Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер                                                      29.03.2013 година                     град  Пловдив

 

                      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                                           ХІІ граждански  състав

На   29.03.2013 година

В публично заседание на 14.03.2013г. в следния състав:

 

                                               Председател: Стефка Михова

Секретар: Петя Мутафчиева

като разгледа докладваното от съдията гражданско  дело номер 12079 по описа за 2012година намери за установено следното:

 

            Предявени  искове с правно основание  чл. 249,ал.2 от ЗЗД във вр. с чл.243,ал.1 от ЗЗД.

Като ищци по делото  Б.А.И.,ЕГН:**********,*** и С.А.И., ЕГН:**********,*** А твърдят,че са съсобственици  на недвижим имот  съставляващ дворно място находящо се в  ***,цялото застроено и незастроено с площ от 720 кв.м.,съставляващо парцел ***,имот пл.№*** от квартал 74 по плана на град ***,заедно с построената в него двуетажна жилищна сграда  и гараж, построен в източната част на дворното място. Ищците твърдят, че след смъртта на баща им на 05.05.2002г.  и по време на помен на четиридесетия ден от смъртта му,  постигнали споразумение с ответницата Е.И. *** ,в условията на заем за послужване и безвъзмездно  да остане в имота им и продължи да живее в него, както е живяла заедно с баща им до неговата смърт.От този момент ответницата ползвала  недвижимия имот на основание сключения между тях договор за заем за послужване,който отказала да освободи  и след връчените й от ищците нотариални покани за прекратяване на сключения договор и опразване на заетия за послужване имот. Така мотивирани ищците отправят искане до съда, да постанови решение, с което да осъди ответницата да опразни част от първи жилищен етаж, намираща се в източната и северната страна на етажа на къща с административен адрес – *** , със самостоятелен вход от ***, състояща се от стая-дневна, баня, тоалетна, кухненски бокс, коридор и две спални, и я върне на Б.А.И.;да опразни източната част от дворното място, находящо се в град ***, цялото застроено и незастроено  с площ от 720 квадратни метра, съставляващо парцел ***, имот пл. № *** от кв. *** по плана на град ***, разделено по посока север-юг, и да го върне на Б.А.И. и С.А.И. ;да опразни гараж, построен в източната част на дворното място на къща с административен адрес – ***, и да го върне на Б.А.И.;да опразни тавана на къщата с административен адрес - град ***  и да го върне на Б.А.И. и С.А.И.;да опразни източната половина на избата на къщата с административен адрес –град ***, вкопана под първия етаж, разделена и преградена по посока север-юг, и да я върне на Б.А.И. и С.А.И.;да опразни стълбището в североизточната част на къщата с административен адрес – град ***, водещо до втория етаж и до тавана, и да го върне на Б.А.И. и С.А.И..Претендират присъждане и на разноски.

В писмения си отговор ответницата оспорва предявените искове,като счита същите за недопустими,тъй като между страните не е бил сключен договор за заем за послужване,а по същество за неоснователни.Сочи,че предявените искове са неоснователни , тъй като е собственик на недвижимия имот като наследник по закон и завещание от съпруга си А.И.,баща на ищците,като живее в недвижимия имот от датата на сключване на гражданския им брак през 1986г. до настоящия момент,поради което е придобила собствеността върху имота и на основание  давностно владение.Претендира присъждане и на разноски.

          От събраните по делото доказателства, които прецени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване разпоредбите на чл.235 ГПК, Пловдивският районен съд, ХІІ гр.състав прие за установено следното:

          Безспорно е за страните, с оглед твърденията им в молбата и отговорът по нея, и видно от събраните доказателства, че  обитават съвместно къщата в гр.***, като ищецът С.И. живее на втория етаж от нея, а първия етаж от същата е бил разделен още приживе на починалия им наследодател А.И.,баща на ищците и съпруг на ответницата, на две части, едната от които се обитава от Е.И., а другата е за ответника Б.И. , като всяко от така обособените жилища е със самостоятелен отделен вход.

Ищците поддържат, че с ответницата са в облигационни правоотношения с източник договор за заем за послужване,сключен през месец юни 2002г., като  Е.И. не е изпълнила  задължението си за връщане на заетата вещ по договора и въпреки връчената на 27.10.2010г. нотариална покана за това.

Във връзка с твърденията от ищците по делото са събрани гласни доказателствени средства.

Според показанията на свидетеля им С.Б.И.,син на  Б.И. и племеник на С.И. , страните по делото живеят в къща,на два етажа с избени и тавански помещения,с два гаража, находяща се в центъра на град ***.Ответницата била втора съпруга на  дядо му, като от 1985г. година живее в имота и обитава източната част на първия етаж , обособен с отделен вход ,ползва гаража  от източната част на къщата и половината от избените помещения,като разполага и с достъп до таванската част.Къщата имала три отделни входа,единия за втория етаж,на който живее чичо му С.И., втория вход за западната част на първия етаж на къщата,в който живее баща му  и третия вход за обитаваната от ответницата източна част от първия етаж от къщата.Дядо му починал на 05.05.2002г.,като ищците решили след смъртта му да оставят ответницата да живее в къщата и да ползва стаите,както до този момент.Така на 40-я ден от смъртта му ,се провел разговор между страните, като  ищците я информирали,че може  да ползва имота без наем, за което тя се съгласила и им благодарила.

Според показанията на втория свидетел А. Р.  познава страните,като с ищците са първи братовчеди. Същите живеят в къща в град *** с отделени входове от към двете улици , с два гаража , като Е. живее в източната част на къщата от повече от 20 години,след като се омъжила за бащата на ищците.След неговата смърт продължила да живее в имота със съгласието на синовете му.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира предявения облигационен осъдителен иск за неоснователен.

Съгласно разпоредбата на чл.243 ЗЗД, с договора за заем за послужване, заемодателят предоставя безвъзмездно на заемателя една определена вещ за временно ползване, а заемателят са задължава да я върне. Договорът за заем за послужване, сключен по отношение недвижим имот, може да има за предмет както целия имот, така и конкретно определени помещения от същия – аргумент от чл.310, т.2, предл.2 ГПК. Следователно, за да е налице валидно сключен договор за заем за послужване ,  е необходимо страните по него да постигнат съгласие относно съществените му условия, а именно - заемодателят да се съгласи да предостави безвъзмездно определена вещ за временно ползване от заемателя, а заемателят да се задължи да я върне след ползването. Тъй като договорът за заем за послужване е реален договор, е необходимо също така въз основа на постигнатото съгласие заетата вещ да бъде предадена. Следователно, ищците, които претендират връщане на процесния имот на основание чл.249 ал.2 ЗЗД, носят доказателствената тежест да установят, че между страните по делото е било постигнато съгласие, което да обхваща всички съществени условия на договора за заем за послужване, че е било фактически осъществено уговореното предоставяне за безвъзмездно ползване на вещта,както и изтичане на уговорения срок  или завършване на ползването, респективно,че са  поискали връщането на вещта в случай, че времето или целта на ползуването не са били определени с договора.В това производство въпросът за собствеността върху имота не подлежи на изследване и установяване със сила на присъдено нещо, нито като елемент на претенцията, имаща облигационноправен, а не петиторен характер, нито чрез инцидентен установителен иск за наличие, респ. липса на право на собственост върху предоставения въз основа на договора за заем за послужване имот. / в този смисъл Решение № 1168 от 13.10.2008 г. на ВКС по гр. д. № 4979/2007 г., V г. о./ От друга страна съгласно разпоредбата на чл.314,ал.3 ГПК по искове за опразване на заети за послужване помещения не се допускат възражения за собственост и за извършени подобрения в имота,поради което и на посоченото основание възражението на ответницата не подлежи на разглеждане в настоящето производство,  като не следва да се обсъждат като ирелевантни към предмета на доказване по иска с правно основание чл.249 ал.2 ЗЗД, и ангажираните в тази връзка  писмени доказателства,включително  и  оспореното от ищците по делото завещание,с което наследодателят на страните А.И. е завещал на ответницата  цялото движимо и недвижимо имущество,което приживе е притежавал.

По делото и въпреки доказателствената тежест, която носят ищците не ангажираха доказателства, от които да се установи твърдението им,за наличието на  валидно заемно правоотношение, по силата, на което като заемодатели да са предоставили в заем за послужване на ответника, като заемател, процесния недвижим имот,респективно конкретно определени помещения от него, срещу задължението за връщането им. По делото единствено се доказа,което не е спорно между страните, че Е.И.  обитава източната част на първия етаж  от къщата , но от ангажираните от ищците гласни доказателствени средства,не може да бъде направен обоснован извод от съда, че фактическото и правно основание, на което ответника ползва имота е именно сключен договор за заем за послужване. От друга страна следва да се отбележи, че само по себе си обстоятелството, че ответника ползва безвъзмездно  недвижимия имот, не означава непременно, че ползването му е основано на сключен между страните заем за послужване, тъй като липсват доказателства за постигната помежду им уговорка в посочения смисъл. В тази връзка показанията на свидетеля А. Р. съдържат само общи сведения,които са и безспорни между страните,че Е.И. живее в имота  от около 20 години,като показанията му не съдържат  конкретни данни за постигнато съгласие между страните, което да обхваща всички съществени условия на договора за заем,като и сам свидетелят признава ,че не е присъствал в проведени между тях разговори. Съдът не дава вяра и на показанията на разпитания по делото свидетел  С. И., съответно син на първия ищец и племеник на втория,тъй като останаха изолирани и неподкрепени от останалия събрания по делото.Към горното се  прибавя и очевидната заинтересованост на свидетеля от изхода на спора, като видно от представените писмени доказателства отношенията между свидетеля и ответницата са силно влошени и обтегнати,който извод се подкрепя от представения препис от влязло в сила на 21.06.2012 г. решение по гр.д.№15198/2010г. по описа на ПРС,потвърдено с решение по в.гр.д.№1207/2012г. по описа на ПОС,с което  свидетелят С. И. и поради упражнено спрямо ответницата Е.И. домашно насилие, е задължен  да се въздържа  от такова , като му е забранено да  приближава жилището й ,местата за социални контакти за максимално предвидения срок по ЗЗДН от 18 месеца.

С оглед гореизложеното съдът приема, че  по делото не се установи наличието на валидно възникнало между страните заемно правоотношение по смисъла на чл. 243 от ЗЗД по отношение на процесния имот.   Предвид изложените по-горе съображения за липса на сключен договор за заем за послужване,  по силата на които  ищците да са предоставили  за безвъзмездно ползване на ответницата недвижимия имот,респективно описаните в исковата молба помещения от същия,  то  липсва и задължение за Е.И. за предаването им , поради което предявения иск по чл. 249,ал.2 от ЗЗД се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

При този изход на правния спор и на основание чл.78,ал.3 от ГПК ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответницата направените по делото разноски,които се констатираха в размер на сумата от 408,50 лева.

             По изложените съображения Пловдивският районен съд,ХІІ   гр. с.

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ исковете предявените от Б.А.И., ЕГН:**********,*** и С.А.И., ЕГН:**********,*** против Е.И.И.,ЕГН:**********,***, за осъждането й  да опразни част от първи жилищен етаж, намираща се в източната и северната страна на етажа на къща с административен адрес – град ***, със самостоятелен вход от ***, състояща се от стая-дневна, баня, тоалетна, кухненски бокс, коридор и две спални, и я върне на Б.А.И.;да опразни източната част от дворното място, находящо се в град ***, цялото застроено и незастроено  с площ от 720 квадратни метра, съставляващо парцел *** , имот пл. № *** от кв. 74 по плана на град ***, разделено по посока север-юг, и да го върне на Б.А.И. и С.А.И. ;да опразни гараж, построен в източната част на дворното място на къща с административен адрес – град ***, и да го върне на Б.А.И.;да опразни тавана на къщата с административен адрес -  град ***  и да го върне на Б.А.И. и С.А.И.;да опразни източната половина на избата на къщата с административен адрес –град ***, вкопана под първия етаж, разделена и преградена по посока север-юг, и да я върне на Б.А.И. и С.А.И.;да опразни стълбището в североизточната част на къщата с административен адрес – град ***, водещо до втория етаж и до тавана, и да го върне на Б.А.И. и С.А.И., предоставени й в заем за послужване по сключен на през месец юни 2002г. договор, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ОСЪЖДА Б.А.И., ЕГН:**********,*** и С.А.И., ЕГН:**********,*** да заплатят на Е.И.И.,ЕГН:**********,***,сумата от 408,50 лева-разноски по делото.

     Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок,който на основание чл.315,ал.2 от ГПК започва да тече от 29.03.2013г.

 

районен съдия: /п/

 

Вярно с оригинала.

ПМ