Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Димитринка Гайнова | |
за да се произнесе, взе предвид следното: С решение № 13 от 13.03.2014г. по Г.д. № 84/ 2013г. по описа на Е. районен съд, е отхвърлен предявеният иск от "Т." О.-Г.С. срещу "О. С."-с.Г. Н. С., О.З., за заплащане на сумата 12000 евро, представляващо изплатено от ищеца обезщетение за щети по извънсъдебна спогодба, възникнали в резултат на пожар П. превоз на тютюн с товарен автомобил с рег.№ ВТ ... АК /ремарке/ и ВТ ... ЕВ /влекач/; сумата 3514 евро, представляваща заплатен адвокатски хонорар по воденото от "Б.А.Т." Л., Л.-В., дело № .../12 пред Окръжен съд И., Г., сумата 1705,50 лв., представляваща разноски за преводачески услуги във връзка с воденото от "Б.А.Т." Л., Л.-В., дело № .../12 пред Окръжен съд И., Г., сумата 543,15 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата 12000 евро за периода 08.01.2013г.-08.03.2013г.,2 ведно със законната лихва върху сумите, считано от завеждане на делото, като неоснователен и недоказан. С решението е осъден "Т." О.-Г.С. да заплати на "О. С."-с.Г. Н. С. разноски по делото 2300лв. Решението е постановено П. участието на трети лица-помагачи на ответника З. " О." -С. и "С. З."-Г.С.. Против това решение е постъпила въззивна жалба от "Т." О.-С. чрез пълномощника адв.А. В жалбата се навеждат оплаквания за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение поради това, че съдът неправилно е направил тълкуване, интерпретация и оценка на събраните по делото доказателства, което е довело до необосновани фактически и правни изводи. Счита за погрешен извода на съда, че жалбоподателят не е доказал връчването на писмена рекламация на ответника в едногодишния давностен срок, предвиден в чл.32 пар.1 от Конвенцията, тъй като от събраните по делото доказателства може да се направи обоснован извод за връчването на рекламацията в този срок, но на същите не е направен задълбочен анализ. Счита, че неправилно съдът не е обсъдил процесуалното поведение на третото лице-помагач "С. З." с оглед възможното приложение на чл.32 пар.1 изр.второ от Конвенцията. Счита, че в случая следва да се приложи разпоредбата на чл.32 пар.1 изр.второ от Конвенцията, предвиждаща тригодишна погасителна давност, тъй като ответникът по жалба го е заблудил, че е осигурил превоз с технически изправно МПС и с валидно сключена застраховка. Счита, че от показанията на свидетелката С. и другите доказателства по делото следва да се направи извода за предявяване на рекламацията в едногодишния давностен срок. Моли въззивният съд да отмени решението на ЕРС и да постанови решение, с което да уважи предявения иск.Претендира разноски. В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника по жалба „О. С." чрез пълномощника адв.Т.. Заема становище, че жалбата е неоснователна по изложени за съображения. Моли да бъде потвърдено решението на ЕРС като правилно и законосъобразно. Претендира разноски. В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от третото лице-помагач З. "О." чрез ЮК М. Заема становище, че жалбата е неоснователна по изложени за съображения. Моли да бъде потвърдено решението на ЕРС като правилно и законосъобразно. Претендира разноски. Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на ответницата по жалба и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното : След извършена служебна проверка по реда на чл. 269 пр. 1 от ГПК въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно изцяло и е допустимо. По същество решението е правилно и законосъобразно. Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото, поради което не я възпроизвежда отново. Във въззивната инстанция са събрани гласни и писмени доказателства по делото, а именно: показанията на св.С., писмо № 92-00-132 от 04.03.2015г. на Комисия за финансов надзор-С., писмо № 17-16 от 16.01.2012г. на З. "ОЗК З." до "С. З.". Свидетелката С., спедитор П. ответника по жалба, излага, че си спомня за случая с тютюна, натоварен от Измир, който се запалил П. превоза. Излага, че адресът за кореспонденция на ответника по жалба е Г.В., ул."С." 2А, от който адрес изпращат и получават кореспонденция. Излага, че П. идване на пратката тя се подписва на товарителницата П. приемането й, като управителят С. също получава пратките. П. предявяване на товарителницата от 21.01.2012г. на "С." на л.81 от делото, свидетелката заявява, че е неин подписът, предала е пратката на управителя С., но не е отваряла плика и няма точен спомен за пратката от кого е. Излага, че невинаги отваря кореспонденцията и няма спомен дали е отваряла пратката, която е получила с въпросната товарителница от 21.01.2012г. На свидетелката е предявено приетото писмено доказателство- рекламацията на л.80 от делото, но същата заявява, че не си спомня дали е виждала документа. Сочи, че знае, че е имало претенции от жалбоподателя към фирмата, в която работи, както и че са съобщили на "С. З.", че има рекламация за стоката, но не помни писмено или по телефона е направено това уведомяване. Предявен е иск с правно основание чл.17 пар.1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки. Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Събраните пред въззивната инстанция доказателства не променят изводите относно установените факти, както и не обосновават други правни изводи, въз основа на нея, различни от правните изводи на първоинстанционния съд. Предвид на това, въззивната инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съд, които са в съответствие със закона и константната практика. На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно неоснователността на предявения иск. По направените оплаквания от страна на жалбоподателя, съдът намира същите за неоснователни: Оплакването, че е погрешен изводът на съда, че жалбоподателят не е доказал връчването на писмена рекламация на ответника в едногодишния давностен срок, предвиден в чл.32 пар.1 от Конвенцията, тъй като от събраните по делото доказателства може да се направи обоснован извод за връчването на рекламацията в този срок, но на същите не е направен задълбочен анализ, е неоснователно. Районният съд е направил обстоен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателства, вкл. и относно връчването на рекламацията от жалбоподателя до ответника по жалба, като въз основа на така събраните и обсъдени в тяхната съвкупност доказателства е направил правилна преценка, че същите не установяват категорично получаването на рекламацията от ответника по жалба и то преди изтичането на едногодишния давностен срок, който изтича на 03.03.2012г. Видно от приложената по делото товарителница /л.81/ е, че на 21.01.2012г. чрез куриера "С." жалбоподателят е изпратил до ответника по жалба плик със съдържание "документи", която пратка е получена от С. П. ответника по жалба с фамилия С.. Товарителницата не съдържа по-конкретно описание на документите, които са изпратени и получени. Липсват други доказателства, от които да се установява категорично, че този плик е съдържал именно рекламацията, съставена от жалбоподателя до ответника по жалба с изх. № П. жалбоподателя № 017 от 20.01.2012г. Приложената извадка от дневника за кореспонденция на жалбоподателя не доказва фактическото изплащане на рекламацията до ответника по жалба, а само, че е съставена такава. От показанията на св.С., дадени пред въззивната инстанция, също не може да се направи извода за получаването на рекламацията от ответника по жалба на посочената дата 21.01.2012г., тъй като свидетелката не посочва, че именно това е документът, който е получен на тази дата с тази товарителница, като се има предвид, че между двамата търговци е протекла нееднократна кореспонденция във връзка с процесния превоз. Действително, свидетелката сочи, че знае за претенции от страна на жалбоподателя срещу фирмата, в която работи, както и че от страна на ответника по жалба е направена съответно рекламация до превозвача, извършил превоза, но няма данни кога точно е станало това. Цитираните в писмената защита от пълномощника на жалбоподателя документи писмо № 9 от 30.01.2012г. от ответника по жалба до жалбоподателя и писмо № 10 от 30.01.2012г. от ответника по жалба до "С. З.", с които се дава съгласие съгласие за удължаване на срока на рекламацията, не могат да бъдат съобразени и е недопустимо да бъдат обсъждани, тъй като не са приети като доказателства по делото от първоинстанционния съд, и не е искано тяхното събиране пред въззивната инстанция. Фактът, че ОЗК "З." с писмото си № 17-16 от 16.01.2012г. е отказала изплащане на обезщетение по постъпило уведомление от "С. З.", също не обосновава извода, че е налице изпратена и получена от ответника по жалба рекламация преди изтичане на едногодишния давностен срок, т.е. преди 03.03.2012г., като се има предвид и че датата на писмото на ОЗК предшества твърдяната от жалбоподателя дата на изпращане и получаване на рекламацията. С оглед горното, неоснователно е и възражението, че от показанията на свидетелката С. и другите доказателства по делото следва да се направи извода за предявяване на рекламацията в едногодишния давностен срок. Възражението, че неправилно съдът не е обсъдил процесуалното поведение на третото лице-помагач "С. З." за възможното приложение на чл.32 пар.1 изр.второ от Конвенцията, е несъстоятелно. Недопустимо е от процесуалното поведение на страна по делото да бъде направен извод за приложението на материалноправна норма, в случая-че е налице измама или грешка, приравнена на измама, по смисъла на посочената разпоредба. Възражението, че в случая следва да се приложи разпоредбата на чл.32 пар.1 изр.второ от Конвенцията, предвиждаща тригодишна погасителна давност, тъй като ответникът по жалба го е заблудил, че е осигурил превоз с технически изправно МПС и с валидно сключена застраховка, е също неоснователно. Разпоредбата има предвид измама или грешка, приравнена на измама, П. извършването на превоза, а не досежно сочените от жалбоподателя обстоятелства, които и не са твърдяни в исковата молба-липсват твърдения от ищеца за наличието на измама или на грешка, приравнена на измама, от ответника. Освен изложеното, следва да се отбележи и че претенцията се основава на изплатено от жалбоподателя по съдебна спогодба между собственика на товара, спедиторската фирма и жалбоподателя като трето лице-помагач в проведен процес пред германския съд, по която спогодба ответникът по жалба не е участвал. Предвид на това, спогодбата не е противопоставима на последния. С плащането си по спогодбата жалбоподателя не може да обвърже и ангажира отговорността на ответника по жалба, тъй като спогодбата като договор има сила за страните по нея, а за третите лица-в предвидените от закона случаи, какъвто настоящият не е. Горните съображения мотивират съда да приеме, че предявеният иск с правно основание чл.17 пар.1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки, е погасен по давност, поради което следва да бъде отхвърлен. С оглед на изложеното и предвид на това че решението в обжалваната част не страда от посочените в жалбата пороци, същото следва да бъде потвърдено от въззивния съд. П. този изход на делото жалбоподателят ще следва да заплати на ответника по жалба направените пред въззивната инстанция разноски по делото за адв.възнаграждение в размер на 1700 лв. Водим от горното, ВТОС Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА решение № 13 от 13.03.2014г. по Г.д. № 84/ 2013г. по описа на Е. районен съд. ОСЪЖДА "Т." О. със седалище и адрес на управление: Г.С. 1172, район И., жк "Д.", Б.3. В.Б, А.35, ЕИК ..., да запÙати на „О. С." със седалище и адрес на управление: с.Г. Н. С., О.З., ЕИК ..., сумата 1700 лв. разноски по делото пред въззивната инстанция. Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните. Председател: Членове: |