Решение по дело №354/2020 на Районен съд - Свищов

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 260041

гр.Свищов, 18.12.2020г.

 

Свищовският районен съд, в публично заседание на 18.11.2020г.в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА СТОЯНОВА

при секретаря Василка Лалова, като разгледа докладваното от съдията НАХД 354/2020г., за да се произнесе, взема предвид:

 

Жалба срещу НП № 490494-F531506 от 17.01.2020г. на Началник на Отдел „Оперативни дейности“ В.Търново в ЦУ на НАП

 

Жалбоподателят “Д.С.“ЕТ, представлявано от П.С.Р. обжалва наказателното постановление № 490494-F531506 от 17.01.2020г. на Началник на Отдел „Оперативни дейности“ В.Търново в ЦУ на НАП, с което на основание чл.185 ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС му е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 500,00 лв. за  нарушение на чл.39  ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Моли съда да  отмени изцяло наказателното постановление като  незаконосъобразно, поради допуснати процесуални нарушения. Счита, че са налице предпоставки за прилагане на чл.28 от ЗАНН, което не обсъдено от административно-наказващият орган.

         

Ответник-жалбата се представлява от юрисконсулт К., която взема становище, че наказателното постановление е законосъобразно и жалбата следва да бъде оставена без уважение.

 

След като се запозна със становището на жалбоподателя, доказателствата по делото и разпита актосъставителя и свидетеля , съдът намери за установена следната фактическа обстановка: Атакуваното НП е издадено по повод извършена на 16.12.2019г. проверка от служители на  НАП - гр. В.Търново - св. Х.Д. и св. П.Т., в търговски обект – ателие за надгробни плочи, находящ се в гр.Свищов, ************, стопанисван от “Д.С.“ЕТ. В хода на проверката са разпечатани и прегледани копия от контролни ленти от наличното в обекта   фискалното устройство модел „Tremol ZM-KL-V2“  с  № на фискално устройство  *******и № на фискална памет 50068457  и е установено, че на 3.12.2019г.  са извършвани продажби , но задълженото лице “Д.С.“ЕТ не е изпълнил задължението си да отпечата пълни дневни финансови отчети с нулиране и запис във фискалната памет за всички от дните , през които във фискалното устройство са регистрирани продажби.

За констатациите от проверката бил съставен протокол за извършена проверка № 0364056 от 16.12.2019г. в присъствието на управителя П.С.Р. , който е положил подпис.

       От показанията на свидетелите Х.Д. и П.Т. , и  от протокола за проверка, се установява факта на извършената проверка и това че са иззели като доказателства контролни ленти от различни дати, въз основа на тях приели, че обектът е фунционирал на тези дати- извършвани са продажби, но за съответните дати няма пълни дневни финансови отчети с нулиране и запис във фискалната памет на устройстовото. Към протокола за проверка са приложени няколко разпечатки на фискални бонове и дневен финансов отчет от дата 4.10.2019г., от 16.12.2019г. Приложен е съкратен отчет от фискална памет. В протокола е отбелязано, че на дата 3.12.2019г. има регистрирана продажба на стойност 2060,00лева , за която е  издаден касов бон, но не бил издаван дневен финансов отчет и не било извършвано нулиране.

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № F531506/17.12.2019 г. от св. Д., в присъствието на св.Т. и П.С.Р., представляващ “Д.С.“ЕТ. Актосъставителят е счел, че при извършената на 16.12.2019 г. проверка в обекта е установено, че търговецът не е изпълнил задължението си за отпечатване на пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет за дата 3.12.2019г., когато обектът е функционирал и чрез фискалното устройство е регистрирана продажба на стойност 2060,00лева. Прието е , че е нарушен чл. 39, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ.Жалбоподателят е подписал без възражения. Впоследствие , в предвидения 3 дневен срок е подал писмени възражения, в които заявява че следва да се приложи чл.28а от ЗАНН.

 Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното НП № 490494-F531506 от 17.01.2020г. на Началник на Отдел „Оперативни дейности“ В.Търново в ЦУ на НАП, в което административнонаказващият орган е възприел изцяло констатациите на актосъставителя и за нарушение на чл. 39, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, на основание чл. 185, ал. 2, вр., ал. 1 от ЗДДС е наложил на “Д.С.“ЕТ  имуществена санкция в размер на 500,00 лв.

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Подадена е от надлежно лице (посочено в атакуваното НП като нарушител), в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и до надлежния съд по местоизвършване на твърдяното нарушение. По същество е  неоснователна.

При извършената служебна проверка, съдът не констатира нарушения на императивни законови разпоредби в производството по установяване на административното нарушение и налагане на административно наказание на жалбоподателя с наказателното постановление.

Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Изготвени са в законоустановените срокове, като не са допуснати нарушения и при тяхното връчване. В наказателното постановление, както и в предхождащият го АУАН правилно е описано нарушението с всички елементи от неговия състав. Ето защо, съдът намира, че в този му вид НП отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН и съдържа посочените задължителни реквизити. Изложеното мотивира съда да приеме, че същите са законосъобразни от формална страна.

Съгласно разпоредбата на чл. 39, ал. 1, изр. първо от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на Министерство на финансите (МФ) за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства /наричана по-долу само Наредбата/, в редакцията си, действаща към датата на извършване на процесното нарушение (30.07.2018 г. ), регламентира, че лицето по чл. 3, т. е. всяко лице отпечатва пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет за всеки ден, през който в устройството са регистрирани продажби.

Съгласно чл. 185, ал. 1 от ЗДДС: - На лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв. При това в нормата на, ал. 2 е предвидено, че извън случаите по, ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по, ал. 1.

Настоящият състав приема, че в производството по делото е доказано и не е спорно между страните, че на 3.12.2019г. търговецът е регистрирал продажби през фискалното устройство, но не е изпълнил задължението си да отпечата пълен дневен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет за същата дата. Въпреки, че е бил длъжен жалбоподателя не е изпълнил вмененото му задължение, което е установено от АНО. Срокът за изпълнение на задължението за отпечатване на отчета се извежда от систематичното тълкуване на чл. 39, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл. 186, ал. 1, б. "в" от ЗДДС, откъдето се установява, че задължените лица ежедневно, т. е., след приключване на работния ден следва да отпечатат пълен финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет. Жалбоподателят попада сред лицата, по чл. 3 от Наредбата, поради което е годен субект на нарушението. В случая нарушението е формално, такова на простото извършване, като законодателят е предвидил административно-наказателната отговорност в тези случаи да се реализира със самия факт на извършване на деянието, без необходимост от настъпване на някакъв резултат. Наказващия орган  законосъобразно е установил неизпълнение на задължения, описани в чл.39 ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година на Министерство на финансите.

Последващата законодателна промяна на разпоредбата на чл. 39 ал.1, от Наредба Н - 18, в сила от 02.07.2019 г., Дв. бр. 52) и липсата на изпълнение на предвидените в разпоредбата на § 21, ал. 1 и, ал. 2 от ПР на Наредба Н- 18 предпоставки, освобождаващи търговеца от ежедневно изпълнение на процесното задължение, не обективира приложимост на разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН.

На следващо място съдът приема, че наказващият орган е наложил законосъобразно и правилно, определено в минимален размер, административно наказание - имуществена санкция – 500,00 лв, тъй като нарушението не води до неотразяване на приходи.

По отношение възраженията за маловажност, наведени в жалбата, съдът намира, че в случая не е налице маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не е налице по - ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи на административни нарушения от този вид. Фактът, че нарушението е за първи път не води автоматично до извода за неговата маловажност. Обстоятелството, че нарушителят не е наказван за други подобни нарушения е индиция за неговата добросъвестност, но това има решаващо значение за индивидуализацията на наказанието, а не за преценката за маловажност на деянието. Действително нарушението не води до неотразяване на приходи, но само това не е достатъчно да се приеме, че с него не се засягат обществените отношения, предмет на регулиране с Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ. Деянието засяга сигурността на документооборота и отчетността на дейността на търговеца, поради което обществената му опасност не е явно незначителна. При това от събраните доказателства по делото се установява, системност в неизпълнение на процесното задължение, което обективира по - високата му обществена опасност.

По изложените съображения съдът приема, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и правилно и като такова следва да се потвърди.

 При този изход на делото, на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН  жалбоподателят следва да заплати на АНО направените по делото разноски. Претендирано е юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00лева и в този размер следва да се присъди.Направено е възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение, но същото е в минимален размер.

Размерите на адвокатските възнаграждения са уредени в Раздел IV от Наредба № 1 от 7.09.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с последно измемение и допълнение  бр.68 на ДВ от 31.07.2020 г.

Съгласно чл. 18, ал. 1 от Наредба № 1 от 7.09.2004 г., изм. бр.68 на ДВ от 31.07.2020 г., за изготвяне на жалба срещу наказателно постановление без процесуално представителство, възнаграждението се определя по правилата на чл.7 ал.2 на базата на половината от размера на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 50 лв.

В чл.18 ал.2 (Доп. - ДВ, бр. 2 от 2009 г., изм. и доп., бр. 28 от 2014 г.;изм. с Решение № 5419 на ВАС на РБ - бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г., изм. и доп бр.68 на ДВ от 31.07.2020 г.) от същия нормативен акт е предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, в случая по т. 1 - при интерес до 1000 лв.- 300лв.

В случая се касае за административно-наказателно съдебно производство, което е образувано във връзка с обжалване на наказателно постановление с имуществени санкции, като разпоредбите на чл.18 ал.1 и  ал.2 от Наредба № 1 от 7.09.2004 г. са относими към настоящото производство. Претендираното на 18.11.2020 г. юрисконсултско възнаграждение е в размер на 300лв. и е минимално предвиденият при действието на Наредба № 1 от 7.09.2004г. в редакцията и след 31.07.2020г.

С оглед на това, съдът намира, че именно този размер следва да бъде присъден на АНО, доколкото е  минималният предвиден по наредбата. В този смисъл съдът, като съобрази, че искането за присъждане на разноските е направено своевременно в полза на АНО и като съобрази решението си по казуса, намира, че следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева, като същото следва да се възложи в тежест на жалбоподателя.

Водим от горното, съдът

 

 Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 490494-F531506 от 17.01.2020г. на Началник на Отдел „Оперативни дейности“ В.Търново в ЦУ на НАП, с което на “Д.С.“ЕТ с ЕИК *********, с адрес ***, представляван от П.С.Р. на основание чл.185 ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 500,00 лв. за  нарушение на чл.39  ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

          ОСЪЖДА “Д.С.“ЕТ с ЕИК *********, с адрес ***, представляван от П.С.Р. да заплати на ЦУ на НАП,гр.София, бул.“Княз Александър Дондуков“№52 сумата 300,00лева-направени по делото разноски.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Велико Търново в 14 дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.

                                               

РАЙОНЕН СЪДИЯ :