РЕШЕНИЕ
№ 48
гр. Велико Търново, 16.03.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – трети състав, в съдебно заседание
на осми февруари две хиляди и двадесет и втора година в състав:
Административен
съдия: Евтим Банев
при
участието на секретаря М.Н., изслуша докладвано от съдия Банев Адм. д. № 733 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба, подадена от „ФК Плетеница“ ЕООД с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Асен Разцветников“ №
10, ет. 2, ап. 3, срещу Решение от 22.11.2021 г. на Управителния съвет на
Национален фонд „Култура“, в частта му, с която не е одобрен за финансиране
проект на дружеството „Мъжка сватба – Ергенска“ по програма „Подкрепа за частни
организации в областта на любителското изкуство“ /т. 2.1 от решението/. Жалбоподателят
твърди незаконосъобразност на оспореното решение, поради неспазване на
установената форма /липса на мотиви/ и при допуснато съществено нарушение на
административно производствените правила. Като се позовава на разпоредбите на
чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, чл. 8 и чл. 9 от Наредба № Н-5/ 27.06.2007 г. на МК за
условията и реда за провеждане на конкурси за предоставяне на средства от
Национален фонд „Култура“, развива доводи за неспазване на нормативно
установеното изискване за мотивация на отказа да бъде одобрен проекта му.
Счита, че излагането на такива мотиви е било дължимо от УС на НФК, при
положение че същият не е възприел предложението на експертната комисия по чл. 7
от посочената наредба за финансиране на въпросния проект. Като съществени процесуални
нарушения оспорващото дружество сочи, че съдържанието на обжалваното решение и
на протокола от заседанието на което то е взето, не са обнародвани на интернет
страницата на НФК, нито са сведени по друг начин до знанието на
заинтересованите страни, като на последните не са разяснени способите за
оспорване на решението, срока и органа пред които то може да бъде оспорено. С
тези доводи от съда се иска решението на УС на НФК да бъде отменено в
обжалваната му част и преписката да бъде върната на управителния съвет за ново
произнасяне с определяне на срок за това. В съдебно заседание оспорващото
дружество чрез пълномощника му *** С.П. от ВТАК поддържа жалбата с направените
искания. Допълнително в хода на устните състезания и в писмени бележки, навежда
доводи за противоречие на обжалвания административен акт с материалноправните
разпоредби на закона. Претендира се присъждане на направените разноски по
делото, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът – Управителния
съвет на Национален фонд „Култура“, редовно
призован, не изпраща представител в проведеното открито заседание. В
представено становище от 30.12.2021 г. от изпълнителния директор на фонда, е
заявена теза за недопустимост на подадената от „ФК Плетеница“ ЕООД жалба, тъй
като оспорваното решение не представлява индивидуален административен акт по
смисъла на чл. 21 от АПК и съответно не подлежи на съдебен контрол по реда на
този кодекс. В условията на алтернативност са развити доводи за неоснователност
на жалбата, като ответникът намира, че при провеждане на конкурса по програма
„Подкрепа за частни организации в областта на любителското изкуство“ са спазени
правилата, установени в Наредба № Н-5/
27.06.2007 г. на МК. Изтъква, че в случая освен нормативно определените
основни критерии са въведени и публично обявени допълнителни критерии, въз
основа на които е извършена и цялостната оценка на кандидатстващите за
финансиране проекти. Счита, че конкурсът по програмата е проведен в
съответствие с разписаната процедура, като е дадена прозрачност на мотивите за
взетите решения, а в съответствие с правомощията си по чл. 10, ал. 1 от
посочената наредба, УС на НФК е взел окончателно решение по всяка от
кандидатурите, като независимо от предложението на експертната комисия,
процесната кандидатура не е била одобрена за финансиране. С тези доводи
ответникът предлага жалбата на „ФК Плетеница“ ЕООД да бъде оставена без
разглеждане, алтернативно да бъде отхвърлена като неоснователна. Не претендира
разноски.
