Решение по дело №261/2024 на Административен съд - Габрово

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Касационното производство е образувано по депозирана в законния срок жалба от Н. А. И., чрез надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат, против Решение №83 от 29.05.2024 година на Районен съд Габрово, постановено по ЧНД №263 по описа за 2024 година. С обжалваното решение въззивният съд е отхвърлил жалбата на Н. А. И. против Заповед за задържане №1752зз 39/18.03.2024г. на Д. П. А. - мл. полицейски инспектор в РУ Габрово.

В касационната жалба се твърди, че постановеното от въззивния съд решение е неправилно. Не се споделят мотивите на първоинстанционния съд, като според жалбоподателя предприетата спрямо него мярка не била съобразена с целите, които закона постановява за да постигне при осъществяване на задържане от вида на процесното. Мярката била наложена, без да се вземе предвид факта, че престъплението, за което са се отзовали полицаите не било осъществено- обстоятелство потвърдено и от горската администрация.

Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да бъде отменено процесната Заповед. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът, редовно призован не се явява в открито съдебно заседание, като не се представлява по делото от надлежно упълномощен процесуален представител.

В открито съдебно заседание касационният жалбоподател Н. И., редовно призован не се явява и не се представлява от надлежно упълномощен пр. представител.

Представителят на Окръжна прокуратура – Габрово дава мотивирано заключение за правилност на постановеното решение поради което същото следва да бъде потвърдено.

Касационната жалба е допустима като подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, и от процесуално легитимирано лице – страна в първоинстанционното производство.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН/, намира оспореното съдебно решение за правилно по следните съображения:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано въз основа на депозирана от Н. А. И. жалба против Заповед за задържане на лице от 18.03.2024г. Районен съд е постановил Решение №83/29.05.2024г. по ЧНД№263/2024г. на РС Габрово, като въз основа на събраните по преписката писмени доказателства с цитирания съдебен акт е отхвърлил като неоснователна подадената от Н. А. И. жалба.

По правната си същност задържането на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 от ЗАНН – административно разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера на адресата, която има за цел чрез задържането да се установи самоличността на едно лице, когато това не може да бъде осъществено по реда на чл. 70, ал. 2.

Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът в настоящото производство преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно -производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона. Липсата на някоя от предпоставките води до незаконосъобразност на административния акт и е основание за отмяната му.

Видно от приложената заповед № 1752зз-39/18.03.2024г., оспореният акт е издаден от полицейски орган по смисъла на чл. 57, ал. 1 от ЗМВР в границите на предоставената му, съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР компетентност, като този факт не се оспорва от страните.

Спазена е предвидената от закона писмена форма - така, както предвижда нормата на чл. 74, ал. 1 от ЗМВР: издадена е писмена заповед за задържане, която е подписана от издателя и от адресата след запознаване с правата му, произтичащи от наложеното ограничение. Заповедта е надлежно връчена, което е удостоверено с подпис на задържаното лице. Същата съдържа всички задължителни реквизити, посочени в специалната норма на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР, а именно: вписани са името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, фактическите и правни основания за задържането, данните, индивидуализиращи задържаното лице – три имена, ЕГН, месторождение, постоянен адрес, датата и часът на задържането. Разяснени са правата на задържаното лице, видно от подписаната декларация по чл. 74, ал. 3 от ЗМВР.

Посоченото правно основание за задържането е чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, съгласно която норма полицейските органи могат да задържат лице, чиято самоличност не може да бъде установена по реда на чл. 70, ал. 2.

Фактическото задържане на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за срок до 24 часа, представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 от ЗАНН, която има за цел да установи самоличността на лице.

Като всяка ПАМ, задържането за срок до 24 часа по чл. 72 от ЗМВР налага неблагоприятни последици на адресата, поради което еднозначно следва да се установи, че тези последици са съразмерни и оправдани от гледна точка постигане на правно определен резултат. За прилагането на мярката е необходимо да са налице данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на посочените действия, а именно да пречи на полицейски орган да изпълни задълженията си по служба. При тези обстоятелства за административния орган възниква правото при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката, без да е длъжен да посочва точна квалификация на деянието.

В оспорената Заповед е посочено, че същата можа да се обжалва по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването й пред РС Габрово. Същата е съобщена на адресата Н. А. И. на 18.03.2024г., като в указания срок задържаното лице е депозирало пред РС Габрово жалба против така постановената Заповед.

Разпоредбата на чл. 72, ал. 4 от ЗМВР съдът се произнася по жалбата незабавно, като решението му подлежи на касационно обжалване по реда Административнопроцесуалния кодекс пред съответния административен съд.

В случая правилно, в съответствие с процесуалните правила Районен съд Габрово се е произнесъл в открито съдебно заседание. Посочената по- горе разпоредба на чл. 72, ал. 4 от ЗМВР указва на компетентния съд незабавно произнасяне, което е и сторено, за да могат страните да участват лично, да заявят своите искания пред съда и да представят доказателства в подкрепа на тезата си.

В случая законодателят не изисква доказване на осъществен престъпен състав, а единствено предположение за съпричастност към извършено престъпление. Такова е и посочването на текста на чл. 235, ал. 1 от НК, а именно незаконна сеч на дървесина. Н. И. е бил на мястото на което се твърди, че е осъществено евентуално престъпление, като е бил в някаква степен съпричастен към извършването му, като в тази насока служителите на полицията за заявили, че отивайки на сигнал, за проверка свързана със сеч на дървесина установили Н. И., който забелязвайки ги извикал на неустановено лице, използващо моторна резачка за сеч, да бяга тъй като има полиция. Правилно първоинстанционният съд е отчел, че от събраните по делото пред РС Габрово доказателства е видно, че е налице опасност задържаното лице да се укрие, предвид поведението му и факта, че виждайки полицейските служители е направил опит да избяга от мястото. Впоследствие, след като бил настигнат от тях е направил опит да осуети извършването на проверката.

При преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства настоящия съдебен състав на ГАС намира, че потвърждавайки като правилна и законосъобразна процесната Заповед, първоинстанционния съд е постановил правилно и обосновано решение, което като такова следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание 221, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 83 от 29.05.2024 година на Районен съд Габрово, постановено по ЧНД № 263 по описа за 2024 година.

Решението е окончателно.