№ 55
гр. Бургас , 15.03.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на петнадесети март, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева
Върбанова
Детелина К. Димова
като разгледа докладваното от Детелина К. Димова Въззивно частно
гражданско дело № 20212100500357 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 вр. чл. 274 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от "Агенция за събиране на вземания" ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Люлин, бул. „Д-р
Петър Дертлиев“ № 25, Офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Димитър
Бориславов Бончев, чрез юрисконсулт Иван Николаев Недков против Разпореждане №
260588 от 05.01.2021 г., постановено по частно гр. дело № 7641/2020г. по описа на Районен
съд - Бургас, с което съдът е оставил без уважение заявлението на "Агенция за събиране на
вземания" ЕАД за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК против Н. В. П., ЕГН **********, с адрес: гр. *** за плащане на задължения по
Договор за паричен заем с № 93096 от 27.10.2016г., сключен със „Сити Кеш“ ООД,
вземането по който е прехвърлено на заявителя с Договор за прехвърляне на вземания
/цесия/ от 25.03.2019 г. и съгласно подписано към него Приложение № 1 от същата дата за
следните суми: сумата от 2158,98 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от
04.11.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и за разноски в размер на
разликата над 146,66 лева до пълния претендиран размер от 203,87 лева.
В частната жалба се релевират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на
оспореното разпореждане, като се излагат подробни съображения относно характера и
естеството на заповедното производство и пределите на проверката, която съдът дължи в
същото. В заявлението по чл. 410 от ГПК, заявителят следва да посочи само
обстоятелствата, от които произтича вземането, без да е длъжен да ангажира доказателства
за съществуването на вземането. Относно претендираното вземане за обезщетение за забава,
жалбоподателят намира, че същото е дължимо, тъй като длъжникът не е изпълнил
1
задължението си да върне получения заем, и за това неизпълнение дължи обезщетение,
съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Забавата можела да съществува както преди, така и след
обявяването на кредита за предсрочно изискуем. В конкретния случай, заявлението било
подадено след настъпване на крайния срок на договора, поради което заявителят не се е
позовавал на предсрочна изискуемост, каквато съдът неправилно обсъждал в мотивите си.
Прави се искане за отмяна на разпореждането на първоинстанционния съд и вместо него се
иска да бъде постановено ново разпореждане по съществото на спора и да бъде издадена
Заповед за изпълнение за сумите, претендирани в Заявлението по чл. 410 от ГПК.
Частната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законовия
срок, от надлежно упълномощен представител на легитимирано лице и съдържа
необходимите реквизити, поради което е процесуално допустима. По аргумент от чл. 413,
ал. 2 от ГПК препис от частната жалба не е връчен на ответника по заповедното
производство.
Въз основа на закона и събраните доказателства по делото, съдът намира от
фактическа и правна страна следното:
Производството по делото в първоинстанционното производство е образувано въз
основа на депозирано Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от
страна на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК *********, с което се претендира
да бъде разпоредено длъжникът Н. В. П., ЕГН ********** да заплати на дружеството
следните суми, вземането за които произтича от Договор за паричен заем с № 93096 от
27.10.2016г., сключен със „Сити Кеш“ ООД, прехвърлено на заявителя с Договор за
прехвърляне на вземания /цесия/ от 25.03.2019 г. и Приложение № 1 към него от същата
дата, а именно: 5000.00 лева - главница по Договор за паричен заем с № 93096 от
27.10.2016г., сключен със „Сити Кеш“ ООД, в качеството му на заемодател, ведно със
законната лихва върху главницата за периода от предявяване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането; сума в размер на 534,60
лева, представляваща договорна лихва за периода от 03.11.2016г. до 29.06.2017г., както и
сума в размер на 2158,98 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от
04.11.2016 г. до датата на подаване на заявлението.
На основание чл.410, ал.3 ГПК към заявлението са представени Договор за паричен
заем с № 93096 от 27.10.2016г., сключен със „Сити Кеш“ ООД, ведно с погасителен план
към него и Общи условия по договор за заем, в сила от 01.05.2016 г.
Въз основа на депозираното заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК, Районен съд - Бургас е постановил заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК от 05.01.2021г. по частно гр. дело № 7641/2020г. по описа на
Районен съд - Бургас, по силата на която е разпоредил длъжникът Н. В. П. да заплати на
кредитора - "Агенция за събиране на вземания“ ЕАД следните суми, а именно: 5000.00 лева
- главница по Договор за паричен заем с № 93096 от 27.10.2016г., ведно със законната лихва
2
върху главницата за периода от предявяване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на вземането, както и сумата в размер на 534,60
лева, представляваща договорна лихва за периода от 03.11.2016г. до 29.06.2017г.
С Разпореждане № 260588 от 05.01.2021г., постановено по частно гр. дело №
7641/2020г. по описа на Районен съд - Бургас е оставено без уважение заявлението на
"Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК против Н. В. П. за претендираната сума в размер на 2158,98
лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 04.11.2016 г. до датата на
подаване на заявлението, както и е отхвърлено искането за присъждане на разноски в
заповедното производство за сумата над 146,66 лева до пълния претендиран размер от
203,87 лева.
Видно от представения Договор за паричен заем с № 93096 от 27.10.2016г., сключен
със „Сити Кеш“ ООД, дружеството в качеството му на кредитодател е предоставил на Н. В.
П., в качеството му на кредитополучател паричен заем в размер на 5000 лева, а
кредитополучателят се е задължил да върне заетата сума при условията на подписания
договор. Видно от представения договор, същият е сключен за срок до 29.06.2017 г., на
която дата е следвало да бъде извършено последното плащане, при годишен лихвен процент
в размер на 30,00% и годишен процент на разходите в размер на 34,867 %. Кредитът е
следвало да бъде погасен на 35 броя седмични вноски, всяка една в размер на 158.12 лева,
платима в ден четвъртък.
На основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК и доколкото претендираните вземания
произтичат от договор за паричен заем, към който е приложим Закона за потребителския
кредит , правилно заповедният съд е извършил служебна проверка дали искането
противоречи на закона и на добрите нрави.
С разпореждане от 07.12.2020 г., съдът е оставил без движение подаденото заявление
по чл. 410 от ГПК, като е указал на заявителя необходимостта от уточняване на начина, по
който е формиран размера на задължението за лихва за забава, като бъде посочено и върху
какъв размер от главницата същото е начислявано.
В изпълнение на дадените указания, заявителят е депозирал молба с вх. №277554 от
30.12.2020 г, с която е уточнил, че претендираното обезщетение за забава на стойност от
2180,58 лева е начислено върху общата сума за плащане от длъжника, съгласно договора,
която била в размер на 5534,60 лева, и която представлявала сбор от главницата в размер на
5000 лева и дължимата договорна лихва в размер на 534,60 лева. Относно периода, за който
е начислено обезщетението за забава, заявителят е уточнил, че същото е получено като сбор
от сумата 2180,58 лева, начислено обезщетение за периода от 04.11.2016 г. до 12.03.2020 г.
/датата на влизане в сила на Закона за мерките и действията по време на извънредно
положение/ и от сумата 118,25 лева – обезщетение, начислено за периода от 01.08.2020 г. до
3
датата на входиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда.
От изложените в обжалваното разпореждане мотиви, е видно, че заявлението, в
частта, в която е претендирано вземането за обезщетение за забава в размер на 2158,98 лева
за период от 04.11.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда, е отхвърлено поради
това, че кредиторът е начислил претендираната лихва за забава в противоречие със закона, и
по- конкретно с разпоредбата на чл. 86 от ЗЗД. Посочил е, че началната дата, от която е
започнало начисляването на лихвата за забава, при това върху цялата главница по договора
за заем, е следващия ден след падежа за плащане на първата вноска – 03.11.2016 г. Като към
тази дата обаче дължима е била само първата вноска по главница, съответно първата вноска
от договорната лихва. Съответно по отношение на останалата част от главницата и
договорната лихва, длъжникът не е бил в забава, поради което кредиторът не е имал право
на обезщетение за забава, което в случая той е начислил в противоречие със закона.
Формираните от районния съд изводи, като правилни и законосъобразни, се споделят
напълно от настоящата инстанция. Неоснователно жалбоподателят сочи, че отхвърлянето на
заявлението досежно това вземане е с мотиви за настъпила предсрочна изискуемост, в
какъвто смисъл липсва произнасяне от районния съд. Съображенията на съда са за
противоречие с чл. 86 от ЗЗД при начисляването на обезщетение за забава върху суми, които
не са станали изискуеми и по отношение на които длъжникът не е бил в забава.
От направеното в заповедното производство уточнение на претенцията относно
обезщетението за забава, става ясно, че същото е начислено върху суми, които, както вече бе
посочено по – горе, не са били изискуеми, тъй като падежът, за тяхното плащане не е бил
настъпил. Първата погасителна вноска в размер на 158.13 лева е била с падеж 03.11.2016 г.,
поради което неизпълнението на длъжника за плащането на тази вноска не дава основание
кредиторът да счита за изискуемо задължението за цялата главница и за договорната лихва,
дължима до края на срока. Правилно районният съд е посочил, че към дата 04.11.2016 г.,
кредиторът е можел да начисли обезщетение за забава само върху вноската с настъпил
падеж, като това се отнася и за всички останали вноски до крайния срок на договора. Това е
така тъй като в случая заявителят не се позовава в заявлението на настъпила преди крайния
срок на договора предсрочна изискуемост. Освен това, нито в заявлението, нито в молбата
за отстраняване на нередовности, кредиторът е уточнил в какъв размер е обезщетението за
забава, начислено върху главницата в размер на 5000 лева, респективно върху всяка една от
вноските по главница с настъпил падеж, и каква част от обезщетението е изчислено върху
дължимата договорна лихва, която също е била дължима на 35 седмични вноски, в периода
от 04.11.2016 г. до 29.06.2017 г.
За да бъде уважено заявлението по чл. 410 от ГПК, същото трябва да е редовно и да
отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128 т. 1 и 2 от ГПК. Въпреки
предоставената възможност, заявителят не е конкретизирал претенцията си за обезщетение
за забава, съобразно изискванията на чл. 86 от ЗЗД, при това положение, съдът в
заповедното производство не би могъл да измени предмета на претенцията и да присъди
4
суми, различни от претендираните от страната, а определени служебно от съда, като това би
било в нарушение на принципа на диспозитивно начало. Правилото на чл. 162 от ГПК е
приложимо в случаите, когато е налице уточнена по основание и размер претенция,
отговаряща на изискванията за редовност. В случая не са посочени отделните суми, върху
които се дължи обезщетението за забава, както и конкретния период, за който то се
претендира върху всяка една от сумите, с оглед уговорените падежи за всяка една от тях.
Съдът може да определи служебно размера само на установената по основание и отговаряща
на изискванията за редовност претенция, но не и да определя параметрите на самата
претенция, тъй като така би могло да се стигне до подмяна на волята на страната.
С оглед на изложеното, частната жалба се явява неоснователна, а разпореждането на
РС – Бургас, с което е отхвърлено заявлението по чл. 410 от ГПК за претендираното
обезщетение за забава в размер на 2158,98 лева - като правилно и законосъобразно, следва
да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 260588 от 05.01.2021 г., постановено по частно
гр. дело № 7641/2020г. по описа на Районен съд - Бургас, с което съдът е оставил без
уважение заявлението на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД за издаване на Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК против Н. В. П., ЕГН **********, за
плащане на задължения по Договор за паричен заем с № 93096 от 27.10.2016г., сключен със
„Сити Кеш“ ООД, вземането по който е прехвърлено на заявителя с Договор за прехвърляне
на вземания /цесия/ от 25.03.2019 г. и съгласно подписано към него Приложение № 1 от
същата дата за сумата от 2158,98 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от
04.11.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и за присъждане на
разноски в заповедното производство в размер на разликата над 146,66 лева до пълния
претендиран размер от 203,87 лева.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5