Въз основа на събраните по делото доказателства,
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед № З-301-38/ 01.10.2021 г. на изпълнителния директор на НФК, е обявен
конкурс по програма „Подкрепа за частни организации в областта на любителското
изкуство“. Със същата заповед е назначена определената с решение на УС на НФК
експертна комисия по чл. 7 от Наредба №
Н-5/ 27.06.2007 г. на МК за условията и реда за провеждане на конкурси за
предоставяне на средства от Национален фонд „Култура“ /Наредба № Н-5 от
27.06.2007 година/. Със Заповед № З-301-43/ 08.11.2021 г. на изпълнителния
директор на НФК, посочената по-горе заповед е била измемена в частта й по т. 2,
като е назначена експертна комисия с нов състав, определен с решения на
УС на НФК. На интеренет страницата на НФК са публикувани обявата за конкурса и
приетите условия за кандидатстване /представени на хартиен носител по
настоящото дело, л. 79 - л. 86/. Съгласно посоченото в обявата, периодът за
подаване на проекти е от 14.10.2021 г. до 28.10.2021 г., срокът за изплащането
на сумите – ноември 2021 г., срок за реализация и разпространение на проектите
– 01.12.2021 г. – 30.11.2022 г., срок за отчитането им – месец декември 2022
година. В условията за провеждане на конкурса са описани целите и приоритетите
на програмата, размерът на финансиране, условията за допустимост и
недопустимост на кандидатите, документацията за кандидатстване и техническите
изисквания към нея, критериите за оценка и процедурата по отчитане.
Между страните не се спори, че „ФК
Плетеница“ ЕООД – гр. Велико Търново е депозирало в определения за
кандидатстване срок, проект с наименование „Мъжка сватба – ергенска“,
регистриран с № LI159-98. Същият
на основание чл. 8, ал. 1 от Наредба №
Н-5/ 27.06.2007 г. е бил разгледан заедно с останалите постъпили проекти
от експертната комисия, която е дала за него положително становище и го е
предложила за финансиране. Самият доклад на комисията по чл. 9, ал. 3 от
посочената наредба, с мотивите към него, не се съдържа в преписката. Съгласно
отразените в табличен вид резултати от конкурса, относно конкретното
предложение е отразено, че проектът е интересен, тъй като е с добре намерен
фокус - проучване на традициите на мъжката ергенска сватба във Великотърновския
край, както и че са налице добри партньорски отношения на фондацията. Проектът
е бил одобрен от комисията за финансиране в пълен размер. На проведено
извънредно видео заседание на 22.11.2021 г., отразено в Протокол № 21 от същата
дата, УС на НФК не е възприел предложението на експертната комисия, като с
обжалваното решение е прието проектът на жалбоподателя да не бъде финансиран.
Съгласно отразеното на стр. 9 и стр. 10 от
Протокол № 21/ 22.11.2021 г., процесният проект е бил коментиран от един
от членовете на УС на НФК /С.Ч./, заедно с още два кандидатстващи проекта -
„Хайдушка софра“ и „Чирпанско хайку“. В
този коментар по отношение на трите проекта е посочено, че „може да са
най-добре разписани проекти, но това направо е подигравка“, като същевременно е
заявено, че има липсващи аргументи и празни места в таблицата за някои от
проектите. Същият член на управителния съвет е отбелязал, че не е получил тези
три проекта, за да ги види и не е имал време да ги разгледа подробно, и е
помолил за подробности за аргументите за финансирането им, както и че намира
заглавията на проектите за недопустими. Член на експетната комисия /М.П./ е
направил предложение УС да се срещне с екипа и обсъди проектите, и след това да
се излезе с аргументирано становище за тяхното одобрение или отхвърляне, като е
посочил, че всеки от проектите има аргументация. По отношение на проекта
„Чирпанско хайку“ е било отразено отрицателно становище от още един член на УС,
с аргумент, че липсва персонификация на участващите автори и наистина става
въпрос за самодейност, от протокола не се установява по-нататъшно обсъждане на
процесния проект „Мъжка сватба – ергенска“. В крайна сметка с решение по т.
2.1. от заседанието на 22.11.2021 г., УС на НФК е приел резултатите от конкурса
по програма „Подкрепа за частни организации в областта на любителското
изкуство“, като от списъка се извадят проекти № 49 „Фестивал „Хайдушка софра“,
Хасково, № 98 „Мъжка сватба – ергенска“ и № 100 „Чирпанско хайку“. С решение по
т. 2.2. от същото заседание е прието остатъкът от средствата по програма
„Подкрепа за частни организации в областта на любителското изкуство“ да бъде
прехвърлен по програма „Финансова подкрепа на частни професионални организации
в областта на изкуствата“. Съгласно твърденията на оспорващото дружество,
същото е било уведомено, че проектът му не е одобрен, чрез електронно
съобщение, на дата 24.11.2021 г. /л. 6 от делото/. В същия смисъл са и
изявленията на изпълнителния директор на НФК в първото придружително писмо за
представяне на преписката, като е посочено, че резултатите по всяка от програмите
се публикуват в профилите на кандидатите, същите са публични и цялата дейност
по подаване и оценка на проектите се осъществява в електронен вид. Жалбата
срещу решението на УФ на НФК е подадена директно до Административен съд –
Велико Търново, на дата 02.12.2021 г., а също и чрез органа, който го е издал,
като на 08.12.2021 г. от изпълнителния директор на НФК е изпратена на хартиен и
технически носители част от административната преписка.
В хода на съдебното производство от
ответника е представена цялата административна преписка, съдържаща
коментираните по-горе документи. Освен това са представени Заповед № З-301-48/
23.11.2021 г. на изпълнителния директор на НФК, Протокол № 22 от проведено
извънредно видео заседание на УФ на НФК, състояло се на 24.11.2021 г.,
становище на експертната комисия по чл. 7 от Наредба № Н-5/ 27.06.2007 г. на МК без дата, но предхождащо провеждането
на заседанието на УС от 24.11.2021 г. и отчет за извършената дейност от
17.11.2021 г., изготвен от председателя на експертната комисия. От изброените
документи се установява, че на 23.11.2021 г. на основание чл. 12 от Наредба №
Н-5/ 27.06.2007 г. на МК, от изпълнителния директор на НФК е наредено
сключването на договори и изплащането на суми на спечелилите кандидати по
програма „Подкрепа за частни организации в областта на любителското
изкуство“. След повторно обсъждане на трите посочени по-горе проекта, извършено
на дата 23.11.2021 г., от експертната комисия по чл. 7 от наредбата е
потвърдено становището й за одобрение на същите, като освен цитираните по-горе
мотиви, по отношение проекта на жалбоподателя е посочено, че по проекта ще бъде
създаден музикално-танцов спектакъл, базиран на проучване на обичай, типичен за
област Велико Търново, кандидатът е предоставил богата информация за дейността
си и успешно реализираните от него проекти. Същият е сред най-активните и
важните в региона и финансовата подкрепа ще му помогне да се стабилизира след
пандемията. Самият проект напълно отговаря на основните цели и приоритети на
програмата, административният и творческият екипи са представени с биографиите
на участниците. Дейностите съответстват на целите и очакваните резултати от
изпълнението на проекта, бюджетът е реалистичен и добре разработен, като не е
имало забележки от юристите и финансистите в комисията. Цитираното повторно
становище и било предмет на разглеждане на заседанието на УС на НФК на
24.11.2021 г., като обсъждането му се е концентрирало върху въпроса следва ли
УС на НФК поначало да обсъжда това повторно становище и следва ли да мотивира
решенията си по чл. 10 от Наредба №
Н-5/ 27.06.2007 г. на МК, с коментари на съдебна практика по въпроса и крен
извод, че такава мотивация не е необходима. Обсъждането по същество на
процесния проект се е свело до заключението на един от членовете на УС, че би
било липса на професионализъм да се правят някакви сватби с държавни пари /стр.
14, абзац първи от протокола от 24.11.2021 година/. Като резултат от повторното
обсъждане, становището на експертната комисия е прието за сведение от УС на НФК
– решението по т. 4.1 от заседанието на 24.11.2021 година. Няма данни това
решение да е било съобщавано на „ФК Плетеница“ ЕООД – гр. Велико
Търново.
При така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните изводи:
Обратно на поддържаното от ответника становище,
настоящият състав намира, че актовете на УС на НФК по чл. 10 от Наредба № Н-5/ 27.06.2007 г. на МК
подлежат на съдебен контрол по реда на АПК. Национален фонд „Култура“ е
юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на културата. Създаден е със
Закона за закрила и развитие на културата /ЗЗРК/, където е определен и статутът
му. Фондът подпомага развитието на културата, като набира, управлява и разходва
средства, предназначени за провеждане на националната политика в областта на
културата /чл. 24, ал. 3 от ЗЗРК/. Средствата по фонда се предоставят след
провеждане на конкурс при условия и ред, определени от министъра на културата.
Съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба №
Н-5/ 27.06.2007 г. на МК, въз основа на протокола с решение на
експертната комисия по оценка на проектите Управителния съвет с решение
определя спечелилите конкурса проекти и размера на средствата от фонда по всеки
от тях. Средствата от фонда се предоставят въз основа на сключени договори при
условията на чл. 31, ал. 3 от ЗЗРК. При упражняването на тази си дейност УС на
НФК има качеството на административен орган по смисъла на § 1 от ДР на АПК,
като овластен въз основа на закон носител на административни правомощия,
съответно актовете му подлежат на съдебен контрол по реда на чл. 145 и сл. от АПК. В този смисъл е и константната съдебна практика, от която настоящият
състав не намира основание да се отклонява.
Жалбата е подадена от лице с надлежна процесуална легитимация, чийто интереси са засегнати от оспорения акт, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и пред компетентния да я разгледа съд, съгласно чл. 133, ал. 1 от същия кодекс. Посочените обстоятелства обуславят процесуалната допустимост на жалбата за разглеждането й по същество. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
След извършената на основание чл. 168 от АПК проверка, съдът намира оспореното решение за издадено от орган със
съответната материална компетентност, определена с чл. 27, ал. 1, т. 3 и т. 7
от ЗЗРК и чл. 10, ал. 1 от Наредба №
Н-5/ 27.06.2007 г. на МК, вр. с чл. 31, ал. 3 от ЗЗРК. Съгласно
последният от посочените текстове, средствата по Национален фонд „Култура“ се
предоставят след провеждане на конкурс при условия и по ред, определени от
министъра на културата, като цитираната по-горе норма от Наредба № Н-5/ 27.06.2007 г. вменява в
правомощие на УС на НФК, определянето на конкретните проекти които ще бъдат
финансирани. Съгласно чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗРК, управителният съвет
на НФК се състои от председател и 10 членове, като председател е
министърът на културата, а при негова невъзможност да присъства, последният се
замества от упълномощен от него заместник-министър. Управителният
съвет заседава в присъствието на две трети от състава му и взема решенията си с
мнозинство от повече от половината от общия брой на неговите членове. В чл. 13,
ал. 3 от Правила за организацията на работата на Управителния съвет на
Национален фонд „Култура“ и устройството и дейността на Национален фонд
„Култура“, е предвидена възможност УС да заседава неприсъствено, чрез
технически средства за връзка. На заседанието се осъществява видеозаснемане за
нуждите на протоколирането на заседанието, като записът е за служебно ползване.
След снемане на пълен протокол той се предоставя по електронен път на членовете
на УС, които имат възможност в петдневен срок да представят бележки. Той се
подписва от Председателя на УС и се удостоверява за вярност от съставителя на
протокола.
Според
информация, достъпна на интернет страницата на НФК към датата на приключване на
устните състезания, със
Заповед № РД09-1373/ 18.11.2021 г. на министъра на културата, е назначен УС на
НФК с поименно посочен персонален състав от 10 души. По делото е представено
пълномощно изх. № ПЛМ-59/ 22.11.2021 г. от министъра на културата, за участие в
заседанията на УС на 22 и 24.11.2021 г., на В.К.– заместник-министър на
културата. Съгласно отразеното в протокола от заседанието
на 22.11.2021 г., когато е взето оспореното решение, в това заседание са
участвали всички членове на УС на НФК и упълномощеният заместник-министър, а
също самият министър на културата, изпълнителният директор на НФК и още четири
лица, за които не е посочено с какъв статут са. Заседанието е проведено при
дневен ред от пет точки, като т. 2 е „Приемане на резултатите по програма „Подкрепа за частни организации в
областта на любителското изкуство“ /л. 128, гръб/. Отново според отразеното в
протокола /л. 141, гръб/, след направените разисквания, по т. 2 са приети
цитираните по-горе решения. Протоколът е подписан от лицето, което го е водило
и от заместник-министър В.К..
Съобразно цитираната нормативна уредба,
оспореното решение е взето от компетентен колективен орган, при спазване на
изискванията за кворум, като все пак следва да се отбележи, че в случая на
заседанието са присъствали едновременно министърът на културата /който по право
е председател на УС на НФК/ и нарочно упълномощен за това негов заместник, в
противоречие с разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ЗЗРК. Същевременно обаче от
съдържанието на протокола не може да се установи начинът, по който са гласували
отделните членове на УС на НФК, а от там и дали е спазено изискването за
приемането на решенията на съвета, включително и оспореното такова, с
мнозинството определено в чл. 27, ал. 2 от ЗЗРК. Доколкото в заседанието са
участвали всички членове на УС на НФК, съдът приема, че последно коментираното
изискване е било изпълнено, в противен случай изобщо не би се формирало
мнозинство за приемането на решенията. Съобразно
горното, настоящият състав намира, че коментираните нарушения на процедурни
правила не са от категорията на съществените, доколкото не биха могли да обусловят
различен правен резултат при произнасянето на административния орган.
Решението
на УС на НФК, в оспорената му част, е незаконосъобразно, тъй като не е спазено
изискването за форма на административния акт и по-конкретно поради липсата на
мотиви за приемането на това решение.
Съгласно чл. 59, ал. 1 от АПК,
административният акт трябва да бъде издаден в установената форма, като
неспазването й представлява отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК.
Когато административният акт се издава в писмена форма, той трябва да съдържа
изчерпателно посочените реквизити в чл. 59, ал. 2 от АПК. Мотивите, под формата
на изложение на фактическите и правните основания за издаване на акта, са
задължителен реквизит на индивидуалния административен акт. Те съставляват
обосноваването на акта, съображенията, които са ръководили органа при
издаването на същия в този му вид и съдържание, независимо дали се касае за
позитивен за заявителя административен акт или обратното. Мотивирането на
административния акт има предназначение да представи подхода към въпроса и
начина на разсъждение на административния орган за неговото решаване, да посочи
какви фактически констатации прави органът и как прилага към тях правната
норма, да посочи нормативната основа за издаването на конкретния акт със
съответното съдържание, както и да изложи преценката и изводите относно
доказателствата и цялата фактическа страна на въпроса. По този начин се създава
възможност за проконтролиране на дейността по издаване на акта, както от
заинтересованите лица, така и от органите, упражняващи контрол върху
администрацията. Доколкото мотивите представят обяснението на съответния орган
за конкретното му волеизявление, те трябва да бъдат достатъчно конкретни и да
съдържат съображенията на органа по въпроса, който се решава с административния
акт. Горните изисквания важат независимо дали административния орган действа в
условията на обвързана компетентност или на оперативна самостоятелност,
доколкото и в последния случай актът му подлежи на съдебен контрол за наличието
на такава оперативна самостоятелност и спазването на изискванията за
законосъобразност /чл. 169 от АПК/. Ето защо липсата на мотиви в акта
представлява съществено нарушаване на изискването за форма, като съдебната
практика еднозначно приема, че то е достатъчно основание за отмяна на
административния акт, като незаконосъобразен. Констатно е и разбирането, че
мотиви на акта липсват не само когато в същия не са изложени никакви
съображения, но и когато такива съображения са от много общ характер или
органът е изложил само правни основания без фактически обстоятелства и без да
изложи конкретни съображения. В този смисъл цитираното по-горе в решението
обсъждане на заседанието на 22.11.2021 г. на процесния проект между двама
членове на УС на НФК, не може да бъде възприето като мотиви за процесния отказ.
Въпросното обсъждане на първо място касае едновременно три отделни проекта, без
членовете на УС да правят никакво разграничение между тях. Липсва и конкретика
относно установени несъответствия с общите критерии по чл. 8, ал. 2 от Наредба № Н-5/ 27.06.2007 г. и допълнителните
такива от условията на конкурса, както на проект „Мъжка сватба –
ергенска“, така и на останалите два проекта, за които впоследствие е прието да
не бъдат финансирани. Нещо повече, от обсъжданията не става ясно дали въобще са
налице такива несъответствия, а се установява единствено, че единия от
членовете на УС /противопоставящ се на финансирането/, не се е запознал с
въпросните проекти.
В случая не би могло да бъде приложено и
ТР № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК. Становището на експертната комисия както за
проекта на оспорващото дружество, така и за останалите два проекта е било
изцяло положително, с предложения за тяхното финансиране, нещо повече, това
становище е и повторно изрично заявено на следващото заседание на УС. Безспорно
е, че административният орган не е задължен да се съобрази с въпросното
становище /арг. от чл. 10, ал. 1 от наредбата/, но в такъв случай той е
следвало да изложи обосновката си защо не го възприема, с посоченото по-горе
съдържание. Доколкото такава обосновка в случая не е изложена, не може да се
направи преценка на законосъобразността на административния акт. Пълната липса
на мотиви на оспорения акт, от една страна препятства кандидата да разбере
основанията за постановения негативен за него правен резултат, а от друга
затруднява и последващия съдебен контрол за законосъобразност на този
административен акт.
По
изложените съображения съдът намира, че решението на УС на Национален фонд
„Култура“, в обжалваната му от „ФК Плетеница“ ЕООД част е незаконосъобразно и
като такова следва да бъде отменено. Тъй като спорът не може да бъде решен по
същество, на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, преписката следва да бъде
изпратена на УС на НФК, който след като прецени съдържащите се в
административната преписка доказателства и изложи мотиви за тази преценка, да
вземе съответното решение по проект на оспорващото дружество с наименование
„Мъжка сватба – ергенска“, регистриран с № LI159-98.
При този изход
на делото, на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото
разноски, възлизащи общо на 1 180,00 лв., от които 50,00 лв. – внесена държавна
такса и 1 130,00 лв. – изплатено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно
Договор за правна защита и съдействие№ **********/ 07.02.2022 г. /л. 149 от
делото/.
Водим от
горното и на основание чл. 172, ал. 2, чл. 173, ал. 2 и чл. 143, ал. 1 от АПК,
съдът
Р Е Ш И:
Отменя по
жалба на „ФК
Плетеница“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Велико
Търново, ул. „Асен Разцветников“ № 10, ет. 2, ап. 3, Решение от 22.11.2021 г.
на Управителния съвет на Национален фонд „Култура“, в частта му, с която не е
одобрен за финансиране проект на дружеството „Мъжка сватба – Ергенска“ по
програма „Подкрепа за частни организации в областта на любителското изкуство“ -
т. 2.1 от решението.
Изпраща административната преписка на Управителния съвет на Национален фонд
„Култура“ – гр. София за произнасяне с
мотивирано решение по проект с наименование „Мъжка сватба – Ергенска“,
регистриран с № LI159-98 по
програма „Подкрепа за частни
организации в областта на любителското изкуство“, представен от „ФК Плетеница“
ЕООД – гр. Велико Търново с ЕИК *********, съгласно дадените в мотивите на решението указания.
Осъжда Национален фонд
„Култура“ с адрес гр. София, ж.к.
„Изток“, ул. Лъчезар Станчев № 7, да заплати на „ФК Плетеница“ ЕООД с
ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Асен
Разцветников“ № 10, ет. 2, ап. 3,
направените по делото разноски в размер 1 180,00 /хиляда сто и осемдесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на страните чрез
изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК. Съобщаването на жалбоподателя да се извърши
чрез пълномощника му по делото *** С.П. ***, на посочения
в жалбата служебен адрес: ***.
Административен съдия: