Решение по дело №2316/2019 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 2225
Дата: 5 ноември 2019 г. (в сила от 26 ноември 2019 г.)
Съдия: Янко Ангелов Ангелов
Дело: 20197180702316
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 2 август 2019 г.

Съдържание на акта

                                                      

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 2225

 

гр. Пловдив, 05.11.2019 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Десети състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и деветнадесета година  в състав:                                           

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ

при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА, като разгледа докладваното от  съдията  Янко Ангелов  административно дело № 2316 по описа за 2019  година и взе предвид следното:

 

Делото е образувано по жалбата на „Т. - 91“ ЕООД, с ЕИК *********, против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-391-023770 от 03.07.2019 г. на Началник  отдел  „Оперативни дейности“ Пловдив при ЦУ  на НАП – запечатване на търговски обект – автомивка на самообслужване състояща се от четири броя клетки и прахосмукачка, находяща се в град Асеновград, местност „Кацаря“ и забрана за достъп до него за срок от 2 дни.

Според дружеството-жалбоподател заповедта е незаконосъобразна поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалния закон, при липса на изложени мотиви. Иска се отмяна на оспорената заповед и присъждане на разноските.

В съдебно заседание -  „Т. - 91“ ЕООД, чрез пълномощник адв. П. поддържа жалбата, претендира разноски.

Ответникът чрез процесуалния си представител юрк.С. моли да се отхвърли жалбата като неоснователна и да се потвърди заповедта като правилна и законосъобразна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд Пловдив в настоящия си състав намира, че жалбата е подадена от лице с правен интерес, адресат на оспорената заповед, чиито права са неблагоприятно засегнати от тази заповед, и в 14-дневния преклузивен срок от нейното съобщаване, извършено на 17.07.2019 г.

Жалбата е против заповед за налагане на принудителна обезпечителна мярка запечатване на обект, която съгласно нормата на чл.186, ал.4 ЗЗДС подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Жалбата е допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна поради следните съображения:

От представената административна преписка се установява, че е извършена оперативна проверка на 20.06.2019 г. на търговски обект по смисъла на пар. 1, т.41 от ДР на ЗДДС – автомивка на самообслужване състояща се от четири броя клетки и прахосмукачка, находяща се в град Асеновград, местност „Кацаря“, стопанисван от „Т. - 91“ ЕООД, за която е съставен протокол за извършена проверка серия АА № 0023770 от 20.06.2019 г.

Констатирано е, че от страна на дружеството не е въведено в обекта фискално устройство с възможност да издава фискална касова бележка на хартиен носител, като това обстоятелство е установено и чрез контролна покупка на услуга – измиване на автомобил, за която не е издаден хартиен касов бон.

От мотивната част на оспорената заповед се установява, че в автоматите за самообслужване са въведени в експлоатация други устройства ФувасЕлтрейд“ с посочени идентификационни номера, които нямат възможност за отпечатване на фискална касова бележка на хартиен носител.

Тези устройства са такива по смисъла на чл.2, ал.2, т.5 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, при които фискалният бон регистриращ продажбата се визуализира само на дисплей, без да се издава на хартиен документ. На 17.07.2019 г. на дружеството е съставен акт за установяване на административно нарушение № F500586 за констатирано нарушение на чл. 3, ал. 9 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл. 118, ал. 4, т. 1 ЗДДС. При така установените факти съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна и не са налице основания за нейната отмяна. Заповедта за налагане на ПАМ е издадена, предвид установеното нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС вр. чл. 3, ал. 9 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, от страна на „Т. - 91“ ЕООД, за което е съставен Протокол за извършена проверка № 0023770/20.06.2019 г., на основание чл. 110, ал. 4, вр. чл. 50, ал. 1 от ДОПК.

В съдебното производство протоколът не е оспорен по реда на чл. 193, ал. 3 ГПК. Протоколът е официален свидетелстващ документ, съставен по установения ред и форма от органите по приходите в кръга на правомощията им и е годно доказателствено средство за извършените от органите по приходите действия и за установените факти и обстоятелства, съгласно чл. 50, ал. 1 от ДОПК. В заповедта за налагане на ПАМ са посочени фактическите и правни основания за издаването й. Посочено е, че е установено нарушение на реда за отчитане на продажбите в търговските обекти, за което нарушение се налага ПАМ. Дружеството не е издало фискална касова бележка, поради което е нарушен чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС и е издадена процесната заповед. В заповедта се съдържат и мотиви защо срокът за налагане на мярката е 2 - дневен – продължителността на срока е определена с оглед начина и вида на организиране на отчетността и продължителността на извършване на търговска дейност на дружеството.

Констатираните факти мотивирали контролните органи да приемат, че е нарушен чл.3, ал.9 от Наредба № Н-18 / 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършван продажби чрез електронен магазин, издадена от МФ, във вр . с чл.118 ал.4 т.4 ЗДДС. Установено е, че дружеството извършва продажби на услуги чрез автомат на самообслужване,  регистрира и отчита продажбите чрез ФУ по чл.2 ал.2 т.1 или 2 от наредбата, което се вгражда в автомата, но не издава фискална касова бележка на хартиен носител. „Т. - 91“ ЕООД не е спазило реда за издаване на съответен документ за продажба.  За издаването на индивидуалния административен акт по чл. 186 ал. 1 ЗДДС е достатъчно да е установено, че е налице неспазване на предвидения в закона ред за отчитане на продажбите в търговските обекти. Заплащането на имуществената санкция води до прекратяване изпълнението/действието на ПАМ, но няма отношение към законосъобразността на заповедта за налагането на ПАМ, тъй като основанието за налагането на ПАМ е самото нарушение, а изпълнението на наложената имуществена санкция не води до отпадане на нарушението. Текстът на чл. 186 ал. 1 ЗДДС изрично сочи, че ПАМ се прилага независимо от имуществените санкции. Материално-правната разпоредба на чл. 186 ал.1 от ЗДДС не изисква като предпоставка за прилагането си да е налице стабилизиран правораздавателен акт, установяващ административно нарушение, обективният състав на което да се вписва в нейната хипотеза.  Според чл.3 ал.9 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин : „Лице, което извършва продажби на услуги чрез автомат на самообслужване, с изключение на услугите с развлекателен характер, е длъжно да регистрира и отчита всяка продажба чрез фискално устройство по чл. 2, ал. 2, т. 1 или 2, което се вгражда в автомата, и се издава фискална касова бележка на хартиен носител.“.

Няма спор относно факта на извършвани от жалбоподателя услуги чрез автомат за самообслужване, които услуги не попадат в обхвата на изключението – с развлекателен характер, при което е налице неизпълнение на задължението за регистриране и отчитане на всяка продажба чрез фискално устройство по чл. 2, ал. 2, т. 1 или 2, което се вгражда в автомата, и се издава фискална касова бележка на хартиен носител. Издаването на фискална касова бележка е задължение на работещите в търговските обекти съгласно Наредба № Н-18/13.12.206г., разпоредено в случая с на чл. 3, ал.9 от цитираната Наредба. Касае се за нормативно задължение на работещите търговски обекти, какъвто е бил към момента на проверката и обектът – автомивка на самообслужване.

 Защита интересите на фиска с основание е обвързан с фискалната политика на държавата, тъй като неизпълнението на задължението за регистриране и отчитане на извършената продажба в търговския обект чрез издаване на фискална касова бележка на хартиен носител във вр. с изискването на чл.3 ал.9 от Наредба № Н-18/2006г. препятства контролната дейност на НАП, а от друга страна – се създават предпоставки за некоректна търговия. Установените факти разкриват начин на организиране на отчетност, който обосновава тезата на административния орган, тъй като независимо, че търговецът е запознат с упражнявания вид дейност, е извършил нарушение. Налагането на ПАМ има преустановителен и превантивен характер и цел, като отлагането й във времето би попречило за постигане на тези цели. В този см., охраняването на значими обществени отношения обосновава наличието на хипотеза на защита на важен държавен интерес, изразяваща се в гарантиране и осигуряване на постъпленията в бюджета чрез спазване на установения ред за регистрация и отчетност на продажби.

От събраните доказателства се установява, че е постигната  целта на издадената ПАМ, а при определяне на срока е съобразен принципът на съразмерност. Срокът на наложената ПАМ е съобразен с целевата превенция за преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта, както и необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане дейността на търговеца.

Целта на всяка, включително и на настоящата, принудителна административна мярка винаги е да се предотвратят и преустановят административните нарушения, както и да се предотвратят и преустановят вредните последици от тях, чрез коригиране на поведението на задължените лица и мотивирането им да спазват нормативно разписаното поведение.

Предвид всичко изложено съдът намира, че жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на делото и направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение същото като основателно следва да бъде уважено и да бъде осъдено дружеството да заплати на ТД Пловдив на НАП сумата 100 лева на основание чл.143, ал.4 АПК и чл.78, ал.8 ГПК, във връзка с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Затова и на основание чл.172, ал.2 и чл.143, ал.1 АПК Административен съд Пловдив, десети  състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ  жалбата на „Т. - 91“ ЕООД, с ЕИК *********, против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-391-023770 от 03.07.2019 г. на Началник  отдел  „Оперативни дейности“ Пловдив при ЦУ  на НАП – запечатване на търговски обект – автомивка на самообслужване състояща се от четири броя клетки и прахосмукачка, находяща се в град Асеновград, местност „Кацаря“ и забрана за достъп до него за срок от 2 дни.

ОСЪЖДА  „Т. - 91“ ЕООД, с ЕИК *********, да заплати на Националната агенция по приходите, сумата от 100 (сто) лева за  юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, пред Върховния административен съд на Република България, в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

 

                        АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: