Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Р., 18.03.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Р.ският районен
съд, гражданска колегия, четвърти състав, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря М. М., като разгледа
докладваното от районния съдия гр. д. № 740 по описа за
2019 г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Предявен е иск с правно основание
чл. 54, ал. 2 ЗКИР.
В исковата молба ищецът твърди,
че е собственик на следния недвижим имот, а именно: урегулиран поземлен имот, с
площ от 1015 кв. м, находящ се в с. Д.Р., общ. Р., обл. П., който поземлен имот по регулационния план на с. Д.Р.,
общ. Р., обл. П., одобрен със заповед № III-39 от 23.01.1969 г., съставлява
имот с планоснимачен номер . (двеста тридесет и
пети), в кв. ., за част от който е отреден парцел .от кв. ., находящ
се в населената и старозастроена част на с. Д.Р.,
общ. Р., обл. П., с площ на поземления имот по скица
от 872 кв. м, при граници на поземления имот по скица: УПИ ., улица, УПИ ., УПИ .и УПИ .,
всичките от кв. . по регулационния план на с. Д.Р., общ. Р., обл. П., одобрен със заповед № III-39 от 23.01.1969 г., който имот
съгласно геодезическо заснемане е с площ от 1015 кв.
м.
Твърди, че по плана на с. Д.Р.,
общ. Р., обл. П., одобрен със заповед № III-39 от 23.01.1969 г. погрешно е
нанесена кадастралната граница между УПИ .и собствения на ответника УПИ . от
кв. ., от източната страна на имота на ищеца, като същата е нанесена към парцел
., от кв. ..
С оглед изложеното, моли съда да
постанови решение, с което на основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР да признае за
установено по отношение на ответника Г.А.Г., че ищецът Л.Г.М. е бил собственик
към момента на одобряване на регулационния и кадастрален план на с. Д.Р., общ. Р.,
обл. П., одобрен със заповед № III-39 от 23.01.1969
г., издадена от ОНС - П., на част от недвижими имот, съставляващ имот с планоснимачен номер .от кв. ., с площ от 143 кв. м, при
съседи: улица, УПИ .и от две страни - УПИ ., в кв. . плана на селото, който
участва в УПИ . от кв. . по регулационния план на с. Д.Р., общ. Р., обл. П., която част неправилно е заснета като част от УПИ .от
кв. ..
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил
отговор от ответника, в който искът е оспорен като неоснователен и недопустим.
Изложени са твърдения, че към
настоящия момент ищецът не е собственик на УПИ .от кв. . по плана на с. Д.Р., а
наред с това съседният УПИ . бил съсобствен между
ответника и неговия брат .Г..
Наред с това оспорва исковата
молба, с твърдения, че страните по делото никога не са имали проблем по
отношение границите на двата имота.
С оглед изложеното, моли искът да
бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
В
хода на производството
по делото ищецът Л.Г.М. е починал,
като с протоколно определение от
29.01.2020 г. съдът на основание
чл. 227 ГПК е конституирал
на мястото на починалия ищец неговите
наследници по закон съобразно ангажираните по делото доказателства, а именно: М.Л. . и Н.Л.Х..
В съдебно заседание ищците,
редовно призовани, не се явяват, представляват се от адв.
Б. Б. от ПАК, която поддържа предявения иск.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява, представлява
се от адв. С. И. от ПАК, която оспорва предявения
иск.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното от фактическа страна:
От представения по делото нотариален акт за собственост върху недвижим имот №., том ., рег. №
., дело № .г. на нотариус Б. ., с район на действие - района на PC - Р., се
установява, че Л.Г.М. е бил признат за собственик на урегулиран поземлен имот, находящ се в населената и старозастроена
част на с. Д.Р., общ. Р., обл. П., съставляващ парцел
.по регулационния план на с. Д.Р.,
общ. Р., обл. П., одобрен със заповед № III-39/23.01.1969 г., с площ по
скица от 872 кв. м, при граници на поземления имот по скица: парцел ., улица, парцел ., парцел .и парцел ., всичките от кв. ., ведно с построените
в този така описан поземлен имот паянтова жилищна сграда (лятна кухня), със
застроена площ от 31 кв. м и паянтова сграда със застроена площ от 33 кв. м,
които сгради са със статут на строежи по §127, ал. 1 от ПЗР на Закона за изменение
и допълнение на ЗУТ.
От представения по делото нотариален акт за покупко - продажба на недвижим
имот №., том., рег. № ., дело № .г. на нотариус Б. ., с район на действие - района
на PC - Р., се установява, че Л.Г.М. е продал с равни права на Н.Л.Х. и М.Л. .
описания по-горе в нотариален акт за собственост върху недвижим имот №., том .,
рег. № ., дело № .г. на нотариус Б. ., с район на действие - района на PC – Р.
недвижим имот.
По делото е представен и нотариален акт за собственост върху недвижим имот,
придобит по давностно владение и наследство № №.,
том., рег. № ., дело № .г. на нотариус Б. ., с район на действие - района на PC
- Р., по силата на който .А.Г. и Г.А.Г.
са признати на основание чл. 587, ал. 2 ГПК за собственици на следния недвижим
имот: урегулиран поземлен имот, находящ се в
населената част на с. Д.Р., общ. Р., обл. П.,
съставляващ парцел . по регулационния план на с. Д.Р., общ. Р., обл. П., одобрен със заповед № III-39/23.01.1969 г., с площ
от 950 кв. м, при граници на поземления имот: от две страни улици, парцел .и парцел III-., ведно с построената в този
така описан поземлен имот масивна жилищна сграда, със застроена площ от 60 кв.
м.
По делото е представено и геодезическо заснемане на
сгради в УПИ .,
кв. . на с. Д.Р., както и геодезическо заснемане на
УПИ
III-., кв. .,
образуван от имот . по плана на с. Д.Р..
От ищцовата страна са представени и фактури и
приходни квитанции за заплащани местни данъци и такса битови отпадъци към
община Р., както и ел. енергия за имот, находящ се в
с. Д.Р., общ. Р., обл. П..
В хода на производството са събрани и гласни доказателствени средства чрез
разпит на свидетелите Х.Л., Г. С., М.В.и Е.С..
От показанията на свидетелите Х.Л. и Г. С. се установява, че между двата процесни имота е била поставена ограда от колове и мрежа
преди около 3 – 4 години и оттогава същата не е местена.
Свидетелката М.В.твърди, че оградата между двата имота е поставена много
отдавна, като никой от собствениците не е изразявал несъгласие с
местоположението ù.
Свидетелят Е.С. твърди, че е помагал за изграждането на оградата, която е с
бетонна основа, колове и мрежа и е поставена преди около 20 години
По делото са изслушани две единични съдебно – технически експертизи.
Вещото лице Р.С. по първоначалната съдебно - техническа експертиза е
онагледило на изготвена комбинирана скица (приложение № 5) местоположението на
имот с планоснимачен № . (за който по регулация са
отредени парцели № .и № ., кв. .)
по кадастралния и регулационен план на с. Д.Р., одобрен със заповед № III-39/23.01.1969 г. на ОНС - П., и
имот с планоснимачен №.(за който по регулация е
отреден парцел № . , кв. .) по предходен (отменен) кадастрален и регулационен
план от 1926 г., като заснетата на място съществуваща ограда, съгласно геодезическо заснемане от фирма „Аркси”
ООД и фирма „Лео - 80“ ЕООД, съвместена с дворищната регулационна линия между
парцели № .и
., кв. . по действащия регулационен план
от 1969 г., е показана от вещото лице на скица - приложение
№ 6.
Според вещото лице площите на имотите по документ за собственост и по
действащ регулационен план са както следва: за парцел (УПИ.-., кв. .: по
документ за собственост – 872,00 кв. м и по регулационен план – 872,00 кв. м,
т. е. няма разлика; за парцел (УПИ) ., кв. .: по документ за собственост – 950,00
кв. м, а по регулационен план – 959,40 кв. м, т. е. разлика от 9,40 кв. м, като
същата е в допустимите граници при графично изчисляване на площи.
В заключението е посочено, че частта от имот с пл. № ., която се ползва и
владее от ищците (съгласно геодезическото заснемане
от фирма „Аркси” ООД по съществуващата ограда на
място), е с площ 1015,00 кв. м, а според изготвения от вещото лице съвместен
цифров модел на действащия регулационен план и съществуващата ограда (приложение
№ 6 към СТЕ) е с площ 1042,00 кв. м.
Според вещото лице частта от имот с пл. № ., която се владее от ищците, но
попада в парцел ., кв. ., собственост на ответника, е с площ 198,00 кв. м и е
ограничена на приложение № 6 с цифри 1-2-5-6-7-8-9-10-11-1, а частта от имот с
пл. № ., която се владее от ответника, но попада в парцел № .-., кв. ., собственост
на ищците, е с площ 28,00 кв. м и е ограничена на приложение № 6 с цифри 2-3-4;
Вещото лице е посочило, че ползването и владението на имот планоснимачен № . по действащия кадастрален план от 1969 г.
от ищците и ответника е разпределено със съществуваща на място ограда. Оградата
в участъка от УПИ .до сградата означена като „ПЖ“ в парцел . се състои от
метални колове и оградна мрежа на бетонова основа с
широчина 0,25 м и видима част на бетона над терена около 0,20 м, а в участъка
от „ПЖ“ до улицата се състои от метални колове и гофрирана (огъната) ламарина.
Според вещото лице И.Ш., изготвила повторната съдебно – техническа
експертиза, заснемането на място, което вещото лице е извършило не се различава
от извършените геодезически измервания от „Аркси” ООД и „Лео-80“ ЕООД, като разликите са в границите
на допустимите стойности.
Наред с това, границите на поземлените имоти, които се владеят от ищците и
ответника (фактическо положение на място), не отговарят на границите им по
документите за собственост - границите на УПИ .и УПИ . от кв. . по
регулационния план на с. Д.Р., одобрен със заповед № III-39 от 23.01.1969 г., като в
комбинираната скица, приложена към СТЕ, с черен цвят е границата, отговаряща на
фактическото положение на място.
Вещото лице е посочило, че според геодезическо
заснемане от „Аркси“ ООД площта на УПИ .в кв. . по
заснемане е 1015,00 кв. м. Площите на поземлените имоти по цифровия модел за
кв. ., съгласно данните в община Р. - техническа служба, са: УПИ .– 872,00 кв. м; УПИ . – 959,40
кв. м. Площите по представените документи за собственост са: УПИ .– 872,00 кв.
м и УПИ . – 950,00 кв. м, като площите на двата парцела, определени от цифровия
модел за кв. ., съгласно данните в община Р. - техническа служба, съответстват
на площите по представените документи за собственост, но не съответстват на
площите, определени от извършеното геодезическо
заснемане.
Според вещото лице частта от УПИ ., която се ползва от ищеца, е 201,92 кв.
м, а частта от УПИ.-., която се ползва, от ответника, е 27,95 кв. м.
Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от събраните по
делото писмени доказателства. Съдът прецени събраните по делото гласни доказателствени средства, при съпоставка и във връзка с
писмените доказателства и ги кредитира изцяло, като безпротиворечиви
и съответстващи на останалия събран по делото доказателствен
материал. Съдът кредитира и заключенията по приетите съдебно - технически
експертизи, като компетентно изготвени от вещи лица, в чиято безпристрастност
съдът няма основания да се съмнява.
Установеното от фактическа страна
обуславя следните правни изводи:
Съдът намира, че предявеният иск
се явява допустим, но неоснователен, поради следното:
Правната същност на търсената с предявения
иск защита е разрешаването на спора за материално право и установяване
действителното правно положение на притежанието на собствеността върху
процесния имот към момента на одобряване на кадастралния план. В този смисъл е
и произнасянето на ВКС с определение № 131/31.03.2011 г. по ч. гр. д. №
109/2011 г. и решение № 294/20.06.2011 г. по гр. д. № 871/2010 г. Достатъчно е
ищецът да твърди наличието на грешка или непълнота в кадастралния план, за да
се приеме наличието на правен интерес от предявяването на иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, тъй като преценката за допустимостта на претенцията (включително и
досежно правния интерес като абсолютна положителна процесуална предпоставка),
съдът извежда на база твърденията на ищеца, заявени с исковата молба.
Предмет на иска по чл. 54, ал. 2 от
Закона за кадастъра и имотния регистър е установяване правото на собственост на
ищеца върху частта от дворното място, заключена между погрешно нанесените
според ищеца в кадастралната основа, имотни граници, с имота на ответника и
твърдените верни имотни граници към минал момент, а именно - към момента на
одобряване на действащия регулационен план. Правният интерес от иска се състои
във възможността при установяване на правото към един предходен момент да се
извърши поправка в кадастъра и ако тя е релевантна за регулационните
предвиждания, да се извърши изменение и на дворищната регулация.
Кадастърът по легалното
определение на чл. 2 ЗКИР представлява съвкупност от основни данни за границите
на териториите; местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти,
както и за правото на собственост и другите вещни права върху недвижимите
имоти. Значението на данните в кадастъра е информативно, те отразяват, а не
създават правото на собственост, но същевременно влязлата в сила кадастрална
карта определя пространствения обхват на собствеността и нейн
обект става съответната кадастрална единица. Затова чл. 54 ЗКИР предвижда
непълнотите или грешките в основните данни от кадастралната карта и
кадастралните регистри да се допълват или поправят по молба на заинтересуваното
лице по административен ред, а когато са свързани със спор за материално право,
те се отстраняват след решаването му по съдебен ред. С иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР правото на собственост се установява към минал момент (решение № 867/20.11.2009
г. по гр. д. № 5397/2008 г. на ВКС, I г. о.), след установяването на правата на
спорещите страни по съдебен ред, те се отразяват в кадастъра.
Не се спори по делото, а това се
установява и от приложените писмени доказателства, че страните са собственици
на съседни имоти. Ищците М. . и Н.Х. са собственици на урегулиран поземлен
имот, находящ се в населената и старозастроена
част на с. Д.Р., общ. Р., обл. П., съставляващ парцел
.по регулационния план на с. Д.Р., общ. Р., обл. П.,
одобрен със заповед № III-39/23.01.1969 г., а ответникът Г.Г.
е собственик на урегулиран поземлен имот, находящ се
в населената част на с. Д.Р., общ. Р., обл. П.,
съставляващ парцел . по регулационния план на с. Д.Р., общ. Р., обл. П., одобрен със заповед № III-39/23.01.1969 г.
От събраните по делото доказателства
съдът намира за установено, че не е налице грешка в кадастралния и регулационен
план на с. Д.Р., одобрен със заповед № III-39/23.01.1969 г. За да съответства
на действителното положение, действащият кадастрален и регулационен план следва
да отразява поземлените имоти съобразно правото на собственост и имотните
граници. Непълнотите или грешките в кадастралната карта са несъответствия в
данните за недвижимите имоти в кадастралната карта и кадастралния регистър на
недвижимите имоти спрямо действителното им състояние към момента на одобряване
на кадастралната карта и кадастралните регистри. При анализ на доказателствата
по делото съдът намира, че в настоящия случай не е налице такова несъответствие,
тъй като не е налице погрешно нанасяне в кадастралната основа на имотната
граница между двата имота. Този извод на съда се мотивира от приетото в
заключението на вещото Р. С., според което към момента в кадастралния план няма
отделни имоти и не може да става въпрос за промяна на имотната граница между
тях. И двете вещи лица са категорични, че няма разлика между площите на УПИ
III-., собственост на ищците, по документ за собственост и по действащия
регулационен план, а по отношение на УПИ ., собственост на ответника, разликата е в допустимите
граници при графично изчисляване на площи. При това положение, съдът приема, че
кадастралният и регулационен план от 1969 г. отразява вярно имотната граница
между имота на ищците и имота на ответника, още повече, че по плана от 1926 г.,
както е посочило вещото лице Р. С., е съществувал един имот с планоснимачен номер 365, за който е бил отреден един парцел
– VI-365, в кв. 34 и едва с кадастралния
и регулационен план от 1969 г. е обособен имот с планоснимачен
номер ., за който са отредени два урегулирани поземлени имота с номера .и .. Наред с това, следва да се
посочи, че в случаите, в които ищецът се легитимира като собственик към момента
на предявяване на иска, правото на собственост се установява към този момент и
само в случаите, в които поради отчуждително действие
на влязъл в сила административен акт за одобряване на подробен устройствен план по чл. 16 ЗУТ или за отчуждаване на имот -
частна собственост за държавни или общински нужди по реда на ЗДС или ЗОбС, когато ищецът не може да се легитимира като
собственик към настоящия момент, но при установяване на правата му към момента,
в който е настъпило отчуждаването ще има възможност да получи обезщетение (имотно
или парично), правото на собственост се установява към минал момент, така: решение № 70/20.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 6305/2015 г., II г. о., ГК.
Дали предявеният положителен установителен иск ще
бъде квалифициран по чл. 54, ал. 2 ЗКИР или по чл. 124, ал. 1 ГПК зависи
единствено от твърденията, с които е обоснован правния интерес – ако същите са
свързани с липсата или наличието на неточно отразяване на границите на правото
на собственост в кадастралната карта, какъвто е и настоящият случай, искът е по
чл. 54, ал. 2 ЗКИР, а ако правния интерес се извежда от други твърдения – по
чл. 124, ал. 1 ГПК. Същите съображения важат и в случаите, когато правото на
собственост се легитимира с реституция по ЗВСНОИ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. В
случая безспорно ищците се легитимират към настоящия момент за собственици на
УПИ III-., кв. . по
плана на с. Д.Р. и след като според настоящия съдебен състав не е налице грешка
в кадастралния и регулационен план на с. Д.Р., одобрен със заповед №
III-39/23.01.1969 г., изразяваща се в неправилно заснемане на част от имота на
ищците към този на ответниците, то искът по чл. 54,
ал. 2 ЗКИР следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
По разноските:
При този изход на спора и на
основане чл. 78, ал. 3 ГПК ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на
ответника направените по делото разноски в общ размер на 650,00 лева, от които
300,00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и
съдействие от 20.11.2019 г. и 350,00 лева – депозит за вещо лице.
Ръководен от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш И:
ОТВЪРЛЯ предявения
от М.Л. ., с ЕГН: **********,
с адрес: *** и Н.Л.Х., с ЕГН: **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл.
54, ал. 2 ЗКИР за признаване за установено по отношение на ответника Г.А.Г., с
ЕГН: **********, с адрес: ***, че към момента на одобряване на кадастралния и регулационен план
на с. Д.Р., общ. Р., обл. П., одобрен със заповед №
III-39 от 23.01.1969 г., издадена от ОНС - П., ищците са били собственици на
част от недвижими имот, съставляващ имот с планоснимачен
номер .от кв. ., с площ от 143 кв. м, при съседи: улица, УПИ .и от две страни -
УПИ ., в кв. . плана на селото, който участва в УПИ . от кв. . по регулационния
план на с. Д.Р., общ. Р., обл. П., която част
неправилно е заснета като част от УПИ . от кв. . по регулационния и кадастрален план
на с. Д.Р., общ. Р., обл. П..
ОСЪЖДА М.Л. .,
с ЕГН: **********, с адрес: *** и Н.Л.Х., с ЕГН: **********, с адрес: *** ДА
ЗАПЛАТЯТ на Г.А.Г., с ЕГН: **********, с адрес: *** сумата в размер на 650,00 лева
(шестстотин и петдесет лева), представляваща направени по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано
пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
СЕКРЕТАР:М.М.