Р Е Ш Е Н И Е
№ 138 04.12.2020 г. град
Търговище
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
Административен съд -
Търговище първи
състав
На двадесет и четвърти ноември 2020 година
В публично заседание в следния състав:
Председател:
КРАСИМИРА ТОДОРОВА
Секретар: Гергана Бачева
Прокурор:
Като разгледа докладваното от председателя ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
АД № 78 по описа за 2020 година
за да се произнесе съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Х от АПК във вр. с чл. 216, ал. 6 от ЗУТ.
Настоящото производство е образувано след
произнасяне с Решение №4137 от
13.04.2020 г. по АД №6131/2019 г. по описа на ВАС на II отд., с което е било обезсилено решение № 27 от 07.03.2019 г.
по адм. дело № 177/2018 г. по описа на Административен съд - Търговище в
частта, в която е постановено с участието на "Ъпдейд Нийдед" ЕООД
като заинтересована страна и е прекратено производството по делото спрямо него.
Решение № 27
от 07.03.2019 г., постановено по адм. дело № 177/2018 г. по описа на
Административен съд - Търговище в частта, в която е отменена заповед №
ДК-10-СИР-24/26.09.2018 г. на началника на РДНСК - Североизточен район е било
отменено и върнато делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд в
тази част.
Делото е образувано по жалбата на гл.
архитект на община Търговище против Заповед № ДК-10-СИР-24/ 26.09.2018 г.
на началника на РДНСК „Североизточен район“, с която е отменено Разрешение за
строеж № РС-01-136/ 14.12.2017 г. на гл. архитект на община Търговище, ведно с
одобрените инвестиционни проекти за строеж: „Пет етажна жилищна сграда и
Обществено-обслужваща сграда – заведение за бързо хранене“, находящи се в УПИ №
ХХІV-584, кв. 152, с адм. адрес: ул. „Васил Петлешков“ № 24, гр. Търговище.
В жалбата твърди, че процесната заповед е
незаконосъобразна като издадена в нарушение на процесуалните правила, тъй като
в същата неоснователно е записано, че за подземното застрояване не е издадена
Виза за проектиране на основание чл. 140 от ЗУТ във вр. с чл. 134, ал. 6 от ЗУТ, с която да е разрешено подземното застрояване извън застроената площ на
основното застрояване. Не следва да бъде издадена Виза за проектиране, тъй като
със Заповед № З-0-3/ 25.01.2017 г. на кмета на община Търговище е одобрено ЧИ
на ПУП – ПЗР на УПИ ХХІV-584, кв. 152 по плана на гр. Търговище, с което за УПИ
се определя застрояване на две сгради – Пететажна жилищна сграда и двуетажна
Обществено обслужваща сграда – заведение за бързо хранене. Застрояването е
посочено с ограничителни линии на застрояване, а не със задължителни, т.е. няма
как да има промяна на разположението и конфигурацията на сградите, които в
инвестиционния проект за също две, за да бъде приложим чл. 134, ал. 6 от ЗУТ.
Съблюдава се единствено спазването на минимално изискуемите отстояния от
сградата до регулационните граници на имота в съответствие с чл. 31, ал. 2 от ЗУТ. В чл. 25 от ЗУТ изрично е предвидено, че застрояването в УПИ се определя с
вътрешни и външни линии на застрояване, до които да се разполагат сградите в
приземното ниво, а за подземното застрояване, касаещо настоящия случай, няма
ограничения. Предвидените в закона разпоредби за отстояния до имотните граници
и разстоянията между сградите в имотите са с цел недопускане на засенчване
между сградите и осигуряване на санитарно-хигиенните и екологични изисквания
към тях според конкретните им функции. В ЗУТ и Наредба № 8 от 14.06.2001 г. за
обема и съдържанието на устройствените планове не е предвидено подземното
застрояване в УПИ да се определя с линии на застрояване в ПУП. Подземният етаж
е за изграждане на подземен гараж за осигуряване на необходимите места за
паркиране към жилищата, което е в съответствие с чл. 85, т. 1 и т. 3 от Наредба
№ 7 за правила и нормативи за отделните видове територии и устройствени зони.
Тези изисквания са изпълнени с инвестиционния проект, който е в съответствие с
одобрения ПУП – ПЗР за имота, като не е нарушен чл. 108, ал. 1, изр. второ от ЗУТ. Разрешението за строеж с № РС-01-136/ 14.12.2017 г. на гл. архитект
на община Търговище е публикувано в сайта на община Търговище на
09.02.2018 г. според представената справка от деловодната система на община
Търговище.
В съдебно заседание гл.архитект, редовно
призован, не се явява, а се представлява от ст.Юрк. Ж., редовно упълномощен,
който поддържа жалбата и изразява становище за отмяна на оспорения адм. акт.
Постъпила е и жалба от Г.М., който сочи в
жалбата си, че съгласно чл. 149, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, за издаденото разрешение
за строеж се уведомяват заинтересованите лица по смисъла на чл. 39, ал. 2 от ЗУТ, когато се касае за случаите на преустройство или промяна на
предназначението на заварен строеж. В настоящия случай, видно от заповедта,
предвижданията на плана са за изграждането на две нови сгради, без запазване на
съществуващите в имота, като не се извършва преустройство или промяна на
съществуващите сгради в имота, като разпоредбата на чл. 39, ал. 2 от ЗУТ, във
вр. с чл. 149, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е неотносима, т.е. за жалбоподателите липсва
правото за бъдат уведомявани за издаденото разрешение за строеж, съответно и
правото на жалба относно същото. Разрешението за строеж, ведно с необходимите
документи е било своевременно изпратено на РДНСК, в съответствие със закона, те
са запознати с преписката по случая и не са предприели действия по неговата
отмяна и то е влязло в законна сила. Следователно адм. орган е
следвало да остави жалбите без уважение, като подадени от лица, които не са
заинтересовани по смисъла на ЗУТ, както и поради влязлото в сила разрешение за
строеж. Вместо това АО е пристъпил към разглеждане и обсъждане на разрешението
за строеж по същество, нещо което е могъл да извърши още преди няколко месеца.
Произнасянето по жалби на лица, без правен интерес, по същество е нарушение на
закона, което води до незаконосъобразност на обжалваната заповед. Процесната
заповед е незаконосъобразна, тъй като с подземното застрояване излизало извън
застроената площ на основното застрояване, гл. архитект е следвало да издаде
Виза за проектиране, съгласно чл. 140 от ЗУТ във вр. с чл. 134, ал. 6 от ЗУТ, с
която да разреши изграждане на подземно застрояване извън застроената площ за
основното застрояване и същата да бъде съобщена на заинтересуваните лица по
смисъла на чл. 131 от ЗУТ и защото липсвала такава виза за проектиране на подземното
застрояване, разрешението за строеж е незаконосъобразно, ведно с
инвестиционните проекти. Изводът на АО, че в ПУП не е било предвидено
изграждане на подземно застрояване извън застроената площ на основното
застрояване на имота, което водело до незаконосъобразност на
разрешението за строеж противоречи на факта, че всъщност никъде в ЗУТ и Наредба
№ 8 за обема и съдържанието на устройствените планове, няма предвидено такова
съдържание за ПУП. В тези нормативни актове се имат предвид показатели, касаещи
подземното и полуподземно застрояване, като например: показатели за плътност на
застрояването и разгъната застроена площ, както и застроени площи в
подпокривното простронство на сградите, когато са предвидени за жилища,
ателиета и кабинети, и цялата площ на балконите, лоджиите и терасите, но никъде
не се включва подземното застрояване. Съгласно чл. 25 от ЗУТ застрояването в
УПИ се определя с външни и вътрешни линии на застрояване, до които според
предвиждането на ПУП могат да се разполагат, или по които задължително са
разполагат сградите в приземното им ниво. Следователно това не важи за
подземното ниво на сградите, като по смисъла на ЗУТ „подземен етаж“ е етажът,
таванът на който е разположен под котата на средното ниво на прилежащия тротоар
(на прилежащия терен към улицата), или до 0, 3 м. над тази кота. За тях няма
изисквания за определяне на вътрешни и външни линии на застрояване, до които да
могат да се разполагат, достатъчно и необходимо е да са в рамките на собствения
имот. Това води до незаконосъобразност на адм. акт поради нарушение на
материалния закон. Няма нормативно определено изискване в ЗУТ, в ПУП да бъде
отразяване и подземното застрояване, когато същото излиза извън застроената
площ на основното застрояване, от което следва че е допустимо подземното
застрояване да бъде осъществено извън основното застрояване, до рамките на
собствения недвижим имот. По аргумент на противното, ако имаше изисквания за
такова отразяване в ПУП и ако такива линии са нанесени, би следвало
собственикът на имота, който не желае да осъществи предвиденото в ПУП подземно
застрояване, да бъде длъжен да иска изменение на ПУП, за да бъдат премахнати
тези линии, за да може да се осъществи строителството, без подземно
застрояване, защото иначе би бил в нарушение на закона.
В съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован явява се лично и с а..И., редовно упълномощена, която поддържа
жалбата и изразява становище за отмяна на оспорения адм. акт.
Ответникът по оспорването – началникът на
РДНСК „Североизточен район“, редовно призован не се явява, а се представлява от
ст. юрк. Ст., редовно упълномощен, който счита жалбите за неоснователни.
Заинтересованата страна – Н С. и
заинтересованата страна – С.С., редовно призовани, не се явяват, не се
представляват. От същите е получен писмен отговор (стр. 49 до 51 от приобщеното
делото –АД №177/2018 г. по описа на
Адм.съд - Търговище) с изразено становище за неоснователност на жалбите и
законосъобразност на постановения съдебен акт.
Заинтересованата страна П.И., редовно
призован изразява становище за незаконосъобразност на
акта.
Съдът като прецени
допустимостта на жалбата, приема за установено следното:
Жалбите са подадени от надлежни страни и в
срок, налице е правен интерес от оспорването, поради което са процесуално
допустима, а разгледани по същество са основателни при следните съображения:
Главният архитект на община Търговище и издател на процесния адм. акт,
чиято отмяна визира оспорената Заповед № ДК-10-СИР-24/ 26.09.2018 г. на
началника на РДНСК „Североизточен район“ има право на жалба по силата на чл.
215, ал. 5 във вр. с чл. 216, ал. 6 от ЗУТ.
Жалбоподателят Г.М. е възложител на строежа на основание чл. 161, ал. 1 от ЗУТ с правен интерес от оспорване на процесната заповед.
Съдът приема за установено, че процесното Разрешение за строеж № РС-01-136/
14.12.2017 г. на гл. архитект на община Търговище е било изпратено на адм.
орган съгласно чл. 149, ал. 5 от ЗУТ за служебна проверка по реда на чл. 156 от ЗУТ, за която е бил съставен Констативен протокол от 22.12.2017 г. от работна
група при РО“НСК“ – Търговище при РДНСК „Североизточен район“ (стр. 92 до 93 от
делото).
На 13.08.2018 г. състав на АС – Търговище се произнесъл с определение № 184
от същата дата, с което приел, че Н.С. и С.С. са заинтересовани страни в
производство по обжалване на процесното разрешение за строеж пред началника на
РДНСК „Североизточен район“, тъй като са носители на вещни права в ПИ, в чийто
съседен ПИ предназначението на сградата се променя и АО е следвало да изследва
и да изложи мотиви относно наличието или липсата на предпоставките на чл. 139,
ал. 2, т. 2 от ЗУТ във вр.с чл. 39, ал. 2 от ЗУТ, която в случая е приложимата
за тях хипотеза. Поради това съдът отменил оспорената пред него заповед № ДК 10-СИР-13/
15.06.2018 т. на началника на РДНСК „Североизточен район“ в частта, с която е
прекратено адм.производство по жалбата на Н.С. и С.С. и върнал преписката на АО
за произнасяне по същество, съобразно указанията, дадени в мотивите на
постановения съдебен акт. Постановеното определение влязло в сила като
необжалваемо на основание чл. 216, ал. 5 от ЗУТ.
На 26.09.2018 г. началникът на РДНСК „Североизточен район“ издал процесната
заповед № ДК-10-СИР-24 от същата дата (преписката). В заповедта АО посочил, че
съгласно влезлия в сила ЧИ на ПУП-ПЗР за УПИ ХХІV-584 не се предвижда запазване
на съществуващи изградени сгради в имота, а за изграждане на две нови сгради.
Одобрените инвестиционни проекти по издаденото РС са за изграждане на две нови
сгради, без запазване на съществуващите в имота, без да се извършва
преустройство, промяна на предназначението на съществуващи сгради в имота,
противно на приетото от АС – Търговище, разпоредбата на чл. 39, ал. 2 от ЗУТ е
неотносима. Определението на съда на основание чл. 216, ал. 5 изр. последно от ЗУТ не подлежи на обжалване пред по-горна инстанция и е задължително за АО.
Видно то разпределението на подземния етаж на кота – 2, 20 – 2, 50 и чертеж
„ситуация“ от одобрения инвестиционен проект по част „Архитектура“, предвиденото
подземно застрояване излиза извън застроената част на основното застрояване,
като съответно е разположено до регулационната граница с УПИ ІV-583
(собственост на „Ъпдейт Нийдет“ ЕООД) и УПИ ХХV – за училище и е на намалени
отстояния от УПИ V-585 (собственост на Н.С. и С.С.). Гл. архитект не е издал
Виза за проектиране, съгласно чл. 140 от ЗУТ, във вр. с чл. 134, ал. 6 от ЗУТ,
с която да е разрешено изграждане на на подземно застрояване извън застроената
площ на основното застрояване в УПИ ХХІV-584 и същата да е съобщена на
заинтересуваните лица по чл. 131 от ЗУТ. Съгласно чл. 75, ал. 2 от Наредба № 7/
22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове
територии и устройствени зони, с ПУП се определят линии на надземно застрояване
и линии на подземно застрояване. Инвестиционния проект е съгласуван и одобрен в
нарушение на предвижданията на ПУП-ПЗР за имота, който на основание чл. 108,
ал. 1, изр. 2 от ЗУТ са задължителни за инвестиционното проектиране и на
основание чл. 75, ал. 2 от Наредба № 7 за ПНУОВТУЗ.
По делото е допусната съдебно-техническа експертиза в вещо лице –
архитект. Вещото лице е отговорило, че предвиденото подземно застрояване на
процесния строеж излиза извън застроената площ на основното застрояване.
Според предвиденото подземно застрояване не са налице намалени отстояния от
УПИ № V-585 (собственост на заинтересуваните страни Н.С. и С.С.).
Предвиденото подземно застрояване е разположено на регулационната граница с
УПИ ІV-583 (собственост на „Ъпдейт Нийдет“ ЕООД гр. София, което не е страна в
производството).
Не е предвидено подземно застрояване извън застроената площ на основното
застрояване на имота съгласно действащия ПУП за УПИ № ХХІV-584, кв. 152, по
плана на гр. Търговище, одобрен със Заповед №З-0-З/ 25.01.2017 г. на кмета на
община Търговище.
Процесния строеж – изграждане на подземно застрояване извън застроената
площ на основното застрояване в УПИ № ХХІV-584 следва да бъде издадена Виза за
проектиране, с която да се разреши изграждане на подземно застрояване, извън
застроената площ на основното застрояване.
Собствениците на УПИ № ІVІ583 се явяват заинтересувани лица съгласно чл.
149, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ, по чиято инициатива е започнало адм. производство по
обжалване на процесното РС, а собствениците на УПИ № V-585 не са засегнати от
подземното застрояване /в тази част извода е правен и въпроса е некоректно
зададен/.
Необходимо е подземно застрояване в УПИ № ХХІV-584, кв. 152 по плана на гр.
Търговище да е предвидено в действащия ПУП.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като компетентно изготвено и
непротиворечащо на останалите писмени доказателства поради което го приобщава
към същите.
При тази фактическа
обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Съдът счита процесният адм. акт - заповед № ДК-10-СИР-24/
26.09.2018 г. на началника на РДНСК“Североизточен район“ за законосъобразен адм.
акт, като издадена от компетентен орган в кръга на неговите правомощия,
определени в чл. 216, ал. 6 във вр. с ал. 1, т. 2 от ЗУТ.
Издаденият адм. акт е мотивиран и съдържа всички реквизити за адм. акт,
издаден в писмена форма съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК. Мотиви се съдържат както
в адм акт, така и в представената адм. преписка.
Оспорената
заповед е издадена в производство по чл. 216, ал. 6 (отм., действащ към датата
на постановяването й) ЗУТ, след като с влязло в сила определение по адм. дело №
110/2018 г. на същия съд е отменена заповед № ДК 10-СИР-13/15.06.2018 г. на
началника на РДНСК - Североизточен район в частта, с която е прекратено
административното производство по жалбата на Н. С. и С. С. срещу РС и
преписката е върната на органа за произнасяне по същество съобразно дадените
указания. В мотивите на определението е прието, че двете лица са заинтересовани
да оспорят РС и за тях е приложима хипотезата на чл. 149, ал. 2, т. 2 във вр. с
ч. 39, ал. 2 ЗУТ, тъй като са носители на ограничено вещно право в съседен ПИ
на този, за който е издадено РС и в който предназначението на заварена сграда
се променя. Със същата заповед административният орган прекратява
производството по жалбата на "Ъпдейд Нийдед" ЕООД срещу РС. В тази
част заповедта, в която е извършена преценката по чл. 216, ал. 5 (отм.) ЗУТ
относно допустимостта на оспорването на дружеството като собственик на съседен
УПИ IV-583 на този, в който се разрешава строителството, не е обжалвана по
съдебен ред и е влязла в сила. Качеството на това дружество на заинтересовано
лице съгласно чл. 149, ал. 2 ЗУТ да оспори РС е отречено.
Административният
акт не придобива стабилитет в 14 - дневен срок след издаването му, както
неправилно е прието от съда, а след изтичане на сроковете за обжалването му,
когато е надлежно съобщен на заинтересованите лица. Извършената по реда на чл.
156, ал. 2 ЗУТ служебна проверка на издаденото РС не изключва произнасянето на
административния орган по жалба на заинтересовани лица. Това изрично е предвидено
в разпоредбата на чл. 156, ал. 1 (в относимата редакция) ЗУТ, съгласно която
издадените РС заедно с одобрените инвестиционни проекти могат да се отменят
само по законосъобразност при подадена жалба от заинтересуваното лице в срока
по чл. 149, ал. 3 или при служебна проверка от органите на Дирекцията за
национален строителен контрол в 14-дневен срок от уведомяването им по реда на
чл. 149, ал. 5. В случая оспорената заповед е издадена в изпълнение на влязло в
сила определение на същия съд, с което е прието, че Н. С. и С. С. са
заинтересовани лица да оспорят РС и преписката е върната на органа за
произнасяне по жалбата им по същество.
РС влиза в
сила ако не бъде отменено при служебната проверка от органите на РДНСК или при
подадена жалба от заинтересовано лице. Служебният контрол не изключва контрола
по жалба на лица по чл. 149, ал. 2 ЗУТ, подадена в срока по ал. 3 на същата
разпоредба. До приключване на производството по чл. 216, ал. 6 ЗУТ строителното
разрешение не може да се приеме за влязло в сила. В случая такова е проведено в
изпълнение на влязъл в сила съдебен акт, отменящ заповед за прекратяване на
административното производство по жалбата на двете лица.
Липсва
издадена виза за проектиране на осн. чл.140 във вр. с чл.134, ал.6 ЗУТ, с която да е разрешено
изграждане на подземно застрояване извън застроената площ на основното такова в
УПИ ХХIV-584 и да е съобщена на заинтересованите лица.
Отделно не е
предвидено изграждане на подземно застрояване, извън застроената площ на
основното застрояване съгласно действащия ПУП-ПЗР , одобрен със Заповед № З-0-З/25.01.2017 г.за
посоченото УПИ.
Видно от атакуваният акт правилно е прието в
съответствие с относимата нормативна уредба, че инвестиционният проект е
съгласуван и одобрен в нарушение на предвижданията на ПУП-ПЗР за имота, които
на основание чл. 108, ал. 1 , изр. 2 ЗУТ са задължителни за инвестиционното
проектиране и поради неспазване на чл. 75, ал. 2 от Наредба № 7/2003 г. за правила
и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони.
Г.Д.М. *** следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Административен съд – Търговище сумата в размер на 30 лв. разноски за вещо лице за явяване в с.з. и която сума следва да се изплати на вещото
лице, след внасянето й съгласно определение от ОСЗ.
Административният
орган не претендира разноски и съдът не присъжда такива.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 във вр. с ал. 1 от АПК,
съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на гл. архитект на община Търговище и
жалбата на Г.Д.М. *** против Заповед № ДК-10-СИР-24/ 26.09.2018 г.
на началника на РДНСК „Североизточен район“, с която е отменено Разрешение за
строеж № РС-01-136/ 14.12.2017 г. на гл. архитект на община Търговище, ведно с
одобрените инвестиционни проекти за строеж: „Пет етажна жилищна сграда и
Обществено-обслужваща сграда – заведение за бързо хранене“, находящи се в УПИ №
ХХІV-584, кв. 152, с адм. адрес: ул. „Васил Петлешков“ № 24, гр. Търговище ,
като неоснователни.
ОСЪЖДА Г.Д.М. *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Административен съд – Търговище
сумата в размер на 30 лв. разноски за вещо лице.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението пред
Върховен административен съд на Р. България.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: