РЕШЕНИЕ
№ 483
гр. Ямбол, 30.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Димчо Г. Димов
при участието на секретаря С.С.М.
като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело №
20242330101070 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.357 КТ.
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 357,
вр. чл.128, т.2 от КТ и чл.224 от КТ и чл.86 ЗЗД.
Образувано е по искова молба от Ж. Г. Г. от гр. Я., против *** – с. В., обл. Я. С
исковата молба се твърди, че ищцата е работила в ответното *** по трудов договор като
„***“ от 2019 г. до 24.07.2023 г. Твърди, че със заповед № *** г. трудовият й договор е бил
прекратен на осн. чл.325, ал.1, т.1 от КТ по взаимно съгласие, считано от 24.07.2023 г.
Ищцата твърди, че е членувала в *** към ***, като по отношение на трудовото
правоотношение с ответника се прилагал КТД за *** № *** г., сключен между ***, *** в
България и *** на Р България, от една страна и „*** към ***“, *** „***“ към КТ „***“ и
*** към ***, от друга страна. С Анекс № *** г. било прието изменение на чл. 27 от КТД,
като било прието, че за системата на *** и *** *** се определят минимални основни
работни заплати, считано от 01.01.2023 г. в посочените в ал. 1 размери.
Индивидуалните работни заплати на *** специалисти към момента на увеличението
били в диапазона между старите и новите МРЗ или са по- високи от тях, се увеличавали с
не по-малко от 15 %. Сочи, че в измененият текст на чл. 27 от КТД било посочено, че
осигурените средства от Държавният бюджет за 2023 година се разходват за увеличение,
считано от 01.01.2023 г. Поддържа се, че тъй като посоченото изменение на КТД касаело
трудовото правоотношение в частта на дължимото й възнаграждение, същата подала
заявление с вх. № *** г. до *** на ответното ***, с което било поискано да й бъде изплатено
увеличението на работната й заплата за времето от 01.01.2023 г. до 24.07.2023 г., както и
разликата между изплатеното й обезщетение за неизползван платен годишен отпуск и
преизчисленото такова на базата на увеличеното договорено с изменението на КТД.
Поддържа се, че ответникът дължи освен това и обезщетение за забава, като с
допълнително уточняваща молба на изложените в ИМ съображения, ищцата претендира от
1
съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати неизплатената разлика
върху трудовото възнаграждение за периода от 01.01.2023 г. до 24.07.2023 г. в размер на
2264.17 лв., след направено изменение на иска чрез увеличаване на неговия размер, ведно с
обезщетение за забава за периода от 11.08.2023 г. до 09.04.2024 г. в размер на 204.72 лв.,
след направено изменение на акцесорния иск чрез увеличаване на неговия размер, както и
законната лихва върху тези суми от предявяването на исковете, до окончателното им
изплащане.
На следващо място се претендира от съда да осъди ответника да заплати на ищцата и
неизплатена разлика върху обезщетенията й за неизползван отпуск от 78 работни дни за
2022 г. и за 2023 г. в размер на сумата от 1149.54 лв., след направено изменение на иска чрез
увеличаване на неговия размер, ведно с обезщетението за забава за периода от 11.08.2023 г.
до 09.04.2024 г. в размер на сумата от 103.94 лв., след направено изменение на иска чрез
увеличаване на неговия размер, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от
предявяването на исковете, до окончателното им изплащане.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който така предявените
искове се оспорват по размер. Не се оспорва твърдението, че ищцата е работила в ответното
*** по трудово правоотношение на длъжност „***“ от 2019 г. до 24.07.2023 г. когато
трудовият й договор е бил прекратен на осн. чл.325, ал.1, т.1 от КТ. Не се оспорва и
твърдяното с исковата молба от ищцата обстоятелство, че същата е членувала в ***, както и,
че по отношение на трудовото й правоотношение се е прилагал КТД. Не се оспорва, че
съответно с Анекса било прието изменение на чл.27 от КТД в посоченият в исковата молба
смисъл. Сочи се, че изменението на чл.27 от Анекса е прието след прекратяване на
трудовото й правоотношение на ищцата с ответника. В тази връзка, както и с оглед
обстоятелството, че средствата предвидени за увеличението от 15 % на работната заплата в
системата на *** и *** *** се изплащало от Държавният бюджет се иска от съда да се
произнесе по претенцията по чл.128 от КТ.
В съдебно заседание ищцата редовно призована се явява лично и с процесуален
представител по пълномощие адв. В. К. от АК Я. чрез когото в хода на делото по същество и
с допълнително депозирана по делото писмена защита се поддържат така предявените
искове след направените уточнения и изменения на техните размери чрез увеличаването им.
В съдебно заседание за ответника в качеството на процесуален представител по
пълномощие се явява адв. М.Х. от АК Я., чрез когото в хода на делото по същество се
поддържа, че предвид изслушаната по делото експертиза дължимото обезщетение по чл.224,
ал.1 КТ и с оглед претендирания размер е основателно и доказано. Възразява се срещу
дължимостта на иска по чл.128 КТ като в тази връзка се сочи, че към датата на изменение на
чл.27 от Анекса и съответното изменение на Наредбата, ищцата вече е била с прекратено
трудово правоотношение.
От фактическа страна:
Съдът, след като прецени доказателствата по делото, доводите на ищцата и съобразно
правилото на чл.235 ГПК, приема за установени следните обстоятелства:
По делото не се спори между страните, а и от събраната в хода на съдебното дирене
доказателствена съвкупност: зав. копие на Заповед № *** г. за прекратяване трудовото
правоотношение на ищцата на осн. чл.325, ал.1, т.1 от КТ, зав. копие на страници от трудова
книжка на ищцата, КТД за системата на *** и *** *** № *** г., зав. копие на Анекс № *** г.
зав. копие на заявление от Ж. Г. Г. до *** на *** с. В., общ. Т., зав. копие на фиш за
начислено трудово възнаграждение за м.07.2023 г. и отработени дни и часове; служебна
бележка от *** към *** при *** – с. В. изх. № *** г. и ЛТД на ищцата, се установява, че
ищцата е работела в ответното *** по трудово правоотношение като е изпълнявала
длъжността „***“ от 2019 год. до 24.07.2023 год., когато със Заповед № *** год. трудовия и
договор е бил прекратен на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ, считано от 24.07.2023 год. Видно
2
от така представената по делото заповед в същата е било отразено, че на ищцата следва да се
изплати обезщетение по чл.224, ал.1 КТ за неизползван платен годишен отпуск, съответно за
2022 год. – 47 работни дни и за 2023 год. – 31 работни дни /всичко 78 работни дни/. Не се
спори и че ищцата е членувала в *** към ***, като по отношение на трудовото и
правоотношение се е прилагал КТД за *** № *** год., както и че с Анекс № *** год. е било
прието изменение на чл.27 от КТД, като е било прието, че за системата на *** и *** *** се
определят минимални основни работни заплати, считано от 01.01.2023 год., в посочените в
ал.1 размери, като за длъжността *** и *** е приета минимална работна заплата в размер на
1763 лева, или увеличение с оглед приетата в чл.27 от КТД минимална основна работна
заплата за *** и *** към 01.09.2022 год., която е била в размер на 1533 лева. Не се спори и
че приетото изменение чрез увеличаване на минималната основна работна заплата за
длъжността *** е прието след прекратяване трудовото правоотношение на ищцата с
ответното ***.
По делото е била допусната, изслушана и приета, неоспорена от страните, съдебно-
икономическа експертиза, видно от заключението на вещото лице по която: Ако трудовото
възнаграждение на ищцата бъде актуализирано в съответствие с разпоредбата на чл.27, ал.1,
т.2 от Анекс № *** год. към КТД № *** год., за периода от 01.01.2023 год. до 23.07.2023 год.
вкл., се получава разлика в размер на бруто 2 264,17 лева, като увеличението не е било
изплатено на ищцата; Ако трудовото възнаграждение на ищцата бъде актуализирано в
съответствие с разпоредбата на чл.27, ал.1, т.2 от Анекс № *** год. към КТД № *** год.,
разликата за доплащане на дължимото обезщетение по чл.224, ал.1 КТ за 78 работни дни
възлиза на сумата от 1 149,54 лева бруто; Обезщетението за забава върху сумата от 2 264,17
лева, за периода 11.08.2023 год. до 09.04.2024 год. е в размер на 204,72 лева; Обезщетението
за забава върху сумата от 1 149,54 лева, за периода 11.08.2023 год. до 09.04.2024 год. е в
размер на 103,94 лева.
По допустимостта на предявените искове:
Исковете са допустими, тъй като са подадени в предвидения от чл.358, ал.1, т.3 КТ
три годишен срок, ищецът е активно легитимиран да ги предяви като лице, което е било в
трудово правоотношение с ответника, и което претендира, че работодателя не му е изплатил
всички дължими по Кодекса на труда трудови възнаграждения и обезщетения по чл.224, ал.1
КТ, което и обуславя и правния му интерес от образуване на настоящото производство.
По иска с правно основание чл. 128 от КТ:
Разгледан по същество същият се явява основателен и доказани до размера предявен
с исковата молба /след направеното и допуснато от съда изменение чрез увеличаване
размера на иска/, на следните съображения:
Посочените по-горе чл.27, ал.1, т.2 от Анекс № *** г. към КТД № *** г., както и
Наредба № 4/ 2017 год. и чл.14 ЗНА изрично предават ретроактивно действие на нормите,
регламентиращи увеличението на работните заплати на *** *** и *** от 01.01.2023 год.,
независимо, че са приети месеци по-късно. В тази връзка съдът следва да отбележи, че в
процесния период от време 01.01.2023 г. до 23.07.2023 г. ищцата е изпълнявала възложената
й от работодателя работа, т.е. същата е положила труд, като посочения факт не е спорен
между страните. В чл.128, ал.2 КТ е указано, че работодателят е длъжен да плаща на
работника или служителя в установените срокове уговореното трудово възнаграждение за
извършената работа, като в чл.57 КТ е предвидено, че колективния трудов договор, какъвто е
този сключен за системата на *** и *** *** № *** г. има действие спрямо работниците и
служителите, които са членове на ***- страна по договора.
Установява се още по делото, а ответника и не спори, че през процесния период
3
ищцата е била член на *** на *** към *** в Б., който е и една от страните по този
колективен трудов договор, поради което и разпоредбите на КТД за системата на *** и ***
*** от 06.12.2022 г. са действали и намират приложение по отношение на ищцата.
По спора между страните в настоящото производство, съдът приема, че изменението
на КТД, извършено с Анекс № *** г., се прилага и за работниците и служителите, които към
датата на сключването на анекса са с прекратено трудово правоотношение, с оглед на това,
че в анекса са предвидени нови размери на основните възнаграждения, които се прилагат от
01.01.2023 г., а не от датата на сключване на анекса, т.е. придадено е ретроактивно действие
на вече възникнали в преходен момент правоотношения между страните по КТД. В тази
връзка следва да се отбележи, че с приемането на Закона за държавния бюджет за 2023 г.
(обн. ДВ. бр. 66 от 01.08.2023 г.) и § 2 от Наредба за изменение и допълнение на Наредба №
4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда (обн. ДВ. бр. 75 от 01.09.2023 г.),
законодателно е предвидено същите да се прилагат считано от 01.01.2023 г. С оглед на това
съдът намира, че измененията на КТД, извършени с анекса от 10.08.2023 г., се прилагат и по
отношение на лицата, които към 01.01.2023 г. са били страни по трудови правоотношения,
обхванати от действието на КТД, какъвто е настоящият случай, тъй като през процесния
период ищцата е била член на *** - страна по изменения с анекса КТД. Поради това съдът
намира, че ищцата има право да получи предвиденото в КТД увеличение на работната й
заплата за процесния период, през който тя е била в трудово правоотношение с ответника и е
полагала труд при него.
Съгласно Наредба № 4/2017 г. за нормиране и заплащане на труда (обн. ДВ. бр.
75/01.09.2023 г. ), законодателят е постановил същите да се прилагат считано от 01.01.2023 г.
С това е преуредил вече възникналите в предходен момент правоотношения между правните
субекти. Също така приетото изменение на КТД с анекс № *** г. предвижда нов размер на
основните възнаграждения, приложим считано от 01.01.2023 г., за работните заплати на
заетите в системата на ***. Следователно посочените разпоредби се прилагат по отношение
на лицата, които към момента на влизане в сила на нормите /01.01.2023 г. / са отговаряли на
изискванията на закона - да са страни полагащи труд по трудово правоотношение, обхванати
от действието на КТД по силата на членственото си правоотношение. С придадената
обратна сила се предвиждат по-благоприятни последици за адресатите на тези разпоредби,
което е изцяло съобразено с изискванията на чл.14 ЗНА. Затова ищцата, която е полагала
труд в процесния период има право да получи предвиденото в Закон за държавния бюджет,
Наредбата и КТД увеличение на работната заплата. Последващото прекратяване на
трудовото й правоотношение, не засяга правното й положение към по-ранния момент на
приложимост на промяната. Тъй като с приемането на разпоредбите са преуредени
съществувалите между страните индивидуални правоотношения, то следва да се приеме, че
считано от 01.01.2023 г. е увеличено възнаграждението за длъжността, която е заемала
ищцата.
В тази връзка само за пълнота съдът следва да отбележи, че щом увеличението е
разчетено от 01.01.2023 г., то е разчетено за всички работещи в системата към тази дата, т.е.
4
за всеки който е бил в трудово правоотношение към 01.01.2023 г., като без значение е факта,
че същото е прекратено по-късно, в случая за ищцата, считано от 24.07.2023 г. С оглед на
това следва да се има предвид ретроактивно действие, а именно увеличение на заплатите със
задна дата от 01.01.2023 г., а не датата на сключването на анекса, и в този смисъл намира
възражението на ответника в тази насока за неоснователно.
По отношение размера на трудовото възнаграждение с оглед начисленото в процесния
период от време и дължимото, с оглед увеличението, е налице СИЕ, неоспорена от страните,
която се възприема от съда като обективна и компетентна, като иска следва да бъде уважен
изцяло до размера на 2 264,17 лв. ( след неговото изменение по чл.214 ГПК).
С оглед уважаване на предявения иск следва да се уважи искането за присъждане на
законната лихва върху сумата от 2 264,17 лв. считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 09.04.2024 год., до окончателното и изплащане.
По иска с правно основание чл.86 ЗЗД вр. чл.128 КТ:
Видно от заключението на вещото лице е че обезщетението за забава върху сумата от
2 264,17 лева, за периода 11.08.2023 год. /датата следваща датата на която е подписан Анекс
№ *** г. към КТД № *** г./ от която дата съдът приема, че ответника е в забава, до
09.04.2024 год. /датата на входиране на исковата молба в съда/ е в размер на 204,72 лева,
поради което и като стъпва върху заключението на вещото лице съдът намери, че следва да
уважи искът в така предявения от ищцата размер.
По иска с правно основание чл. 224 ал.1 от КТ:
Съгласно чл.224, ал.1 КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение, работникът
или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен
отпуск, правото за което не е погасено по давност. От разпоредбата на закона произтича, че
изискуемостта на паричното обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск настъпва
при прекратяване на трудовото правоотношение. Правото на обезщетение при прекратяване
на трудовото правоотношение замества реалното ползване на платения годишен отпуск и
съществува доколкото работникът или служителя има право на такъв.
Видно от заключението на вещото лице е, че ако трудовото възнаграждение на
ищцата бъде актуализирано в съответствие с разпоредбата на чл.27, ал.1, т.2 от Анекс № ***
год. към КТД № *** год., разликата за доплащане на дължимото обезщетение по чл.224, ал.1
КТ за 78 работни дни възлиза на сумата от 1 149,54 лева, поради което и искът следва да се
уважи в този предявен от ищцата размер, като се уважи и искането за присъждане на
законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба – 09.04.2024 год.
до окончателното изплащане на задължението.
С оглед уважаване на предявения иск следва да се уважи искането за присъждане на
законната лихва върху сумата 1 149,54 лв. считано от датата на подаване на исковата молба в
съда – 09.04.2024 год., до окончателното и изплащане.
По иска с правно основание чл.86 ЗЗД вр. чл.224 КТ:
В случая паричната разлика между вече заплатеното на ищцата парично обезщетение за
неизползвания платен годишен отпуск за 2022 год. и 2023 год. от общо 78 работни дни и
дължимото от ответника, с оглед увеличения размер на минимално основно трудово
възнаграждение на ищцата, е считано датата следваща датата на подписването на Анекс №
5
*** г. към КТД № *** г. – 11.08.2023 год. Видно от заключението на вещото лице е че за
периода от 11.08.2023 год. до датата на подаване на исковата молба в съда – 09.04.2024 год.
обезщетението за забава върху сумата от 1 149,54 лева е в размер на 103,94 лева, поради
което и искът следва да се уважи в този размер.
По разноските:
Предвид обстоятелството, че съгласно чл.359 КТ, във връзка с чл.83, ал.1, т.1 ГПК,
производството по трудови дела е безплатно за работниците и служителите – те не плащат
такси и разноски по производството, съдът, на основание чл.78, ал.6 ГПК, следва да осъди
ответника да заплати в полза на държавния бюджет по сметка на Районен съд Ямбол сумата
от 90,57 лева - държавна такса, върху размера на уважения иск по чл.128 КТ; 50,00 лева –
държавна такса върху размера на уважения иск по чл.86 ЗЗД вр. чл.128 КТ; 50,00 лева –
държавна такса, върху размера на уважения иск по чл.224 КТ; 50,00 лева – държавна такса
върху уважения размер на иска оп чл.86 ЗЗД вр. чл.224 КТ и 250,00 лева – заплатено от
бюджета на съда възнаграждение на вещо лице, или общо такси и разноски в размер на
сумата от 490,57 лева.
При този изход на делото ищцата има право на разноски за заплатено от нея
адвокатско възнаграждение за един адвокат в размер на 700,00 лева видно от представения
по делото договор за правна защита и съдействие от 08.04.2024 год., което следва да се
възложи в тежест на ответника.
На основание чл.242, ал.1 ГПК, съдът следва да постанови предварително изпълнение
на решението, в частта му, с която присъжда трудово възнаграждение и обезщетения.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235, ал.1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.128 КТ и чл.86 ЗЗД, *** с адрес: с.В., обл.Я., ул.“***,
представлявано от *** С.Б. - Г. ДА ЗАПЛАТИ на Ж. Г. Г. с ЕГН ********** от гр.Я., ул.“***
сумата от 2 264,17 лева, представляваща разликата от неизплатено дължимо увеличение на
брутно месечно трудово възнаграждение за периода от 01.01.2023 год. до 24.07.2023 год,
ведно със законната лихва върху главницата считано от подаване на исковата молба в съда -
09.04.2024 год. до окончателното и изплащане, както и сумата от 204,72 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата от 2 264,17 лева, за периода от
11.08.2023 год. до 09.04.2024 год.
ОСЪЖДА, на основание чл.224 КТ и чл.86 ЗЗД, *** с адрес: с.В., обл.Я., ул.“***,
представлявано от *** С.Б. - Г. ДА ЗАПЛАТИ на Ж. Г. Г. с ЕГН ********** от гр.Я., ул.“***
сумата от 1 149,54 лева, представляваща неизплатена разлика върху обезщетенията за
неизползван отпуск от 78 дни за 2022 год. и 2023 год., ведно със законната лихва върху
главницата считано от подаване на исковата молба в съда - 09.04.2024 год. до окончателното
и изплащане, както и сумата от 103,94 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата от 1 149,54 лева, за периода от 11.08.2023 год. до 09.04.2024 год.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, *** с адрес: с.В., обл.Я., ул.“***,
представлявано от *** С.Б. - Г. ДА ЗАПЛАТИ на Ж. Г. Г. с ЕГН ********** от гр.Я., ул.“***
сумата от 700,00 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 ГПК, *** с адрес: с.В., обл.Я., ул.“***,
представлявано от *** С.Б. - Г. ДА ЗАПЛАТИ в полза бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд Ямбол сумата от 490,57 лева – държани такси и разноски по делото.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл.242, ал.1 ГПК, предварително изпълнение на
съдебното решение в частта му, касаеща присъденото трудово възнаграждение и
6
обезщетение по чл.224 КТ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок считано от
връчването му на страните пред Окръжен съд Ямбол, а в частта му, в която се допуска
предварително изпълнение на решението, има характера на определение и подлежи на
въззивно обжалване с частна жалба пред Окръжен съд Ямбол в едноседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
7