Р Е Ш Е Н И Е
№ 2225
гр. Пловдив, 05.11.2019 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, Десети състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ
при секретаря ПОЛИНА
ЦВЕТКОВА, като разгледа докладваното от
съдията Янко Ангелов административно дело № 2316 по описа за 2019 година и взе предвид следното:
Делото е образувано по жалбата
на „Т. - 91“ ЕООД, с ЕИК *********, против Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № ФК-391-023770 от 03.07.2019
г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив при ЦУ на НАП – запечатване на търговски обект –
автомивка на самообслужване състояща се от четири броя клетки и прахосмукачка, находяща се в град Асеновград, местност „Кацаря“ и забрана
за достъп до него за срок от 2 дни.
Според дружеството-жалбоподател заповедта
е незаконосъобразна поради нарушение на материалния закон и съществено
нарушение на процесуалния закон, при липса на изложени мотиви. Иска се отмяна
на оспорената заповед и присъждане на разноските.
В съдебно заседание - „Т. - 91“ ЕООД, чрез пълномощник адв. П. поддържа жалбата, претендира разноски.
Ответникът чрез процесуалния си
представител юрк.С. моли да се отхвърли жалбата като
неоснователна и да се потвърди заповедта като правилна и законосъобразна.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд Пловдив в настоящия си
състав намира, че жалбата е подадена от лице с правен интерес, адресат на
оспорената заповед, чиито права са неблагоприятно засегнати от тази заповед, и
в 14-дневния преклузивен срок от нейното съобщаване,
извършено на 17.07.2019 г.
Жалбата е против заповед за налагане на
принудителна обезпечителна мярка запечатване на обект, която съгласно нормата
на чл.186, ал.4 ЗЗДС подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Жалбата е допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна поради
следните съображения:
От представената административна преписка
се установява, че е извършена оперативна проверка на 20.06.2019 г. на търговски
обект по смисъла на пар. 1, т.41 от ДР на ЗДДС – автомивка
на самообслужване състояща се от четири броя клетки и прахосмукачка, находяща се в град Асеновград, местност „Кацаря“,
стопанисван от „Т. - 91“ ЕООД, за която е съставен протокол за извършена
проверка серия АА № 0023770 от 20.06.2019 г.
Констатирано е, че от страна на дружеството
не е въведено в обекта фискално устройство с възможност да издава фискална
касова бележка на хартиен носител, като това обстоятелство е установено и чрез
контролна покупка на услуга – измиване на автомобил, за която не е издаден
хартиен касов бон.
От мотивната
част на оспорената заповед се установява, че в автоматите за самообслужване са въведени
в експлоатация други устройства Фувас „Елтрейд“ с посочени идентификационни номера, които нямат
възможност за отпечатване на фискална касова бележка на хартиен носител.
Тези устройства са такива по смисъла на
чл.2, ал.2, т.5 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, при които фискалният
бон регистриращ продажбата се визуализира само на дисплей, без да се издава на
хартиен документ. На 17.07.2019 г. на дружеството е съставен акт за
установяване на административно нарушение № F500586 за констатирано нарушение на чл. 3,
ал. 9 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл.
118, ал. 4, т. 1 ЗДДС. При така установените факти съдът намира, че
оспорената заповед е законосъобразна и не са налице основания за нейната
отмяна. Заповедта за налагане на ПАМ е издадена, предвид установеното нарушение
на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС вр. чл. 3, ал. 9 от Наредба
Н-18/13.12.2006 г. на МФ, от страна на „Т. - 91“ ЕООД, за което е съставен
Протокол за извършена проверка № 0023770/20.06.2019 г., на основание чл. 110,
ал. 4, вр. чл. 50, ал. 1 от ДОПК.
В съдебното производство протоколът не е
оспорен по реда на чл. 193, ал. 3 ГПК. Протоколът е официален свидетелстващ
документ, съставен по установения ред и форма от органите по приходите в кръга
на правомощията им и е годно доказателствено средство за извършените от
органите по приходите действия и за установените факти и обстоятелства,
съгласно чл. 50, ал. 1 от ДОПК. В заповедта за налагане на ПАМ са посочени
фактическите и правни основания за издаването й. Посочено е, че е установено
нарушение на реда за отчитане на продажбите в търговските обекти, за което
нарушение се налага ПАМ. Дружеството не е издало фискална касова бележка,
поради което е нарушен чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 186, ал. 1, т.
1, б. "а" от ЗДДС и е издадена процесната
заповед. В заповедта се съдържат и мотиви защо срокът за налагане на мярката е 2
- дневен – продължителността на срока е определена с оглед начина и вида на
организиране на отчетността и продължителността на извършване на търговска
дейност на дружеството.
Констатираните факти
мотивирали контролните органи да приемат, че е нарушен чл.3, ал.9 от Наредба №
Н-18 / 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им
и изискванията към лицата, които извършван продажби чрез електронен магазин,
издадена от МФ, във вр . с чл.118 ал.4 т.4 ЗДДС.
Установено е, че дружеството извършва продажби на услуги чрез автомат на
самообслужване, регистрира и отчита
продажбите чрез ФУ по чл.2 ал.2 т.1 или 2 от наредбата, което се вгражда в
автомата, но не издава фискална касова бележка на хартиен носител. „Т. - 91“
ЕООД не е спазило реда за издаване на съответен документ за продажба. За издаването на индивидуалния административен
акт по чл. 186 ал. 1 ЗДДС е достатъчно да е установено, че е налице неспазване
на предвидения в закона ред за отчитане на продажбите в търговските обекти.
Заплащането на имуществената санкция води до прекратяване изпълнението/действието
на ПАМ, но няма отношение към законосъобразността на заповедта за налагането на
ПАМ, тъй като основанието за налагането на ПАМ е самото нарушение, а
изпълнението на наложената имуществена санкция не води до отпадане на
нарушението. Текстът на чл. 186 ал. 1 ЗДДС изрично сочи, че ПАМ се прилага
независимо от имуществените санкции. Материално-правната разпоредба на чл. 186
ал.1 от ЗДДС не изисква като предпоставка за прилагането си да е налице
стабилизиран правораздавателен акт, установяващ административно нарушение,
обективният състав на което да се вписва в нейната хипотеза. Според чл.3 ал.9 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите
в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин :
„Лице, което извършва продажби на услуги чрез автомат на самообслужване, с
изключение на услугите с развлекателен характер, е длъжно да регистрира и
отчита всяка продажба чрез фискално устройство по чл. 2, ал. 2, т. 1 или 2,
което се вгражда в автомата, и се издава фискална касова бележка на хартиен
носител.“.
Няма спор относно факта
на извършвани от жалбоподателя услуги чрез автомат за самообслужване, които
услуги не попадат в обхвата на изключението – с развлекателен характер, при
което е налице неизпълнение на задължението за регистриране и отчитане на всяка
продажба чрез фискално устройство по чл. 2, ал. 2, т. 1 или 2, което се вгражда
в автомата, и се издава фискална касова бележка на хартиен носител. Издаването
на фискална касова бележка е задължение на работещите в търговските обекти
съгласно Наредба № Н-18/13.12.206г., разпоредено в
случая с на чл. 3, ал.9 от цитираната Наредба. Касае се за нормативно задължение
на работещите търговски обекти, какъвто е бил към момента на проверката и
обектът – автомивка на самообслужване.
Защита интересите на фиска
с основание е обвързан с фискалната политика на държавата, тъй като
неизпълнението на задължението за регистриране и отчитане на извършената
продажба в търговския обект чрез издаване на фискална касова бележка на хартиен
носител във вр. с изискването на чл.3 ал.9 от Наредба
№ Н-18/2006г. препятства контролната дейност на НАП, а от друга страна – се
създават предпоставки за некоректна търговия. Установените факти разкриват
начин на организиране на отчетност, който обосновава тезата на административния
орган, тъй като независимо, че търговецът е запознат с упражнявания вид
дейност, е извършил нарушение. Налагането на ПАМ има преустановителен
и превантивен характер и цел, като отлагането й във времето би попречило за
постигане на тези цели. В този см., охраняването на значими обществени
отношения обосновава наличието на хипотеза на защита на важен държавен интерес,
изразяваща се в гарантиране и осигуряване на постъпленията в бюджета чрез
спазване на установения ред за регистрация и отчетност на продажби.
От събраните доказателства се установява,
че е постигната целта на издадената ПАМ,
а при определяне на срока е съобразен принципът на съразмерност. Срокът на
наложената ПАМ е съобразен с целевата превенция за преустановяване на
незаконосъобразните практики в обекта, както и необходимото време за създаване
на нормална организация за отчитане дейността на търговеца.
Целта на всяка, включително и на
настоящата, принудителна административна мярка винаги е да се предотвратят и
преустановят административните нарушения, както и да се предотвратят и
преустановят вредните последици от тях, чрез коригиране на поведението на задължените
лица и мотивирането им да спазват нормативно разписаното поведение.
Предвид всичко изложено съдът намира, че
жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на делото и направеното
искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение същото като основателно
следва да бъде уважено и да бъде осъдено дружеството да заплати на ТД Пловдив
на НАП сумата 100 лева на основание чл.143, ал.4 АПК и чл.78, ал.8 ГПК, във
връзка с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Затова и на основание чл.172, ал.2 и
чл.143, ал.1 АПК Административен съд Пловдив, десети състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Т. - 91“ ЕООД, с ЕИК *********, против
Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-391-023770 от
03.07.2019 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив при ЦУ на НАП – запечатване на търговски обект –
автомивка на самообслужване състояща се от четири броя клетки и прахосмукачка, находяща се в град Асеновград, местност „Кацаря“ и забрана
за достъп до него за срок от 2 дни.
ОСЪЖДА „Т. - 91“ ЕООД, с ЕИК *********, да заплати на
Националната агенция по приходите, сумата от 100 (сто) лева за юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, пред Върховния
административен съд на Република България, в четиринадесет дневен срок от
съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: