№ 688
гр. Варна, 07.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. Атанасов
Деница Добрева
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно гражданско
дело № 20233100500669 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на “Застрахователно Акционерно Дружество
ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.“Г.М. Димитров“ №1, представлявано от Б.Г.И. и Ж.С.К., действащо чрез
юрк.П. Н., против Решение №3533 от 17.11.2022г. постановено по гр.д.№5192/2022г. на PC
Варна, в частта, с която е уважен предявеният от С. Г. С., с ЕГН **********, с адрес:
гр.В******, със съдебен адрес: гр.Варна, ул.“Неофит Бозвели“ №5, ет.2, офис 1, чрез адв.Й.
А., иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на
въззивника да заплати на въззиваемия сумата от 1642.43лв., представляваща разликата над
546.72лв. до присъдените с решението 2189.15лв., съставляващи застрахователно
обезщетение за причинени имуществени вреди на лек автомобил “Дачия Логан“, с рег.
№******, в резултат от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 26.07.2021г., около
22.30ч., в гр.Варна, на кръстовището, образувано от бул.“Трети март“ и ул.“Асен
Разцетников“ по вина на водача на лек автомобил “Хонда ХР-В“, рег.№******, чиято
отговорност към датата на инцидента, е била застрахована при ответника по задължителна
застраховка “Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху посочената сума,
считано от депозиране на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.
В жалбата се излага, че решението на РС Варна е неправилно и необосновано, като се
оспорват изводите на съдът относно начина на формиране на размера на дължимото
1
застрахователно обезщетение за материални щети по л.а.“Дачия“, модел “Логан“, с рег.
№******. Сочи се, че към датата на ПТП-26.07.2021г. увреденото МПС е било в период на
експлоатация от над 12 години, поради което то не подлежи на гаранционно обслужване,
съответно не е икономически оправдано и финансово целесъобразно възстановителните
дейности по него да се реализират в официални сервизи или чрез използване на оригинални
части. В тази връзка се поддържа, че размерът на дължимото обезщетение, следва да бъде
определен съобразно Методиката по Наредба №24 от 2006г., тъй като настоящия случай
покрива всичките изисквания за прилагането й. В условията на евентуалност, ако все пак се
приеме, че дължимото застрахователно обезщетение, следва да се изчисли по средни
пазарни цени, се поддържа, че същото следва да се редуцира, чрез намаляване на стойността
на труда нужен за ремонт на автомобила. Сочи се, че в заключението си вещото лице е
използвало справки от 6 сервиза, без обаче да съобрази, че 3 от тях-“Технокар“, “Мавро ВМ“
и “София Франс Ауто“, са официални сервизи на марките “Хюндай“, “Нисан“ и “Пежо“ и не
е ясно дали тези сервизи въобще обслужват коли извън посочените марки. Ето защо се
поддържа, че при формирането на стойността по средни пазарни цени, трябва да се
изключат тези три сервиза и така се получава средна цена на труд в размер на 17.07лв.,
която се и присъжда масово от съдилищата. Поддържа се, че общата стойността на ремонта
възлиза на 2010.31лв., а не на 2658.23лв. Поддържа се още, че в тази ситуация дължимата
сума, след приспадане на вече заплатената от застрахователя сума общ размер от 1042.80лв.
ще се дължи остатък от 967.51лв. Моли ли се за отмяна на атакуваната част от решението и
отхвърляне на предявеният иск, евентуално за редуциране на неговият размер, ведно с
присъждане на сторените разноски пред двете инстанции.
В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата страна, е депозирала отговор на въззивната
жалба, с който се поддържа становище за нейната неоснователност, като са изложени
подробни съображения за доказаност на всички елементи от фактическия състав на деликта
и за ангажиране на отговорността на ответният застраховател. Оспорват се доводите на
жалбоподателят, че дължимата стойност за ремонт на процесните уврежданията следва да се
определи по Наредба №24/08.03.06г. на КФН, като се поддържа, че в процесния случай е
приложим чл.386, ал.2 от КЗ, съответно че обезщетението следва да е равно на действително
претърпените вреди, защото не е налице хипотезата на подзастраховане и застраховане по
договорена застрахователна стойност. Сочи се относима съдебна практика и е направен
подробен анализ на събраните доказателства, като са изложени доводи за адекватност на
застрахователното обезщетение, спрямо претърпените вреди. Ето защо се моли за
потвърждаване на атакуваната част от решението и присъждане на съдебно-деловодни
разноски.
В открито съдебно заседание страните не изпращат представители, като с писмени
молби подадени от процесуалните им представители поддържат, респективно оспорват
жалбата и молят за присъждане на разноски.
За да се произнесе по спора съдът съобрази следното:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД като
2
след допуснато изменение е иска, чрез увеличение на неговият размер, се претендира
осъждане на ЗАД ”Даллбогг: живот и здраве” АД да заплати на С. Г. С. сумата от 2189.15лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди на
собственият на ищеца лек автомобил “Дачия Логан“, с рег.№******, в резултат от ПТП,
настъпило на 26.07.2021г., около 22.30ч., в гр.Варна, на кръстовището, образувано от
бул.“Трети март“ и ул.“Асен Разцетников“ по вина на водача на лек автомобил “Хонда ХР-
В“, рег.№******, чиято отговорност към този момент е обект на задължителна застраховка,
сключена с ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
депозиране на исковата молба до окончателно изплащане на задължението.
В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на л.а.“Дачия Логан“, с рег.
№******, който е увреден при гореописаното ПТП, което е настъпило на по вина на водача
на л.а.“Хонда ХР-В“, с рег.№******. Сочи се, че контролните органи били уведомени за
пътнотранспортното произшествие, които след посещение на място и изясняване механизма
на настъпването му, указали на двамата водачи да съставят двустранен констативен
протокол за ПТП при вина на водача на л.а.“Хонда ХР-В“. Твърди се, че ответното
дружество е уведомено за въпросното пътнотранспортно произшествие и служители на
застрахователя извършили оглед на автомобила, и са установили щетите настъпили в
резултат от инцидента, които отразили в протокол. Сочи се, че към датата на депозиране на
исковата молба, застрахователят е изплатил обезщетение в размер на 496.08лв., за което се
поддържа, че е недостатъчно да покрие разходите, необходими за възстановяване на
автомобила, възлизащи според ищеца на сумата от 3675.38лв.
С постъпилият от ответника отговора на исковата молба, се поддържа становище за
неоснователност на иска. Не се оспорва наличието на валидна застраховка “Гражданска
отговорност“, действаща към момента на инцидента по отношение на л.а.“Хонда ХР-В“, с
рег.№******. Не се оспорва и че по заведена пред дружеството щета за процесното събитие,
на ищеца е заплатено застрахователно обезщетение в размер на 496.08лв. Поддържа се, че
изплатено обезщетение е достатъчно, за да се възстановят щетите от пътнотранспортното
произшествие претърпени от л.а.“Дачия Логан“, с рег.№******. В условията на
евентуалност се поддържа, че ако се установят причини за доплащане на обезщетение, то
предвид липса на представени платежни документи за ремонт на автомобила,
обезщетението следва да се определи по реда на методиката към Наредба № 24/2006г. за
задължителното застраховане. Оспорва се размера на претенцията, като се поддържа, че
същата е прекомерна и не е съобразена с факта на експлоатацията на автомобила от над 12
години, съответно че той не подлежи на гаранционно обслужване и на ремонтно-
възстановителни дейности в официален сервиз на марката. Твърди се още, че ремонтът на
автомобила може да бъде осъществен, чрез влагане на резервни части от алтернативни
доставчици на вторичния пазар на резервни части и при много по-разумни финансови
условия, което няма да се отрази на качеството на ремонта, сигурността, външния вид,
возенето и други характеристики на автомобила. С оглед изложеното се моли за отхвърляне
на иска.
3
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели
на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и
правна страна, следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличието на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки. По отношение на неправилността на първоинстанционния
съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл.269, ал.1, изр.2 от ГПК, въззивният съд по
принцип е ограничен от посочените в жалбата оплаквания за неправилно формираните от
съда изводи. В разглеждания случай оплакванията на въззивника съставляват оспорване на
изводите на първоинстанционния съд, относно реда за определяне и размера на дължимото
застрахователно обезщетение. Така направеното оспорване не съставлява новонаведено
възражение или фактическо твърдение, поради което следва да бъде разгледано по
същество.
С оглед разпоредба на чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице може да предяви пряк иск,
срещу застрахователя, по застраховка “Гражданска отговорност“ на причинителя на
вредата. Същевременно съгласно чл.429, ал.1 от КЗ застрахователят по договора за
застраховка “Гражданска отговорност“ се задължава да покрие в границите на определената
в застрахователния договор застрахователна сума, отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие.
Предвид горното, за успешното провеждане на прекия иск срещу застрахователя, в
тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на
валидно сключен договор за застраховка ”Гражданска отговорност” между увредилото го
лице и ответника; настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние, от
страна на застрахования; причинна връзка между деянието и вредоносния резултат; както и
вида и размера на претърпените вреди.
Както вече се посочи няма спор по делото и от събраните доказателства е видно, че
на 26.07.2021г. в гр.Варна, на кръстовището, образувано от бул.“Трети март“ и ул.“Асен
Разцетников“, по вина на водача на л.а.“Хонда ХР-В“, рег.№******, е настъпило ПТП в
резултат, от което е увреден собственият на ищеца л.а.“Дачия Логан“, с рег.№******.
Липсва спор и по отношение на факта, че гражданска отговорност на водача на л.а.“Хонда
ХР-В“, е застрахована при ответника, като договорът за това е действал към датата на
процесното ПТП. Безспорни са вида и обема на уврежданията на процесният автомобил,
както и че застрахователят е определил, съответно изплатил на пострадалия застрахователно
обезщетение в размер на 496.08лв.
4
С оглед горното са установени всички елементи от фактическия състав за ангажиране
на отговорността на ответният застраховател по реда на чл.432 от КЗ, като спора всъщност
се свежда до размера на дължимото застрахователно обезщетение.
По въпроса за размера на средствата нужни за отстраняване на процесните щети,
вещото лице по назначената по делото авто-техническа експертиза, установява, че
определена към датата на произшествието стойността за отстраняване на щетите по средни
пазарни цени, при използване цени за труд предлагани в сервизи отговарящи на
изискванията за качество ISO 9001:2008 и такива не притежаващи такъв сертификат, е в
размер на 2658.23лв. Посочената цена включва, както следва: 775.31лв.-цена на резервни
части, 268.50лв.-цена на дейности по демонтаж и монтаж, 519лв.-цена на дейности по
ремонт, 715.80лв.-цена на дейности по боядисване и 379.62лв.-цена на основни и
допълнителни материали. Според вещото лице определена към датата на произшествието
при условията на Наредба №24 от 2006г. сумата необходима за отстраняване на щетите, е в
размер на 1042.80лв., като същата включва: 488.37лв. за резервни части, 71.60лв. за монтаж
и демонтаж, 138.40лв. за ремонт, 148.48лв. за боядисване и 195.95лв. за основни и
допълнителни материали. В заключението си вещото лице е посочило, че към момента на
събитието процесният автомобил е бил на възраст от 12 години 2 месеца и 14 дни и не е в
гаранционен срок на експлоатация, както и че увредените и подлежащи на подмяна детайли,
могат да бъдат заменени с такива втора употреба, които обаче не трябва да са били предмет
на ремонт и да са увреждани.
Въз основа на горното, въззивният съд намира следното:
Както вече бе посочено по-горе наличието на предпоставките за ангажиране на
отговорността на ответника, а имено настъпило увреждане по вина на застрахования водач
на автомобила, причинна връзка между деянието и увреждането, както и вида на
причинените щети, са безспорни и се установява от ангажираните по делото доказателства.
Спорът понастоящем, се свежда до размера на обезвредата и по-конкретно, следва ли
при определяне на обезщетението задължително да се прилага установена в Наредба
№24/08.03.2006г. на КФН методиката за уреждане на претенции за обезщетение на
вреди при застраховка “ГО“.
Настоящия съдебен състав, намира че отговорът на този въпрос е отрицателен.
Действително съобразно чл.499, ал.2 от КЗ обезщетението за имуществени вреди на МПС
по застраховка “Гражданска отговорност“ се определя в съответствие с методиката за
уреждане на претенции за обезщетение на вреди, приета в съответствие с чл.504 от КЗ, като
не може да надвишава действителната стойност на причинената вреда, но съвкупното
тълкуване на всички алинеи на посочената правна норма, сочи, че въпросните наредба и
методика, фиксират минималните възможни размери на обезщетенията и са приложими
само в случаите, в които липсват други данни въз основа, на които да се определи
обезщетението, какъвто настоящият случай не е. Това е така защото ал.1 на чл.499 от КЗ
изрично посочва, че комисия може с наредбата по чл.504 от КЗ да приеме минимални
5
изисквания към определянето от застраховател на обезщетения при смърт или телесни
увреждания на физически лица, а изр.1 на ал.2 поставя изрично само максимален лимит на
обезщетението. Наред с това разпоредбите на Наредба №24/08.03.2016г. на КФН не
дерогират приложението на Кодекса на застраховането, а съгласно чл.429, ал.1 от КЗ
във вр. с чл.400, ал.1 и ал.2 от КЗ, обезщетението по имуществена застраховка се определя в
рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния
еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на
увреденото имущество към датата на увреждането, като за такава се смята стойността,
срещу която вместо него може да се купи друго със същото качество, т.е. обезщетението се
дължи по пазарната стойност на увреденото имущество.
Според неоспореното заключение на САТЕ пазарната стойност за поправяне на
щетите по процесният автомобил възлиза на 2658.23лв., като при определянето й са
използване цени за труд в сервизи, които притежават и които не притежават сертификат
качество ISO 9001:2008. Това е и релевантният начин за определяне на стойността на
застрахователното обезщетение при частично унищожаване на имущество, тъй като същото
следва да се равнява на средната пазарна стойност на ремонта за
отстраняване на настъпилата вреда, без да се приспадат суми за овехтяване. Изключването
на определени участници в пазара на база спекулативни критерии, по същество води до
изкривена статистика, съответно до стойности различни от средните пазарни цени, които са
от значение за постигане на пълно обезвреда по смисъла на чл.400, ал.2 от КЗ.
В този смисъл неоснователни са доводите на жалбоподателя, че при определяне на
обезщетението не е следвало да се вземат предвид цените за труд прилагани в официални
сервизи на марките “Хюндай“, “Нисан“ и “Пежо“, за които не е сигурно, че обслужват коли
извън посочените марки. Наред с това последното оплакване на застрахователят почива на
предположение, което влиза в противоречие с формалната икономическа логика, тъй като
няма причина определен автосервиз да отказва поправка на автомобили от “различна“
марка, като дали извършва тази дейност приоритетно или по изключение, е ирелевантно за
спора.
В заключение настоящият състав на съдът приема, че стойностният еквивалент на
претърпяната от ищецът вреда в резултат от процесното събитие, възлиза на сумата от
2658.23лв., съответно че това е размера на дължимото обезщетение, измеримо със средната
пазарна стойност за ремонт на увреденото имущество. От така определената стойност,
следва да се приспадне вече заплатеното от застрахователя преди завеждане на иска в
размер на 496.08лв. В резултат, от което подлежащото на доплащане застрахователно
обезщетение, възлиза на сумата 2189.15лв., до който размер иска се явява основателен.
Ето защо като е уважил иска в предявеният размер от 2189.15лв.,
първоинстанционният съд е постановил законосъобразно и правилно решение, което
следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора и предвид направеното от въззиваемият искане, в негова
6
полза, следва да се присъдят деловодни разноски в размер на 560лв. за заплатен от
адвокатски хонорар. В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението на
жалбоподателя за прекомерност на адвокатския хонорар, тъй като определеното по реда на
чл.7, ал.2, т.2 от НМРАВ с добавен ДДС, минималният размера на възнаграждението
възлиза на 557.04лв., което е незначително по-малко от претендираното.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №3533 от 17.11.2022г. постановено по гр.д.
№5192/2022г. по описа на Районен съд Варна, в обжалваната му част .
ОСЪЖДА “Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве“ АД, да заплати на С. Г. С. , с ЕГН **********, с адрес: гр.В******, сумата от
560лв., представляваща деловодни разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7