния заемен договор лице, ответникът се
задължава да заплати на заемодателя застрахователна премия. Представеният
сертификат не е подписан от застрахователя, нито към него са представени
каквито и да било документи, удостоверяващи наличието на облигационно
отношение между заемодателя и застрахователя. В тази връзка следва да се
отбележи, че договорът за застраховка се сключва в писмена форма като
застрахователна полица или друг писмен акт /чл. 344 от КЗ/. Представеният
сертификат няма как да представлява договор за застраховка. Освен това т.
нар. "сертификат" представлява частен свидетелстващ документ, който
доказва само че издателят му е направил определено изявление, но не и че
същото е истина. В случая чрез приложения сертификат издателите му
удостоверяват единствено, че едно трето лице за основното заемно
правоотношение - застраховател, се е съгласило да застрахова /вероятно
живота и здравето или платежоспособността на заемополучателя/, но не и че е
застраховал и то в предвидената от закона форма. Това съгласие обаче също не
може да се приеме за установето, тъй като издателите на сертификата няма
как да го удостоверят в този документ. Застрахователната премия и
допълнително начислена еднократно от кредитора такса ангажимент от 210
лева, представляват общ разход по кредита за потребителя, който следва да
бъде включен в състава на годишния процент на разходите съгласно чл. 19, ал.
1 ЗПК, което в случая не е сторено.
Посочването в договора за заем на по-ниски стойности на ГПР от
действителните, представляват невярна информация и следва да се окачестви
като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл.
68 г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно
8
спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и изискванията на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от
сключването на договора.
С оглед приетите по-горе постановки и доколкото се констатира, че в
процесния договор е налице несъответствие между действителния и отразения
в договора ГПР и включените в него компоненти, то следва да се приеме, че
същият е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита. Тази разпоредба по мнение на
настоящия състав е аналогична на чл. 34 от ЗЗД и се базира на принципа за
недопустимост на неоснователно обогатяване. Налице е вече формирана
трайна практика на ВКС, обективирана в решение № 50259 от 12.01.2023 г. по
гр. д. № 3620/2021 г., III ГО на ВКС и цитираните в него решение № 50174 от
26.10.2022 г. по гр. дело № 3855/2021 г. на ВКС, IV ГО и решение № 60186 от
28.11.2022 г. по т. дело № 1023/2020 г. на ВКС, I ТО, съгласно която при
установена в производство по предявен иск по чл. 79 от ЗЗД недействителност
на договора за потребителски кредит съдът следва да установи с решението си
дължимата сума по приетия за недействителен договор за потребителски
кредит, доколкото ЗПК е специален закон по отношение на ЗЗД и в
разпоредбата на чл. 23 от ЗПК е предвидено задължението на потребителя за
връщане на чистата сума по кредита. Това следва от характеристиката на
договора за потребителски кредит и задължението за периодичност за
връщането на сумата. Ако се приеме, че установяването на дължимостта на
чистата сума по получения кредит и осъждането на потребителя за нейното
връщане следва да се извърши в отделно производство, по предявен иск с
правно основание чл. 55 от ЗЗД, то ще се достигне до неоснователно
обогатяване на потребителя, предвид изискуемостта на вземането по
недействителен договор, в частност при нищожен договор за потребителски
кредит и позоваване от страна на потребителя на изтекла погасителна давност.
Това според цитираната практика противоречи на принципа за недопускане на
неоснователно обогатяване, в какъвто смисъл е и въвеждането на
разпоредбата на чл. 23 ЗПК в специалния ЗПК. С решение № 50174/26.10.2022
г. по гр. д. № 3855/2021 г. на ВКС, IV ГО е прието, че и при установена в хода
на исковото производство по чл. 422 от ГПК недействителност на договор за
9
потребителски кредит съгласно чл. 23 от ЗПК, предявеният иск следва да бъде
уважен с установяване на дължимата на основание чл. 23 от ЗПК чиста
стойност на кредита, без да е необходимо вземането за чистата стойност да
бъде предявено от кредитора с иск по чл. 55 от ЗЗД. С решение № 50056 от
29.05.2023 г. по т. д. № 2024/2022 г., I ТО на ВКС също се приема, че при
установена от съда недействителност на договор за потребителски кредит по
предявения от кредитора осъдителен иск на договорно основание за
заплащане на дължими суми по договора, с решението си съдът следва да
установи на основание чл. 23 от ЗПК дължимата сума по приетия за
недействителен договор и да уважи иска до размера на чистата стойност на
кредита, без лихва или други разходи по кредита, като не е необходимо
вземането за чистата стойност на кредита да бъде предявено с иск.
Съпоставяйки чистата стойност на кредита от 6000 лева /без в тази сума
да се включва застрахователна премия/ и извършените от ответника плащания
в размер от 8668 лева, следва, че предявените установителни искове следва да
се отхвърлят в цялост. Доколкото отхвърлянето на същите е обусловено от
доводи за нарушения на чл. 10 и чл. 11 от ЗПК, както и от цитираното решение
на СЕС досежно неточно посочване на ГПР, то горепосочените доводи
обуславят отхвърляне и на заявените при условията на евентуалност
осъдителни претенции.
С оглед изхода на спора в полза на ищцовото дружество разноски не се
дължат. Ответникът не претендира разноски, а и не е представил
доказателства да е сторил такива.
Така мотивиран, ДРС
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца „Агенция за събиране на
вземания”ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. "Д-р Петър Дертлиев" № 25, Офис сграда Лабиринт, ет.2, оф. 4,
установителни искове по чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК срещу
10
ответника К. П. Т.. ЕГН **********, с настоящ адрес: общ. Д., гр. Д., кв. ***,
бл. ***, ет. ****, ет. ***, ап. **** , за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумите, предмет на издадената по ч.гр.д. №2020/2023г. на
ДРС заповед по чл. 410 от ГПК №1006 от 02.07.2024г., а именно: -3133.28 лв.
(три хиляди сто тридесет и три лева и двадесет и осем стотинки) -
представляваща главница за периода от 20.04.2022 г. до 20.07.2024 г. по
сключен на 08.07.2019 г. между БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България, като Кредитор и К. П. Т. като Кредитополучател договор за
потребителски кредит с № PLUS- 17143534, вземанията по който са
прехвърлени на ищеца с Приложение № 1 от 29.06.2023 г.към Рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания от дата 15.02.2022 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението в районен съд -
27.06.2024 г. до окончателното изплащане на задължението; -725.32 лв.
(седемстотин двадесет и пет лева и тридесет и две стотинки) - представляваща
договорна лихва за периода от 20.04.2022 г. (падеж на първа неплатена
погасителна вноска) до 11.06.2024 г. - датата на получаване на уведомлението
за предсрочна изискуемост; -630.93 лв. (шестстотин и тридесет лева и 93
стотинки) - представляваща обезщетение за забава, считано от 21.04.2022 г. до
датата на подаване на заявлението в съда.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца „Агенция за събиране на
вземания”ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. "Д-р Петър Дертлиев" № 25, Офис сграда Лабиринт, ет.2, оф. 4,
осъдителни искове срещу ответника К. П. Т.. ЕГН **********, с настоящ
адрес: общ. Д., гр. Д., кв. ***, бл. ****, ех. ****, ет. ****, ап. **** , за
заплащане на следните суми: -3133.28 лв. (три хиляди сто тридесет и три лева
и двадесет и осем стотинки) - представляваща главница за периода от
20.04.2022 г. до 20.07.2024 г. по сключен на 08.07.2019 г. между БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България, като Кредитор и К. П. Т. като
Кредитополучател договор за потребителски кредит с № PLUS- 17143534,
вземанията по който са прехвърлени на ищеца с Приложение № 1 от
29.06.2023 г.към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
дата 15.02.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба в районен съд - 27.09.2024 г. до окончателното изплащане на
задължението; -725.32 лв. (седемстотин двадесет и пет лева и тридесет и две
11
стотинки) - представляваща договорна лихва за периода от 20.04.2022 г.
(падеж на първа неплатена погасителна вноска) до 11.06.2024 г. - датата на
получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост; -630.93 лв.
(шестстотин и тридесет лева и 93 стотинки) - представляваща обезщетение за
забава, считано от 21.04.2022 г. до датата на подаване на исковата молба в съда
26.09.2024г.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Добрички окръжен съд
в двуседмичен срок, който тече от датата на връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
12