Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 113

гр. С., 30.08.2021г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

С.СКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,втори състав,в открито съдебно заседание, проведено на девети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИНА ТРИФОНОВА

 

при секретаря Параскева Георгиева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 419/2020г. по описа на същия съд, за да се произнесе взе предвид следното:

 

         С.З.С. *** е обжалвал наказателно постановление /НП/ № 20-0338-0000794/10.09.2021 г. на Началник група към ОДМВР-С. ,РУ-С., с искане за неговата отмяна, като неправилно и незаконосъобразно, с което на същия на основание чл.175А,ал.1,пр.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ му е наложена глоба в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца ,за извършено нарушение на чл.104Б,т.2 от ЗДвП.В жалбата се твърди ,че атакуваното наказателно постановление е издадено в нарушение на материалния закон и на административно-производствените правила.

         В с.з. жалбоподателят С.З.С. се представлява от пълномощника си адв.Т. ,който поддържа жалбата и моли съда да отвени обжалваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно.

         Административно-наказващият орган не се представлява и не взема становище по жалбата.

         Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съобразно доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

         С обжалваното наказателно постановление № 20-0338-0000794/10.09.2021 г. на Началник група към ОДМВР-С. ,РУ-С., на нарушителя С.З.С. *** ,на основание чл. 175А,ал.1,пр.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ му е наложена глоба в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 12 месеца за извършено нарушение на чл.104б,т.2 от ЗДвП, затова,че на 06.09.2020 год.около 22.00 часа в гр.С. ,на бул.“И.“ е управлявал лек автомобил „Л. ЦС 220Д“,с рег.№ ** ******,негова собственост ,като е използвал пътя ,отворен за обществено ползване за други цели ,освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари ,като преднамерено е извежда МПС извън контрол ,довеждайки до загуба на сцеплението на задните гуми с пътната настилка /дрифт/.

         Наказателното постановление е издадено въз основа на акт № 756369 /06.09.2020 год. за установяване на административно нарушение, съставен срещу С.З.С..Констатациите в акта са идентични с отразеното в наказателното постановление.Актът е съставен от Б.Г.К. –мл.автоконтрольор при РУ-С. ,в присъствието на един свидетел –И.Г.Н..

         По делото са разпитани свидетелите Б.Г.К. и И.Г.Н.,от показанията на които се установява следното:

         В показанията си свидетелят Б.К.-актосъставител сочи, че на 06.09.2020 год. бил на работа по КАТ нощна смяна.Около 22.00 часа работел на бул.“И.“,когато му се обадил колегата му –свидетелят И.Н.,който му казал ,че е спрял лек автомобил „Л.“,който дрифтирал по пътя.Свидетелят К. не е констатирал нарушението и не свидетел на нарушението.Тъй като свидетелят К. в този момент имал работа, със свидетеля И.Н. се разбрали последният да докара автомобила и водачи при него ,където К. му съставил акт.К. се намирал при парк „К.“.Сочи ,че нарушителят бил спрян около паркинга на Т-маркет.

         В показанията си свидетелят И.Н. сочи ,че през месец септември 2020 година бил на работа нощна смяна.Бил изпратен от ОДЧ С. по сигнал ,че на бул.“И.“ в гр.С. автомобили се движат с висока скорост.Точният час не си спомня.Било в тъмната част на денонощието.Свидетелят с неговия колега били спрели на светофара по посока Б..Видяли, че отдолу по посока Б. се движи лек автомобил с неадекватно състояние.Усилил скоростта ,завъртял и влязъл в паркинга пред магазин Т-маркет.Под неадекватно състояние на автомобила свидетелят обяснява ,че автомобилът се е движел с висока скорост и се е опитвал да се завърти на самото платно.Водачът паркирал на паркинга при другите автомобили.Свидетелят отишъл при него и му поискал да представи документите за автомобила.Той ги представил. Свидетелят Н. сочи ,че свидетелят К. се е намирал пред магазин „Била“ и там му е бил съставен АУАН.

         При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Жалбата е допустима ,подадена от легитимирано лице против подлежащо на обжалване пред РС–С. наказателно постановление /НП/.Разгледана по същество, жалбата е основателна.

В административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, които да са довели до нарушаване на правото на защита на наказаното лице.Съставеният срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ съдържа всички реквизити, установени в чл. 42 от ЗАНН и е съставен в съответствие с чл. 40, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. За така установеното нарушение на Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ против жалбоподателя е издадено НП в законоустановения срок от компетентен орган.НП не съдържа нови фактически обстоятелства, против които в административно-наказателното производство наказаното лице да не е могло да се защитава.

След служебно извършена проверка съдът констатира,че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила-както актът за установяване на административното нарушение,така и наказателното постановление са съставени в съответствие с изискванията на чл.42 ,съотв. на чл.57 от ЗАНН и при спазване на правилата за установяване на административното нарушение и налагане на наказанието ,установени в раздел ІІ-ІV от ЗАНН.

След проверка на материалната законосъобразност на обжалваното наказателно постановление,съдът намери,че не са налице основания за неговата отмяна . 

Нарушителят е обвинен в нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП, за което е предвиден конкретен състав на административно-наказателна отговорност в чл.175а, ал.1, предл. трето от същия закон, а именно: На водачите на МПС е забранено да използват пътищата отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, а за нарушаване на тази забрана е предвидено кумулативно налагане на административни наказания – глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да се управлява МПС за срок от 12 месеца.Според санкционният акт нарушението се изразява в преднамерено извеждане на МПС извън контрол от нарушителя ,довеждайки до загуба на сцеплението на задните гуми с пътната настилка/дрифт/.От показанията на свидетеля И.Н. се установява ,че нарушителят се е движел с висока скорост и се е опитал да се завърти на самото платно.Свидетелят Б. К.-актосъставител е съставил акта въз основа на показанията на свидетеля И.Н..През това време К. е изпълнявал служебните си задължения –проверка на автомобили край парка „КрайИ.ец“ и не е констатирал лично нарушението.В конкретния случай не се установи по безспорен и категоричен начин ,че жалбоподателят С.С. е извършил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.104б,т.2 от ЗДвП.С извършеното деяние не се нарушава забраната за използване на пътя за други цели, извън предназначението им за превоз на хора и товари.Движението с несъобразена скорост от водача изпълва друг състав на административно нарушение.

Използваният термин „дрифт“ е техника на шофиране ,при която водачът преднамерено извежда даденото превозно средство извън контрол, чрез презавиване.В конкретния случай доказателства за такива действия от страна на нарушителя,представляващи демонстративно управление на МПС по пътя ,което не съответства на използването му по предназначение-за превоз на хора и товари, не са събрани.

В производството по ЗАНН тежестта на доказване лежи единствено и само върху административно-наказващия орган и недоказването на извършването на административното нарушение от санкционираното лице е винаги предпоставка за отмяна на НП.

По разноските.

Административнонаказаващият орган-Директорът на ОДМВР-С. е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение .

По силата на разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по чл.63, ал. 1 от ЗАНН страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл.144 от АПК, по неуредените в АПК въпроси субсидиарно приложение намира ГПК.Жалбоподателят е направил разноски в размер на 600 лева, представляващи договорено и реално заплатено адвокатско възнаграждение, видно от представения договор за правна защита и съдействие.Размерите на адвокатските възнаграждения са уредени в Раздел IV от Наредба № 1 от 7.09.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.Съгласно чл.18, ал.1 от Наредба № 1 от 7.09.2004г., за изготвяне на жалба срещу наказателно постановление без процесуално представителство възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 на базата на половината от размера на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 50 лв. В чл.18, ал.2 от с.н. е предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв. А според чл.18, ал.3 - за процесуално представителство, защита и съдействие по дела от административнонаказателен характер извън случаите по ал.2 възнаграждението е 300 лв.В случая се касае за въззивно административнонаказателно съдебно производство, което е образувано във връзка с обжалване на наказателно постановление, с което е наложено административно наказание глоба в размер 3000 лева. При това положение разпоредбите на чл.18, ал.1 и ал.2 от Наредба № 1 от 7.09.2004г. не са приложими, тъй като са относими единствено към производства, по които се обжалват наказателни постановления с имуществени санкции. Изложеното обосновава извода, че размерът на адвокатското възнаграждение в случая следва да се определи съобразно разпоредбата на чл.18, ал.3 от Наредба № 1 от 7 .09.2004г., предвиждаща, че във всички останали случаи извън изброените в предходните алинеи по административнонаказателни дела се дължи минимално адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.В случая е договорено възнаграждение е в над минимален размер от 600 лева и заплатено от жалбоподателя.С оглед на това и предвид разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, която допуска намаляване на адвокатското възнаграждение до минималния размер, предвиден в чл.36 от Закона за адвокатурата, размерът на адвокатското възнаграждение, заплатен от С.З.С. е прекомерно с оглед на фактическата и правна сложност на делото и следва да бъде намалено до размера от 300 лева. Ето защо възражението на АНО-Директорът на ОДМВР-С. за прекомерност на същото се явява основателно.

С оглед на изложеното и при този изход на делото в полза на С.З.С. следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждениена в размер на 300 лева, като същите следва да се възложат в тежест на  ОДМВР-С..

Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 20-0338-0000794/10.09.2021 г. на Началник група към ОДМВР-С. ,РУ-С.,с което на С.З.С. *** ,на основание чл. 175А,ал.1,пр.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ му е наложена глоба в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 12 месеца за извършено нарушение на чл.104б,т.2 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОДМВР-С. да заплати на С.З.С. от гр.С. сумата от 300 лева–разноски за адвокатско възнаграждение.

         Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред АС – С. област в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: