№ 770
гр. София, 08.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Д, в закрито заседание на осми
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росен Димитров
Членове:Маргарита Апостолова
Галя Вълкова
като разгледа докладваното от Галя Вълкова Въззивно гражданско дело №
20211100509742 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 6 и т. 7 ГПК.
Образувано е по жалба П. Б. СЛ. срещу постановление на ЧСИ Х. по изпълнително дело №
202186300400048, с което е отказано прекратяване на изпълнителното дело при условията на чл.
435, ал. 1, т. 1 ГПК. В жалбата се посочва, че с решение № 140885 от 06.07.2020 г. П.С. е осъден да
заплаща на малолетните си деца С., Д. и М. месечна издръжка в размер на 160 лв. до 5-то число на
текущия месец по банкова сметка на майката М.С.. Твърди се ищецът да се е съгласил да плаща и
всички такси, свързани с образованието на децата в общ размер на до 200 лв. месечно за всяко
дете. Жалбоподателят твърди на 11.01.2021 г. М.С. да е образувала изпълнително дело, а на
02.04.2021 г. жалбоподателят получил покана за доброволно изпълнение за суми в размер 5449,42
лева, издръжка за периода август 2020 г. – 14.01.2021 г., ведно с 500 лв. разноски по
изпълнителното дело. С поканата длъжникът е уведомен за наложен запор на банковите му сметки
и на трудовото възнаграждение. С молба от 06.04.2021 г. ищецът е уведомил съдебния изпълнител,
че няма непогасени задължения, като взискателят не е отрекъл получаването на сумата, но е
изложил твърдения, че получените суми не касаят издръжката. Междувременно по наложения
запор на трудово възнаграждение работодателят е започнал превод на суми в размер на 1242,28 лв.
за м. април и 1227,88 лв. за м. май. Въпреки признатите от съдебния изпълнител плащания
изпълнителното дело не се прекратява.
В уточнителна молба от 27.10.2021 г. жалбоподателят сочи, че не дължи разноски по
изпълнителното дело в размер на 500 лв. – адвокатско възнаграждение и 686,85 лв. – такси
ТТРЗЧСИ.
По изложените съображения се иска да бъде прекратено изпълнителното производство и да
бъде признато, че длъжникът не дължи разноски по изпълнителното дело в размер .
Ответницата по жалбата не е депозирала отговор.
1
ЧСИ Х. излага мотиви за неоснователност на жалбата. Посочва, че по отношение на
представените документи за наредени суми по сметка на взискателя е взел предвид становището на
последния – че сумите не касаят погасяване на задължение за издръжка.
Съдът, след като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Изпълнително дело № 20218630400048 по описа на ЧСИ С. Х. е образувано по молба вх. №
01547/11.01.2021 г. на С. П. С., Д. П. С. и М. П. С., действащи чрез родител и законен
представител М. С. СЛ. по отношение на суми, дължими на основание издръжка. Иска се на
длъжника да бъде изпратена покана за доброволно изпълнение, както и налагане на запор на
банкови сметки. Към молбата е приложен изпълнителен лист от 20.11.2020 г., издаден по гр. дело
№ 11790/2020 г. на СРС, 84 с-в. В изпълнителния Титул е отразено, че П.С. дължи да заплаща на
малолетните си деца С. П. С., Д. П. С. и М. П. С., чрез родител и законен представител М. С. СЛ.,
месечна издръжка в размер на 160 лв. за всяко едно от децата, дължима считано от 06.07.2020 г.
Посочено е, че издръжката е платима до 5-то число на месеца, за който се дължи по банкова
сметка на майката *******. Наред с това е отразено, че бащата поема всички такси, свързани с
образование и извънкласни дейности на децата до сумата от 200 лв. месечно за всяко дете, платима
до последно число за текущия месец, в това сичсло – такси за детски градини, занимални, купони
за храна, допълнителни занимания – тренировки, допълнителни уроци, разходи за лагари, зелени
училища, екскурзии. Тази сума е дължима до последно число на месеца, за който се дължи, по
банкова сметка на майката.
Към молбата е приложен договор за правна защита и съдействие с отразено договорено и
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.
На 01.04.2021 г. са изпратени запорни съобщения до „Р. (България)“ ЕАД за налагане на
запор на банкова сметка на длъжника, както и до „А.А.И С.Е.С.“ ЕООД – за налагане на запор на
трудово възнаграждение. В отговор от 19.01.2021 г. работодателят е уведомил съдебния
изпълнител, че признава запора и ще започне да прави удръжки от възнаграждението на
длъжника. Отговор в същия смисъл е депозиран и от банката.
На 02.04.2021 г. на длъжникът е връчена покана за доброволно изпълнение с отразяване
като дължими сумата от 5449,42 лв., включваща главница в размер на 160 лв. за всяко едно от
децата за периода м. август 2020 г. – м . април 2021 г., 500 лв. – разноски по изпълнителното дело и
686,85 лв. – разноски по Тарифата към ЧСИ, както и публични вземания в размер на 20,00 лв.
На 06.04.2021 г. П.С. е депозирал молба с искане за прекратяване на изпълнителното делото
поради доброволно заплащане на задълженията преди завеждане на изпълнителното дело.
Приложени са платежни нареждания.
Към молбата са приложени платежни нареждания за суми по 480 лв. с посочено основание
„издръжка С., Д. и М.“ и съответно отразяване на месец и година, за която сумата се дължи, както
следва:
03.08.2020 г. – издръжка м. август 2020 г.;
07.10.2020 г. – издръжка м. октомври 2020 г.;
03.11.2020 г. – издръжка м. ноември 2020 г.;
02.12.2020 г. – издръжка м. декември 2020 г.;
04.01.2021 г. – издръжка м. януари 2021 г.;
2
12.01.2021 г. – издръжка м. септември 2020 г.;
01.02.2021 г. – издръжка м. февруари 2021 г.;
04.03.2021 г. – издръжка м. март 2021 г.;
02.04.2021 г. – издръжка м. април 2021 г.
Молба в същия смисъл длъжникът е депозирал пред ЧСИ на 12.05.2021 г. На 14.05.2021 г.
длъжникът е депозирал молба с искане да не му се възлагат съдебни разноски, тъй като не е дал
повод за завеждане на делото. Разпоредено е възстановяване на сумата то 787,83 лв. Поискано е
прекратяване на изпълнителното дело.
На 18.05.2021 г. длъжникът е депозирал становище, в което сочи, че не е получавала от
длъжника парични суми за издръжка. Получените от длъжника плащания касаят суми извън
определената със съдебното решение издръжка, които длъжникът доброволно се е съгласил да
плаща. Тези суми са преведени по банкова сметка, различна от заявената в съдебния акт. Тези
суми касаят такси за детска градина в размер под 200 лв., които длъжникът се е съгласил да
заплаща. Към молбата са приложени: удостоверение за заплатени за М. С. допълнителни дейности
в ДГ „Слънчогледи“ за периода 10.2020 г. – 03.2021 г. в общ размер 105 лв., за М. С. – членски
внос за Сдружение „Ф.Ш.“ за м. 03.-05.2021 г. в размер на 570 лв., за М.С. – членски внос на
стойност 570 лв.
На 07.06.2021 г. до „А.А.И С.Е.С.“ ЕООД е изпратено съобщение за ежемесечно удържане
на сума в размер 480 лв. На 08.206.2021 г. е изпратено съобщение до „Р. (България)“ ЕАД за
вдигане на наложените запори.
Съдът намира жалбата за частично основателна.
От събраните по делото доказателства се установява, че въз основа на споразумение по чл.
50 СК, одобрено от съда с решение по гр. дело № 11790/2020 г. на СРС, 84 с-в, П.С. се е задължил
да заплаща до 5-то число на текущия месец на дъщерите си С., Д. и М. месечна издръжка в размер
на 160 лв., както и такси за извънкласни занимания в размер на до 200 лв. месечно за всяко едно от
децата, платимо до 30-то число на съответния месец. Извън предмета на настоящото производство
е тълкуване волята на страните по отношение на обективираната в споразумението воля за
поемане на разходите за извънкласни дейности – тези суми са дължими по отношение на ликвидни
и изискуеми задължения за дейности на съответното дете, но е видно, че сумата не е константна, а
дължима по повод конкретно дължими разноски за съответния месец до горницата от 200 лв.
Установява се, че към датата на образуване на изпълнителното производство и налагане на
запор по банкова сметка и трудово възнаграждение на длъжника сумите, индивидуализирани в
призовката за доброволно изпълнение, са били заплатени от длъжника. Ето защо не може да се
счете, че взискателите са се нуждаели от реда на принудителното изпълнение, за да реализират
правата си. Приложените от жалбоподателя платежни нареждания са с посочен размер и
основание и в тази хипотеза кредиторът не може по своя преценка да отнесе същите към други
задължения, за които твърди длъжникът да е бил в забава.
Ето защо съдът намира, че частната жалба в частта, касаеща разходите по образуване на
изпълнителното дело и осъществяване на процесуално представителство за взискателя не са били
дължими, доколкото задълженията са били своевременно погасявани чрез плащане. Тези разноски
следва да се възложат в тежест на длъжника едва след като същият е в забава по отношение на
доброволното плащане. Ето защо приложима е хипотезата на чл. 79, ал. 1 ГПК по отношение на
3
плащания, сторени от длъжника преди образуването на изпълнителното дело. Без значение е по
коя банкова сметка на майката плащанията са били получени. Те са приети –от кредитора с
посочено от длъжника основание и не се твърди сумите да са върнати от кредитора.
По отношение искането за прекратяване на изпълнителното производство съдът намира
молбата за неоснователна. Следва да се отчете, че вземането по изпълнителния лист касае
периодично задължение за издръжка, дължимо до навършване на пълнолетие за съответното дете.
Не следва да се приеме, че за съответния месец (при евентуално просрочие) изпълнително дело
следва да се образува и при събиране на вземането за този месец – да се прекратява. Висящността
на изпълнителното дело обаче не следва да е основание за принудително изпълнение на сумите и
текущо възлагане на разноски в тежест на длъжника. Събиране на сумите чрез съдебен изпълнител
е възможност едва при изпадането на длъжника в забава. Съдът намира за необходимо да
отбележи, че както по отношение на всички останали парични задължения, така и касателно
вземанията за издръжка – законодателят отдава приоритет на доброволното изпълнение. Ето защо
има основание за събиране на съответните суми принудително (чрез запор било на трудово
възнаграждение, било на банкови сметки) едва когато длъжникът не изпълнява задължението си в
посочения от съда срок (в случая – 5-то или 30-то число на текущия месец) и едва след забавата
той дължи да поеме разноските по принудителното изпълнение.
РЕШИ:
ОСТАВЯ без уважение частна жалба вх. № 33981/14.06.2021 г. на П.С. в частта, с която се
иска отмяна на отказ на ЧСИ Х. за прекратяване на изпълнително дело № 20218630400048.
ОТМЕНЯ разпореждане на ЧСИ Х. по изпълнително дело № 20218630400048,
обективирано в покана за доброволно изпълнение до длъжника изх. № 11429/31.03.2021 г. за
заплащане от длъжника П.С. С. на сумите: 686 лв. – такса по Тарифа към ЗЧСИ и 500 лв. –
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4