Р Е Ш Е Н И Е
№ 122
гр.Плевен, 10 март 2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Плевен, втори състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и първи февруари две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Господинов
при
секретаря Бранимира Монова, като разгледа докладваното от съдия Господинов административно дело № 1032 по описа
за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.118, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
Делото е образувано по жалба
на Г.И.Д. ***, ЕГН **********,
против решение № 2153-03-158/11.11.2022 г. на директора на ТП-Варна на НОИ.
Сочи, че с решение №
2153-03-158/11.11.2022 г. на упълномощения от директора на ТП-Варна на НОИ са
отхвърлени три броя нейни жалби с вх. № 1012-03-537 от 11.10.2022 г. срещу Разпореждане
№ О-03-999-00-**********/19.09.2022 г., Разпореждане № О-03-999-00-**********/19.09.2022
г. и Разпореждане № О-03-999-00-**********/19.09.2022 г., и трите на
ръководител по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП-Варна на НОИ, с
които на основание чл.40, ал.3 от КСО и чл.47, ал.1 от НПОПДОО и е отказано
изплащане на ПО по съответните болнични листове.
В жалбата се излагат доводи, че
оспореното решение е нищожно, а алтернативно се твърди, че е незаконосъобразно
- издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, противоречие
с материалния закон и при несъответствие с целта на закона. Твърди се, че
същото е издадено е от лице, различно от директора на ТП-Варна на НОИ и не са
налице доказателства да е издадено при условията на заместване, поради което е
постановено от некомпетентен орган.
Жалбоподателят оспорва
констатациите, изложени в констативен протокол № КП-5- 03-01184943/23.08.2022
г. и твърди, че е налице реално е осъществяване на трудова дейност от датата на
назначението до издаване на първия болничен лист. Наред с товаа се сочи, че освен
проверката, извършена от ТП-Варна на НОИ във връзка с отказа за изплащане на
парично обезщетение, от страна на НАП ТД-Варна е извършена проверка за спазване на
осигурителното законодателство, при която е издаден Протокол № П-03000322141178-073-001/11.11.2022
г. С него е установено следното: работодателят „Храна от село“ ООД през 2021 г.
е организирал и водил текущо счетоводно отчитане в съответствие с изискванията
на ЗСч и счетоводните стандарти и утвърден от ръководството индивидуален
сметкоплан. Дружеството работодател е начислявало работни заплати, като е
спазен принципа за текущото начисляване на РЗ, съгласно чл.4, ал.10 от ЗСч. При
извършената насрещна проверка № П-04001522145038-141-001 по отношение на
жалбоподателката е установено, че за времето, през което е работила в
проверяваното дружество е извършвала дейност в дистанционна среда. Ежедневните
и трудовите и задължения са били свързани с издаването на фактури към клиенти
на фирмата чрез електронна платформа. В резултат на извършените насрещни
проверки от страна на НАП не са констатирани несъответствия между
предоставените документи от задължените лица, свързани с работно време и
действително заплащане на труда, предоставените документи от дружеството и
данните от информационната система на НАП. От извършената проверка на трудови
договори, включително и нейния, установеното работно време и документално
отчетеното, действителното заплащане на положения труд от работниците не се е
установило неспазване на осигурителното законодателство.
В заключение в жалбата се излагат
твърдения за наличие на съществено нарушаване на административнопроизводствените
правила и неправилни изводи от страна на АО, които не съответстват на
доказателствата, поради което като краен резултат е постановено
незаконосъобразно решение.
В заключение е направено искане
да бъде отменено оспореното решение като незаконосъобразно. Претендира се присъждане
на разноски.
Първоначално по жалбата е било образувано адв. дело №
2860/2022 г. по описа на Административен съд - Варна, към което е приобщена
административната преписка. С Определение № 3589/19.12.2022 г. /л.л.22,23 от
това дело/, същото е изпратено на настоящия съд по подсъдност и е образувано
настоящето съдебно производство.
Ответникът – директор на ТП на НОИ - Варна е подал писмен
отговор на жалбата, съгласно дадената му възможност с Определение №
32/04.01.2023 г. /л.4/. В същия, наименуван „становище“ /л.л.8-9/, чрез юрк.
Костадинова, се сочи, че жалбата е неоснователна. Твърди се, че жалбоподателката
не е осъществявала трудова дейност, като в представения протокол от НАП - Варна
не се установяват различни факти и обстоятелства. В заключение прави искане жалбата
да бъде отхвърлена като неоснователна, оспорва претендираните от жалбоподателя разноски
по основание и размер. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
В съдебно заседание жалбоподателят Г.И.Д. – редовно
призована, не се явява. Представлява се от адв. Р. И., която пледира да се
уважи депозираната жалба по аргументите, изложени в нея. Излага доводи, че
жалбоподателката като работник в съответната фирма е полагала труд дистанционно
в електронна среда, поради това, че била с малко дете. Освен това през ноември
2021 г. с оглед пандемичната обстановка всички са работели предимно с отдалечен
достъп. Сочи, че проверката, която е извършена от НАП – Варна във връзка с тези
обстоятелства, вкл. всички насрещни такива проверки и снети обяснения
установяват, че няма нарушение на трудовото и осигурителното законодателство.
Установеното в протокола от НОИ – Варна не отговаря на истината. Работодателят
е представил всички необходими документи, удостоверяващи, че жалбоподателката е
работела в електронна среда и с отдалечен достъп. Същите обстоятелства са
потвърдени от разпитаната в съдебно заседание свидетелка, непосредствен
очевидец на отношенията работник - работодател. Ако са констатирани или са
налице неизправности от гледна точка на документите, които работодателят е
изготвил във връзка с работата на Д., то тя не следва да носи тези негативни
последици. Адвокат И. в заключение прави искане да се приеме, че
жалбоподателката е полагала труд, още повече, че първите ѝ болнични след
ноември месец са били изплатени. Проблемът възниква едва през м.март 2022 г. Във
връзка с горното прави искане да бъде уважена подадената жалба и да се присъдят
разноски съобразно представеното адвокатско пълномощно.
Ответникът по жалбата – Директорът на ТП на НОИ – Варна,
редовно призован, не изпраща процесуален представител. В постъпило преди о.с.з.
писмено становище /л.л.16-17/, чрез юрк.Костадинова се иска да се даде ход на
делото, както и да се остави без уважение жалбата. Излагат се отново
съображенията, изложени в писмения отговор от ответника.
Административен съд - Плевен,
втори състав, като провери законосъобразността на оспорвания акт, съобрази
доводите на страните и представените доказателства, приема за установено
следното:
Предмет на делото е Решение № 2153-03-158/11.11.2022 г., издадено
от Директора на ТП на НОИ - Варна /л.л.1-3
от преписката/. Същото е постановено след подадени три
броя жалби с вх. № 1012-03-537 от 11.10.2022 г. от Д.. В решението са посочени
следните фактически констатации:
На Г.И.Д. са били
издадени болнични листове №№ Е2022 1023794, за периода от 12.03.2022 г. до
28.03.2022 г., Е2022 1023930, за периода от 29.03.2022 г. до 12.05.2022 г. и
Е2022 1290271, за периода от 29.04.2022 г. до 09.06.2022 г., за които в
Електронния регистър на болничните листове и решенията по обжалването им на
НОИ, са постъпили данни и съответно чрез нейния осигурител са подадени
удостоверения по образец, съгласно приложение № 9 към чл. 8, ал. 1 от НПОПДОО
за изплащане на ПО.
При преценка на
фактите и обстоятелствата, имащи значение за правото на лицето на ПО по
посочените болнични листове и извършени проверки в информационните масиви на
НАП, административният орган е счел за необходимо да бъде извършена проверка от
контролните органи на НОИ за установяване към деня на настъпване на
социалноосигурителния риск Г.Д. упражнявала ли е и къде трудова дейност при
цитирания осигурител, която да е основание за възникване на осигуряване по
смисъла на чл. 10 от КСО. С оглед горното производството по отпускане на ПО по
болнични листове №№ Е2022 1023794, Е2022 1023930 и Е2022 1290271 е спряно с три
отделни разпореждания.
Проверката на
контролните органи на НОИ е приключила с Констативен протокол №
КП-5-03-01184943/23.08.2022 г., с който е установено, че от „Храна от село“ ООД
- с. Неофит Рилски, общ. Ветрино, обл. Варненска ЕИК ********* е подадена
информация в Регистрите на НАП за сключен на 01.11.2021 г. трудов договор с Г.Д.,
на длъжност „фактурист”, с икономическа дейност на осигурителя „отглеждане на
лозови, овощни и други трайни насаждения” и работното място на лицето с. Неофит
Рилски, обл. Варненска. Търговското дружество има регистрирано фискално
устройство peг. № 4513025 - обект за ТД с плодове и зеленчуци; населено място с. Неофит
Рилски, общ. Ветрино, но няма регистрирани продажби от 01.01.2021 г. до
09.06.2022 г. От посоченото дружество не е подадена информация по реда чл. 52м,
ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. за извършващи продажби на стоки чрез електронен
магазин и то не фигурира в публичния списък на електронните магазини,
администриран от НАП. Има данни за доставени пратки с наложен платеж от
пощенски оператори/куриери за периода от 01.03.2021 г. (датата на регистрация
на дружеството) до 09.06.2022 г., в която „Храна от село“ ООД фигурира като
„изпращач”, но същото не е регистрирано като земеделски стопанин по Наредба №3
от 29.01.1999 г. От изисканите от дружеството и съответно представени документи
не се установяват факти и обстоятелства за реално осъществяван труд по
сключеното трудово правоотношение от жалбоподателката към момента на настъпване
на социалноосигурителния риск. Представената от осигурителя фактура е изготвена от
управителя на „Храна от село“ ООД - с. Неофит Рилски, общ. Ветрино, обл.
Варненска. Липсват данни за придобити квалификация и образование на
жалбоподателката, необходими за заемане на длъжността „фактурист“. Не са
представени документи доказващи изпълнението от лицето на основните му
задължения по подписаната от него длъжностна характеристика за длъжността, на
която е назначено по сключения трудов договор. Липсват и данни за
законоустановените условия за извършване на работа от разстояние. След
м.08.2021 г. няма данни за внесени осигурителни вноски.
С Разпореждания №
М-03-999-00-**********/19.09.2022 г., № Д-03-999- 00-**********/19.09.2022 г. и
№ Д-03-999-00-**********/19.09.2022 г. производството по отпускане на ПО по
болнични листове №№ Е2022 1023794, Е2022 1023930 и Е2022 1290271 е възобновено,
считано от 19.09.2022 г.
С обжалваните Разпореждане
№ О-03-999-00-**********/19.09.2022 г., Разпореждане № О-03-999-00-**********/19.09.2022
г. и Разпореждане № О-03-999-00-**********/19.09.2022 г. на лицето е отказано
изплащане на ПО, съответно по болничен лист № Е2022 1023794, за периода от
12.03.2022 г. до 28.03.2022 г., по болничен лист № Е2022 1023930, за периода от
29.03.2022 г. до 12.05.2022 г. и по болничен лист № Е2022 1290271, за периода
от 29.04.2022 г. до 09.06.2022 г., тъй като от извършената проверка от контролните
органи на НОИ по разходите на ДОО на осигурителя „Храна от село“ ООД ЕИК
*********, приключила с Констативен протокол № КП-5-03-01184943/23.08.2022 г.,
е установено, че към деня на настъпване на социалноосигурителния риск Г.И.Д. не
е упражнявала трудова дейност при цитирания осигурител, която да е основание за
възникване на осигуряване по смисъла на чл. 10 от КСО, съответно не е осигурено
лице по § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО.
Посочено е, че според
чл. 40, ал. 1 от КСО, осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат
право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради
временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца
осигурителен стаж като осигурени за този риск. А разпоредбата на чл. 48а от КСО
определя, че осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на
парично обезщетение за бременност и раждане вместо трудово възнаграждение, ако
имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск.
На основание чл. 10,
ал. 1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да
упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал 1 и за който са внесени или
дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
Разпоредбата на § 1,
ал. 1, т. 3 от ДР на КСО определя, че „осигурено лице“ по смисъла на част първа
на този кодекс е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на
задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими
осигурителни вноски.
Следователно
изискването на нормативните правила, според които едно лице се счита за
осигурено, е то реално да е започнало да извършва трудова дейност, т. е. не е
достатъчно само подаване на данни за сключен трудов договор и осигуряване в
Регистрите на НАП, а следва реално да е извършвана трудова дейност.
Осъществяването на трудова дейност е основна правопораждаща предпоставка за
възникване на основание за осигуряване по смисъла на чл. 10 от КСО. Поради
което, към деня на настъпване на социалноосигурителния риск няма основание за осигуряване
на Г.Д. по сключения между нея и „Храна от село“ ООД трудов договор.
Прието е, че Г.Д. не
е осъществявала трудова дейност по трудовото правоотношение при „Храна от село“
ООД ЕИК *********, съответно не е била осигурено лице по чл. 10 от КСО към
момента на настъпване на социалноосигурителните рискове по посочените болнични
листове. Поради което правилно й е отказано отпускане/изплащане на ПО по
болнични листове №№ Е2022 1023794, Е2022 1023930 и Е2022 1290271. Оставени са в
сила оспорените разпореждания, а жалбата е оставена без уважение.
Решението е подписано от За директор Т.Т..
По
делото са приобщени:
Постановените
разпореждания на ръководител по изплащане на обезщетенията и помощите /л.л.13-15
от преписката/, с цитираните по-горе номера, с които се отказва изплащане на
парично обезщетение. Същите са връчени на 29.09.2022 г. /обратна разписка на
л.19 от преписката/.
Жалби
на Д. срещу същите разпореждания до директора на ТП на НОИ, приети с вх.№ от
11.10.2022 г. /л.л.9-11 от преписката/.
Трудов
договор № 5/01.11.2021 г. /л.100 от преписката/, който е сключен между „Храна
от село“ ООД като работодател и Д. като работник, на длъжността „фактурист“,
която включва отговорности, изброени в длъжностна характеристика. Мястото на
работа е от разстояние – „извън помещенията на работодателя“, чрез използване
на интернет връзка от дома на служителя, при пълно работно време.
От
длъжностната ѝ характеристика /л.л.101-102 от преписката/ е видно, че
непосредствен ръководител е ръководителят на фирмата и счетоводителя, а основни
задължения са: оформя и издава документи, свързани с финансовата дейност;
обработва първични документи, за които пряко отговаря; изписване на стоките,
продадени на клиенти, разпечатване на складови разписки, обобщени складови
разписки и фактури; участва в комисии при извършване на инвентаризации или
проверки на материално отговорни лица; съставя копия на счетоводни справки и
документи, необходими на счетоводителя или за представяне на съответните
органи; изпълнява и други конкретно възложени задачи, свързани с длъжността;
От
справка за движение по банковата сметка на „Храна от село“ ООД за периода
01.11.2021 г. - 01.12.2021 г. /л.л.60-63 от преписката/ е видно, че за този
период по сметката са постъпвали средства само по наложени платежи - от „Спиди“
АД, както и сума по фактура №**********, общо в размер 2894,62 лева.
На
л.л.20-22 от преписката е приобщен цитираният в решението Констативен протокол
№ КП-5-03-01184943/23.08.2022 г., като цитираното в решението негово съдържание
е точно възпроизведено. Освен това, в протокола е отразено, че е извършена
проверка на място в с.Неофит Рилски на 29.06.2022 г., при която е установено,
че има оранжерии с посадени разсади от пипер, домати, патладжан и други
зеленчуци.
УАС на „Храна
от село“ ООД /л.39 от преписката/, със седалище с.Неофит Рилски, общ.Ветрино,
обл. Варна, като дружеството съществува от 01.03.2021 г.
Справка
от НОИ за декларираните и внесените в приходи суми относно дружеството
/л.л.40,41 от преписката/, като видно от същите, осигурителни вноски за наетите
лица са внасяни изцяло до 08.2021 г., частично за 09.2021 г., и след това не са
внасяни;
Писмо от
ТД на НАП /л.л.43-44 от преписката/, съгласно което дружеството има
регистрирано ФУ, за периода 01.01.2021 г. – 09.06.2022 г. няма регистрирани
продажби чрез него, не е подадена информация по реда на чл. 52м, ал. 1 от
Наредба № Н-18/2006 г. за извършващи продажби на стоки, чрез електронен магазин
и не фигурира в публичния списък на електронните магазини, администриран от
НАП, приложена е справка за доставени пратки с наложен платеж, в която
дружеството фигурира като изпращач - л.79 и сл. от преписката.
От
писмо на ОДЗ-Варна /л.67 от преписката/ е видно, че „Храна от село“ ООД не е регистрирано като
земеделски стопанин.
От
удостоверение за декларирани данни /л.70 от преписката/ е видно, че дружеството
не е декларирало пред община Ветрино данни в данъчни документи за недвижими
имоти и движимо имущество.
Дружеството
няма регистрация и не са заявявани и извършвани услуги от ОДБХ-Варна, видно от
писмото на л.72 от преписката.
От
справка от регистъра на трудовите договори /л.98 от преписката/ е видно, че към
29.06.2022 г. в дружеството има 4 наети лица, включително Д., и е отразен и
вече прекратен трудов договор на едно лице.
Управителят
на дружеството е дал обяснения /л.99 от преписката/, съгласно което основна
дейност на дружеството е производство на зеленчуци и плодове, произведената
продукция основано се изпраща чрез Спиди АД на клиентите чрез наложен платеж. Д.
фактурира продажбите към клиентите и следи документооборота.
Платежната
ведомост на л.110 от преписката, като видно от същата, начислените работни
заплати на наетите 5 лица в дружеството за ноември 2021 г. е 2455,23 лева.
Приобщен
е платежен фиш за месец ноември 2021 г. на Д. /л.112 от преписката/, като видно
от същия, през месеца е отработила 15 дни, за което е получила трудово
възнаграждение /след удръжки/ в размер на 394,45 лева.
Фактура
№**********/16.11.2021 г. /л.114 от преписката/, издадена от дружеството, която
е за стока „зеленчуци“, на стойност 255,79 лева, като съставил фактурата е
посочен управителят на дружеството Ивайло Кирилов Иванов.
Договор
№ 104923 от 20.07.2021 г. и анекс към него, сключени между дружеството и Спиди
АД /л.л.115-122 от преписката/, съгласно който на дружеството се предоставят пощенски
услуги, а сумите от наложените платежи се превеждат по банковата сметка на
дружеството.
Договор
за наем от 30.09.2021 г. /л.л.123-128 от преписката/, като видно от същия,
дружеството наема общо седем дворни места и поземлени имоти – земеделска земя в
землището на с.Неофит Рилски, срещу 1200 лева месечен наем.
Протокол № П-03000322141178-073-001/11.11.2022 г. на
НАП /л.л.9-21 от дело 2860/2022/, като видно от същия, счетоводството е водено
редовно. Към момента на проверката са назначени две лица на длъжност „работник
полевъден“ и „фактурист“ /Д./. Лицата, които са били и са на длъжност „работник
полевъден“ сочат, че извършваната от тях дейност е „грижа за зеленчуци, които
се отглеждат в оранжериите, садене, поливане, бране и обработка на почвата,
подготовка за засаждане на културите, отглеждане на разсади“. Направен е извод,
че за проверявания период 01.03.2021 г. - 30.09.2022 г. дружеството упражнява
независима икономическа дейност, извършва текущо счетоводно отчитане на
стопански операции в тази връзка и декларира данъчен финансов резултат за
същата дейност. Не се установи информация с данни за лица, които да са полагали
труд в проверяваното дружество без сключен трудов договор. От извършена
проверка на трудови договори, установеното работно време и документално
отчетеното, действителното заплащане на положения труд от работниците, не се
установи неспазване на осигурителното законодателство.
Заповед
№ 1016-40-205/24.02.2020 г. на управителя на НОИ /л.10/, съгласно която е
определен началник отдел „Краткосрочни плащания и контрол“ в ТП на НОИ Варна
Чавдар Стоянов Ченков да изпълнява правомощията на директора на ТП на НОИ Варна
при негово отсъствие, а когато едновременно директорът на ТП на НОИ и Ченков
отсъстват, същите права се определят на началника отдел „Административен“ Тодор
Тодоров.
Приобщена
е заповед за командировка на директора на ТП на НОИ Варна Дияна Агностева /л.л.11-12/,
като командировката е в периода
11.11.2022 г. - 12.11.2022 г., и заповед за отпуск на Ченков в периода
07-11.11.2022 г. /л.13/.
По
делото е разпитан един свидетел – М.Л.Ц., при режим на довеждане от
жалбоподателката. Сочи, че познава Г. от лятото на 2020 година, в момента е по
майчинство. Тя започнала работа /поне, което на св. е известно/ в началото на
ноември месец във варненска фирма. Работила е от в къщи, но след това е излязла
в болничен. Първите болнични ѝ са платени, но след това е започнала да
има проблеми с болничните, при което е направена проверка. Става въпрос за 2021
година. Нейният работодател се казва Ивайло, фирмата се занимава с домашни
продукти, отглеждане и продажба на домашни продукти. Нейната работа е била да
пише фактури и от там нататък доколкото св. е запозната има някакви фейсбук
групи, към които е качвала рекламни материали. Работела е от вкъщи, защото има
малко дете. Нейната дъщеря е на годините на дъщерята на св. и двете си играят,
когато св. е ходила у тях лично е виждала, тя да работи и е чувала, когато
шефът й се е обаждал по работни въпроси.
Решението е получено от Д.
на 17.11.2022 г. /обратна разписка на л.4 от преписката/, като жалбата е
подадена на 30.11.2022 г., видно от транспортния етикет.
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
С оглед на датата на
получаване на решението - 17.11.2022 г., съдът приема, че подадената на 30.11.2022
г. срещу него жалба е допустима като подадена в срок, от надлежна страна и при
наличие на правен интерес, поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата
е неоснователна.
Съгласно разпоредбата
на чл. 168 от АПК, във връзка с чл. 146 от АПК, при извършване на служебната проверка за
законосъобразност на оспорвания административен акт, съдът следва да провери
дали същият е издаден от компетентен орган, в законосъобразна форма, при
спазване на материалния и процесуалния закон и в съответствие с целта на закона.
По отношение компетентността
на органа, издал административния акт, предмет на настоящия съдебен контрол,
съдът приема следното:
Оспореното решение е издадено
от компетентен орган, съгласно чл. 117, ал. 1 от КСО
- заместващ директора на териториално
поделение на НОИ, който е оправомощен със Заповед № 1016-40-205/24.02.2020 г.
на управителя на НОИ. От представената от ответника Заповед за командировка е
видно, че директорът на ТП на НОИ е бил в командировка на датата на
постановяване на решението - 11.11.2022 г., а първото лице, което следва да го
замества – Чавдар Ченков, е било в годишен отпуск на същата дата. В този случай
второто лице, което следва да замества директора на ТП на НОИ, а именно
подписалият решението Тодор Тодоров, има правомощието да го замества на
11.11.2022 г., на която дата е постановено решението, с оглед което обжалвания
адм. акт е издаден законосъобразно при условията на заместване от заместващия
директора на ТП на НОИ Пламен Димитров. Възражението за нищожност поради
некомпетентност е неоснователно.
Съгласно чл.40, ал.3,
изр.първо и второ от КСО, паричните обезщетения за временна неработоспособност,
трудоустрояване, бременност и раждане, отглеждане на дете до 2-годишна възраст,
осиновяване на дете до 5-годишна възраст и отглеждане на дете до 8-годишна
възраст от бащата (осиновителя) и помощите от държавното обществено осигуряване
се изчисляват и изплащат от Националния осигурителен институт на осигурените
лица по декларирана от тях лична платежна сметка, обозначена с Международен
номер на банкова сметка (*** – IBAN), ***, лицензиран от Българската народна
банка, или от клон на доставчик на платежни услуги, осъществяващ дейност на
територията на страната. Ако лицето няма право на обезщетение или помощ,
длъжностното лице, на което е възложено ръководството по изплащането на
обезщетенията и помощите или друго длъжностно лице, определено от ръководителя
на териториалното поделение на Националния осигурителен институт, издава
разпореждане за отказ.
В случая ръководителят по
изплащането на обезщетенията и помощите е подписал трите разпореждания, които
са оспорени по административен ред. Разпорежданията за отказ за отпускане на
обезщетения за временна неработоспособност подлежат на задължителен
административен контрол пред Директора на ТП на НОИ – Варна в 14-дневен срок от
получаването им съгласно
чл. 117, ал. 1, т. 2 б. "е" и ал. 2, т. 2 КСО. Решението, с
което разпорежданията са потвърдени е издадено при условията на заместване от
заместващ директора на ТП на НОИ.
Гореизложеното позволява да
се направи извод, че решението и потвърдените с него разпореждания са издадени
от компетентни органи в рамките на предоставените от закона правомощия при
спазване на административно-производствените правила. Решението е издадено и в
едномесечния срок от постъпване на жалбата, доколкото същата е постъпила на
11.10.2022 г. в ТП на НОИ.
Разпорежданията и оспореното
решение са издадени в необходимата писмена форма и съдържат правните и
фактически основания за издаването им. Оспорващата е имала възможност да
участва в административното производство, упражнила е и правото си на жалба по
административен ред.
Разпорежданията и обжалваното
решение са издадени и при съобразяване с материалния закон и целта на закона.
Съображенията за това са следните:
Съгласно чл.48а от КСО, осигурените
лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за
бременност и раждане вместо трудово възнаграждение, ако имат 12 месеца
осигурителен стаж като осигурени за този риск.
Според § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО по смисъла на част първа на този кодекс
"Осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за
която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което
са внесени или дължими осигурителни вноски, като осигуряването на лицето, което
е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл.
9, ал. 2, т. 1-3 и 5. От своя страна нормата на чл. 10, ал. 1 КСО
регламентира, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да
упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 КСО, и за който
са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
Предвид горното и съобразно
съдебната практика, съдът приема, че трудовата дейност е основна правопораждаща
предпоставка за възникване на основанието за социално осигуряване, и за да
възникне основание за осигуряване на едно физическо лице, следва да е налице
упражняване на лична трудова дейност в някое от качествата посочени в чл. 4 от КСО,
т. е. едно лице е осигурено за целите на ДОО, ако упражнява трудова дейност и
съществува основание за неговото осигуряване. Иначе казано, за да възникне
осигурителното правоотношение и право на обезщетение не е достатъчно наличието
на трудово правоотношение, а трябва лицето да е извършвало трудова дейност,
която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 КСО, което е императивно кумулативно условие лицето да бъде
осигурено, в който смисъл е и практиката в Решение № 211/08.01.2016 г. по адм.
д. № 3681/2015 г., Решение № 292/11.01.2017 г. по адм. д. № 14312/2015 г. на
ВАС на РБ и др.
Съобразно изложеното по-горе
и фактическата установеност спорен по делото е въпросът извършвала ли е Силвия Д.
реално трудова дейност за периода от 01.11.2021 г. до началото на отпуска за
временна неработоспособност, започнал в края на същия месец – видно от
справката на л.157 и сл. от преписката, след ноември 2021 г. до периодите на
БЛ, чието изплащане е отказано, същата е било непрекъснато в отпуск поради
временна неработоспособност.
Съдът счита, че в конкретния
случай Д. не е упражнявала трудова дейност на длъжността „фактурист“, на която
е назначена. През ноември 2021 г. от дружеството е издадена само една фактура,
като същата, видно от самата нея, е съставена от управителя на дружеството, а
не от Д.. Дружеството има оранжерии, произвежда се земеделска продукция, макар
че няма регистрация като земеделски производител. Продукцията се изпраща
предимно с пратки въз основа на договора с пощенски оператор – „Спиди“ АД,
въпреки че дружеството няма регистрация на електронен магазин. Видно от договора
и анекса към него между „Спиди“ АД и дружеството, както и от извлечението от
банковата сметка на дружеството, сумите от наложените платежи постъпват
директно в сметката на дружеството. Въпреки че дружеството има регистрирано ФУ,
със същото не са отчитани продажби.
Видно от длъжностната
характеристика, възложените с нея на Д. задължения са такива, които не е
възможно да се изпълняват дистанционно, както се твърди. Липсва каквото и да е оформяне
и издаване документи, свързани с финансовата дейност, извършено от нея. Липсват
доказателства, че обработва първични документи, за които пряко отговаря. Липсва
каквото и да е изписване на стоки, продадени на клиенти, разпечатване на
складови разписки, обобщени складови разписки и фактури. Следва да се посочи,
че дейността, изразяваща се в участие в комисии при извършване на
инвентаризации или проверки на материално отговорни лица не може да се извърши
дистанционно. Липсват и доказателства за съставяне на копия на счетоводни
справки и документи, необходими на счетоводителя или за представяне на
съответните органи. Дружеството няма счетоводител, назначен на трудов договор,
видно от справката за регистрираните трудови договори. Не е ясно кой извършва
счетоводното обслужване на дружеството, но Д. не е съставяла никакви документи
в тази насока, още повече че няма доказателства тя да има поне средно икономическо
образование. Следва да се посочи, че с длъжностната характеристика не са
ѝ възлагани конкретни задължения да рекламира дружеството и неговата
продукция. Но не може да се приеме, че тя е извършвала такава дейност –
рекламиране по Фейсбук, както сочи свидетелката Цолова, доколкото липсват
доказателства за заплащане на такива реклами от дружеството. Съдът не кредитира
показанията на св.Цолова и в останалата им част, доколкото същата не дава
някаква конкретика за работа на Д. на компютър именно към дружеството. Освен
това не може да се приеме, че представляващият дружеството и се е обаждал по
работни въпроси, доколкото Д. нито има съответно образование, нито съставя
документи, свързани с дейността на дружеството, нито може да извършва инвентаризации или проверки на
материално отговорни лица, при които е необходимо физическо присъствие на
мястото на дейността на дружеството в с.Неофит Рилски, обл. Варна. Освен това,
между жалбоподателката и свидетелката явно има близки отношения, доколкото съгласно
св. показания децата им играят заедно в дома на Д., поради което съдът приема,
че същата не е непредубеден свидетел.
Доказателствената тежест за установяване на реално
положения труд е на самото лице (в този смисъл Решение № 2524 от 18.02.2020 г.
на ВАС по адм. д. № 12220/2019 г.). В случая не е доказан реално положен труд
от Д.. Такива факти не се установяват и от приложения към жалбата протокол за
проверка от ТД на НАП. Въпреки че в същия се сочи, че е налице спазване на
осигурителното законодателство, правилно АО е приел в оспореното решение, че
това не води до различни изводи. Цитираният в жалбата текст от този протокол
действително се намира в него. В тази връзка съдът отбелязва, че от направения
в протокола извод, че не се установява информация с данни за лица, които да са
полагали труд в проверяваното дружество без сключен трудов договор, и че от
извършена проверка на трудови договори, установеното работно време и
документално отчетеното, действителното заплащане на положения труд от
работниците, не се установява неспазване на осигурителното законодателство не
означава, че всички лица, наети по трудов договор, са упражнявали реална трудова
дейност. Неупражняването на трудова дейност от лице, което е назначено по
трудов договор, не е нарушение по смисъла на КСО. Посочените по-горе разпоредби
на чл.10, ал.1 и § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО не са забранителни или изискващи определено поведение, поради което няма
как да бъдат нарушени. С тях се определят кои лица са осигурени по смисъла на
кодекса. Лицата, които не са осигурени съгласно тези разпоредби, не са страна
по осигурителни правоотношения, които са регулирани с КСО, и няма как да
извършат нарушение със самия факт, че не са осигурени.
Следва да се посочи, че протокола на ТД на НАП не се
сочи като установено, че за времето, през което Д. е работила в проверяваното
дружество е извършвала дейност в дистанционна среда, като ежедневните и
трудовите и задължения са били свързани с издаването на фактури към клиенти на
фирмата чрез електронна платформа. Последното е цитат от даденото от нея
обяснение в протокол за насрещна проверка, изискан при проверката от НАП, и
цитиран в протокола на НАП, т.е. това е нейно твърдение, а не доказан факт
съгласно цитирания протокол на НАП.
От Д. не са представени нито при проверките от ТП на
НОИ или ТД на НАП, нито пред съда доказателства за съставени от нея документи, за
участие в инвентаризации, проверки на МОЛ, рекламна дейност и пр. Във връзка с
това съдът отбелязва, че останалите лица, назначени в дружеството, са общи
работници /полевъди/ в селското стопанство, за никого от тях няма доказателства
да е МОЛ, като такова лице е посочен само управителят на дружеството в единствената
фактура за периода, и не може да се приеме, че Д., още повече дистанционно ще
го проверява или ще му извършва инвентаризация.
Необходимо е да се посочи също, че изводът, който е
направен в Констативен протокол № КП-5-03-01184943/23.08.2022 г. относно липса
на доказателства за изпълнението на основните длъжностни задължения по
подписаната „длъжностна характеристика“ не бе опроверган в хода на съдебното
производство. Същият е официален документ, който не е оспорен в хода на съдебното
производство по установения ред и се ползва с обвързваща съда материална
доказателствена сила за удостоверените в него факти и обстоятелства.
Фактът, че дружеството е реализирало приходи през
ноември 2021 г. в размер малко над 2800 лева, който оборот не покрива
начислените заплати за същия месец на наетите лица съгласно платежната ведомост
на л.110 от преписката, който размер е 2455,23 лева, и месечния наем на земята,
който е 1200 лева, обосновава извод в подкрепа на доводите на административния
орган за липса на реално положен труд от Д., и че същата няма качеството на
осигурено лице по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КСО. В платежната ведомост не е отразена заплата на управителя, като съдът
съобразява, че в производството на земеделска продукция са налице и разходи,
които също следва да бъдат заплащани. Доколкото селскостопанското производство
не може да съществува без работници, за останалите лица, които според КП на ТД
на НАП имат задължения за „грижа за зеленчуци, които се отглеждат в
оранжериите, садене, поливане, бране и обработка на почвата, подготовка за
засаждане на културите, отглеждане на разсади“, би могло да се приеме, че са
осъществявали трудова дейност. Д. обаче не е била полевъден работник, поради
което не може да се приеме, че е осъществявала трудова дейност след
назначаването си. Същата не е упражнявала такава дейност по сключения от нея
трудов договор на длъжност „фактурист“.
Следва да се посочи, че въпреки че през ноември 2021
г. е продължавала пандемията, дистанционна работа може да се извършва само в
случаите, когато това е възможно. Ако това обективно не е възможно, с оглед
задълженията по длъжностната характеристика, въпреки посоченото съгласие между
работодател и работник, съдът следва да приеме, че такава не е извършвана. В
подкрепа на този извод е и липсата на създадени условия от страна на
работодателя за такава работа.
Решението
е в съответствие и с целта на закона, като КСО посочва, че право на ПО за
майчинство имат само лица, които са осигурени, като са осъществявали трудова
дейност.
С оглед на изложеното,
решението е постановено от компетентен орган, в предписаната от закона форма,
съобразено с административно производствените правила, материалния закон и
целта на закона, поради което жалбата срещу него следва да се отхвърли.
При този изход на делото и
своевременно направено искане за разноски следва в полза на ТП- Варна на НОИ да
бъдат присъдени направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение
в минимален размер, съобразно чл. 143, ал. 3 от АПК
вр. чл. 37 от ЗПП.
Доколкото упълномощеният юрисконсулт не
се е явявал в о.с.з., а само е представил писмен отговор на жалбата и становище
преди о.с.з., следва да се присъдят 50 лева на основание чл.25а, ал.3 от Наредбата
за заплащането на правната помощ.
Воден от горното
и на основание чл.172, ал.1 и ал.2 от АПК съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.И.Д. ***, ЕГН **********, против решение № 2153-03-158/11.11.2022 г.,
издадено от Директора на ТП – Варна на НОИ.
ОСЪЖДА Г.И.Д. ***, ЕГН ***********,
да заплати на Териториално поделение Варна на Националния осигурителен институт
разноски в размер на 50, 00 лв. (петдесет лева).
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване на основание чл.119 от КСО.
ПРЕПИСИ от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ: