№ 31
гр. Исперих, 10.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Юлияна В. Цонева Йорданова
при участието на секретаря Детелина В. Янкова
като разгледа докладваното от Юлияна В. Цонева Йорданова
Административно наказателно дело № 20223310200044 по описа за 2022
година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивно административнонаказателно производство по реда на чл.59 –
чл.63 от ЗАНН.
Постъпила е жалба от "Лесинвест-Никослав" ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Исперих, обл.Разградска, ул.”Христо
Ботев” № 17, представлявано от управител СЛ. Г. К., действаща чрез
упълномощен адв.П.М., АК-Разград, против Наказателно постановление №
19 от 04.03.2022г. на Зам.директора на Регионална дирекция по горите (РДГ)-
гр.Русе, с което за нарушениe по чл.213, ал.1, т.1 от Закона за горите и на
основание чл.266, ал.2 от същия закон, му е наложена имуществена санкция в
размер на 100.00 (сто) лева. Жалбоподателят оспорва като незаконосъобразно
обжалваното НП поради нарушение на материалния и процесуалния закон.
Твърди неизяснена фактическа обстановка при неизпълнение задължението
на АНО по чл.52, ал.4 от ЗАНН. Твърди, че на 06.10.2021г. не е извършвана
проверка в склада на дружеството-жалбоподател, като обект по чл.206 от ЗГ,
находящ се в гр.Исперих, ул.“***“ № 45. На посочената дата била натоварена
в МПС заявената за продажба 5 пр.куб.м. дървесина, поставена била
производствена марка на 30 % от трупите, след което шофьорът на товарния
автомобил по трудов договор с фирмата, а именно лицето К.Н.К. предприел
транспортиране на дървата до с.Духовец, след като приел всички документи и
се убедил, че превозваните дърва са с поставени КГМ и производствена
марка. След разтоварването на дървата водачът предоставил превозен билет и
стокова разписка на купувача. Твърди липса на съвпадение между
фактическото описание на нарушението и неговата правна квалификация по
чл.213, ал.1, т.2 от ЗГ, като имало непълнота в описанието на обстоятелствата,
при които е извършено нарушението и доказателствата, които го подкрепят.
Не било безспорно установимо, че намерената на 06.01.2022г. 5
пр.куб.м.дървесина от цер в частен дом в с.Духовец, била доставената от
1
фирмата по превозен билет от 06.10.2021г., която била маркирана преди
транспортирането, а между двете дати е изминал дълъг период от 3
месеца.Оспорва като незаконосъобразни и методите на замерване и
изчисляване на дървесината поради липса на нормативно установена уредба,
което накърнявало правото му на защита и справедлив процес. Счита, че
незаконосъобразно е приложена разпоредбата на чл.275, ал.2 от ЗГ, тъй като е
констатирано наличие на вещите – предмет на нарушението и следвало да
бъдат отнети в полза на държавата, а не да се събира паричната им
равностойност. По случая имало образувана прокурорска преписка, за която
жалбоподателят не бил уведомен, с което била възпрепятствана възможността
за изясняване на обстоятелствата, свързани с констатираното нарушение.
Развива и доводи за маловажност на случая по чл.28 от ЗАНН, които не били
съобразени от наказващия орган и това се изтъква като самостоятелно
основание за отмяна на обжалваното НП. В съдебно заседание
жалбоподателят чрез упълномощения защитник поддържа същите
съображения. Претендира за присъждане на направените деловодни разноски
– заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лева.
Въззиваемата страна – Регионална дирекция по горите-гр.Русе чрез своя
процесуален представител ангажира становище за отхвърляне на жалбата
като неоснователна и потвърждаване на обжалваното НП. Счита, че е
законосъобразно издадено, а наложеното наказание е съобразено с тежестта
на нарушението и е в предвидения от закона минимум.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното: На 06.01.2022г. горски
инспектори при РДГ-гр.Русе – свидетелите инж.ИВ. СТ. ГР. и Й. М. С.,
извършили проверка по сигнал на адрес в с.Духовец, обл.Разградска. След
приключване на проверката, пред съседната къща в същото село видели, че
има струпани дърва за огрев и решили да проверят и тях за произхода им.
Собственикът на къщата бил отпред пред дома си и потвърдил, че дървата са
негови. Контролните органи поискали документ за произход на дървата и по
конкретно превозен билет, но такъв не бил представен. Собственикът на
дървата А.С. представил единствено Складова разписка № 3127 от
06.10.2021г., от която било установено, че дървата са закупени от
жалбоподателя в настоящото производство "Лесинвест-Никослав" ЕООД-
гр.Исперих, ЕИК ********* – закупени 5 куб. дърва за огрев, на стойност
420.00 лева, с ДДС, доставени на проверявания адрес в с.Духовец,
обл.Разградска, ул.“*** № 30. Инспекторите огледали и измерили с ролетка
дърветата, които били с еднаква дължина, подредени, от еднакъв дървесен
вид „цер“. Същите били маркирани с контролна горска марка, но нямали
поставена производствена марка от фирмата, която ги е доставила.
Въз основа на горните констатации, същите горски инспектори
извършили проверка в склада на жалбоподателя "Лесинвест-Никослав"
ЕООД-гр.Исперих, ЕИК *********, находящ се в гр.Исперих, ул.“***“ № 45,
като въз основа на данните от Складовата разписка от 06.10.2021г. поискали
справка от електронния дневник на фирмата за извършената продажба на
дървесина от същата дата 06.10.2021г. в с.Духовец. Установили, че за тази
дата има издаден Превозен билет № 2 115 996 349 за транспортиране на 3
пр.куб.м. дървесина, от които сурови дърва-Цер – 2 пр.куб.м. и Благун,
Технологична дървесина – дърва – 1 пр.куб.м., предназначени за същия адрес
в с.Духовец, ул.“*** № 30. За получател на Превозния билет бил вписан
разпитаният по делото свидетелят К.К. – шофьор при жалбоподателя. При
2
разговора между контролните органи и представителя на дружеството, било
обяснено, че са пропуснали да предадат на купувача превозния билет, както и
да поставят върху дърветата производствена марка.
За горните обстоятелства проверяващите органи съставили два броя
Констативни протоколи, съответно № 001023 от 06.01.2022г., в 12.18 часа
– за проверката, извършена в с.Духовец, на ул.“*** № 30 и Констативен
протокол № 001024 от 06.01.2022г., в 13.30 часа – за проверката, извършена в
обект по чл.206 от Закона за горите - склада на жалбоподателя, находящ се в
гр.Исперих, ул.“***“ № 45.
На жалбоподателя бил съставен АУАН № 19, серия ГООА, бланков №
000026 от 06.01.2022г., за извършено на 06.10.2021г. адм.нарушение,
изразяващо се в извършена от дружеството продажба от обекта си по чл.206
от ЗГ, на 5 пр.куб.м. дървесина от цер, без да са маркирани с производствена
марка на обекта. АУАН бил подписан от законния представител на
дружеството – управителя С.К., като в графата за обяснения и възражения
вписала, че в бързината са пропуснали да маркират дървата. Не са направени
други възражения.
По делото са представени 2 броя заверени от страните фотокопия на
съставения АУАН, съответно: единият на л.9 от делото, представен от
жалбоподателя и на л.25 от делото, представен от въззиваемата страна. И на
двете фотокопия, в графата, в която следва да се посочи нарушената от
извършителя законова разпоредба се съдържа посочена такава с видима
поправка, като вписването върху копието на л.9 се чете от съда като
нарушение на чл.213, ал.1, т.2 от Закона за горите – поправката е върху
посочената „т.2“, но ясно изписана като двойка. Върху копието на л.25 –
нарушената законова разпоредеба се чете като чл.213, ал.1, т.1 от Закона за
горите, като поправката е върху посочената „т.1“, която е доста удебелена с
явно изострени ръбове, за да се чете като единица, видимо различаваща се от
вписаната цифра в другото копие, обсъдено по-горе.
Разпитаните по делото като свидетели горски инспектори – инж.ИВ. СТ.
ГР. и Й. М. С., потвърждават с показанията си всички обстоятелства от
извършената от тях проверка, като свидетелят Г. пояснява, че предвид
установения наличен Превозен билет в архива на жалбоподателя, не е приел,
че има нарушение по отношение на пропуска да предадат на купувача този
билет. Свидетелят С. пояснява в показанията си, че колегата му съставил
АУАН за това, защото дървесината, освен че трябва да е придружена с
Превозен билет, трябва да бъде маркирана със съответната производствена
марка на съответната фирма.
По делото е разпитан като свидетел и шофьорът, извършил на
06.10.2021г. превоза на процесната дървесина, посочен и в Превозния билет –
К.Н.К., който заявява обстоятелства, кореспондиращи с твърденията на
жалбоподателя по подадената жалба, сезирала настоящото производство.
Същият потвърждава, че лично е извършил превоза на посочената дата до
с.Духовец. Натоварил дървата, вземал документите, стокова разписка и
превозен билет, погледнал дали има марки и тръгнал за с.Духовец. Твърди, че
е задължително поставянето на производствена марка, която е триъгълна,
видима и се поставя върху дърветата, като знае, че при липса на такава ще
бъде глобен при евентуална проверка по пътя. Твърди също, че винаги дава
документите, които са задължителни, на лицето, което е закупило
дървесината. В деня на превоза не бил спиран за проверка и не са му
констатирали нарушение при транспортиране на дървесината.
3
Въз основа на обсъдения горе АУАН последвало издаване на
обжалваното Наказателно постановление от Зам.директора на РДГ-гр.Русе, с
което за констатираното адм.нарушение и на основание чл.266, ал.2 от Закона
за горите, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на
100.00 (сто) лева. Административнонаказващият орган е приел извършено
нарушение на чл.213, ал.1, т.1 от Закона за горите за това, че на 06.10.2021г.
в обекта по чл.206 от ЗГ на "Лесинвест-Никослав" ЕООД-гр.Исперих, ЕИК
*********, в гр.Исперих, ул.“***“ № 45, в териториалния обхват на ТП ДГС
„Сеслав“-гр.Кубрат, е извършил продажба в размер на 5.0 пр.куб.м. дърва за
огрев от дървесен вид „цер“, немаркирани с производствена марка на обекта.
Наказващият орган е обсъдил липсата на предпоставки за прилагане на чл.28
от ЗАНН с оглед ефективното осъществяване на превенция спрямо
извършителя при извършване на нови нарушения по Закона за горите. Със
същото НП и на основание чл.273, ал.2 от Закона за горите е определена за
изплащане паричната равностойност на предмета на нарушението – 5
пр.куб.метра дърва за огрев от дървесен вид „цер“, в размер на 214.43 лева,
платими в приход на РДГ-гр.Русе по посочена банкова сметка.
По случая имало образувана прокурорска преписка вх.№ 343/2022г. по
описа на РП-Разград, ТО-Исперих, приключила с Постановление от
21.02.2022г. за отказ от образуване на досъдебно производство за
престъпление по чл.235 от НК и препратена по компетентност на РДГ-гр.Русе
за реализиране на административна отговорност.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, от правна страна
съдът намира следното: Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл.59,
ал.2 ЗАНН, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване
административен акт.
Разгледана по същество е основателна.
От формална страна съдът счита, че АУАН и обжалваното НП са
съставени в предвидените за това срокове и от надлежен орган, в рамките на
компетенциите му. Не са спазени, обаче, изискванията относно изискуемото
за валидността им съдържание, което се явява съществено нарушение на
процесуалните правила и рефлектира върху законосъобразността им. В тази
връзка следва да бъдат споделени доводите на жалбоподателя за липса на
съвпадение между фактическото описание на нарушението и неговата правна
квалификация по чл.213, ал.1, т.2 от ЗГ, изписана в АУАН. В тази връзка,
обсъдено по-горе, АУАН страда от явен формален порок, противоречащ на
изисквания на чл.42, т.5 от ЗАНН, относно ясно и точно посочване на
законовата разпоредба, която е нарушена. Съдът счита, че първоначално
вписаната в АУАН квалификация на деянието е тази по чл.213, ал.1, т.2 от
ЗГ, която се чете във фотокопието на л.9, като фактическият състав на
нарушението по тази законова разпоредба забранява покупко-продажбата и
други разпоредителни сделки, както и транспортирането на дървесина,
непридружена с превозен билет. Фактическото описание на нарушението,
възприето от контролните органи е за нарушение на забраната да се продава
дървесина, немаркирана с производствена марка, регламентирано в
разпоредбата на чл.213, ал.1, т.1 от Закона за горите. Тази квалификация на
нарушението е посочена и се чете във фотокопието на л.15 на АУАН,
представено от въззиваемата страна, в което, както беше обсъдено, доста
одебелено е подчертана поправената цифра „1“, явно различаваща се от
квалификацията на деянието по т.2 в другото фотокопие на АУАН. По този
начин съдът счита, че липсва яснота относно точната квалификация на
4
нарушението, възприета от актосъставителя, поради което приема, че липсва
съвпадение между квалификацията на деянието, дадена в АУАН и тази,
възприета впоследствие в обжалваното НП по чл.213, ал.1, т.1 от ЗГ.
В свидетелските си показания горските инспектори се опитват да внесат
яснота по този въпрос, както изрично обсъждат, че нарушението не е за това,
че дървесината не е била придружена от Превозен билет и че освен това
изискване същата трябвало да бъде маркирана със съответната
производствена марка на съответната фирма, но показанията им в този
смисъл не могат да компенсират липсата на яснота в съставения АУАН
относно дадената от актосъставителя правна квалификация на нарушението.
Съдът приема, че тази неяснота съществено опорочава АУАН от формална
страна. Производството по установяване и санкциониране на
административните нарушения е строго формално, регламентирано от
императивни норми, уреждащи съдържанието на административните актове,
процесуалните действия и правомощия на административните органи. В
случая съставеният АУАН не отговаря на изискването за форма, като е
съставен в противоречие с разпоредбата на чл.42, ал.1, т.5 от ЗАНН при явно
несъответствие между фактическото описание на нарушението и дадената
правна квалификация. АУАН е основен елемент от
административнонаказателното производство. Той има сезираща и
обвинителна функция и по правило трябва да е налице тъждество между
неговото съдържание и съдържанието на НП относно съставомерните факти и
приложените законови разпоредби, каквото тъждество в процесния случай
липсва. Едва в Наказателното постановление, издадено въз основа на
обсъждания АУАН, наказващият орган е направил точна квалификация на
деянието, но в тази връзка е недопустимо съставеният АУАН да се тълкува
разширително и едва в Наказателното постановление да се извличат факти и
обстоятелства от значение за индивидуализацията, съставомерността на
деянието, които обосновават ангажиране на административна отговорност,
ако не са ясно описани в Акта. Противното би било в противоречие не само с
императивните разпоредби на ЗАНН, но и с най-общите принципи на правото.
АУАН се явява важна, обуславяща предпоставка за издаване на
Наказателното постановление и неговите функции по правило могат да се
проявят само ако е редовно съставен. Според съда, в случая не става въпрос за
допусната несъществена нередовност по арг. от чл.53, ал.2 от ЗАНН.
Обсъжданата поправка в АУАН нарушава изискванията на ЗАНН към
формата и съдържанието на акта и наказателното постановление (чл.42, т.5 и
чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН) и тъй като са императивни, несъблюдаването им
обосновава извод за незаконосъобразност на двата административни акта.
Изложените съображения мотивират съда да приеме обжалваното
Наказателно постановление за незаконосъобразно, издадено в противоречие с
процесуалните правила, което обосновава отмяната му на процесуално
основание и без да бъдат обсъждани останалите доводи по жалбата за
незаконосъобразност на обжалвания адм.акт.
Като незаконосъобразно обжалваното Наказателно постановление следва
да бъде отменено.
При този изход на делото и на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в
действаща към момента редакцията, жалбоподателят има право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Съгласно чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
5
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ. Въз основа на горното, в полза на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените от него деловодни
разноски. Същите са доказани в рзмера от 300.00 лева - заплатено адвокатско
възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие от 18.03.2022г. и
следва да бъдат присъдени.
Воден от изложените съображения и на основание чл.63, ал.2, т.1 във вр.
с ал.3, т.2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19 от 04.03.2022г. на
Зам.директора на Регионална дирекция по горите (РДГ)-гр.Русе, с което за
нарушениe по чл.213, ал.1, т.1 от Закона за горите и на основание чл.266, ал.2
от същия закон, на жалбоподателя "Лесинвест-Никослав" ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Исперих, обл.Разградска,
ул.”Христо Ботев” № 17, представлявано от управител СЛ. Г. К., е наложена
имуществена санкция в размер на 100.00 (сто) лева, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА, на основание с чл.63д, ал.1 от ЗАНН и чл.143, ал.1 от АПК,
РДГ-гр.Русе, ДА ЗАПЛАТИ на "Лесинвест-Никослав" ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Исперих, обл.Разградска,
ул.”Христо Ботев” № 17, представлявано от управител СЛ. Г. К., сумата от
300.00 (триста) лева – направени деловодни разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – гр.Разград в 14-дневен срок от съобщаването му на страните (чл.63в от
ЗАНН).
Съдия при Районен съд – Исперих: _______________________
6