Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  

                                                                                                № 181

гр.Горна Оряховица, 27.03.2014г.

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Горнооряховският районен съд, втори състав, в публично заседание на двадесет и четвърти  март през  две хиляди и четиринадесета година в състав:

                                                                          Председател: Еманоел Вардаров

при секретаря М.К. и в присъствието на прокурора …………..…., разгледа докладваното от съдията Вардаров гр.дело№1698/2013г. по описа на Горнооряховския районен съд,  за да се произнесе, взе предвид следното:

 

           Иск за развод с правно основание чл.49 ал.1 от СК.

            Ищецът  С.М.Г., представляван от адв.Кр.С. от ВТАК, твърди в исковата си молба, че  сключил брак с Й.Х.Г. ***. От брака си имат родено и ненавършило пълнолетие дете В.С. Г. с ЕГН**********, която към настоящия момент е ученичка в X клас на СОУ„М....” гр.Л.. В началото  oтношенията им били нормални, но постепенно се отдалечили един от друг и съпругата му заживяла в „един свой собствен свят”, като престанала да се интересува от семейството. Грижите за детето поел ищеца заедно с родителите си. От години съпругата му не работела и нямала собствени доходи. Предлагал и да започнат съвместна работа, но тя отказвала. През годините отглеждал животни и благодарение на това, семейството му не изпитвало лишения, но не сме живели и не живеем в лукс. През време на брака им, баба му и баща му му дарили част от дворното място, където е къщата, а по- късно ищецът купил от родителите си втория етаж и сутерена на къщата с банков заем, който изплащал в момента и до 2025г. При встъпване в брак, съпругата му не била получила нищо от родителите си, както и нищо като наследство от починалия си баща. От няколко години съпругата му изчезвала за по няколко дни, а след като се прибирала не можела да даде смислено обяснение къде е била и какво е правила. Въпреки всичко си „затварял” очите, но това започнало да прави впечатление на дъщеря им, която започнала да задава „неудобни” въпроси за поведението и държанието на майка си, като дори е молила майка си да вземе някакви мерки и ако трябва да отиде и на лекар. За да успокои напрежението ищецът обяснявал на дъщеря си, че майка и е в депресия.  „Чашата на търпението” преляла, когато майка и не се прибрала няколко дни, а когато се прибрала беше видимо пияна и заявила на дъщеря си, че тя вече живеела с друг човек, който и осигурявал всичко. Твърди, че след употреба на алкохол съпругата му ставала конфликтна и не търпяла никаква критика или съвети. Напрежението между майка и дъщеря започна да нараства, вследствие на което дъщеря им започнала видимо да се депресира и да страда. В един момент съпругата му сама предложила да се разведат, което би успокоило дъщеря им. Счита, че е налице дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Дълбокото разстройство доведе до разкъсване на семейната общност, до липса на взаимност, уважение и доверие. Брачната връзка била само формална и не съответствала на закона. Моли, на основание чл.49 ал.1 от СК, да  бъде прекратен брака като дълбоко и непоправимо разстроен, без съда да се произнася по въпроса за вината. Моли съда да му предостави упражняването на родителските права върху детето В.С. Г., като се определи съответен режим на лични контакти  на майката с детето и размер издръжка към  минималния, който да се заплаща от ответницата. Желае да му бъде предоставено за ползване семейното жилище.  Моли съда да и възстанови предбрачното фамилно име – Х.. Претендира направените по делото разноски.

            Ответницата Й.Х.Г. с редовно връчено съобщение по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, представляван от особен представител адв.П. В.С. съгласно чл.47 ал.6 от ГПК, счита, че събраните по делото доказателства насочват към извод,  че действително е налице разстройство на брака. В тази връзка би следвало бракът да бъде прекратен с развод. Родителските права по отношение на детето следва да се предоставят на бащата, както и ползването на семейното жилище. Съгласно задължителната практика на ВКС (Решение №245/17.05.2012г. по гр.дело №1058/2011г. -  IVг.о. ВКС) - нормата на чл.53 от СК следва да се тълкува в смисъл, че ако съпругът, приел името на другия съпруг при сключване на брака, и е заяви желание за възстановяване на предбрачното си фамилно име, той запазва брачното си фамилно име. Не се поставя въпросът за фамилното име в зависимост от волята на съпруга, чието фамилно име е прието при сключването на брака. Ищецът не може да упражнява права, принадлежащи единствено на ответницата. По този начин искането за възстановяване на предбрачното фамилно име на ответницата се явявало недопустимо.

Съдът, след като прецени доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на ГПК, приема за установено следното:

Страните по делото са законни съпрузи, сключили граждански брак на …. с Акт№…. на Общ.Л., видно от удостоверението за граждански брак.  Установи се също, че от брака си съпрузите имат едно дете - В.С. Г. с ЕГН**********(акт за раждане №… на Общ.Г.Оряховица). Установи се, че С.М.Г. и Й.Х.Г. са разделени от м.октомври.2012г.

Видно от представената служебна бележка от 16.07.2013г., В.С. Г. е ученичка в XI клас на СОУ”М....” гр.Л. за учебната 2013г./2014г.

Според приложената служебна бележка от 15.07.2013г., издадена от МВР-ОУПБЗН гр..В.Търново,  за периода  м.януари.2013г.-м.юни.2013г.  на С.М.Г.  е били начислявано брутно трудово възнаграждение към 870.00лв.

По реда на чл.15 ал.1 от ЗЗДетето, в присъствието на социален работник от Д”СП” гр.Г.Оряховица детето В.С. Г. *** с баща си, като с майка си се виждали седмично един-два пъти. Твърди, че родителите и са разделени от две години и не поддържат контакти. Знае, че майка и съжителства с друг мъж и когато имала някакъв проблем с него, идвала в къщата в Л. за нощувка и след това се връщала в Г.Оряховица.  Споделя, че в училище  съучениците и се подигравали, заради майка и, че я виждали в нетрезво състояние в заведения.

По делото е приложен социален доклад по реда на чл.15 ал.6 от ЗЗДетето от страна на Д”СП” гр.Г.Оряховица. Според проведените социални анкети се установява, че бащата и детето В.С. Г. обитават собствено жилище, представляващо двуетажна, тухлена, частна кооперация, състояща се от два основни етажа и сутерен. Жилището разполага с нормални битови и хигиенни условия и удобства, подходящи за доброто отглеждане на детето. Виктория е ученичка в XI клас на СОУ“М....” гр.Л.. Миналата учебна година е завършила с общ успех 5.85. Посещава редовно учебното заведение, не допуска неизвинени отсъствия. Поддържа добри взаимоотношения със съучениците си, отнася се с уважение и респект към учителите. В проведените разговори се установило, че контактите между майката и детето не били преустановявани. Общували редовно по телефон, както и се виждат, предимно в гр.Г.Оряховица. Детето споделяло желанието си да продължи да общува с майка си, както и предвид своята възраст, изразява безпокойство и притеснение за здравословното състояние на майката и благополучието и. Становището на Отдел „Закрила на детето” към Д”СП” гр.Г.Оряховица е, че за детето се полагат необходимите грижи, за което говори поведението и външният му вид. При извършеното проучване не било установено детето да има специални здравни, образователни, интелектуални или социални потребности, които да налагат специфика на отглеждането или полагането на допълнителни грижи. Бащата се справял съвестно и отговорно с изпълнение на родителските си задължения и успява да задоволи адекватно всички нужди на детето. Проучването не установило рискови фактори по отношение на семейната среда, не била установена необходимост спрямо детето да бъде предприета мярка за закрила, съгласно ЗЗДетето.

С цел установяването на твърдяното дълбоко и непоправимо разстройство на брака по делото бяха ангажирани гласни доказателства. Св.Н. М.Н. твърди, че се познавал отдавна със семейство Г.. Отначало нямали проблеми, но от около три години съпругата започнала често да отсъства. Виждал я по кръчмите пияна и все имала проблеми вкъщи. Правила скандали без причина. Трудно си намирала работа. Взимала заеми, които съпругът и трябвало да връща. Бащата се грижил за дъщеря си, като възпитавал добре. Съдът  дава вяра на свидетелските показания, като непротиворечащи на останалия доказателствен материал.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът счита, че искът за развод е основателен и следва да бъде уважен.

            Съдът приема, че настъпилата фактическа раздяла е  довела до изпразване на брачната връзка от съдържанието, което изискват законът и моралът. Между съпрузите липсва уважение, доверие, предвид настъпилото между тях отчуждение. Така бракът е опразнен от онова съдържание, което влага в него закона и морала. Това  довежда до разкъсване на семейната общност, като брачната връзка съществува само формално. Това състояние на отношенията между съпрузите обективно не може да се преодолее. Като безспорно обстоятелство по делото се установи, че съпрузите не живеят заедно(от м.октомври.2012г.). Всеки от двамата съпрузи е започнал да урежда живота си по свой независим от другия начин.  Всичко това, съдът приема като индиция за безпредметността на бъдещото съществуване на брака.  Ето защо съдът намира, че  следва да прекрати брака на страните с развод по реда на  чл.49 ал.1 от СК, поради настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брачната връзка. С оглед разпоредбата на чл.49 ал.3 от СК и обстоятелството, че никой от двамата съпрузи не е поискал съдът не следва да изследва вината за разстройството на брака.

             Предвид изхода на делото, съдът дължи и произнасяне и по реда на чл.59 от СК за предоставяне упражняването на родителските права върху роденото от брака дете В.С. Г. с ЕГН**********. Установено бе, че детето живее  с бащата в жилището  в гр.Г.О. ул…. На следващо място по делото не се ангажираха доказателства бащата да не притежава необходимите качества и морал за да не е в състояние да възпитава детето Виктория. Доказателствата по делото налагат в съда убеждението, че упражняването на родителските права следва да бъде възложено на бащата. Предоставяне упражняването на родителските права следва да бъде и съобразено с установяване на обстоятелствата, имащи отношение към възможностите на родителите да осигурят най-благоприятни условия за отглеждане и възпитание на детето, отчитайки  възраст, условия на живот и създадена среда. Обстоятелството, че за детето В.С. Г. основни грижи полага нейният баща, предопределят извода, че в негов интерес е упражняването на  родителските права  да бъдат предоставени на бащата С.М.Г..

            На следващо място, настоящата инстанция следва да определи и режим на лични отношения между  майката и детето. Това се налага с оглед необходимостта всяко дете да общува с родителя си, предвид правилното формиране и изграждане на същото като личност, като режимът на лични контакти следва да се съобрази и с възрастта на детето. По закон режимът следва да бъде строго  фиксиран с оглед осъществяване на родителските права на другия родител настоящата като  инстанция  следва да определи режим на лични контакти  на майката Й.Х.Г. с детето В.С. Г.,  съответно: всяка първа и трета събота  и неделя от месеца от 09h00min. в събота до 20h00min. в неделя, както и  30дни през лятото, когато бащата С.М.Г. не е в платен годишен отпуск.

            Съобразно разпоредбата на чл.59 ал.5 ввр. ал.1 от СК, съдът следва да определи и размера на дължимата издръжка. Възрастта на детето В.С. Г.  – 17г.9м. Според трайната съдебна практика двамата родители дължат издръжка в полза на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда детето/т.5 от ППВС№5/1970г./. При определяне размера на дължимата издръжка следва да се имат предвид възможностите на дължащия издръжката и следва да се съобразяват нуждите на децата с оглед на правилното им отглеждане, възпитание и хармонично развитие, както тези нужди биха били задоволени, ако родителите живеят заедно. По-големите материални възможности на родителите съставляват основание за присъждане на по-големи по размер издръжки/т.1 от ППВС№5/1981г./. Дължащият издръжката обаче по принцип не би могъл успешно да се позове на безработица, при положение, че е трудоспособен и следователно би трябвало да е в състояние да реализира определен месечен доход, от който да заделя част за плащане на издръжката/т.11 и т.12 от от ППВС№5/1970г./. Съдът намира, същият за основателен съответно в размер на 90.00лв.  месечно. Въпреки, че същият размер издръжка не би могъл да задоволи нуждите на детето, то той е съобразен, както с общата разпоредба на чл.142 ал.1 от СК ввр. чл.1 от ПМС№1/10.01.2009г. за определяне нов размер на минималната работна заплата за страната, като минималната издръжка да е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата, така също и с липса на данни за декларираните доходи на майката. Изложените  съображения мотивират съда да определи размера на дължимата издръжка, като осъди Й.Х.Г. да заплаща на В.С. Г., действуваща лично и със съгласието на своя баща и законен представител С.М.Г., месечна издръжка в размер на 90.00лв., считано от 19.09.2013г./датата на завеждане на исковата молба/ до настъпване  на законни причини за изменяването или прекратяването и. 

            Според §1 от ДР на СК семейно е жилището, обитаваното от двамата съпрузи и техните ненавършили пълнолетие деца, т. е. ирелевантно е обстоятелството относно принадлежността на правото на собственост. Тук намира приложение и  Постановление №12/28.11.1971г. на  Пленума на ВС.  При преценката на кого от съпрузите да бъде предоставено ползването на семейното жилище, когато съпрузите са съсобственици или имат общо право на ползване върху семейното жилище, съдът изследва жилищната нужда на съпрузите(чл.56 ал.1 от СК), интересите на ненавършилите пълнолетие деца, вината, здравословното състояние и други обстоятелства(чл.56 ал.5 от СК). Ако семейното жилище е собственост на единия съпруг, съдът може да предостави ползването на другия съпруг, комуто е предоставено упражняването на родителските права(чл.56 ал.2 от СК). Съдът може да предостави ползването на семейното жилище за срок до една година на съпруга, упражняващ родителските права и в случаите, когато жилището е собственост на близки на другия съпруг при хипотезата на чл.56 ал.3 от СК. Понеже в СК липсват конкретни разпоредби относно предоставяне ползването на семейното жилище, когато същото е собственост на трети лица(не са налице предпоставките на чл.56 ал.2, ал.3, ал.5 от СК, както е и конкретният случай), то следва да се приложи общото правило на чл.56 ал.1 от СК. Не се спори, че семейното жилище  се ползва от ответницата. Разпоредбата на чл.56 ал.1 изр.1 от СК повелява, че съдът предоставя ползването на семейното жилище на единия съпруг, ако той е поискал това и има жилищна нужда. Следователно, на първо място е необходимо да е предявен иск за ползване на семейното жилище съобразно чл.322 ал.2 ГПК, като след това съдът изследва въпроса за жилищната нужда на предявилия иска съпруг. Ако жилищната нужда бъде доказана, съдът предоставя ползването на този съпруг. Неслучайно законодателят използва термина „предоставя”, за да се подчертае, че решаването на въпроса за семейното жилище по исков ред е в изключителните правомощия на съда като орган на държавна власт. Семейното жилище обхваща съвкупността от жилищни и сервизни помещения, предназначени да задоволяват битовите нужди на цялото семейство - съпрузите, децата и пълнолетните членове на семейството. Съобразено с жилищната нужда и с обстоятелството, че  родителските права по отношение на детето В.С. Г. са предоставени на бащата С.М.Г., то семейното жилище, находящо се в гр.Л. ул…, следва да се предостави за ползване на С.М.Г.

            Според разпоредбата на чл.53 от СК съгласието на съпруга не е необходимо, за да може другият съпруг да продължи да носи фамилното му име след развода. Цитираната норма следва да се тълкува в смисъл, че ако съпругът, приел името на другия съпруг при сключване на брака, не заяви желание за възстановяване на предбрачното си фамилно име, той запазва брачното си фамилно име / Решение №245/17.05.2012г. по гр.дело№1058/2011г. - IVг.о. ВКС;  Определение №172/15.02.2012г. по гр.дело №1058/2011г. - IVг.о. ВКС/. По действащия СК е отпаднала възможността при изменение на обстоятелствата съпругът-титуляр на фамилията да поиска преустановяване на използването на фамилното име,като остава общата възможност за промяна на името по ЗГР, но само по инициатива на съпруга, който е запазил брачното си фамилно име. В настоящия случай съпругата, която при сключването на брака е приела фамилното име на своя съпруг, не е заявила желание за възстановяване на предбрачното си фамилно име, поради и което същата следва да запази това име. Въпреки липса на изявление от страна на ответницата по въпроса, съгласно чл.326 от ГПК съдът е служебно задължен да се произнесе по въпроса за фамилното име, поради което следва да бъде постановено запазване на фамилното име на съпругата, прието след сключване на брака.

           Съдът определя окончателната ДТ по  допускането на развода по  т.6.2 по Тарифа за ЗДТССГПК в размер на 30.00лв., която следва да се заплати поравно от страните(по 15.00лв.), както и 5.00лв. за служебно издаване на изпълнителен лист. Й.Х.Г. следва да бъде осъдена да заплати по сметката на Горнооряховския районен съд и сумата 36.00лв., представляваща ДТ върху определения размер издръжка по  ЗДТССГПК, както и 5.00лв. за служебно издаване на изпълнителен лист(таксата е съобразена с обстоятелството, че през 2014г. детето навършва пълнолетие).

           Съгласно чл.329 ал.1 от ГПК съдебните разноски по брачните дела се възлагат върху виновния или недобросъвестния съпруг, като при хипотеза на липса на вина или недобросъвестност или когато и двамата съпрузи са виновни или недобросъвестни, разноските остават в тежест на всеки от тях, както са ги направили, както е и конкретния случай.

На основание чл.242 ал.1 от ГПК, съдът следва да допусне предварително изпълнение на решението в частта, относно присъдената издръжка.

            Водим от изложените съображения  и на основание чл.258 и сл. от ГПК, чл.7 ал.2 от ГПК, съдът

Р    Е    Ш    И :

            ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД сключения на …. с Акт№…. на Общ.Л., граждански брак  между С. М. Г. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: гр.Л. ул…, и  Й.Х. Г. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: гр.Л. ул…, ПОРАДИ НАСТЪПИЛОТО ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЙСТВО НА БРАКА по реда на чл.49 ал.1 от СК.

            ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права спрямо роденото от брака дете В. С. Г.с ЕГН**********,  на бащата С.М. Г. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: гр.Л. ул….

            Определя на Й. Х. Г. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: гр.Л. ул…, режим на лични контакти и отношения  с детето В. С.Г. с ЕГН**********, както следва: всяка първа и трета събота  и неделя от месеца от 09h00min. в събота до 20h00min. в неделя, както и  30дни през лятото, когато бащата С.М. Г. не е в платен годишен отпуск.

            ОСЪЖДА Й. Х. Г.с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: гр.Л. ул…, ДА ЗАПЛАЩА на В. С. Г. с ЕГН**********, действуваща лично и със съгласието на своя баща и законен представител С. М. Г. с ЕГН**********, - двамата от  гр.Л. ул…, месечна издръжка  в размер на 90.00лв./деветдесет лева/, считано от  датата на завеждане на исковата молба – 19.09.2013г. до настъпването на законни  обстоятелства за изменяването или прекратяването и. 

            Предоставя ползването на семейното жилище, находящо се в гр.Л. ул… на С.М. Г.с ЕГН**********.

ПОСТАНОВЯВА Й. Х.Г. да носи след  прекратяване на брака  брачното си  фамилно  име Г..            

             ОСЪЖДА С.М.Г.с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: гр.Л. ул…, да заплати в полза на ГОРНООРЯХОВСКИЯ РАЙОНЕН СЪД сумата 15.00лв./петнадесет лева/, представляваща окончателна ДТ по  допускането на развода по  т.6.2 по Тарифа за ЗДТССГПК, както и 5.00лв./пет лева/ за служебно издаване на изпълнителен лист.

            ОСЪЖДА Й.Х.Г. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: гр.Л. ул….., да заплати в полза на ГОРНООРЯХОВСКИЯ РАЙОНЕН СЪД сумата 15.00лв./петнадесет лева/, представляваща окончателна ДТ по  допускането на развода по  т.6.2 по Тарифа за ЗДТССГПК, сумата 36.00лв./тридесет и шест лева/, представляваща ДТ върху размера на определените  издръжки по Тарифа за ЗДТССГПК,  както и 5.00лв./пет лева/ за служебно издаване на изпълнителен лист.

 

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта, относно присъдената издръжка.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен  срок, считано от датата на получаване на съобщението, че е изготвено и обявено.

             Препис от решението да се изпрати на страните

                                                                                

                                                                                            Районен съдия: