Определение по дело №243/2019 на Окръжен съд - Търговище

Номер на акта: 290
Дата: 14 август 2019 г. (в сила от 26 ноември 2019 г.)
Съдия: Тихомир Пенков Петков
Дело: 20193500500243
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 12 август 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

                                              14.08.2019 година                 гр.Търговище

 

ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                                     гражданска колегия

На четиринадесети август                                                  2019 година

В закрито съдебно заседание в състав

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   Тихомир Петков

                                                               Членове:   Бисера Максимова

                                                                                  Мирослав Митев                                                                         

 

Като разгледа докладваното от Б.Максимова

в.ч.гр.д.№243/2019 г. и за да се произнесе, взе пред вид следното:

 

              

    Производството е по реда на чл. 274 от ГПК.

    С Определение № 1141 от 02.07.2019 година на Търговищкия районен съд, постановено по гр. дело №867/2019, съдът е прекратил производството по гр.д.№ 867/2019 по описа на РСТ, образувано по депозирана от Ф.Ш.Б. с ЕГН **********,***, адв. А.Н., против Прокуратурата на Република България гр. София, бул.“Витоша“ № 2 искова молба, с която са предявени осъдителни искове - за заплащане на сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, поради водено срещу Б. и прекратено наказателно производство и за сумата от 1 200 лева - обезщетение за забава от 09.11.2015 г., поради недопустимост на предявените искове, на осн. чл. 130 във връзка с чл. 299, ал.1-2 от ГПК.

    Срещу така постановеното определение е постъпила частна жалба от Ф.Ш.Б. с ЕГН **********, адрес ***, чрез адвокат А.Н., пълномощник, в която се излага следното:

    Частният жалбоподател счита постановеното определение за  неправилно. По гр.д. № 511/2018 г. е постановено решение, с което са отхвърлени исковете срещу Прокуратурата на Република България, заведени на основание чл. 4, във вр. с чл. 2, ал.1, т.З, предл.2-2 от ЗДОВ за обезщетение и лихва за претърпени неимуществени вреди, поради водено срещу ищеца и прекратено наказателно производство, за това че извършеното деяние не е престъпление. В подкрепа на решението са изложени подробни мотиви, че ЗДОВ е строго специален закон и искът за обезщетение не попада в изброените от него хипотези, поради което като неправилно квалифициран е отхвърлен, като недоказан по основание. Сочи се, че обезщетението за вреди следва да се търси по общия исков ред - чл. 49 и сл. от ЗЗД. С решението не са анализирани доказателствата по делото, няма произнасяне по съществото на спора. Съгласно чл. 298, ал.1 ГПК, посочващ обективните и субективните предели на силата на пресъдено нещо, решението влиза в сила само между същите страни, за същото искане и на същото основание. С определението за прекратяване на производство Районен съд Търговище, не е отчел/съобразил, че: липсва идентичност на основанието; няма наличие на спор, разрешен с влязло в сила решение, тъй като пъроинстанционният съд не е установил по същество с влязлото в сила решение, че правото е отречено/признато; съдът не е обсъждал правопораждащите факти, установяващи основателността на иска и размера му, респ. неоснователността му; отричането се свързва само с конкретизацията на основанието, на което е било претендирано / ЗОДОВ/ и с правната квалификация, дадена от съда /чл. 49 и сл. ЗЗД/.; силата на пресъдено нещо се предопределя единствено от диспозитива на съдебното решение.

    С оглед изложеното, частният жалбоподател моли съда да отмени Определение № 1141/02.07.2019 г., постановено по гр.д. № 867/2019 г. по описа на Районен съд Търговище, и върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия, както и да присъдите направените по делото разноски.

    Не е постъпил писмен отговор по частната жалба от ответната страна.

    Частната жалба е депозирана в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима.

    По фактите съдът съобрази следното:

    По делото е приложено производството по гр. дело № 511/2018 година по описа на ТРС. Съдът се запозна със съдържанието на исковата молба, подадена от настоящия частен жалбоподател срещу Прокуратурата на Република България, по повод на която е било образувано производството по гр. дело № 511/2018 година, както и със съдържанието на настоящата искова молба, по която е образувано гр. дело № 867/2019 година. Съдържанието на двете искови молби е идентично като единствената разлика е в посочената от ищеца правна квалификация – в първото производство по гр. дело №511/2018 година е посочена правна квалификация в разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, а в настоящото производство – разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД.

    От правна гледна точка съдът приема следното:

    Константно в теорията и съдебната практика се приема, че правната квалификация на претендираните права се извършва не от страните, а от съда, поради което независимо от посочването на конкретна разпоредба на ЗОДОВ, респ. 49 от ЗЗД, от страна на ищеца, тя не обвързва съда. Константна е съдебната практика и относно това, че обстоятелствата, на които ищецът основава своя иск, съставляват основанието на неговия иск, а не правната квалификация, посочена в исковата молба, която не е задължителна за съда, тъй като правното основание на иска е не посочената законова норма, а наличието на правопораждащите факти. Когато първата инстанция е разгледала предявения иск, но е дала неправилна правна квалификация на спорното право, в тези случаи е налице нарушение на материалния закон от страна на първоинстанционния съд и то води до неправилност на постановеното решение. Последното би могло да се обжалва по предвидения в ГПК ред.

    В настоящия случай несъмнено обстоятелствата, на които ищецът основава своя иск и тези, на които е основал иска си по гр. дело № 511/2018 година са едни и същи. Обстоятелството, че сега е посочена друга правна квалификация, не прави иска различен от този, който е бил предявен по предходното производство.

    Съгласно чл. 299, ал. 1 ГПК, спор, разрешен с влязло в сила съдебно решение, не може да бъде пререшаван, освен в случаите, когато законът разпорежда друго, като повторно заведеното дело се прекратява служебно от съда. За да е налице отвод за присъдено нещо е необходимо да има обективен и субективен идентитет между спора, предмет на влязлото в сила решение, и предявения по-късно иск. В случая такъв идентите е налице.

    Обжалваното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено като се остави без уважение подадената срещу него частна жалба.

    Мотивиран от горното, съдът

 

                                    О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

    ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от Ф.Ш.Б. с ЕГН **********,***, адв. А.Н., частна жалба против Определение № 1141 от 02.07.2019 година на Търговищкия районен съд, постановено по гр. дело №867/2019, с което съдът е прекратил производството по гр.д.№ 867/2019 по описа на РСТ, образувано по депозирана от Ф.Ш.Б. с ЕГН **********,***, адв. А.Н., против Прокуратурата на Република България гр. София, бул.“Витоша“ № 2 искова молба, с която са предявени осъдителни искове - за заплащане на сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, поради водено срещу Б. и прекратено наказателно производство и за сумата от 1 200 лева - обезщетение за забава от 09.11.2015 г., поради недопустимост на предявените искове, на осн. чл. 130 във връзка с чл. 299, ал.1-2 от ГПК.

    Определението подлежи на касационно обжалване в седмичен срок от връчването му пред ВКС-София само при условията на чл. 280 и сл. от ГПК.  

 

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:       

              

 

               ЧЛЕНОВЕ:  1.                                                             2.