№ 770
гр. София, 30.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-8, в публично заседание на
двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Стою Хр. Згуров
при участието на секретаря Камелия В. Славкова
като разгледа докладваното от Стою Хр. Згуров Търговско дело №
20231100902057 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на делото са предявените от ищеца „В.К.“ АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Изток“, ул. „*******,
представлявано от изпълнителния директор Л. А. К. срещу ответника
Министерски съвет на Република България, представляван от Министъра на
енергетиката, със седалище и адрес: гр. София, ул. „*******, обективно
съединени искове с правни основания чл.124,ал.1 ГПК и чл.26, ал.1 ЗЗД,
относно признаването за установено по отношение на ответника, че „В.К.“
АД, в качеството на концесионер, не му дължи, в качеството му на концедент,
сумата от 61 891,20 лева по Фактура № ********** от 30.09.2022 год. за
начислена неустойка с посочено в нея основание: „за непредставени
доказателства за изпълнение на задължението за отлагане на точките по
терена“, иск за прогласяване нищожността поради противоречие с добрите
нрави на основание чл.26, ал.1 ЗЗД на клаузата на чл.32, ал.2 от
Концесионния договор за находище „Блян“, участък „VII“, участък „I“,
участък „III“ и участък „IV и V“, разположено в землищата гр. Ветово и с.
Кривня, община Ветово, област Русе по отношение на задължението на
концесионера по чл.8, ал.2, т.12 от договора, а при условията на евентуалност
иск за намаляване на наложената неустойка от 61 891,20 лева по Фактура №
********** от 30.09.2022 год. като прекомерна по размер на основание чл.92,
ал.2 от ЗЗД.
В исковата молба ищецът твърди, че правоотношението им с ответника
е възникнало по силата на сключен Договор за предоставяне на концесия за
добив на подземни богатства по чл.2, ал.1, т.2 от Закона за подземните
богатства – неметални полезни изкопаеми – индустриални минерали –
1
каолинова суровина и кварцов пясък в каолинова суровина, от находище
„Блян“ участък „VII“, участък „I“, участък „III“ и участък „IV и V“,
разположено в землищата гр. Ветово и с. Кривня, община Ветово, област Русе
за срок от 35 години, като ищецът има качеството на концесионер, а
ответникът на концедент. Концесионният договор е сключен на основание
Решение № 519 от 24.07.2020 год. на Министерски съвет на Република
България, в който са уговорени всички съществени условия във връзка със
сключването, съществуването, упражняването на правата и задълженията по
договора, сроковете за изпълнението, формите на неизпълнение и
последиците от неизпълнението, основанията за спиране и прекратяване на
процедурата по предоставената концесия, както и отговорността на страните
във връзка с договора. Правомощията по сключване, контрол и изпълнение са
възложени на министъра на енергетиката. Основното задължение на
концесионера е предвидено, от една страна, в т.7.2.8 от Решение № 519 от
24.07.2020 год. на Министерския съвет на Република България, и от друга
страна, в чл.8, ал.2, т.12 от Концесионния договор, като се изразява в
стабилизиране на терена, на граничните точки по контура на концесионната
площ. Изпълнението на задължението е обезпечено с уговорена между
страните неустойка, закрепена в клаузата на чл.32, ал.2 от Концесионния
договор. Концесионния договор е сключен на 01.09.2020 год. и влиза в сила
на 15.09.2020 год., на която дата ищецът – концесионер предоставя на
ответника – концедент първата банкова гаранция за изпълнение на
задълженията по договора. В Концесионния договор и в представената схема
в Приложение № 1 към него са очертани границите и контура на
концесионната площ чрез конкретно посочени гранични точки от №1 до №34,
а в Приложение № 2 се съдържат специализирани карти и координатен
регистър на граничните точки на всеки един от участъците в самото находище
„Блян“. Последното е от значение относно обхвата на задължението на
концесионера по чл.8, ал.2, т.12 от Концесионния договор, което обхваща
именно площта, очертана в Приложение №1. В изпълнение на чл.9, ал.2, т.1
от Концесионния договор, от представители и на двете страни е разписан
Приемо – предавателен протокол на 29.10.2020 год., съгласно който
концедента предава на концесионера обекта на концесията – находище „Блян“
участък „VII“, участък „I“, участък „III“ и участък „IV и V“, като е отразено и
изпълнение на задължението на концесионера по чл.8, ал.2, т.11 от
Концесионния договор. В същия приемо – предавателен протокол е посочено,
че при направен обход на контура на концесионната площ се установява, че
на терена не са отложени и стабилизирани граничните точки по контура на
концесионната площ и изпълнението на задължението по чл.8, ал.2, т.12 от
Концесионния договор не е възможно, поради обстоятелството, че статутът и
собствеността на земите не са уредени. Обстоятелството се посочва от ищеца,
като аргумент за липсата на виновно неизпълнение от негова страна, в
качеството му на концесионер по така сключения Концесионен договор.
Ищецът твърди, че едва на 10.10.2022 год. е уведомен за начислената
неустойка и нейният размер с получаване на Фактура № ********** от
30.09.2022 год., в която е посочено като основание „за непредставени
2
доказателства за изпълнение на задължението за отлагане на точките по
терена“, получена по електронна поща.
На 24.01.2023 год. ищецът получава по електронна поща уведомление
от Министерството на енергетиката, с което Директорът на дирекция
ФУСИКО моли дружеството да потвърди стойността на задълженията си към
Министерството. С писмо с вх. № Е-26-В-80/31.01.2023 год. на
Министерството, ищецът възразява, че от уведомлението не става ясно как е
формирана сумата по салдото – задължения за неустойки, на какво правно
основание и по кой концесионен договор са начислени. В отговор на
02.03.2023 год., ищецът получава по електронна поща уведомление с изх. №
Е-26-В-80/02.03.2023 год. на Министерството, в което Директорът на
дирекция ФУСИКО потвърждава общия размер на сумата на вземанията на
Министерството спрямо ищеца, като пояснява какво е разпределението на
задълженията по находища, като за находище „Блян“ е посочена неустойка в
размер на 61 891,20 лева, която се дължи „за непредставени доказателства за
изпълнение на задължението за отлагане точките по терена“.
Ищецът с писмо с вх.№ Е-26-В-163/05.06.2023 год. на Министерство на
енергетиката подава сигнал, адресиран до Началника на политическия
кабинет на Министерство на енергетиката. В сигнала, дружеството – ищец
представя разменената до този момент кореспонденция между страните, като
изрично се позовава на липса на уведомяване на ищеца – концесионер по реда
на чл.33, ал.1 от Концесионния договор, относно евентуално констатирани
нарушения на задължения по договора, във връзка с които ищецът да
организира защитата си, и които да оспори.
Ищецът сочи, че на 30.06.2023 год. е получил отговор от Министерство
на енергетиката с писмо с изх. № Е-26-В-163/26.06.2023 год., във връзка с
което на първо място, възразява за годността на получената от ищеца
Фактура да породи задължението за неустойка и отново въвежда възражение
за ненадлежното му уведомяване по реда на чл.33, ал.1 от Концесионния
договор. На второ място сочи, че за първи път с отговора е уведомен, че
дължимостта на неустойката за находище „Блян“ е потвърдена с Решение на
Комисията за контрол по изпълнение на Концесионния договор, вписано в
Протокол №5 от заседание №5, проведено на 11.05.2022 год. На трето място
твърди, че за първи път с отговора е бил уведомен, че въз основа на така
приетото Решение на Комисията, длъжностните лица са изготвили покана за
доброволно изпълнение на задължението, чието неизпълнение е
констатирано, както и че поканата е представена за подпис от Министъра на
енергетиката с доклад с изх. №Е-93-00-1297/10.10.2022 год., и че към
настоящия момент не е получил подписана от Министъра на енергетиката
покана за доброволно изпълнение. На четвърто място заявява, че едва с
отговора е уведомен за конкретното задължение, чието неизпълнение е
установено и формата на неизпълнението, която е прието, че е налице.
Ищецът сочи, че с писмо с вх. № Е-26-В163/14.07.2023 год., изпратено
до Министерството на енергетиката е релевирал възражения относно
дължимостта на наложената неустойка и отправил молба до Министъра да
бъде разпоредено на специализираната администрация (Дирекция „ПРКК“ –
3
контролен орган по чл.92а от ЗПБ) преразглеждане на взетото от Комисията
за Контрол решение за начисляване на неустойката в посочения по – горе
размер.
Ищецът обосновава правния си интерес от водене на иска по чл.124,
ал.1 от ГПК с твърдение, че не е налице виновно неизпълнение на задължение
по Концесионния договор от страна на дружеството, в качеството му на
концесионер, а от там и за нереализиране фактическия състав на чл.32, ал.2 от
Концесионния договор, за налагането на неустойка, като излага подробни
съображения в тази насока. Твърди, че към момента на предявяване на
претенцията за неустойка с Фактура № **********/30.09.2022 год.,
условието, с настъпването на което е обвързано изпълнението на
задължението по чл.8, ал.2, т.12 от Концесионния договор, не е настъпило.
Счита, че ответникът – концедент не може да претендира заплащане на
неустойката, докато концесионерът не придобие права върху земите по
контура, в зависимост от което е поставено изпълнението на задължението,
по отношение на което се твърди ищецът да е в неизпълнение. Твърди, че
никъде в Концесионния договор не са уговаряни и предвидени задължения за
концесионера да предоставя периодична информация относно процеса по
придобиване на права върху земята и терена, попадащи в обхвата на
концесионната площ. Смята, че не може във вина на ищеца да се възложи
неизпълнение на задължение по предоставяне на документи и данни, за които
не е уговаряно задължение.
Искът с правно основание чл.26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД относно
обявяване на клаузата по чл.32, ал.2 от Концесионния договор за нищожна
поради противоречие с добрите нрави, ищецът аргументира със
съображенията, че неустойката е уговорена в противоречие с принципа за
справедливост, като създава предпоставки за неоснователно обогатяване на
ответника – концедент, а заплащането й ще доведе до излизане извън
присъщите й обезпечителна и обезщетителна функции. Отделно като
основание посочва и наличие на нееквивалентност на престациите. Възразява,
че е налице несъразмерност на уговореното задължение за неустойка и
характера и тежестта на предвиденото в чл.8, ал.2, т.12 от Концесионния
договор задължение. Възразява още, че уговарянето на неустойката като
компенсаторна и възможността едновременно да се търси и реално
изпълнение от концесионера, прави клаузата за неустойка неморална. Сочи,
че неизпълнението на посоченото задължение е обезпечено и с други правни
способи, като подробно цитира конкретни разпоредби от Концесионния
договор – чл.33, ал.2 и чл.36, ал.1 за спиране действието на договора; чл.33,
ал.3 за правото на концедента да прекрати договора; чл.36, ал.5 за правото на
концедента да търси обезщетение по общите правила; чл.22, ал.1 за
предоставяната безусловна банкова гаранция от страна на концесионера.
Възразява, че при преценка на съотношението между размера на уговорената
неустойка и очакваните вреди от неизпълнение на задължението, се
установява наличие на нееквивалентност на престациите.
По евентуалния иск за прекомерност на неустойката, ищецът смята, че
въпреки неясните обстоятелства, при които се твърди дължимост на сумата за
4
неустойка, същата е претендирана в максимално допустимия съгласно
Концесионния договор размер. Излага твърдения за нередовност на
уведомяване на дружеството – концесионер по реда на чл.33, ал.1 от
Концесионния договор. Твърди, че характерът на уговореното задължение,
респ. неизпълнението му не създава за концедента никакви преки или косвени
вреди, които да обосноват високия размер на наложената неустойка.
Неизпълнението на задължението по чл.8, ал.2, т.12 от Концесионния договор
не влияе върху съществуването и упражняването на други задължения и
условия по Концесионния договор.
В представения в срок писмен отговор на исковата молба, ответното
дружество оспорва предявените искове, като неоснователни. Сочи, че в
изпълнение на овластяването да сключи договор за концесия с дружеството,
определено за концесионер на основание Решение на Министерския съвет №
519/2020 год., министърът на енергетиката е изпратил писмо с изх. № Е-26-В-
272/25.08.2020 год. с проект на договора на дружеството – ищец, който в
последващо писмо с изх. №14/27.08.2020 год. и вх. № Е-26-В-272/27.08.2020
год. е заявил, че приема изцяло предложения проект за договор и готовност за
сключване на същия. На 01.09.2020 год. е сключен договора за предоставяне
на концесия за добив на подземни богатства по чл.2, ал.1, т.2 от ЗПБ. В
изпълнение на правомощията си по чл.90, ал.1, т.2 и 3 от ЗПБ за
осъществяване на цялостен контрол по изпълнение на договорите за търсене и
проучване на концесионните договори, комисията по контрол на заседание,
проведено на 11.05.2022 год. приема, че концесионерът дължи неустойка в
размер на 61 891,20 лева за неизпълнение на задължението по чл.8, ал.2, т.12
от концесионния договор да отложи и стабилизира на терена граничните
точки по контура на концесионната площ. На проведено следващо заседание
на 12.05.2023 год., за което е съставен Протокол №4, комисията за контрол
констатира, че след проведена дискусия на заседание №5 от 11.05.2022 год. на
Комисията за контрол по изпълнението на договори за предоставяне на
концесия, назначена със заповед № Е-РД-16-472/24.06.2021 год. на министъра
на енергетиката, е счела, че концесионерът дължи неустойка за неизпълнение
на задължението по чл.8, ал.2, т.12 от договора в максимален размер
61 891,20 лева, представляващи 50 на сто от минималното годишно
концесионно плащане с ДДС за 2020 год. Комисията за контрол взема
решение, с което указва на длъжностните лица да инициират изпращането на
покана за доброволно изпълнение на концесионера – ищец. В изпълнение на
взетото решение до концесионера е изпратена покана за доброволно
изпълнение изх. № Е-26-В-305/19.12.2023 год., който сочи, че следва да
изпълни задължението си, и сочи, че към настоящият момент такова плащане
да не е осъществено.
Ответникът определя сключеният концесионен договор за нетипична
гражданскоправна сделка, в съдържанието на която са включени и
административни елементи, като с оглед обекта му – подземни богатства,
които са изключителна държавна собственост, сключването му, правата и
задълженията по него са уредени с императивни правни норми. Позовавайки
се на разпоредбата на чл.92, ал.1 ЗЗД счита, че за да се определи неустойката
5
за дължима, следва да са налице няколко предпоставки – неизпълнение на
договорно задължение от концесионера към концедента; наличие на валидна
уговорка за неустойка; неплащане на неустойка от страна на концесионера.
Вредите, които концедентът е претърпял от виновното неизпълнение и които
неустойката идва да обезщети, не следва да се доказват. Наред с
обезщетителната функция, неустойката има и обезпечителна и санкционна
функции, а по силата на свободата на договаряне, уговарянето й относно по-
конкретно задължение, поражда правото на концедента при неизпълнение на
същото да претендира неустойката от концесионера. Ответникът препраща
към разпоредбите на чл.26, ал.1, пр.1 и 3 от ЗЗД и тълкувателната практика по
въпроса за нищожност на клаузата за неустойка, обективирана в
Тълкувателно решение №1/15.06.2010 год. по тълк. д. №1/2009 год. на ОСТК
на ВКС за да аргументира, че нищожността се преценява за всеки конкретен
случай към момента на сключване на договора, а изводът за нищожност е
възможен единствено ако уговорената неустойка излиза извън присъщите й
обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции. Предвид изложеното
счита за неоснователно твърдението на ищеца, че не дължи претендираната
неустойка поради нищожност на клаузата, с която е уговорена. Твърди, че в
случая уговорената между страните неустойка е съобразена със задълженията,
които са възложени на концесионера, естеството и формата на
неизпълнението, поради което и размерът й не е прекомерно завишен,
съпоставено с естеството на задълженията. Освен това, неустойката се дължи
единствено при наличие на формата на неизпълнение, за която е уговорена и
във връзка със задължението, за чието неизпълнение е уговорена. Позовава се
на свободата на договарянето по чл.9 от ЗЗД и на чл.20а ЗЗД, съгласно която
сключеният между страните договор в отношенията между тях има силата на
закон, за да обоснове, че намесата на етичните правила следва да е крайно
ограничена и след като страните са договорили условията и параметрите, при
които следва да се дължи неустойката, то при неизпълнението на
задължението, за което е уговорена, респ. неосъществяване на дължимия от
концесионера резултат, концедентът има право да претендира неустойката.
Неустойката е уговорена между страните за обезпечение изпълнението на
непарични задължения, като съдържанието й е съобразено и с разпоредбите
на Закона за подземните богатства, а именно чл.66, ал.1, т.4, 6, 7, 8 и 14.
Оспорва твърдението, че след като за концедента вреди не са настъпили, не
следва да се държи отговорен концесионера за неизпълненото от него
задължение. Неоснователността на претенцията на ищеца обосновава и с
изрично заявеното от негова страна съгласие с така уговорената неустойка,
извод за което е разменената между страните кореспонденция при
провежданите преговори за сключване на концесионния договор, след които
концесионерът доброволно е подписал концесионния договор, съгласявайки
се с правата и задълженията и начина на изпълнението им. Възразява спрямо
твърдението, че концесионерът е поставен в неравностойно положение
спрямо концедента.
С оглед на гореизложеното, моли съда да отхвърли претенциите като
неоснователни и недоказани. Претендира и разноски.
6
В представената от ищеца допълнителна искова молба, последният
посочва обстоятелствата, които са настъпили след предявяване на исковата
молба, в частност, че на 28.12.2023 год. ищецът е получил писмо от
Министерство на енергетиката с изх.№Е-26-В-305/19.12.2023 год., съгласно
което е поканен в 14 – дневен срок да заплати начислените от концедента
неустойки по концесионния договор за находище „Блян“, а именно: неустойка
в размер на 61 891,20 лева за неизпълнение на задължението по чл.8, ал.2,
т.12 от договора и неустойка в размер на 76 855,61 лева за неточно
изпълнение на задължението за представяне на банкова гаранция за 2022 год.
В писмото е отправено предупреждение, че министърът на енергетиката ще
спре действието на Концесията за находище „Блян“, в случай, че ищецът –
концесионер не изпълни задълженията си в дадения срок. На 09.01.2024 год.
ищецът е заплатил исканите неустойки по банков път с два броя платежни
нареждания, след което плащане е изпратил писмо до Министъра на
енергетиката с вх. № Е-26-В-305/10.01.2024 год., в което заявява, че въпреки
извършеното плащане, ищецът категорично не признава съществуването /
възникването на неустойките, както и че ефективното им заплащане е
извършено под упражнена с горецитираното писмо на Министъра принуда –
под страх от спиране на концесията за находище „Блян“, което от своя страна
опорочава волята на концесионера при плащане на неустойките. Във връзка с
последното обстоятелство, отбелязва, че е направено единствено с цел да се
предотврати спиране на концесията за находище „Блян“ и по никакъв начин
не представлява признание на вземането на концедента за процесната
неустойка в размер на 61 891,20 лева. Именно във връзка с тези твърдения
обосновава наличния за ищеца правен интерес от предявяване на
отрицателния установителен иск, като заявява, че изцяло поддържа същия.
Поддържа и иска за нищожност на клаузата за неустойка по чл.32, ал.2 от
Концесионния договор на основание чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД, така както е
заявено с първоначалната искова молба.
Във връзка с подадения отговор на искова молба от ответника, ищецът
сочи, че ответникът не е изразил становище по отношение на твърдяното
неизпълнение, като не е въвел възражения относно изложените факти и
твърдения в исковата молба, че от страна на ищеца – концесионер не е налице
виновно неизпълнение на задължение по концесионния договор. В отговора
на исковата молба, ответникът единствено е отбелязал времето и
процедурата, при които се е стигнало до решението, че концесионерът
виновно не е изпълнил произтичащо от договора задължение, както и са
описани актовете, в които същото е установено, но без те да бъдат
представени и приложени по делото.
Поддържа твърденията от исковата молба, че към момента на
получаване на фактурата, издадена на 30.09.2022 год. за начислената
неустойка, ищецът – концесионер не е информиран относно конкретното
задължение, за чието неизпълнение се ангажира отговорността му за
заплащане на неустойката, както и за формата на неизпълнението. Отново се
позовава на разписания между страните приемо – предавателен протокол, в
който като причина е посочена обективната невъзможност за изпълнение на
7
задължението, а не виновно неизпълнение от страна на ищеца. Поддържа, че
условието, с реализирането на което е свързано изпълнението на
задължението по чл.8, ал.2, т.12 от договора, не е настъпило, поради което и
не може да се ангажира отговорността за виновно неизпълнение на
концесионера. Позовава се на противоречие в актовете на ответника, с които
цели да ангажира отговорността на ищеца по отношение на основанието, на
което претендира заплащане от негова страна на неустойката. Твърди, че от
страна на ищеца – концесионер са получени две уведомления относно
задължение за заплащане на една и съща неустойка, претендирана на
различни основания и въведени различни твърдения и факти относно
характера и вида на неизпълнението и на неизпълненото договорно
задължение.
Поддържа заявеното в исковата молба, че неизпълнението на
задължението по посочената разпоредба от Концесионния договор, не влияе
върху изпълнението на други задължения, уредени в договора или върху
изпълнението на други условия във връзка с концесионния договор, поради
което не оказва влияние и върху цялостното му изпълнение. В тази връзка
оспорва направеното в отговора на исковата молба възражение от страна на
ответника, че клаузата за неустойка е съобразена с характера и значението на
възложените в чл.8, ал.2, т.12 от Концесионния договор задължения. Никъде
от страна на ответника не е аргументирано и доказано същественото значение
на това договорно задължение, което да обоснове високия размер на
уговорената неустойка. Поддържа заявеното в исковата молба, че неустойката
излиза извън присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна
функции. Оспорва твърдението, че неустойката има и наказателна функция,
доколкото такава е характерна за търговските сделки, каквато в случая не е
налице, тъй като самия концедент в исковата си молба заявявал, че е
нетипична гражданскоправна сделка с административни елементи. Оспорва
твърдението, че с приемането на клаузите в проекта на концесионния
договор, който е получил при провежданите преговори и сключването на
окончателния договор, концесионерът се е съгласил и с така уговорената и
начислена неустойка.
Ответникът представи в срок отговор на допълнителната искова молба,
с който ангажира становището си относно заявеното от ищеца, че на
28.12.2023 год. му е предоставен 14 – дневен срок за заплащане на
задълженията по фактурата от 30.09.2022 год., платени от ищеца на
09.01.2024 год. В тази връзка сочи, че на проведено заседание от 02.02.2024
год. на Комисията по контрол на изпълнение на концесионните договори е
разгледан въпросът за дължимостта на сумата за неустойка на основанието и
в размера, посочени във фактурата и останалата разменена кореспонденция
между страните, като е взето решение, съгласно което падежът за изпълнение
на задължението по чл.8, ал.2, т.12 от договора не е настъпил, поради което и
неустойка не се дължи. В изпълнение на така взетото решение, предстои да
бъде изготвено, подписано и изпратено писмо до концесионера.
По отношение на твърдението, че плащането е извършено при
упражнена заплаха и принуда от страна на ответника, последният се позовава
8
на клаузите от договора, които уреждат възможността за спиране на
концесията, предпоставките и условията, при които спирането е допустимо,
както и във връзка с неизпълнение на кои задължения и в какви срокове
концедентът следва да го упражни, като намира, че същите са спазени при
отправяне на поканата за плащане в 14 – дневен срок. Твърди, че при
предприемане на тези действия, концедента е действал изцяло в рамките на
договора и закона.
Относно възраженията на ищеца във връзка с нищожността на клаузата
за неустойка, уговорена в чл.32, ал.2 от Концесионния договор, поддържа
заявеното от него в отговора на исковата молба. Заявява, че не счита, че е
налице някое от основанията за нищожност, на които се позовава ищеца,
както и че същата излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции.
В съдебното заседание ищцовото дружество се представлява от
пълномощниците му юрисконсулт К. и юрисконсулт М., които поддържат
предявените искове, молят съда да ги уважи като основателни и доказани и да
присъди в полза на доверителя им разноските по делото.
Ответникът се представлява в съдебното заседание от пълномощникът
му държавен инспектор с юридическо образование Д.З., която признава
предявеният иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК относно недължимостта
на неустойката, макар че няма представителна власт за това, предвид
ограничените й пълномощия, и оспорва останалите искови претенции като
неоснователни, като моли съда да отхвърли иска за прогласяване
нищожността на неустоечната клауза, да присъди в полза на
представляваното от нея учреждение разноските по делото, както и
доверителят й да бъде освободен от разноски по делото и такива да не бъдат
възлагани в негова тежест.
Софийският градски съд, ТО, VI- 8 състав, след като взе предвид
доводите и възраженията на страните, събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност, съобразно разпоредбите на чл.
235 ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
С Доклада на делото съдът обяви за безспорни в отношенията между
страните и ненуждаещи се от доказване в процеса обстоятелствата, че между
тях е бил сключен процесният Договор за предоставяне на концесия за добив
на подземни богатства по чл.2, ал.1, т.2 от Закона за подземните богатства –
неметални полезни изкопаеми – индустриални минерали – каолинова
суровина и кварцов пясък в каолиновата суровина от находище „Блян“,
участък „VII“ участък „I“, участък „III“, участък „IV и V“, разположено в
землищата на гр. Ветово, с. Кривня, община Ветово, област Русе, както и, че
падежът за изпълнение на задължението по чл.8, ал.2, т.12 от договора не е
настъпил, поради което процесната неустойка не се дължи.
Освен това, недължимостта на процесната неустойка поради
9
ненастъпването на падежа на задължението по чл.8, ал.2, т.12 от
концесионния договор се установява и от приетото като писмено
доказателство по делото Писмо с изх. №Е-26-В-163/21.03.2024г. от
Министъра на енергетиката, подписано от зам.министъра на енергетиката.
Според чл.7 от концесионния договор, концесионерът може да
упражнява концесионна дейност само върху земя от концесионната площ,
върху която е придобил съответни права и след приключване на
необходимите процедури за промяната на предназначението й при условията
и по реда на действащото законодателство.
Съгласно чл.8, ал.2, т.12 и т.15 от концесионният договор,
концесионерът е длъжен да отложи и стабилизира на терена граничните точки
по контура на концесионната площ, съгласно Приложение №1, в срок до 30
дни от влизането в сила на договора. В случай, че в посочения срок
концесионерът не е постигнал споразумение с титулярите на права върху
земите, покриващи площта на находището, срокът се брои от момента на
придобиване на права върху земите от страна на концесионера; в случите по
предходното изречение, концесионерът е длъжен да представи доказателства
на министъра на енергетиката с оглед установяване на датата на придобиване
на права. Концесионерът следва да предприема за своя сметка и на своя
отговорност всички възможни правни и фактически действия за постигане на
споразумение с титулярите на вещни права върху земята, както и за промяна
на предназначението й и одобряване на съответния подробен устройствен
план за поземлените имоти, попадащи в концесионната площ.
В чл.32, ал.2 от същия договор е предвидено, че при пълно
неизпълнение или неточно, включително забавено изпълнение на което и да е
от непаричните задължения по чл.8, ал.2, т.3, б.“а“, „в“-„е“, т.6, т.11, т.12 и
чл.15, ал.5 концесионерът дължи освен реалното изпълнение и неустойка от
0,5 на сто от минималното годишно концесионно плащане с начислен ДДС за
всеки просрочен ден, но не повече от 50 на сто от минималното годишно
концесионно плащане с начислен ДДС, за всяко едно задължение.
Според чл.33, ал.1,ал.2 и ал.3 от договора, при пълно неизпълнение или
неточно, включително забавено изпълнение на някое от задълженията по този
договор, както и при нарушаване на условия за осъществяване на концесията,
концедентът отправя писмена покана за доброволно изпълнение до
концесионера, в която посочва вида на неизпълнението/нарушението и иска
същото да бъде отстранено в разумен срок след получаване на поканата.
Срокът за отстраняване на неизпълнението или за започване на неговото
отстраняване, в зависимост от вида на задължението/условието, не може да
бъде по-кратък от 14 и по-дълъг от 60 дни. Изпълнението на задължение в
посочения в поканата срок, ведно със заплащане на дължимите лихва или
неустойка, заличава последиците на констатирано неизпълнение. При
неизпълнение на задължението в срока, посочен в отправената покана,
концедентът има право да спре действието на договора по реда на чл.68 ЗБП и
чл.36 от него, а в случай, че в периода на спиране действието на договора,
концесионерът не изпълни задължението си (ведно с дължимите лихви и
неустойки), концедентът може да прекрати концесионният договор.
10
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
В производството по делото се установи, че „В.К.“ АД, в качеството на
концесионер, не дължи на ответника, в качеството му на концедент, сумата от
61 891,20 лева по Фактура № ********** от 30.09.2022 год. за начислена
неустойка с посочено в нея основание: „за непредставени доказателства за
изпълнение на задължението за отлагане на точките по терена“. Поради това,
предявеният главен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК
следва да бъде уважен изцяло.
Поради основателността и уважаването на този иск, съдът не дължи
произнасяне по предявения при условията на евентуалност иск за намаляване
на наложената неустойка от 61 891,20 лева по Фактура № ********** от
30.09.2022 год., като прекомерна по размер, на основание чл.92, ал.2 от ЗЗД.
По отношение на предявения обективно и кумулативно съединен иск
иск с правно основаните чл.26, ал.1 ЗЗД, за прогласяване нищожността
поради противоречие с добрите нрави на клаузата на чл.32, ал.2 от
Концесионния договор за находище „Блян“, участък „VII“, участък „I“,
участък „III“ и участък „IV и V“, разположено в землищата гр. Ветово и с.
Кривня, община Ветово, област Русе по отношение на задължението на
концесионера по чл.8, ал.2, т.12 от договора, съдът счита, че той е
неоснователен.
Настоящият съд намира, че следва да бъде посочено, че договорената в
чл.32, ал.2 от концесионният договор неустойка не е без краен предел и без
фиксиран срок, а максималният й размер е ограничен до 50 % от
минималното годишно концесионно плащане с начислен ДДС. Размерът й е
определен като 0,5 % от минималното годишно концесионно плащане с ДДС
за всеки просрочен ден, при което се налага извода, че максималният й
размер може да бъде дължим при забава за срок от 100 дни.
В случая преценката за накърняване на добрите нрави поради
свръхпрекомерност не може да се направи към момента на сключване на
договора. Прекомерността на неустойката, която се преценява към момента
на неизпълнение на договора, чрез съпоставяне с вече настъпилите от
неизпълнението вреди, не я прави a priori нищожна поради накърняване на
добрите нрави, ако към момента на сключване на договора не са налице
обстоятелства, от които да може да се направи извод, че единствената цел,
заради която е договорена е извън присъщите й обезщетителна,
обезпечителна и санкционна функции. В този смисъл са задължителните
разрешения в т. 3 ТР № 1 от 15. 06. 2010г. по т. д. № 1/2009г. на ОСТК на
ВКС , както и постановените от ВКС такива, а именно: решение № 776 от 05.
01. 2011г. по гр. д. № 969/2009г. на 4 г.о.; решение № 74 от 21. 06. 2011г. по
гр. д. № 541/2010г. на 4 г.о.; решение № 181 от 26. 02. 2015г. по т.д. №
4386/2013г. на 2 т.о. и решение № 776 от 05. 01. 2011г. по г. д. № 969/2009г.
на 4 г.о.
11
Преценката за нищожност следва да се прави за всеки конкретен
случай към момента на сключване на договора, като се вземат предвид
специфичните факти и обстоятелства за всеки конкретен случай. В настоящия
случай, договорената и претендирана неустойка е мораторна и
обезщетителната й функция се изразява в обезщетяването на вредите за
забавено изпълнение на поети задължения по чл.8, ал.2, т.12 от концесионния
договор, в частност за отлагане и стабилизиране на терена граничните точки
по контура на концесионната площ, съгласно Приложение №1. При тълкуване
волята на страните, съдът достига до извода, че за въвеждането на тази
неустойка в договорното правоотношение, водещи са били обезпечителната
и санкционната й функции, които следва да осигурят в максимална степен
срочното изпълнение на задълженията на концесионера по договора,
доколкото за концедента е от съществено значение да се стабилизират на
терена граничните точки по контура на концесионната площ.
Размерът на определената в чл.32, ал.2 от договора неустойка зависи от
размерът на минималното годишно концесионно плащане и от срокът на
забавата, като е възможно той да достигне високият размер от 50 % от
минималното годишно концесионно плащане, но този размер може да бъде
висок преди всичко поради неизпълнението от страна на концесионера на
поетите от него задължения. Не може да се приеме, че единствената цел,
заради която процесната неустоечна клауза е включена в концесионния
договор е извън присъщите й функции и води единствено до неоснователното
обогатяване на концедента за сметка на концесионера, при което да се
заключи, че тази клауза води до нееквивалентност на престациите и съответно
противоречи на добрите нрави.
Съдът намира, че процесната неустойка не е компенсаторна, а
мораторна, тъй като тя се начислява за забавеното изпълнение на
задължението за отлагане и стабилизиране на терена граничните точки по
контура на концесионната площ, съгласно Приложение №1, а не е
обезщетение за пълното неизпълнение на това задължение. Предвид това не е
налице пречка тя да е дължима заедно с реалното изпълнение на същото
задължение и това не противоречи по никакъв начин, както на добрите нрави,
така и на закона. Обезпечаването изпълнението на същото задължение и с
други правни механизни също не води до неморалност на тази неустоечна
клауза, съответно до противоречието й с добрите нрави.
Предвид изложените съображения съдът намира този иск за
неоснователен и като такъв той следва да бъде отхвърлен.
Предвид частичната основателност на предявените искове, съдът
намира, че в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски по делото,
изчислени съразмерно с уважения иск. Така в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски по делото в размер на 2475,65 лв. за внесена държавна
такса, както и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение. Поради това, че съдът
е пропуснал да събере предварително дължимата държавна такса за
предявения иск за прогласяване нищожността на договорната клауза, която е
в размер на 80 лв., на основание чл. 77 ГПК ищецът следва да бъде осъден да
заплати тази сума по сметка на Софийския градски съд, предвид
12
неоснователността на това иск, както и на основание чл.78, ал.3 във вр.с ал.8
ГПК да заплати в полза на ответника юрисконсултско възнаграждение в
размер на 150 лв.
Съдът намира за неоснователно искането на ответника да не бъдат
възлагани в негова тежест разноските по делото за внесена държавна такса
тъй като е освободен от внасянето на такава. В случая делото касае частно
държавно вземане и държавна такса се дължи, като наред с това ответникът
не призна надлежно иска, нито може да се счете, че не е дал повод за
завеждане на делото.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника
Министерски съвет на Република България, представляван от Министъра на
енергетиката, със седалище и адрес: гр. София, ул. „*******, че ищецът
„В.К.“ АД, ЕИК ******* в качеството на концесионер, не му дължи, в
качеството му на концедент, сумата от 61 891,20 лева по Фактура №
********** от 30.09.2022 год. за начислена неустойка с посочено в нея
основание: „за непредставени доказателства за изпълнение на задължението
за отлагане на точките по терена“.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „В.К.“ АД, ЕИК ******* срещу ответника
Министерски съвет на Република България, представляван от Министъра на
енергетиката, със седалище и адрес: гр. София, ул. „*******, иск с правно
основание чл.26, ал.1 ЗЗД за прогласяване нищожността поради противоречие
с добрите нрави на клаузата на чл.32, ал.2 от Концесионния договор за
находище „Блян“, участък „VII“, участък „I“, участък „III“ и участък „IV и V“,
разположено в землищата гр. Ветово и с. Кривня, община Ветово, област
Русе, по отношение на задължението на концесионера по чл.8, ал.2, т.12 от
договора.
ОСЪЖДА Министерски съвет на Република България, представляван
от Министъра на енергетиката, със седалище и адрес: гр. София, ул. „*******
да заплати на „В.К.“ АД, ЕИК ******* сумата от 2625,65 лв.,
представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА „В.К.“ АД, ЕИК ******* да заплати по сметка на Софийски
градски съд сумата от 80 лв., представляваща дължима държавна такса за
предявения иск за прогласяване нищожността на неустоечна клауза в
концесионния договор.
ОСЪЖДА „В.К.“ АД, ЕИК ******* да заплати на Министерски съвет
13
на Република България, представляван от Министъра на енергетиката, със
седалище и адрес: гр. София, ул. „******* сумата от 150 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните, пред Апелативен съд-София.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
14