Решение по дело №444/2023 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 299
Дата: 13 март 2023 г.
Съдия: Мая Недкова
Дело: 20233100500444
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 23 февруари 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 299
гр. Варна, 09.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на девети
март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова

Мая Недкова
като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело №
20233100500444 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл.от ГПК.
Образувано е жалба вх. № 142/03.01.2023г. на Е. Н. П. в качеството й на длъжник по
изпълнително дело № 20228920401411 по описа на ЧСИ Христо Георгиев per. № 892 в КЧСИ
против действия на съдебния изпълнител - налагане на запор върху пенсията и върху
банковите й сметки в Банка ДСК АД, ЦКБ АД, ТИ БИ АЙ БАНК АД, поради
несеквестируемост на вземанията на жалбоподателката по тях, както и за налагане на
възбрана върху подробно изброените в съобщението недвижими имоти- с аргумент , че
същите не са собственост на длъжника.
В жалбата са изложени аргументи , че ЧСИ е запорирал несеквестируемо имущество
на длъжника, както и е възбранил такова, което не е негова собственост. Излага, че е
оспорил заповедта за изпълнение на парично задължение въз основа на която е издаден
изпълнителен лист въз основа, на който е образувано настоящото изп.производство.В срок е
предявил установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК, по който е образувано
т.дело № 773/2021г. по описа на ВОС , което е спряно на основание чл. 229 ал.1 т. 1 от ГПК.
Претендира се отмяна на действията на ЧСИ.
В срока по чл.436 ал.3 от ГПК взискателя Й. Н. Р. не е взел становище по жалбата.
На основание чл. 436, ал.3 ГПК, ЧСИ е приложил писмени мотиви към жалбите, в
които е описал извършените процесуални действия. Изложил е доводи за неоснователност
на жалбата.
По допустимостта:
Съгласно чл.435 от ГПК не съществува генерална клауза за обжалване на действията
на съдебния изпълнител, а отделните правни субекти могат да обжалват само конкретни
действия, изрично посочени в тази разпоредба. В обхвата на тези действия,съгласно ал.2 и
ал.3 на чл.435 ГПК, не попада възражението на длъжника, че съдебният изпълнител
неправомерно е насочил изпълнението към вещи чужда собственост и е възбранил същите.
В частта относно обжалване действията на ЧСИ – налагане на възбрана на имоти,
1
които не са собственост на длъжника – жалбата е недопустима и производството по
в.гр.дело в тази част следва да бъде прекратено.
В останалата част–налагане запор на банкови сметки на длъжника, жалбата е
подадена в срок , от процесуално легитимирано да обжалва лице – длъжника по
изпълнително дело, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима.
По основателността на жалбата.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
От данните в приложеното изпълнително дело се установява следното от фактическа
страна:
Изпълнителното производство по изп.дело .№ 20228920401411 по описа на ЧСИ
Христо Георгиев с per. № 892 , район на действие ВОС е образувано въз основа на издаден
от ВРС по ч.гр.д.№20213110110611 по описа на 51 състав изпълнителен лист №1964 от
06.08.2021г. и заповед №3983 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл.417 ГПК в полза на Й. Н. Р., ЕГН ********** срещу жалбоподателката Е. Н. П. ЕГН
********** за заплащане на сумата от 50000лв., представляваща незаплатена продажна цена
на дружествените дялове на „М.............. 2003"ЕООД ЕИК ................, както и сумата
24279.72лв., предсталяваща законна лихва за забава, начислена за периода от 06.10.2016г. до
19.07.2021г.
Още с молбата за образуване на изп.производство взискателя е направил искане за
насочване на изпълнението върху цялото имущество на длъжника , включително и за
налагане на запор на банкови сметки.
ПДИ както е редовно връчено на длъжника на 20.12.2022г.
На основание чл. 450 от ГПК са предприети обезпечителните действия - наложени
запори на притежаваните от длъжника банкови сметки в: Банка ДСК АД, ЦКБ АД, ТИ БИ
АЙ БАНК АД .Във всички запорни съобщения са визирани разпоредбите на чл.446 от ГПК ,
чл.114а от КСО и ТР на ОСГТК на ВКС от 26.06.2015г.
За наложените запори длъжника е уведомена на 20.12.2022г.
Изискана е справка от НОИ за получавани от длъжника пенсии и добавки.
Получени от НОИ по изп.дело са две писма – от 21.12.2022г. и от 06.01.2023г. , от
които е видно , че върху пенсията на длъжника е наложен запор ,считано от 01.01.2023г. ,
като съобразно чл.446 ал.1 от ГПК първоначално удръжката е определена в размер на
201.00лв. , а след това в размер на 131,00лв.
Установено е от писмо от „Банка ДСК“АД , че по сметка в банката с титуляр
длъжника същата получава пенсията си , като запора ще се изпълнява над размера на
минималната работна заплата за страната , която ежемесечно ще се предоставя на Е. П..
По изпълнителното дело има постъпили три броя суми:
-131 лева постъпили на за месец януари 2023г. в изпълнение на наложения запор на
пенсията на длъжника;
- 748.33 лева постъпили на 20.01.2023 г. в изпълнение на наложения запор на
банковата сметка на длъжника в БАНКА ДСК АД;
-131 лева постъпили на за месец февруари 2023г. в изпълнение на наложения запор
на пенсията на длъжника;
За да прецени секвестируемостта на постъпилите средства, предвид постъпилото
възражение на длъжника, съдебния изпълнител е изискал справка относно произхода на
средствата – сумата от 748.33 лева. В отговор от банката запорирала сумата е посочено, че
същата са средства постъпили по сметка на длъжника с основание пенсия, придобили
2
характер на спестявания.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно приетото в т.13 по ТР № 2/26.06.2015г. по ТД № 2/2013г. на ОСГТК:
Несеквестируеми са вземанията на длъжника по сметка в банка, когато по сметката
постъпват само плащания по пълно несеквестируеми вземания и/или вземания, върху които
не се допуска принудително изпълнение. Наложеният запор върху сметка на длъжника в
банка не обхваща несеквестируемата част от трудовото възнаграждение за съответния месец
или другото възнаграждение за труд за съответния период, както и върху пенсията за
съответния месец. Когато по сметка на длъжника, наред с постъпленията от
несеквестируеми вземания и вземания, върху които не се допуска принудително
изпълнение, постъпват и плащания по други (секвестируеми) вземания, изпълнението върху
наличността по такава сметка е недопустимо само над общия размер на другите
(секвестируеми) постъпления.
В мотивите към него е посочено,че секвестируема е наличността по сметка преди
постъпването на последното по ред „плащане“,т.к. това са спестявания на длъжника.
Съгласно чл. 446а от ГПК несеквестируемостта на доходите по чл. 446, както и на
помощи и обезщетения съгласно друг нормативен акт, се запазва и ако са постъпили по
банкова сметка, но не по-рано от един месец преди налагане на запора.
Според ал. 2 на чл. 446а от ГПК запорното съобщение не поражда действие по
отношение на помощите и обезщетенията по ал. 1 изцяло, както и спрямо пенсията до
размера на минималната работна заплата, освен за задължения за издръжка.
В процесния случай, видно от материалите по делото въззивникът получава пенсия
по сметка в „Банка ДСК“АД в размер на 911.00 лева месечно, към 01.01.2023г. Към тази
дата размера на МРЗ за страната е в размер на 780.00 лева , поради което запорираната сума
от 131.00лева месечно за м.01. и 02. 2023г. е в законосъобразен размер и не представлява
несеквестируем доход от пенсия. Такъв не са и средствата останали по сметката на
длъжника над минималния размер на работната заплата за страната от предходни
месеци,респективно сумата от 748.33 лева представлява спестяване, а не несеквестируем
доход.
По делото няма данни и твърдения длъжника да има задължения към свои низходящи
за издръжка.
В т.1 от Тълкувателно решение № 2/2013г. по т.д. №2/2013г. на ОСГТК на ВКС е прието,
че налагането на запор от ЧСИ само по себе си не нарушава секвестируемостта, т.е. не е
след действията несъвместими с несеквестируемостта и в този смисъл не е я нарушават. Ето защо
възраженията на жалбоподателя за отмяна на всички запори наложени по изп.дело е
неоснователно и в тази част жалбата следва да бъде оставена без уважение.
С посочените мотиви, обжалваните действията на ЧСИ Христо Георгиев, изразяващи
се в насочване на изпълнението върху несеквестируем доход на длъжника – чрез налагането
на запор върху банковите му сметки и удържане на суми по тях не са незаконосъобразни и
не следва да бъдат отменяни.
По изложените съображения, Варненският окръжен съд:
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима жалба вх. № 142/03.01.2023г. на
Е. Н. П. в качеството й на длъжник по изпълнително дело № 20228920401411 по описа на ЧСИ
Христо Георгиев per. № 892 в КЧСИ , в частта против действия на съдебния изпълнител -
3
налагане на възбрана върху подробно изброените в съобщението недвижими имоти - с
аргумент, че същите не са собственост на длъжника.

ПРЕКРАТЯВА в тази част производството по в.гр.дело № 444 по описа на ВОС за
2023г.

Решението в тази част може да бъде обжалвано с частна жалба пред Варненския
апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна жалба вх. № 142/03.01.2023г. на Е. Н.
П. в качеството й на длъжник по изпълнително дело № 20228920401411 по описа на ЧСИ Христо
Георгиев per. № 892 в КЧСИ против действия на съдебния изпълнител - налагане на запор
върху пенсията и върху банковите й сметки в Банка ДСК АД, ЦКБ АД, ТИ БИ АЙ БАНК
АД, поради несеквестируемост на вземанията на жалбоподателката по тях.


РЕШЕНИЕТО в тази част е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4