МОТИВИ по Присъда
№ 260061/12.10.2020 г. по НОХД № 988/2021 г. по описа на Дупнишки РС
Дупнишка районна прокуратура е повдигнала обвинение против Г.И.М., роден на ***г***, българин, с българско
гражданство, със средно образование, женен, работещ, неосъждан, ЕГН **********,
за две престъпления по чл.144, ал.3, във вр. с ал.1 от НК
и за престъпление по чл. 325, ал. 3, във
вр. с ал. 1 от НК.
Представителят
на прокуратурата поддържа обвинителния акт и предлага на подсъдимия да бъдат
наложени наказания, предвидени в особената част на НК, в минимален размер предвиден
от закона, като съдът се съобрази със спецификата на случая и степента на
обществената опасност на деянието, като бъде отложено изпълнението на наказанието за срок от три години, на
основание чл. 66, ал. 1 от НК.
В хода на съдебното следствие пострадалите свидетели не са
конституирани в качеството им на граждански ищец и частен обвинител.
Подсъдимият е дал обяснение по случая. Твърди, че не е извършил престъпленията, в
които е обвинен. Напротив, твърди, че е бил провокиран от некоректно поведение
на пострадалия свидетел. На всеки три
дни подсъдимия идвал в гр. Дупница, за да обгрижва възрастната си майка. На
13.06.2020 г. на път за София, в района на автокъщите в гр. Дупница, пред него
се движел автомобилът управляван от пострадалия свидетел, който внезапно спрял
пред него, за което било наложително и спирането и от негова страна, тъй като
нямал възможност веднага да го изпревари заради насрещно движещите се
автомобили, подсъдимият натиснал клаксона, като възнамерявал да окаже помощ,
ако се нуждае от такава пострадалия свидетел, но твърди, че вместо това св. И.
го напсувал. Малко по-късно при възможността, която имал подсъдимия го
изпреварил, като изравнявайки се с автомобила на св. И. му показал през
прозореца служебния си газов пистолет, при вида на който видял, че св. И. се
изплашил, като подсъдимия продължил в посока София.
Адв. Д. - договорен защитник на подсъдимия пледира подзащитният му да бъде оправдан, тъй
като счита, че деянията, в които е обвинен не са доказани по безспорен начин,
поради което счита, че деянията не са
извършено от подзащитния му, нито от обективна, нито от субективна страна.
Съдът,
като взе предвид събраните по делото гласни и писмени доказателства, преценени поотделно и в съвкупност прие за
установено следното от фактическа и правна страна:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Г.И.М., роден
на ***г***, българин, с българско гражданство, със средно образование, женен,
работещ, неосъждан, ЕГН **********.
На 13.06.2020 г. около
12.00 часа пострадалите К.Х.И. и Д.К.И. (дъщеря на К.И.) се прибирали от гр.
Дупница към гр. София. Пътували със семейния си лек автомобил марка и модел
„Фиат 500“ с рег. № СВ 2126 РН по гл. път I Е-79, като се движили край автокъщите на изхода на гр.Дупница в
посока София към автомагистрала „Струма“. Автомобилът се управлявал от
свидетеля К.И., който го карал със скорост около 40 км/ч, предвид интензивното
движение на автомобили и хора в района на автокъщите.
Непосредствено зад
автомобила на пострадалите се движел лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № СА
3647 ВХ, управляван от подсъдимия Г.И.М., който бил в него сам. Подсъдимият се
подразнил от това, че свидетелят К.И., според него, се движил с прекалено ниска
скорост и започнал да му подава нервно звукови сигнали с клаксона си и да му
маха с ръце, като същевременно се приближил плътно зад него - на около 20см.
зад задната му броня. В един момент, в района на автокъщите в гр. Дупница, тъй
като в насрещната лента за движение нямало коли, при непрекъсната осева линия,
сигнализираща забранено изпреварването, започнал да го изпреварва, като по
време на самото изпреварване, когато
автомобилите се били изравнили подсъдимия извадил собствения си сигнално-газов пистолет EKOL Р 29 с номер ЕР 930129, който носил в себе си и го насочил с
дясната си ръка през прозореца на автомобила към главите на пострадалите К.Х.И.
и Д.К.И.. В този момент разстоянието между автомобилите било около половин
метър (50 см). Виждайки насочения към главата ѝ пистолет, пострадалата свидетелка
Д.И. се изплашила силно, че подсъдимият ще ги убие и започнала да пищи. Уплашил
се и нейния баща -свидетеля К.И.. Той намалил скоростта на движение на
автомобила си, при което подсъдимият също намалил, като продължавал да държи
насочен към главите им пистолет с дясната си ръка, а междувременно управлявал
автомобила си с лявата ръка. Това продължило около две минути - автомобилите се
движели успоредно, като подсъдимият през цялото време държал пистолета, насочен
към главите на пострадалите и същевременно неадекватно им се хилел. След около
50 метра подсъдимия
ги изпреварил и рязко намалил скоростта си, като почти спрял, но пострадалият свидетел
К.И. успял да намали скоростта и да избегне удар, но той спрял. След което подсъдимият подал силно газ и
започнал да криволичи по пътя с автомобила си.
Пострадалият К.И. веднага се
обадил на тел.112 и подал сигнал за инцидента, като казал на полицаите, че ще
продължи да следва автомобила на подсъдимия, а дъщеря му с мобилния си телефон
заснела регистрационния му номер. Пострадалият И. следвал известно време подсъдимия
по автомагистрала „Струма“. В участъка преди крайпътната закусвалия „Макдоналдс“
в района на с. Студена, обл. Перник, подсъдимият бил последван от полицейски
автопатрул на ОДМВР -Перник с включени звукови и светлинни сигнални устройства.
След като известно време не спирал, подсъдимия се подчинил и отбил на пътен
възел „Студена“, след което спрял. Служителите на ОДМВР -Перник, Д.Ч. и Р.А.
установили самоличността му и му извършили проверка с оглед информацията, че
има оръжие. Подсъдимият обяснил, че
притежава газов пистолет, който държи в жабката на автомобила, но заявил, че не
то е използвал и насочвал към някого. Същият бил афектиран. По това време при тях спрял с автомобила си и пострадалият К.И.,
който се представил па полицейските служители и им разказал за инцидента си с подсъдимия.
Между пострадалия и подсъдимия, в присъствие на полицаите от РУ гр. Перник, не
е имало физическо или словесно съприкосновение.
Полицейските служители
съпроводили подсъдимия и пострадалите до Второ РУ-Перник, като след разговор с РУ-Дупница, предали подсъдимия
на полицейските служители в РУ гр.
Дупница, по местоизвършване на деянието. Още същия ден пострадалите свидетели
се върнали и отишли да подадат жалба и да дадат обяснение в РУ гр. Дупница.
Това е видно, както от гласните доказателства, така и от приложените по делото звукозапис от Дирекция „Национална система
112“, изслушан от страните по делото, като пострадалия свидетел е заявил с
афектиран тон, че следва да вземат отношение по случая, за да не се намесва
той, тъй като при саморазправата може да се стигне до екцес, и справка на регистрираните преминавания
отчетени от ТОЛ камери и трафик броячи на МПС с рег. № СА 3647 ВК и СВ 2126 РН
на дата – 13.06.2020 г., видно от която около 12:05 ч. няма данни автомобила на
подсъдимия да е заснет, но тъй като това обстоятелство не се оспорва от
страните по делото, включително и от подсъдимия, а и доколкото са налице данни,
че в същия е минавал по посочения път с автомобила си и в двете посоки, то
съдът кредитира напълно показанията на пострадалите свидетели. Действително е
видно, че в 12:08 ч. местоположението на автомобила на пострадалия
свидетел К.И. е бил на яз. Дяково, като
го управлявал в посока София със 112 км/ч, което потвърждава неговите
показания, че точно на това място е трябвало да спре, за да избегне ПТП, тъй
като управлявания пред него от подсъдимия автомобил рязко намалил скоростта,
след което също така много бързо потеглил, като целта на пострадалия свидетел е
била да го застигне по пътя, надявайки се да бъде установен и задържан от
органите на реда, за сигнализирането на които се наложило да спре, през което
време подсъдимия имал преднина в придвижването. От същата справка е видно, че в
12:33ч. местоположението на двата автомобила е било в Перник, а в 13:21 на яз.
Дяково в посока Кулата, което потвърждава по безспорен начин събраните в хода
на процеса гласни доказателства.
Подсъдимият предал
доброволно за нуждите на разследването притежавания от него газов пистолет EKOL Р 29 с номер ЕР 930129, за което бил съставен протокол за
доброволно предаване.
Видно от изготвената на
досъдебното производство експертна справка на предадения от подсъдимия пистолет
е, че същият не е огнестрелно оръжие, а е сигнално-газов пистолет марка и модел
EKOL Р 29 с номер ЕР 930129.
От приложената по делото
справка от група „КОС“ при 01 РУ-СДВР, е видно, че подсъдимия Г.И.М. има
издадено уведомление за неогнестрелно оръжие : EKOL Р 29 с номер ЕР
730129.
Горната фактическа обстановка се доказа
от показанията на свидетелите Д.К.И., К.Х.И., Д.И.Ч., Р.Г.А.; експертна
справка; протокол за доброволно предаване; протокол за оглед на веществени
доказателства с фотоалбум; свидетелство за съдимост на подсъдимия; справка от
група „КОС“ при 01 РУ-СДВР, изисканите в хода на съдебното следствие справка
от Агенция „Пътна инфраструктура“ и и звукозапис от Дирекция „Национална система
112“, както и от другите приложени по делото документи.
С оглед изложеното може да
се направи извода, че подсъдимия Г.И.М., с ЕГН ********** от обективна и
субективна страна в условията на идеална съвкупност с едно деяние е осъществил
състава на две престъпления по чл. 144, ал.3 във вр. с ал.1 от НК и на едно по
чл. 325, ал. 3 в случаите на ал. 1 от НК.
ОТ ОБЕКТИВНА СТРАНА
С
разпоредбата на чл.144, ал.1 от НК се защитава личната свобода на гражданите и
се засягат обществените отношения, осигуряващи правото на всеки човек свободно
и самостоятелно да формира решения и да изразява собствена воля. От обективна страна подсъдимия Г.И.М. на 13.06.2020г. около
12.00 часа на първокласен път Е-79, при автокъщите на изхода на гр. Дупница се
е заканил на К.Х.И. и на Д.К.И.,*** с престъпление против личността им - с убийство,
като е насочил към главите им сигнално-газов пистолет EKOL Р 29 с номер ЕР 930129 и тази закана би могла да възбуди основателен
страх от осъществяването й.
Също така от обективна
страна подсъдимия Г.И.М. на 13.06.2020г., около 12.00 часа на първокласен път
Е-79, при автокъщите на изхода на гр. Дупница, при управление в посока София на
лек автомобил „Опел Астра“ с рег.№ СА 3647 ВХ, е извършил непристойни действия,
грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото,
като докато е изпреварвал, движещия се пред него лек автомобил „Фиат 500“ с
рег.№ СВ 21 26 РИ с дясната си ръка е насочил сигнално-газов пистолет към
главата на шофьора на автомобила К.Х.И. и возещата се по него Д.К.И..
Обект на твърдяното престъпление е, че спрямо К.И. и Д.И.
подсъдимия е извършил конклудентни действия – насочване на пистолет в главите, които
били възприети пряко от пострадалите
свидетели. Изпълнителното деяние се
изразява в обективиране на действия за
извършване на престъпление против
личността на пострадалите, която заплаха е възприета от този лица и е възбудила
у св. Иванови основателен страх за осъществяването й. Насочването на пистолет в
главите на свидетелите, макар и през страничните стъкла на движещите се
успоредно автомобили, е възбудило основателен страх у заплашените лица за
осъществяването на заканата и тези конклудентни действия са възприети като
закана за убийство по смисъла на чл. 144, ал. 3 от НК, тоест реално е
съществувало основание, че заканата ще бъде реализирана. Заплашването трябва да
е част от реалността, да принадлежи на познаваемите процеси и явления и да
създава възможност за възбуждане у жертвата на основателен страх от извършване
на престъплението, начинът по който е
отправена заканата, психичното състояние на дееца. За съставомерността на
деянието не е необходимо пострадалият да се е уплашил, макар че в случая това е
налице.
Твърдението на подсъдимия, че не е
отправена закана с престъпление против личността по смисъла на чл. 144, ал. 3,
във вр. с ал. 1 от НК не се подкрепя от събраните по делото доказателства. По делото се събраха безспорни факти относно това
обстоятелство, като в обяснението си подсъдимия прави самопризнания, че когато
автомобилите се изравнили успоредно, е насочил пистолет към автомобила
управляван от св. И., който се уплашил, но не е видял дали е бил сам или не. Показанията
на пострадалите свидетели К.И. и Д.И., са
точни, ясни, безпристрастни и непротиворечиви и макар, че същите са пострадали и като такива са заинтересовани
от изхода на делото, съдът кредитира изцяло техните показания, тъй като
кореспондират с останалия доказателствен материал.
В този смисъл от страна на защитника
на подсъдимия се спори относно обстоятелството има ли извършени престъпления,
така като са посочени в обвинителния акт и дали са могли да възбудят у пострадалите
свидетели основателен страх от
осъществяването на престъпление против личността, както и налице ли е
престъпление по чл. 325, ал. 3, във вр. с ал. 1 от НК. В този връзка защитникът
на подсъдимия е направил анализ на събраните по делото гласни доказателства,
като счита, че деянието не е доказано, тъй като твърди, че подсъдимия не е
извършвал някакви заплашителни и хулигански действия. Напротив твърди, че пострадалия
свидетел е предизвикал реакция у подсъдимия, като именно св. И. го е провокирал
с неправилно спиране н пътя и отправяне на псувни към доверителя му.
В
съответствие с настоящия казус е и Тълкувателно решение №
53/18.09.1989 г. по н.д. № 47/89 на ОСНК на ВС, в което е обърнато внимание, че
основният и квалифицираните състави на престъплението по чл.144 от НК защитават
личната свобода на гражданите, и във връзка с престъпния състав по чл.144, ал.
3 от НК продължава: „С извършване на престъплението се цели промяна на
поведението и действията на заплашения противно на волята му в исканата от
дееца насока. За осъществяване на това престъпление от обективната страна се
изисква обективиране чрез думи или действия на закана с убийство спрямо
определено лице, която да е възприета от него и би могла да възбуди основателен
страх за осъществяването й. От субективна страна деецът следва да съзнава
съдържанието на заканата, и че тя е възприета от заплашения като действителна
заплаха. Не е необходимо лицето действително да се е изплашило, а само да
съществува основание, че заканата би могла да се осъществи. Тези обстоятелства
следва да се преценяват каквито са били по време на извършване на деянието, а не
след минаването на определено време. Ето защо за извършване на престъплението
по чл.144, ал. 3 от НК не се изисква в момента на заканата у извършителя да има
оформено решение да извърши убийство, нито да е действал с годно средство и при
условия, при които резултатът реално може да настъпи.“ Именно в духа на
цитираното тълкувателно решение, по делото се установява по един безспорен и
категоричен начин, че Г.М. е съзнавал
смисъла и характера на отправената закана, а страхът от осъществяването й е
възникнал у К. и Д. Иванови веднага след
извършването на действията. Съдът взе предвид и установената
трайна съдебна практика, че заканата по чл.144, ал.3 от НК следва да се
преценява като такава към момента на извършване на деянието, а не след време,
както и с оглед възприятието на конкретния адресат /вж. ТР №53/1989г. на ОСНК,
р.№49/1987г., р.№339/1997г./. Преценката дали заканата с престъпление
е могла да възбуди основателен страх у пострадалия, следва да бъде взета
предвид цялостната фактическа обстановка, характеризирана като време, място,
евентуално присъствие и на други лица, освен дееца и пострадалия.
ОТ СУБЕКТИВНА СТРАНА
От субективна страна следва да е налице
пряк умисъл. Подсъдимият М. е извършил престъплението умишлено, с пряк умисъл,
тъй като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал настъпването им, тъй като е съзнавал съдържанието на заканата и, че тя
е възприета от заплашените ИКирил И. и Д.И. като действителна, т.е. искал да внуши
страх у пострадалите от себе си.
По отношение на престъплението по чл.
325, ал. 3, във р. с ал. 1 от НК от субективна страна подсъдимия М. е извършил
престъплението умишлено с пряк умисъл, тъй като е съзнавал и предвиждал
неговите общественоопасни последици, като е целял да демонстрира дързост и
явното си неуважение към обществото чрез непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред насочвайки пистолет в главите на пострадалите.
Причините за извършване на
триото деяние се коренят в ниското правосъзнание на подсъдимия липсата н а морално-волеви задръжки у него.
Смекчаващо отговорността на подсъдимия Г.И.М. обстоятелство с
фактът, че към момента на извършване на деянието е неосъждан, поради
което при условията на чл. 54, ал. 1,
във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 1а от НК, съдът му наложи наказание за „Лишаване от
свобода” в предвидения от закона минимум -за срок от 3 (три) месеца и за трите
престъпления –двете престъпления по чл. 144, ал. 3 във вр. с ал. и чл. 325, ал.
3, във вр. с ал. 1 от НК, като приложи разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК, тъй
като подсъдимия не е осъждан до момента и отлагане на изтърпяването на
наказанието за срок от три години би
допринесло за изпълнение целите на наказанието визирани в разпоредбата на чл.
36 от НК, както на специалната, така и на генералната, като така наложеното
наказание ще въздейства на подсъдимия да се поправи и да се превъзпита и
предупредително, за да може в бъдеще да спазва законите на страната, за да не
стане субект на престъпление. А така също наложеното наказание ще въздейства
възпитателно и предупредително върху останалите членове на обществото.
На основание чл.23, ал.1 от НК така
определените наказания съдът ги групира, като определи едно общо – най-тежкото
от тях, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от три месеца, за което
отново приложи разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК и отложи изпълнението на
така определеното едно общо, най-тежко наказание за срок от три години.
ПО РАЗНОСКИТЕ
Разноски по делото не са сторени.
По горните съображения
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: