Р Е Ш Е Н И Е
№ /14.12.2018г.
гр.Плевен 14.12.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
І-ви гр.с.в публичното заседание на
двадесет и седми ноември
през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РЕНИ
СПАРТАНСКА
при секретаря В. П. и в присъствието на
прокурора като разгледа докладваното от
съдията РЕНИ СПАРТАНСКА гр.дело №309 по описа за
2018г. и за да се произнесе съобрази следното:
Настоящото дело е образувано на основание
постъпила ИМ от Д.Х.И. чрез пълномощника
й –адвокат Т.П. *** бряг.
В ИМ се твърди ,че на 04.02.2017г.ищцата
отишла да пазарува до магазина в центъра на с.Ч. по ул.“****“ и вървейки по
тротоара внезапно паднала в
необезопасена дупка с диаметър около 40-50см.и дълбочина приблизително 5см. Твърди
се ,че при падането ищцата е ударила
дясната си ръка ,а вечерта поради силни болки
е закарана в бърза помощ в болницата в гр.****,където са й направени
манипулации и изследвания, от които се
установило,че е налице счупване на дясна ръка. Твърди се,че вследствие
настъпилия инцидент на 04.02.2017г.по причина необезопасената дупка на тротоара ,ищцата е получила физически и психически травми,
изразяващи се в счупване на радии,дисталис декстра. Посочва се,че в продължение
на 2 месеца е имала силни болки в дясната ръка, била е с гипсова
имобилизация за около 1 месец,наложило
се е да постъпи за оперативно лечение с поставяне на метални пластини.Твърди
се, че е установена патологична деформация в зоната на гривнена става, че
няколко месеца след металната остеосинтеза ищцата е продължила да изпитва болки
при натоварване на ръката,както и ограничения при движението й.Изложени са
твърдения,че поради напълно обездвижената дясна ръка е била неспособна сама да
се грижи за себе си, като за ежедневните си нужди е била принудена за ползва
чужда помощ,че за дълъг период от време е била лишена от обичайния си динамичен
живот ,а преживеният шок и стрес вследствие претърпяната злополука ще останат
завинаги в съзнанието й.Твърди се ,че описаните неимуществени веди са в пряка и непосредствена връзка с
настъпилото произшествие на 04.02.2017г.,вследствие неизпълнение на
задълженията на Община **** да обезопасява общинските пътища и улици. В ИМ
ищцата се позовава на разпоредбите на чл.2 ал.1т.2 от ЗОС и на §7 ал.1т.4 от
ПЗР на ЗМСМА.Изложени са доводи,че се претендира обезщетение за вреди ,
причинени не от присъщи качества на една вещ ,а за вреди,които са в резултат
на нехарактерно състояние на
вещта,поради което отговорността на нейния собственик е по чл.49 ЗЗД за виновно
бездействие за отстраняване на повредите и възстановяване на типичното
състояние на вещта.Посочено е,че в качеството на собственик Община **** е
длъжна да поддържа в изправно състояние процесния пътен участък,че улиците
следва да се поддържат годни за обикновеното си предназначение,а именно
безопасното движение на пешеходци и МПС-та,че това свое задължение Община ****
следва да изпълнява чрез съответните
служители или работници или чрез лице,на което изрично е възложено поддържането
на пътните участъци и тротоарите.В заключение ищцата чрез своя пълномощник моли съда да постанови решение,с което Община
**** да бъде осъдена да заплати на Д.Х.И. сумата от
26 000лв.,представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди,вследствие падане в необезопасена дупка на тротоара, ведно със законна
лихва от датата на увреждането 04.02.2017г.до окончателното й изплащане.
Претендират се и направените по делото разноски, вкл. адвокатско възнаграждение
по чл.38 ал.1т.2 ЗА.В съдебното заседание на 27.11.2018г.,на което бе даден ход
по същество ищцата чрез своя пълномощник адвокат Т.П. от САК поддържа така предявения
иск и моли съда да го уважи изцяло,като се претендира адвокатско възнаграждение
по чл.38 ЗА,съгласно представен списък по чл.80 ГПК.Подробни доводи и
съображения в тази насока са изложени в депозираните от адвокат П. писмени бележки.
В едномесечния срок по
чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Община ****,представлявана от
кмет инж.Д. В.. В същия е взето становище,че предявеният иск е допустим като
предявен срещу процесуално легитимирана страна-Община **** в качеството й на
собственик по закон на общинските пътища,улиците,булевардите , площадите,
обществените паркинги в селищата и
зелените площи за обществено ползване, че искът е предявен от лице ,имащо
правен интерес от завеждането му. Предявеният иск се оспорва по основание и
размер.Ответникът оспорва твърденията в ИМ относно деня,мястото и обстоятелствата
около инцидента, като счита,че не е установено конкретното място ,на което
липсва настилка от тротоара на ул.“****“ в с.Ч. и на което е настъпило травматичното увреждане.Оспорва
се твърдението за наличие на необезопасена,нарушена или липсваща настилка на
която и да е част от тротоара на ул.“****“в с.Ч..Изложени са доводи,че
получените увреждания не са настъпили вследствие падане на ищцата на тротоара,
а в резултат на нейното собствено поведение.Посочено е,че липсват данни за
усложнения или за по-тежки последствия от обичайните при подобен род
наранявания,че посоченият в ИМ възстановителен период не предполага по-продължително лечение от
обичайното.С оглед посочения в ИМ период на носене на шина около 30
дни,ответникът счита ,че усложнението на състоянието на пострадалото лице е
резултат от собственото му поведение и
няма непосредствена и пряка връзка с увреждането. Оспорват се представените
писмени доказателства-епикриза и два броя амбулаторни листове. С отговора се
оспорва размера на претендираното обезщетение,като се твърди,че същото е
прекомерно с оглед характера и продължителността на причинените неудобства,че
не кореспондира с трайно установената практика,нито с принципа за справедливо
обезщетяване на претърпени вреди и пропуснати ползи.Изложени са доводи,че ако
съдът прецени,че искът е основателен , същият следва да бъде уважен за част от
претендираното обезщетение за неимуществени вреди,съобразно вида и тежестта
на увреждането , приложеното лечение,продължителността на възстановителния
период и претенцията за заплащане на сумата 26 000 лв.бъде отхвърлена като
прекомерна.В съдебното заседание на 27.11.2018г.на което бе даден ход по
същество ответникът Община **** чрез своя пълномощник адвокат С.Б. от ПАК моли
съда да постанови решение,с което предявеният иск да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.В дадения от съда на основание чл.149 ал.3 ГПК
едноседмичен срок не е представена писмена защита от адвокат Б..
Окръжният съд като прецени становищата
на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:
В
изготвения от съда проекто-доклад ,съгласно определение №812 от
18.07.2018г.,приет за окончателен в съдебното заседание на 09.10.2018г.по които
страните не са направили възражения,съдът е приел,че е предявен иск с правно
основание чл.49 ЗЗД
във вр.с чл.45 ЗЗД,като се претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди
в размер на 26 000лв.,в резултат на това,че на 04.02. 2017г.ищцата е паднала
в необезопасена дупка, намираща
се на тротоара на ул.“****“в с.Ч. и е получила травма,изразяваща се в счупване
на радии дисталис декстра/счупване на дясна ръка/.Неимуществените вреди се
претендират на основание виновно бездействие от страна на служители на Община ****
като собственик на общинските пътища,улиците,
булевардите,площадите,обществените паркинги и зелените площи за обществено
ползване ,които не са изпълнили задължението си да поддържат в идеално
състояние процесния пътен участък.Върху сумата от 26 000лв. се претендира
и законна лихва от датата на увреждането-04.02. 2017г. до окончателното й изплащане.
С
молба-уточнение/л.34/ ищцата ,чрез своя пълномощник е конкретизирала мястото на
увреждането,като е посочила,че въпросната дупка се намира в с.Ч. на ул.“****“
от бензиностанцията,в посока Кметството,40 м.преди него,на около 2м.от бордюра
на самия площад.
Съгласно
чл. 49 ЗЗД, този който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за
вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.Разпоредбата на чл. 50 изр. 1 от ЗЗД
предвижда,че за вредите, произлезли от каквито и да са
вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето,под чийто надзор те се намират.
С посочените разпоредби са регламентирани различни фактически състави. С ППВС № 17/1963 г.,
допълнено с ППВС
№ 4/75 г., т. 3 на ВС са дадени задължителни указания на
съдилищата при разграничаване на отговорността по чл. 45
/чл. 49/ ЗЗД
и по чл. 50 ЗЗД.Съгласно дадените
разяснения в т.3 от ППВС №4/30.11.1975г. Когато
при ползване на дадена вещ са допуснати нарушения на предписани или общоприети
правила, отговорността за поправяне на вредите е по чл. 45 или 49 ЗЗД, а когато такива нарушения не са допуснати и са произлезли вреди от
вещта, отговорността е по чл. 50 ЗЗД.
Отговорността по чл. 49 ЗЗД и по чл. 50 ЗЗД е
различна и предпоставя различни обстоятелства, които следва да бъдат установени
в производството, като едната от тях изключва другата. Възможни са обаче и
случаи, когато вредите настъпват както в резултат на качествата на вещта, така
и на виновно поведение на дадено лице. В тази хипотеза отговорността е на този,
който едновременно е собственик на вещта или същата се намира под негов надзор
и едновременно е възложил работата свързана с вещта при и по повод, на която е
настъпило увреждането. При отговорност по чл. 49 ЗЗД увреждането трябва да е в резултат на виновно
поведение на дееца, допуснати
нарушения на предписани и общоприети правила при ползването на вещта или извършване на други
действия със същата. Отговорността
по чл. 50 ЗЗД може да се
ангажира, когато вредите са настъпили поради свойства на самата вещ, без
виновно поведение при ползването й, както и когато не съществува техническа възможност за пълното обезопасяване на
вещта. Налице е
отговорност по чл.
50 ЗЗД,
когато при ползуване на вещта не е допуснато нарушение на предписани или други
общоприети правила, а самата тя представлява опасност. При условията на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и
самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като от значение е наличието на причинна връзка
между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, а не и на
вина. В конкретната хипотеза ,с оглед твърденията в
ИМ,че вредите се претендират на основание виновно бездействие от страна на служители на Община ****
като собственик на общинските пътища,улиците,
булевардите,площадите,обществените паркинги и зелените площи за обществено
ползване ,които не са изпълнили задължението си да поддържат в идеално
състояние процесния пътен участък-тротоарната настилка на ул.“****“в с.Ч.,Община ****,
съдът е приел,че предявеният иск е с
правно основание чл.49 ЗЗД,че вредите не се претендират на основание чл.50 ЗЗД
от състоянието и качествата на вещта,в който смисъл са и доводите в
ИМ.Отговорността по чл.49 ЗЗД е обективна и безвиновна,като е гаранционно –
обезпечителна, тъй като се отговаря за виновно поведение на лицата, на които е
възложена работата.
Безспорно между страните
е,че пътното платно и тротоарната
настилка на улица „****“в с.Ч.,намиращи
се в непосредствена близост до Кметството на селото са собственост на ответника Община ****. Това обстоятелство не се оспорва
от ответника в депозирания писмен отговор по реда на чл.131 ГПК.В този смисъл е
и разпоредбата на чл.2 ал.1т.2 от ЗОС, съгласно която общинска собственост са
имотите и вещите, предоставени на общината със закон.На основание §7 ал.1т.4 от
ПЗР на ЗМСМА с влизане в сила на ЗМСМА преминават в собственост на общините
следните държавни имоти-общинските пътища, улиците,
булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за
обществено ползване.
От събраните по делото гласни и
писмени доказателства се установява,че в началото на м.02.2017г.ищцата вървейки
по тротоара на ул.“****“в с.Ч.,Община **** е паднала,при което си е счупила
дясната ръка.
Спорни в
настоящото производство са въпросите налице ли са предпоставките на чл.49 във
вр.с чл.52 ЗЗД за
ангажиране отговорността на ответната Община
Чревен бряг ,дължи ли същата обезщетение за неимуществени
вреди на
ищцата Д.И. и в
какъв размер.
За изясняване на спорните по делото
въпроси са събрани гласни и писмени доказателства,приети са медицинска и
техническа експертизи.
От показанията на свидетеля М. Г. се установява,че в началото на м.февруари
2017г.,сутринта около 10.00ч.е имал среща със свой приятел в кафене в близост
до Кметството на с.Ч. и е видял как
жената пада на площада пред Кметството.Свидетелят посочва,че е помогнал на
жената да стане,че ръката й била счупена и се е оплаквала от болки,като той я е
закарал с автомобила си до дома й,че не я познава лично,но със сина й са били
съученици в с.Ч..Същият посочва,че е имало неравности на мястото на инцидента,но
не е обърнал внимание,тъй като е бързал да закара пострадалата, че последната е
вървяла по площада,който е с плочки,когато е паднала и не е била на пътното
платно,като е било студено,през зимата и няма спомен да е било заледено.
Свидетелката Б. Д./снаха на
ищцата/установява,че си е била вкъщи,когато свидетелят Г. е докарал свекърва й
,че последната е била леко посиняла и със страшни болки.Същата посочва,че
заедно със сина й са закарали ищцата на лекар в гр.Л.,където е била
гипсирана,след което я е гледала в дома си около месец,тъй като не е можела да
се обслужва,че през целия период ,в който е била в гипс се е оплаквала от болки
в ръката.Тази свидетелка установява,че ищцата си е счупила ръката през февруари
,че впоследствие се е оказало,че ръката не е добре гипсирана и през м.април се
е наложило да бъде оперирана в Плевен,че през цялото време не е можела сама да
се обслужва,като около 2 месеца след операцията се е възстановявала,че към
момента изпитва болки при промяна на времето
и не може да върши тежка физическа работа с дясната ръка,че тази ръка е
била счупена на две места, между китката и лакътя,а на ищцата се е наложило да продаде земя,за да
плати за лекарствата и
операцията.Свидетелката разказва,че знае от свекърва си ,че последната е паднала на тротоара в центъра на с.Ч.,че
тротоарите в селото са в окаяно състояние,че към настоящия момент мястото на
инцидента е в ремонт , изкопано е и на места няма плочки.
От представената епикриза от Клиниката
по ортопедия травматология към „УМБАЛ Д-рГеорги Странски“ЕАД гр.Плевен е
видно,че ищцата Д.И. е постъпила в болничното заведение на 18.04.2017г.и е
изписана на 25.04.2017г.,на 19.04.2017г.й е направена оперативна
интервенция,като окончателната диагноза е :фрактура радии дисталис декстра.В
епикризата е отразено,че по данни на пациентката преди два месеца същата е
паднала и е травмирала десен горен крайник в областта на гривнена
става,лекувана е 1 месец в гипсова имобилизация и е постъпила за оперативно
лечение,поради това,че не се е повлияла от консервативното лечение.При
постъпването й в болницата е установена патологична деформация на гривнената
става,посочено е ,че активната флексия в гривнена става е невъзможна.
От представените с ИМ два
амбулаторни листа се установява,че на ищцата са извършени два прегледа след
оперативната интервенция,съответно на 30.05.2017г.при д-р П. Д.ов и на
31.01.2018г.при д-р Е. С..При първия преглед на 30.05.2017г.като основна
диагноза е посочено –счупване на долния край на лъчевата кост,а относно
анамнезата,че ищцата е с оплаквания от болки,оток,затруднени движения.При
втория преглед на 31.01. 2018г.е отразено като основна диагноза –фрактура радии
дисталис декс. Посочено е в анамнезата,че при падане ищцата е травмирала горен десен
крайник, появил се оток и ограничени,болезнени движения,че 30 дни е била с гипсова
имобилизация,като на 19.04.2017г.е извършена метална остеосинтеза.
От заключението на ВЛ д-р Д.Д.,което
не е оспорено от страните и като обективно и компетентно съдът възприема изцяло
се установява,че по делото не са
представени мед.документи ,удостоверяващи медицински прегледи,изследвания и
лечение на Д.И. на процесната дата 04.02.2017г.,като в тази насока са само показанията на двамата свидетели. Според
експертизата с оглед представената епикриза от ортопедична клиника Плевен,на
18.04.2017г.ищцата е и била приета и оперирана в клиниката,поради незарастване
на старо счупване на лъчевата кост/радиуса/ на дясната ръка,като на това
недобре зараснало счупване са поставени метални импланти/специални ортопедични
винтове и плаки/. ВЛ е посочило,че представените 2 амб.листа от 30.05.2017г.и от 31.01.2018г. удостоверяват извършени на
ищцата прегледи от лекари-ортопеди с диагноза-счупване на дисталната/крайната/
част на лъчевата кост /радиуса/ на дясната ръка,като в документите е описано,че
ищцата има ограничени и болезнени движения в дясната гривнена става,както и
патологична деформация на същата.Според заключението счупването на дясната ръка на ищцата е довело до трайно затруднение
на движенията на дясната ръка,като оздравителния период е продължил около
6месеца,през който тя е търпяла болки и страдания и хватателната функция на дясната ръка в областта на китката /гривнената става/ е
била затруднена особено в първите 3
месеца.Съгласно експертизата видът и локализацията на подобен вид фрактури на
горните крайници са много характерни при падане на тялото напред с опора върху
дясната ръка,като ВЛ изразява становище,че е напълно възможно този вид травма
да се получи по начина и
обстановката,описани в ИМ. В устните си обяснения в съд.заседание на
27.11.2018г.ВЛ Д. посочва,че обичайно
при такъв вид счупвания ,без усложнения
оздравителният процес е от 1 ½ до 2 месеца,но при ищцата е имало
усложнения,довели до значително удължаване на оздравителния процес,продължил
около 6 месеца и необходимост от извършване на операция.
От заключението на ВЛ С.С.,което
като неоспорено от страните съдът възприема изцяло се установява,че към момента
на огледа на местоположението на инцидента
на ул.“****“в с.Ч. се извършват ремонтни дейности,като е премахната
дървесната растителност от тротоара и е положен нов асфалт на пътното платно.За
онагледяване на улицата и тротоара,ВЛ е направило снимка на процесното място
към момента на огледа 19.10.2018г.и е възпроизведена такава от Google Maps от 2012г. ,от която е видно състоянието на тротоара.В съдебното заседание на
27.11.2018г.ВЛ С. очерта с химикал мястото на инцидента на старата снимка,от
която е видно,че произшествието е станало около дървото.
При така събраните по делото доказателства и изяснена фактическа
обстановка,съдът приема,че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника Община **** по реда на чл. 49 ЗЗД. Установено е наличието на непозволено увреждане, изразяващо се в увреждане на
здравето на ищцата,която на 04.02.2017г. около 10.00ч.сутринта ,вървейки по тротоара в центъра на с.Ч.,по ул.“****“ е
паднала,при което си е счупила дясната ръка,което увреждане има характер на
средна телесна повреда по смисъла на чл.129 НК.Причинената на ищцата травма е
пряка последица от лошото качество и липсата на поддръжка на тротоарната
настилка на ул.“****“,която е била с неравности,с повдигнати и липсващи
плочки,на места надигнати от клоните на дърветата,с множество дупки, което е
видно и от използваната от ВЛ С. стара снимка
на мястото на инцидента, преди започване на ремонта.Независимо,че не са представени медицински документи
удостоверяващи извършването на прегледи и изследвания на посочената в ИМ дата
04.02.2017г.съдът приема,че това е датата на настъпилото увреждане.В тази
насока изцяло следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелите Г. и
Димитрова,които са непротиворечиви, а от др.страна първият свидетел е пряк
очевидец и е видял , как ищцата е паднала и си е счупила ръката на площада пред
Кметството, посочва,че това е станало в началото на м.02.2017г.,което кореспондира
с изложеното в ИМ.Безспорно
Община ****
е собственик на улица „****“в с.Ч. и на
площада пред Кметството,а тротоарът на който е настъпило увреждането на ищцата
представлява общински път по смисъла на чл.3 ал.3 във вр.с чл.8 ЗП.Съгласно
чл.30 ал.4 ЗП изграждането, ремонтът и поддържането на
подземните съоръжения, тротоарите, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните
подлези, осветлението и крайпътното озеленяване по републиканските пътища в
границите на урбанизираните територии се организират от съответната община. Налице е бездействие на
служителите на ответната Община или на други изпълнители, на които тя е възложила поддържането,изграждането и ремонта на тротоарната настилка на улицата,които не са
изпълнили задълженията си да извършат ремонт на същата,да бъдат подменени
липсващите и счупени плочки, да се премахнат неравностите и дупките,за да се
осигури безопасно придвижване на пешеходците.
С оглед изложеното,съдът приема,че ищцата съобразно
оказаната й доказателствена тежест е установила предпоставките на чл.49 ЗЗД-непозволено увреждане,от което е претърпяла неимуществени вреди-болки и
страдания, причинна връзка между вредоносния резултат и действията/бездействията на служители на
ответната Община.Искът е доказан по основание.Изцяло недоказани са възраженията
на ответника в писмения отговор ,че на ул.“****“в с.Ч. няма места с
липсваща,нарушена или необезопасена тротоарна настилка.
Недоказано е направеното от ответника възражение за съпричиняване на
вредоносносния резултат от страна на ищцата.Действително инцидентът е станал
около10ч.сутринта/показанията на свидетеля Г./, в светлата част на
денонощието,но от събраните по делото доказателства не се установява падането
на ищцата на тротоарната настилка да се дължи на проявено от нейна страна
невнимание,при положение,че в целия район на улицата тротоарната настилка е
била в лошо състояние,с неравности,дупки,с липсващи и надигнати плочки.Не са
ангажирани доказателства,за да се приеме, че ищцата
обективно при проявено по-голямо внимание е могла да се предпази от падане и да
избегне неравностите
по тротоарната
настилка.
Съгласно
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. При определяне на размера на обезщетението за
неимуществени вреди съдът съобрази вида и характера на причиненото на ищцата травматично
увреждане-счупване на лъчева кост на дясната ръка,довело до трайно затруднение
на движенията на ръката,с характер на средна телесна повреда.Оздравителният
процес при ищцата е продължил по-дълго от обичайното за период около
6месеца,през който тя е търпяла болки и страдания,с по-голям интензитет през
първите 3 месеца,в който период за около месец ръката е била гипсирана.В
периода , когато ищцата е била в гипсова имобилизация и обездвижена,същата се е нуждаела и от чужда помощ,тъй като не е
можела сама да се обслужва. В случая са настъпили и усложнения,тъй като
счупената ръка не е зараснала нормално,което е наложило на ищцата да бъде направена и оперативна интервенция на
18.04.2017г. чрез поставяне на метални импланти.След оперативната интервенция и
престоя й в ортопедична клиника в Плевен,ищцата е продължавала да изпитва
болки,движенията в дясната гривнена става са били ограничени и затруднени,което
се установява и от извършените прегледи от лекари ортопеди на 30.05.2017г.и на
31.01.2018г.,както и от медицинската експертиза. Съобразявайки
всички тези
обстоятелства ,както и възрастта на ищцата към момента на увреждането –на 63
години и с оглед критерия за справедливост,
съгласно чл.52 ЗЗД ,Окръжният съд приема ,че обезщетение в размер на
4 000лв.е достатъчно да компенсира претърпените физически болки и страдания.До този размер искът е
основателен,доказан и следва да бъде уважен.Върху сумата се дължи и законна лихва ,считано от датата на
увреждането -04.02.2017г.до окончателното й изплащане.За разликата до 26 000лв.искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.Не
се установиха неимуществени вреди с
такъв интензитет и продължителност,като съдът счита,че претендираното
обезщетение в размер на 26 000лв.е
прекомерно завишено.
При този изход на процеса и на
основание чл.38 ал.2 ЗА ответникът следва да заплати на пълномощника на ищцата
адвокат Т.П. от САК адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно
процесуално представителство по делото в размер на 510лв.,изчислено съобразно уважената част от
иска по реда на чл.7 ал.2,т.2 от наредбата за мин.размери на адв. възнаграждения.
Ищцата е освободена от внасяне на ДТ и
разноски на осн.чл.83 ал.2 ГПК, поради което и на осн.чл.78 ал.6 ГПК ответникът
следва да заплати ДТ по сметка ПОС в
размер на 160лв.върху уважената част от иска,както и заплатените от бюджета на
ПОС разноски за ВЛ в размер на 75лв..
Водим от горното, Окръжният съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл.49 във вр.с чл.52 ЗЗД ОБЩИНА ****,представлявана от кмета Д.
В.,БУЛСТАТ №***,гр.****, ул.**** ДА ЗАПЛАТИ на Д.Х.И., ЕГН ********** ***, със съдебен
адрес за призоваване: адвокат Т.П. ***,офис 5 сумата 4 000лв.,представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания
в резултат на непозволено увреждане, настъпило на 04.02.2017 г.при падане на тротоарната настилка на общински път-улица в с. Ч., Община ****,довело до счупване на лъчевата кост на дясна ръка, ведно със законна лихва върху сумата,считано от 04.02.2017г.до
окончателното й изплащане ,като за разликата до 26 000лв. ОТХВЪРЛЯ
предявения иск КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл.38 ал.2 от ЗА ОБЩИНА ****,
представлявана от кмета Д. В.,БУЛСТАТ №***,гр.****, ул *** ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Т.П. ***,офис 5 адвокатско
възнаграждение в размер на 510лв.за
осъщественото безплатно проц.представителство на ищцата, съобразно уважената
част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.6 ОБЩИНА ****, представлявана от кмета Д. В.,БУЛСТАТ
№***,гр.****, ул*** ДА ЗАПЛАТИ ДТ по
сметка ПОС в размер на 160лв., както и разноски за ВЛ в размер на 75лв.
Решението подлежи на обжалване пред
Великотърновски Апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: