№ 98
гр. Русе, 25.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анета Георгиева
Членове:Татяна Черкезова
Боян Войков
при участието на секретаря Мариета Цонева
като разгледа докладваното от Анета Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20214500500795 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл ГПК.
Ш. Р. ЮМ. от с.Острово,община гр.Завет,област Разград е обжалвала решението на
Русенския районен съд,постановено по гр.д.№ 4079/2021 год. в частта,с която е отхвърлен
предявения иск по чл.55,ал.1 ЗЗД и евентуалния такъв с правно основание чл.59 ЗЗД за
сумата 22 492,50 лева,частично предявена от общ размер 44985 лева,с които ответникът се е
обогатил неоснователно за нейна сметка,ведно с лихвата върху тази сума,считано от
27.VІІ.2020 год.до окончателното й изплащане.Развива оплаквания за неправилност на
решението в тази част,иска отмяната му и уважаване на иска по съображения,които
поддържа в жалбата и в съдебно заседание.
Жалба срещу същото решение е подадена и от Н. Н. ЮМ. от гр.Русе в частта,с която
е осъден да заплати на Ш. Р. ЮМ. сумата 11500 лева,представляваща половината от открит
по време на брака им банков депозит,ведно със законната лихва върху тази сума считано от
27.ІІ.2020 год.до окончателното й изплащане.Развива оплаквания за неправилност на
решението в тази част,иска отмяната му и отхвърляне на иска по подробно развити в
жалбата съображения,поддържани и в съдебно заседание.
Всяка от страните поддържа становище за неоснователност на жалбата на противната
страна и иска потвърждаване на решението в съответната част.
Окръжният съд,като взе предвид оплакванията в жалбите,доводите на страните и
обсъди събраните по делото доказателства,намира за установено следното:
Страните по делото са бивши съпрузи,чийто брак,сключен на 6.ІХ.2009 год.,е
1
прекратен с влязло в сила на 25.VІІ.2019 год. решение по гр.д.№5923/2018 год.на РРС.С
нотариален акт №76,т.ХІ от 4.Х.2007 год.на нотариус рег.№ 217 на НК с район на действие
РРС Н. Н. ЮМ. придобил чрез продажба правото на собственост върху апартамент № 5 на
пети етаж във вход „Б“ на жилищен блок „м.“ в комплекс „Изток“ в град Русе със застроена
площ от 76,39 кв.м,ведно с прилежащото му избено помещение № 24 от 3,72 кв.м и 1,721
%ид.части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж за сумата 19420,90
лева,платена по банкова сметка на продавачите изцяло със заемни средства ,отпуснати на
купувача от ТБ“Алианц България“,след вписване на договорна ипотека върху имота в полза
на банката-кредитор.
Ищцата твърди,че кредитът за покупка на жилището е частично погасен с нейни
лични средства от трудово възнаграждение,които внесла на каса при плащане на
анюитетните вноски,дарени на семейството парични средства на сватбеното тържество и
получени от родителите й като дарение парични средства,общо в размер на 44 985
лева.Предявила е частичен иск за половината от тази сума-22 492,50 лева,с които ответникът
неоснователно се обогатил под формата на спестени кредитни вноски.Претендирала е също
на основание чл.30 СК половината от вземането,което ответникът има към ОББ,а именно
сумата от 11500 лева.
В обжалваното решение районният съд е приел,че ищцата е внесла за погасяване на
кредита общо 19567,50 лева,но тези парични средства не са получени без основание ,а с
дарствено намерение за подпомагане на семейството.Не е установен фактическият състав
както на чл.55,ал.1 ЗЗД,така и на чл.59 ЗЗД,тъй като липсвало разместване на имуществени
блага без правно основание,вследствие на което ищцата да е обедняла за сметка на
ответника.По тези съображения съдът е отхвърлил предявения иск.
Решението на районния съд е валидно и допустимо.За да се произнесе по неговата
правилност,окръжният съд съобразява следното:
Безспорно е,че продажната цена за покупката на жилището е изплатена изцяло със
заемни средства, отпуснати от ТБ“Алианц България“АД.Съгласно представения договор за
кредит“жилище“ от 2.Х.2007 год.банката е предоставила на кредитополучателите
З.А.Р./майка на ответника/и на ответника Н. Н. ЮМ. банков кредит в размер на 64000 лева
за закупуването на процесния недвижим имот.С договора е уговорен срок на погасяване до
25.ІХ.2027 год.чрез анюитетни вноски първоначално от 616,31 лева,чийто размер е
променян в хода на изпълнение на договора и е конкретно посочен в заключението на
съдебно-счетоводната експертиза.От него е видно,че са внасяни суми за предсрочно
погасяване както следва:на 22.Х.2009 год. на каса от Н.Ю. -12378,57 лв.;на 22.ІІ.2010 год. на
каса от Н. Ю.-1546,94 лв.;на 22.ХІІ.2010 год.на каса от Н. Ю.-1771,27 лв.След всяка от
вноските е променян падежа на кредита с подписване на нов погасителен план.Кредитът е
окончателно изплатен на 22.ІХ.2019 год.
Свидетелките С.Х. ,майка на ищцата,и Т.Х.,съпруга на нейния брат,твърдят,че
страните живели на съпружески начала няколко години преди да сключат брак,още като
студенти и тогава родителите на ищцата я издържали.След сватбата решили да продължат
2
да подпомагат финансово семейството,като ежемесечно й давали по 300 лева за погасяване
на кредита за апартамента.Противно на техните твърдения свидетелката З.Р. ,майка на
ответника,заявява,че кредитът е погасен изцяло с нейни и на съпруга й средства.Последният
работел от 2000 год.в чужбина и превеждал по банков път парични суми.Ответникът
разполагал с дебитна карта и ежемесечно теглел по 400 лева от банковата сметка на баща
си,а свидетелката му давала разликата до пълния размер на месечната вноска.Показанията
на цитираните свидетели съдът обсъжда съобразно правилата на чл.172 ГПК ,като отчита
родствената връзка със страните по делото,предполагаща възможна заинтересованост от
изхода на делото в полза на едната или другата страна, и след като съобрази и всички
останали данни по делото,не кредитира показанията на свидетелката З.Р. поради
противоречието на твърдените от нея данни с другите доказателства по делото.Това ,на
първо място, е противоречието със заключенията на ССчЕ-основно и допълнително,от което
се установява,че разплащателната сметка на Н. Ю. Р.,баща на ответника,е открита на
9.І.2013 год.,т.е.около 4 години след сключване на брака между страните и след извършени
частични погасявания на задължението по кредита чрез месечни вноски или по-големи
суми.Експертизата установява също,че в периода 21.VІ.2013 год.-22.VІІІ.2017 год.има общо
13 тегления от сметката в размер на 400 лева/общо 5200 лв./,на дати,съвпадащи или близки
до плащания на месечни анюитетни вноски по кредита.Тези данни опровергават
показанията на свид.Р. относно начина на погасяване на кредита със средства на родителите
на ответника.На следващо място,тя признава за влошените й отношения със страните в
първите години на брака им,за редки контакти с тях и като цяло за липса на впечатления за
финансовото и имотно състояние на семейството.
Експертизата е установила,че в периода 1.І.2009 год.-31.ХІІ.2018 год.ищцата Ш.Ю. е
посочена 31 пъти като вносител на суми за погасяване на кредита,като в три от тях вноската
съвпада с извършени тегления от банковата сметка на бащата на ответника/на 21.VІ.2013
год.,на 20.V.2015 год. и на 13.VІІ.2016 год./.Съдът приема,че част от тези плащания са
извършени с дарените от родителите й средства в размер на по 300 лева месечно /за 28
бр.вноски общо 8400 лв./и общо 710 лева за вноските на 21.VІ.2013 год.,на 20.V.2015 год. и
на 13.VІІ.2016 год.Или в изплащането на анюитетните вноски по кредита ищцата е
участвала с лични средства в размер на 9110 лева.
Съдът не приема за установени твърденията й за внасяне на събраните на сватбата
средства за погасяване на заема.Показанията на свидетелките Т.Х. и С.Х. съдържат подобни
данни,но те са твърде общи и лишени от конкретика,и не намират подкрепа в установените
по делото данни,още повече,че последната свидетелката изнася данни и за извършен ремонт
в жилището по същото време.Не се установи,а и няма твърдения каква част от събраните на
сватбата пари и внесена за изплащане на кредита и как е станало това-на месечни вноски
или еднократно.Не се установи извършеното на 22.Х.2009 год. частично погасяване с
плащането на 12378,57 лв.да е осъществено със събраните на сватбата пари,още повече,че то
е станало около 2 месеца след сключването на брака.
С предявения иск за плащане на парична сума,с която ищцата е участвала с лични
3
средства в погасяване на отпуснатия за покупката преди сключване на брака имот на
ответника,тя претендира връщане на онова,което е дала и с което другият съпруг се е
обогатил.Тя не може да реализира правата си чрез специалните искове по СК,а единствено
по реда на чл.59 ЗЗД.Искът е допустим и основателен с оглед на изложените дотук
съображения до размера от 9110 лева,лични средства на ищцата,вложени при изплащане на
анюитетните вноски по кредита.До този размер искът се явява основателен.Решението,с
което е отхвърлен,подлежи на отмяна и постановяване на решение за уважаване на иска.В
останалата част решението е правилно и подлежи на потвърждаване.
Решението на районния съд е правилно и в частта,с която е уважен предявения иск по
чл.30,ал.1 СК.Установено е,че по време на брака ответникът е имал депозит в ОББ в размер
на 23000 лева,закрит на 27.ІХ.2018 год,както и че ищцата е работила,грижила се е за децата
и домакинството.Законът в чл.30,ал.1 СК дава право на съпруга да получи част от
вземанията на другия съпруг,придобити по време на брака,ако те са на значителна стойност
и той е допринесъл за придобиването им с труда си ,със средства,грижи за децата или труд в
домакинството.Установените по делото фактически обстоятелства сочат,че е налице
фактическия състав по чл.30,ал.1 СК.Искът като основателен и доказан,правилно е уважен
от районния съд,поради което решението в тази част подлежи на потвърждаване.
При този изход на спора жалбоподателката Ш.Ю. има право на разноски съобразно
уважената част от иска.От общо направените за двете инстанции разноски в размер на 4590-
лева на нея й се дължат разноски в размер на 2781,15 лева.
Жалбоподателят Н.Ю. също има право и е претендирал разноски съобразно
отхвърлената част от исковете.В съдебното производство той е направил разноски общо за
2630 лева,от които му се дължат 1036,15 лева съобразно крайния изход на спора.
По компенсация Н.Ю. следва да заплати на жалбоподателката 1745,50 лева.
Така мотивиран и на основание чл.271,ал.1 ГПК окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 679 от 14.ІХ.2019 година на Русенския районен
съд,постановено по гр.д.№ 4079/2020 год. само в частта,с която предявения от Ш. Р. ЮМ.
против Н. Н. ЮМ. с правно основание чл.59 ЗЗД е отхвърлен до размера от 9100 лева,както
и в частта за разноските,които Ш. Р. ЮМ. е осъдена да заплати по компенсация на Н.Н.
ЮЙмер и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Н. Н. ЮМ. от гр.Русе,ЕГН ********** да заплати на Ш. Р. ЮМ. от
с.Острово,община Завет,област Разград ЕГН ********** сумата 9100 лева,с която
ответникът се е обогатил неоснователно за нейна сметка,ведно със законната лихва върху
тази сума считано от 27.VІІ.2020 год.до окончателното й изплащане,както и сумата 1745,50
4
лева разноски по компенсация за двете инстанции.
ПОТВЪРЖДАВА същото решение в частта,с която иска с правно основание чл.59 е
отхвърлен над размера от 9100 лева до 22492,50 лева,частично заявен от общ размер 985
лева,както и в частта,с която иска по 55,ал.1 ЗЗД е отхвърлен изцяло.
ПОТВЪРЖДАВА същото решение в частта,с която Н.Н. Ю. е осъден да заплати на
Ш. Р. ЮМ. сумата 11500 лева на основание чл.30 СК,ведно със законната лихва от
27.VІІ.2020 год.до окончателното й изплащане.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването
му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5